Еон. Изследвания върху символиката на цялостната личност Карл Гюстав Юнг Предговор

512 Elenchos, V, 21, 2.

513 Вж. видението, описано от F. G. Wickes, The Inner World of Man, 1933, p. 245. Това е типична символика на индивидуацията: „Тогава видях, че на стълба виси човешка фигура, съдържаща в себе си цялата самота на света и пространствата. Сам и безнадежден, този човек висеше, вперил поглед надолу в празнотата. Дълго време той вися с вперен поглед, събирайки цялата самота в себе си. Тогава в неизмеримо дълбоката бездна се появи безкрайно малка искрица. Постепенно тя се издигна от бездната, като, издигайки се, растеше, докато се превърна в звезда. И звездата увисна в пространството, точно срещу фигурата, и бялата светлина обля Самотника."

Обратно, за Зороастър се разказва, че примамил искрици от една звезда, които го изгорили (Bousset, Hauptprobleme der Gnosis, p. 146).

514 M. Maier, De circulo physico quadrato, 1616, p. 27.

515 Или „punctus solis". „В яйцето има четири неща: пръст, вода, въздух и огън; но „punctum solis" е отделно от тях, в средата на жълтъка, (който) е пилето" (Turba, Sermo IV). Ruska (Turba philosophorum, 1931, p, 51) замества „solis" със „saliens" (m. е. „същност" Вместо „слънчева точка"), смятайки, че всички преписвачи са допуснали една и съща грешка. Аз не съм толкова сигурен в това.

516 Vom Hylealischen Chaos, 1597, p. 195.

517 De circulo quadrate, p. 27

518 Theatrum chemicum, 1613, IV, p. 691

519 Theatrum chemicum, 1602, I, p. 382

520 Monas hieroglyphica (първо издание 1564). Също и в: Theatr. chem., 1602, II, p. 218.

521 Philosophia reformata, 1622, p. 131

522 Musaeum hermeticum, 1678, p. 559

523 Тук искам да цитирам едно теологическо мнение: „Исус е синтез и растеж, а крайната форма говори за стотици сили, участвали В нейното създаване. Но интересното е, че процесът не завършва с края на канона. Исус все още се създава." Rev. R. Roberts, Jesus or Christ? - A Reply. The Quest., II, 1911, p. 124

524 Иполит е живял около 230 година, следователно Monoimos е по-ранен автор

525 Psychologische Typen [Paragr. 691 ff.] [GW 6, I960, 1967, 1976].

526 Кръгът има цялостен характер заради „съвършената" си форма, а четворността - защото четири е най-малкият брой части на естественото делене на кръга

527 Symbolikdes Geistes [GW 11, 1963 и 1974].

528 Петицата съответства на неразграничимостта между четворката и единицата.

529 Срв. църквата, построена от живи камъни в Hirt des Hermas.

530 Wilhelm-Jung, Das Geheimnis der Goldenen Bluete, 1929, p. 112.

531 Psychologie und Alchemie [Paragr. 338].

532 "Дефиниция на божеството у Николай Кузански. Вж. Psychologie der Uebertragung [Paragr. 537] [GW 16, 1958 и 1976].

533 За индивидуалната казуистика на мотива „мандала" вж. Gestaltungen des Unbewussten [GW 15, 1971 и 9/1 1976].

534 Вж. S. Hurwitz, Archetypische Motive in der Chassidischen Mystik, 1952, Kp. VI.

535 Тъй като цялото четириединство на сянката е симетрична конструкция, на „добрия мъдрец" тук трябва да се противо- постави съответстваща тъмна, хтонична фигура

536 Послание на св. aп. Павла до Колосяни (2:14) - „Христос заличи с учението съществувалото за нас ръкописание, което беше против нас и което Той взе от средата и го прикова на кръста." Ръкописът е напечатан върху тялото. Този възглед се потвърждава от P. Orosius (Ad Aurelium Augustum commonitorium de errore Priscillianistarum et Origenistarum, 1889, p. 153), който казва, че според Присцилиан душата, слизайки през сферите към раждането, е била хваната от силите на злото и по волята на победителя (victoris principis) тласната в различни тела, върху които е било изписано „ръкописание". Частите на душата (membra animae) получават божествен хирограф, а частите на тялото са изписани със зодиакалните знаци (caeli signa).

537 Symbolik des Geistes

538 Вж. фиг. 131 В Psychologie und Alchemie

539 В Chrysopoeia [Gratarolus, Verae alchemiae artisque metallicae, citra aenigmata, doctrina, 2. Teil, p. 269 b], която J. A. Augurellus посвещава на пaпa Лъв X. Тук се съдържа призив на alma soror (сестрата хранителка) на Феб: „И ти, Киленецо, не си далеч от смели начинания, / защото стига ти да имаш неспиращо поточе от оня извор чист / на животворното, на живото сребро / във изначалното на Важните неща."

540 В региона на Западната Римска империя в това развитие има празнина, простираща се от III до XI век, когато се появяват първите преводи от арабски

541 Синоним на дракона, тъй като „draco" означава и змия

542 Тя е смятана за zoon pneumatikotaton (най-духовното животно).

543 Изидор е син на Василид. Вж. Clemens Alex., Stromata, II, 20, 113. „Нарастъците" са един вид животински души, например на вълци, маймуни, лъвове и т. н. У Валентин „нарастъците" са духове, живеещи вътре в човека (Clemens Alex., 1. с, 112, 114).

544 In Leviticum homiliae, V, 2: „След като виждаш, че имаш всички неща на света, не се съмнявай, че имаш в себе си дори и животните, които се принасят в жертва."

545 Riplaeus, Cantilena, Vers 28 f., Chymische Schrifften, 1624, p. 51; Mylius, Philosophia reformata, 1622, p. 124

546 „Земя, напоявана с бистрите води на рая" (Hollandus, Fragmentum de lapide philosophorum, в: Theatr. chem., 1602, II, p. 142). Tractatus Aristotelis ad Alexandrum Magnum („conscriptus et a quodam Christiano Philosopho collectus"), Theatr. chem., 1622, V, p. 885, сравнява „practica Aristotelis" (делото на Аристотел) с водата от рая, която прави човека „цялостен" (incolumem) и безсмъртен: „От тази вода всички истински философи са получили живот и безкрайни богатства."

547 Didymus, De trinitate, 1896. Patr. Graeca, XXXIX, 456 ВС

548 S. Ambrosius, Explanationes in Psalmos, 1919, Ps. 45, 12 (Corp. Script. Eccl. Lat. 64, p. 337). Вж. Н. Rahner, Flumina de ventre Christi, B: Biblica, XXII, 1941, p. 269 ff

549 John Pordage, Sophia, 1699, p. 9

550 Камъкът се състои от четирите елемента, както Адам. Центърът на квадратурата на кръга е „медиатор, помиряващ враговете или елементите, така че те да се обичат взаимно и да се прегърнат, както е редно." (Hermet. Trism. Tract, aureus, в: Theatr. chem., 1613, IV, p. 691.)

551 Вж. доказателствата за това в Psychologie und Alchemie [GW 12, 1972].

552 Mylius (Phil, ref., 1622, p. 15) идентифицира съставящите камъка елементи с corpus, spiritus и anima: corpus е материята, т. е. земята, spiritus e nodus animae et corporis (връзката на душата и тялото) и затова съответства на огъня. Водата и въздухът, които би трябвало да се отнасят до анимата, са също и „дух". Става въпрос за трите „подвижни" елемента, на които противостои един неподвижен

553 Цитат от Ostanes в Zosimos, Ueber die Kunst (Berthelot, Alch. grecs, 1887, HI, VI, 5).

554 Aurora consurgens II, в: Art. aurif., 1593, I, p. 208

555 Вж. писаното от мен за значението на главата в Das Wandlungssymbol in der Messe, Eranos-Jahrbuch, 1940/41 [GW11, 1963 и 1973]. „Caput" означава също и „начало", например caput Nili = извор на Нил

556 Theatr. chem., 1622, V, p. 151

557 Berthelot, Alch. grecs, III, X, 1

558 „Има един камък, едно лекарство, един съд, един метод, един порядък" (Rosarium philosophorum, в: Art. aurif., 1593, II, 206). „В нашата вода се получават всички видове неща... В споменатата вода те се правят като в магически съд, което е голяма тайна" (Mylius, Phil, ref., p. 245). „Философският съд е тяхната вода" (1. с, р. 33). Това твърдение идва от трактата на Th. de Hoghelande в Theatr. chem., 1602,199. Там се казва също: Lullio нарича сярата „съд на Природата"; a Haly описва съда като „яйце". Яйцето е едновременно съдържание и съд. „Съдът на природата" е aqua permanens и „оцетът" на философите (Aurora consurgens, II, в: Art. aurif., 1593, I, p. 203).

559 Caesarius v. Heisterbacensis, Dialogus r niraculorum, ed. Strange, 1851, Kp. XXXII и XXXIV

560 У Олимпиодор съдът на трансформацията е „сферична фиала" или „organon kyklikon" (кръгообразен апарат; Berthelot, Alch. grecs, II, IV, 44). „Vas spagiricum трябва да се направи no подобие на природния съд. Защото виждаме, че цялото небе и елементите приличат на сферичното тяло". Краят а цялото майсторско дело е поставянето на философския живак в небесната сфера"(1. с,р. 499). Trevisanus нарича съда "tundum cubile" („кръгло брачно ложе"; Theatr. chem., 1602, I. р790)

561 Theatr. chem., 1613, IV, p. 691

562 „Никакъв друг не трябва да се търси в целия свят." Пеликанът е съд за дестилация, при който дестилатът не изтича в приемателя, а обратно в корема на ретортата. С това се онагледява процесът на осъзнаването и прилагането на осъзнатите виждания отново към несъзнаваното. „Той възстановява предишната сигурност на живота на тези, които се намират в близост до смъртта" - казва авторът за пеликана, който, както знаем, е алегория на Христос

563 Вж. Psychologie und Alchemie [Paragr. 167] [GW 12, 1972].

564 Той брои и буквите F и G, пропуснати във фигурата, които означават Горното и Долното

565 Брачните класове и жилищните квартали

566 Psychologie der Uebertragung [Paragr. 433 ff.l [GW 16, 1958 и 1976].

567 Вж. no този въпрос написаното от мен 1. с. [Paragr. 4381 [GW 16, 1958 и 1976].

568 Вж. казуистичното изложение в Psychologie und Alchemie, II Срещат се, no-рядко, и триадични символи

569 Разбира се, гностическото четириединство е по-късно от четворката на Хор, но психологически е по-древно, тъй като женският елемент отново заема полагащото му се място, за разлика от патриархалната четворка на Хор

570 Както например змията на Ескулап или Агатодаймонът

571 R. Schaerf, Die Gestalt des Satans im Alten Testament, 6: Die Symbolik des Geistes, p. 151 ff.

572 „О, благословена зеленина, която даваш живот на всички неща, знай, че всеки зеленчук или плод е най-напред зелена пъпка. Знай също, че потомството му е зелено, заради което философите го наричат пъпка"

573 Вж. цитата от Ostanes y Zosimos. Berthelot, Alch. grecs, III, VI, 5

574 Deussen, Sechzig Upanishad's des Veda, Index s. v

575 Тук бихме могли да видим догадка за ротацията като принцип на материята

576 Според разказа на Damdad-Nask (Reitzenstein-Schaeder, Studien zumantiken Synkretismus aus Iran und Griechenland, 1926, p. 18) Гайомарт е прачовекът В теософската версия на системата на Заратустра. Има пък е прачовекът в древната арийска легенда. Името му е Yimo kshaeto = блестящият Има. Според Маинио-и-Кард металите са създадени от тялото му (A. Kohut, Die talmudisch-midraschische Adamssage, 1871, pp. 68, 70). Според Grossen BundahiSn тялото на Гайомарт се състои от метали (A. Christensen, Les types du premier Homme et du premier roi dans Vhistoire logendaire des Iraniens. Arch. d'Etudes orientales, XIV, p. 201, 1917).

577 Човекът не притежава онази широта на съзнанието, която се изисква за реализирането на същинските противоречия в човешката природа. Затова тяхното напрежение остава в по-голямата си част неосъзнато, но може да се изяви в сънищата. Змията според традицията означава ранимото място у човека: тя е персонификация на сянката, т. е. на неговата слабост и неосъзнатост. В тази неосъзнатост се крие най-голямата опасност, податливостта на внушения. Тяхното въздействие се основава на предизвикването на несъзнавана динамика. Колкото по-несъзнавана е тя, толкова е по-действена. Ето защо колкото съзнанието е по-откъснато oт несъзнаваното, толкова по-голяма е опасността от психично заразяване и масови психози. Със загубата на символните идеи мостовете към несъзнаваното са прекъснати. Няма вече защитен инстинкт срещу нездравите идеи и празните лозунги. Лишеният от традиция и инстин ктивна основа разум не е защитен от никакъв абсурд

578 Най-старият й източник е Хераклит

579 ТигЪа, ed. Ruska\ 1931, Sermo XLIII, p. 149, 30 f

580 G. E. Stahl (1660-1734) приема, че всички запалими (т. е. оксидиращи) тела съдържат едно огнено вещество. Смятало се е, че то е безтегловно или дори с отрицателно тегло. Вж. Н. Е. Fierz-David, Die Entwicklungsgeschichte der Chemie, 1945, p. 148 f

581 Психологически примитивната идея за маната е много по-древна. Тук обаче става въпрос за научни понятия. В равенството сяра = анима се съдържа частица от първоначалната теория за маната. По-рано маната погрешно е била схващана анимистично

582 Огънят като нематериален, за разлика от другите материални елементи; земята като неподвижна, за разлика от другите подвижни

583 Я. Бьоме нарича „огъня на природата" „четвъртия образ" (Tabula principiorum, 41, в: De signatura rerum, 1682, p. 279).

584 Недостатъчно изясненото учение на Sabellius (началото на II век) за предсветовната монада, „мълчаливия и бездействащ Бог" и трите му просопи (форми на проява) е оставило възможност за схващане на божеството като четириединство. Така Joachim von Flores упреква Petrus Lombardus: „Както той (Петър) казва в своята книга със сентенции, има нещо висше, което е Отец, Син и Свети Дух, и То нито ражда, нито самото е родено, нито се развива." На тази основа Joachim ни уверява, че Lombardus приписва на Бога не триединство, а четириединство, т. е. три лица и онова общо Нещо като четвърто (ConciliiLateranesis IV а. 1215. decreta, в: Н. Denzinger, Enchyridion symbolorum et definitionum, 1888, p. 121). Вж. Моите психологически разсъждения В изследването ми върху Троицата (Symbolik des Geistes)

585 Symbolik des Geistes: Der Geist Mercurius

586 Относително диференцирани функции и една недиференцирана, „непълноценна" функция. (Вж. Psychologische Typen [GW 6, 1960, 1967 и 1976] и диаграмите в Jolande Jacobi, Die Psychologie C. G. Jungs, 1940.)

587 За избягване на недоразуменията искам да подчертая, че тук раят не се схваща в преносен смисъл като „новото небе" или мястото, обитавано от блажените, а като земната градина Едем

588 В съответствие с многократно споменатата вече филокринеза

589 Като оставим настрана пространствено-времевия континуум на съвременната физика.

590 Непосредствената причина е това, че пишем отляво надясно. Дясното, тъй да се каже, се управлява от осъзнатия раз- ум. Дясното е правото, справедливото, правилното. Докато лявото е страната на сърцето, емоционалното, което се влияе от несъзнаваното