Произход на безвластническите идеи и движение
ПРОТЕСТ, БУНТ, ВЪСТАНИЕ, РЕВОЛЮЦИЯ И СОЦИАЛНА РЕВОЛЮЦИЯ
жүктеу/скачать 0.69 Mb.
|
| ПРОТЕСТ, БУНТ, ВЪСТАНИЕ, РЕВОЛЮЦИЯ И СОЦИАЛНА РЕВОЛЮЦИЯ
Бойкотът, саботажът, стачката и генералната стачка, макар че като форми на пряко действие намират приложение повече или по-малко във всички плоскости на социалната борба, те остават все пак типични средства на икономическата борба. Тяхното успешно приложение в края на миналия и в началото на настоящия век породи известно увлечение в синдикалните и анархосиндикални борби, където страстите и чувствата понякога вземат връх, и където търсенето на нови пътища и форми е обнадеждаващ процес. Така се стигна до прекалено надуване на значението на икономиката в човешкото общество и свеждането на социалната борба до чисто стопанско явление. Така средствата на икономическата борба се представиха едва ли не като единствени в стремежа на трудещите се към социално преустройство. Нещо повече, някои от тях дотолкова се идеализираха, че създадоха у мнозина една повърхностна представа за този сложен и труден процес, който се нарича коренно обществено преобразование. Те го сведоха до автоматизма на неизбежното обществено развитие и му придадоха оптимистичната украса на един голям празник. Генералната стачка например по ефикасност и всеобхватност придоби в съзнанието на тези хора такава мощност, че днешното гнило общество, в процеса на една генерална стачка би трябвало да замре като часовник със скъсана пружина, а новото общество да се роди почти автоматически. Производството е парализирано, целият транспорт е спрян, размяната е невъзможна, капиталистите и властниците са обезсилени, че дори и тяхната въоръжена отбрана става неефикасна. Самата революция е почти мирно явление, толкова голяма е мощта на икономическата акция, че противникът е унищожен почти без да е нужно пушка да пукне. Остава само работниците да вземат в свои ръце целия стопански апарат, а оттам и всички други обществени функции, тъй като целият живот зависи от функционирането на икономиката. А истината е, че колкото и преобладаващо да е значението на икономическите явления, което сигурно ще нараства и в бъдеще, общественият живот си остава сложен комплекс от най-различни прояви, обусловени от множество и най-различни фактори. Човекът не е нито само икономическо, а още по-малко политическо животно. Оттам и отношенията, и които влизат хората в едно общество, са многообразни, което се изразява в определена политическа, икономическа и социална структура. Тя е обект в нейната цялост, а не в отделните си форми на проявление. Тази социална структура обхваща всестранната дейност на онези, които си поставят за цел да извършат дълбокото преобразование на обществото. Човешката история не е плод само на икономически стълкновения, нито е изпълнена само с икономически форми на борба. Бойкотът, саботажът, стачката и генералната стачка не са били никога единствените форми на борба. Паралелно с тях, понякога и много по-често и по-значително се проявяват протестът, бунтът, въстанието, революцията, засягащи само отделни сектори на обществения живот. В много случаи тези социални явления са извън сферата на икономиката, а понякога, възникнали като стопански конфликт, те се разширяват и обхващат целия обществен организъм. жүктеу/скачать 0.69 Mb. Достарыңызбен бөлісу:
|