Произход на безвластническите идеи и движение
БЕЗВЛАСТНИЧЕСКА ГРАДИВНА ПРОГРАМА
жүктеу/скачать 0.69 Mb.
|
- Бұл бет үшін навигация:
- В премахване на известни институции, в преобразуване на други и в създаване на нови институции.
| БЕЗВЛАСТНИЧЕСКА ГРАДИВНА ПРОГРАМА
ДУХЪТ НА ТВОРЧЕСТВО И ОСНОВНИТЕ ОБЕКТИ НА ОБЩЕСТВЕНО ПРЕУСТРОЙСТВО "Вие искате всичко да разрушите из основи. Във вашите писания, вие не оставихте до сега "камък върху камък". Да се руши е лесно, но трудно е да се гради. Какво ще поставите на мястото на разрушеното, с какво ще заместите различните институции на днешното общество? Защото сами казвате, че човек не може без общество, той не може да живее извън обществото. Днешният обществен живот е толкова усложнен. Хората имат нужда от храна, облекло, жилища, училища, болници, театри и пр. Толкова много са човешките нужди, те постоянно растат и са все по-изтънчени. Обществените отношения стават все по-преплетени и многостранни. Толкова лесно ли е да се задоволяват всички тези нужди, да се уреждат толкова сложни отношения без държава, без власт, без данъци, без съдилища, без полиция и пр. Трябва да се произвеждат все повече и все по-различни блага, които да се разпределят и пазят. Вашето безвластие, колкото и да протестирате, когато противниците ви го наричат безредие и хаос, ще доведе наистина до това, което определяме с една дума "анархия"." Такова е в общи думи възражението на всички, които не споделят нашите възгледи, без да ги познават достатъчно. Това възражение е основателно и ние сме длъжни да отговорим сериозно, задълбочено и подробно, доколкото това ни е възможно тук. Най-напред ще отбележим, че колкото и да е вярна мисълта, че разрушението не е достатъчно и че трябва да бъде придружавано и следвано от строеж, съвсем не е вярно, че то е тъй лесно. Особено в случая, когато се касае не до физическо рушене, а до това на възгледи, на предразсъдъци, установени от векове, на институции, осветени от вековни традиции, вярвания, суеверия, навици и рутина, добре охранявани от една мощно изградена система, от инструменти на лъжата, заблудата и насилието. Следователно рушенето е не по-малко мъчно от градежа и ако ние сме принудени преди всичко да рушим, както в прекия, така и в преносния смисъл на тази дума, то е, защото строежът, за който става дума тук, не е възможен без да се разруши предварително днешната обществена система. Ще трябва да отбележим, освен това, че е съвършено произволно и погрешно да ни се предписва стремежа към разрушение като нещо изключително, характеризиращо духа на учението и същността на дейността ни. В това отношение ние трябва да разбиваме едно дълбоко заблуждение, което владее умовете дори на някои анархисти, които недостатъчно познават идеите. Широко разпространена и известна е една хубава мисъл на Бакунин, която звучи дори поетично: "Духът на разрушението с дух съзидаващ" Но тази мисъл съвсем не отразява духа на безвластническото учение, особено в превратното й схващане и тенденциозното тълкуване, което се прави. Не се знае или се забравя една важна подробност, а именно: тази фраза е заключителната мисъл на една статия, която Бакунин е писал на немски в 1844 г., когато още не е бил анархист. Макар Бакунин винаги да е носил в мислите и в действията си основните белези на един безвластнически дух, той става анархист едва след полското въстание от 1863 г., след дълъг революционен опит и страдалчески живот в пътя към един нов свят на свободата, солидарността и справедливостта. Но дори и така, формулираната концепция за разрушението има съвсем друг смисъл от този, който вулгарно й се приписва. Тук става дума за моралния кураж, за смелостта на критиката, а не за едно просто отрицание. Бакунин е искал да каже, и той много пъти го е изразявал, че този, който не е готов да се отрече от всичко старо, който няма смелост да се обяви против и старите форми, да разруши онова, което е отживяло, изгнило и мухлясало, той не е способен и на градеж. И ако трябва днес да перифразираме Бакунин и се опитаме да изразим по-точно характеристиката на анархистическата психология и идеология, ние бихме казали: "Духът на творчество е и дух разрушаващ". И това съвсем не е едно надуто и произволно твърдение. Достатъчно е да погледнем дейността на най-изтъкнатите теоретици и пропагандисти на анархизма на международна почва, да се надзърне в душата на всеки анархистически деятел, до последния и най-скромен носител и изразител на тази идеология и психология, за да се види какъв богат импулс на творчество блика от всяка мисъл, от всеки жест, от всяка подбуда и от всяко дело на анархиста. Никое друго учение и движение не е дало такава богата галерия от творци-исполини, инициатори и реализатори на велики творчески и положителни дела. Бакунин започва своята анархистична дейност с разработване на задълбочена програма за социално преустройство. Кропоткин бе рядко всестранен учен и реализатор. Историята на човечеството познава малко хора като Реклю, които със собствени сили и средства създават цял университет, какъвто е "свободния Университет", създаден лично от него в Белгия. Той става средище на големи учени от цял свят, които са отивали там да четат своите лекции. "Модерното училище" на Ферер в Испания, което той изкупи и с героичната си смърт, създаде история в областта на рационалното възпитание. "Кошерът" на Себастиан Фор - друго училище, стана модел на свободно възпитание, което съществува 14 години и което Първата световна война разруши. Училището на Пол Робен в Сен-Пюи, където практически се разработиха методите на свободното възпитание, послужи за начало на цяло международно движение за реформиране на днешното училище. Нашият Върбан Килифарски лелееше в душата си да създаде също подобно училище и бе сложил вече основите на сградата му в своето стопанство край Разград. Първата световна война попречи да се реализира това негово дело. А кой анархист не е бил закърмен с идеята за създаване на комуни, за да започне практически прилагането на идеите си още днес? Ние не твърдим, че това е единствения и най-добрия път за осъществяване на великите идеи, които ни въодушевяват, а само искаме с тези примери да посочим какви са основните стимули, характеризиращи психологията на анархиста. И понеже тези редове са предназначени в настоящия момент преди всичко за емигранти, не можем да се въздържим да не посочим и един друг пример. Анархистите в емиграция са единствените, които през годините на фашистка диктатура у нас създаваха кооперации във Франция (Париж, Безие, Монпелие, Тулуза и Кан). Това са кооперации, в които работиха и от които се ползваха и комунисти, земеделци и безпартийни. Хората от други среди, макар винаги да са имали по-големи материални възможности, са живели за сметка на тайни фондове и никога, абсолютно никога не са предприемали нито една творческа инициатива. Това е достатъчно. Нека замълчат онези, които преднамерено се стараят да представят анархистите като обикновени рушители, като прости отрицатели и в най-добрия случай като празни мечтатели, защото фактите говорят тъкмо противното. Градивните стимули в действията на анархистите са отразени и в идеологията им. Анархистите са единствените от всички революционери и социални реформатори, които имат градивна програма - и винаги са имали такава. Марксистите тъкмо затова ги и наричат "утописти" (защото създават програми за бъдещето, сиреч "утопии"). Под претекст, че те не искат да се занимават с никакви фантастични построения за бъдещето, марксистите никога не са се опитали да покажат какви са техните схващания за бъдещото обществено преустройство. Всички техни предвиждания водят само до завладяване на политическата власт. Какво ще бъде после - те не казват и не смеят да кажат. Тяхната програма е проста, защото всъщност нямат никаква строителна програма. Прелистете всички произведения на марксизма и не ще намерите един ред, една мисъл, в които да е отразено определено разбиране за структурата на това, което се нарича социалистическо, комунистическо или свободно общество. Единствено ясното, точно определеното у марксистите се отнася до завладяването на политическата власт, до установяването на диктатурата. Оттам нататък започва бездната на неизвестността, която на практика става бързо бездна на мъченията, терора и чудовищната експлоатация. * * *
Когато социологът подложи на основен анализ структурата и функционирането на обществения живот и подобно на ботаника направи напречен и надлъжен разрез на обществения организъм, той установява, че в основата на всяко обществено развитие стои трудът. Следователно първата и най-важна задача на общественото преустройство е организацията на труда. Последният се подразделя условно на физически и умствен труд, защото на практика никой труд не е само физически или само умствен. Чрез труда се създават, преобразуват, пренасят, съхраняват или поставят на разположение на хората материални и духовни блага. Трудовата дейност на човека е най-разнообразна: производство, транспорт, съобщения, просвета и култура, наука, здравеопазване, хигиена и обществени грижи и т.н. Друга основна функция на всяко общество е размяната и разпределението. Следователно втора задача на общественото преустройство е организацията на размяната и разпределението. И най-после, всяко общество има нужда от отбрана и сигурност; трета задача на общественото преустройство е организацията на обществената отбрана и сигурност. Но общественият живот не е само производство, размяна, разпределение, нито се манифестира само с отбраната си. Хората живеят в общежития, малки или големи. Животът в общежитие налага задоволяването на многобройни ежедневни обществени отношения и нужди, които изискват постоянно поддържане, регулиране и администриране. Следователно четвърта важна задача на общественото преустройство е да организира обществените отношения и обществената администрация. Тези четири основни задачи обхващат обществото в неговата цялост. Извън тях обаче различните хора имат различни нужди, които ги засягат лично. За удовлетворяване на тези най-различни нужди хората, по свой почин и напълно свободно, се организират в най-разнообразни сдружения и организации, които обхващат само заинтересуваните от тях лица. * * *
Стимул на капиталистическото производство е материалният интерес, изразен в печалбата на притежателите на средства на производство. По тази причина капиталистическото производство, доколкото то не е подчинено на ръководството на една държавна политика, няма нужда от цялостен производствен план. Държавата, с нейната растяща намеса в обществения и стопански живот обаче все повече прибягва до известна плановост, която намира израз в ежегодните й бюджети. По тази причина и самото капиталистическо производство все повече и повече преминава към известна, макар и много обща, плановост. Социализмът, независимо от различните му подразделения, издига като ръководен принцип в икономиката производството на блага с цел задоволяване нуждите на хората. Щом изхожда от този принцип, плановостта и координацията стават неизбежна необходимост. Анархистите не правят изключение в това отношение. Те са за планово стопанство и за координирани обществени отношения. Но и в тази област различието между тях и всички властнически социалисти е дълбоко, защото според тях изработването на плана е задача преди всичко на онези, чиито нужди той трябва да задоволи - консуматорите и производителите, т.е. цялото общество. Изработването на плана става по места в предприятията и се координира отдолу нагоре за цялата територия. жүктеу/скачать 0.69 Mb. Достарыңызбен бөлісу:
|