Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети!
Неща, които не ни помагат да спечелим победата
жүктеу/скачать 2.17 Mb.
|
- Бұл бет үшін навигация:
- Не оставяйте греховете да се натрупват!
- Възстановявайте щетите винаги, когато е ВъзмоЖно!
- Представете телата си за Жива Жертва!
- Наситете Живота си със Словото!
- Молете се, без да спирате!
- Стойте близо go християнското събрание!
- Бъдете заети с работа за Господа
- Дисциплинирайте тялото си!
- Пазете мислите си!
Неща, които не ни помагат да спечелим победата Преди да приклк)чим с разглеждането на нещата, които трябва да знаем, полезно е да си припомним, че има опреде- лени разбирания и дейстВия, които не ни помагат В търсене- то на светостта. Едно от тези неща е аскетизмът. В Ко- лосяни 2:23 Павел казва, че макар да създават впечатление за святост, самобичуването и самонаказанието „нямат ни- каква стойност, а са за угаЖдането на плътта". Монашест- вото също е едно от тях. Човек моЖе да се отдели от све- та в една монашеска килия, но не моЖе да се отдели от сво- ето собствено старо естество. СамонаблЬдението също не моЖе да ни помогне. Няма победа в „себе-то". Когато един човек обърне цялото си внимание към своето „аз", той все едно хвърля котва вътре в кораба. Пасивността също не моЖе да бъде разрешение. Светостта не пада като камък от небето върху онези, които я чакат, без да правят абсо- лк>тно нищо. Нито пък идва чрез интензивно изучаване на изкушението. Колкото повече мислим за изкушението, тол- коВа по-голяма става вероятността да му се поддадем. И 71 най-накрая, победата не идВа и чрез предаване и отчаяние. ТоВа е поражение, а Бог не може да употребява победените християни. Толкова за нещата, които трябВа да знаем. Нека сега да Видим какВи са дейстВията, които трябВа да предприемем. 72 ПЪТЯТ НА ПОБЕДАТА - ИЗПЪЛВАНЕТО С ДУХА Само Бог моЖе да ни напраВи сВети, но Той няма да напраВи тоба без нашето съгласие. Както и В много други области на християнския Живот, тук също има едно удивително съ- четание меЖду боЖестбеното и чоВешкото. Бог ни даВа не- обходимата сила, но ние трябВа да поЖелаем да се Възполз- Ваме от нея. Нашето задълЖение е да се изпълваме с Духа. Само когато ходим В Духа, само тогаВа няма да изпълняВаме Желанията на плътта. Но какВо означава „изпълВайте се с Духа"? Тези думи зВу- чат много неземно и мистично. ЗВучат като нещо, което е запазено само за пропоВедници и мисионери. Но не е! ТоВа е нещо, запоВядано на целия БоЖи народ, и е по силите на Всич- ки ВярВащи. За да го напраВим колкото моЖе по-просто и прилоЖимо, ще предлоЖим няколко стъпки, които ВклкзчВат изпълването с Духа. Не оставяйте греховете да се натрупват! За да бъдем чисти, ние трябВа да изпоВядаме и изоставим греха си Веднага, щом го осъзнаем (Пр. 28:13; 1. Йоан. 1:9). ТрябВа да изпоВядаме всеки грях пред Бога, тъй като, кога- то съгрешаВаме, ние съгрешаВаме протиВ Него. Ако сме за- сегнали и някои хора, трябВа да се изпоВядаме и пред тях. Истинската изпоВед трябВа да бъде: Незабавна - не трябва да чакаме, докато дойде краят на деня или на седмицата. Безусловна - не трябВа да казваме: „Ако съм те засег- нал..." или: „Ако ти ми простиш, и аз ще ти простя..." Не бъдете като Жената, киято казала: „Ако съм направила нещо лошо, бих искала да ми простите." 73 Пълна - един чоВек признал, че бил откраднал някакВо Въ- Же, но пропуснал да добаВи, че на края на въЖето бил Вър- зан кон. Точна - да изповядаме греха точно. Наричайте нещата с истинските им имена: „Напих се", а не „ИзлоЖих се"; „От- краднах", а не „Взех на заем". Петър не каза „защото съм неподходящ чоВек", а „защото съм грешен чоВек". ПоследВана от решението да изоставиш греха - само съ- жалението за изВършения грях не е достатъчно. Един чо- Век казал: „Аз откраднах една щайга с праскови и съЖаля- Вам за тоВа, но no-добре да ги направя дВе. Тази Вечер ще отида да открадна още една." Сърдечна - просто каЖете: „Сгреших. СъЖаляВам за тоВа. Моля Те, прости ми." Когато честно изповядаме греховете си, моЖем да вярва- ме на основание на авторитета на БоЖието СлоВо, че грехо- вете ни са простени. Бог ни е обещал да ни прости, ако изпо- вядаме греховете си, и е верен да изпълни това, което е ка- зал. Ние от своя страна го приемаме чрез вяра. Но някой моЖе да каЖе: „Аз не чувствам, че греховете ми са простени." Това моЖе да е така, но греховете ти са прос- тени независимо дали го чувстваш, или не. Увереността в прощението не идва на основание на променливите ни чувс- тва, а на основание на непроменимото Слово. Друг моЖе да каЖе: „Зная, че Бог ми е простил, но аз не мо- га да си простя." Такова едно отношение е излишен вид са- моизмъчване. Щом Бог ни е простил, въпросът е разрешен. Защо да продълЖаваме да се обвиняваме? Вярно е още, че когато Бог прощава, Той забравя (Евр. 10:17). Това не означава, че Бог има лоша памет, а че Той ни- кога повече няма да използва тези грехове срещу нас. Те са забравени в смисъл, че въпросът за тях е приклЬчен. Има ед- на история за християнин, който се разкаял, но после отно- во се подхлъзнал и паднал в стария си лош навик. Той извикал в молитва към Господа: „О, Господи, признавам си. Пак го направих." Тогава Господ попитал: „Защо „пак"? Какво си направил?" В секундата, в която той се изповядал, Господ бил вече забравил. 74 Кори Тен Бум ни напомня, че Бог не само забраВя нашите грехоВе, но и постаВя пред тях една табела, на която пише: „РИБОЛОВЪТ ЗАБРАНЕН". Той не Желае да изваЖдаме неп- рекъснато наяВе сВоите собстВени грехоВе или грехоВете на други, които са били изповядани и простени. Единственият поВод да си ги спомним, е за да се предпазим от тоВа да ги повторим. ТрябВа да каЖем също, че обхватът на нашата изпоВед трябва да бъде толкова широк, колкото е бил широк обхва- тът и на нашия грях: само пред Бога или и пред някой човек, дали сме съгрешили, или дори и пред цялата църква. Лет Се- мкзъл ни дава следния полезен съвет: „Когато съгрешите са- мо в мисълта, нека и изповедта ви бъде само в мисълта. Ко- гато сте поЖелали една Жена в сърцето си, не отивайте при нея, за да й го каЖете, защото вашата изповед би могла да причини още по-голямо объркване и да породи още по-голям грях, както често се случва в някои християнски среди... Ако сте съгрешили само в мисълта, изповядайте се само в ми- сълта, а не пред някой друг, чийто ум моЖе също да се за- мърси и опетни по този начин... Когато съгрешите пред съб- ранието в църквата, поднесете и извиненията си пред събра- нието в църквата. Ако сте го измамили, каЖете, че съЖаля- вате. Ако сте били невъздърЖани и сте изрекли куп обиди срещу него, каЖете, че искрено съЖалявате за това, което сте казали." Хари Лоид се почувствал силно изобличен като христия- нин, тъй като неговите приятели и клиенти му приписвали повече святост, отколкото заслуЖавал. Тези похвали и въз- хищения толкова го смущавали, че той написал следното открито писмо, с което се опитал да опроВергае Всичко то- Ва: „Аз изразходвам цялата си енергия и усилия за разраства- нето на моя бизнес и в стремеЖа си да задоволя личните си удоволствия. Практически аз не чета Библията. Моите грехове както в мислите, така и в делата са наис-
Десетте процента, които давам за БоЖието дело, са прос- то смешни в сравнение с изискванията на поЖертвувател- 75 ността, u нищоЖни В сравнение с moBa, което бих могъл да дам. Като началник аз се дърЖа прекалено Взискателно и кри- тично. Като съпруг и баща се дърЖа прекалено грубо и студено. Не присъствам на Всички събрания на църквата, както праВех като дете. Сигурно Вече разбирате защо се чувствам такъв измам- ник, когато хората ме хвалят. Затова съм принуден да ви открия с голям срам какъВ уЖасен пример за християнин съм аз. Не отдавайте хвала на никой друг, освен на НЕГО." Не се случва често да чуем такава честна изповед като тази, а още no-рядко се случва самите ние да направим така- ва. Възстановявайте щетите винаги, когато е ВъзмоЖно! БоЖията благодат ни учи, че винаги трябва да компенсира- ме направеното зло, доколкото е възмоЖно. Това означава, че трябва да възстановим откраднато или да изплатим лих- вата върху откраднатите пари и др. Класическият пример за това е случаят със Закхей от Но- вия Завет. След обръщението си той казва: „Господи, ето давам половината от имота си на бедните; и ако някак съм ограбил някого несправедливо, връщам му четворно" (Лука 19:8). Той не прави това, за да бъде спасен, а защото вече е спасен. Възстановяването трябва да бъде искрено и пълно. Не трябва да бъдем като човека, който написал следното пис- мо до отдела за дърЖавните приходи: „Миналата година, ко- гато попълвах документите за данъците, съзнателно фал- шифицирах цифрите и оттогава страдам от безсъние. При- лагам чек за 150 долара и, ако все още не мога да спя, ще ви изпратя и останалите пари." Има ситуации, при които - дали поради отминалото вре- ме, или поради променените условия - не моЖем да възста- ноВим щетите. Но Господ знае тоВа и, ако ние изповядаме 76 греха си, Той ще ни го прости, защото Вшкда искреното ни Желание и съжалението ни за изВършеното. Преди много години У. Никълсън проповядвал в Белфаст и Бойкият Дух действал с такава сила, че хората започнали да връщат инструментите, които били откраднали от мест- ната фабрика. Количеството на върнатите инструменти било толкова голямо, че местните компании трябвало да построят навеси, в които да ги приберат. Най-накрая те из- пратили съобщение, с което молели да не връщат повече ин- струменти, тъй като вече нямало място за тях! Подобно нещо се случило и в събранието в Кезуик, когато проповядвал ф. Б. Мейър. Тогава чиновниците в местната поща били буквално затрупани от работа, тъй като христи- яните бързали да върнат парите, които били взели назаем или откраднали, и да възстановят щетите по всякакъв на- чин. Представете телата си за Жива Жертва! Нека видим кое е третото действие, което трябва да пред- приемем, за да познаем практическата святост. Знаем, че трябва да отдаваме себе си на Господа и телата си като ин- струменти на правдата (Рим. 12:1, 2; 6:19). Отдаването има определено начало, след което трябва да продълЖи като процес. Има един първоначален момент, в който ние предс- тавяме телата си като Жива Жертва на Господа, след кой- то ден след ден, миг след миг трябва да се отказваме от на- шата воля и да приемаме Неговата воля. Трябва да Му пре- дадем цялото управление: да се отречем от себе си, да взе- мем кръста си и да Го следваме. Както изповедта ни пази чисти, така и отдаването ни прави да бъдем винаги на Не- гово разполоЖение. Ан Гренис е уловила истинското значение на посвещение- то и го е изразила в следните стихове: Искам да махна егоизма от себе си, за да освободя място за моя Господ; да настани там удобно Своите мебели и да направи Свой дом В сърцето ми. 77 Зная какВо Той иска от мен и Всеки ден, докато е още рано, аз се промъквам леко и тихо и Му даВам Волята си. Той Винаги я Взема милостиво и ми даВа СВоята В замяна. ТогаВа Вече мога да започна деня и да Върша оноВа, което ми се полага. Така моят Господ стаВа Господар на моите интереси и беди, защото ние се срещаме Всяка сутрин, за да разменим Волите си. Когато епископ Тейлър Смит стаВал сутрин от леглото си, пърВото нещо, което праВел, било да падне на колене до леглото си и да каЖе тези прости думи: „Господи, моето легло е ТВоят олтар; моето тяло - Твоята Жива Жертва." Така епископът Всеки ден поставял себе си на разполоЖение на Господа. Един ден Артър Пиърсън попитал ДЖордЖ М1олер: „КакВа е тайната на твоята Велика работа и на чудесните неща, които Бог напраВи чрез теб?" Господин М1олер се замислил за малко, след тоВа започнал да наВеЖда главата си Все по- ниско и по-ниско, докато стигнала почти до коленете му, и като помълчал няколко секунди, казал: „Преди много години В моя ЖиВот дойде един ден, когато ДЖордЖ Мк>лер умря. Този ДЖордЖ М1олер имаше много амбиции, но тогаВа той умря за Всички сВои амбиции и си каза: „Оттук нататък, Господи Исусе, не моята Воля да бъде, а ТВоята." И от този ден Бог започна да работи ВъВ мен и чрез мен." Генерал Бут изразяВа същото нещо по малко по-различен начин. Той казВа: „Когато бях момче на седемнайсет години, Взех решение, че Бог трябВа да има Всичко, което предстаВ- ляВа Уилям Бут." Наситете Живота си със Словото! Четвъртото абсолк>тно необходимо изискване е да стоим близо до СлоВото - толкоВа близо, че ЖиВотът ни да бъде 78 наситен с Него. ТоВа означава, че трябва да четем, да за- помняме наизуст, да изучаваме, да размишляваме и да се под- чиняваме на БоЖието Слово непрекъснато. Когато четем Словото, ние виЖдаме общите очертания на БоЖиите изис- квания за поведението си. Когато го научаваме наизуст, да- ваме възможност на Светия Дух да ни напомня подходящи- те пасаЖи във време на свидетелстване, изкушение или не- решителност. Когато го изучаваме, ние се освобождаваме от лъЖливи учения и лъЖливи надеЖди. Когато размишлява- ме върху него, ние още по-дълбоко опознаваме образа на То- зи, за Когото то говори, и се променяме под Негово влияние. Когато му се подчиняваме, ние вървим по пътеките на прав- дата. Псалмистът също е забелязал връзката меЖду осВещение- то и СлоВото. Той казва така: „Как ще очисти младеЖът пътя си? Като му дава внимание според Твоето слово... В сърцето си опазих Твоето слово, за да не Ти съгрешавам" (Пс. 119:9, 11). Исус потвърждава тази връзка В молитвата Си: „Освети ги чрез истината; Твоето Слово е истина" (Йо- ан 17:17). Тази връзка е подчертана и в следните две макси- ми: „Или Тази Книга ще те дърЖи далеч от греха, или грехът ще те дърЖи далеч от Тази Книга." „Има две неща, които Бог не моЖе да отмахне: праха върху Библията и леда в сърцето." Връзката меЖду изпълването с Духа и изпълването със Словото е очевидна. В Ефесяни 5 глава Павел казва, че из- пълването с Духа води до говорене „с псалми и химни, и ду- ховни песни, като пеете и възпявате в сърцето си Господа" (19 cm.). В Колосяни 3:16 той казва, че когато Христовото слово се вселява в нас богато, ние започваме да се учим и да се увещаваме един друг с псалми и химни, и духовни песни, ка- то пеем на Господа с благодат в сърцата си. Две неща, кои- то са еднакви на трето, са еднакви и помеЖду си. В заклк>че- ние моЖем да каЖем, че да бъдеш изпълнен с Духа, означава същото като да оставиш Христовото слово да се вселява богато в теб. 79 Няма сВятост отделно от Библията. Благочестивият Мъклейн казВа следното: „Аз ВярВам, че Бог моЖе да осВе- щаВа и без СлоВото. Той е направил ангелите сВети, без да е използвал СлоВото. Но Той няма да го напраби с нас. „ОсВе- ти ги чрез истината; ТВоето Слово е истина." Също както майката храни своето дете с млякото си, така и Исус взема една душа и я храни с млякото на Словото." Хората се ма- мят, когато се доверяват на преживявания и изобщо не от- варят Библията си през цялата седмица. Молете се, без да спирате! Също така няма святост и без молитва. Когато Господ Исус ни даде примерната молитва, Той сметна за абсол1от- но необходимо да вкл1очи и тази молба: „И не ни въвеЖдай в изкушение, но избави ни от лукавия." Нито една молитва не моЖе да бъде пълна, ако не съдърЖа сърдечната ни молба за предпазване от греха. Ето няколко молби, които бихме могли да Вклк>чим Във всекидневната си молитва: „Господи, дай ми сила да Живея свят Живот." „Помогни ми да не забравям, че в мен Живее Светият Дух и че не трябва да правя нищо, което ще Го наскърби." „Направи ме толкова сВят, колкото е ВъзмоЖно да бъде един човек под небето." „Пази ме да не съгрешавам дори когато искам да го напра- вя." „Никога не позВоляВай изкушението за грях и ВъзмоЖност- та да съгреша да съвпаднат." „Не ми позволявай на края на дните си да се превърна в зъл старец (или старица)." „Пази ме от всичко, което моЖе да донесе позор на името Ти." „По-добре ме вземи у дома на небето, отколкото да ме ос- тавиш да падна в грях." Трябва да каЖем, че едва ли някой моЖе да очакВа, че ще Живее свято, без да протрие коленете си от молитва. 80
Друго освещаващо Въздействие е общението с другите Вяр-
Редовното Възпоменание на смъртта на Христос по Време на Господната Вечеря трябВа да ни напомня, че нашите гре- хобе са стрували ЖиВота на Спасителя, и тоВа трябВа да бъде една мощна спирачка, която да ни ВъздърЖа от греха. Често пъти Господната Вечеря се нарича „благодатната Ве- черя", но не защото тя ни даВа някакво предимство пред Бо- га, а защото чрез нея ние биВаме укрепени, за да моЖем да се съпротивляваме на лукавия. Това е валидно за всички други събрания на местната църква. Бъдете заети с работа за Господа Християните, които Живеят победен Живот, доказват кол- ко е ваЖно непрекъснато да бъдем заети с работа за Госпо- да (Екл. 9:10). Айзък Уотс е написал следните стихове: С дела на труд, изкуство, красота денят ми пълен е до вечерта. Не ща да дам аз път на Сатана, за да запълни мойта празнота. По този начин Уотс ни казва, че едни от най-големите из- кушения и опасности идват върху нас, когато не правим ни- що. ДаВид трябВаше да научи тази истина по един доста теЖък и срамен начин. През пролетта на една година, кога- то царете излизаха да Вокзват с враговете, той се разхоЖда- ше по покрива на царската къща. РазхоЖдайки се така без- 81 целно, той погледна, поЖела u прелк>бодейстВа (2. Царе 11), а после се опита да скрие греха си, като избърши и убийство. Когато си помислим за Содом, Веднага В глаВата ни изник- Ва грехът на хомосексуализма, но Езекиил ни припомня още един голям грях на хората от този град: „безгршкно спо- койствие" (Езек. 16:49). Няма защо да се чудим тогаВа, че Содом е бил лк>лката на разврата! Заетостта с работа за Господа ни даба Възможност да се наслаЖдаваме на тоВа, което наричаме „изВисяВане". ТоВа ще рече, че ние пренасочваме енергията на физическите си импулси от тяхното примитивно предназначение към една по-висока В културно и етично отношение цел. Особено оне- зи, които са призовани да останат неЖенени, трябва да пре- насочат сексуалната си енергия към едно неуморно слуЖе- ние! Както някой беше казал, християните трябва да се уби- ят от работа, а след това да се съЖивят с молитва. Дните, изпълнени с продуктивен труд, крият за християнина голяма безопасност. Дисциплинирайте тялото си! Всичко това трябва да бъде свързано с дисциплиниране на тялото. Както казва Павел: „Уморявам тялото си и го по- робвам, да не би, проповядвайки на другите, аз самият да стана неодобрен" (1. Кор. 9:27). Версията на Библията на съвременен английски (Today's English Version) перифразира тези стихове така: „Затова аз тичам право към финалната линия; затова съм като боксьор, който не хаби напразно крошетата си. Закаля- вам тялото си с удари и го подчинявам на волята си, за да не би - след като съм призовал другите да участват в състеза- нието - самият аз да бъда отхвърлен." Явно тук Павел не иска да каЖе, че измъчва тялото си фи- зически. Това, което той има предвид, е, че упраЖнява само- контрол над тялото си в такива области като секса, спане- то, храненето и физическите дейности. Той не се отдава и не угаЖда на страстите на плътта. За много от нас това означава да бъдем готови да казваме „Не!" хиляда пъти на 82 седмица. ОзначаВа също да моЖем да отхВърляме последна- та мъдрост на сВета: „Щом ти е приятно - праВи го." Не трябВа да забравяме, че Бог ни възнаграждава Всеки път, когато устоим на едно изкушение. ЯкоВ казВа: „БлаЖен оня чоВек, който издърЖа изкушение..." (1:12). А Ела Уилър Уилкокс е написала следните стихоВе: Аз се питам дали - ВъВ Вечния строй - ще получим места според делата ни В брой, или ще открием с удивление, че сме на тези места според нашето съпротивление. ТоВа означаВа, че сексуалните Взаимоотношения трябВа да се ограничат само В границите на брака. Само там сексът носи удовлетворение; във Всички други случаи той Води до разрушение. Също така трябВа да контролираме Времето, което прекарваме в спане: В тоВа отношение будилникът моЖе да бъде едно много „духоВно" средстВо за борба. Тряб- Ва да владеем храненето си. Нека не забравяме, че „пресища- нето с храна" е още един от големите грехове на содомски- те Жители (Езек. 16:49). Трябва да се занимаваме и с физи- ческо натоВарване, за което апостол Павел признава, че „е полезно за малко" (1. Тим. 4:8). Казано кратко, това означава следното: „Когато изкуше- нието почука на вратата, изпрати Исус да му отвори." Пазете мислите си! Също толкова ваЖно като дисциплинирането на тялото е и дисциплинирането на нашите мисли. Всеки знае, че ние мо- Жем да контролираме това, което мислим, било то добро или зло. Умът е източникът, който захранва Всички наши действия (Пр. 4:23). Ако мислим за един грях достатъчно дълго време, накрая ще го извършим. А постоянството в греха води до смърт. Тук нещата следват етапите на един Жизнен цикъл: зачеване, раЖдане, растеЖ и смърт. Човекът става като това, което мисли. „Защото, какви- то са мислите В душата му - такъВ е и той" (Пр. 23:7). Ето 83 защо е толкова ваЖно да упраЖняваме контрол върху гледа- нето на телевизия, видео и кино, слушането на радио, чете- нето на списания и вестници и всичко друго, което моЖе да събуди Животното в нас. Понякога се шегувам с младите хо- ра, като им казвам, че в Библията се говори за телевизията само два пъти: „А в ония дни... слово от Господа беше рядкост и нямаше явно (теле)видение" (1. Царе 3:1), и: „Отвърни очите ми да не гледат суета" (Пс. 119:37)* Когато през една новогодишна вечер телевизионният ек-
Във всекидневния си Живот ние се сблъскваме с предмети, които пораЖдат зли асоциации в нас. Юда ни предупреждава, че трябва да упраЖняваме контрол над мисълта си, като ги мразим (23 cm.). Този контрол върху мислите има и полоЖителен аспект. Ние трябва не само да прогонваме злите мисли, но и да из- пълваме умовете си с това, което е чисто и свято (фил. 4:8). Това е „библейската сила на позитивното мислене"! Опитът ни учи, че не е възмоЖно да се мисли за две неща едновременно. Нека да прилоЖим това на практика - ние не моЖем да мислим и за греха, и за Христос едновременно. За- това, колкото повече мислим за Господа, толкова по-чист ще бъде и нашият Живот. МоЖем да отидем и по-нататък и да каЖем, че колкото повече мислим за Господа, толкова по- вече ще ставаме като Него. Това се подчертава и от Павел във 2. Коринтяни 3:18: * (KJV) пърВата и последната дума започват с „Т" и „V": „TV" - телевизия (англ.) - бел. ред. 84 „А ние Всички, с открито лице, гледайки като В огледало Господната слаВа, биваме преобразяВани В същия образ от слаВа В слаВа като от Господния Дух." Този стих засяга ваЖни страни на проблема за християнс- ката сВятост и затоВа ние ще му обърнем поВече Внимание. „А ние всички..." - т. е. Всички истински Вярващи. „с открито лице" - грехът поставя преграда меЖду наши-
„гледайки като в огледало" - огледалото е БоЖието Слово. „Господната слава" - гледайки в Библията, ние виЖдаме
„биваме преобразя вани в същия образ" - гледайки Го с въз- хищение, ние всъщност ставаме като Него. Ние се проме- няме, като Го гледаме. Както някой беше казал: „ВиЖдане- то спасява, гледането освещава." „от слава в слава" - тази промяна ни пренася от една сте- пен на слава в друга, по-висока степен на слава. Всичко то- ва не става мигновено, а продълЖава дотогава, докато на- шето внимание е заето от Него. „като от Господния Дух" - промяната на нашия характер се извършва от Светия Дух. Той произвеЖда Христовото подобие у всички, които наблк>дават с вяра достатъчно дълго Спасителя Такъв, Какъвто Го разкрива Библията. Уилям Лонстаф е изразил това много добре в следните стихове: Гледайки Исус, като Него ще си ти. жүктеу/скачать 2.17 Mb. Достарыңызбен бөлісу:
|
В английския превод на стиха: „Turn away my eyes from beholding Vanity"