Богове и г-ерои

Жителите на Йолк посочили на Язон бащината му къща. Когато Язон влязъл, бащата веднага познал сина си. Радостни сълзи бликнали в очите на стария Езон:

той ликувал, като виждал, че син му е станал силен и хубав младеж.

Вестта за завръщането на Язон бързо стигнала до Езоновите братя: Ферет, царя на Фера, и Амфаон от

ред стихове на Пиндар ("Пгтийс-ка ода")

251
СИ. лдто^." о • ------- --.,

му Язон ги чествували с пиршества. В разговорите Язон им разкрил желанието си да си. възвърне властта над Йолк. Те одобрили намерението на Язои и заедно с него отишли при Пелий; Язон поискал от Пелий да му върне властта, като обещал да му остави всички богатства, които Пелий бил отнел от Езон. Пелий не посмял

да откаже на Язон.

- Добре, съгласен съм - отвърнал той, - но ще ти поставя само едно условие: ти трябва преди това да умилостивиш подземните богове. Сянката на Фрикс, загинал Р далечна Колхида, моли да заминем за Колхида и да вземем златното руно. Сянката на Фрикс ми откри това насън. Когато бях в Делфи, сам стрелометецът Аполон ми заповяда да се отправя за Колхида. Но аз съм стар и не мога да се реша на такъв голям подвиг;

а ти си млад и пълен със сила; извърши този подвиг, и аз ще ти върна властта над Йолк.

Така отговорил Пелий на Язон, като затаил злобата в сърцето си. Той вярвал, че Язон ще загине, ако се реши да потегли към Колхида за златното руно.

ЯЗОН НАБИРА СПЪТНИЦИ И СЕ ГОТВИ ЗА ПОХОД ДО КОЛХИДА. Тутакси след своя разговор с Пелий Язон започнал да се приготовлява за поход до Колхида. Той обиколил всички гръцки земи и навсякъде призовавал славните с подвизите си герои на поход до Колхида за златното руно. Всички големи герои се отзовали на поканата му. Съгласил се да вземе участие в похода и най-великият от героите, Зевсовият син Херкулес. Всички герои се събрали в Йолк. Та кой ли не бил всред тях: тук били и гордостта на град Атина - могъщият Тезей, и синовете на Зевс и Леда - Кастор и Полидевк, придружени от братовчедите сиИдас и Линкей, и крилатите герои Калаид и Зет, синове на Борей и Орития, и Мелеагър от Калидон, и храбрият Анкей, и Адмет, и Теламон, и много други. Между героите бил и певецът Орфей. Гърция никога още не била виждала такова стечение на герои. Силни, прекрасни като богове, те привличали възторжените погледи на всички жители на Йолк. Какви препятствия биха могли да ги спрат, кой би могъл да им се противопостави, какво би могло да ги уплаши?

Готов бил и кораб за героите. Този кораб бил по

Аргонав-тите се събират за поход в Халкида

253
говоленне ш орала па .пл-уг. ^~^,..~... -.-, -- ^,-младия герой, му с^ явила в образа на грохнала бабичка на брега на една планинска река и със сълзи го помолила да я пренесе на отсрещния бряг. Героят внимателно вдигнал бабичката на гръб и я пренесъл през буйната река. Само че при преминаването на реката Язон изгубил сандала от левия си крак. Оттогава Хера обикнала Язон и му помагала във всичко. И стреломе-тецът Аполон покровителствувал аргонавтите; в същност той подтикнал героите да предприемат този поход и пак той им предрекъл щастие и успех.

Като се събрали в Йолк, героите искали да изберат за свой предводител великия Херкулес, но той се отказал и предложил да изберат Язон. За кормчия на "Ар-го" бил избран Титий, а на носа на кораба застанал Линкей, от чието око не можело нищо да се скрие не само на земята, но даже и под земята.

Всичко било готово за отплаване, "Арго", спуснат във водата, вече леко се полюлявал върху вълните: натоварени били вече запаси от храна и прясна вода; принесени били последните Жертви в чест на Аполон и на всички богове. Жертвоприношението дало щастливи предзнаменования. В навечерието било уредено и весело пиршество. Било вече време за Тръгване в далечното, пълно с опасности плаване.

Едва крайчецът на небето пламнал, в пурпурната светлина на утринната зора, и кормчията Титий, събудил аргонавтите. Те се качили на кораба и седнали до . веслата, по двама на всяка скамейка. Дружно наблегнали върху веслата могъщите гребци. Гордо изплавал "Арго" от пристанището в открито море. Вдигнали снежнобялото платно на кораба. Попътен вятър издул платното и лекият кораб бързо се понесъл по приветливо шумящите вълни. Ето върху колесницата с впрегнати бели като сняг коне се издигнал на небето лъчезарният бог па слънцето Хелиос. Розова светлина затрепкала по платното на "Арго" и морските вълни заблестели в утринните лъчи на слънцето.

Орфей докоснал струните на златната си китара и запял; дивната му песен се понесла по морската шир. Героите се заслушали в песента. А от морската дълбочина изплавали риби и пъргави делфини; омаяни от пеенето на Орфей, те плавали подир бързо разсичащия вълните "Арго" като стадо, което върви след пастира под сладките звуци на свирката му.

АРГОНАВТИТЕ НА ОСТРОВ ЛЕМНОС. След кратко щастливо плаване аргонавтите пристигнали на цветущия остров Лемнос. Там царувала младата царица Хип-сипила. На острова нямало нито един мъж. Лемносянки-те избили до един мъжете си заради тяхната изневяра. Единствен цар Тоант, бащата на Хипсипила, избягнал смъртта. Спасила го дъщеря му. '

Когато аргонавтите слезли на брега на Лемнос и изпратили вестител в града, лемносянките се събрали на съвещание на градския площад и младата Хипсипила ги предупреждавала да не пускат аргонавтите в града. Тя се страхувала, че героите ще узнаят за престъплението, което лемносянките били извършили. 'Но старата Полуксо решително възразила на царицата. Тя настоявала, че аргонавтите трябва да бъдат пуснати в града. .

- Кой ще ви защищава - питала Полукео, -^ ако врагове, нападнат Лемнос? Кой ще се грижи за вас, когато остареете, ако останете самотни? Не, пуснете в града чужденците и нека те останат тук.

Лемносянките послушали старата Полуксо. Веднага те изпратили една от тях с вестителя, дошъл от "Арго", при героите да ги помоли да влязат в града.

Язон облякъл разкошна пурпурна дреха, изтъкана нарочно за него от самата Атина Палада, и отишъл в града. Хипсипила го приела с почести и му предложила да се настани в двореца й. Дошли в града и останалите аргонавти. Само няколко души, между които и Херкулес, останали на "Арго".

На острова зацарило веселие и радост. Навсякъде върху клади горели жертви в чест на боговете; следвали тържество подир тържество, пир след пир. Сякаш героите били забравили за великия подвиг, който ги очаква. Безгрижно пирували те на богатия остров Лемнос. Най-сетне Херкулес тайно повикал аргонавтите на морския бряг, където бил пуснал котва "Арго". Гневно ги упреквал най-големйят измежду героите, задето те, увлечени в удоволствия, във весел и безгрижен живот, забравили, че им предстоят подвизи. Слушайки заслужените укори, героите стоели посрамени. Те решили незабавно да напуснат Лемнос. "Арго" бил веднага приготвен за път. Героите вече били готови да се качат на кораба и да заемат местата си при веслата, когато на брега пристигнали на тълпа лемносянките. Те молели героите да не ги напущат, да останат при тях. Но ге-
роите били непреклонни. Лемносянките със сълзи се простили с тях^ Героите се качили на "Арго", дружно наблегнали на веслата; вълните се разпенили под уда-рана веслата на могъщите гребци и "Арго" се понесъл като птица по морския простор.

АРГОНАВТИТЕ НА ПОЛУОСТРОВ КИЗИК. Когато аргонавтите плавали ио Пропонтида , пътем се отбили на полуостров Кизик. Там живеели долионите, потомци на Посейдон. Управлявал ги цар Кизик. Недалеч от полуостров Кизик се намирала Мечата планина, където живеели шесторъки великани;долионите можели да живеят в безопасност наред с такива съседи само благодарение на Посейдонова гз закрила. Царят на полуостров Кизик приел аргонавтите с. почести и цял ден прекарали те в двореца му на весело пиршество. А щом взело да се разсъмва, аргонавтите се стегнали за път. Те вече се били качили на, "Арго", когато неочаквано на отсрещния бряг на залива се появили шесто-ръките великани. Те започнали да хвърлят в морето грамадни камъни, откъсвали цели скали и ги натрупвали една върху друга, за да препречат на аргонавтите изхода от залива към открито море. Грабнал стегнатия си лък Херкулес и една след друга започнал да изпрл-ща своите смъртоносни стрели по великаните. Като се прикривали с щитовете си, аргонавтите се нахвърляли срещу великаните с копия в ръце. Боят не траял дълго, един след друг великаните изпопадали на земята й в морето; всичките били избити, нито един от тях не можал да се спаси.

Аргонавтите потеглили. Попътен вятър издул, корабното платно и целия ден "Арго" спокойно се носил по вълните. Настанала вечер; богът на слънцето Хелнос завършил пътя си по небето, нощта обвила с тъма небе и земя. Вятърът променил посоката си и вече носи "Арго" обратно - към бреговете, които той тъй неотдавна бил напуснал. В нощния мрак аргонавтите пак стигца-ли до Кизик. Жителите на Кизик не ги разпознали; те ги сметнали за морски разбойници и ги нападнали начело с младия си цар. Завързал се страшен нощен бой. В пълен мрак се бият героите със своите неотдавнашни приятели. Могъщият Язон с острото си копие наранил в гърдите младия цар на Кизик и той със стенание паднал на земята. Но ето лъчите на' богинята на зората 256 Еос обагрили изток с червена светлина. Настъпва утро.

тели са се били с приятели.

Аргонавтите и жителите на Кизик уредили тризна в памет на убитите; три дни оплаквали те убития млад цар. А жена му, прекрасната Клейто, дъщеря на Ме-роп, не могла да понесе тежката загуба и сама забила остър меч в гърдите си.

АРГОНАВТИТЕ В МИЗИЯ. Недълго още плавали агро-нг.втите и стигнали до бреговете на Мизия . Там те сгрели на брега, за да се запасят с вода и храна. Могъщият Херкулес навлязъл в гората, която се намирала недалеч от брега, за да си направи ново весло - неговото се счупило. Той намерил една висока бяла ела, сграбил я със силните си ръце и я изтръгнал с корените. Нарамил могъщият герой бялата ела и тръгнал към брега. Изведнъж насреща му изтичва приятелят му Полифем и разказва, че току-що чул вик на младия Хилас, който ги викал. Хукнал Херкулес да търси Хилас, но никъде не можел да го намери. Натьжил се Херкулес. Заедно с Полифем търси той навсякъде Хилас, но всичко било напразно.

Щом се появила на небето лъчезарната зорница, предвещаваща скорошно настъпване на утрото, ар-•• пантите потеглили, без да забележат в утринната дрезгавина, че нито Херкулес, нито Полифем са с тях. Когато вече настъпило утрото, героите се натъжили, като видели, че двама от най-славните им другари не са между тях. Язон седял опечален, с отпусната глава; той сякаш не чувал жалбите на своите спътници, сякаш не забелязвал отсъствието на Херкулес и Полифем. Верният Херкулесов приятел Теламон пристъпил към Язон и го обсипал с упреци: .

- Само ти седиш така спокойно. Можеш сега да се рлл.ваш. Херкулес не е всред нас и няма кой да затъмни сега твоята слава. Не, аз няма да продължа да пътувам с вас, ако не се върнете и не издирите Херкулес и Полифем.

Теламон се впуснал към кормчията Титий и искал да го застави да върне обратно "Арго". Напразно се мъчели да го успокоят бореадите (синовете на Борей); разгневеният Геламон не искал да слуша никого, той обвинявал всички, че умишлено са оставили Херкулес и Полифем в Мизия. Изведнъж от морските вълни се показала обвитата с водорасли глава на морския'бог прорн-

17
Морско божество

спрял го и казал:

- По волята на великия гръмовержец Зевс Херкулес и Полифем останаха в Мизия. Херкулес трябва да се върне в Гърция, да постъпи на "служба при Еврнсюй и да извърши дванадесет големи подвига. На Полифем пък е предопределено да основе в страната на халиби-те славен град - Киос. А героите останаха в Мизия, зп-щото търсят отвлечения от нимфите прекрасен Хилас.

Като казал това, Главк отново потънал в морето и

се Скрил от очите на аргонавтите.

Героите се успокоили. Тела-мон се помирил с Язоп. Седнали при веслата героите и "Арго", тласкан от ритмичните удари [с веслата] на могъщите гребци, бързо

полетял по морето.

258

Когато бебриците видели, че царят им е убит, те нападнали'Полидевк.'Полидевк повалил на земята с юмручни удари първите двама] от тях. Аргонавтите грабнали оръжието си и се хвърлили в бой с бебриците. Като вихър засвистяла тежката секира на Анкей в редовете на бебриците; един след-друг ги сразява Кастор г блестящия си меч. Гррпптс се бият като лъвове. Бебри.ии-те хукнали да бягат. Героите дълго ги преследвали. Те се върнали на морския бряг с богата плячка. Цяла нощ пирували победителите и победната песен на Орфей гръмко звучала по брега. Под съпровода на своята златна китара той славел младия победител на Амик, царя на бебриците, прекрасния Полидевк, сина на-гръмовержеца Зевс.

АРГОНАВТИТЕ У ФИНЕП. Пя другия ден сутринта аргонавтите продължили пътя си. Скоро те стигнали до бреговете на Тракия . Героите слезли на брега, за да.. попълнят хранителните си запаси. На морския бряг видели някаква къща и тръгнали към нея. От къщата излязъл насреща им сляп старец; той едва се държал на краката си и цялото му тяло треперело от слабост. Още на прага на своя дом старецът от слабост се свлякъл на земята. Аргонавтите го привдигнали и им домиляло за него. От думите на стареца те разбрали, че той е Финсн, син на Агенор, и че бил по-рано цар на 253
1иаЕУПЛ. г |<^ "&.•"""•• ..---- -,

вал с получената от Аполон дарба да'пророкува, като откривал на хората тайните на Зевс. Аполон го ослепил, а боговете му изпратили харпиите, полумоми-полу-птици, които прилетявали в къщата му, изпояждали всичката му храна и разнасяли по целия дом страшна воня. Боговете открили на Финей, че той ще се избави от това тяхно наказание само когато дойдат при него аргонавтите, всред които ще бъдат и двамата крилати сино" ве на Борей, Зет и Калаид. Финей започнал да моли героите да го освободят от бедата; молел бореадите да изгонят харпиите; нали той не бил чужд на бореадите - бил женен за сестра им Клеопатра.

Героите се съгласили да помогнат на Финей. Те приготвили. богата трапеза, но щом Финей се излегнал187 край масата, за да уталожи глада си, харпиите връхлетели и без да обръщат внимание на виковете на аргонавтите, лакомо изяли всичките ястия, като разнесли из целия дом страшна воня; после харпиите се вдигнали и излетели от къщата на Финей. Литнали след тях на могъщите си криле бореадите. Дълго те преследвали харпиите и най-сетне ги настигнали край Плотийските Жените- острови. Бореадите извадили мечовете си и вече искали • птици да убият харпиите ,но в този момент долетяла на дъго-харпии цветните си криле от високия Олим пратеницата на бо-
при Финеи. оореадите полетели цитати лом 1ракпп.

'Оттогава Плотийските скали (острови) започнали да се наричат Строфади , т. е. островите на завръщането.

Щом преследваните от бореадите харпии отлетели, аргонавтите приготвили нова трапеза на Финей и старецът можал най-после да утоли страшния си глад. На трапезата Финей разкрил на аргонавтите какви още опасности ги очакват по пътя им към Колхида и им дал съвети как да ги превъзмогнат. Финей съветвал героите също така, когато стигнат в Колхида, да призоват на помощ златна Афродита, тъй като само тя може да помогне на Язон да добие златното руно. Аргонавтите изслушали мъдрия старец с внимание, стараейки се да запомнят всичко, което той -им казал.

Скоро се върнали и бореадите и разказали как са преследвали харпиите. Старият Финей се зарадвал, като узнал, че завинаги е избавен от появяване на харпиите.

СИМПЛЕГАДИ . Аргонавтите не останали дълго при Финей. Те бързо си заминали. Волно се носел "Арго" по морските вълни. Изведнъж се зачул някъде напред далечен шум. Тоя шум ставал все по-ясен и по-силен. Той приличал на рева на приближаваща се буря, заглушавай от време на време сякаш от гръмотевици. Ето показали се и Симплегатските скали. Героите видели как скалите се раздалечавал^и една от друга и отново се удряли със страшен грохот. Морето около тях клокочело, пръски високо-ее^издйгали при всяко повторно сблъскване. А когато скалите пак се раздалечавали, вълните между тях се носели и преобръщали в бесен водовъртеж.

Героите си припомнили съветите на Финей да пуснат пред кораба гълъб между скалите; ако гълъбът прелети между тях, и "Арго" ще проплава невредим покрай Симплегадите. Наблегнали на веслата аргонавтите. Ето те са вече до самите скали. С трясък се сблъскали скалите и пак се раздалечили. Тогава героят Евфем пуснал гълъба. Като стрела полетява гълъбът между скалите. Скалите отново се събрали с такъв трясък, че сякаш небето потреперало. Солена вода опръскала аргонавтите, а "Арго" се завъртял всред вълните като подхванат от вихър. Гълъбът пролетял невредим

ОСТРОВ АРЕТИАДА И ПРИСТИГАНЕ В КОЛХИДА. Дълго плавали аргонавтите покрай бреговете на Евксин-ския Понт . Покрай много страни минали те, много и различни народи видели. Най-сетне в далечината се показал остров. "Арго" бързо се приближавал към острова; не бил вече далеч брегът. Изведнъж от острова се вдигнала във въздуха голяма птица, крилете на която блестели на слънчевите лъчи; тя прелетяла над "Арго" и отронила едно от перата си, което паднало върху героя Оилей. Като стрела се забило перото в рамото на Оилей, кръв шурнала от раната и ра-неният герой изпуснал веслото, Другарите на Оилей измъкнали перото от раната му. С учудване гледат аргонавтите перото и виждат, че то е медно и остро като стрела. В този миг над острова се издигнала друга птица и полетяла към "Арго", но нея вече я чакал героят Клитий с лък в ръцете. Щом птицата се приближила към "Арго", Клитий пуснал стрела по нея и убитата птица паднала в морето. Като видели тая птица, покрита с медни пера, аргонавтите разбрали, че това са птиците стимфалиди, а ос-

крият с щитове, преди да слязат на орега, аргонавтите започнали да крещят, да удрят с копия и мечове по щитовете си. Птиците се издигнали на грамадно ято над острова, полетели високо над "Арго" и върху героите се изсипал истински дъжд от пера-стрели. Героите се запазили от тия стрели с щитовете си. А птиците, след като направили кръг над "Аргр", скоро се скрили далеч зад хоризонта.

Аргонавтите слезли на брега на Аретиада и вече искали да се разположат за почивка, когато срещу тях излезли четирима млади хора. Младежите били страшно изтощени, дрехите им висели на парцали по тях, едва прикривайки тялото им. Това били синовете на Фрикс. Те били напуснали Колхида, за да се върнат в Орхомен, но по пътя претърпели през една бурна нощ корабокрушение и само благодарение на щастлива случайност вълните ги изхвърлили на остров Аретиада, където именно ги намерили аргонавтите. Героите се зарадвали, че ги срещнали; особено доволен бил Язон: нали младите хора му били роднини. Аргонавтите нахранили младежите, дали им нови дрехи и им казали, че отиват в царството на Еет за златното руно. Най-възрастният от младежите, Аргос, обещал да помага на аргонавтите, но ги предупредил, че Хелиосовият син, цар Еет, е силен ;| жесток и никому не прощава. Ала нищо не било в състояние да спре аргонавтите да изпълнят веднъж взетото решение - да придобият златното руно.

На следната утрин аргонавтите прбдължили пътуването си. Дълго плавали те. Наи^сетне в далечината подобно на облаци, отрупани на хоризонта, се синнали върховете на Кавказ. Сега вече и до Колхида не било далеч.

С устрем се носи "Арго", тласкан от равномерните удари на веслата. Вече слънцето се скрива, спущайки .'е в морето. По вълните пробягнали вечерните сенки. Високо над "Арго" се зачуло размахване на криле. Летял един грамаден орел към скалата, на която бил прикован титанът Прометей. От- размахването на огромните криле на орела по морето задухал вятър. Орелът изчезнал в далечината и до аргонавтите стигнали тъжни-1е, тежки стенания на. Прометей; отдалеч се донасяли те и ударите на веслата ги заглушавали от време на време.

Брегът е вече близо. Ето и устието на река Фазис.
Язон извършил благодарствено възлияние 'на боговете и призовал боговете на Колхида и душите на умрелите герои д" му помогнат в опасното начинание. Героите от "Арго" заспали спокойно. Те стигнали там, закъдето били тръгнали - те са .вече в Колхида, близо до столицата на цар Еет, но още много опасности имало да преминат.

ХЕРА И АТИНА ПРИ АФРОДИТА. Когато аргонавтите пристигнали в Колхида, великата богиня Хера и богиня Атина се посъветвали на високия Олимп как да помогнат на Язон да придобие златното руно. Богините решили да отидат при богинята на любовта Афродита и да я помолят да заповяда на сина си Ерос да прониже със златна стрела сърцето на Медея, дъщеря на Еет, и да й внуши любов към Язон. Богините знаели, че единствена магьосницата Медея може да помогне на Язон в опасния му подвиг.

Когато двете богини дошли при Афродита, тя си била сама в къщи. Афродита седяла на богат златен трон и със златен гребен решела разкошната си коса. Афродита видяла влезлите богини, станала да ги посрещне и любезно ги поздравила. Като поканила богините да седнат на златни пейки, изковани от самия Хефест, богинята на любовта ги попитала за какво са дошли. Богините й разказали по какъв начин искат те да се помогне на героя Язон и- помолили Афродита да заповяда на Ерос да прониже сърцето на Медея. Афродита се съгласила. Богините се простили с Афродита, а тя отишла да търси своя палав син. Ерос в това време играел на зарове с Ганимед. Хитрият Ерос бил надиграл просто-душния Ганимед и високо му се надсмивал. Точно в тоя момент Афродита се приближила към него. Тя прегърнала сина ек й му казала: