Краткосрочна ротация на храстовидни


При стартиране на производството за КРХ



бет8/19
Дата24.07.2016
өлшемі6.68 Mb.
#219317
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   19

При стартиране на производството за КРХ с по-малка площ разходите ще бъдат по-високи в сравнение с тези за КРХ с по-голяма площ. Различните региони също имат различни нива на разходи: в Южна / Източна Европа производствените разходи за КРХ отглеждане са на по-ниски ниво и вероятно ще бъдат доста по-ниски от 100%, както е показано в таблицата по-горе.

1.4Какви култури да се отглеждат - КРХ или други култури на моята земя?



Най-важният въпрос преди да се вземе решение за създаване на КРХ върху земеделска земя е дали това ще даде по-висок доход в сравнение с производството на други “традиционни” земеделски култури. Направено е сравнение с отглеждане на зърнени култури при различни цени и площи с различни добиви. Затова Грешка! Цитираният източник не се открива е направено сравнение с брутната печалба от зимна пшеница (виж Таблица 11 и Таблица 12), за да се прецени дали зимната пшеница или КРХ е по-рентабилно. Таблица 11 показва брутната печалба, когато са включени всички разходи за машини, труд, лихви и режийни, но не са взети предвид разходите за земята (напр. за наем) и субсидиите. От тази таблица може да се изчисли брутната печалба при различни добиви и различни цени на зърното. Например, в Швеция добив от 8 т пшеница на хектар при цена 120 евро на тон ще брутна печалба на хектар 79 евро.

    Табл. 11 Брутна печалба в евро на хектар на година за зимна пшеница с различни цени и добив [Източник: SLU]

Цена

(€/т)

Добив (т сухо вещество/ ха*година, 14% водно съдържание)

5

6

7

8

9

10

11

12

80

-281

-267

-254

-241

-228

-215

-201

-188

90

-231

-207

-184

-161

-138

-115

-91

-68

100

-181

-147

-114

-81

-48

-15

19

52

110

-131

-87

-44

-1

42

85

129

172

120

-81

-27

26

79

132

185

239

292

130

-31

33

96

159

222

285

349

412

140

19

93

166

239

312

385

459

532

150

69

153

236

319

402

485

569

652

160

119

213

306

399

492

585

679

772

170

169

273

376

479

582

685

789

892

180

219

333

446

559

672

785

899

1012

190

269

393

516

639

762

885

1009

1132

200

319

453

586

719

852

985

1119

1252

Таблица 11 включва всички разходи за машини и труд. Повечето фермери вече са получили машини за производство на зърнени култури, а в някои случаи имат нисък възможен разход за труд, който няма да бъде необходим, ако площите се засадят с КРХ. В този случай за някои фермери такива ниски възможни разходи ще бъдат разходите за ресурси, като земеделски машини и труд, тъй като при отглеждането на КРХ е необходима употребата на по-малко машини и труд. По тази причина е важно да се направи изчисление за краткосрочно производство на зърнени култури и да се сравни с дългосрочно производство на КРХ. Това вероятно ще покаже ситуацията при някои фермери, които вече имат ресурси за производство на зърнени култури, но не и за производство на КРХ. В Таблица 12 Error: Reference source not foundразходите за машини, труд и режийни са взети при 50 % от пълните разходи. Можем да сравним брутната печалба от Таблица 12, която е брутната печалба за краткосрочно производство на зърнени култури, с брутната печалба от дългосрочно производство на върба в Грешка! Цитираният източник не се открива. В случая, когато фермерът вече има машини за производство на зърнени култури е възможно той да не вземе под внимание пълните разходи при производството на житни за машини и вероятно за собственото си време, особено при изчисление на краткосрочно производство. Какъв процент от разходите трябва да се включи в изчислението е различно за всеки отделен случай. В нормалните случаи, при изчислението на дългосрочен проект трябва да се включат по-високи разходи за машини и труд в сравнение с изчисленията на краткосрочния. Ако разчетите са направени, например, при 75% от разходите, резултатите ще бъдат в средата на таблицата, над нивото от 100% разходи и поднивото от 50%.

    Табл. 12. Брутна печалба в евро на хектар на година за зимна пшеница при различни добиви и цени. Намаляване на разходите за машини, работна сила и режийни при 50% (изчисление на краткосрочно производство). [Източник: SLU]

Цена

(€/т)

Добив (т сухо вещество / ха*година, 14% водно съдържание)

5

6

7

8

9

10

11

12

80

-80

-63

-46

-29

-11

6

23

40

90

-30

-3

24

51

79

106

133

160

100

20

57

94

131

169

206

243

280

110

70

117

164

211

259

306

353

400

120

120

177

234

291

349

406

463

520

130

170

237

304

371

439

506

573

640

140

220

297

374

451

529

606

683

760

150

270

357

444

531

619

706

793

880

160

320

417

514

611

709

806

903

1000

170

370

477

584

691

799

906

1013

1120

180

420

537

654

771

889

1006

1123

1240

190

470

597

724

851

979

1106

1233

1360

200

520

657

794

931

1069

1206

1343

1480

Таблица 12 cамо илюстрира изчисление на краткосрочно производство и не взема под внимание всички разходи при производството на житни култури, затова не е подходящо тази таблица да се използва за изчисление на дългосрочно решение за това каква култура да се отглежда

Фигура 22 илюстрира един по-висок възможен разход за земя (Таблица 11 повишава производствените разходи за КРХ. При по-високи цени на зърнените култури възможният разход ще нараства при използването на земята за КРХ. Например, 100 евро при повишени разходи за земя увеличава производствения разход с 1 евро на гигаджаул при добив 8 т сухо вещество/ха*година.





    Фиг. 22. Повишени производствени разходи в евро на гигаджаул на 100 евро повишена възможна стойност на земята (виж възможна стойност при производство на зърнени култури в таблиците – таблица 1 и таблица 2 с различни нива на добивите за върба). [Източник: SLU]

1.5Разпределение на разходите при КРХ

Почти половината от всички разходи за КРХ са свързани с прибирането, транспорта и посредничеството (разхода за посредничество е разхода за продажба на реколтата. Може да има разлика между цената, която плаща големият потребител на дървесина и цената, която получава производителят). По-високият добив дава по-високи разходи, свързани с прибирането, както и по-високи разходи за наторяване. По тази причина, е много по-важно е да се получи по-висока цена за продадената дървесина в сравнение с по-висок добив. Структура на себестойността в % за върба при 9 т сухо вещество/ха*година при добив без отпадни води и утайки (шведски пример).



    Табл. 13. Себестойност при върби – 9т СВ/ха годишно без използване на утайки и отпадни води (\пример от Швеция). [Източник: SLU]

Категории разходи

Разпределение на разходите (%)

Създаване

17

Традиционно наторяване

17

Пътен транспорт

17

Прибиране на реколтата

21

Полски транспорт на дървесината

4

Посредничество (разход за продажба на реколтата)

7

Борба с плевелите след прибиране на реколтата

1

Администрация

4

Ликвидиране (възстановяване на терена след КРХ)

1

Режийни

9

Общ директен производствен разход l

100

1.6Работни часове при производството на КРХ

Повечето от работата при производството на КРХ ще се извършва чрез договори с външни изпълнители, тъй като има много малко фермери с достатъчно големи КРХ насаждения , които да оправдават притежаването на машини за засаждане или прибиране на реколтата. С израстването на КРХ се преминава от работа, извършвана от фермера към работа, извършвана от подизпълнителите. Порастването на върбите ще доведе и до намаляване на извършваната от фермерите работа в сравнение с производството на зърно.

През първата година, когато става засаждането на КРХ, влаганият от фермера труд ще представлява приблизително 7 часа на хектар в сравнение с приблизително 1 час на хектар през следващите години. Извършваните от други дейности, например от подизпълнителите, ще представляват приблизително 5 часа за хектар в годината на засаждането. Те ще нараснат до приблизително 9 часа на хектар през първата година на прибиране на реколта и на 11 часа на хектар за всяка следваща година, в която се прибира реколта, включително всички потребности от работна сила до доставянето до портала на областната отоплителна мрежа.

За КРХ насаждение със средна продължителност 22 години потребността за средно вложен труд на хектар е 5.1 часа на година. От тях вложеният от фермера труд е приблизително 1.4 часа в сравнение с 3.7 часа за подизпълнителя. Всички тези изчисления вземат предвид висока степен на механизация, транспортно разстояние 30 км и доставка на дървесината до областната отоплителна мрежа. В изчисленията не е включено времето, необходимо за обработка на дървесината в областната отоплителна система. За сравнение, необходимият труд за зимна пшеница при намалена подготовка на почвата и висока степен на механизация е 5.4 часа на хектар на сезон, а за пролетен ечемик при пълна обработка на почвата - 6.0 часа на хектар на сезон.

Ако дървесината се продава на многобройни дребни потребители вместо на един голям краен потребител, необходимостта от работна сила ще нараства. Голяма част от тази работа фермерът може да извършва сам, а може също да използва съществуващо традиционно земеделско оборудване, като трактори и ремаркета.

1.7Схеми на финансиране



Обикновено има две основни системи за финансиране на КРХ. Фигура 24 илюстрира инвестиционна или субсидия за създаване, която може да е различна в различните страни, но в някои от които е приблизително половината от разхода за засаждане; Фигура 23 илюстрира годишна субсидия за енергийни култури, чието наличие и действителен размер може да варира в различните страни и през различните години.



    Фиг. 23. Намалени производствени разходи на гигаджаул при 100 евро “еднократна субсидия за създаване на хектар” при различни нива на добив за върба. [Източник: SLU]



    Фиг. 24.Намалени производствени разходи включително и еднократната субсидия от 100 EUR на хектар при р азлични добиви на върби [Източник: SLU]

Субсидиите понижават инвестиционния риск за създаване на КРХ, тъй като действителната инвестиция за новата култура ще бъде по-ниска. Субсидията за създаване трябва да се разглежда като “по-безопасна” в сравнение с годишната субсидия за енергийни култури, тъй като годишните субсидии са по-чувствителни към бъдещи промени и показва по-голяма несигурност.

1.8Намаляване на разходите чрез използване на утайки и отпадни води като тор

Торенето с утайки и отпадни води повишава добивите на КРХ и спестява разходи за традиционните химични торове. Обаче, най-важната икономическа полза от използването на отпадните води и утайки е свързана с намаляването на разходите, което получава общината или компанията за пречистване на водите, като договарят третирането на тези отпадъци за КРХ, вместо да използват традиционни методи на обработка. Разходите за традиционна обработка на отпадни води са много различни, но в повечето случаи са около 10 пъти по-високи на килограм N (азот), отколкото на фермера струва купуването на същото количество неорганичен тор. Поради този факт за фермера, отглеждащ КРХ, е важно да договори с органите за пречистване на отпадните води точната роля, която ще играе във всеки потенциален пречиствателен процес и нивото на възнаграждението, което ще получи за предоставената услуга. Освен това късото разстояние между пречиствателното съоръжение и плантацията с КРХ спестява разходи както от изпомпването на отпадните води, така и за транспорта на утайките.

1.9Договори и споразумения



Както при останалите земеделски дейности, за ефективна експлоатация на КРХ е също от значение да се разработят качествени и твърди договори с подизпълнителите и потребителите на биомаса. Договори, поддоговори и специфични споразумения може да се налагат за редица етапи от експлоатацията на КРХ, особено когато самият оператор на КРХ не може да гарантира високо качество и икономически ефективна работа или когато работи директно с потребителите.


Достарыңызбен бөлісу:
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   19




©dereksiz.org 2024
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет