Богове и г-ерои

Най-таосле със силен удар Агеяоровият син пробива шията на амея и го прикована към един дъб - така-силен бил ударът на могъщия герой.

Столетният дъб се огънал под тежестта на тялото на чудовището. Кадъм изумей гледа поваления от него змей, учудвайки се на големината му. Изведнъж се чул непознат глас:

- Какво стоиш така, сине Агеноров, н се чудиш на убития от тебе змей? Скоро и ти ще бъдеш превърнат в змей и ще ти се чудят хората.

Кадъм се озърта, той не знае откъде идва тайнственият глас. Изтръпнал героят от ужас, като чул такова предсказание; косите му настръхнали. Той стои пред убития змей, едва незагубил съзнание. Тогава се явила на Кадъм любимата Зевсова дъщеря Атина Палада. Тя му заповядала да извади зъбите на змея и да ги посее като семена в изорана нива.

Кадъм направил, каквото му заповядала войнствената богиня с очи на кукумявка. Едва посял той зъбите на змея, и-о чудо! - от земята се подали най-на-пред остриета на копия; ето че се издигнали над оранта гребените на шлемове, после глави на воини, раменете им, покрити с ризници гърди, ръце с щитове в тях, най-сетне от драконовите зъби израснал цял отряд въоръжени воини. Като видял новия непознат враг, Кадъм хванал меча си, но един от воините, родени от земята, извикал:

- Не посягай към меча! Пази се да се месиш в ме-ждуособния бой!

Между воините се започва страшна кървава битка. Те си нанасяли смъртоносни удари с мечове и копия и падали един след друг върху току-що родилата ги земя. Вече останали само петима. Тогава един от тях по заповед на Атина Палада хвърлил на земята оръжието си в знак на мир. Воините се свързали с тясна, братска дружба. Тези воини, които земята родила от драконовите зъби, именно били помощници на Кадъм, когато строял Кадмея - крепостта на седмовра-тата Тива.

Кадъм положил основите на големия град Тива, дал на гражданите закони и уредил цялата държава. Олимпийските богове дали на Кадъм за жена хубавата дъщеря на Арес и Афродита - Хармония. Сватбеното пиршество на великия основател на Тива било великолепно. Всички олимпийци се събрали на тая сватба и богато дарили младоженците.

Оттогава Кадъм станал един от най-могъщите царе на Гърция. Неговите богатства били несметни. Многобройна и непобедима била войската му, начело на която стоели воините, що родила земята от змеевите зъби. Би казал човек, че вечна радост и щастие трябвало да царят в дома на Агеноровия син, но не само щастие му изпратили олимпицците. Случило му се да преживее и много нещастия. Дъщерите му Семела и Ино загинали пред очите на баща си. Наистина след смъртта си, те били приети в средата на сдимпийските богове, но все пак Кадъм загубил своите нежно обичани дъщери. Ак-теон, Кадъмовият внук, син ^ на дъщеря..,-му " Автоноя, станал жертва на гнева на Артемида. Кадъм трябвало да оплаква и внуците си.

На старини, съсипан от тежките нсщлгтия. Кадъм напуснал седмовратата Тива. Той дълго скитал из чужбина с жена си Хармония и стигнал най-после в далечна Нлирия . С болка на сърце Кадъм си спомнял за всички нещастия, които сполетели неговия дом, спомнил си своята борба със змея и думите, които произнесъл непозначнят глас:

- Змеят, който убих с меча си, не е ли бил посветен на боговете? - запитал се Кадъм. - Щом като боговете ме наказват така тежко, задето го погубих, по-до-бре самият а.з да се обърна в змей.

Едва промълвил това Кадъм, и тялото му се удължило и се покрило с люспи, краката му се сраснали и се превърнали в дълга лъкатушеща змейска опашка. В ужас и със сълзи на очи той протяга към Хармония още запазилите се ръце и я призовава:

- О, ела при мене, Хармонио! Допри се до мене, допри се до ръката ми, докато още не съм се превърнал целият в змей!

Той вика Хармония, иска да н каже още много неща, но езикът му се раздвоява и в гърлото му вече шава змейски език, а от устата му излиза само съскане. Притичва се при него Хармония:

Обвил се около своята вярна жена превърнатият в грамаден змей Кадъм; той лиже лицето й с раздвоения си език. Тъжно глади Хармония покрития с люспи гръб на змея. Боговете превърнали и Хармония в змеица и ето ги вече два змея - Хармония и Кадъм.

Като змейове завършили живота си Кадъм и жена му.

ЗЕТ И АМФИОН

В град Тива живяла Днтиопа, дъщеря на речния бог Азоп . Залюбил я гръмовержецът Зевс. Антиопа родила двама синове - близнаци. Нарекла ги Зет и Ам-фион. Като се страхувала да не разгневи баща си, задето тайно встъпила в брак със Зевс, Антиопа сложила малките си синове в кошница и ги занесла в гората. Антиопа била уверена, че Зевс няма да допусне да загинат синовете му. И действително Зевс се погрижил за тях. Той изпратил един пастир на мястото, където лежали Зет и Амфион. Пастирът намерил малките синове на Зевс и Антиопа, прибрал ги у дома си и ги отгледал. Така си растели братята в дома на пастира. Още от детинство Зет и Амфион се различавали един от друг по характер: Зет бил силно момче, отрано той започнал да помага на пастира да пасе -стадото, а Амфион бил кротък, любезен и нищо не го привличало така, както музиката. А когато двамата братя порасли, Зет станал силен воин и храбър ловец. Никой не можел да се мери с него по сила и ловкост; него го радвали само шумът на оръжието по време на бой и ловът на диви животни. Амфион пък, любимец на бог Аполон, намирал радост само в едно - да свири на златострунната китара, която му подарил сам сребролъкият син на Ла-тона, Аполон. Амфион така чудно свирел на китара, че със свиренето си карал дори' дърветата и скалите да се движат.

Младежите си живеели, както преди, в дома на пастира, без да знаят кои са баща им и майка им. А майка им, Антиопа, креела през това време под властта на суровия тивански цар Лик и жена му Днрка. Окована в тежки вериги, Антиопа била затворена в тъмница, в която не прониквал слънчев лъч; но Зевс я освободил. 142 Веригите от само себе си се свлекли от нея, вратите на

тъмницата се отворили;' тя избягала в гората и се укрила в колибата на пастира, който отгледал синовете й.

Току-що пастирът бил я приел под своя закрила, и при него се явила жестоката Дирка; тя заедно с други тиванки празнувала в планините веселия празник на Дионис. Скитайки из планините, с бръшлянов венец на глава и с тире в ръка, тя случайно попаднала на колибата на пастира. Дирка съгледала Антиопа и всичката й омраза към нея пламнала неудържимо в сърцето на жестоката царица. Тя решила да погуби нещастната Антиопа. Дирка повикала Зет и Амфион наклеветила пред тях Антиопа и склонила младежите да привържат невинната Азопова дъщеря за рогата на див бик, за да бъде тя разкъсана. Зет и Амфион вече били готови да послушат Днрка; те уловили един бик и грабнали Антиопа, но в този миг за щастие на Антиопа дошъл пастирът. Като видял" че собствените синове на Антиопа искат да я привържат за рогата на разярения бик, пастирът извикал:

- Нещастници, какво ужасно престъпление искате да извършите! Без да знаете какво правите, вие искате да подхвърлите на ужасна смърт родната си майка. Та

това е майка ви.

Зет и Амфион изпаднали в ужас, като разбрали •какво страшно злодеяние можели да извършат по вина на жестоката Дирка. В гнева си те грабнали Днрка, която наклеветила майка им, привързали, я за рогата на дивия бик и й рекли:

- Ха сега самата ти загини от такаьа смърт, на каквато беше обрекла майка ни! Нека тая смърт бъде твоето заслужено наказание и за жестокостта, и за

клеветата!

Дирка загинала от мъчителна смърт. Зет и Амфион отмъстили за майка си и на Лик: убили го и взели

властта над Тива.

Като станали царе на Тива, братята решили да укрепят своя град. Само високата Кадмея, крепостта на Тива, построена от Кадъм, била защитена със стени, а целият останал град не бил защитен.. Братята сами по-. строили стената около Тива. Колко се различавал трудът на единия от труда на другия! Могъщ като титан, Зет носел грамадни каменни блокове, напрягайки всичките си сили, и ги трупал един върху друг. Амфион пък не носел каменните блокове; подчинявайки се на звука на неговата златострунна китара, камъните сами се премествали и се наслагвали на висока яка стена. Славата 143

Изложено според поемата на Овидий "Метаморфози"

144

НИОБА

Веднъж дъщерята на- слепия прорицател Терезий, пророчицата Манто, минавайки по улиците на седмо-вратата Тива, приканвала всички тиванки да принесат жертви на Латона и децата и - близнаци: златокъд-рия, далекострелящ Аполон и девствената Артемида. Тиванките се отзовали на призива на Манто, украсили главите си с лаврови венци и отишли при олтарите н.ч боговете. Само Ниоба, горда със своето могъщество и с изпратеното й от боговете щастие, не искала да иде и да принесе жертви на Латона.

Изпълнените с високомерие думи на Ниоба смутили тиванките. Но все пак те направили жертвоприношенията си. Тиванските жени смирено молели великата Латона да не се гневи.

Богиня Латона чула надменните елова на Ниоба, Тя повикала децата си Аполон и Артемида и оплаквайки се от Ниоба, им казала.

- Гордата Тапталова дъщеря тежко ме оскърби, мене, вашата майка. Тя не вярва, че съм богиня! Ниоба не ме признава, макар че по сила и слава аз отстъпвам само на Хера, великата Зевсова жена. Нима вие, деца, не ще отмъстите за това оскърбление? Защото, ако вие оставите Ниоба без отмъщение, хората ще престанат да ме тачат като богиня и -ще разрушат моите олтари. Та дъщерята на Тантал оскърби и вас' Сравнява ви вас, безсмъртните богове, със своят" смъртни деца. Тя е толкова надменна, колкото и баща й Тантал!

Стрелометецът Аполон прекъснал майка си:

- О, свършвай по-скоро! Нищо повече не казвай! С жалбите си ти само забавяш наказанието!
Аполон и Артемида

_., - .^ТУРУГУ1/'тр -г, ^Т7^^;яшща^^)П5Ч^^ Ниобидите

- Стига! Не говори! - извикала гневно и Артемида. Обвити в един облак, разгневените брат и сестра бързо се понесли от върха на Кинт към Тива. Злат' ните стрели зловещо подрънквали в стрелниците им. Аполон и Артемида стигнали до седмовратата. Тива. Аполон невидим се сирил на равното поле край градските стени, където тиванските младежи се упражнява' ли във военни игри. Когато далекострелният Аполон, загърнат от облака, застанал край стените на Тива, двама Ниобини синове - Йемен и Сипил, облечени в пурпурни плащове, препускали на буйни коне. Изведнъж Йемен извикал - една златна стрела на Аполон пронизала гърдите му. Той изпуснал златните поводи и паднал мъртъв на земята. Сипил чул страшния звън-теж на течивата на Аполоповия лък; той искал да се спаси на бързия си кон от страшната опасност. Лети е наи-голяма скорост Сипил по полето - както моряк, който се спасява от страшна буря, лети по морето, раз- 145

10
пънал всички платна на кораба. Смъртоносната стрела настигнала Ниобиния .син; тя се забила в гърба му до • самия врат. Синовете на Ниоба Файдим и Тантал се борели, здраво хванали се един друг с ръце. Блеснала във въздуха стрела и пронизала и двамата. Те паднали със стон. Смъртта едновременно угасила светлината на живота в очите им, едновременно изпуснали те последно дихание. Тича към тях брат им Алпенор, иска да ги вдигне, обгръща изстиналите им тела, но и неговото сърце бива пронизано от Аполонова стрела и той пада бездиханен върху телата на братята си. Аполон улучил другия син на Ниоба Дамасихтон в бедрото, до самото коляно; Дамасихтон иска да изтръгне от раната златката стрела, но ненадейно друга стрела се забива със свистеие в гърлото му. Последният от Ниобините синове, младият Илионей, вдига ръце към небето и се моли на боговете:

- О, олимпийски богове, смилете се, пощадете ме.

Неговата молба трогнала страшния Аполон. Нс> вече е късно! Златната стрела е излетяла от тетива1а и не може да се върне. Тя пронизала сърцето и на последния син на Ниоба. Вестта за голямото нещастие бързо стигнала до Ниоба. Със сълзи на очи слугите съобщават и на Амфион за гибелта на синовете МУ.

Амфион не можел да понесе за1у0ага им, тон сам пробил гърдите си с остър меч.

Ниоба ридае, наведена над телата на синовете и мъжа си. Тя целува изстиналите им устни. Сърцето й се къса от страданието. В отчаяние нещастницата протяга ръце към небето. Но не за милост се моли тя. Нещастието не е смекчило сърцето й. Тя гневно се провиква:

- Радвай се, жестока Латоно! Весели се, докато се насити сърцето ти с моята скръб! Ти победи, съпер-ницр! О не. що казвам аз. ти не си побелила! Аз. нещастната, все пак имам повече деца, отколкото ти. щастливата! И макар че около мене са многото бездиханни тела на мои деца, все пак аз те победих, все пак на мене ми останаха повече деца, отколкото имаш ти.

Едва Ниоба замлъкнала, и се чул страшният звъп-теж на тетива. Ужас обзел всички. Единствена Ниоба останала спокойна, нещастието й вдъхнало смелост.

Не току-тъй се чул звънтеж от тетивата на Артеми-диния лък. Една от дъщерите на Ниоба, които стоелп в дълбока печал около телата на братята си, пада, поразена от стрелата. Ето пак иззвънтява тетивата и пада втора Ниобина дъщеря. Шест златни стрели една

подир друга излетели от тетивата на Артемидипия лък и бездиханни лежат шест прекрасни, млади дъщери на Ниоба. Останала само най-малката дъщеря. Тя се хвърлила към майха си и се укрила в полите, в гънките на роклята н.

Нещастието сломило гордото сърце на Нноба. - Остави ми поне най-малката дъщеря, велика Латоно! - моли се Ниоба, изпълнена със скърб. - Нонг

едничка ми остави!

Но ке се смилила богинята и Артемидината стрелд

пронизва н най-малката дъщеря.

Ниоба стои права, заобиколена от телата на дч.щс-ри, синове и мъж. Сякаш, се е вкаменила от скръб. Вятърът не развява косата й. Лицето й е бледо, бгз капчица кръв; не мъждука живот в очите й, не бие сърцето в гърдите й, само скръбни сълзи се ронят от нейните очи. В студен камък са се превърнали членовете н. Извива се буен вихър и отнася Ниоба в нейната родина Лидия. Там, горе на планината Силил, стои вкаменената Ниоба и вечно лее скръбни сълзи.

Х Е Р К. У Л Е С

РАЖДАНЕ И ОТГЛЕЖДАНЕ НА ХЕРКУЛЕС. В Мп-кеиа управлявал цар Електрнон. Телебоите под предводителството на синовете на цар Птерелаи отвлекли стадата му. Телебоите убили Електрионовитесинове, когато -и? искали да си възвърнат отвлечените стада. Тогава цар Електрион разгласил, че ще даде ръката на дъщеря си - хубавицата Алкмеиа. на оня, които му върне стадата и отмъсти за смърчта иа синовете му. Героят Амфитриоп успял без бои ла иь1.:не на Електрнон стадата, тъй като телебойскияч цар П|ерел<и'1 ии,1 възложил на.Поликсен, цар на Елида , лл пази отвлечените стада, а Поликсен ги дал на Амфитргоп. Върнал Амфитряон на Електрион стадата му н получил ръката на Алкмена. Но той не останал дълго в Мнке-на. През време на сватбеното пиршество в спор заради стадата Амфитрнон убил Електрион и трябвало ла бяга от Микена заедно с жена си. Алкмена последвала младия си мъж в чужбина само при условие, че тон щ;

отмъсти на Птерелаевите синове за избиването на Гра-тята й. Затова, като стигнал в Тива при цар Креонт, който му дал убежище, Амфитрион потеглил с войска

В деня, когато трябвало да се роди великият син на Зевс и Алкмена, боговете се събрали на високия Олимп. Зарадван, че скоро ще му се роди син, егидоносният Зевс казал на боговете:

- Изслушайте, богове и богини, какво ще ви кажа:

моето сърце ми повелява да ви кажа това! Днес ще се роди голям герой; той ще властвува над всичките си родственици, които водят потеклото си от моя син, великия Персей.

Но Зевсовата жена, царствената Хера, разгневена, задето Зевс взел за жена смъртната Алкмена, решила с хитрост да лиши сина на Алкмена от власт над всичките персеиди - тя намразила тоя Зевсов син още преди той да се роди. Ето защо, като спотаила в дълбочината на сърцето си своята хитрост, Хера казала из Зевс.

- Ти не говориш истината, велики Гръмовержецо! Никога ти няма да удържиш думата си! Дай ми велика, ненарушима клетва, каквато дават боговете, че оня, който ще се роди днес като пръв в рода на персеидите, ще заповяда на своите родственици.

Богинята на измамата Ата овладяла разума на Зевс и без да подозира Херината хитрост. Гръмовержецът дал ненарушима клетва. Веднага Хера напуснала светлия Олимп и се понесла със златната си колесница за Аргос. Там тя ускорила раждането на син от богоравната жена на персеида Стенел и през тоя ден се явило на бял свят в Персеевия род едно слабо, болнаво дете, Стенеловият син Евристей. Бързо се върнала Хера на светлия Олимп и казала на великия облакогонец Зевс:

- О, мълниеметецо, татко Зевсе, изслушай ме! То-ку-що се роди в славния Аргос на персеида Стенел син Евристей. Той пръв се роди днес и трябва да заповядва на всички Персееви потомци.

Натъжил се великият Зевс, едва сега разбрал той цялото коварство на Хера. Той се разгневил на богинята на измамата Ата, която овладяла разума му; в гнева си Зевс я сграбчил за косите и я хвърлил надолу от светлия Олимп. Повелителят на богове и хора й запре-тил да се явява на Олимп. Оттогава богинята на измамата Ата живее всред хората.

Зевс облекчил съдбата на своя син. Той сключил с Хера ненарушим договор, че син му няма да се намира през целия си живот под властта на Евристей. По поръка на Евристей той ще извърши-само дванадесет големи подвига, а след това не само ще се освободи от неговата власт, но дори ще получи безсмъртие. Гръмовержецът знаел, че неговият син ще има да преодолява много и големи опасности, затова той заповядал на любимата си дъщеря Атина Палада да помага на сина на Алкмена. После Зевс често имал случай да се опеча-лява, когато виждал как син му извършва много тежка работа като слуга у слабия и страхлив Евристей, но не можел да наруши дадената на Хера дума.

В деня, когато се родил синът на Стенел, и Алкмена родила близнаци: първия - син на Зевс, когото нарекли при раждането му Алкид, и втория - син на Амфитрион, наречен Ификъл. Алкид именно е бъдещият най-голям герой на Гърция. По-късно прорицателката Пития го нарекла Хераклес. Под това име (на латински Херкулес) се прославил той, получил безсмъртие и бил приет в средата на светлите олимпийски богове.

Хера започнала да преследва Херкулес още от първия ден на живота му. "След като се научила, че Хер-

Малкият Херкулес в люлката си удушва змиите

кулес се родил и лежи, повит в пелени, заедно с брата си Ификъл, тя, за да погуби новородения герой, изпратила две змии. Била паднала вече нощта, когато змиите със святкащи очи се вмъкнали в стаята на Алкме-на. Тихо допълзели те до люлката, където лежали близнаците, и като се увили около тялото на малкия Херкулес, вече искали да го задушат, когато Зевсовият син се пробудил. Той протегнал малките си ръчиця към змиите, хванал ги досам главите и ги стиснал с такава сила, че веднага ги удушил. В ужас скочила Алкмена от леглото си; като видели змиите в люлката, намиращите се в стаята жени силно се развикали. Всички се хвърлили към люлката на Алкид. На виковете на жените се притекъл Амфитрион с гол меч в ръката. Всички заобиколили люлката и видели необикновено чудо:

малкият новороден Херкулес държал две грамадни удушени змии, които още мърдали в мъничките му ръце. Изумен от силата на осиновеното си чедо, Амфитрион повикал прорицателя Тирезий и го попитал каква ще бъде съдбата на новороденото. Тогава мъдрият старец разправил какви големи подвизи ще извърши Херкулес и предсказал, че в края на живота си той ще постигне безсмъртие.

След като научил каква голяма слава очаква по-го-лемия син на Алкмена, Амфитрион му дал възпитание, достойно за герой. Амфитрион се грижел не само да развие силата на Херкулес, но да му даде и образование. Учили го да чете, да пише, да пее и да свири на китара. Но Херкулес съвсем не показвал в науките и в музиката такъв голям успех, какъвто показвал в борбата, стрелянето с лък и умението да си служи с оръжие. Често учителят му по музика, Орфеевият брат Лин, се ядосвал на ученика си и трябвало дори да го наказва. Веднъж по време на урок Лин, раздразнен от нежеланието на Херкулес да се учи, го ударил. Разсър-деният Херкулес грабнал китарата си и ударил с нея Лин по главата. Младият Херкулес не преценил силата на удара си. Ударът с китарата бил толкова тежък, че Лин паднал мъртъв на място. Херкулес бил повикан в съда да отговаря за това убийство. За свое оправдание синът на Алкмена заявил:

- Та нали най-справедливият измежду съдиите Ра-дамант казва, че всеки, когото ударят, може да отговори на удара с удар.

Съдиите оправдали Херкулес; но вторият му баща, Амфитрион, като се страхувал да не се случи още нещо от тоя род, изпратил Херкулес в гористия Китерон.

ХЕРКУЛЕС В ТИВА. Израсъл в китеронските гори Херкулес и станал силен младеж. На ръст той бил С цяла глава по-внсок от всички, а силата му далеч превъзхождала силата на обикновен човек. Още от пръв поглед можело да се разбере, че той е Зевсов син, особено по очите, които светели с някаква необикновена, божествена светлина. Никой не можел да се сравнява с Херкулес по ловкост във военните упражнения, а лъка II копието владеел той така изкусно, че никога не се случвало да не улучи целта. Още като младеж Херкулес убил страшния китеронски лъв, който живеел горе в планините. Младият Херкулес го нападнал, убил го н му одрал кожата. Тая кожа той навлякъл на себе си, наметнал я като плащ върху мощните си рамене. С ла-лапнте й той я вързал отпред на гърдите си, а кожата на главата на лъва му служела за шлем. Херкулес си направил огромен боздуган от един твърд като желязо ясен, който той изтръгнал заедно с корените в Немей-<-;<ата гора. 'Хермес подарил на Херкулес меч, Аполон - лък и стрели, Хефест му изковал златна броня, а Атина

•собственоръчно му изтъкала дреха.

К;тго пъ.ч\п /кал, Херкулес победил орхоменския цар Ергин, на когото Тива плащала всяка година голям данък. Той убил във време на бой Ергин, а на минийския Орхомен наложил да плаща данък, който бил двойно по-голям от данъка, що плащала Тива. За този подвиг на Херкулес тиванският цар Креонт му дал за жена .дъщеря си Мегара, а боговете му изпратили трима прекрасни синове.

Херкулес живял щастливо в седмовратата Тива. Но великата богиня Хера, както и по-рано, горяла от омраза към Зевсовия син. Тя изпратила на Херкулес ужасна болест. Големият герой загубил разум, обхванало го безумие. В пристъп на ярост Херкулес убил всичките си деца и децата на брата си Ификъл. А когато пристъпът минал, дълбока скръб завладяла Херкулес. След като

•се очистил от замърсяването с извършеното от него неволно убийство, Херкулес напуснал Тива и се отправил за свещения град Делфи, за да попита бога Аполон какво да прави. Аполон заповядал на Херкулес да замине за Тиринт - родината на прадедите му-и дванадесет години да служи на Евристей. Латониният син чрез устата на Пития предсказал на Херкулес, че той ще получи безсмъртие, ако извърши по заповед на Евристей дванадесет големи подвига.
ХЕРКУЛЕС НА СЛУЖБА ПРИ ЕВРИСТЕЙ. Херкулес се заселил в Тиринт и станал слуга на слабия, страхлив Евристей. Евристей се боял от могъщия герой и не го пущал да стъпи в Микена. Всичките си нареждания той давал на Зевсовия син в Тиринт чрез своя пратеник Копрей.

Немейският лъв (първи подвиг). Цар Евристей не оставил Херкулес да чака дълго, докато му възложи първата задача. Той наредил на Херкулес да убие немейския лъв. Този лъв, на който дали живот Тифон и Ехидна, бил чудовищно едър. Той живеел край град Немея и опустошавал цялата околност. Херкулес смело потеглил да извърши опасния подвиг. Като стигнал в Немея, тоз-час се отправил към планините, за да намери леговището на лъва. Било вече пладне, когато героят стигнал до склоновете на планините. Никъде не се виждала жива душа: нито пастири, нито орачи. Всичко живо избягало от тези места от страх пред ужасния лъв. Дълго търсил Херкулес по гористите планински склонове и в клисурите леговището на лъва; най-сетне, когато слънцето вече клоняло на запад, намерил в мрачна теснина легсви^цсто; то се измирало в грамадна пещера, която имала два изхода. Херакъл затрупал един от изходите с грамадни камъни и зачакал лъва, като се скрил зад камъните. Надвечер, когато вече падал здрач, се показал чудовищният лъв с дълга космата грива. Опънал тетивата на своя лък Херкулес и пуснал една след друга три стрели по лъва, но стрелите отскочили о' кожата му - тя била твърда като стомана. Страшно заревал лъвът, ревът му се разнесъл като гръм по планините. Озъртайки се на всички страни, лъвът стоял в теснината и тъпеел с пламтящи от ярпг-т очи- пшчич'.^ к-пц-то е дръзнал да пусне стрели по него. И ето че вижда Херкулес и се хвърлил с голям скок върху героя. Като светкавица блеснал боздуганът на Херкулес и с гръмо-тевичен удар се стоварил върху главата на лъва. Лъвът паднал на земята, зашеметен от страшния удар. Херкулес се хвърлил върху него, сграбчил го с мощните си ръце и го удушил. Като метнал на яките си плещи убития лъв, Херкулес се върнал в Немея, принесъл жертва на Зевс и като спомен за първия си подвиг положил началото на немейските игри. Когато Херкулес донесъл убития лъв в Микена, Евристей побледнял от 152 страх, като зърнал чудовищния лъв. Царят на Микена