Доклад върху проекта за икономическирастеж и преход към пазарна икономика в България



бет12/27
Дата12.07.2016
өлшемі2.48 Mb.
#195602
түріДоклад
1   ...   8   9   10   11   12   13   14   15   ...   27

Формулиране на потребностите

България има нужда от изменения в Указ 56 и в правилниците за неговото прилагане, с оглед премахването на съществуващите в тях контрастимули за инвестирането и по-точно, изискването от страна на държавните власти на предварително разрешение; държавната собстве­ност върху повечето видове недвижима собственост; невъзможността чуждестранни лица и субекти да придобиват собственост върху земя. Належащо е и въвеждането в сила на търговски кодекс.

 

Реформи и намерения за реформи

Специфичните реформи, необходими за създаването на привлекате­лен климат за чуждестранните инвестиции в България, без наличието на съществени контрастимули при инвестирането, обвързани с конституционни, социални, икономически и законови реформи, необходими за постигане на бърз преход на България към състоянието на гъвкава и свободна пазарна икономика и за осигуряване на българския народ на политическа, социална и икономическа свобода, заедно със свободата да произвежда, да търгува със своите стоки и да се радва на плодовете на своя труд, включват:

 

Отмяна на член 16 от Конституцията на НРБ

Това е текстът, който ограничава собствеността върху полезните изкопаеми, естествените източници на снсртя, ядрената енергия, железопътния транспорт, пощите, телеграфа, телефоните, радиото, телевизията, горите, водите и пътищата с национално значение единст­вено като държавна, а ограничава и собствеността върху гори, естестве­ни пасища, каменни, пясъчни и чакълови кариери, водоизточници и пътища, налични в рамките на дадена община, единствено като общинс­ка.

 

Отмяна на член 17 от Конституцията

Тази уредба се занимава с правото на държаната да основана стопански и други организации за управление на държавните прана върху собс­твеността.

 

Отмяна на член 19 от Конституцията

Този член определя кооперативната собственост като принадлежаща на колектив от трудещи се и упражнявана в интерес на обществото. Тази комунистическа догма няма място в Конституцията на една свободно избрана демокрация, чиято икономика се основава на свободно предприемателство и пазарна икономика.

 

Отмяна на член 21 от Конституцията

Той е написан от гледна точка на държавата, която налага ограниче­ния върху използването на частна собственост от страна на българските граждани и на нейните общински народни съвети пълномощия да прехвърлят правото на ползване и собственост върху земи и имоти. Тъй като всички имоти трябва да бъдат частна собственост, държавата не може да запази правото си да ограничава или определя използването на собствеността като частна или държавна.

 

Отмяна на алинея 1 от член 29 на Конституцията

Тази алинея дава на държавата изключително право да се занимава с някои стопански дейности. В една свободна пазарна икономика държа­вата няма място в стопанската дейност.

 

Отмяна на член 60 от Конституцията

Този член обяснява, че всеки е длъжен да пази всички видове собственост, които като цяло образуват икономическата основа на страната, благоденствието на народа и свободата на личността. Точно обратното, икономическата основа на страната и на благосъстоянието на народа е в системата на свободното предприемателство, основана на правата на собственост върху частен имот и разпределението на ресурсите чрез це­новия механизъм на свободната пазарна икономика. Свободата на лич­ността се основава на управленска система, в която членовете на Парламента се избират свободно и на Конституция с гаранции за лична­та и икономическа свобода при разделение на властите с независим съ­дебен надзор за конституционност на правителствените действия. Тези конституционни реформи са разгледани в отделна глава на настоящия доклад за промяна на Конституцията.

 

Корекция на административните актове, предвидени в алинея 1 на член 104 от Конституцията

Текстът изисква постановленията на Министерския съвет да се публикуват в Държавен вестник. При все това, важни части от някои Поста­новления не са публикувани: например, Постановление 32 беше публикувано в Държавен вестник Nо 36/1990 без приложенията. Приложение 3 определя търговските квоти, което означава, че тези важни по­казатели не са предоставени на деловия свят. По същия начин и Постановление 20 беше публикувано в Държавен вестник Nо 43/1990 без приложенията, в които се определят износните премии и списъкът на фирмите, имащи право да приспаднат амортизационните отчисления и процента но инвестиционните кредити преди облагането с данъци на печалбата[154].

 

Корекция в администрирането от алинея, член 108 на Консти­туцията

Посочената алинея изисква ведомствата (министерствата) да изда­ват правилници или инструкции но прилагането на указите на Парла­мента, постановленията на Министерския съвет, в съответствие със Закона за нормативните актове. Такива действия не са били предприети п няколко случая с голяма важност, попадащи в действието на Указ 56:

Член 115 на Указ 56 изисква фирмите с чуждестранно участие, филиалите и чуждестранните юридически и физически лица да водят отчетна документация в съответствие с правилата, определяни от компетентния държавен орган. Независимо че Указ 56 е в сила от нача­лото на 1989 г. досега не е публикуван Правилник за отчетната докумен­тация. Това представлява контрастимул при инвестирането, тъй като чуждестранните инвеститори в България трябва да развиват стопанска дейност под заплахата данъчните власти да решат, че прилаганите от тях отчетни правила (в отсъствие на указания от държавата) не съответ­стват на принципите, които данъчните власти решат да приложат рет­роспективно [155].

Член 112 на Указ 56 упоменава списък от дейности във високотехнологични сектори, определян от Министерския съвет, за който чуждес­транните физически и юридически лица ще се освобождават от данъци върху печалбата за период от 5 години, считано от датата на регистраци­ята на тяхното стопанско предприятие в България. Все още не са публи­кувани насоки,  които да идентифицират дейностите, освобождавани от данъци. Липсата на тази информация е контрастимул при инвестиране­то, тъй като липсват конкретни насоки, които биха заинтересували чуж­дестранните инвеститори към фокусиране на потенциалния им интерес върху такива привилегировани области, освободени от данъци [156].

Алинея 1, член 100, Указ 56: този текст от Указ 56 е особено важен контрастимул при инвестирането. Той ограничава стопанската дейност на чуждестранните юридически и физически лица до дейностите, разре­шени от компетентния държавен орган, като овластява същия орган да публикува списък на стопански дейности, за които няма да е необходимо разрешение. Досега не е издаден списък на независимите стопански дейности, за които няма да се изисква разрешение [157]. Това поставя потенциалните чуждестранни инвеститори в положение да размислят дали да си осигурят разрешение за предполагаемата стопанска дейност. Този текст в сравнение със съответните възможности за инвестиции в Източна Европа и в други страни, налага оценка на несигурността при инвестирането в България. Инвеститорите не обичат несигурността при инвестирането на ресурсите си и ако имат избор на възможности в чужбина, ще елиминират тези, които са свързани с несигурност.

Получаването на разрешение за стопански дейности с чуждестранни фирми, съгласно Указ 56 е свързано със сложен набор от правила, които сами по себе си представляват допълнителни контрастимули при инвестирането:

а. разрешението за независима стопанска дейност се дава от Министерството на външноикономическите връзки, при съгласуване със съ­ответния министър;

б. за основаване на филиал - от Министерството на външноикономическите връзки и съответния министър;

в. за фирма с чуждестранно участие над 49% във фирма с ограничена отговорност и над 20% за смесена акционерна фирма - от Минис­терството на външноикономическите връзки, съгласувано с Министерството на икономиката и планирането;

г. за получаване на по-благоприятни данъчни и финансови условия, съг­ласно раздел II от глава V на Указ 56 от Министерството на финанси­те;

д. за разрешение по член 123 от Указ 56 за временно придобиване (т.е. използване на право за строеж) на недвижима собственост - от Министерския съвет, освен ако българският партньор не предостави недвижима собственост на предприятието, включващо чуждестранно участие, в който случай разрешението се дава от министъра на фи­нансите. При такива правила възможността за ликвидация на недви­жимата собственост е малка, ако въобще има дадено разрешение за придобиването на такива права. Първи получава възможност да я за­купи българският партньор, а след това - държавата. Уточнени усло­вия няма. Едва ли може да се получат пазарни цени, когато възможностите за закупуване са толкова силно ограничени [158]. Чуж­дестранните инвеститори придобиват собственост върху недвижими имоти, за да развият върху нея производителна стопанска дейност, което между другото повишава и стойността на имота с течение на времето. Това всъщност е и една от целите на инвестирането. Всеки режим, който ограничава възможностите за отчуждаване на подобре­ни имоти, действа срещу собственото си намерение да привлича чуж­дестранни инвестиции.

е. неясно се третира търговското представителство: дейността на тези представителства е определена от закона. Върху тях е наложен данък, при това не в Указ 56, а в раздел 3, член 156 на Правилника за прилагането му. Законността на тази постановка е съмнителна според Закона за нормативните актове, тъй като данъци могат да се събират само чрез укази на Парламента. Въпреки че типичното търговско представителство няма за цел да създава печалба, все пак данък вър­ху печалбата се събира за някаква предполагаема (въображаема) "обичайна" комисионна, която представителството би могло (пре­ценката е по усмотрение на министъра) да получава, ако беше самос­тоятелна и отделна комисионна агенция, занимаваща се със същата или подобна дейност при същите или подобни условия и контактува­ща напълно независимо с предприятието, от което е неделима част, и с всички други лица или предприятия. Настоящата уредба въвежда такава несигурност в данъчните отговорности на чуждестранния ин­веститор, създаващ търговско - представителна служба в България, че се свежда до съществен контрастимул срещу подобна дейност. Бълга­рия губи притока на капитали, с който е свързано съществуването на такава представителна служба, във вид на заплати, наеми, такси за инфраструктурата и телекомуникациите, а българската икономика гу­би допълнителни контакти със Запада, които биха се осигурили пос­редством едно търговско представителство.



За премахването на съществените инвестиционни контрастимули са необходими следните поправки в Указ 56, след измененията:

1. Отмяна на член 4(3): Според този текст Министерският съвет може да не предлага Указ 56 по отношение на стопанската дейност на чуждестранни лица от страни, провеждащи дискриминационна поли­тика по отношение на български фирми. Тази предпазна мярка е на­сочена срещу България. Като се има предвид целта на изменението на Указ 56 - да се привлекат чуждестранни инвестиции при положе­ние, че в България съществува конкретна стопанска дейност, в която желаят да инвестират чуждестранни лица, да не се допуска това ин­вестиране по посочените причини означава лишаване на българската икономика от определени чуждестранни инвестиции. Дискриминаци­ята трябва да се обсъжда по дипломатически канали, а не чрез наказ­ване на българската икономика.

2. Отмяна на член 5: Този член постановява стопанската дейност да се развива, като се обединят планиращите и регулиращи функции на държавата за обществено-икономическото развитие с автономията на фирмите и действието на пазарния механизъм. Тази идея ни сблъсква с принципа на противоречието: противоречие е да се поставят под общ знаменател държавното планиране и регулиране, в съот­ветствие с произтичащата от тях представа за обществено-икономическо развитие, и свободата на инвеститорите да реагират на сигналите на пазара. Щом се осъществява държавна намеса в пазарния механизъм чрез налагане на правила за изпълне­ние на държавните планове за обществено-икономическо развитие, пазарните функции, отнасящи се до разпределението на ресурсите и привличането на инвестиции, както и ценовият механизъм на пазара, не могат да действат. Привличането на инвестиции е задача на паза­ра и на пазарната функция по разпределение на ресурсите. Българско­то правителство просто трябва да се оттегли от работата на пазара и от разпределението на ресурсите чрез правото върху и защитата на частната собственост и свободната инициатива, ако иска да се достиг­нат неговите цели и стремежите на българския народ, изложени в Указа.

3. Поправка на член 11(1), който да има следния текст:

"Инициативата за основаване, реорганизиране и закриване на фирми може да изхожда от: съществуваща фирма, български граждани, чуждестранни физически или юридически лица. "

Терминът "фирма" се разбира в съответствие с член 10(1), като су­бект, който провежда стопанска дейност в България, независимо дали става дума за лице, занимаващо се с бизнес като фирма, компания с ограничена отговорност, акционерна компания, филиал или смесено предприятие на две или повече от изброените форми. Съществува­щите положения посочват, че държавни органи и обществени органи­зации могат да поемат инициативата за основаване на фирми и др. подобни. Юридическата философия на реформите, представени в настоящата глава, изключва държавата от участие в практическата икономика на България. Оттук следва, че държавата и обществените организации не могат да играят никаква роля във формирането на фирми за провеждане на икономическа дейност.

4. Поправка на член 13(2), които да има следния текст:

"Държавните и общинските фирми могат по решение на своите управителни съвети да продават имуществото си на физически и юридически лица."

Съществуващият в момента текст изисква в случаите, при които с отчуждаването на имотите се променя и сферата на дейност на държав­на или общинска фирма, последната, ако е държавна, трябва да осигури съгласието на Министерския съвет или на определен от него министър, а ако е общинска - на Общинския народен съвет. Досе­гашната уредба изисква и при отчуждаване на недвижими имоти или на права върху такива в полза на фирми, които не са държавни или общински, да се получи разрешение от министъра на финансите или от Изпълнителния комитет на Общинския народен съвет по ред, об­народван от Министерския съвет. Тази тежка мрежа от необходими одобрения пречи на продажбата на съществуващи имоти на частни инвеститори, като по този начин затруднява прехода на България от командна към пазарна икономика. Това представлява допълнителен контрастимул при инвестирането от страна на чуждестранни лица в смесени предприятия или във фирми за разработка и използване на съществуващи държавни или общински имоти за практическа стопан­ска дейност. Държавните и общински фирми, представяни от своите управителни съвети трябва да имат пълномощия да преговарят за це­ните и условията за продажба на своите имоти на частни инвестито­ри. Министерският съвет и общинските съвети могат да дават указания на държавните и общински фирми относно такива прегово­ри, но не бива да се намесват и да затрудняват процеса с разрешения­та, които сега се изискват според член 13(2).

5. Отмяна на член 18: Текстът дава на Министерския съвет пълномощия да налага вносни и износни квоти, както и да забранява външно­търговска дейност с някои видове стоки и услуги. Първо, мястото на такова условие, ако въобще трябва да го има, е в Закона за външната търговия. Всъщност то е неподходящо. Условието може да има най-много следния текст:

"Министерският съвет може да определя правила отнасящи се до външнотърговската дейност, които не противоречат на задълженията на България по международни търговски договори."

България е подала документи за членство в ГАТТ, което прави незаконно използването на вносни или износни квоти и на търговско ембарго, освен в малко на брой и много ограничени случаи. От съществено значение за мотивирането на чуждестранните инвести­ции е България да спазва международните правила за външна търго­вия, определени от ГАТТ. Сегашното условие е контрастимул при инвестирането, докато предложената поправка ще го стимулира.

6. Отмяна на член 19: Този член дава на Министерския съвет правомощия да "установява разрешителен режим за определени от него външноикономически сделки и дейности, както и да въвежда експорт­ни такси". Подобни правомощия са вредни за принципите на свобод­ната инициатива и представляват контрастимул при инвестирането. Чуждестранните инвеститори или делови предприятия, влагащи средства, за да се заемат със стопанска дейност в чужбина, са изложе­ни на заплахата да бъдат поставени в неизгодно положение или дей­ността им да бъде закрита по силата на държавно постановление. Принципите на свободния пазар изискват чуждестранния или местен бизнес да бъде освободен от държавна намеса. Държавата може да получи правомощия да защитава здравето и сигурността на общест­вото, просто чрез включване на следния текст:

"Министерският съвет може да разпореди да се ограничат вноса и износа на стоки и изпълнението на услуги по международната търговия, които вредят на здравето и сигурността на обществото. "



7. Отмяна на раздел II от глава пета ( Трудови акции) на Правилника за прилагане на Указ 56 и замяна на ч лен 21 от Указ 56 със следната клауза:

"Смесените акционерни фирми ще заделят известен брой акции, съответстващи на 20% от разрешения акционерен капитал, за закупува­не от служители с непрекъснат стаж от една или повече години. Цените на тези акции ще бъдат определен процент от стойността на акциите, закупени от инвеститорите. Цената на закупените акции ще се изплаща в рамките на шест месеца от датата на закупуването. Броят на заделените акции, които всеки служител може да закупи не може да надхвърля пропорционалния му дял, определен въз основа на броя правоимащи служители в момента на закупуването. Ако слу­жителят реши, акционерната фирма може да изкупи неговия дял при пенсионирането му по прослужено време. Акциите на служителите могат да се отчуждават по всяко време на открития пазар на базата на преобладаващата пазарна цена."

Съществуващият текст би създал специален клас акции. "Трудовите акции" според раздел II на глава пета на "Правилника за прилагане на Указ 56" се предоставят за закупуване на отделните служители и на трудовия колектив. Това условие обърква състоянието на акциите в смесените акционерни фирми и вкарвайки елемент на несигурност, представлява контрастимул при инвестирането. Социалистическата цел - участие на трудещите се в управлението на предприятията ня­ма съответствие в икономиката на свободна инициатива и свободен пазар. Разумната цел да се стимулират работниците да участват в ма­териалното благосъстояние на своя работодател се постига чрез простата поправка, предложена по-горе.

8. Коментар на членове 22-31: Тези положения описват организацията и функциите на управителните групи на държавните и общински фирми и на фирмите на обществени организации. Юридическата фи­лософия на настоящата глава, занимаваща се с изменението на зако­ните, уреждащи чуждестранните инвестиции, предполага, че съществуващите фирми - държавни, общински и на обществени ор­ганизации, и трябва да се приватизират в рамките на един организи­ран процес, като в бъдеще стопанската дейност в България се провежда изключително от частни фирми. Поради това авторът счи­та, че членовете от 22 до 31 по същество са излишни. Заедно с това се признава, че съществуването понастоящем на такива обществени фирми и времето, необходимо за елиминирането им чрез приватиза­ция, налагат през това време правилата, уреждащи тяхната организа­ция и действие да останат. С оглед на факта, че всички обществени фирми ще бъдат приватизирани, както това се разглежда в специал­ната глава за приватизацията, от гледна точка на целите на настояща­та глава, не се препоръчва изменяне на членовете от 22 до 31.

9. Отмяна на член 41: Съгласно този член би трябвало всички смесени акционерни фирми да обнародват в централен ежедневен вестник го­дишния си балансов отчет с данни за печалби и загуби през всяка от последните 5 години, както и дивидентите, изплатени през тях. Пе­чалбите на една стопанска корпорация са деликатна информация, предназначена за вътрешно ползване, тъй като разгласяването й мо­же да помогне на конкуренцията при разработването на ценовата й стратегия. От друга страна, акционерите имат право да получават та­кава финансова информация. В съгласие с принципите на свободния пазар, този член може да бъде изменен, както следва: "Ежегодно до 31 март Управителният съвет е задължен да изпраща на акционерите по пощата балансовия отчет за предишната година, заедно с отчет за печалбите и загубите през всяка от последните пет години, както и отчет за дивидентите, изплатени през всяка от тях."

10. Промяна на член 43 чрез следния текст:

"Освен в случаите на закриване на фирмата, предвидени в нейния устав, смесената акционерна фирма ликвидира съвкупното си имущест­во, ако районният съд, действуващ на нейния юридически адрес реши, че фирмата не е в състояние да посрещне задълженията си и при настъпил падеж те останат неизплатени и фирмата е неплатежос­пособна. "

Капиталът на една фирма може да се стопи от начални загуби, особе­но през първите години на нейната работа. Ръководството на фирма­та има право да намери допълнителни капитали, да осигури жизнено важни оперативни фондове по кредитни канали или да проведе сък­ращения, за да поддържа жизнеспособността й. Изискването в същес­твуващия закон фирмата насилствено да се ликвидира, когато уставният й фонд спадне под първоначално заявения капитал (1 ми­лион лева) е непрактично и представлява контрастимул при инвести­рането. Много по-практична мярка е проверката за фалит.

11. Отмяна на член 82: Този член постановява, че държавата "регули­ра стопанската дейност" в България чрез комбинация от данъци, так­си, субсидии, лихвени проценти, валутни нормативи, правила за формиране на цените и държавни поръчки. Първо, държавата не трябва да се занимава с регулирането на стопанските дейности на България. Вярно е, че държавата може да се стреми да влияе на сто­панската дейност, да осигурява защита от инфлация и рецесия, чрез действия на независимата Национална банка на България по фикси­рането на лихвените проценти за заемите на търговските банки и чрез купуване и продажба на левове за предотвратяване на резки измене­ния в курса. Преди всичко свободният пазар трябва да определя курса и процентната ставка по заемите от търговските банки. Държавата не бива да пречи на функционирането на икономиката чрез намеса във формирането на цените или чрез правителствени договори, целящи да стимулират или осигурят стопанска дейност чрез държавни поръч­ки за производство на стоки. Държавата трябва да използва вносните такси, за да осигури умерена, временна защита за български промиш­лени производства, които работят ефективно, но не и като средство за регулиране на икономиката. Държавата трябва да използва данъците за финансови цели, като се има предвид взаимодействието между ни­вото на данъците и стопанската дейност. Това обаче не се покрива с твърдението, че държавата трябва да определя нивата на данъците, за да регулира стопанската дейност. Функционирането на свободна пазарна икономика изисква колкото е възможно по-малка намеса от страна на правителството - в съответствие с този принцип, държава­та не трябва да се стреми да се бърка в пазарната икономика, като ин­жектира правителствено планиране и свързани с надежди за растеж цели и използва различните форми на намеса, посочени в този член.

12. Отмяна на членове 83, 84, 85 и 86. Да се заменят от един единствен член със следния текст:

"Държаната няма да се намесва във функционирането на икономика­та. Българската народна банка може да определя лихвените проценти на заемите от търговските банки, за да предотврати инфлацията; тя може да продава и купува чуждестранна валута, за да предотврати резки промени в стойността на лева. Държаната ще използва данъч­ната политика единствено за финансови цели. Цените на стоките и услугите ще се определят от действието на пазара. Държавата няма да се намесва в процеса на формиране на цените. "

13. Поправка на член 88(1), както следна: Премахва се последното изречение: "Минималният норматив за отчисляване [от печалбите] на средствата за развитие се определя от Министерския съвет.”

Държавата просто не може да се меси в управлението на фирмите. Задача на тяхното ръководство е да определя разпределенеието на съвкупните печалби по резервни фондове и предназначението на тези фондове. Докато държавата запазва за себе си властта да насочва фирмите как да водят работата си, ще се поддържа твърде чувствите­лен контрастимул при инвестирането. Ако държавата желае да окура­жава създаването на фондове за развитие, тя трябва да използва данъчната политика за постигането на тази цел. В такъв случай, ако ръководството на една фирма пожелае да използва предимството на данъчните облекчения за създаването на фондове за развитие, то ще има свободата да го направи. Ако ръководството на фирмата преце­ни, че за момента печалбите могат по-добре да се използват по други начини, то запазва възможността да вземе това решение.

14. Отмяна на член 89(2): Този текст изисква от деловите фирми да продават част от доходите си в чуждестранна валута на държавата по ред, определен от Министерския съвет. По дефиниция фирмите, кои­то са основани с или които включват чуждестранно участие, се зани­мават с международна търговия. Техните операции по лицензиране на технологии, закупуване на основни суровини, внос на модерни ма­шини и маркетинг на съвременна продукция на Запад, по необходи­мост са свързани с генерирането на чуждестранна валута. Тя е жизнено важна за непрекъснатата им дейност на международни фир­ми, независимо от това, че базата им е в България. Изискването да продават част от приходите си в твърда валута на държавата ще ги постави в неизгодно положение. Тази постановка е още един същест­вен контрастимул при инвестирането.

15. Отмяна на член 90( 1): Този текст упълномощава държавата да предлага премии и субсидии от държавния бюджет за конкретно производство. В свободната пазарна икономика разпределенеието на ресурсите за производство и инвестирането в производството трябва да стават като реакция на ценовия механизъм. Когато държавата се на­месва в този метод за разпределение на ресурсите, включително чрез инвестиране в производството, тя изкривява икономиката и се стига до появяването на поредица продукти, които не могат да бъдат прода­дени в условията на свободния пазар. За да се придвижи България ефективно към свободна пазарна икономика, държавата трябва да ос­тане извън стопанския процес. Ако държавата намира за желателно да стимулира инвестициите в някои основни производствени области, тя трябва да използва данъчната политика, а не изплащането на суб­сидии или премии.

16. Отмяна на член 91: Този член упълномощава Министерския съвет да определя правилата за възнаграждение на трудещите се, за категоризиране на служителите и даване на квалификационни слепени. Той предвижда три квалификационни степени: начална, средна и висша. Членът изисква заплащането да зависи от непосредствените крайни резултати. Това представлява масирана намеса в работата на бизнеса за една свободна пазарна икономика. Според принципите на свобод­ния пазар нивото на заплащане се влияе от търсенето и предлагането на работна ръка. Квалификацията трябва да бъде присъща на естест­вото на изпълняваните задачи. В една съвременна икономика с про­мишленост, основана на технологии, тези квалификационни степени очевидно ще бъдат повече от трите, указани в закона. Трудовите от­ношения, заплатите, категориите по оггит или квалификация, работното време и т.н. трябва да се определят в договор между ръководст­вото и работниците. Държавата може да провежда социалната си по­литика, като издаде закон за минималната заплата и работното време, а не чрез подробно регулиране на цялата гама от трудови от­ношения.

17. Отмяна на член 96: Този член упълномощава областните и общин­ските народни съвети да участват в акционерни фирми и да издават облигации. Според юридическата философия на реформите, препо­ръчвани в настоящата глава, намесата в частни стопански акционер­ни фирми от страна на областни или общински народни съвети чрез закупуване на акции и издаване на облигации противоречи на принци­пите на свободния пазар. Вярно е, че има място за създаване на ин­дустриални паркове и зони за свободна търговия от местните управи, а пускането на облигации върху кредита на техните данъчни доходи представлява за тях подходящ начин да натрупат фондове за тази цел. При все това, не е необходимо към нея да се подхожда чрез прехвър­ляне на фондове във фирма, занимаваща се със стопанска дейност. Оттук следва, че правото за закупуване на акции от фирмите е ненуж­на намеса на правителствените институции във функционирането на пазарната икономика, основана на свободна инициатива.

18. Отмяна на член 119(3): Този текст постановява, че стоките и услу­гите за населението трябва да се продават на цени, определени от Министерския съвет. Това е пряка намеса в ценовия механизъм на пазара. Всяка чувствителна намеса на държавата във фиксирането или контролирането на цените внася деформации не само в категори­ите с регулирани цени, но и върху целия пазар, тъй като много стоки се възприемат от пазара като имащи определено ценово отношение към потребността от тях. Разбираемата загриженост на държавата за последиците от прехода към свободна пазарна икономика в резултат на временното неностоянство на цените трябва да доведе до изпла­щане на добавки към доходите от страна на държавата за тези лица, чиито доходи са под нивото на бедността, а не до вмешателство в действието на ценовия механизъм на свободния пазар.

19. Отмяна на член 119(4): Тази постановка също упълномощава Министерския съвет да се намесва при определянето на цените на стоки от първа необходимост - в дадения случай това са "някои суровинни и енергийни ресурси". Загрижеността на държавата е разбираема, но ако правителството наистина иска уверено и бързо да направи прехо­да към свободна пазарна икономика тя е изцяло неоправдана. Дефор­мациите, които ще се получат, ако правителството започне да регулира цените на суровините и енергията, ще бъдат дълбоки и ще засегнат цялата икономика. Целта на държавата да се предпази от ин­флация на цените на основните суровини и енергията може да бъде реализирана чрез данъчни стимули, които да насърчават инвестиции­те в производството и вноса на оскъдни суровини, а също и чрез де­формация гга ценовия механизъм и възникващото от него нарушаване на равновесието в пазарната икономика.

20. Отмяна на член /21(8): Този член упълномощава Министерския съвет да налага допълнителни условия но трудовото възнаграждение на български граждани, работещи за чуждестранни лица или предп­риятия, извън тези, договорени от страните. Това е още един източ­ник на несигурност за деловите лица, заинтересовани от инвестирането в стопанска дейност в България. Деловите хора мразят несигурността. Имайки избор на страни в Източна или Западна Европа, в които да разширяват дейността си, североамериканските делови предприятия просто ще отбягват тези държави, чиито закони съдържат неуправляема несигурност. Както беше обяснено по-горе, такива всеобхватни пълномощия за държавна намеса в отношенията на частния бизнес абсолютно противоречат на условията, необходи­ми за функциониране на пазарната икономика със свободна инициа­тива, в която търсенето и предлагането и ценовият механизъм разпределят ресурсите, привличат инвестициите и награждават твор­ческото и ефективно предприемателство.



В съответствие с описаните по-горе поправки на Конституцията и на Указ 56, трябва да се отменят или изменят следните поста­новки от Правилника за прилагане на Указ 56:

1. Член 6(2): да се премахне горната граница, наложена на възнагражденията на членовете на управителния съвет на фирмата.

2. Член 11(5): да се отмени постановката, която би подчинила решенията на ръководителя на "инициативата и предложенията на трудовите колективи, отделните работници и специалисти, с оглед съчетаване интересите на * * *, фирмата и обществото. "

3. Член 12: да се премахнат в (1) и (3) споменаванията на "трудовия ко­лектив", като неоправдано вмешателство в прерогативите на ръководството.

4. Член14( 1): да се премахне изискването всяка външноикономическа сделка да се регистрира от сключващата я фирма в Министерството на външноикономическите връзки.

5. Член 14(3): да се отмени изискването външноикономическите сделки по член 19 на Указ 56 да имат нужда от разрешението на Министерството на външноикономическите връзки, а тези по член 18 - от разрешението както на Министерството на икономиката и планира­нето, така и на Министерството на външноикономическите връзки.

6. Член 14(4): да се отмени изискването фирмите да регистрират участието си в задгранични дружества и другите си инвестиции в чужбина при министъра на външноикономическите връзки.

7. Член 50(1): да се премахне споменаването на "спекулативна дейност" като основание за прекратяване на фирма но съдебен ред.

8. Член 50(4): да се отмени тази постановка, която определя като "спекулативна дейност" "незаконната печалба" от препродажба на дефицитни стоки или заиасяване с дефицитни стоки. Тези понятия имат толкова широк смисъл, че налагането им може да задуши инициати­вата на фирмите, занимаващи се със законна печеливша стопанска дейност.

9. Член 53: да се отмени тази постановка, която нарежда на Министерс­твото на икономиката и планирането, съвместно с други министерст­ва и ведомства да изготви държавния план и да определи участието на фирмите в изшлнението на плана. Понятието "държавно планиране" е неделима част от командната икономика, но няма място в пазарна икономика със свободна инициатипа.

10. Член 57: да се отмени тази постановка, определяща критериите, ко­ито фирмите да използват при формиране на цените на своите стоки и услуги. Докато поотделно критериите отразяват събитията от паза­ра, които могат да повлияят върху търсенето и предлагането, а оттук и върху цените, от факта, че държавата задава критерии следва, че тя ще има власт да наблюдава цените на пазара и да се произнася по то­ва дали те представляват съставен продукт на зададените критерии. Такова изчисляване на цените по формула няма място в една свобод­на пазарна икономика. Цените на пазара се определят от търсенето и предлагането, действащи посредством ценовия механизъм. Държава­та не изпълнява никакви функции и няма никакво място в действието на пазарната икономика.

11. Член 58: да се отмени тази постановка, която има за цел да определи как се формират, регистрират и прилагат цените на стоки и услуги "с особено важно значение за жизненото равнище на населението, както и цените на някои суровини, материали и транспортни услуги". Тако­ва държавно вмешателство в ценовия механизъм ще въведе деформации в пазарната икономика, които ще нарушат нейното функциониране. Държавната политика за защита на хората в неравностойно положение в период, когато може да се очаква, че цените на стоките от първа необходимост ще се променят в широки граници, ще се реализира по-добре, ако се осигурят добавки към доходите за тези, които са под чертата на бедността. При това, в последния слу­чай и общата цена ще бъде по-малка, отколкото загубата на печалби при действието на свободната пазарна икономика в условията на де­формации, причинени от ценовия контрол.

12. Член 59: да се отмени този член, който урежда как да се определят цените на вносните стоки.

13. Член 60: да се отмени този член, който задължава фирмите да депо­зират ценоразписи в държавните органи по цените. Не бива да има никакъв контрол върху цените от страна на държавата; в една отворе­на пазарна икономика ценоразписите бързо стават неактуални с дейс­твието (чрез ценовия механизъм на пазара) на силите на търсенето и предлагането.

14. Въз основа на подобни разсъждения да се отменят членове 61, 62, 63 и 64, които задават формулировки за цените на научноизследователските и технологични продукти, кулинарните и бакалски стоки, об­щественото хранене, за цените на дребно на жилищна площ, за цените на проекти и строителни продукти и на монтажни работи. Член 64 нарежда на държавните органи да упражняват контрол върху правилното формиране на цените. Очевидно тази уредба и особено член 64 са недопустими в контекста на една икономическа система, в която разпределението на ресурсите трябва да се определя според сигналите на ценовия механизъм в свободния пазар, където търсене­то и предлагането си взаимодействат при оформянето на пазарните цени.

15. Член 78(3): да се отмени, както бе разгледано по-горе.

16. Член 82(1): да се премахне фразата "се определят от Министерския съвет при съставянето на държавния план".

17. Член 82(2): да се отмени.

18. Член 82(3): да се отмени.

19. Член 86(2): да се отмени.

20. Член 90(2): да се отмени.

21. Член 92(3): да се отмени.

22. Член 100(1) и (2): да се отменят.

23. Член 101(2) и (3): да се отменят.

24.



Достарыңызбен бөлісу:
1   ...   8   9   10   11   12   13   14   15   ...   27




©dereksiz.org 2024
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет