Произход на безвластническите идеи и движение
ПРОСВЕТА, ВЪЗПИТАНИЕ И ОРГАНИЗАЦИЯ
жүктеу/скачать 0.69 Mb.
|
- Бұл бет үшін навигация:
- Без организация никаква борба, никаква дейност, никакви постижения, в която и да било област - просветна, стопанска, политическа, социална и идейна, са възможни.
| ПРОСВЕТА, ВЪЗПИТАНИЕ И ОРГАНИЗАЦИЯ
Не сме ние единствени, които говорим за просвета и възпитание. И все пак ние съществено се различаваме от мнозина, които също като нас приемат, че всяко усилие за подобрение на обществените отношения и на човешкия живот изисква просветени хора. Просветата и възпитанието са един сложен процес, който не може да се разглежда изолирано и отвлечено от ежедневната борба, нито като едно абсолютно предварително условие, като подготовка за някакъв голям празник. Абсурдно е да се мисли и очаква, че социалното преустройство ще започне в определен ден и час, когато всички хора, минали през определена школа, ще бъдат напълно подготвени и от този момент ще се открие "второто действие". Такова схващане за просветата и възпитанието е основно погрешно и илюзорно. Погрешно е също да се вярва в магическата сила на просветата и възпитанието върху отделния индивид. Толстой и неговите привърженици могат да чакат напразно цели векове преобразяването на личността, която чрез примери на достигнато от нея съвършенство би увлякла и другите, за да станат и те на свой ред годни за преустройството на обществото. Личността, дори и най-просветената, най-високо възпитаната, когато е оградена от една противна обществена среда, в безсилието си да я надмогне, най-често завършва с фалшиви пози, с хроническо лицемерие. Въпреки симпатиите ни към хората на личното усилие за усъвършенствуване и на метода за мирното преобразяваме на света, трябва да кажем, че най-често и най-голям брой лицемери се срещат в техните среди. Този път не се различава от пътя на религиите, които заместват истинското възпитание с проповедта, а проповедта е безсилна коренно да промени не само света, но и отделните личности. Въпросът за просветата и възпитанието трябва да се разглежда в научна светлина, защото той може да получи своето пълно разрешение само като се съгласува с усилията и борбата за променяне на самата обществена среда. Проблемът е сложен и ние не си правим илюзии за неговото лесно разрешение. За да се промени обществената среда трябват просветени и възпитани хора. Но за да се създадат истински просветени и възпитани, сиреч нови, свободни хора, трябва нова социална среда. Една сложна зависимост - омагьосан кръг. Който чака хората да се преобразят чрез просветата и възпитанието - живее с празни илюзии. Който възлага обаче изключително на обществената среда да преобрази човека - иска да строи на пясък и с гнил материал. Превъзпитанието на човека е продължителен процес и той никога няма окончателно да бъде завършен. То ще се осъществява в борбата и чрез усилието да се преобрази светът. Бъдещото общество не ще бъде дело на свръхчовеци и на ангели, а на обикновени хора, със слабости и недостатъци, но проникнати от желанието да се усъвършенствуват и работещи едновременно както за своето възпитание, за своето просвещение, така и за това на другите хора, за преустройство на обществото. В този път, в това усилие, всички средства за просвета и възпитание ще бъдат полезни. Днешното училище и всички културно-просветни институции на съвременното общество, въпреки всичките им недостатъци, въпреки използването им като инструменти на властта, също ще изиграят своята роля. Но главната роля ще се падне на собствените организации, които борците за обществено преустройство създават и ще създават. За нас въпросът за просветата и възпитанието е неразделно свързан с въпроса за организацията. А организацията е не само средство за просвета и възпитание, а и инструмент за борба. Тази борба е преди всичко идеологическа, а след това, и икономическа, и социална. Без организация никаква борба, никаква дейност, никакви постижения, в която и да било област - просветна, стопанска, политическа, социална и идейна, са възможни. Първата организация, от която зависи всяка друга дейност на анархиста, е организацията,, обединяваща силите на анархистите на базата на техните общи идеи. Това е идейната безвластническа организация, изградена федералистично на основата на местни групи и организации, околийски, районни и областни съюзи и обща федерация в национален мащаб, обединена с другите федерации по националности в международна безвластническа федерация. Втори вид организация, напълно независима и автономна от първата, е работническата професионална или производствена организация, в която анархистите членуват в качеството си на работници заедно с другите работници, съзнавайки нуждата от организирана борба на икономическа почва за подобрение условията на труда и за преустройство на съвременната икономика. Трети вид организация е тази на бедните и дребни земеделци, обединени на професионална почва с подобна на работническата синдикална организация задача, където анархистите-земеделци също членуват. Четвърти вид организационни формации са най-различните кооперации. Пети - читалищата и различните културно-просветни организации и пр. и пр.; всяка характерна дейност изисква съответна организация. Организациите са независими една от друга и всяка от тях се стреми към една обща цел: освобождение пълно, всестранно, чрез борба и чрез просвета, чрез възпитание в борбата в дух на свобода, солидарност и справедливост. жүктеу/скачать 0.69 Mb. Достарыңызбен бөлісу:
|