Краткосрочна ротация на храстовидни
При стартиране на производството за КРХ
жүктеу/скачать 6.68 Mb.
|
- Бұл бет үшін навигация:
- 1.4Какви култури да се отглеждат - КРХ или други култури на моята земя
- Направено е сравнение с отглеждане на зърнени култури при различни цени и площи с различни добиви
- Грешка! Цитираният източник не се открива
- 1.5Разпределение на разходите при КРХ
- По-високият добив дава по-високи разходи, свързани с прибирането, както и по-високи разходи за наторяване
- Категории разходи Разпределение на разходите (%)
- Общ директен производствен разход l 100 1.6Работни часове при производството на КРХ
- 1.7Схеми на финансиране Обикновено има две основни системи за финансиране на КРХ
- Субсидиите понижават инвестиционния риск за създаване на КРХ
- 1.8Намаляване на разходите чрез използване на утайки и отпадни води като тор
- 10 пъти по-високи на килограм N (азот)
- 1.9Договори и споразумения
|
При стартиране на производството за КРХ с по-малка площ разходите ще бъдат по-високи в сравнение с тези за КРХ с по-голяма площ. Различните региони също имат различни нива на разходи: в Южна / Източна Европа производствените разходи за КРХ отглеждане са на по-ниски ниво и вероятно ще бъдат доста по-ниски от 100%, както е показано в таблицата по-горе. 1.4Какви култури да се отглеждат - КРХ или други култури на моята земя? Най-важният въпрос преди да се вземе решение за създаване на КРХ върху земеделска земя е дали това ще даде по-висок доход в сравнение с производството на други “традиционни” земеделски култури. Направено е сравнение с отглеждане на зърнени култури при различни цени и площи с различни добиви. Затова Грешка! Цитираният източник не се открива е направено сравнение с брутната печалба от зимна пшеница (виж Таблица 11 и Таблица 12), за да се прецени дали зимната пшеница или КРХ е по-рентабилно. Таблица 11 показва брутната печалба, когато са включени всички разходи за машини, труд, лихви и режийни, но не са взети предвид разходите за земята (напр. за наем) и субсидиите. От тази таблица може да се изчисли брутната печалба при различни добиви и различни цени на зърното. Например, в Швеция добив от 8 т пшеница на хектар при цена 120 евро на тон ще брутна печалба на хектар 79 евро. Табл. 11 Брутна печалба в евро на хектар на година за зимна пшеница с различни цени и добив [Източник: SLU]
Таблица 11 включва всички разходи за машини и труд. Повечето фермери вече са получили машини за производство на зърнени култури, а в някои случаи имат нисък възможен разход за труд, който няма да бъде необходим, ако площите се засадят с КРХ. В този случай за някои фермери такива ниски възможни разходи ще бъдат разходите за ресурси, като земеделски машини и труд, тъй като при отглеждането на КРХ е необходима употребата на по-малко машини и труд. По тази причина е важно да се направи изчисление за краткосрочно производство на зърнени култури и да се сравни с дългосрочно производство на КРХ. Това вероятно ще покаже ситуацията при някои фермери, които вече имат ресурси за производство на зърнени култури, но не и за производство на КРХ. В Таблица 12 Error: Reference source not foundразходите за машини, труд и режийни са взети при 50 % от пълните разходи. Можем да сравним брутната печалба от Таблица 12, която е брутната печалба за краткосрочно производство на зърнени култури, с брутната печалба от дългосрочно производство на върба в Грешка! Цитираният източник не се открива. В случая, когато фермерът вече има машини за производство на зърнени култури е възможно той да не вземе под внимание пълните разходи при производството на житни за машини и вероятно за собственото си време, особено при изчисление на краткосрочно производство. Какъв процент от разходите трябва да се включи в изчислението е различно за всеки отделен случай. В нормалните случаи, при изчислението на дългосрочен проект трябва да се включат по-високи разходи за машини и труд в сравнение с изчисленията на краткосрочния. Ако разчетите са направени, например, при 75% от разходите, резултатите ще бъдат в средата на таблицата, над нивото от 100% разходи и поднивото от 50%. Табл. 12. Брутна печалба в евро на хектар на година за зимна пшеница при различни добиви и цени. Намаляване на разходите за машини, работна сила и режийни при 50% (изчисление на краткосрочно производство). [Източник: SLU]
Таблица 12 cамо илюстрира изчисление на краткосрочно производство и не взема под внимание всички разходи при производството на житни култури, затова не е подходящо тази таблица да се използва за изчисление на дългосрочно решение за това каква култура да се отглежда Фигура 22 илюстрира един по-висок възможен разход за земя (Таблица 11 повишава производствените разходи за КРХ. При по-високи цени на зърнените култури възможният разход ще нараства при използването на земята за КРХ. Например, 100 евро при повишени разходи за земя увеличава производствения разход с 1 евро на гигаджаул при добив 8 т сухо вещество/ха*година. 
Фиг. 22. Повишени производствени разходи в евро на гигаджаул на 100 евро повишена възможна стойност на земята (виж възможна стойност при производство на зърнени култури в таблиците – таблица 1 и таблица 2 с различни нива на добивите за върба). [Източник: SLU] 1.5Разпределение на разходите при КРХ Почти половината от всички разходи за КРХ са свързани с прибирането, транспорта и посредничеството (разхода за посредничество е разхода за продажба на реколтата. Може да има разлика между цената, която плаща големият потребител на дървесина и цената, която получава производителят). По-високият добив дава по-високи разходи, свързани с прибирането, както и по-високи разходи за наторяване. По тази причина, е много по-важно е да се получи по-висока цена за продадената дървесина в сравнение с по-висок добив. Структура на себестойността в % за върба при 9 т сухо вещество/ха*година при добив без отпадни води и утайки (шведски пример). Табл. 13. Себестойност при върби – 9т СВ/ха годишно без използване на утайки и отпадни води (\пример от Швеция). [Източник: SLU]
1.6Работни часове при производството на КРХ Повечето от работата при производството на КРХ ще се извършва чрез договори с външни изпълнители, тъй като има много малко фермери с достатъчно големи КРХ насаждения , които да оправдават притежаването на машини за засаждане или прибиране на реколтата. С израстването на КРХ се преминава от работа, извършвана от фермера към работа, извършвана от подизпълнителите. Порастването на върбите ще доведе и до намаляване на извършваната от фермерите работа в сравнение с производството на зърно. През първата година, когато става засаждането на КРХ, влаганият от фермера труд ще представлява приблизително 7 часа на хектар в сравнение с приблизително 1 час на хектар през следващите години. Извършваните от други дейности, например от подизпълнителите, ще представляват приблизително 5 часа за хектар в годината на засаждането. Те ще нараснат до приблизително 9 часа на хектар през първата година на прибиране на реколта и на 11 часа на хектар за всяка следваща година, в която се прибира реколта, включително всички потребности от работна сила до доставянето до портала на областната отоплителна мрежа. За КРХ насаждение със средна продължителност 22 години потребността за средно вложен труд на хектар е 5.1 часа на година. От тях вложеният от фермера труд е приблизително 1.4 часа в сравнение с 3.7 часа за подизпълнителя. Всички тези изчисления вземат предвид висока степен на механизация, транспортно разстояние 30 км и доставка на дървесината до областната отоплителна мрежа. В изчисленията не е включено времето, необходимо за обработка на дървесината в областната отоплителна система. За сравнение, необходимият труд за зимна пшеница при намалена подготовка на почвата и висока степен на механизация е 5.4 часа на хектар на сезон, а за пролетен ечемик при пълна обработка на почвата - 6.0 часа на хектар на сезон. Ако дървесината се продава на многобройни дребни потребители вместо на един голям краен потребител, необходимостта от работна сила ще нараства. Голяма част от тази работа фермерът може да извършва сам, а може също да използва съществуващо традиционно земеделско оборудване, като трактори и ремаркета. 1.7Схеми на финансиране Обикновено има две основни системи за финансиране на КРХ. Фигура 24 илюстрира инвестиционна или субсидия за създаване, която може да е различна в различните страни, но в някои от които е приблизително половината от разхода за засаждане; Фигура 23 илюстрира годишна субсидия за енергийни култури, чието наличие и действителен размер може да варира в различните страни и през различните години. 
Фиг. 23. Намалени производствени разходи на гигаджаул при 100 евро “еднократна субсидия за създаване на хектар” при различни нива на добив за върба. [Източник: SLU] 
Фиг. 24.Намалени производствени разходи включително и еднократната субсидия от 100 EUR на хектар при р азлични добиви на върби [Източник: SLU] Субсидиите понижават инвестиционния риск за създаване на КРХ, тъй като действителната инвестиция за новата култура ще бъде по-ниска. Субсидията за създаване трябва да се разглежда като “по-безопасна” в сравнение с годишната субсидия за енергийни култури, тъй като годишните субсидии са по-чувствителни към бъдещи промени и показва по-голяма несигурност. 1.8Намаляване на разходите чрез използване на утайки и отпадни води като тор Торенето с утайки и отпадни води повишава добивите на КРХ и спестява разходи за традиционните химични торове. Обаче, най-важната икономическа полза от използването на отпадните води и утайки е свързана с намаляването на разходите, което получава общината или компанията за пречистване на водите, като договарят третирането на тези отпадъци за КРХ, вместо да използват традиционни методи на обработка. Разходите за традиционна обработка на отпадни води са много различни, но в повечето случаи са около 10 пъти по-високи на килограм N (азот), отколкото на фермера струва купуването на същото количество неорганичен тор. Поради този факт за фермера, отглеждащ КРХ, е важно да договори с органите за пречистване на отпадните води точната роля, която ще играе във всеки потенциален пречиствателен процес и нивото на възнаграждението, което ще получи за предоставената услуга. Освен това късото разстояние между пречиствателното съоръжение и плантацията с КРХ спестява разходи както от изпомпването на отпадните води, така и за транспорта на утайките. 1.9Договори и споразумения Както при останалите земеделски дейности, за ефективна експлоатация на КРХ е също от значение да се разработят качествени и твърди договори с подизпълнителите и потребителите на биомаса. Договори, поддоговори и специфични споразумения може да се налагат за редица етапи от експлоатацията на КРХ, особено когато самият оператор на КРХ не може да гарантира високо качество и икономически ефективна работа или когато работи директно с потребителите. жүктеу/скачать 6.68 Mb. Достарыңызбен бөлісу:
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||