Елена г. Вайт

Отново можем да надзърнем в нейната ранна утринна работа от писаното от Австралия: "Аз стоя тук в леглото тази студена юлска сутрин и се опитвам да ти пиша. На ръцете си имам вълнени ръкавици, като пръстите ми са свободни да пишат. Аз слагам лампата от лявата си страна, а не зад мене. Така светлината пада върху листа ми точно по правилния начин... Малко след два часа е. Продължавам да ставам рано и пиша всеки ден." - писмо 105, 1900 г.

"Необходимо е да продължавам да пиша. Аз славя Бога за силата която ми е дал. Върху мене тежи толкова тежко бреме, че често не мога да спя след 12 или 1 часа. Когато умът ми е тъй притиснат, аз мога да намеря облекчение само в молитва и писане. Моите работници ми казват, че от как съм се завърнала от изток (период от два месеца), аз съм била написала около 600 страници, написани на пишеща машина." - писмо 54, 1902 г.

"Имам да пиша много. Няколко мощни сцени биваха откривани пред мене. Вчера сутрин, с едно око превързано, аз писах страници след страници часове, преди другите членове на моето семейство да се събудят." - писмо 372, 1906 г.

През периоди на страдание

Много е писала с. Вайт по време на физическо страдание. Скоро след като пристигнала в Австралия, след 1890 г. - тя била болна близо година от ревматично възпаление. Понякога тя е могла да спи съвсем малко, но тя продължавала да пише. Ние добиваме картина за това от две изявления от 1892 г.: "С тези писания, които ще заминат с тази поща, откак съм напуснала Америка, аз съм написала 1200 страници на листове за писма. Аз не бих могла да извърша всичко това писане, ако Господ не бе ми укрепил и благословил в голяма мярка. Никога тази дясна ръка ми е изневерявала. Моето рамо и цялата ръка бяха пълни със страдание, трудно поносимо, но все пак ръката ми беше в състояние да държи перото и да отбелязва думите, които бяха дошли до мене от Божия Дух." (писмо 2, 1892 г.)

"Извините лошото писане, тъй като аз съм принудена да сменям положението си почти всеки час, за да мога да пиша. Изпращам с тази поща, 60 страници написани със собствената ми ръка. Най-първо моят стол е подпрян с възглавници, после те имат едно приспособление, една кутия, покрита с възглавници под тях. Масата ми е сложена близо до мене и така аз пиша на хартия върху картон на моя скут. Така пригодена, вчера можах да стоя два часа... След това трябва да сменявам положението си. Тя (нейната милосърдна сестра) ме слага на пружинения креват и ме подпира с възглавници. Така мога да стоя повече от час и това е промяна, но аз съм благодарна, че мога да пиша." (писмо, 1892 г.)

Разбира се, очите и ръката й се уморяваха, но не умората от непрестанната работа обременяваше сърцето й. Голямата й загриженост беше да може да предаде правилно великите истини, които бяха открити на нейния ум." Така тя извиква:

"Не зная как да говоря или отбележа с перо великите предмети на умилостивителната любов. Не зная как да представя предметите в живата светлина, в която те стоят пред мене. Аз треперя от страх да не би да омаловажа великия спасителен план с долнокачествени думи." (писмо 40, 1892 г.) "Сега аз трябва да оставя този тъй несъвършено представен предмет. Страхувам се, че вие ще тълкувате криво онова, което аз тъй силно желая да обясня. О, дано Господ оживи разума, защото аз съм лош писател и не мога с перо и глас да изразя великите и дълбоки Божии тайни. О, молете се за себе си, молете се и за мене!" (писмо 67, 1894 г.)

Внимателно подбиране на думи

Сестра Вайт винаги е търсила думи, които печелят; думи, които ще привличат и убедят, а не ще отблъснат, защото тя е казала: "Важни истини трябва да се кажат ясно; но доколкото е възможно, те трябва да се кажат с език, който ще спечели, а не ще оскърбява." (цитирано от В.Д.Вайт в писмо до издателския комитет, 25.07.1911 г.)

В писмото си до вас, аз съм дълбоко развълнувана. Аз бях много внимателна, нито една дума, която кажа да не ви нарани, но фактите да бъдат представени колкото се може по-просто." (писмо 14, 1864 г.)

Като писател тя се трудеше да увеличи запаса от думи, от който да черпи. Тя винаги търсеше език, който отговаряше на нейния предмет и напълно предаваше идеите, които третираше. "Опитности и видения" представя един много силен, но семпъл речник в строеж на изречения. В по-късни книги като "Животът на Исуса" и "Възпитание" ние откриваме един по-богат и широк избор на думи и по-сложни изречения. При четене, при пътуване и при разговор с други тя подобряваше своята способност да изразява истините, които й били откривани. Тя разбира се беше подпомагана от Св. Дух при писането, но не по механичен начин. "Думите, които употребявам при описване това, което съм видяла - обясняваше тя - са собствено мои, с изключение на казаните ми от ангела, които аз винаги заграждам в кавички." (Ревю енд Хералд, 8.10.1867 г.) Във видение нейния ум биваше просветляван след това идваше задачата да предаде истината на други.

Скоро тя откри, че трябва да пише много предпазливо и коректно. Винаги имаше такива, които изопачаваха това, което тя мислеше или криво предаваха ученията й. Не дълги след като в 1851 г. беше издадена нейната първа книга "Опитности и видения на Елена Вайт", тя намери за необходимо да залепи една страница от "Допълнителни бележки и обяснения", които в разширена форма сега се намират в книгата "Опитности и видения."

Сестра Вайт усърдно се учеше как може да комбинира думите така, че те действително и поразително да предадат мисълта. Една сутрин тя дойде на закуска в новооткрития санаториум Лома Линда, щастлива като дете с новата си играчка. "Налучках го, налучках го!" - извика тя. "Медицинско-мисионски евангелисти! Тя се стараеше да намери комбинация на думи, които сбито и напълно да предадат качествата на тези, които там ще получават своето медицинско обучение. Това евентуално доведе до наименоване медицинското училище "Колеж за медицински евангелисти."

Елена Вайт можеше да пише също и в по-лек дух и тя правеше това понякога, когато общуваше с членове от нейното семейство или с близки приятели. Така, от Окланд, Калифорния, в писмо до своя съпруг, който беше в Батъл Крик, Мичиган, тя направи остроумна забележка:

"Скъпи съпруже: снощи ние получихме няколкото твои на пощенска картичка: Батъл Крик, 11 април. Няма писмо от вас два дни. Джеймс Вайт." Това доста дълго писмо беше написано от самия тебе. Благодаря ти, защото знаем, че си жив. От 6 април не сме получавали друго писмо преди това. Аз загрижено очаквах за нещо, на което да отговоря." Писмо 6, 1876 г.

По-обширно поле за писане

Не всички писания на Елена Вайт бяха от един и същ характер. Има големи книги, като описание и изложение на историята на дългата от векове борба от началото до нейния край. В тях са описани не само изтъканите събития във великата борба, но читателят, както и писателят, бива отведен зад сцената. Така на него е позволено да види легналите в основата на тези случки обекти, мотиви и намерения. При всички тях ние намираме до голяма степен обяснения на Писанията. В тази група ще сложим книгите включени в серията "Борбата на вековете."

Някои от книгите спадат в категорията на увещание, предупреждение и съвет. Тясно свързани с тях са тези писания на наставление, които дават изрично ръководство на отделни индивиди и но отговорниците на предприятията, които съставляват няколкото клона на Божието дело на земята. Сега говорим за Свидетелствата и за книгите със съвети.

Някои от писанията представляват изгледи за бъдещето с подробности на бъдещи събития и съвет, какво становище е подходящо да се вземе по това време. Виденията, изложени в "Опитности и видения" и последната част от от "великата борба" съставляват по-голямата част от от този вид описания.

Четвърта група може да се каже, че са за вдъхновение, които водят до по дълбока християнска опитност и носят на душата вестта на насърчение и ръководство.

След това идват книгите с биографии. Те дават доклади за живота на Елена Вайт, за нейните пътувания и трудове. Макар, че книгите се групират в тези няколко главни класификации, всяка книга може да съдържа по нещо от всички тези пет вида.

Когато обобщим разказа, намираме, че с.Вайт беше плодовит писател. Днес има в обръщение 20 300 страници - книги на Елена Г. Вайт. Ако вземем тези от по-ранните издания , които сега не се печатат от 4 500 статии, които са се появявали в нашите различни списания. Тези - превърнати в страници на книги - ще ни дадат още други 20 000 страници. В прибавка на това има много хиляди страници от ръкописи, които поради своя местен или личен характер, не са публикувани. Ние посочваме на тези книги като плод на едно доживотно дело. Все пак писателят не прави големи претенции за това, защото тя казва:

"Сестра Вайт не е инициатор на тези книги. Те съдържат наставления, които Бог й е дал през нейното доживотно дело. Те съдържат скъпата, утешителна светлина, която Бог милостиво е дал на Своята служителка, за да я предаде на света. От техните страници тази светлина трябва да свети в сърцата на мъже и жени и да ги води до Спасителя." (Колп.евангел., 36)

Говорителката

"Съобщи на другите това, което съм ти открил" - бяха думите, които рано звучаха в ушите на Елена Хармон. Как може да извърши тя това? Тя беше едно момиче, започващо едва 17 години, което можеше да говори само с дрезгав шепот, а и здравето й изобщо не беше добро. Тя беше боязлива и неизвестна. Нейното семейство беше бедно. Беше посред зима и Майн. Такова беше нейното състояние през декември 1844 година. Най-после, след насърчение от нейния баща, че Господ не ще пропусне да проправи път, тя завърши борбата с пълно предаване на Неговата воля.

Няколко дни по-късно намираме Елена Хармон в Поланд, Майн, на тридесет мили от Портланд. Тя беше в дома на адвентистите на хълма Макгуаер, където вярващите се събрали на вечерно събрание. Нейната сестра и зет, с които тя направи това пътуване онзи ден, в открита шейна я придружиха за службата. Вярващите бяха чули вече за нейната единствена по рода си опитност и тя бе помолена от събралите се да разкаже виденията си.

Момичето на 17-годишна възраст стана и с дрезгав шепот започна да говори на хората. За тези опитности тя писа по-късно: "Аз продължих така около пет минути и тогава болезнеността и спънката ме напуснаха. Гласът ми стана ясен и силен и аз говорих с отлична лекота и свобода близо два часа. Когато моята вест се свърши, гласът ми изчезна. Пак, докато отново аз станах пред хората, когато същото странно възстановяване се повтори." - Живот, 72,73. Така започна едно доживотно дело на публично говорене."

През следващите години тя е изпълнявала много назначения за говорене, като е стояла пред големи събрания и малки аудитории - такива от симпатизиращи и противни, от американски, европейски и австралийски слушатели. Тя имаше подходяща вест за всеки случай и тази вест беше предавана по мощен начин. Тя стана една от най-познатите и най-популярните говорители - жени по нейното време в Америка.

Повечето от нейното публично говорене, разбира се, беше с групи адвентисти от седмия ден. В първите години много обикновена практика на брат и сестра Вайт беше да работят заедно. Той ще ръководи събранието като представи някой важен предмет и след като е говорил 20-30 минути, тя го следва с подходяща забележка. Този екип говорители извършваше много ефикасна работа.

Сестра Вайт правеше внимателна подготовка за предстоящите й говорения, като избираше своите стихове и се правеше обща скица на изложението на предмета. Понякога тя избираше два стиха и имаше в ума си две съвсем различни линии на мисъл; после когато при началото тя погледнеше аудиторията, тогава решаваше коя да представи. Често тя поглеждаше в лица, които преди това е виждала във видение и знаейки техните нужди и опитности, определяше кой предмет да представи. Понякога познаването на лица в аудиторията я довеждаше до решение да направи основно промяна в предмета, докато говореше. Понякога това можеше да се извърши гладко, а понякога ставаше едно рязко прекъсване, понеже тя не можеше да направи лесно промяна в представянето.

Познаване лица в аудиториите

Брат и сестра Вайт бяха в Батъл Крик, Мичиган, 20 юли 1867 г. Това беше тяхното първо посещение там. Обявата за него бе достигнала вярващите чрез съобщение в Ревю от 16 юли 1867 г. Брат Вайт планираше да извърши кръщение и след това да се присъедини при отпразнуването на Господната вечеря, но когато те пристигнаха в Бъшнел, намериха малко следи на отстъпление. Събота сутрин той говори на около 60 души, които се бяха събрали в една горичка за събрание. След обед с. Вайт беше говорителката. Тя беше избрала един стих, от който възнамеряваше да проповядва; на определеното време застана пред събранието. Нека се обърнем към доклада на Джеймс Вайт за това, което се случи:

"Сестра Вайт стана с Библия в ръка и започна да говори от един стих на Библията. Внезапно тя спря да говори, сложи настрана Библията си и започна да се обръща към тези, които бяха приели съботата на това място. Тя никога не се виждала като един от тях с естествено око и разбира се не можеше да ги назовава по име. Но тя определяше всеки брат и сестра по неговата или нейната стойка, като "този до дървото", или като онзи, "който стои до този брат или тази сестра" от църквите Гренвил или Орлеан, с които тя лично се познаваше и които тя назоваваше по име.

"Тя описваше всеки особен случай, като казваше, че Господ й е посочил техните случаи преди две години и че докато говорела от Библията тази гледка проблясвала в ума й като внезапна светкавица в тъмна нощ, която ясно открива всичко наоколо." (Знамения на времето, 29.08.1878 г.)

Тя говори около един час, като описваше опитностите на тези, които бяха пред нея, и после личностите, към които се отправяше тя, ставаха един след друг и "свидетелствуваха, че техните случаи са били описани много по-добре, отколкото те сами биха могли да сторят това." Направиха се изповеди, грешки бяха поправени и една реформация последва. Но следната седмица бе организирана една силна църква от тази група вярващи, които преди две седмици бяха решили да я разформироват...

При няколко случаи сестра Вайт биваше отведена във видение, докато говореше на публика. Видението за "Великата борба" й бе дадено един неделен ден след обед през 1858 г. При една погребална служба когато отправяла към опечалените няколко думи утеха, 10 години по-късно в църквата в Батъл Крик, когато сериозно говорела пред събранието петък вечер, внезапно изпаднала във видение. Около 20 минути тя била във видение.

Божествено изцеление в Хилдсбург

В 1883 г. когато с. Вайт говореше пред лагерно събрание в Хилдсбург - Калифорния и смятала, че това е нейната прощална вест към църквата, тя била по чудо излекувана. В продължение на няколко седмици тя била сериозно болна и отпаднала бързо, защото всички старания за облекчаване на болките били безрезултатни. Изглеждало, че нейният живот е към края си. Но тя имала голямо желание да се срещне само още веднъж с хората, събрани на близката лагерна площадка. Ние ще оставим тя сама да разправи тази си опитност, като започнем как е стигнала до мястото на срещата:

"На платформата в голямата палатка бе донесено едно канапе. Тук полежах, като мислех, че ще изнеса прощалната си реч. Лицето ми беше като на мъртвец, безцветно.

След като се предадох няколко опитности, помолих Вили да ми помогне да стана и да се придържам с него. И ето, аз станах и започнах да говоря на хората, че това е може би последният път да слушат гласа ми на лагерно събрание. След като изговорих няколко думи, почувствах как Духът и силата Божия треперят във всеки нерв на тялото ми. Тези, които ме гледаха казват, че можело да се види как кръвта идва на устните ми и на челото ми и как плътта ми взела естествения си вид.

Г-н М., съвсем изненадан, забелязал на един от съседите си:

"Чудо става пред очите на цялото събрание!" Аз не можех да разбера, защото всички ме гледат така съсредоточено, като дори някои се изправиха на крака. Божият Дух ме беше излекувал. През останалата част от лагерното събрание аз говорих няколко пъти."

Ако трябва да придружим г-жа вайт в различните й покани за говорене, ще я видим в операта в Ню Йорк една неделя сутрин в 1890 г. или да стои пред пасажерите в кораба, които се бяха събрали за вечерно събрание в женските кабини, когато пътуваха по реката Мисисипи 20 години по-рано. Събранието бе уредено от един от чиновниците на борда, когато узна, че г-жа Вайт е пътница на кораба. Ние можем да я намерим в изправителния дом да говори на затворниците или в казармата да говори на войниците.

Делото на г-жа Вайт като говорител достига най-върховната си точка в лагерни събрания и във въздържателното дело. Като съживителен говорител тя бе ненадмината. Като лекар по въздържание тя постига най-голямата си популярност.

На 28 юни 1877 г. един цирк пристигна в Батъл Крик, Мичиган. Ръководството на въздържателите, видните граждани и църковни групи знаеха, че при такива случаи много хора, които посещават града, ще отиват в евтини гостилнички и пивници, за да се хранят. Затова съставени бяха планове да се противодейства на това. Под покровителството на женското християнско въздържателно дружество, голямата палатка от конференцията Мичиган бе опъната да служи като ресторант. Резултатът надмина всички очаквания. В неделя вечер - 1 юли, имаше едно масово въздържателно събрание. Това беше кулминационната точка на съгласуваните старания за реформа. Сестра Вайт докладва сама за своята част в това дело:

"По покана аз говорих в палатката в неделя вечер - 1 юли, на тема "Християнски въздържатели". Господ ми помогна онази вечер, макар че говорих 90 минути; публиката от 5 000 души ме слушаше със задъхана тишина." /Свид., том 4, 275)

Това не е първата й опитност да се изправя пред голяма аудитория по въпроса за въздържанието. Една година преди това на едно лагерно събрание в Гренвеланд, Масачузет, тя изнесе въздържателна лекция. Това беше време, когато лагерните събрания на адвентистите привличаха големи множества и затова бяха съставени обширни планове за събранието. Близо до лагера бе изградено временно отклонение от железопътната линия и в неделя специални влакове се движеха за лагерната площадка. На обекта стояха 500 вярващи, но в неделя 20 000 души дойдоха от околните градове в лагера. Някои идваха с каруци, други с лодки, с влак... Сестра Вайт говори и сутринта и след обед. Темата бе: "Християнско въздържание". "Всяко място бе заето, а също и местата за правостоящи. Някои, следвайки примера на Закхея, бяха се качили на дървета, за да видят говорителката. Застанал на горния край на лагерната площадка, човек можеше да вижда живо море от хора." (Знамения на времето, 14 септември, 1876 г.)

Публиката внимателно слушаше. Сестра Вайт говореше добре. Макар че нямаше нищо за усилване на гласа, всички чуваха добре. Нейният глас беше отличен; в действителност, при такива случаи тя можеше да се чува от километър разстояние. Тя прилагаше на практика в собствената си опитност основните принципи на правилно дишане и обучаване гласа, тъй ясно изложен в нейните писания.

В неделя след обед на събранието в Гровеланд присъствали хора от сдружението за реформа от гр. Хаверхил. Те я поканили да говори в техния град следната вечер. Тя сторила това и говорила пред 1 100 души, като насочила удара срещу невъздържанието в самите му корени.

Покана за говорене в Европа

След няколко години с. Вайт посети Европа. И тук работата й не се ограничаваше само с адвентистите от седмия ден. Докладът за нейните трудове включва едно събрание в една концертна зала, където бе направена от маси, на които се пие бира, и един случай в Норвегия в гимнастическия салон за войници. Чуйте доклада й: "В неделя, по молба на председателя на въздържателното дружество аз говорих по предмета на въздържанието. Събранието стана в гимнастическия салон на войниците - най-големият салон в града; събрани бяха около 1600 души. Между тях бяха от по-добрата класа на обществото. Аз разгледах предмета от религиозно гледище." (Ист. бел., 207)

Така беше през дългия и деен живот. Тя отговори буквално на хиляди покани. "Когато застана пред голяма публика - казваше тя на бр. Даниелс в 1902 г. - струва ми се като че ли съм изправена пред големия бял Трон, за да отговарям за душите, които са ми били представени като неготови да срещнат своя Господ в мир." (писмо 138, 1902 г.) Често пъти изглеждаше , като че ли тя не ще бъде физически в състояние да застане пред народа, но упованието й бе в Бога, Който й е дал тази работа. В санаториума - Калифорния, в 1901 г. тя споменава за тази често повтаряща се опитност:

"Когато от мене се очакваше да говоря пред много хора, понякога се чувствах че ми е невъзможно да се явявам всеки ден пред голяма публика... С треперещи стъпки аз отивах на мястото, откъдето трябваше да говоря на събраните хиляди; но в момента когато застана пред публиката, веднага над мене е идвал Божият Дух със сила да ме подкрепи.

Често пъти казвах на моя съпруг, докато той беше с мене: "Да бях имала това уверение предварително, колко добре би ми сторило то!" Той отговаряше: "Господ никога не е пропуснал да те благослови щом се изправиш да говориш, и тъй, каквито и да са чувствата ти, трябва да сложиш доверието си в Него!"

Но тя чувстваше бреме не само за събрания от хиляди души. Божията вестителка не изпущаше предвид отговорността си спрямо малки групи. В 1903 г. откриваме, че тя не само вземаше активно участие в съботните служби в близките църкви, но беше и един от говорителите в мисионски събрания на открито, които ставаха в един курортен град 9 мили от нейния дом, в северна Калифорния. Ето докладът:

"В нашата околност ние вършим каквото можем, за да занесем истината на тези около нас. Държани бяха събрания на открито в гр. Калистога в парка, през гореща пролет. Аз говорех на всяко от тези събрания. Аз правех това, за да мога да достигна онези, които не посещават църква. Господ богато ме благослови за този труд." (писмо 122, 1903 г.)

Преди да завършим тази картина за една много важна фаза от делото на с. Вайт, нека погледнем през очите на един светски писател:

"Г-жа Вайт е жена с рядко добре балансиран ум. Благотворителност, духовност, добросъвестност, идеалност са преобладаващите черти. Личните й характерни качества са такива, че печелят най-топлото приятелство на всички, с които идва в съприкосновение и ги изпълва с най-голямо доверие в нейната искреност... Въпреки многото години на публична работа, тя е запазила всичката простота и честност, които характеризират ранния й живот.

Като говорителка г-жа Вайт е една от най-успешните от няколкото жени, които са станали забележителни като лекторки в страната през изминалите двадесет години. Постоянната употреба така е засилила нейните гласови органи, че са дали на гласът й рядка дълбочина и сила. Яснотата и силата на произношението й са така големи, че когато говори на открито, често тя е била ясно чувана на разстояние от една миля. Езикът й, макар семпъл, е винаги силен и елегантен. Вдъхновена от предмета си, често пъти тя е чудесно красноречие и държи и най-голямата аудитория като омагьосана с часове, без ни най-малък знак на нетърпение или умора.

Предметът на разискванията е винаги от практичен характер и е боравел в повечето случаи с домашните задължения, религиозното възпитание на децата, въздържание и подобни теми. При съживителни събрания тя е винаги от най-влиятелните говорители. Тя често е говорила пред огромни аудитории в големи градове, на нейните любими теми и винаги е бивала приета с голямо удоволствие." (Биограф. история на видни и самоиздигнали се мъже от щата Мичиган, 1008-1878 г.)

Такава е картината на Елена Вайт като говорителка.

Съветникът

"Аз ще вървя както Провидението и моите братя отварят пътя пред мене. В името и силата на моя Изкупител аз ще върша каквото мога. Аз ще предупреждавам и съветвам, изобличавам и насърчавам както диктува Божият Дух, без да обръщам внимание дали хората ще слушат и дали ще понасят." (Свид.,том4, стр.232)

Така писа Елена Вайт в 1876 г...Макар че голяма част от нейната работа беше обществена по характер, имаше много да се върши в лични срещи, в работене с личности, които търсеха ръководство или бяха в опасност да поемат погрешен път. Тази лична работа изискваше много напрежение, мъдрост, такт и божествена помощ. От самото начало съветът на Елена Вайт беше търсен усърдно.