Джошкун кьокел

Джошкун КЬОКЕЛ

Хаджи (поклонник) Бекташ Вели, който завършил образованието си и се преместил от Хорасан в Анадола през ХІІІ в., станал теоретик на анадолското алевийство и на бекташийството, което било институционализирано от Балъм Султан през ХVІ в. Хаджи Бекташ Вели свързва корените на това учение с Ходжа Ахмед Йесеви. В неговото Velayetname (житие на светец), носещо името му, двете исторически лица са представени като съвременници и се твърди, че хаджи Бекташ Вели бил снабден със свещени предмети от Ходжа Ахмед Йесеви и бил изпратен със задача в Анадола.

Хаджи Бекташ Вели пристигнал в Сулуджа Карахьоюк (днешната област Хаджибекташ в Невшехир) и се установил в оbа (номадска група) от разклонението Чепни, където устроил своя dergah (дервишко обиталище) и се опитал да разпространи философията си, като обучавал ученици, привлечени от учението му.

Социологическият анализ показва, че Хаджи Бекташ Вели е възприемал туркменските номадски групи като основния човешки фактор в своето учение.

Стотици турски светци, свързани с учението на Хаджи Бекташ Вели, участвали в процеса на тюркизиране на различни части от Анадола. Те предали философията на Хаджи Бекташ Вели на туркмените в оджаците и текетата, които установили. Междувременно те демонстрирали характеристиките на обществено-религиозни водачи, които организирали и усядането на турските групи.

През ХІІІ в. туркменски dede-та (старши дервиши) и baba (дервиши старейшини) предали учението на Хаджи Бекташ Вели на такива огузки родови групи като oymak (племе), ashiret (клан) и oba. През същия век представители на учението пристигнали и на Балканите. Развитието на традицията на Балканите съвпада по време с появата й в Анадола.

Много от турските дервиши, и най-вече Саръ Салтък, станали представители на учението в Югоизточна Европа. Важният представител на учението на Балканите през ХІІІ в. бил Саръ Салтък. След него дервишите, които живели в края на ХІV в. и началото на ХV в. като Сейид Али Султан Къзълдели, Отман Баба, Акязълъ Султан, Демир Баба, Али Коч Баба и Гюл Баба Саръ спомогнали за развитието на учението в региона. В историческа перспектива алевийските и бекташийски религиозни учения се установили на териториите на днешните България, Гърция, Македония, Албания, Босна и Херцеговина, Косово и Румъния. Много алевийски деде-оджаци (dede odjaks) се установили и развили свои центрове на Балканите. Стотици бекташийски текета били изградени и функционирали ефективно в социалния, религиозния и културния живот на Балканите. Днес алевийски деде-оджаци и бекташийски текета продължават да съществуват на Балканския полуостров и запазват функциите си. На Балканите съществуват и тюрбета, ятири (гробници) и др. обекти, смятани за свещени от последователите на алевийството и бекташийството. Тези центрове на вярата са елементи на турската култура и на исляма, появили се и развили се в продължение на векове на Балканите. Следователно елементите на алевийската и бекташийската култура на Балканите са исторически, традиционни, автентични и оригинални елементи на турската култура и на алевийските и бекташийските системи.

Сейид Али Султан Къзълдели, чието теке и тюрбе се намират в Димотика, Гърция, е един от харизматичните представители на алевийските и бекташийските традиции. Наричан още gazi-eren (светец-войн) и alp-eren (светец-герой), той бил обществен водач в Румелия (турска Тракия) по времето на Баязид Йълдъръм. Митът за “40-те светци”, предаван устно от последователите на алевийството и бекташийството през вековете, демонстрира мощта на култа към Сейид Али Султан в рамките на учението. Той е важен за алевийството и бекташийството не само в Румелия, но и в Анадола. Общности на деде-та и талип-и (последователи), свързани с оджака на Сейид Али Султан, съществуват в десетки селища в Анадола, главно в провинциите Малатия, Корум, Анкара, Ескишехир и Кютахия. В тези региони има тюрбета, разположени в скални ниши, които са посветени на Сейид Али Султан. Също така многобройни алевийска и бекташийска общност, свързана с оджака на Сейид Али Султан, е разположена в Тракийския регион на Турция. Оджакът на Сейид Али Султан е важен що се отнася до ритуалната култура и деде-оджакската традиция, която поддържа.

Отман Баба е друга важна историческа фигура, която се споменава едновременно с учението на Хаджи Бекташи Вели на Балканите. Отман Баба живял през ХV в. Територии на съвременна България били основното му поле за изява, но той развил дейност и в Анадола. Velayetname-то на Отман Баба описва пътуванията, които той извършил с дервишите си и обществените, културните и религиозните събития, на които оказал влияние. Отман Баба бил толкова активен дервиш, че заминал за Истанбул и се срещнал с тогавашния османски владетел, султан Мехмед Завоевател. Съвременникът на Отман Баба, Шуджаеддин Вели поддържал връзки с други известни деде-та и баба-и като Коюн Баба.

Според устната традиция Отман Баба бил другар на Шуджаеддин Вели, който има тюрбе и теке в село Арсланбели, област Сейидгази в Ескишехир. Тази информация била предадена по време на срещите между последователи на Шуджаеддин Вели и на Отман Баба. Във Velayetname-то на Отман Баба Шуджаеддин Вели е наречен “Shefkullu Bey”.

Последователите на Шуджаеддин Вели и Отман Баба обявили, че признават деде-тата на оджака на Шуджаеддин Вели за “murshid odjak” (водеща общност) за последователите на Отман Баба, които били свързани с текето на Отман Баба, тъй като последният нямал приемник. Днес общностите, свързани с оджака на Отман Баба, са оглавявани от религиозни ръководители, наричани баба (дервиш-старейшина), чиято религиозна практика като поверяване на задачи, признание и събеседване е ръководена от деде-тата на оджака на Шуджаеддин Вели. Днес в много селища на територията на България и в границите на Турция съществуват алевийски общности, свързани със surek (пътя на мистично познание) на Отман Баба. Култът към него бил поддържан от последователите му Акязълъ Султан и Демир Баба. Те са важни представители на историята на алевийството и бекташийството на Балканите. Епически сказания за двамата все още се предават като устна традиция сред алевиите и бекташиите в региона. Последователите на шейх Бедреддин и на оджака на Али Коч Баба, разположен в България, са други важни общности на алевийските и бекташийските традиции на Балканите. Днес последователите на шейх Бедреддин и на Али Коч Баба населяват определени области в България и някои региони на Турция.

И двете общности притежават важни елементи на алевийската и бекташийската вяра и култура. Възможно е да се натрупат нови научни данни за алевийството в резултат на изследване на тези групи. Алевийските и бекташийските традиции на Балканите имат отношение и към турския език и литература. Значими поети са били родени на Балканите в алевийска или бекташийска среда. Поети като Йемини, Вирани, Казак Абдал, Йешил Абдал създали творби, смятани за важни за учението.

Саръ Салтък бил онази харизматична историческа личност, чийто живот както и алевийската и бекташийската устна традиция за него на Балканите се идентифицират с историята на учението в региона.

Саръ Салтък е смятан за съвременник на Хаджи Бекташ Вели във Velayetname-то на последния. Съгласно Velayetname-то Хаджи Бекташ Вели бил учител на Саръ Салтък, който първоначално бил овчар, поверил му задача и го изпратил в Румелия. Саръ Салтък отишъл в Синоп, а след това през Черно море в Грузия, придружен от Улу Абдал и Кичи Абдал, които били натоварени от Хаджи Бекташ Вели да го подпомагат. Там той се проявил като светец-войн. След това Саръ Салтък заминал за Калигра и продължил дейността си там. Той развил традицията на Балканите. Представян е като човек, който подпомагал хората и се борел срещу злобата. Приписването на свръхестествени сили на туркменските светци е нещо често срещано в турската епическа традиция. Елементите на култа към Хъзър (безсмъртния пророк), дървената сабя и влечението към исляма, за които става дума в пасажи за Саръ Салтък от Velayetname-то на Хаджи Бекташ Вели, преобладават в алевийските и бекташийските традиции.

Друг извор, съдържащ информация за Саръ Салтък, е Seyahatname-то (пътепис) на Евлия Челеби. В него авторът отделя голямо внимание на устните разкази за Саръ Салтък. В откъсите, в които става дума за Саръ Салтък, са описани текетата и тюрбетата, които му били посветени и които били посетени от автора.

Евлия Челеби описва Текето на Килгра Султан, за което се смятало, че принадлежи на Саръ Салтък, но което било споменато с това си име в много извори. Авторът изказва мнението, че Килгра Султан е бил Саръ Салтък, и че е дошъл в Анадола заедно с Хаджи Бекташ Вели. Челеби съобщава, че последният дал дървена сабя, sedjade (килимче, използвано при молитва), барабан и знаме на Саръ Салтък и го изпратил с мисия в Румелия. Според Seyahatname-то Саръ Салтък достигнал до руски, полски и чешки територии и до Дебрецен и се проявил като светец и там, по същия начин, по който действал и според епическите разкази в Салтъкнаме-то и Velayetname-то на Хаджи Бекташ Вели. Саръ Салтък е споменат и в Seyahatname-то на Евлия Челеби, което съдържа информация за Бабадаг. Там е казано, че името на Бабадаг произхождало от гроба на Саръ Салтък там и са предоставени подробни сведения за текето и тюрбето на Саръ Салтък в Бабадаг. Евлия Челеби твърди, че истинското име на Саръ Салтък било Негова Святост Саръ Салтък Мохамед Бухари и дава някои разяснения относно живота на Саръ Салтък.

Някои изследвания показват, че Саръ Салтък пристигнал от Анадола в Румелия като дервиш-колонизатор заедно с 12000 туркменски семейства през 1263 г. и ги накарал да се заселят в Крим и в района на Дебрецен. Влиянието на Саръ Салтък върху турската култура и история е толкова голямо, че е отразено в съчиненията на Юнус Емре, който е един от най-важните представители на турското мистическо течение през ХІІІ в. Той представя Тапдук Емре, Барак Баба и Саръ Салтък като представители на учението, чийто последовател е самият той.

Култът към Саръ Салтък има и характеристиките на религиозен деде-оджак. Оджакът на Саръ Салтък, разположен в Хозат (Тунджели) е един от динамичните центрове на анадолския алиевизъм. Има деде- и талип-общности с оджаци, разположени в различни региони на Анадола, главно в Тунджели. Култът и оджакът на Саръ Салтък имат приоритет при изясняването на историческите и религиозните извори на алевийската и бекташийската традиция. Нови научни изследвания, посветени на тази историческа личност и на неговия религиозен деде-оджак биха осигурили допълнителна информация, необходима за изясняването на разликите и приликите между ученията на алевии и бекташии в Анадола и на Балканите.