Глава втора Мария Удуърт Етер: „Проявленията на Духа"

«Господ ми е дал специална мисия – да донеса дух на единство и любов...» Във всяка страна Бог издига хора, които се впускат за повече от Него и казват: «Ела и ни помогни. Ние искаме духа на любов. Ние искаме чудесата и знаменията.» От Деяния на апостолите до сега в петдесятната история не е имало човек, чрез който Божият Дух да се е проявявал повече, отколкото чрез Мария Удуърт-Етер.

Тя е била невероятна жена с видение и духовна сила. Изправяла се е пред жестока опозиция, издигала е малката си ръка и е позволявала на Святия Дух да разпростира огъня Си. Сестра Етер е живяла в областта на Духа като мощен съд на божественото ръководство и свръхестествените проявления. Тя е била верен приятел на Небето, избирайки да загуби земната си репутация, за да спечели небесна.

Мария е родена през 1844 г. в една ферма край Лисабон, щата Охайо. Била новородена на 13-годишна възраст по време на Третото голямо пробуждане. Проповедникът, който я довел до Господ, се молил животът й да бъде “запалено светило”. Но едва ли е предполагал, че това малко момиче, за което току-що се бил молил, щяло да стане бабата на Петдесятното движение, разпространило се по целия свят.

Мария веднага чула Божия призив и посветила живота си на Господ. По късно тя щяла да напише за призванието си: Аз чух гласа на Исус да ме призовава да изляза по пътищата и шубраците и да прибера изгубените овце." Но едно нещо я спирало – била жена, а по онова време на жените не им било разрешено да проповядват. В средата на XIX в. жените дори не можели да гласуват по време на националните избори, така че всички се мръщели на жената-проповедник. А да си неомъжена и в служение не можело да става и дума. Така че, Мария премислила нещата, които Господ й бил казал, и решила, че за да изпълни призванието си, ще трябва да се омъжи за мисионер. И така, тя планирала да продължи обучението си, после да постъпи в официален колеж, за да се подготви. Но трагедия сполетяла сплотеното й семейство.

Баща й бил убит, докато работел на полето в тяхната ферма, и тя незабавно се върнала, за да подпомогне издръжката на семейството. Така надеждите й да получи официално образование били разбити и тя се примирила с това, което мислела за нормален християнски живот.

“АНГЕЛИ ВЛЯЗОХА В СТАЯТА МИ...” – По време на гражданската война Мария срещнала П. X. Удуърт, който се бил завърнал от фронта, ранен в главата. След кратък период на главозамайващо ухажване тя се омъжила за бившия войник. Те опитали да се занимават със земеделие, но всичките им усиля били напразни. Сякаш всичко се проваляло. С течение на времето Мария станала майка на шест деца. Така че, тя се опитала да се примири с нормалния живот на съпруга, а Господ продължавал да я призовава. Но тя, завладяна от ролята си на съпруга и майка, не можела да откликне на призива. Нейният мъж нямал никакво желание за служение, тя имала да отглежда шест деца и самата била болна.

Тогава истинска трагедия сполетяла дома им. Те загубили пет от шестте си деца поради болест. Мария успяла да се вземе в ръце след този ужасен период, но съпругът й никога не могъл напълно да се възстанови след преживяното. Тя се опитала да му помогне, докато отглеждала единствената им оцеляла дъщеря. През всичкото това време тя нито веднъж не се огорчила срещу Бог, нито закоравила сърцето си в резултат на загубата. Но Мария имала нужда от отговор за незатихващата болка в нейното сърце, породена от трагедията, сполетяла семейството. Отказвайки да се предаде, тя започнала да изследва Словото на Бог. Така открила, че жени били използвани от Бог из цялата Библия.

Тя прочела пророчеството на Йоил, че Божият Дух щял да се излее върху мъжете и жените. Но Мария погледнала към небето и казала: „Господи, не мога да проповядвам. Не знам какво да говоря и нямам никакво образование." Все пак тя продължила да чете и да открива истини в Божието Слово, докато се борела с призива си. По-късно щяла да напише: „Колкото повече изследвах, толкова повече неща намирах, които ме осъждаха." Тогава получила голямо видение. Ангели влезли в стаята й.

Отвели я на запад, над прерии, езера, гори и реки, където видяла дълго и широко поле със златисто жито, полюшвано от вятъра. При вида на тази гледка тя започнала да проповядва и видяла как житните класове започнали да падат на снопи. Тогава Исус й казал, че „точно, както падали житата, така и хората щели да бъдат поваляни", докато проповядва. Накрая Мария осъзнала, че никога нямало да бъде щастлива, докато не се покори на призива. В отговор на това велико видение от Бог, тя смирено отговорила „да" на Неговото призвание върху живота й и Го помолила да я помаже с великата Си сила.

„Ж~Е~Н~А" НЕ ОЗНАЧАВА „С~Л~А~Б~А" – Много жени, които четат тази книга са призовани от Бог да проповядват. Приели са видение и помазание от Божия Дух да отидете и да освобождавате хората. Бог ви е говорил за божественото изцеление, освобождението и свободата на Духа. Така че, никога не позволявайте религиозен дух да смълчи това, което Бог ви е говорил. Религията обича да потиска жените и техните служения, особено младите. Трябва да се научите да се покорявате на Бог, без да задавате въпроси. Ако Мария бе откликнала още в своята младост, вероятно децата й нямаше да умрат. Не казвам, че Бог е убил децата й. Но казвам, че когато ние явно се противим на Бог, нашите действия отварят врата за дявола. Неговата работа е да разрушава. Работата на Бог е да дава живот.

Така че се научете смело да се покорявате на Бог. Смелостта донася Божията сила и ще смълчи във вашето присъствие обвинителите ви. Също така е добре да намерите някои здрави жени със стабилни служения, от които да се учите, и позволете на тези думи на сестра Етер да ви окуражат: „Скъпа моя сестро в Господ, докато слушаш тези думи, позволи на Духа на Христос да дойде върху теб и да ти даде желание да извършиш работата, дадена ти от Господ. Крайно време е жените да позволят на своята светлина да свети. Да извадят талантите си, които гният скрити, да ги използват за славата на Бог и да извършат с мощта си всичко, с което биха се захванали, като разчитат на силата на Бог, който е казал: „Никога няма да те оставя!" Нека не се оправдаваме със слабостта си. Бог ще използва слабите неща на света, за да засрами мъдрите. Ние сме синове и дъщери на Всевишния Бог. Не трябва ли да почетем нашето висше призвание и да направим всичко, на което сме способни, за да спасим онези, които са в долината на сянката на смъртта? Не изпрати ли Той Мойсей, Аарон, Мириам да бъдат ваши водачи?

Варак не посмя да срещне врага, без Девора да бъде до него. Господ избра мъже, жени и деца според своето желание - Анна, Олда, Ана, Фива, Наркис, Трифена, Перси да, Юлия, Мариите и сестрите, които се трудеха с Павел. Нима не подобава на жените днес да се трудят на Христовата нива и лозе, както някога?"

Потърси Божия Дух сам за себе си. Ако си призован, ще отговаряш за това. Покори се на Бог, без да задаваш въпроси. Той ще уреди останалото.

ТЕ ПЛАЧЕХА ИЗ ЦЯЛАТА КЪЩА – Мария започнала своето служение най-напред между хората, сред които живеела. Тя нямала и най-малка представа какво щяла да им каже. Бог й бил казал, че само трябва да отиде и че Той щял да и даде думите. И Бог изпълнил обещанието Си. Щом Мария за първи път се изправила да говори пред хора (повечето били нейни роднини), тя отворила устата си и присъстващите започнали да плачат и да падат на пода. някои станали и избягали навън, задавени в сълзи. След това Мария станала много търсена на това място. Няколко църкви я помолили да дойде и да съживи хората в техните събрания. Не след дълго разширила своето служение на запад, водела девет съживления, проповядвала двеста проповеди и основала две църкви, където над сто човека посещавали всеки път неделното училище. Бог почел Мария и й дал бързо да навакса изгубените години.

Веднъж имала събрания в град на име Девълс Ден (Дяволска бърлога). Дотогава никой служител не бил имал успех там и хората дошли, за да се подиграят и на нея. Те очаквали да видят как тази жена евангелизатор скоро ще избяга смазана и победена. Но жестоко се лъжели! Сестра Етер била жена, но не била за подценяване. Тя знаела ключа към успешното духовно воюване и усърдната молитва, отключваща небесата. Три дена Мария проповядвала и пеела. Никой не бил докоснат. Накрая, на четвъртия ден, тя упражнила своя духовен авторитет чрез ходатайство и разкъсала демоничните началства над Дяволската бърлога. Тя се молила Бог да се прояви с могъщата Си сила и да разчупи строгата формалност на хората.

Същата вечер хора сред присъстващите плакали и се покайвали пред Бог. Това било най-голямото проявление на Божието присъствие, което градът някога бил виждал.

ОПУСТОШАВАЩА СИЛА – Ние не сме призовани да се предаваме. Призовани сме да се покоряваме на Бог на всяка цена и да оставим нашият успех да затвори устата на критикуващите ни. Ако изглежда, че си стигнал до трудно място в своя живот или служение, недей да хленчиш и да се оплакваш. Не се оправдавай. Моли се! Обясненията и оправданията ограбват нашата здравина и сила. Недей да поклащаш глава и да бягаш. Използвай авторитета, който ти е даден чрез Исус, и събори демоничните сили, които връзват хората. Чрез молитва влез в своя авторитет и освободи Божия Дух да работи в сърцата на хората. Сестра Етер се грижела за своя дух чрез молитва, произвеждайки непобедима здравина. Тя била известна като съживителят, който може да отваря градове.

ТЕ ДОЙДОХА, ВИКАЙКИ ЗА МИЛОСТ – Етер прокара пътя за петдесятните проявления, с които така сме свикнали в днешното движение. Когато проповядвала в една църква в Западен Охайо, която била загубила силата на Бог, Етър разбрала значението на видението, което имала за сноповете. Тъкмо в тази църква хората започнали да изпадат в „транс”. Това духовно проявление било изключително характерно за нейното служение, но предизвикало и силно гонение. Дотогава това проявление не било познато на църквата по начина, по който го познаваме днес. Самата тя написала: „Петнайсет души дойдоха при олтара, викайки за милост. Мъже и жени лежаха на пода като мъртви. Никога не бях виждала нещо подобно. Почувствах, че това беше работа на Бог, но не знаех как да го обясня или какво да кажа." След като лежали на пода известно време, тези хора се изправили на крака със сияещи лица, хвалейки Бог със силен глас. Сестра Етер споделила, че никога не била виждала толкова ярки обръщания към Бог.

Служителите и по-старите светии плачели и хвалели Господ за Неговата „петдесятна сила”. И от това събрание служението на сестра Етер било белязано с това особено проявление, което винаги придружавало нейното проповядване, заедно със стотиците, идващи при Христос.

Едно движение на Бог докосва емоциите, независимо дали това ви харесва или не. „Виж, Робъртс, аз просто не вярвам, че Бог е в цялото това викане и танцуване.” Викането и танцуването не са Бог. Те са просто освободена от задръжки реакция на Неговата сила. Чуй ме, успявал ли си някога да пипнеш с пръст в контакта и да останеш спокоен? Колко по-малко би успял, ако докоснеш Бог! Когато Бог те докосне, ти ще реагираш! Ще кажеш : „Ами крайностите?” Бих отговорил - „Защо да се взираме толкова в канавката, когато би трябвало да гледаме магистралата?” Нека очите ти следят истината и лъжата ще избледнее. Когато силата на Бог дойде върху теб, това ще ти хареса! А когато нещо ти харесва, ти го показваш. Така че научи какво наистина харесва Бог в своите поклонници и го прави. Ще кажеш: „Ами хората ще говорят за нас.” „И какво от това?” – ще ти отговоря. Истината надживява лъжата. Хората преследват онова, което не разбират. Те са лъгали и за Исус, но Той все още е жив. Когато хората изпитат истинското докосване от Бог, те също ще променят мнението си. „Какво ще кажеш, ако стане така, че загубим пари?” Е, нима парите са твоят бог? Нека ти напомня, че паричните единици не спасяват души. Божият Дух е Този, който води човечеството при Исус. Като се покоряваме на Духа, ние издигаме Исус.

Няма отстъпки от цената, нито преки пътища. Ако си църковен лидер, Бог ти е заповядал да се покоряваш на Святия Дух и да учиш пътищата Му. Библията казва, че онези, които са водени от Духа, те са синове на Бог (Римл. 8:14). Така че нека Той да ни води! Ако сме водени от Духа, виденията в Църквата ще се увеличат. Ние трябва да сме духовно зрели, за да се справим с всякакви проблеми или зли духове. Религиите на Ню Ейдж са задълбали толкова дълбоко в погрешни духовни области, че Църквата вече се страхува да търси истинските проявления на Божия Дух. Духовният свят включва както божественото, така и демоничното и ако Святият Дух не е твоят водач, когато влизаш там, ти ще си подвластен на демоничното. Привържениците на Ню Ейдж не влизат в духовния свят с Исус Христос. Те отиват там със собственото си желание. И затова биват заблудени. Ние сме нищо без кръвта на Исус. Някои се страхуват, че ако следват Бог в свръхестественото, ще бъдат обвинени, че са въвлечени в Ню Ейдж. Ако следваш Божия Дух, Той ще те пази чист. Така че отворете църквата си за движението на Бог и се учете от онези преди вас. Където е Божият Дух, там е свобода – да, разбира се, и ред. Но нямам предвид страхливите ограничения на контрола и деноминационния натиск. Хората са гладни да видят Бог и да бъдат свободни. Някои биха прекосили континента, за да чуят човек, който наистина познава Бог и проявленията на Духа.

„ТЯ ГИ ПОВАЛЯ КАТО КРУШИ" – Когато Етер навършила четиридесет, тя вече била национална знаменитост. Различни деноминации признавали способността й да раздвижва мъртвите църкви, да довежда неспасените и да води хората към по-дълбок духовен живот с Бог. Лекари, юристи, пияници, прелюбодейци, хора с всякакви позиции в обществото, били спасявани и изпълвани със Святия Дух по славен начин на нейните събрания. По повод едно от нейните събрания през 1885 от полицията заявили, че никога не са наблюдавали такава промяна в техния град. Било толкова спокойно, че нямали никаква работа! Един репортер написал следното за сестра Етер: „Тя го прави, както капанът захапва крака на жертвата. Чрез някаква свръхестествена сила тя ги поваля като круши, когато най-малко го очакват и докато са на земята, тя като че с хидравлично налягане напомпва в тях цели кофи от Божията благодат." С времето Бог започнал да води Мария, да се моли за болните. Тя отначало се колебаела, като мислела, че това би било в ущърб на нейното евангелизаторско призвание. Но Бог продължил да й показва ясно волята Си и тя се съгласила. Започнала да изучава Словото и да проповядва Неговата божествена воля в областта на изцелението. Не след дълго открила, че евангелизирането и изцелението вървели ръка за ръка, тъй като хиляди били спечелвани за Христос след като виждали как други били изцелявани. Мария проповядвала, че мощните проявления на Святия Дух не са „нищо ново; просто нещо, което Църквата е загубила". Така тя отказала да се съобразява с любимите доктрини на онова време, като желаела единствено Святият Дух да продължава да работи. Веднъж по време на едно събрание група хора изтичали на платформата и извикали: „Какво да правим?” Мария довършва историята така: „Те бяха повалени от вятъра на могъщата сила на Святия Дух. Той слезе върху Божиите деца, докато лицата им засияха, както това на Стефан, когато враговете му казаха, че изглежда като ангел. Много приеха дарби; някои за служение, някои като евангелизатори, някои (дарби) на изцеление, а стотици грешници приеха дара на Вечен живот."

На друго събрание над 25.000 души се стекли, за да чуят сестра Етер. Спомнете си, че по онова време не са имали озвучителни системи! Мария е записала, че преди още да свърши проповедта, силата на Бог слязла върху множеството и завладяла около петстотин от тях, които били повалени на земята.

ДИВИЯТ ДИВ ЗАПАД – Разбира се, животът на Етер бил белязан с голямо преследване. Проблемите дебнели зад всеки ъгъл, без да споменаваме напрежението от това да водиш огромни маси от хора, които преживяват за първи път проявленията на Духа. На всичко отгоре тази жена-служител е трябвало да бъде и съпруга на неверен мъж. Изневярата на П. X. Удуърт излязла наяве, докато тя служела на предизвикалите много спорове събрания в Оукланд, Калифорния. Сестра Етер се преместила в отделна квартира и решила да го напусне. Накрая, след 26 бурни години на съвместен живот през януари 1891 те се развели. След по-малко от година и половина П. X. Удуърт се оженил повторно и започнал публично да клевети служението и личността на Мария. Не след дълго, на 21 юни 1892 г. той починал от коремен тиф. Въпреки бурните си взаимоотношения с този човек, Мария отделила време от програмата на служението си, за да бъде на погребението му. Разказват, че тя не само присъствала, но и взела участие в церемонията.

Най-големите изпитания за Етер дошли, докато била на западния бряг. Тя вярвала, че най-западните щати могат да бъдат спечелени по съшия начин за Бог, както и тези преди тях. Така че през 1889 пристигнала в Оукланд и закупила палатка с 8000 седящи места. Скоро палатката била препълнена с любопитни хора, дошли да видят трансовете, да чуят виденията и да наблюдават другите проявления на Святия Дух. Но на западния бряг срещу Мария се надигнало и голямо гонение. Хулигани, или банди, както ги наричаме днес, започнали да смущават събранията й. На няколко пъти тези хора поставяли експлозиви в печките и само по чудо никой никога не пострадал. Веднъж силен вятър разкъса платното на палатката по време на едно събрание. Получавала смъртни заплахи всяка седмица, вестниците я клеветели безмилостно, служителите се разделили срещу нея. Подли хора водели малоумни на събранията й, като знаели, че те щели да предизвикат много емоционални сцени. Това се случвало толкова често, че много наивни хора мислели, че именно събранията на Мария са довели тези хора до лудост! И понеже мнозина не разбирали онова, което вярвала, гражданите ежедневно се обръщали към властите с молби да закрият събранията й. Мария обаче твърдо отказвала да напусне Оукланд, преди да почувства, че Бог е свършил.

Когато бандите започнали да вземат връх в събранията й, Районното полицейско управление на Оукланд упълномощило охранители да пазят службите. Но тогава нещата излезли извън контрол, понеже на охранителите им липсвали както опит, така и здравомислие. Тогава дошло и смелото пророчество чрез Мария, че опустошение Ще връхлети западния бряг и ще го разруши. След като казала това, вестниците започнали да я тормозят и я представяли като безспорен престъпник. Те изопачили и изкривили пророчеството дo такава степен, че не било ясно какво точно е казала. След това, както може да се очаква, много други мъже и жени, действащи в имитации на дарбите на Святия Дух, се понесли на вълната на това пророчество. Тези заблудени от врага хора пророкували още повече съд и опустошение за западния бряг, причинявайки с това голямо объркване. Някои от известните проповедници били едновременно и за, и против сестра Етер. Един от тях бил Джон Александър Дауи. Докато бил на западния бряг, той се присъединил към нейните критици и публично заклеймявал нейното „транс-благовестие”, като го наричал голяма заблуда. Никой друг освен Етер нямал служение от калибъра на неговото в областта на изцелението и популярността, така че той често я споменавал, когато говорел за злоупотребите.

Само веднъж сестра Етер се защитила публично относно нападките на Дауи. Тя го направила със следните думи: „След като заяви в нашето събрание пред хиляди, че никога не е виждал толкова от Божията сила и така чудесно проявена, и след като посъветва всичките си хора да се държат за мен, той обиколил западния бряг, говорейки против мен и събранията, докато разрушил всичките си мисии. Единственият му довод бил, че някои хора били поваляни в събранията ни от силата на Бог." „Той говорил срещу мен два или три пъти в Сан Франциско и казал, че съм в комбина със Сатана. Много отишли да го чуят... но начинът, по който говорел, накарал мнозина да напуснат с отвращение, преди още да е свършил. И преди съм казвала, че съм негов приятел, и съм се отнасяла с него като с брат, а той не се бори срещу мен, но срещу Господ и Неговото Слово. Винаги съм казвала на хората, че смятам да го оставя в ръцете на Бог и че ще продължавам да следвам Учителя." „Съветвала съм хората да гледат какво ще стане с всеки от нас след време, за да видят как той ще отслабва все повече и повече, а аз ще го надживея."

Сестра Етер надживяла Джон Александър Дауи със седемнадесет години. Може да се каже, че сестра Етер е допуснала някои грешки в своите събрания в Оукланд. И това не е учудващо предвид всичките атаки и заговори срещу нея. Все пак трябва да се подчертае, че през 1906 Сан Франциско наистина бил разтърсен от най-разрушителното земетресение в американската история. Пророчеството на сестра Етер е дадено през 1890. Докато била там, сестра Етер спечелила и няколко добри приятели, една от които била Кари Джуд Монтгомъри. Тя дошла от източния бряг, за да проведе събрания в Калифорния. Двете се срещнали и завързали приятелство, продължило до края на техния живот. Кари и нейният съпруг Джордж били ключови фигури за петдесятното съживление и основали Дом на мир в Оукланд. Двамата останали твърди поддръжници на сестра Етер през цялото й служение.

„ПОДАРЪКЪТ ОТ БОГ" – Някои светли моменти озаряват този период от живота на сестра Етер. Освен приятелите, които намерила, все пак Бог не искал тя да носи мантията на служението сама. Това отнело малко време, но десет години след своя развод Мария срещнала един чудесен човек от Хот Спрингс, Арканзас на име Самюел Етер. Бог й изпратил съвършения другар. Двамата се оженили през 1902 г. Сестра Етер уважавала много този господин и често го наричала „моят съвършен дар от Бог”.

По късно тя щяла да напише за него: „Той стоеше смело до мен и в най-ожесточените битки и от деня, в който се оженихме, не е отстъпил нито за миг. Той защитава Словото и всичките дарби и действия на Святия Дух, но не желае никакъв фанатизъм или глупост. Няма значение какво ще му възложа да направи. Той се моли и проповядва, пее и е много ефективен около олтара. Господ знаеше от какво се нуждаех и всичко това ми беше дадено от Господ чрез Неговата любов и грижа за мен и делото."

Три години след брака й със Самюел Етер, Мария изчезва от публичната сцена и остава в неизвестност за следващите седем години. Никой никога не дава обяснение за този дълъг период на мълчание. Но когато се появява след десет години, тя е била точно толкова силна, колкото и преди, а вече имала и любящата подкрепа на един чудесен съпруг. Самюел Етер вярно обичал и се грижел за Мария. Той организирал цялостно събранията й, освен това се грижел и за изданията и книгоразпространението.

Всъщност служението на сестра Етер е издало няколко книги: „Животът, делото и опитът на Мария Удуърт, евангелизатор"; „Знамения и чудеса, които Бог извърши през 14-годишното служение на г-жа М. Б. Удуърт-Етер"; „Книги с песни"; „Въпроси и отговори относно божественото изцеление"; „Децата на Святия Дух", по-късно издадена под името «Дневник на знамения и чудеса». Някои от книгите на сестра Етер били преиздавани няколко пъти, също така някои били превеждани и на други езици. Въпреки че днес на книжния пазар има голямо изобилие от християнска литература, книгите на сестра Етер се срещат много рядко. Предлагали са ми хиляди долари за моите лични копия, но аз не съм приемал.

Според мен това, което сестра Етер е написала, не може да бъде купено с пари. И така Самюел Етер – съпругът, приятелят, издателят, организаторът, помощното служение – «дарът от Бог», намерил своето място като подкрепа за служението на своята съпруга. Неговите способности показали рядък и забележителен характер. В резултат на това той станал жизненоважна част от нейното служение във всяка една област до деня на неговата смърт дванадесет години по-късно.

Изведнъж езикът му отказал да му се покорява и „непозната сила сграбчила гласните му струни”. Напълно обхваната от Божия Дух Мария дори и не забелязала човека! По късно той бил запитан от два големи вестника за преживяното, на което потресеният човек отговорил: „Идете и открийте сами.”

Мария била арестувана четири пъти през своето служение, но при три от тях така и не се стигнало до съд. Единствено в Нова Англия тя била арестувана и срещу нея действително било заведено дело. Процесът срещу нея във Фрамингам, Масачузетс бил по обвинение в практикуване на медицина без разрешително и в хипнотизиране на хора чрез транс. Това било голямо събитие за делото на Христос.

Много хора свидетелствали в нейна защита, като разказвали личните си свидетелства, които можели да се сравнят с онези от книгата Деяния. Големият автор и основател на Библейско училище „Ветил” Е. У Кениън бил сред онези, които свидетелствали. Кениън по-късно щял да има голямо изцелително и учителско служение. Той бил много продуктивен писател. Много от неговите книги се използват в Библейски училища по целия свят. Също и любовта, която Мария имала към различните култури, предизвикала гонение на расова основа. Тя обичала афро-американските и местните американски общности толкова, колкото и белите хора. Често проповядвала за църкви на чернокожи, помагала на техните проповедници и подкрепяла съживленията им. Тя също така посетила и индиански резерват и останала там седмици наред на собствени разноски. Хора от всички социални прослойки били добре дошли в дома й – и бедни, и богати. Сестра Етер ги обичала еднакво.

„НИЩО ПО-МАЛКО ОТ ЦИРК” – Няма книга, която да може да побере всичко, случило се в служението на Мария Етер. Тя е била смирена духовна машина за чудеса, която изглеждала „точно като твоята баба, но упражнявала изключителна духовна власт над греха, болестите и демоните”. Сестра Етер не можела да отговори на всичките покани, които получавала като служител. А онези, на които откликвала, се превърнали в раздвижване от национален мащаб, което никога не отшумяло. Едно такова събрание било планирано от тогава младия пастир, Ф. Ф. Босуърт в Далас, Тексас. Това, което написал за зрелищните събрания, продължили от юли до декември, разтърсило света. В резултат на това Далас се превърнал в център на петдесятното съживление. Една вечер трима „изтъкнати” проповедници посетили събранието. Тъй като нямало свободни места, проповедниците, седящи на платформата, отстъпили своите места. Неохотно „изтъкнатите” заели местата им. Службата тръгнала добре със здравото присъствие на Божията сила, както обикновено. Изведнъж един от сериозните проповедници се търколил от стола си и паднал в праха неподвижен. Другите двама се опитали да не обръщат внимание на своя приятел на земята. Но след няколко минути вторият служител се присъединил, като се строполил безпомощен в праха.

Накрая и третия паднал от платформата и лежал неподвижен като другите. Тримата останали под силата на Бог за повече от три часа.След това един по един те станали, изтупали дрехите си и олюлявайки се тръгнали към изхода! Хиляди посетили Далас, някои пропътували над две хиляди мили, водейки със себе си болните за изцеление. Един мъж бил счупил три от ребрата си при падане. Той едва стоял поради болката. Сестра Етер положила ръцете си на него и се молила с молитва на вяра и в същия момент костите, които били обърнати навътре, дошли на мястото си. В началото той се свил, щом го докоснала, но накрая сам удрял по ребрата си, осъзнавайки, че болката и съсиреците са си отишли.

Друг човек бил донесен на носилка, болен от туберкулоза. Състоянието му било безнадеждно, тъй като имал също и фистула (отворена дълбока рана) в тялото си. Но когато Мария се молила, Божията сила ударила човека. Той скочил от носилката си и затичал нагоре-надолу пред тълпата. След това шофирал сам до вкъщи, седнал на масата с останалите и всеки ден наддавал по килограм и половина. Половината от лицето и врата на друг човек били изядени от рак. Болката била толкова непоносима, че трябвало да бъде изведен от първото събрание. Но когато сестра Етер му положила ръце и се молила, силата на Бог го ударила. Болката, втвърдяванията и възпалението напуснали незабавно. Изведнъж вече можел да извива врата си във всички посоки. След това застанал зад олтара и проповядвал на хората.

Една вечер трима глухонеми, които не се познавали един друг, стояли при олтара, като плачели, прегръщали се и викали, понеже Бог бил отворил ушите им и им дал способността да говорят. Много от онези, които видели това, проправили пътя си към олтара, за да познаят Бог и да бъдат спасени. Един от тримата бивши глухонеми свидетелствал следното: „Когато сестра Етер постави пръста си в устата ми и корена на езика ми, и после в ушите ми, заповядвайки на 'глухия и ням дух' да напусне, Бог веднага отвори ушите ми и ми върна гласа."Една жена имала рак и туберкулоза. Тя изглеждала като жив скелет.

Най-добрите лекари в Далас я били отписали. Тя била донесена на носилка и мнозина мислели, че ще умре, преди сестра Етер да успее да стигне до нея. След молитвата тя била незабавно изцелена и скочила от носилката, викайки! След това присъствала на всяко следващо събрание, като седяла с останалите.

Въпреки че била все още много слаба, всички, които я познавали, казвали, че наддава на тегло и се подобрява с всеки ден Големият изцеляващ евангелизатор и пастир Ф.Ф. Босуърт написал за събранията в Далас: „Вечер след вечер, веднага щом се дадеше призив, цялото пространство около петнадесетметровия олтар се пълнеше с толкова много страдащи от болести и други, търсещи спасение и кръщение със Святия Дух, че беше трудно да се мине през това множество. На всяко събрание, проведено там, присъствали проявленията на Божията сила по начин, който нашето поколение никога не е виждало.

Репортер от Индиана написал: „Всякакви превозни средства нахлуха в града от ранни зори... Нищо, по-малко от цирк или политически митинг, не бе събирало толкова големи тълпи.”

Друг написал, че гражданите на Айова не помнели някое друго религиозно събиране да е „взело публиката на едно добро шоу”. Той написал, че от операта прескочили до лагерното събрание, за да видят какво е това, което е откраднало тълпите им от посетители.

Той чувствал, че тя притежава силата, от която се нуждаел Лос Анджелис. Така че сестра Етер се съгласила да отиде. Както може да се предположи, хиляди се събрали в района на Лос Анджелис за лагерното събрание. Службите продължавали по цял ден и през по-голямата част от нощта и хиляди пристигали от всички части на Северна Америка. Били издигнати палатки и хората спели на земята. Всъщност имало толкова много палатки, че се образували нови улици с имена като: „Алеята на хвалението", „Улица Алилуя" и „Алеята на Славата". Така било по-лесно да откриеш нечия палатка!

Въпреки че резултатите от събранията били изключителни, това Световно лагерно събрание в Лос Анджелис през 1913 г. е известно и с това, че родило ябълката на раздора, разцепила ранното петдесятно движение. Оттам тръгнал спорът около доктрината, наречена: „Само Исус”, „Пълнотата” или „Новата доктрина”. Учението се зародило от Джон Дж. Шеп, който по време на събранията прекарал една нощ в молитва. Шеп вярвал, че е разбрал нещо ново относно използването на името на Исус, и обиколил лагера, за да го сподели с други. В резултат на това хората по западното крайбрежие започнали да се кръщават само в „името на Исус" и били учени, че ако са кръстени в името на Троицата, трябва да бъдат кръстени отново. Учението разцепило петдесятно то движение. „Лагерното събрание-мечта" на Р. Дж. Скот трябвало да донесе единство за тялото на Христос. Вместо това, то създало най-големите разделения, познати на това поколение. Скоро петдесятното движение се разцепило на множество групи, които наблягали на различни доктрини. Етер дала всичко от себе си да се запази чиста от тези неща. Тя вярвала, че най-важното е да се предупредят грешните, че Исус идва скоро, като се проповядва Словото, потвърдено с чудеса и знамения. Тя го казва най-добре в една проповед, озаглавена „Не пренебрегвай дарбата, която е в теб". В това послание тя заявява: „Неговите посланици трябва да спрат всичките спорове; всички дребнави теории трябва да бъдат изхвърлени; това или онова предпочитание заедно с непрекъснатото припомняне за завършеното дело на освещението, трябва да бъдат изоставени, защото разделят светиите. Павел казва, че проповядването трябва да е с проявленията на Духа и със сила... Нека Словото да излиза с проявления и сила, за да могат хората да видят онова, което Бог има за тях." Скоро сестра Етер започнала да проповядва само на места, където не се дискутирали „дребнави" доктрини. Години по-късно тя нарекла позицията на пълнотата „най-голямата заблуда, измислена някога от дявола".

„ТЯ НИ НАЕЛЕКТРИЗИРА ВСИЧКИ" – Разбираемо е, че сестра Етер е имала смесени чувства относно събранията в Лос Анджелис. Тя била обявена за главен говорител и хиляди се стекли от всички краища на Америка, за да присъстват на нейните събрания. Но поради политиките и споровете мъжете се наложили и сестра Етер била принудена да служи само на сутрешните събрания. Мъжете взели следобедните и вечерните събрания основно за да развиват доктрината за „Пълнотата". Притискали я да провежда кратки събрания, за да можел следващият проповедник да започне. И въпреки всичко това хиляди били изцелени по чудотворен начин. Записано е, че когато определеното й време изтичало, сестра Етер просто издигала ръцете си към небето, напускайки палатката, и в този момент мнозина бивали изцелени. Едно малко момче си спомня: „Тя издигна своите малки ръце и силата на Святия Дух ни наелектризира всички." Инвалиди ставали от носилките и ходели, глухи прочували, слепите проглеждали, артрит бил изцеляван мигновено, тумори изчезвали, асцитът напускал. Накратко, всяка болест и немощ, която смеела да се появи на събранията на сестра Етер, се прекланяла пред Исус Христос и била разрушавана чрез огъня на Духа. И всичко това се случвало въпреки доктриналните различия. Ето как Елизабет Уотърс си спомня тези събрания: „Спомням си го като вчера. Аз и моята приятелка бутахме майка ми в инвалидната количка покрай шест или седем дълги блока от пейки... Двама здравеняци я пренесоха пред амвона, тъй като мястото отпред вече бе задръстено от инвалидни колички. Беше толкова горещо, че майка искаше да я върнем у дома, но аз настоях да останем. Слава на Бог, посочиха я да бъде изкарана на платформата, където красивата нисичка дама, която никога няма да забравя, говори с нея.

Видях майка да поклаща утвърдително глава и тогава тя (сестра Етер) я удари в гърдите (стори ми се – доста силно). Сякаш мълния я удари, тя скочи на крака и затича наоколо, подскачайки от радост. Всички изреваха и закрещяха, чудя се дали някога бяха вижда ли нещо подобно. Видяхме още много чудеса. На връщане почти трябваше да вържем майка за стола. Тя искаше да върви, но беше слаба, понеже беше прикована на легло в продължение на две години. Когато се прибрахме, баба и някои съседи се бяха събрали и ни чакаха. Майка ми стана от количката и се качи по стъпалата.

Те всички започнаха да викат и да плачат. От този ден нататък моята майка беше напълно изцелена, здрава, пълна и обичаше Господ." Заради своите събрания в Далас и Лос Анджелис сестра Етер щяла да остане водещ евангелизатор до края на живота си. И въпреки че обичала да пътува, Бог имал по-друг план за нея. Той все още имал какво да запише в книгата на историята.

Парите били събрани и строежът започнал. Сградата била посветена на 19 май 1918 и до ден днешен само една жена е надминала нейните постижения в строенето на църкви. Тази жена, толкова наподобяваща стила на Етер, била Ейми Семпъл Макферсън. Етер използвала „Шатрата" за свое седалище. Тя имала особен нюх при избирането на помощници, които да допринесат за съживлението.

В резултат на това тази църква съществува и до днес, макар и с друго местоположение, присъединена към петдесятния съюз „Асамблеите на Бога". Хора прииждали от цяла Америка, за да бъдат в нейната църква, и много от тях останали като верни членове. Един очевидец си спомня: „Хората тръгваха към олтара и падаха, преди да са стигнали дотам." Той разказва, че никога не е видял инсценировки или хора да бъдат бутани: „Бог го правеше. При сестра Етер нямаше фалш."

Има една невероятна история от „Шатрата", в която се разказва за едно румънско семейство. Дъщеря им била болна от туберкулоза и две петдесятни жени отишли у тях да се молят за нея. Когато момичето било изцелено, семейството потърсило петдесятна църква наоколо и открили „Шатрата". По време на първата служба, която посетили, една жена била изцелена от рак по чуден начин. Тя се изправила и освободила послание на езици за двадесет и осем минути. Някои недоумявали защо сестра Етер й позволила да продължи така свободно в Духа толкова дълго. Те получили отговора следващата неделя, когато се разбрало, че тази жена говорила на румънски - език, който нито била учила, нито дори била чувала някога. Това малко румънско семейство чуло послание от Бог на собствения си език, докато седели там напълно зашеметени. Единствено бащата говорел английски. Разказват, че Мария и членовете на „Шатрата" „били толкова свикнали да очакват подобни преживявания, колкото някои други събрания очаквали службата им да завърши с редовните славословия." Друга история от „Шатрата" разказва за изцелението на едно малко момче. То било болно от туберкулоза и имало тумор с големината на юмрук. Когато майка му го завела при Мария, тя казала: „Ние просто ще го изрежем с меча на Духа." След тези думи сестра Етер взела Библията си и го „цапардосала" с нея зад врата. Момчето било изцелено.

С дата 31 октомври 1918 в своя дневник тя записала: „В продължение на много години съм копняла да се срещна със сестра Етер и през последните месеци все по-често споменавах за това. Копнеех да я чуя да проповядва и да присъствам на събранията й... Утре „Шатрата" на г-жа Етер ще бъде отворена и ще се сбъдне желанието на сърцето ми. Слава!" След тяхната среща Ейми записала: „Радвахме се и хвалехме Господ заедно. Силата на Бог падна,изливайки Неговите благословения върху нас."

На следващия ден, несъмнено зарадвана, Ейми напуснала Индианаполис на път към своето божествено местоназначение - Калифорния. Можем само да гадаем относно спомените, които тя е запазила от срещата си с Мария. Въпреки че сестра Етер никога не е споменавала публично какво мисли за Ейми, нейната спътница Берта Шнайдер е направила коментар. Веднъж сестра Етер и Ейми били в един и същ град. Това бил почивният им ден, така че групата на сестра Етер посетила една от службите на Ейми. Но Мария предпочела да не ходи. Ето причината, която г-жа Шнайдер дава за това: „Сестра Етер изразила съмнение относно посоката, която е поело служението на Ейми - театрални изпълнения и други популярни прийоми за привличане на хората." Лично аз чувствам, че сестра Етер, която идвала от движението на святост, е изразила no-скоро искрена загриженост, отколкото критицизъм.

Много велики говорители на онова време посетили „Шатрата". Въпреки че никъде не е записано сестра Етер да е срещала легендарния британски евангелизатор Смит Уигълзуърт, мнозина чувстват, че той е бил последовател на нейното служение. Някои вярват, че Уигълзуърт е взел някои от своите прочути фрази от сестра Етер. Той провел серия от събрания в „Шатрата" след нейната смърт през 1925 г. Може би тези истории изпълват някои от вас с чувство за малоценност. Вие трябва да разберете, че Бог възстановява свръхестественото в Църквата. Някои от вас, които четете тази книга, се страхувате от нея. Бог е говорил на някои от вас да се молите за болните във вашата църква и вие не сте го направили. Може би не знаете много за волята на Бог да изцелява. Може би се чувствате объркани. Волята на Бог за човека е да бъде свободен. Той дойде да разруши делата на дявола, а не да ги толерира или да живее чрез тях.

Църквата днес трябва да се научи да се справя с разрушителя и да носи живот на хората. Твърде много от нас са останали затворени в рамките на една „удобна" доктрина или „подборна" теология. Бог иска пълнотата на Неговото Слово да бъде проповядвана и показана на хората. Затова Исус даде кръвта Си. Започни да четеш книгата Деяния и ще научиш за хората, изявили Неговия Дух, и за опозицията, която се надигнала срещу тях. Също както апостолите, сестра Етер останала вярна на пълното Слово на Бог през целия си живот независимо от натиска и преследването. Ние трябва да направим същото. Тя е един от служителите, които ни предадоха щафетата, и ние трябва да сме верни да я носим.

ПИОНЕРЪТ – Лятото на 1924 било трудно за Мария. На 80-годишна възраст с разклатено от гастрит и асцит здраве, тя получила съкрушаваща новина. Единствената й дъщеря Лизи, 60-годишна, починала при пътна злополука. И така, всички от семейството на Мария си били вече отишли, за да бъдат с Господ.

Но въпреки че здравето й било крехко, тя намерила сили да застане зад амвона на погребението. Там насърчила хората да имат вяра в Бог и да гледат към Небето, а не към гроба. През онази година имало дни, когато сестра Етер била толкова слаба, че не можела да върви. Но това не я спирало да проповядва. Ако не можела да ходи, тя назначавала някой да я пренесе до събранието и да я постави зад амвона.

След време събранието подарило на Мария голям дървен стол. Когато изглеждала твърде слаба, за да върви, няколко здравеняци занасяли дървения стол до дома й, поставяли я в него и я отнасяли обратно в църквата. В минутата, в която краката й докосвали подиума, Духът на Бог я задвижвал и тя ходела напред-назад по платформата, докато проповядвала и служела в свръхестествената сила на Бог.

Стотици хора били свидетели на това, колко слаба изглеждала и колко невероятно силна ставала. В края на службата мъжете я слагали отново в стола и я отнасяли в дома й. Вярата на Етер я направила способна да продължи, когато много други биха се отказали. Забележете, че по това време сестра Етер била стигнала осемдесетте. По нейното време е нямало самолети. Нямало е климатични инсталации, нито много от модерните удобства. Тя е обикаляла нацията в двуколки и влакове. Много пъти, когато парите не стигали или нямало къде да пренощува, се налагало да спи в палатка. Но това не било от значение за Етер.

Три седмици преди да почине, Господ открива на Мария, че е „въпрос на дни да си отиде", за да получи наградата си. През това време една дама й занесла цветя, на което сестра Етер отвърнала: „Скоро ще съм там, където цветята винаги цъфтят." На няколко пъти тя дори проповядвала на онези, които я посещавали в дома й. Ето какво пише за смъртта й един от нейните помощници – Август Файх: „Няколко дни преди да си отиде, тя ме повика до леглото си, взе ръката ми и каза: Брат Файх, осъзнаваш ли, че аз отивам в пътя на всички живи? Да, майко – беше моят отговор. На което тя отвърна: Ти беше много верен на служението, докато работеше с мен през всички тези години. Сега вярвам благословението на Бог да продължи да почива на теб; скоро няма да ме има, за да ти помагам."

Краят на Мария Удуърт-Етер дошъл без борба – тя бавно потънала в дълбок сън: „Зрението й беше добро за човек на нейната възраст. Умът й беше ясен до самия край. По време на цялото й боледуване нямаше момент, в който да не беше в състояние да разговаря свободно на каквато и да било тема. Светиите около нея идваха по всяко време, за да я видят или да поискат съвет. Някои идваха, задвижени от Духа, за да се молят за нея, други, от своя страна, за да получат нейната молитва. Тя полагаше ръце на болните и се молеше за онези, които бяха в нужда. Тя правеше това до самия край. Вършеше го, осъзнавайки, че в същия момент нейната собствена сила изтича безвъзвратно. На много пъти през служението си тя е казвала, че по-добре ще се износи за Исус, отколкото да се остави да “ръждяса".

Преди сестра Етер да си замине и да бъде с Господ, на 80-годишна възраст, тя вече била погребала всичките си шест деца и двама съпрузи; била проповядвала хиляди проповеди от единия край на Америка до другия; била останала победител над банди и злобни служители; била проправила пътя за жените в служение и неотклонно изявявала силата на Святия Дух с мощни чудеса и знамения, които я следвали.

Тя не била добре образована. Не я интересувало богословието и не си губела времето да обяснява как работи Бог. Тя проповядвала много просто послание, предала себе си изцяло на Него и вярвала за знамения и чудеса. Единственото горещо желание на Мария било Евангелието да оживее и хората да бъдат водени от Духа. Много пъти проповядвала със сълзи, стичащи се по лицето й, докато умолявала присъстващите да приемат Христос. Нейните събрания и поучения проправили пътя за основаването на много петдесятни деноминации, включително „Асамблеите на Бога", Фоурскуеър (движение, основано на „четири истини" или „четирите евангелия" – бел. пр.) и други подобни на тях.

Когато майката на Слевин излязла напред за молитва, евангелизаторът й казал: „Същият Бог, който отговаряше на молитвите на твоята прабаба, е тук днес. Той ще отговори и на твоите молитви." След това майката на Слевин била кръстена в църквата, свързана със служението на Етер. Слевин обича да сравнява служението на своята прабаба Етер с това на Смит Уигълзуърт. Според него техните взаимоотношения с Бог много си приличат, особено в областта на вярата. Въпреки че има много любими истории, Слевин посочва, че през 1913 г. Джон Дж. Лейк се срещнал с Етер. Казват, че след тази среща Лейк казал на хората си: „Молете се като сестра Етер." От своето изследване Слевин успял да разбере характера на своята прабаба. „Това, което ме впечатли най-много – спомня си той, – бе колко посветен на Бог е бил животът й.” Тя била по-различна от много хора днес. Тя отивала, където Бог й кажел; независимо дали там имало 20 човека или хиляда. Времето й принадлежало на Бог. Тя никога не била „твърде заета”, за да свърши онова, което Той кажел. За нея всички били от значение, понеже имали значение за Бог.

Ето защо тя познавала Бог толкова добре. Ето защо можела да „удари някого в стомаха" или да го „цапардоса зад врата”. Тя познавала Бог и знаела, че Той ще ги изцели. Няма съмнение, че чрез Слевин и семейството му духовното наследство на сестра Етер ще се запази за поколенията.

ЛИЧНА ГЛЕДНА ТОЧКА – Моето лично мнение е, че служението, което сестра Етер е носила, е било предавано през поколенията и все още е на земята. Всяко служение трябва да бъде следвано от чудеса и знамения. Иначе служителите само си играят със служението. Ако служението ти следва заповедите на Исус, чудесата и знаменията те следват. Стилът и методът на служене са различни за всеки човек. Никой няма да служи по същия начин, понеже всеки си има индивидуалност и имаме за задача да достигнем различни поколения. Но когато нечие служение действа в същия размах, както това на някой, живял преди него, аз понякога наричам това действие предаване на „мантия" през поколенията.

Мантия е духовен термин, който в естествения свят може да се опише като наметало или широк шал. Когато „носим" мантията, ние действаме подобно на служението, от което сме я наследили. От тази лична гледна точка изглежда, че Ейми Семпъл Макферсън е продължила оттам, където Етер е напуснала сцената, с големи знамения, чудеса и подвизи. Аз вярвам, че тя е приела мантията на Мария. Изглежда, че от Макферсън подобна мантия се предава на Кетрин Кулман. Кулман също е била известна с големите чудеса в нейното служение и с глада си за общение със Святия Дух. Днес, през 90-те, ми се струва, че подобна изцелителна мантия е била предадена от Кетрин Кулман на Бени Хин, въпреки че той не обича да казват това за него. Хин вярва, че има своя собствена мантия от Бог, не нечия друга. Той е големият пастир и изцеляващ евангелизатор от Орландо, Флорида.