Произход на безвластническите идеи и движение
жүктеу/скачать 0.69 Mb.
|
| ИНСТИТУЦИИ НА ВЛАСТТА
Властта е една от основните причини за злините в обществото при съвременното му устройство. Тя се осъществява в три основни форми - икономическа, политическа и духовна. Тези три основни форми на властта са израз на един и същи принцип: правото на господство на човек над човека. Те са представени в трите исторически институции, които анархизмът отрича: собствеността, държавата и църквата. Собствеността е основа на икономическата власт, държавата на политическата, а църквата на духовната. Тези три социални институции, паразитни израстъци на човешкото общество, имат различна възраст, но от момента, когато се появяват на историческата сцена, най-често се проявяват като съюзници, макар понякога да си съперничат и да враждуват помежду си за надмощие. В края на краищата те винаги са стигали до мирно разбирателство в името на господството над обществото. "Териториите" на тези три институции на властта не са строго разграничени, макар всяка от тях да представлява предимно определена форма на власт. Често се случва преплитане и едновременно упражняване на другите форми на властта с една или друга от тези институции. Така например църквата се стреми често да бъде не само "пастир на душите", но и да упражнява политическа власт, както и да експлоатира човека в качеството си на собственик и капиталист. Собствеността и капиталът още по-често се съчетават с политическата и духовната власт. Колкото до държавата, най-типичната форма на господство над човека, тя никога не е преставала в продължение на цялата човешка история да се стреми да концентрира в свои ръце пълното господство над хората -политическо, духовно и икономическо. Такава е основната тенденция, която все повече се осъществява в съвременната епоха. Затова именно анархистите, като не престават да атакуват всички форми на властта, за разлика от марксистите, отдават приоритетно значение на разрушаването на държавата в процеса на социалното преустройство. ДЪРЖАВА Проблемът за държавата, от всички проблеми, които засяга анархистичният мироглед, е най-добре разработен. Анархистичната критика на държавата, в сравнение с всички социални учения и движения, е най-добре обоснована от анархистите. Това се признава от всеки добър историк, от всеки безпристрастен и честен изследовател на социалните движения и учения. Ако вникнем внимателно в критиката, която либералните буржоазни философи правят на фашизма, хитлеризма, на всички тоталитарни системи и особено на болшевизма, ще видим, че всички аргументи са взети от арсенала на съкрушителната анархистична критика към държавата. Тези критици открито подчертават, макар и често само на думи, предпочитанието си към свободата на личността и нейните неотменни права в конфликта, който се поражда между човешката личност и държавата. Този факт е толкова очебиен, че дори някои анархисти го приемат като искрена позиция на тъй наречените либерали. Колкото до марксистите, които с право могат да се считат за най-добрите, най-логичните и най-пълните изразители на държавническата идея, те никога не са могли да излязат от задънената улица, в която ги поставя анархистичната критика към държавата. Първи към тази критика се нагоди Карл Маркс, а след него Енгелс, предричайки бъдещата съдба на държавата след социалната революция - в музея, редом с "хурката и бронзовата брадва". Големият демагог Ленин побърза по време на революцията в Русия от 1917 година да повтори на висок глас същото обещание за музейното предназначение на държавата. Той обаче, подобно на своите учители не определи рамките на това бъдеще. В днешно време югославските сталинисти също прибягват до модерното прокламиране на постепенното "отмиране" на държавата. Те въвеждат някакви общински децентрализации и работнически съвети в администрирането на стопанството. Малко са обаче хората, които могат да бъдат измамени от тези декларации и на последно място това са югославските работници и селяни. Просто защото въпросното "отмиране" на държавата не засяга ни най-малко основните й стълбове - армията, полицията, съда. Именно югославският съд осъди на тригодишна каторга искрения теоретик на марксическото "отмиране" на държавата Милован Джилас. Истината обаче е, че московските сатрапи сериозно се смущават от брътвежите за "отмиране" на държавата. На практика те въобще не искат повече да чуят за старите формули, една от които е на самия Ленин. В книгата си "Държава и революция" той пише, че има ли държава - няма свобода, осъществи ли се свободата - държавата ще изчезне. Сериозният съвременен социолог, анализирайки основните елементи на трагедията, преживявана от човечеството на нашето време, не може да не признае, че проблемът на проблемите в човешкото общество остава този за държавата. По този въпрос философи, политици и икономисти се въртят в омагьосан кръг и не могат да намерят едно радикално разрешение, отговарящо на стопанските, нравствени и културни нужди на човека на XX век. А той не иска и не може да се примири със съществуването на робите от епохата на фараоните, на варварите от времето на Чингисхан, нито с това на париите от древния Рим. Защото няма друго разрешение на този въпрос, освен това, което дават анархистите: пълно унищожение - без остатък и преходни форми - на държавата, на всяка държава и заменянето й с федерацията на свободните местни общини. Анархистите многократно са доказали въз основа на историческия опит (особено този на марксистите), че държавата като олицетворение на стремежа към господство е една осветена от църквата и узаконена от правото институция за насилие. Тази институция се узурпира от едно малцинство, което винаги и неизбежно става привилегировано над мнозинството хора. Историята на цивилизациите ни учи, че всяко общество е започвало с племенната организация, за да премине през една структура на териториално обединение по общини, които са се развили до размерите на свободни градове. След това те са се обединявали в съюзи, но нещата са свършвали в крайна сметка с изграждането на огромни, чудовищно централизирани империи, които са приключвали с пълна катастрофа и залеза на дадена цивилизация. Особено ясно това развитие се очертава в историята на цивилизацията, започваща с появата на християнството, за да стигне до сгромолясването на Римската империя. Много добре проучена е и една друга част от историята на човешките цивилизации - тази на племенните организации, селската община, свободните средновековни градове, до появата на съвременната модерна държава от началото на ХVІ век. Днешният свят е продължение на тези исторически реалности, но днес светът изживява последния етап на тази история. Ако не ние, то нашите близки потомци ще бъдат свидетели и актьори на развръзката, която неизбежно ще бъде свързана с краха на тази съвременна държава-чудовище. Но ще бъде ли този момент в същото време трагедия за народите или начало на един нов свят, мечта на всички времена - ще зависи от самите народи. Според анархистическата концепция произходът на държавата е трояк. Той има психо-биологични, религиозно-догматични и правно-догматични корени. Нито един обаче от тези три съставни елементи на властта - майка на държавата - не е участвал в нейното престъпно зачатие без прилагането на грубата сила и откритото насилие. Човекът е вид животно и като такова той е започнал своята история, но за жалост той не престава да бъде различен от своето природно начало и до днес. Борбата в неговия всекидневен живот е закон, борба против неблагоприятната природа, против другите видове животни, но също против другите хора. Това е борба за защита, за превъзмогване на трудностите, за надмощие, което завършва с господство на едни над други. Исторически този стремеж е намерил пълния си ярък израз в лицето на онези, които са били най-силни, най-смели или най-способни в борбата - най-често това са вождовете на племето и магьосниците. И едните, и другите се превръщат в каста с течение на времето и историческия опит. Първият се налага предимно с физическата си сила и боен опит, а вторият изключително с духовната си власт и тайни. Материалната власт, която са притежавали и двете категории, по-късно се превръща в социална, икономическа и политическа. Към тези първи създатели на властта се присъединява и съхранителят на неписаните закони, пазителят на обичайното право, представителят на правната догма. Така се създава, развива и поддържа тройният съюз между грубата сила на военния, осветена от догмите на религията и узаконена от тези на съдията. На базата на този троен съюз възниква и самата държава като обществена институция. С течение на времето тя достига своята модерна форма, при която се постига пълна концентрация на всички власти, действащи на дадена територия. Според схващането на марксистите, държавата е плод на класовото разслоение на обществото и инструмент за потисничество в ръцете на господстващата класа над лишените от средствата за производство класи. Тази исторически необходима форма на обществото отговаря на дадена икономическа и социална структура. С изчезването на класите ще изчезне и държавата като форма на потисничество. За да се ускори този процес, класата на експлоатираните трябва да си послужи с държавата като инструмент, за да унищожи класите и сама себе си да унищожи. За мнозина анархистическото схващане за държавата изглежда твърде близко до това на марксистите. Всъщност то е коренно различно. Първо, както видяхме, исторически държавата се явява плод на насилието и измамата, а не като отражение на дадена икономическа структура. Второ, тя е типичен инструмент за потисничество, което често може да служи на дадена господстваща икономически класа, но още по-често тя е създател на класи и самата тя представлява една класа, особено когато достигне пълното си развитие. Такъв е случаят при абсолютните монархии, при фашизма и при болшевизма. Тоталитарните режими във фашистка Италия, в хитлеристка Германия, в Аржентина на Перон и особено сталинистките режими, представляват богат документален материал в подкрепа на това схващане. Държавата по произход, по историческа роля и по социална същност е класова институция, т.е. инструмент на управляващата класа или каста. Те не винаги се покриват напълно с икономически заможната класа, но за своето съществуване винаги се нуждаят от потиснати класи. Смъртта на държавата не може да настъпи автоматически и фатално - тя не може да бъде "естествена", а само насилствена смърт. И тази смърт може да бъде предизвикана само от онези, които държавата потиска. Съвременната държава, в това число болшевишката и особено тя, е олицетворение на икономическия монопол, който обуславя и съществуването на експлоатацията и разрастването на капитализма - частен или държавен, и разширяването, "масовизирането" на социалната мизерия, характеризираща историята на човечеството. Съвременната държава поставя началото на последната фаза от началото на своя край. жүктеу/скачать 0.69 Mb. Достарыңызбен бөлісу:
|