Елена г. Вайт

Божията вестителка

"Нямам никакви други претенции - писа с. Вайт в 1906 г. - освен че съм наставена да бъда Божия вестителка; че Той ме е призвал в младост да бъда Негов вестител, за да поучавам Неговото Слово и да предавам чиста и решителна вест в името на Господа Исуса." (Ревю енд Хералд, 26 юли, 1906 г.)

Този израз и по-нататъшно обяснение на нейното призвание и дело бяха дадени при едно разискване за положението на с. Вайт - дали тя е пророк или не. Тя самата, пред голямо събрание в Батъл Крик, бе обяснила, че нейното дело обхваща много повече от това да е пророк, и по това време тя каза: "Аз не претендирам да съм пророчица." В обсъждането, което прави за своята работа, тя продължава в Ревю енд Хералд:

"Рано в моите младини аз съм била запитвана няколко пъти: "Ти пророк ли си? Винаги съм отговаряла: Аз съм Божия вестителка. Зная, че мнозина са ме наричали пророк, но аз нямам никакви претенции за тази титла. Моя Спасител ми обяви, че ще съм Негова вестителка.

"Твоето дело - настави ме Той - е да предаваш Моето Слово. Странни неща ще се издигнат и в младините Ти Аз те отделям да носиш вест от грешници, да носиш Словото на невярващи и с перо и глас да изобличаваш от Словото действия, които не са прави. Увещавай от Словото.

Не се страхувай от човек; защото Моят щит ще те закриля. Не си ти, която говориш; Господ е, Който дава вестта на предупреждение и изобличение. Никога не се отклонявай от истината, при никакви обстоятелства. Предавай светлината, която Аз ти давам. Вестите за тези последни дни ще бъдат написани на книги и ще бъдат обезсмъртени, за да свидетелствуват против тези, които веднъж са се радвали на светлината, но са били доведени до решение да я напуснат поради съблазнителните влияния на злото."

Защо аз не съм претендирала да съм пророк? Понеже в тези последни дни ; мнозина, които дръзко претендират, че са пророци, са позорили делото на Христа; и понеже моята работа включва много повече, отколкото означава тази дума "пророк".

След това в статията в Ревю енд Хералд следва едно очертаване на обширната работа, за която бе призвана. Ще цитираме няколко изречения относно това:

"Господ ми даде светлина по здравословната реформа. Заедно с моят съпруг аз трябваше да бъда медицинско-мисионски работник."

"Аз също трябваше да говоря по предмета за християнско въздържание."

"Наставена бях, че трябва да настоявам пред тези, които изповядват, че вярват истината, необходимостта да практикуват истината."

"Аз съм задължена да не пренебрегвам и отминавам тези, спрямо които е съгрешено."

"Бях инструктирана, че трябва да проявявам специален интерес спрямо деца, останали без баща и майка, да вземам някои под моя грижа за известно време и след това да намеря дом за тях."

"В Австралия ние също работихме като християнски медицински мисионери. Понякога аз превръщах моя дом в Кооранборг в приют за болни и страдащи."

Тя заключава: "Да претендирам, че съм пророчица е нещо, което никога не съм правила. Ако други ме наричат с това име, аз нямам борба с тях. Но моето дело се е развивало в толкова различни насоки, че не мога да се нарека друго, освен вестителка, изпратена да пренася вест от Бога до Неговия народ и да поема работата в каквато и да е насока, която Той ми посочи."

Като разглеждаме различната работа, която й е представена, принудени сме да се съгласим със с. Вайт когато казва: "Моето поръчение обхваща делото на пророк, но не свършва там." (Писмо 244, 1906 г.)

Това значеше за с. Вайт, че нейният живот и всичките й сили трябваше да бъдат напълно и постоянно посветени на Бога. Това означаваше че тя трябва да говори от Бога вести на изобличение, на наставление, на насърчение. Това значеше, че тя трябва да пише статии и книги, представяйки пред църквата и пред света наставленията и светлината, която Бог й е предавал. Това значеше, че тя лично трябва да ръководи всеки вид християнска мисионска работа. Това значеше също, че много пъти тя трябва да стои сама, като се бори със зло, себелюбие, алчност, своеволия и студенина. Това значеше, че ще бъдат против нея и ще бъде клеветена. Това означаваше безсънни нощи, раздяла от семейството й, безкрайни пътувания, непрестанни интервюта и постоянно писане. Дали някой би избрал подобна работа? О, не! Дали с. Вайт избра тази работа? Нека я оставим да отговори:

"Когато в началото ми бе дадена тази работа, аз молих Господа да възложи бремето на другиго. Работата бе тъй обширна и голяма и дълбока, че се страхувах дали ще мога да я извърша. Но чрез Своя Свят Дух Господ ме направи способна да извърша работата, която ми даде да върша." (Ревю енд Хералд, 26 юли, 1906 г.)

Никакви претенции да бъде водител

Постът и делото на с. Вайт бяха единствени по рода си. Естествено би било един призван от отговорностите, които й бяха възложени, да бъде наклонен да поеме поста на водител и дори да стане нещо като диктатор. Това не бе вярно за с. Вайт. В 1903 г. когато светската преса издаде изявление, че има борба между д-р Келлог и г-жа Вайт по въпроса за водителството на адвентистите от седмия ден, Божията вестителка обяви:
"Никой никога не ме е чувал да претендирам за пост на водител на деноминацията. Аз имам да върша работа от голяма отговорност - с перо и глас да предавам дадените ми наставления не само на адвентистите от седмия ден, но и на света. Аз съм издала много книги, големи и малки, и някои от тях са преведени на няколко езика. Това е моето дело - да откривам Писанията пред други така, както Бог ги е открил пред мене." (Свидетелства, том 8, стр.836)

Вече отбелязахме ясното схващане, което с. Вайт има за място на организацията и делото на деноминацията и за авторитета на Г.К. в планиране относно напредъка на делото. Говорейки за своето пътуване до Австралия, тя казва:

"Аз нямах нито лъч светлина, че Той (Господ) би искал аз да дойда в тази страна (Австралия). Аз дойдох като се подчиних на гласа на Г.К., която винаги съм поддържала, че е авторитет. (Писмо 124, 1896 г.)

Това е в хармония с изказването, докладвано през време на нейното боледуване в Австралия, когато тя запитвала сама за себе си: "Не дойде ли ти в Австралия, понеже чувстваше, че твой дълг е да отидеш там, където конференцията смята че е най-добре да отидеш? Не е ли била такава твоята практика?" (Писмо 18-б, 1892 г.)

Макар, че тя стоеше като Божия вестителка, с наставления до водителите на делото, тя винаги напълно съзнаваше законното място на организацията.

Говори с решителност и авторитет

Като Божия вестителка Елена Вайт говореше с решителност и авторитет. "Говоря това, което съм видяла и което зная, че е право." (Писмо 4, 1896)

"Умолявам ви (църковните членове) да не третирате тази работа с вашия критицизъм и спекулация, но като Божий глас към вас." (Писмо 36, 1890 г.) Вестите не биваше да бъдат подценявани, защото тя добави:

"Каква резервна сила има Господ, с която да достигне тези, които са отхвърлили Неговите предупреждения и изобличения и са приписвали свидетелствата на Божия Дух на не по- висша сила отколкото е човешката мъдрост? Вие, които сте извършили това, какво можете да представите в съда пред Бога като извинение загдето сте се отвърнали от доказателствата, които Бог ви е дал, че Той е в делото?" (Свид. за проповедници - 466)

Дали хората слушат или не, дали следват или отхвърлят съвета, който тя предава, становището на другите имаше малко влияние върху нея. Тя знаеше, че нейната вест бе от Бога. Обикновено вестите, бяха приемани с благодарност от тези, към които бяха отправени, и през годините с. Вайт бе почитана, обичана, и високо уважавана от братята проповедници и от адвентистите от седмия ден по целия свят. Вестите които тя устно или писмено изнасяше, са упражнили огромно влияние върху останалата църква в света.

Делото на Елена Вайт е било непознато за света. Разбира се, имаше различни схващания за нейното призвание и мисия. Нейната публична работа и нейните писания и влиянието на нейния дълъг живот на служба привличаше почитта на нейните съвременници. Г.В.Джеймс - бележит писател и лектор, в труда си "Калифорния - романтична и красива в 1914 г. възхвали с. Вайт с тези думи:

"Близо до гр. Света Елена се намира санаториумът "Света Елена" и дома на Елена Г. Вайт, която със съпруга си всъщност са основали ЦАСД, както е известна днес. Г-жа Вайт беше също вдъхновението и водачът на ранното движение за хигиенично живеене и лекуване на болести посредством това, което сега се познава като методи на санаториума Батъл Крик...

Такива санаториуми могат да се намерят във всяка страна на цивилизования свят и повечето от тях са специфични и пряка дан на нейната сила и влияние като организатор.

Всеки адвентист от седмия ден в света чувства влиянието на тази възрастна жена, която тихо стои в стаята си, като гледа от високо обработените полета на долината на Папа и пише това, което чувства, че са влияния на Божия Дух, за да бъдат чрез нея предадени на човечеството.

Тази бележита жена също, макар изцяло самообразована, е писала и издала повече книги на повече езици, отколкото написаните трудове на коя и да е жена в историята." (стр. 319, 320)

При смъртта на с. Вайт имаше широка редакторска бележка. "Индепендант", седмично списание по онова време, посвети малко повече от пълна колона, като отбелязваше нейния живот и смъртта й. Като не обърнем внимание на някои неточности в историческата дата и пропуснем някои погрешни изявления, ние цитираме от статията:

"Г-жа Елена Вайт, водител и учител на АСД, живя и умря в удобство и почит... Г-жа Вайт се надяваше, че ще бъде един от тези, които ще бъдат взети живи, за да посрещнат Господа във въздуха. Но Господ отложи Своето идване и тя навлезе в покой, точно както другите, на възраст 88 години; нейното погребение стана преди няколко дни в адвентния център в Батъл Крик, Мичиган. Нейният съпруг, споделя с нея почитта за основаване църквата на АСД, но тя беше единствената нейна пророчица.

Елена Г. (Хармон) Вайт, родена в Горхам, Майн била много религиозно дете и на възраст 13 години, в 1840 г., всред Мюлеровото възбуждение, чула Уилям Милер да проповядва за скорошното идване на Христа и била твърде много повлияна. На възраст 17 години тя имала първото си видение и била помолена - така вярва тя - от Святия Дух да проповядва скорошното идване на Христа, за да прослави Своите светии и да унищожи Своите врагове. Тя се бояла от това задължение, но дадена й била сила да го приеме и била възнаградена с редица откровения през нейния живот. Преди да бъде на 20 години, тя се омъжила за Джеймс Вайт и техните последователи започнали да се увеличават.

Нейните откровения имали естеството на наставления към учениците им, повечето имали за цел техния духовен живот, без да забравят и да забраняват греховете на обичай и мода... В началото децата бяха извадени от училищата, за да се подготвят за идването, но след това време те се научиха на търпение и учредиха свои собствени училища и навлязоха в голяма мисионска работа, която беше причина г-жа Вайт с години да бъде в Европа и Австралия.

Разбира се, тези учения бяха основани на най-строгата доктрина на Писанията, АСД не биха могли да се появят по друг начин. И дарбата на пророчеството трябваше са се очаква като обещана на "останалата църква", която се държи здраво за истината. Тази вяра даваше голяма чистота на живота и непрестанна ревност. Никое християнско тяло не ги надминава в морален характер и религиозна сериозност. Тяхното дело започна в 1833 г. в Батъл Крик и е расло до сега. Те имат 37 издателски къщи из цял свят и литература в 80 различни езици и годишно производство 2 милиона долара. Сега те имат 70 колежа и академии и около 40 санаториуми. Във всичко това с. Вайт е била вдъхновение и водител.

Дали тя наистина получава божествени видения и дали наистина е била избрана от Св. Дух да бъде надарена с дара на пророчеството? Или е била жертва на възбудено въображение? Защо да отговаряме? Някоя доктрина на Библията може да засегне заключението. Във всеки случай тя беше абсолютно честна в своята вяра и своите откровения. Нейният живот беше достоен за тях. Тя не проявяваше никаква духовна гордост и не търсеше мръсна печалба. Тя живееше живота и извършваше делото на достойна пророчица." (Индепендант, 23 август, 1916 г.)

Естествено е да запитаме: Какво въздействие върху с. Вайт е имало това важно положение? Дали я е карало да привлича внимание към себе си? Дали тя е използвала дарбата си, за да се издигне в известност или финансово? Не! Винаги тя е чувствала, че е слабо средство, изпълняващо Божията заповед. Няма себеиздигане, себевъзвеличаване. Тя не е натрупала богатство. Собствената преценка на своето положение е илюстрирана в един разговор станал в нейния дом в 1902 г. както ни е предаден от лицето, до което се отнася:

"Една нова домакиня и милосърдна сестра беше дошла в дома на с. Вайт. Тя беше жена на 20 години и когато преминаваше континента, за да работи при с. Вайт, тя си е мислела: "Отивам в дома на пророка. Как ли ще бъде?" Вечерта на първия ден с. Вайт и новата домакиня били заедно за известно време и след известно мълчание, с. Вайт заговорила като се спирала при всяко изречение:

Сестра Нелсон, вие дойдохте в моя дом. Вие ще бъдете член на моето семейство. Вие можете да видите някои неща в мене, които не одобрявате. Вие може да видите неща в моя син Вили, които не одобрявате. Аз може да правя грешки и моят син може да прави грешки. Аз може да бъда загубена в края и моят син може да бъде загубен.

Но милия Господ има един останал народ, който ще бъде спасен и ще влезе в Царството. От всеки един от нас зависи дали ще бъде или не един от това число." (както е докладвано от автора в 1939 г. от г-жа М.И.Нелсон)

Макар че поради нейната единствена по рода си работа с. Вайт беше център на внимание, тя никога не е карала другите да гледат на нея. Тя не се изтъкваше като пример или критерий. Тя беше последователка адвентистка от седмия ден, и се опитваше да угоди на Бога, като се надяваше на корона и награда, когато борбата се свърши, но с никаква сигурност за спасение, освен ако бъде верна и ако се доверява в заслугите на нейния възкръснал Спасител.

Когато наближи края на пътя, това беше ликуваща опитност. Тя познаваше своя Спасител и Приятел. Тя очакваше дом в Новата земя. Често когато бързаше по коридора от спалнята в стаята, където пишеше, ще чуете да си тананика думите написани в 1845 г. от Уилям Хайд, след като той беше чул доклада й за първото й видение на Новата земя. Всички думи могат да се намерят в Свидетелства, том I, стр. 70 и в църковната песнарка №-305. Тя беше един от химните на нашата първа песнарка, дадена в 1849 г. и имаше заглавието "По-добра страна". Тя се спираше особено на последната част от поемата и химна:

Ще бъдем там, ще бъдем там след кратко време,

ще се присъединим към чистите и благословените,

ще имаме палмата, дрехата, короната