Произход на безвластническите идеи и движение
жүктеу/скачать 0.69 Mb.
|
| АНТИМИЛИТАРИЗЪМ
Да се каже, че мирът е природен закон, че той е естественото състояние, с което започва човешката история, би било толкова неточно, колкото и да се твърди, че войната е неизбежна съдба на човешкия род и вечна необходимост за поддържане равновесието в света. Също както първичният естествен патриотизъм, войната е реален факт в човешката история и води началото си от животинското състояние на човешкото общество, кореняща се в борбата за съществуване. Първите й форми са проявите на човекоядство, присъщи, ако не абсолютно на всички диви племена, на голяма част от примитивните човешки общества, зависещи в своята прехрана от капризите на природните условия. Тя придружава цялото по-нататъшно историческо развитие на човека и опасността от нейното ново развихряне дори и в епохата на най-висока култура, в каквато живеем днес, още не е отстранена. Такава е историческата истина. Но от това не следва да се приеме, че войната е неизбежна необходимост, нито че тя е един от принципите на живота. От момента, когато войната се превръща в принцип и се облича в окраската на една социална доктрина, тя става опасно обществено зло, отрицание на живота, напредъка, културата на човека като мислещо същество. И голямото престъпление на официалната история, която облича войната в тогата на един принцип, е, че тя представя цялото развитие на човешкия род като един непрекъснат процес на взаимно изтърбушване на хората и народите. Четейки тази история, съвременният човек остава с впечатлението, че освен войната и непрекъснатите взаимни избивания и грабежи, нищо друго не е съществувало през вековете. Такава е фалшивата представа, която умишлено се извайва от окървавените ръце на слугите на капитала и държавата, за да се поднесе на формиращите се млади поколения в училищата съвременната властническа обществена система. Ние не ще се заемем тук да доказваме колко подправена е официалната история, тази, с която са пълнени нашите глави на ученическата скамейка. Съществува културна история, съществуват паметници на култура и изкуство, музеи, документи за наука и философски постижения и обобщения от най-древни времена, които разбиват по най-безспорен начин това грубо и тенденциозно представяне на човека изключително като звяр. Ние искаме само да посочим колко непоследователни са официалните историци, които в същото време са защитници на религията. От една страна те представят техния Бог-творец като образец на съвършенство и вселюбие, а творението му, което по познатата евангелска формула е "плът от плътта му", за венец на неговите усилия - Човека представят с образа на кървав звяр, "изчадие на дявола". Но или творецът не е съвършенство и вселюбие, щом като творението му е отрицание на всякакво съвършенство и олицетворение на омраза и жестокост, или човекът, такъв какъвто е, не е творение на никакъв въображаем Бог. Нека теолозите не ни заблуждават със софистиката на първородния грях и с наказанието, наложено на човека за изкупуване великото прегрешение (според нас, първия акт на бунт), дето си е позволил да вкуси плода на знанието. Човекът е такъв, какъвто го виждаме - и животно и човек - плод на хилядовековна еволюция, която започва от едно ниско стъпало на животинско състояние и отива в посока на все по-голямо съвършенство, за да оправдае един ден името си човек. Не зад нас, а пред нас трябва да се търси съвършенството като резултат на развитието. Целта на социолога е да помогне с всички средства, които са на негово разположение, за тази еволюция на очовечаване на човека, а не да издига в принцип едно примитивно състояние на отношения. Нужно ли е да се казва и доказва какво зло е войната, какво отрицание по самата си същност е тя на всички онези основни принципи, които анархизмът взема като база на своята социалфилософска концепция и на социалното преустройство, към което се стреми? Нужно ли е да се казва и доказва, че като изхожда от тези принципи, анархизмът отрича принципа на войната и провъзгласява един друг принцип - принципа на антимилитаризма. Той става неразделна част от цялата му концепция за историята, съвременното общество, характера и формите на бъдещото обществено устройство. Безвластието е непримиримо с всяка война, с всички войни, без изключение. Милитаризмът черпи своите жизнени сокове от авторитета, който е вложен в самата идея за бога и който е осветен от всички религии. Това е принцип, установил се постепенно в родовата организация на обществото, в семейството - матриархат и патриархат, а по-късно проповядван от военния вожд на племето във време на война. Стига се до установяването на военната каста в "цивилизованото" общество. Милитаризмът, подобно на патриотизма, на който той здраво се опира, е също една религия с догми, свещенослужение и свещенослужители. Висшият военен със своя маршалски жезъл стои редом с папата в обществената йерархия - една необходимост във властническите общества. Милитаризмът, войната и военната каста са тясно свързани с появата, развоя и насилственото утвърждаване и съществуване на държавата, и напълно реализират властническия принцип. Следователно, ако безвластието има основания да отрича този принцип, то има същите основания и за отричането на войната и милитаризма. Безвластниците имат други, още по-важни основания за категоричното и безусловно отричане на войната и на милитаризма, за неотложна привързаност и вярност към принципа на антимилитаризма. Разглеждането на тези основания обаче ни поставя в известна непоследователност с досегашното изложение, защото то е свързано с икономическия проблем, който ще разгледаме по-късно. Затова, приемайки по необходимост малко отклонение, ще бъдем много кратки. Изучавайки цялата история на войните и особено на тези през периода на капитализма и съвременната държава, теоретиците на безвластното и особено Кропоткин* са стигнали до извода, че войната не е само последица и горчив плод на съществуващата държавно-капиталистическа система, но и източник за трупане на капитали, на фактор в капиталистическата икономика, който обуславя самото й развитие. Днес това е още по-лесно да се установи с данни и цифри от официалните статистики. Следователно, ако на политически терен войната в периода на капитализма се явява средство за завладяване, господство и разширяване властта на държавата като институция, на икономически терен тя се проявява като едно от най-мощните средства за капиталистическо натрупване и концентрация на капитали. Тук именно марксовата теория е недостатъчна за обяснението на капиталистическите явления. И тук е силата на безвластническото учение за държавата не само като инструмент, но и като създател и господар на капитализма, като фактор сама за себе си. (*) Вж. П. Кропоткин: "Съвременната държава" Говорейки за ролята на войната като икономически фактор, трябва да подчертаем, че тя се осъществява не само по време на военни действия, а когато се подготвя, както и през целия дълъг период, който я следва и който предшествува следващата война. Тези основания безвластниците никога не забравят, защото те добре знаят, че моралните и материалните поражения, които носи войната и които са достатъчни за пацифистите да я отричат, не са всичко. Съществената роля на икономически фактор) която войната играе, засяга корените на обществения морал, на социалната и личната свобода, която безвластието е приело и утвърдило. жүктеу/скачать 0.69 Mb. Достарыңызбен бөлісу:
|