Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети!
жүктеу/скачать 2.17 Mb.
|
- Бұл бет үшін навигация:
- Нещастният човек от 77 псалм
- Нещастният човек от Римляни 7
- Пет стъпки на освобоЖдение
- Отдели бреме за освещение."
- Говори често с твоя Бог."
- Пребъдвай в Неговото общение."
- И храни се с Неговото Слово."
- Общувай с БоЖия народ."
- Помагай на слабия в нуЖда."
- Във всичко търси Неговия благослов и Неговата свя- тост."
- Отдели време за освещение, остави светът да лети."
- Бъди повече сам със Исус и със Словото."
- В Него се взирай, и на Исус ще приличаш."
- И твоите приятели в теб Него ще вшкдат."
- Отдели време за освещение, нека Той да те води нап- ред."
- И не тичай пред Него сам като слепец."
- И в скръб, u в радост пак Господа следвай."
- Като гледаш Исус, пак за Словото дръЖ се."
- Отдели време за освещение, имай в сърцето си мир."
- Всяка мисъл и настроение на Него подчини."
- Тъй воден от Него към извори на л!обов, скоро за небес- но слузкение ще си готов."
Светът - една лудница „НорвеЖкият драматург Ибсен разказва една история за Пер Гинт, който отишъл В една лудница и изненадан отк- рил, че никой не му изглеЖдал луд. Всички говорели толкова смислено и обсъЖдали плановете си с такава точност и загриЖеност, че той си помислил: „Това са съвсем нормал- ни хора". Пер Гинт споделил това свое Впечатление с лека- ря, който му отговорил: „Не, те всички са луди. Всички го- ворят много смислено, но говорят само за себе си. И мис- лят само за себе си. Сутрин, обед, вечер - само за себе си. Тук не моЖем да избягаме от собственото „аз". Носим го винаги със себе си - дори и в сънищата си. О, да, млади гос- подине, ние говорим смислено, но това не пречи да сме лу- ди." „Светът прилича до голяма степен на болницата, която е посетил Пер Гинт. Той изглеЖда съВсем нормален, докато не разберем, че се интересува единствено от себе си. Той говори само • за своите чувства, своята политика, своите войни, своите бк>дЖети и своите пари. Изобщо не спомена- ва и дума за най-голямото Същество, което съществува Във Вселената - Бога."8 204
За хората, които страдат от умствени, нерВни или емо- ционални разстройства, е особено характерно тоВа, че тях- ното собстВено „аз" е центърът и периферията на техния Живот. Психоаналитичните техники, които ги насърчават да се отдават на още по-дълбоки самонаблк)дения, задълбо- чават още повече тяхното нещастие. МоЖе би сте чуВали Вица: „НеВротиците са хора, които строят Въздушни замъ- ци; психично болните са тези, които се настаняват да Живе- ят в тях, а психиатрите са онези, които събират наема." Нещастният човек от 77 псалм В Библията има два класически текста, които разглеждат проблема на егоцентризма и неговото лечение. Първият е 77 псалм, който БулиндЖър е разделил на следните части: Заетост със собственото „аз" (1-6 cm.) НеизбеЖният резултат от това - нещастието (7-9 cm.) Заетост с Бога (10-12 cm.) НеизбеЖният резултат от това - щастието (13-20) Някой друг е озаглавил тези четири части така: Въздишане
В първата половина на псалма Асаф страда от проблеми със собственото си „аз", или взимане на свръх доза „вита- мин Аз". Личното местоимение (аз, ме, ми, си) и глаголът в 1 л. eg. ч. се срещат двадесет и два пъти, докато Бог се спо- менава само тринадесет пъти. Псалмистът е дотолкова обсебен от мисълта за себе си, че дори започва да се съмнява 6 добротата, благодатта и милостта на Всевишния. Във втората половина на псалма Асаф съсредоточава вни- манието си върху Господа. БоЖието име (и като съществи- телно, и като местоимение) е споменато двадесет и чети- ри пъти, а неговото „аз" - само три пъти. 205
Нещастният човек от Римляни 7 Вторият библейски текст Върху тази тема е 6 Римляни 7:9- 25. След като е употребил над четиридесет пъти различни форми на личното местоимение „аз", най-накрая Павел възк- ликва: „Окаян аз чоВек!" Той не намира никакВо успокоение В себе си, а уВерено потвърЖдава: „Зная, че В мен, тоест В мо- ята плът, не Живее нищо добро." На края на глаВата той откъсВа погледа си от себе си и го обръща към Господ Исус Христос, В Когото е негоВата победа. Когато търсим да намерим победата В себе си, ние Все ед- но хвърляме котва Вътре В кораба: тоВа е една съВсем сигур- на гаранция за духоВен дрейф. Един израелски цар, който е разбрал, че се нуЖдае от някой по-голям от него самия, е казал: „От краищата на земята ще Викам към Тебе, когато примира сърцето ми; заведи ме на канара, която е много Висока за мене" (Пс. 61:2). Канара- та, разбира се, е Бог. Заетостта със собственото „аз" кара чоВека да забраВя благословенията на Господа и да не Му благодари за тях. Тя го праВи да бъде неефективен в своето слуЖение, като нама- лява способността му да се концентрира и пониЖава качес- твото на неговата работа. Той започва да губи Всякаква чувствителност по отношение нуЖдите на другите. Робът на егоцентризма Егоцентричният човек е роб на своите чувства и емоции. Той не е особено привлекателна компания за другите хора. Непрекъснато се оплаква от теЖкия си Живот пред безброй съветници и приятели. За него слушателите са винаги добре дошли, но съветите им - не. Волята му е твърда като сто- мана, която се съпротивлява на каквото и да било въздейст- вие, и отказва да приеме БоЖията Воля. Той е като хората, които Господ описВа 6 Езекиил 33:31, 32: „Те дохоЖдат при тебе както дохоЖдат лк>дете, та се- дят пред тебе като Мои лкзде, и слушат Моите думи, но 206
не ги изпълняваш, защото с устата си показват много л1о- боВ, но сърцето им отиВа след печалбите им. И ето, ти им си като лкзбима песен от чоВек, който има сладък глас и сВири добре; защото слушат думите ти, а не ги изпълняВат." ТолкоВа за патологията на егоцентризма. Нека сега да Ви- дим как моЖе чоВек да се освободи от него. Пет стъпки на освобоЖдение Най-напред чоВек моЖе да престане да се занимава със себе си, а да посвети Вниманието си на Христос (2. Кор. 3:18). Са- мо когато гледаме Христос, ние моЖем да се преобразяваме по Неговия образ. И хиляди добри Версии на нашето „аз" не струват колкото една версия на Христос. Или, казано с дру- ги думи, дори и едно осветено „аз" е лош заместител на прославения Христос. Такъв човек трябВа непрекъснато да се моли: Спаси ме от самия мен, мили БоЖе, ОстаВи ме да се загубя В Теб. Нека повече не ЖиВея аз, а Христос, който ЖиВее 6 мен. -А. Б. Симпсън Трябва да помним вярното твърдение: заниманието със собственото „аз" носи нещастие; заниманието с другите носи разочарование; заниманието с Христос носи радост. Пол ван Годер пише така: „Отношението, от което се нуЖдаем, е онагледено в след-
207
Някой може да Възрази, че Всеки чоВек има нужда от ня- какВа самооценка и че Библията дори препоръчва тоВа. То- ва наистина е така, но освен това той трябва да следва и правилото на Маклейн: „Винаги, когато поглеждаш към се- бе си, погледни десет пъти към Христос." Или, както се казва в един стар химн: „Колко е хубаво да избягаш от себе си и да намериш убежище при Спасителя." Второто нещо, което човек може да направи, е да се пог- ледне трезво през очите на Библията. От една страна, той трябва да разбере, че е спасен по Божията милост, че грехо- вете му са простени, че е оправдан и че е направен годен за небето. Човек може да застане пред Бога и да бъде приет от Него, защото Бог най-напред е приел Своя възл1обен Син. Той е съвършен в Христос, наследник на Бога и сънаследник с Исус Христос. Той е уникално Божие творение и има опреде- лена роля, която трябва да изпълни в своя живот. Човек има голяма стойност за Бога и това го прави да желае да бъде всичко, което може да бъде за Исус. От друга страна, той трябва да разбере, че сам по себе си е нищо (2. Кор. 12:11; Гал. 6:3) и че в неговата плът не живее нищо добро. Той не трябва да търси доброто в себе си и за- това никога няма да се разочарова, когато не го намери. И едно трето предложение. Егоцентричният човек тряб- ва да загуби себе си в живот на служение за другите. Онези, които постигат пълнота в живота, са хора, които са тол- кова отдадени на това да помагат на другите, че нямат Време да мислят за себе си. Реализацията в живота е резул- тат на самоотричане, а не на занимаване със себе си. Това има предвид и Исус, когато казва: „Който обича живота си, ще го изгуби; и който мрази живота си на тоя свят, ще го запази за вечен живот" (Йоан 12:25). Когато попитали пси- хиатъра Карл Менингер какво би направил, ако знае, че ще изпадне в нервна криза, той отговорил: „Бих намерил някой, който е в по-тежко състояние от мен, и бих се опитал да му помогна." Също така човек не трябва да си губи времето в желания да бъде някой друг. Независимо от това как изглежда, какви недъзи има и колко са ограничени неговите възможности, чо- век трябва да приеме себе си така, както Бог го е приел, и 208
ga cu каЖе: „С Божията благодат съм, какъВто съм" (1. Кор. 15:10а). Ако има неща В ЖиВота, които не могат да се про- менят, той трябВа да ги приеме и така ще намери мир. В онези области от ЖиВота, които са тВърдо определени от боЖестВения суВеренитет, оплакването е грях и Желанието да бъде другояче е напразно. И на последно място чоВек трябВа да избягВа оноВа, което го кара да се Връща назад В миналото - било то мисли за то- Ва как е трябвало и как не е трябВало да бъде, книги Върху самонаблЪдението, семинари Върху мисленето с ВъзмоЖнос- ти или консултации, които те карат да мислиш поВече за себе си, отколкото за Бога. ТоВа, от което имаме нуЖда, е да забраВим себе си и да съсредоточим Вниманието си Върху Господа, който единстВено е достоен. 209
ДУХОВНА МУЗИКА ИЛИ НЕЧИСТИ ЗВУЦИ? Някои казбат, че музиката е нещо неутрално, че само текс- тът на песента моЖе да предизвика Възражения. Други каз- ват, че музиката също моЖе да бъде от сВета и че има ня- кои ВидоВе музика, които събуЖдат Животинското в човека. И В дВата случая трябва да признаем, че религиозната му- зика на едно общество не Винаги моЖе да се счете за добра от друго. И осВен това църковната музика от един Век мо- Же да се сметне за изкл1очително неподходяща от христия- ните в по-късен век. Също така трябва да признаем, че има музика, която мо- Же да бъде напълно подходяща за слушане у дома, но не съв- сем подходяща за църковна слуЖба (като класическата музи- ка например). Вярно е също така, че искрени млади христия- ни използват съвременни музикални форми в усилията си да привлекат неспасени хора, което не им пречи да представят евангелието съвсем ясно. Някои, които никога преди това не се свидетелствали за Христос, сега използват музиката ка- то средство за дръзновено свидетелство за Господа. При разглеЖдане на въпроса за християнската музика доб- ре е да се Вземат предВид следните четири области. Самата музика
210 Текстът
Изпълнител (ите)
Публиката
Като имаме предвид разнообразните музикални вкусове на християните, едва ли моЖем да очакваме някакво уеднаквя- ване на нормите. Но предполагаме, че горните въпроси мо- гат да послуЖат като някакъв вид ръководство, което мо- Же да помогне при вземането на разумни решения. Вместо да подраЖават на показната светска музика, доб- ре е християнските композитори и певци да развиват нови музикални форми, които да предават по най-подходящ начин възвисените и величествени теми на Вярата. 211
ОТДЕЛИ ВРЕМЕ ЗА ОСВЕЩЕНИЕ ЗабелеЖително е как Уилям Лонгстаф е успял да съчетае ос- ноВните елементи на сВетия Живот В четирите куплета на един химн. Много често ние пеем този химн, без изобщо да оценяваме дълбочината и проникновеността на негоВия текст. В края на нашето изследване на темата за христия- нската сВятост нека прочетем този псалм стих по стих и да Видим как той обхваща основните проблеми, които разг- ледахме В предишните глаВи. „Отдели бреме за освещение." Светият Живот трябВа да се разВиВа. Той не се получаВа мигноВено. ВъВ Век като на- шия, В който Всичко стаВа за един миг, ние се изкушаваме да мислим, че едно-единствено силно преЖивяване ще предизВи- ка гигантски напредък В осВещението ни. Но не става така. Освещението е една еЖеднеВна опитност с Христос, който обитаВа 6 нас. Както казва Ванс ХаВнер: „ОсВещението ис- ка време, което ние все нямаме. Щастлива е онази душа, ко- ято гори непрекъснато с огъня на простата вяра, която от- казва да се продаде на съвременния модернизъм, а продълЖа- ва да търси старите пътеки, които водят към вътрешния мир." „Говори често с твоя Бог." Без молитва няма святост. Молитвата променя не само обстоятелствата, но и сами- те нас. Тя не трябва да бъде формална, а от сърце. Не тряб- ва да бъде от време на време, а честа. Не трябва да бъде на- силена, а силна. „Пребъдвай в Неговото общение." ПребъдВането говори за постоянство и най-вече за постоянство в Живот на под- чинение на Словото. ПребъдВането Води до Все по-дълбоко познаване на Спасителя и все по-голяма прилика с Него. Исус каза: „Ако пазите Моите заповеди, ще стоите 8 лк>боВта Ми, както и Аз опазих заповедите на Своя Отец и стоя в Неговата лк)бо8" (Йоан 15:10). „И храни се с Неговото Слово." Ние трябВа да четем, да изучаваме, да помним наизуст, да размишляваме върху Биб- 212
лията и да й се подчиняваме. Еремия се е хранил от Словото и това е карало сърцето му да се радва и да ликува. Псалмис- тът се е хранил с него и е открил, че то му помага да се въз- държа от съгрешаване. Ние се храним с него и откриваме, че е „полезно за поука, за изобличение, за поправяне, за настав- ление в правдата". „Общувай с БоЖия народ." Приятелството със светиите има огромно освещаващо въздействие върху нашия Живот. Така както лошите приятели насърчават лошите навици, така добрите другари укрепват благочестивото поведение. „Помагай на слабия в нуЖда." МоЖем да разширим прило- Жението на този стих и да каЖем, че Животът на христия- нина трябва да бъде Живот, отдаден на слуЖението на Гос- пода и на неговите блиЖни. Ние вече видяхме, че безделието е един капан. Изкушенията са най-силни, когато не сме ак- тивно заети в работа за Господа. „Във всичко търси Неговия благослов и Неговата свя- тост." Една от проверките, на които трябва да подлагаме нашето християнско поведение, се съдърЖа във въпроса: „Мога ли да наведа глава и да помоля Бог да благослови то- ва, което правя?" Всичко, което правим, трябва да бъде за Неговата слава и мотивирано единствено от чистото Же- лание да Му бъдем угодни. Той моЖе да благослови само то- ва, което съответства на Неговата святост. „Отдели време за освещение, остави светът да лети." Уърдзуърт много правилно каза: Светът е навлязъл в нас твърде много: рано или късно в това харчене и получаване ние ще открием, че сме изхабили себе си. „Бъди повече сам със Исус и със Словото." У. Греъм Скро- дЖи ни съветва следното: „Оставайте насаме с Исус, ако искате да бъдете благословени." Най-светите хора са онези, които отделят много време за размишление върху Словото. Ако не се закореним дълбоко в Бога, Животът ни ще бъде много повърхностен. „В Него се взирай, и на Исус ще приличаш." Почти преди две хиляди години апостол Павел писа следното: „А ние всич- ки, с открито лице, гледайки като в огледало Господната 213
слаба, биВаме преобразяВани В същия образ от слаВа В слаба, като от Господния Дух" (2. Кор. 3:18). С други думи, ние Все поВече започВаме да приличаме на Него, като Го гледаме. „И твоите приятели в теб Него ще вшкдат." Когато Мойсей слезе от Синайската планина, лицето му излъчваше силна сВетлина, която той беше приел от Господа. Когато Водачите на Израел Видяха смелостта на Петър и Йоан, те разбраха, че тези неуки и необразовани мъже са били с Исус. Когато живеем В близко общение със Спасителя, хората около нас Виждат отражението на НегоВата нраВстВена слаВа В нас. „Отдели време за освещение, нека Той да те води нап- ред." Това означаВа, че ние трябВа да предадем Всички лос- тоВе на управлението на нашия живот на Господа. Означа- ва, че ние трябва да разменим своята воля за Неговата - че трябва да се доверим на Неговите очи, а не на нашите. „И не тичай пред Него сам като слепец." Когато не полу- чим водителство веднага, естествената ни реакция е да действаме импулсивно. Тогава приличаме на коне, които пръхтят от нетърпение да хукнат напред, без да им е сло- жена 1оздата и без да изчакат ездача. Така, без много да се замисляме, ние поемаме инициативата в свои ръце. Изнерве- ни от чакането, ние се втурваме напред, в резултат на кое- то неизбежно падаме в скръб (Ис. 40:11). „И в скръб, u в радост пак Господа следвай." Вярата ни не трябва да заВиси от обстоятелствата и да се влияе от на- шите победи и поражения. Затова и Джон Уесли се моли та- ка: „Господи, изцели ме от моето променливо благочестие и ме направи истински християнин." „Като гледаш Исус, пак за Словото дръЖ се." Поетът непрекъснато се обръща към Словото, защото знае, че Биб- лията е инструментът, който Бог използва, за да очисти и освети Своите хора. В това той повтаря мислите и чувст- вата на автора на 119 псалм. „Отдели време за освещение, имай в сърцето си мир." Светият живот е животът на мира, спокойствието и ду- шевното равновесие. Вярата ни освобождава от страха и безпокойството. Ако ние истински уповаваме на Господа, няма да се тревожим за нищо. „Всяка мисъл и настроение на Него подчини." Давид се 214 молеше така: „Изпитай ме, Ьоже, и познай сърцето ми; опи- тай ме и познай мислите ми; и Виж дали има В мен оскърби- телен път; и Води ме по Вечния път" (Пс. 139:23, 24). Изпитай Всички мои мисли и тайни разсъждения, мотиВите, които раждат моите намерения. ОсВободи и стаите, В които мръсните неща държат кзздшпе на Властта над моята душа. - ф. Ботъм „Тъй воден от Него към извори на л!обов, скоро за небес- но слузкение ще си готов." ТоВа е още един начин да се каже, че когато отделим Време за осВещение, ще можем да се нас- лаждаВаме на непрекъснати благословения В този жиВот и ще бъдем подготвени за безкрайно служение В обиталищата на слабата. Същото казВа и ПаВел на Тимотей: „...благочес- тието е полезно за Всичко, тъй като има обещанието и за сегашния, и за бъдещия жиВот" (1. Тим. 4:8). 215
ПОСЛЕДНА ДУМА Бихме могли да забрабим запоВедта „Бъдете сВети", но по- добре да не го праВим. Тя е на едно от първите места сред Господните запоВеди. Тази запоВед не е била дадена като препоръка или като Възможност, а като нещо задължител- но. Като Всички други НегоВи запоВеди тя е била дадена не за НегоВо, а за наше добро. Няма по-Висока цел от тази да приличаме на Господ Исус. Нищо не моЖе да гоВори по-убедително за Бога В един тол- коВа прагматичен сВят като сВетия Живот. Той кара хора- та да ВярВат В християнството. Той прослаВя Бога и обла- годетелстВа вярващия. От друга страна, едВа ли има нещо, което носи по-голям срам, позор и укор на Името на Господа от съгрешаВащия сВетия. Нищо не моЖе да ни мотиВира толкоВа силно да ЖиВеем сВято, както лкзбоВта на Христос, както цената, която Той плати за нашето спасение, и както милостта, която из- ля Върху нас. Нека не забравяме и тоВа, че грехът прекъсва общението с Бога, съблазнява другите хора и запечатва ус- тата. Освещението е процес, а не мигновено постиЖение. Ние никога няма да бъдем абсолк>тно свети, докато не видим ли- цето на Спасителя, но дотогава моЖем все повече и повече да приличаме на Него. В тази непрекъсната борба със света, плътта и дявола ние трябва постоянно да носим въоръЖението на християн- ския войник. Казано с едно изречение, това въоръЖение е праведният християнски характер. Трябва да знаем, че дока- то го носим, враговете ни трудно ще намерят в нас уязвими места, към които да насочат стрелите си. Само Бог моЖе да ни направи свети, но Той не прави това без нашето съдействие. Той ни е дал някои принципи, които да ни ръководят, и докато ние им се подчиняваме, Духът ще ни преобразява от една степен на слава в друга. Някои от предпоставките за това са изповядването, възстановяване- 216
mo на щетите, подчинението, изучаването на Библията, об- щуването с други християни, слуЖението на Господа и дис- циплинирането на тялото и ума. Светостта е свързана с нашия сексуален Живот, реч, тем- перамент и начин на обличане. Всъщност няма област от Живота, която да не е свързана с нея. Всеки християнин трябва да се замисли много сериозно, ко- гато разбере, че без да е осветен, никой няма да види Госпо- да (Евр. 12:14). Това вкл1очва както освещаването на негово- то полоЖение, което той получава, когато се довери на Спа- сителя, така и практическото освещаване, което е неизбеЖ- ният резултат от истинското обръщение. 217
КРАЙНИ БЕЛЕЖКИ
8) ЮдЖин Петерсън, „ПътуВаща сВетлина" /Eugene H. Peterson: Traveling light/ (Downer's Grove, IL: InterVarsity Press), cmp. 69-71. 218
Вернер Fumm Карл Хайнц Ванхайден Ако зкиВотните можеха
да гоВорят... Издателство CLV Издателство ВЕРЕН 126 стр. Животните имат много ефикасни комуникационни системи, с които се разбират помеЖду си. Но те не могат да си гово- рят с нас на чоВешки език. ЗатоВа аВторите са се вЖивели в тях и са се превърнали в техни говорители. В един мислен разговор Животните повдигат въпроси и сами им отгова- рят. По този начин авторите представят материала ЖиВо, разВлекателно и въпреки това безупречно от научна гледна точка. Тази книга е интересна за всички - младеЖи и възрастни, специалисти и неспециалисти, вярващи и невярващи. Тя е подходяща особено за съмняваши се и търсещи хора, на кои- то моЖе да покаЖе пътя, по който трябва да тръгнат, за да се запознаят лично със Създателя. Гибсън
 УПРАЖНЕНИЯТ
r-A W:- ТренироВка no християнстВо - 0 ОсноВен курс жүктеу/скачать 2.17 Mb. Достарыңызбен бөлісу:
|