Произход на безвластническите идеи и движение
жүктеу/скачать 0.69 Mb.
|
| БЕЗБОЖИЕ
Паралелно с безвластието, т.е. с отричането на авторитета и властта, безвластниците отричат Бога и вярването в Бога. Безбожието е също един от принципите на безвластието. Самата идея за Бога е в пълно противоречие с основните принципи на безвластието, принципите на едно свободно човешко общество: свободата, солидарността; равенството, справедливостта, свободната инициатива и пр. Следователно, като извлича от живота и от историята на човешкото общество тези основни принципи, безвластието неминуемо логично идва до отрицанието на Бога и цялата онази система от вярвания, суеверия и исторически наслоено невежество, която се нарича религия. Никое друго социалфилософско учение не е отдало такова огромно значение на религията като поробване на човека и неговото съзнание както го е сторил анархизмът. Богата е безвластническата книжнина, третираща този въпрос. Няма теоретик, който да не се е занимал с него: Годуин, Прудон, Кропоткин, Фор и др. Но особено задълбочено е вникнал в този вечен проблем на недостатъчно озарения от знанието ум и е изразил блясъка на безвластническата мисъл Бакунин. "Идеята за Бога, пише Бакунин, влече след себе си поражението на разума и на човешката справедливост. Тя е най-решително отрицание на човешката свобода и води неизбежно до робството на хората, както теоретически, така и практически... религиите убиват човешката гордост и човешкото достойнство, тъй като те покровителствуват пълзящите и смирените. Те задушават в сърцата на народите чувството на човешко братства и го изпълнят с божествена жестокост". "Всички религии са жестоки, всички се градят на кръв; защото всички те се основават главно на идеята за жертвоприношението..." На друго място Бакунин пише: “Религията е колективна лудост, която се оказва толкова по-мощна, колкото повече тя се явява традиционна лудост и колкото повече нейното начало се губи в една безкрайно отдалечена античност. Като колективна лудост, тя е проникнала както в обществения, така и в частния бит на народа, тя се е внедрила в обществото, станала е, така да се каже, колективна душа и мисъл. Всеки човек още от рождението си е обгърнат от нея, той я всмуква с майчиното си мляко, поглъща я чрез всичко, което чува и вижда. Дотолкова той е закърмен с нея, дотолкова е отровен, дотолкова тя прониква в неговото същество, че по-късно, колкото и мощен да бъде неговия дух, той се нуждае от големи усилия, за да се освободи от нея. Той дори не успява никога напълно да я избие от себе си... Злокобен исторически фантом, създаден от въображението на първите хора..., от четири или пет хиляди години той тегне над знанието, над свободата, над човечността, над живота." Ако преди 85 години, когато Бакунин нанасяше тежки удари върху теологията, имаше хора, които се питаха защо е толкова нужно да се занимаваме с Бога и религията и настояваха да се оставят хората да си вярват, в каквото искат и да се занимаваме само със социалния въпрос, толкова по-голям трябва да бъде броят на същите днес, при големия напредък на обществената и научна мисъл... Бакунин обаче не се заблуждаваше. Неговата прозорливост по отношение пагубното влияние на религията важи и за днес: "Царството божие на небето се превръща в царство - признато или маскирано - на камшика и на експлоатацията на труда на поробените маси тук на земята... Един господар на небето е достатъчен, за да се създадат хиляди господари на земята." Не виждаме ли и днес, паралелно със засилването на робството и едно относително възраждане на религията както на Изток, така и на Запад? Не виждаме ли и днес, че религията става, особено при тираничните режими, едно убежище на обезкуражените, едно илюзорно утешение на унижените и обезличените? Не виждаме ли от друга страна, че този "опиум за душите" продължава да бъде едно от незаменимите и необходими средства за затвърдяване на властта? Как иначе може да се обясни официалното признаване, толериране и дори материално подпомагане на църквата от режими, които се наричат "социалистически"? Как може да се обясни иначе и фактът, че хора и партии, които искат да се представят за много обществено-прогресивни, които сами не са религиозни и не вярват в нищо, освен в любимата си власт, не престават да говорят за религия и църква, и с фарисейско богосмирение търсят съюз с "пастирите на душите"? Всичко това добре е прозрял Бакунин, за да дойде до решителното заключение: "Ако Бог действително съществуваше, трябва да се унищожи". И наистина, ако анализираме религиозната проповед на което и да било вероизповедание, ще видим, че идеята за Бога и вярата в Бога е пълно отрицание на човека, на съзнанието му за свобода, за достойнство, за солидарност, за равенство, за инициатива... Дори и любовта, която се счита "запазена марка" за всяка религия, няма човешко съдържание. Според религията Бог е всичко, човек - нищо. Всичко принадлежи на Бога, всичко произлиза от Бога, всичко се дължи на Бога. Първият дълг на вярващия е да признае своето нищожество, да коленичи пред Бога и пред земните му представители и да заяви: "Аз съм нищо, Тебе принадлежа, Боже, на твоите заповеди съм." Каква свобода може да се очаква от човек, който доброволно и със смирение се отказва от себе си и се предава в ръцете на Бога и неговите земни представители? Може ли да се очаква от него проява на инициатива, на свободна инициатива? Или пък на солидарност, на справедливост, на равенство, дори и на любов, когато за него това не са принципи, не са чувства негови собствени, не са част от самия него, от неговото същество? Дори и любовта, доколкото вярващият се счита задължен да я проявява, произтича от бога, върши се в негово име и по негова заповед. И понеже Бог е далече и високо, най-често неговите заместници определят към кого, как и доколко трябва да се проявява солидарност, справедливост, любов. За равенство и дума да не става - та има ли по-голямо неравенство от това себе си да признаеш за нищо, а Бог за всичко? От това неизбежно следва да установиш йерархически степени, което е отрицание на самото понятие за равенство. На тази психологическа почва - психология на роба, добре наторена с тлъсто и системно поддържано невежество, е лесно да се посеят и култивират всички предразсъдъци, всички чувства, угодни на онези, които фактически командват постъпките, поведението, морала на вярващите. Това са "духовните пастири", които най-често вървят ръка за ръка със светските чобани на човешки стада. Чудно ли е тогава, че християнството, което исторически се явява религия на унижените и оскърбените, на бедните, презрените, отхвърлените, поробените, религия на любовта и равенството, е създало инквизицията и е изпълнило човешката история с толкова много кръв, разпалвайки и насърчавайки всичко, което е отрицание на свободата, братството, равенството, справедливостта и любовта? По съдържание, вложено му от Христа и от неговите първи ученици, християнството е интернационална религия, всички хора по земята са за него братя. Европа, Америка, Австралия и част от Африка са християнски. И тъкмо този християнски свят в продължение на векове взаимно се избиваше, все в името на Бога на любовта. А религиозните войни, а сектите? Има ли по-голям сеяч на омраза от религията? Струва ли си подробно да установяваме неща, известни на всички? Ясно е, че религията противоречи на най-елементарните и естествени чувства и принципи за човешки отношения. Тя е и в конфликт с научната мисъл, тя е отречена от науката. Как може тогава да се обясни фактът, че тази така отрицателна и вредна за човечеството идея за Бога е могла да се роди и да просъществува хиляди години, да държи дори и днес милиони хора в духовно робство - необходимо условие за всяко друго робство? Свръхестествена по същността си, идеята за Бога, вярването в едно невидимо и свръхестествено същество, по произход е напълно естествена, материална, като всяка друга идея. Тя намира корените си в самата човешка или по-скоро животинска природа на човека. Може това да се види обидно, оскърбително за "благочестивите" отци на църквата, които дават на религията небесен и божи произход, но то е истина. Религията се корени в естественото чувство на страх, характерно за всички животни, и е неразделна част от инстинкта за самосъхранение. В този смисъл, по същност религиозното чувство в зачатък не е чуждо и на животните. Но като идея, като схващане религията се явява плод на невежия човешки ум, тя е човешки, а не животински продукт. Може би тя наистина е първата, крайно несъвършена човешка проява, която поставя граница между животинския и човешкия мир, защото е създадена от търсещата да си обясни явленията мисъл - първото отличително качество на човека. Цялата вселена, целият видим и невидим свят, цялата мъртва и жива природа представляват едно цяло, една всемирна солидарност, една постоянно трансформираща се резултантна от сили, едно вечно преливане на материя – един всемирен живот. Такава е концепцията, до която е дошла днешната материалистическа научна мисъл в резултат на многовековни наблюдения, търсения, проучвания. Но могъл ли е първобитният човек, със своите крайно ограничени знания и представи, да си състави такава концепция? Естествено не. Но той без съмнение е чувствувал съществуването на тази всемирна солидарност, съставна частица от която е самият той, тъй както чувствуват това и животните. За разлика от последните, с които го свързва общият инстинктивен страх от природните стихии, сили и явления, той е търсил да си обясни околния свят. Безсилен да стори това, първобитният човек е дошъл до одухотворяването и обожаването на необяснимите сили и явления. Така се слага началото на религията, която всъщност се явява и първична философия на човека. По-нататък цялата история на религията, във всичките й етапи и форми, е история на бавно отстъпващото невежество под светлината на също така бавно напредващото знание. Волята и съзнанието постепенно заместват страха, знанието - невежеството, религията отстъпва пред разума. Който вярва, не знае - и не знае, защото вярва. Който знае - не вярва. Така науката заема мястото на религията, а философията - синтез на научната мисъл - погребва идеята за Бога. Човекът, победил страха и невежеството, отива към осъществяване на свободата си - връхната точка в очовечаването на животното човек. Без бог - без господар, това значи свободен човек. жүктеу/скачать 0.69 Mb. Достарыңызбен бөлісу:
|