Произход на безвластническите идеи и движение
жүктеу/скачать 0.69 Mb.
|
| УЧИЛИЩЕ, НАУКА, ИЗКУСТВО
Досега говорихме за инструменти на властта, чието естество, предназначение и социална роля са абсолютно определени и не могат да служат за друго освен за пораждане, създаване и провеждане на власт. Следователно нашето отношение към тях като безвластници е безусловно отрицателно. Има обаче и други институции и форми на дейност, които еднакво могат да служат като инструменти на власт, както и като средство за борба срещу властта в зависимост от това, в чии ръце се намират, как са изградени и от какъв дух са проникнати. Към тази категория могат да бъдат отнесени различните видове професионални културно-просветни, научни и др. организации и институти, семейството, училището, науката, изкуството, пресата, радиото, телевизията и пр. Ние ще се спрем само на училището, науката и изкуството. Училището най-често и в повечето страни по света е пряко подчинено на държавата, провежда нейната възпитателна политика и служи повече или по-малко на нейните цели. Днес училището е първата обществена институция, която създава поданици, данъкоплатци, войници и изобщо "благонадеждни и почтени" граждани. В някои случаи обаче, особено в страните със стар и дълбоко вкоренен католицизъм, има и тъй наречените "свободни" училища, които се намират под прякото ръководство на църквата. Чрез тези училища тя държи в духовно покорство подрастващите поколения. И в двата случая училището се явява инструмент на властта, тъй като в него младият човек трябва да се научи на респект към институциите на властта, да зачита авторитета, да приеме, често чрез грижливо "дозирани" и "подбрани" знания, вековна заблуди на властническата концепция. В тоталитарните фашистки и болшевишки държави училището отива още по-далече като ясно и определено поставя цялото обществено възпитание в служба на управляващата партия и партийна олигархия. За целта в училището и извън него се създават редица предучилищни и младежки организации, които са пропити с патриотарски и милитаристичен дух. Училището, превърнато по този начин в инструмент на властта, е в коренно противоречие със самия дух на съвременната педагогическа наука, която е безвластническа по цел, съдържание и метод. Съгласно съвременната педагогика, училището трябва да принадлежи на детето и да бъде изцяло подчинено на неговите нужди за пълно и всестранно физическо, духовно и нравствено развитие. Целта на училището, по силата на основните принципи на тази наука, трябва да бъде създаването на свободни хора. Същото не се отнася обаче за всички научни дисциплини, които се преподават в училището, макар че общо взето науката търси истината и се стреми към подпомагане на обществения прогрес. Като всяка дейност в рамките на днешната властническа система, науката не остава чужда на господстващия в обществото дух, защото нейните носители са хора като всички други, често обладани от общовалидните предразсъдъци, със свои всекидневни материални интереси, с подчинение и зависимост от силните на деня и т.н. Всичко това дава своето отражение в "независимата" наука. Тя често е в зависимост от икономически силните, които пък от своя страна почти винаги държат в ръцете си политическата власт. И което е още по-лошо, това незавидно положение на науката се осъзнава от самите учени, които са против, но не могат да променят много нещата. Много от техните открития, ценни сами по себе си и създадени в името на обществения прогрес и добруването на човечеството, се впрягат в служба на разрушението, против интересите на хората или в полза на една част от тях. Всичко това ще продължава да бъде така докато обществените богатства и всички придобивки на човешкия дух са монополизирани от притежателите на икономическата, политическата и духовната власт над хората и над производителите на блага. Далеч от мисълта да отричаме науката и нейната по принцип благотворна роля, ние като безвластници желаем да я видим освободена от веригите на властта и притежателите на капитали, за да престане тя да служи в каквато и да е степен като инструмент на власт. Горните разсъждения се отнасят в същата степен и за изкуството във всичките му разновидности и прояви. Безвластно по своята същност и генезис, като творчески процес на свободния дух, изкуството е акт на бунт против всякакви вериги по пътя на развитието и неговата стойност се мери със степента на независимост в създаването на образи, в разбиването на предразсъдъци и окрилянето на най-възвишените пориви към красота, съвършенство и духовно самоутвърждаване. Извън тези условия, извън свободата и независимостта на творческия замах няма истински стойностно изкуство. Осъдени да живеят в една обществена среда, където диктатурата на парите и вълшебната упойка на властта диктуват законите на съществуването, творците не винаги имат възможност да останат независими и за нещастие нерядко поставят изкуството си в служба на силните на деня, като го превръщат в техен инструмент за въздействие над обществото. И това ги погубва като творци, защото творецът, превърнат от сърцевед в шут и пропагандатор е осъден на пълен провал в творчеството си. Училището, науката и изкуството, за да престанат да служат като инструмент на власт и да намерят истинското си предназначение в разпространението на знания, светлина и истина, да възвисяват търсещия човешки дух, да съдействат на всестранния напредък, красота и съвършенство. Те трябва да бъдат освободени от опеката на държавата, капитала, църквата, партиите и каквато и да била форма на монопол. жүктеу/скачать 0.69 Mb. Достарыңызбен бөлісу:
|