Доклад 2011 г. / Резюме / февруари 2012 г гр. В. Търново раздел І
жүктеу/скачать 2.66 Mb.
|
|
Важно е обаче да се отбележи, че е налице почти пълно равенство в продължителността на досъдебната фаза до 7 месеца през 4-те наблюдавани години, с лек превес на положителното през 2011 година, /86,67% за 2011г., 84,37% за 2010 г., 85,9% за 2009 г., 86,86% за 2008г./., който резултат сам по себе си е положителен. Седеммесечното времетраене на досъдебното производство е напълно резонно и адекватно на предвидените в НПК процесуални срокове за разследване до 2 месеца и до 6 месеца, както и с определения от закона 1-месечен срок за произнасяне на прокурора по приключените дела. Затова и постигнатият резултат през 2011 г., с подобрение от 2,3 пункта, е напълно удовлетворителен и съответстващ на нарастващата натовареност. Продължаваме да сме убедени, че прилаганият от АП В.Търново през последните 4 години алтернативен вариант за отчитане на показателя „продължителност на досъдебната фаза” е по-коректен, тъй като кореспондира с реално свършената работа, без ненужно обременяване с делата, чиято погасителна давност е изтекла по силата на материалния закон. Аргумент в полза на избрания метод се открива и в пряката връзка със срочността на приключените разследвания в срок до 6 месеца – 94,24%, респективно, със срочността на решаването им от прокурора до 30-дни – 99,09%, което още веднъж потвърждава извода, че преобладаващата продължителност на досъдебната фаза през 2011 г. е съсредоточена в границите до 7 месеца - срок напълно разумен и съответен, както на процесуалните правила, така и на изискванията на европейските институции. В заключение на темата за продължителността на досъдебната фаза споделяме намерението през 2012 година да се извърши по разпореждане на Апелативната прокуратура проучване в региона за продължителността на наказателния процес в двете му фази по дела, завършили с влязъл сила в съдебен акт, резултатите от което биха били интересен за размисъл материал и биха помогнали още веднъж да се оцени ролята на прокуратурата в усилията за ускоряване на наказателното производство. Внесени в съда досъдебни производства През 2011 г. в съдилищата от Великотърновския апелативен район са внесени общо 6685 производства / с 263 повече от внесените през 2010 г./, съставляващи 25,63 % от всички решени / 21,15% за 2010 г. / и 21,18 % / 17,96% за 2010 г./ от наблюдаваните. Смеем да се надяваме, че увеличението с 4,48 пункта поставя добро начало на по - висока резултатност в разследващата и прокурорска дейност. Ефективността в работата на прокуратурата би могла да бъде „измерена” и чрез съпоставка на внесените в съда дела не само с наблюдаваните ( в чиито брой, както бе отбелязано се включват и прекратените с изтекла в предходни години погасителна давност ), но най-вече спрямо приключените разследвания. Тогава става ясно каква част от труда на наблюдаващите прокурори и разследващи органи намира реализация чрез представяне на събраните доказателства пред съда в очакване на неговото произнасяне по повдигнатите обвинения. Използвайки този критерий, се установява, че внесените в съда ДП за целия апелативен район (6685) съставляват 33,28 % от приключените 20085 броя: ОП В.Търново – 30,79%; ОП Габрово – 36,89%; ОП Ловеч – 40,06 %; ОП Плевен – 35,03 %; ОП Русе – 27,59%. Ако се сравни този резултат /33,28%/ с данните за останалите апелативни райони ще се види, че В.Търновският е първи в страната/среден процент - 28,92%/, защото при АП Бургас внесените с прокурорски актове в съда ДП са 29,07% от приключените, при АП Варна- 32,33%, при АП Пловдив- 29,10% и при АП София- 26,05%. Това означава, че в нашия апелативен регион е постигната най-висока степен на ефективност в разследването, довела до най-голям дял на предадените на съд лица. Най-добра позиция във В.Търновския апелативен район имат прокурорите от Ловешки и Габровски съдебен окръг със своите, съответно 40,06% и 36,89%, докато другата крайност се заема от ОП Русе -27,59%. Поглед към резултатите от 2010 г. показва, че внесените в съда ДП тогава са били 32,46% от приключените. По прокуратури: ОП В.Търново – 28,12%.); ОП Габрово – 34,43%;; ОП Ловеч – 30,6%); ОП Плевен – 33,649%; ОП Русе – 29,02%. Забелязва се позитивно развитие в това отношение на ОП В.Търново, ОП Габрово, но най-вече на ОП Ловеч, при която относителният дял на внесените дела в съда се е увеличил с 9,46 пункта. Останалите нерешени при прокурорите дела възлизат на 847 броя (3,25% спрямо решените). Най-голямо е тяхното количество в ОП Плевен – 343 дела с 5 дела (1,46%) извън срока, и в ОП В.Търново – 168 броя с 2дела (1,19%) извън срока.
Фиг.2.9 Внесени в съда прокурорски актове за района на АП В.Търново – по години Обвинителни актове Броят им за 2011 г. е 3848 (57,56%) от всички прокурорски актове внесени в съда ( 14,8 % от решените, 12,19% от наблюдаваните и 19,16 % от приключените): ОП В. Търново – 896 ( 53,94 % от внесените); ОП Габрово – 588 (81,44 %); ОП Ловеч – 577 (54,33 %); ОП Плевен – 1340 (62,12 %); ОП Русе – 447 (41,27 %). Най-голям афинитет към изготвяне на обвинителни актове са проявили прокурорите от Габровския съдебен окръг, докато при ОП Русе се наблюдава обратното предпочитание. За целия апелативен район се констатира намаление в абсолютен план със 168 броя и с 5 пункта – в относителен /3848 бр. или 57,56% - за 2011г. и 4016 бр. или 62,54% – за 2010г./ : ОП В. Търново – 61,06 % за 2010 г.; ОП Габрово – 81,36 %; ОП Ловеч – 54,81 %; ОП Плевен – 75,09 %; ОП Русе – 34,36 %.
Увеличението на тази форма за приключване на делата в досъдебната фаза с 422 броя показва преодоляване на абсолютния спад от предходните години, както и относително увеличение с 5,29 пункта спрямо преходната 2010 година. Изключително широк е диапазонът на прилагането й в апелативния район – от 7,48 % при ОП Габрово /9,25% за 10 г., / до 48,48 % при ОП Русе /54,95% за 2010 г./. Предложения по чл.78 „а” от НК Предложенията по чл. 78„а“ от НК са 755 бр. (11,29 % от внесените, 3,76 % от приключените и 2,39 % от наблюдаваните) при 746 бр.-за 2010 г. (11,62% от внесените, 3,77% от решените и 2,09% от наблюдаваните). Тези данни не изискват особен коментар, доколкото количеството на изготвените предложения е предопределено от наличието на материалноправните предпоставки по посочената императивна разпоредба на Наказателния кодекс. Общият размер на причинените щети по внесените ДП с прокурорски актове в съда възлиза на 26 221 143,68 лв., възстановени от които 1 518 198,54 лв. (5,79 %). Спрени досъдебни производства В целия апелативен район броят на спрените досъдебни производства в началото на 2011 г., в т. ч. и останалите от предходни периоди, е бил 71031, от които 1242 бр. (1,75 % от всички спрени) против известен извършител, срещу 1462, респ. 1,85 %, за 2010 г. В края на периода са останали спрени 70847 производства, което означава, че през 2011 г. техният брой е намалял със 184, или с 0,26 %. В подкрепа на този извод е и още една съпоставка – спрените срещу известен извършител към 31.ХІІ.11 г. са 1,68 % срещу 1,75 % към 1.І.11 г. По процесуални основания спрените производства срещу известен извършител се разпределят по следния начин: * по чл. 25 т. 1 от НПК (влошено здравословно състояние на обвиняем) – 43 броя производства (0,06 % от всички спрени и 3,62 % от водените срещу ИИ); * по чл. 25 т. 2 от НПК (отсъствието на обвиняемия би попречило да се разкрие обективната истина) – 910 бр. (1,28 % от всички спрени и 76,66 % от водените срещу ИИ); * по чл. 25 т. 3 от НПК (деец с имунитет) – 18 бр. (0,03 % от всички спрени и 1,52 % от водените срещу ИИ); * по чл. 244 ал. 1 т. 3 от НПК (продължително отсъствие на свидетел) – 216 бр. (0,30 % от всички спрени и 18,2 % от водените срещу ИИ). Най-висок е абсолютният брой (385 бр. – 2,09%) на спрените дела срещу известен извършител при ОП Плевен; най-висок е относителният дял при ОП Габрово- 2,24%, а най- нисък е техният процент (0,89 %) при ОП В. Търново. Спрените производства срещу неизвестен извършител са 69660 (98,32 % от всички спрени) – числа, пряко корелиращи з възможностите на полицията на разкрива извършителите на инкриминираните деяния. Спрените през 2011 г. досъдебни производства (незабавни, бързи и разследвани по общия ред) са 7561 (от които 555 срещу известен извършител – 7,34 %). Вниманието на прокуратурите следва да се насочи към активизиране на полицейските органи за издирване местонахождението на лицата по спрените производства, която им задача е твърде съществена и относима към принципа за неотменност на наказателната репресия за всеки извършител на престъпление. В тази връзка не трябва да се забравя, че макар и разтоварена от излишния формализъм, работата по спрените дела не следва да се пренебрегва и да се замества с пълна незаинтересованост. През настоящата година ще бъде уместно да се извършат проверки от Апелативната прокуратура в тази насока, за да се установи какво се прави по спрените производства след отмяната на Указание № И 55/14.ІІ.2008 г. на ВКП и в изпълнение на Заповед № ЛС 103/21.І.2010 г. на Главния прокурор на РБ. Спрените досъдебни производства през 2011 г. съставляват 28,99% от решените, 37,65% от приключените и 23,95 % от наблюдаваните дела Прекратени досъдебни производства През 2011 г. в апелативния район са прекратени 11482 досъдебни производства, съставляващи 44,03 % от решените и 36,37 % от наблюдаваните. Важно е да се уточни, че 7122 /62,03%/ от делата са прекратени по давност. За 2010г. тези данни са били съответно 12103 броя и 75,24%. Многократно е заявявано, че въпросните производства не би трябвало да дават отражение върху същинската прокурорска работа през съответния отчетен период, в т.ч. и за 2011 г., доколкото те са имали своя предизвестен резултат още тогава, когато е изтекла погасителната давност за разследваните по тях престъпления. Статистиката не позволява да се разграничат случаите на изтекла давност през отчетната година от тези, при които тя е настъпила в предишни периоди, за да се прецени доколко прокурорите са наблюдавали редовно своите дела и се реагирали своевременно с прекратяване при възникване на предпоставките по чл.24 ал.І т.3 от НПК. Затова, след като прекратените по давност бъдат изключени от общия брой, могат да се направят различни изводи за мястото и дела на прекратените производства при други процесуални предпоставки: по чл. 24 ал. 1 т. 1 от НПК (поради това, че деянието не е извършено или не съставлява престъпление) – 3227 бр.; по чл. 243 ал. 1 т. 2 от НПК (поради недоказаност) – 450 бр.; по чл. 24 ал. 1 т. 9 от НПК – 134 бр. Така, прекратените на различно от давността законово основание с общ брой 3811 дела, представляват 12,07 % от наблюдаваните, 18,97 % от приключените и 14,61 % от решените досъдебни производства при 3681 дела - 10,3% от наблюдаваните, 18,61 % от приключените и 12,12 % от решените за 2010 г. Запознаването със статистиката за цялата страна сочи, че Великотърновският апелативен район не е изключение от общия процес по прочистване на натрупаните стари дела, доколкото средният процент на прекратените по давност спрямо общия брой прекратени дела е 62,03 % при 75,24% за 2010 г ( 60,9 % за АП Бургас, 71,14 % за АП Варна, 62,03 % за АП В. Търново, 66,44 % за АП Пловдив и 60,34 % за АП София).
В така очертаните законови рамки и съобразно използваната система за случайно разпределение на преписките и делата, ролята и отговорността на прокурора за осигуряване на качествено и бързо разследване придобива реално измерение. Статистиката не е в състояние да помогне изцяло в преценката доколко и как наблюдаващите прокурори се справят с тази си основна процесуална задача. До известна степен, ефективността на осъщественото ръководство и надзор се проявява чрез срочно приключеното разследване, чрез нормалното развитие на процеса без връщане от съда за допълнително разследване, чрез произнесената осъдителна присъда и т.н. Затова, при анализа на просрочените производства, на върнатите дела и на оправдателните присъди би трябвало да се обсъждат и конкретните действия, респ. бездействия, на наблюдаващите прокурори по хода на провежданото разследване. Значима е ролята на наблюдаващия прокурор за повишаване квалификацията на младите разследващи полицаи, която освен чрез общите им обучения, може да се усъвършенства, дори по-успешно, при съвместната работа по конкретни дела. Темата за наблюдаващия прокурор и екипния принцип на работа намира своето място в отчетите на окръжните прокуратури. Тук могат да се изведат основните акценти от направените обобщения, изводи и предложения за бъдещето.
Подчертава се формалността на наказателния процес, изискваща детайлно фактическо и юридическо формулиране на обвиненията в постановленията за привличане на обвиняем под страх от допускане на съществено нарушение на процесуалните правила /макар че обвинението съгласно 242 ал. 1 от НПК се повдига с обвинителния акт/. Всичко това ангажира голяма част от времето на наблюдаващия прокурор, тъй като на практика в основната си част постановленията се изготвят от него, съвместно с разследващия орган. ОП В.Търново потвърждава констатираната през изминалите години високата успеваемост на работата в екип, довела до успешно разкриване на извършителите, доказване на престъпленията им и бързото им осъждане по конкретни дела. Сочи се заповедта на директора на ОД ана МВР гр.В.Търново за изготвяне на карти за създаване на екипи да работа по всяко разследване. Тук трябва се отбележи, че само ОП В.Търново, ОП Ловеч и ОП Плевен отчитат числови данни относно наличието на съвместни екипи за разследване в състав – общо 90 броя екипи, 90 броя разследвани от съвместни екипи дела с участието на 92 прокурори, 85 разследващи полицаи и 23 следователи – вж. колони 27,28,29,30 и 31 от таблица 1.2.6. Положително се открояват данните за ОП Ловеч - 71 броя екипи, 71 броя дела с участието на 71 прокурори, 68 разследващи полицаи и 8 следователи при 17 екипа на ОП В.Търново и 2 екипа на ОП Плевен. ОП В.Търново заявява, че наблюдаващите прокурори и началниците на съответните поделения на МВР полагат усилия за неформална реализация на екипния принцип в работата по всяко досъдебно производство и осъзнаване от всички членове на екипа на общата цел за доказване и успешно реализиране наказателната отговорност на конкретните извършители престъпления. Във всички прокуратури от региона през отчетния период всяка преписка е възлагана на случаен принцип. Относно някои категории преписки и дела е въведена специализация, като разпределението се извършва на случаен принцип между специализираните прокурори. Такава специализация е въведена и в следствения отдел, където определени следователи, завършили курс, разследват дела водени срещу служители на МВР. Отчетът на ОП Габрово диференцира вижданията и оценките на отделните районни прокуратури относно ролята на наблюдаващия прокурор и приложението на екипния принцип в досъдебното производство. Като най-интересни и привличащи вниманието се очертават няколко основни момента. РП Габрово съобщава, че взаимодействието между разследващите органи и прокурорите е на добро ниво, което е гаранция за качествена работа по разследването на делата.При възвикването на проблем по конкретно дело разследващиьят уведомява наблюдаващия прокурор. РП Севлиево отчита, че е практика ежедневното посещение на разследващите в прокуратурата за да докладват дела, да съобщават затруднения и съответно да получават устни съвети и указания от наблюдаващите прокурори, които контакти допълват уредените в НПК процедури за задължителен доклад на делото преди повдигане на обвинение и преди предявяване на разследването.Същата прокуратура отчита, че е обичайно и честото посещение на наблюдаващите прокурори в РУ на МВР гр.Севлиево, където извършват личен и непосредствен контрол върху работата по делата и преписките. ОП Плевен не съобщава за съществени проблеми при реализиране функциите по ръководство и надзор на наблюдаващия прокурор.Заявява се, че все повече се налага екипният принцип на работа с разследващите и другите органи ангажирани в противойствието на престъпността. Значитено се е подобрило качеството на разследване по дознанията, което се дължи, както на личните усилия и мотивираност на разследващите полицаи, така и на инициираните постоянни срещи между тях и наблюдаващите прокурори. Спазват се процесуалните срокове и се изпълняват прокурорските указания. По-голямата част от разследващите полицаи стриктно спазват разпоредбите на чл.212 ал.2 от НПК, като при посещение на местопроизшествие веднага уведомяват съответните дежурни прокурори и съгласуват с тях извършването на първоначалните неотложни следствени действия. Въпреки това, изказва се пожелание за подобряване на взаимодействието с оглед по-честото прилагане на кратките форми за разследване. Въпреки наличието на „двойно подчинение” на разследващите полицаи – процесуално на прокурора и административно на съответните ръководители на МВР, няма констатирани случаи за намеса на ръководител от структурата на МВР в хода на разследването. Добро е взаимодействието със служителите от звената „Протиоводействие на престъпността”. Провеждани са срещи на териториите на всички районни прокуратури за изясняване проблемите и вазиомодействието между прокурорите, разследващите органи и служителите от съответните полицейски управления. Наред с положителните насоки, ОП Плевен отбелязва, че след приемането на Инструкцията за провеждане на предварителните проверки се е влошило взаимодействието между наблюдаващите прокурори и съответните служители от МВР, на които е възложено извършването на проверки.В тази връзка е пояснено, че практика е било през последните години полицейските служители, особено по тежките икономически и данъчни преписки, да съгласуват всички преприети от тях действия, докато през 2011 година такова съгласуване се извършва единствено по инициатива на наблюдаващите прокурори. ОП Русе посочва, че и през 2011 година е продължена традицията на изключително добро взаимодействие и работа в екипност с органите на разследване и други служби, ангажирани с противодействие на престъпността. В прокуратурите от Русенския съдебен окръг няма нарочно сформирани екипи за работа по конкретни дела, но на този принцип е изградено взаимодействието между разследващ орган и наблюдаващ прокурор при работата по всяко едно досъдебно опроизводство. Отчита се, че динамиката на обществения живот, пряко влияеща върху характера и структурата на престъпността, изисква съпътстващо обучение на прокурори и разследващи. Заявява се, че показателите, свързани с по-широкото използване на способите за отстраняване на разследващи полицаи и за извършване на самостоятелни процесуални действия от прокурора при констатиране на допуснати съшществени нарушения на процесуарните правила потвърждават извода за влошена организация и качество на работата на разследващите орган Както и в предишния си доклад, желаем да споделим отново изложеното тогава особено виждане на прокурорите при АП В.Търново, което би могло да бъде предмет на законодателно обсъждане и промяна. Става дума за назряла необходимост в структурите на прокуратурата по места или само във ВКП да се предвидят щатни длъжности за експерти – медици, икономисти, автоинженери, които включени в екипите по разследване на конкретни дела да допълват тяхната дейност със своите специални знания при формулиране на експертните задачи и при определяне обхвата на необходимите за доказване на разследваното престъпление процесуални действия. Резерв за осигуряване на щат за тези специалисти се съдържа във възможността за редуциране бройките на прокурорските помощници. Едва ли може да има съмнение в полезността на подобна идея, чрез чиято реализация би се постигнал максимален ефект при прилагане на екипния принцип. В обобщение на казаното дотук може да се приеме, че съвместната дейност на прокуратурата с полицейските и следователски органи се проявява в разнообразни форми на близко сътрудничество и добра координираност. Малко са случаите на несъобразяване и неизпълнение на дадените указания, което означава, че наблюдаващите прокурори утвърждават своя безспорен авторитет и ролята си на dominus litis в досъдебната фаза на процеса. Тук е мястото отново да напомним, че водещата роля на прокурора в досъдебното производство не следва да бъде декларативно заявявана, а да се доказва всекидневно и категорично. Всички полицейски органи, назависимо от своето място в структурата на МВР, трябва да се съобразяват с позицията на наблюдаващия прокурор по основните въпроси на разследването, включително и по медийното отразяване, защото негова е отговорността да гарантира законосъобразното протичане на процеса и да пази правата на гражданите в съответствие с презумцията за невиновност. В тази връзка внимание изисква прегледа на новосъздалите се отношения във връзка с прилагането на Инструкцията за провеждане на предварителните проверки. Проблемът само е загатнат в доклада на ОП Плевен, но ако той се задълбочава не само там, а и в други от съдебните райони, ще следва да се предприемат допълнителни действия за изясняване точното място на всеки ангажиран с предварителните проверки орган, така че от една страна да не се допусне ненужно натоварване на прокуратурата с дейности извън нейните правомощия, но и да не останат незащитени интересите на гражданите от еветуално извършени спрямо тях и техните права престъпления. С критичен тон трябва да се отбележи, че Апелативната прокуратура не направи необходимото за изпълнение на отправеното в миналогодишния доклад пожелание декларираният екипен модел в дейността на отделните прокуратури да се обективира персонално в наблюдателното досие на съответното досъдебно производство, за да може при евентуална проверка да се установи, че действително е имало създаден екип по разследването, извършващ своята дейност под прякото ръководство на наблюдаващия прокурор. По тази причина, в плановете за извършваните през настоящата година ревизии ще следва да се включи и пункт, свързан с надлежното отразяване на всички извършвани от наблюдаващите прокурори действия по ръководство на разследването, включително и такива извън предвидените в статистиката показатели. Качеството на разследване е относително понятие и подлежи на коментар в два основни аспекта. Единият от тях е свързан с върнатите за доразследване дела от съда и постановените оправдателни присъди, за които неблагополучия свой принос има и наблюдаващият прокурор, тогава когато приеме да бъде приключено и да продължи развитието си в наказателния процес досъдебно производство с непълнота на доказателствения материал или с допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Другата възможна оценка за качеството на разследване намира обективен измерител в случаите, при които наблюдаващият прокурор е реагирал своевременно и е използвал пълноценно процесуално дадените му възможности за отстраняване или за недопускане на законови нарушения. Какво показват данните за 2011 година? Общо в 2695 случая / с 926 повече от 2010 г./ прокурорите от апелативния район са указали необходими действия по разследването преди неговото предявяване по реда на чл. 226 ал. 3 от НПК. Отнесено към броя на приключените ДП по общия ред (17698), числото показва, че при 15,23 % от наблюдаваните дела прокурорите са счели за необходимо да дадат своите задължителни указания за извършване на необходимите действия по разследването. Най-активни в това отношение през отминалата година са били колегите от В.Търновския съдебен окръг с указанията си по 1196 дела, представляващи 27,19 % от приключените. След тях идва ОП Плевен (683) с 12,48 %, ОП Ловеч (659) с 25,75 %, ОП Габрово (111) с 6,32 %, и ОП Русе (46) – 1,31 %. В по-голяма степен и при повече дела в сравнение с предишната година са използвани възможностите на чл. 242 ал. 2 от НПК. В 464 случая (2,62 %) - при 368 (2,03%) за 2010 г., прокурорите са предприели необходимото за отстраняване на съществени процесуални нарушения в по-късен момент - след получаване на приключеното дело. Без да е обсъждано в отчетните доклади, предполага се, че в тези случаи разпоредбата на закона е прилагана съобразно буквалното й тълкуване и е използвана единствено при процесуални нарушения, допуснати при предявяване на разследването. При 253 бр. бързи производства (11,91 % от приключените бързи производства) – 192 - 12,02% за 2010 г., е постановено допълнително разследване: ОП В. Търново – 30 (3,04 %); ОП Габрово – 7 (3,72 %); ОП Ловеч – 1 (1,47%); ОП Плевен – 35 (6,69 %); ОП Русе – 180 (50,14 %). Повтаря се обстоятелството с необичайно високия брой и процент доразследвани БП на съдебен окръг Русе, което задължава ръководителите на прокуратурите в този район да изяснят причините, поради които полицейските органи допускат, вероятно повтарящи се, съществени процесуални нарушения при провеждане на бързите производства. Допълнително разследване е постановено по реда на чл. 363 ал. 1 т. 5 от НПК и на 22 незабавни производства (8,4 % от приключените) – (ОП В.Търново – 0(0%), ОП Габрово – 0(0%), ОП Ловеч – 1(4,17%), ОП Плевен – 15(9,38%), ОП Русе – 6(10,91%).
Не би следвало да се отминава положителният факт, че прокурорите от Великотърновския апелативен район са участвали при извършването или са извършвали отделни действия на разследване по 1098 досъдебни производства, които съставляват 16,97 % от резултатите за цялата страна. За сравнение трябва да се посочи, че за АП Варна този брой е 574- 8,87%, за АП Бургас – 384 – 5,93 %, за АП Пловдив – 423 – 6,54% и само за големия апелативен район София е 3779 – 58,39% . Основен дял за така проявената активност, макар и не такава, каквато е била през 2010 година, има ОП В. Търново – 850 бр. (77,41 % от участията на прокурори в разследващата дейност за апелативния район), при 1911 бр. през 2010 г. Най-слаба в това отношение е деятелността на колегите в ОП Русе. Информативно следва да се отрази, че по 40 производства наблюдаващият прокурор е отстранил разследващия орган (чл. 196 ал. 1 т. 4 от НПК), по други 671 ДП делото е иззето от един разследващ орган и предадено на друг – широко използвана възможност (за цялата страна тези случаи са 1520), което отново може да се обясни с повишена взискателност и своевременна реакция на всеки актуален момент при упражняване на ръководните функции. Ако към всичко това се добавят 4215-те случая на пряко възложени от прокурора отделни действия на МВР / с 290 повече от 2010 г. /, както и 2695-те дела с указани действия преди предявяването / 926 повече от 2010 г. /, ще трябва да се направи извод за още по-високо ниво на настъпателно провежданото наблюдение от страна на прокурорите при Великотърновския апелативен район върху хода на разследването. С непосредственото си участие в изключително важни с доказателствената си стойност процесуални действия, прокурорите гарантират благоприятно за обвинението развитие на делата в следващите етапи на процеса. Друг момент, свързан с ръководството на досъдебното производство, е, че в Апелативен район В. Търново има 49 отменени мерки за процесуална принуда по чл. 234 ал. 9 от НПК /АП Бургас – 0, АП Варна – 5, АП Пловдив – 2, АП София - 8/ и 32 броя- по чл. 234 ал. 8 от НПК /АП Бургас – 17, АП Варна – 36, АП Пловдив – 39, АП София - 86/. жүктеу/скачать 2.66 Mb. Достарыңызбен бөлісу:
|