Еон. Изследвания върху символиката на цялостната личност Карл Гюстав Юнг Предговор

289 Plutarch, 1. c, cp. XLIX [p. 88].

290 Picinellus, Mundus synibolicus, (Koeln, 1681), lib. VI, cap. I

291 Wallis Budge, The Gods of the Egyptians, II, p. 241 f. Срв. преображението на Христос в присъствието на Мойсей и Илия (Матей 17:4), както и близнаците спасители в Pistis Sophia

292 Свързан с тях изглежда и един момент от Даниил (3) - тримата мъже в огнената пещ, към които се присъединява и четвърти, някакъв „ангел Господен".

293 Буквално „дъщерите на носилката", вероятно жените оплаквачки, които вървят пред носилката с мъртвеца. Ideler, Untersuchungen ueber den Ursprung und die Bedeutungder Sternnamen, 1809, p. 11

294 Едно лошо качество на северния вятър („северният вятър сковава от студ" = студът на злия дух, който „вкоравява сърцата на злите") подтиква алхимията към една хипотеза за възникването на коралите: „Коралът е вид растение, родено от морето, има корени и клони и по природа е наситено с влага. Но когато вятърът задуха от север, то се втвърдява и се превръща В червено вещество, което моряците виждат под водата и режат парчета от него; когато бъде извадено от водата, то се превръща в камък с червен цвят." (Allegoriae super librum Turbae, в: Art. aurif., I, 1593, p. 143.)

295 Този трактат не е отпечатан заедно с Turba, както останалите, но изглежда, че спада към същата група. 28. Distinctio съдържа Dicta Belini (Belinus = Аполоний от Тиана).

296 Тук нямам предвид рибата като технически материал. Като такъв тя, разбира се, е била позната още на гръцката алхимия. Ще спомена например „метода на Салманас" (Berthelot, Collection des anciens alchimistes, Paris, 1887/88, V, vnt, 5) за производство на „кръглите перли". Като свързващо средство често е било използвано лепило от риба

297 Oт knide, urtica = актиния. Така Plinius (Hist, nat., XXXII,XI, 53) нарича морската актиния

298 От nema= нишка = пипалце

299 N. Caussinus (Polyhistor symbolicus, 1623, s. v. stella) посочва като източник Аристотел

300 Това би могло да бъде и морска звезда, тъй като според автора обвивката й била твърда

301 „Докато се появи един пророк като огън и думите му бяха като огнена пещ."

302 За това напомня видението на Арислей, в което философите се намират в стъклена къща на дъното на морето и се измъчват много поради невероятната горещина. (Aenigma ex visione Arislei philosophi. В: Art. aurif., 1593, p. 146 ff., и J. Ruska, Die Vision des Arisleus. B: Georg Stickersche Festschrift, 1930, p. 22 ff.)

303 Mus. herm., 1678, p. 246 f. Gloria mundi е анонимен трактат и не е сигурно дали оригиналът му е на латински. Доколкото е известно, той излиза за първи път през 1620 година, и то на немски. Според моите сведения той се споменава едва в трактатите от XVII век. Ценели са го високо и са го възприемали като особено опасен. В Theatr. chem., VI, 1661, на стр. 513 е приведен дълъг цитат от него, който по странен начин умолява читателя да бъде дискретен: „Предупреждавам всички, които притежават тази книга, и ги умолявам в името на Христовата любов да я крият от онези, които са горди, славолюбиви, несправедливи потисници на бедните, високомерни, погълнати от земното, безбожници, самомнителни, лъжливи и прочее недостойни хора, да не допускат това съчинение да попада в ръцете им, ако искат да избегнат Божия гняв и наказанията, които Бог налага на самонадеяните и неверниците."

304 Novi luminis chemici tractatus alter de sulphure. B: Mus. herm.,1678, p. 606.

305 Georgii Riplei Duodecim portarum axiomata philosophica. B:Theatr. chetn. (1622), II, p. 128.

306 R. Abrahami Eleazaris, Uraltes Chymisches Werk usw. II. Aufl., 1760, p. 79, 81.

307 De igne et sale. B: Theatr. chem. (1661) VI, p. 39.

308 Те са също и синове на Сет, тъй като Хор и Сет представляват едно тяло с две глави.

309 Спонтанно явяващите се в сънищата символи на четириединството по моя преценка винаги указват целостността или цялостната личност. Огънят означава страст, афект, силно влечение, изобщо емоционалните движещи сили на човешката природа, т. е. всичко онова, което включваме в понятието „либидо". (Вж. по този въпрос писаното от мен в Symbole der Wandlung, 1951.) Когато алхимиците приписват на огъня четворна природа, смисълът е, че цялостната личност е източникът на енергия.

310 Адският огън е идентичен с дявола, на когото авторитет като Artefius (Clavis maioris sapientiae. B: Theatr. chem., 1613, IV, p. 237) приписва външно тяло от въздух и вътрешно от огън

311 Philaletha („обичащ истината") е псевдоним. А. Е. Waite (The Works of Thomas Vaughan: Eugenius Philaletha, II. Aufl. 1919) предполага, че зад него се крие херметичният философ Thomas Vaughan (1621-1665), хипотеза, която по ред причини е съмнителна. (Вж. А. Е. Waite, Lives of Alchemystical Philosophers, 1888, p. 187, и J. Ferguson, Bibliotheca chemica, 1906, II, p. 194, 197.)

312 От Иарацелзовото понятие „archeus". Вж. [Jung,] Paracelsus als Arzt [Paragr. 39] [GW 15, 1971]. Rulandus (Lexicon Alchemiae, 1612) дефинира: „Archeus е върховен, благороден и невидим дух, който се отделя от телата и се издига нагоре; той е окултната сила на природата, универсално присъща на всички неща, майсторът, лечителят... разпределителят и организаторът на всички неща."

313 Знакът трябва да означава магнетизма.

314 Вж. Psychologie und Alchemie [Paragr. 457] [GW 12, 1972].

315 Текстът е от Иаков 3:5-8 и гласи: „Виж един малък огън, каква голяма гора запалва той. И езикът също е огън. Езикът сред нашите членове се оказва... Защото всяко творение, дивите животни и птиците, пълзящите, както и морските животни биват опитомявани и са опитомявани от човешките създания. Но езика си никой човек не може да опитоми. Той е едно неуморимо зло, изпълнено със смъртоносна отрова." Спомняме си Еклесиаста (9:17): „Думи на мъдреци, изказани се изслушват по- добре, нежели крясък на властелин между глупави”. Обратно, огненият език е също алегория (или символ?) на светия Дух – “ И явиха им се езици, като,че огнени” (Дяния 2:3)

316 P. Nigidius Figulus е живял през I век пр. н. е

317 Tract. I, 31, в: Opera. За Христос като разрушител на предопределената съдба (heimarmene) вж. Pistis Sophia (ed. Carl Schmidt, 1925), p. 21

318 В сънищата огънят често има този смисъл

319 Theobald de Hoghelande, De alchemiae difficult atibus. B: Theatr. chem, (1602), I, p. 163. Цитатът от Mundus гласи (Ruska, Turba philosophorum, p. 128): „Вземи една част бял клей, силно загрят, и една част телешка урина, и една част жлъчка от риба, и една част от субстанцията на клея, без която няма да бъде както трябва." „Mundus" е получено чрез арабска транскрибция от Parmenides = (Bar) Mnds. (Ruska, 1. c, p. 25.)

320 „Без кости и кори."

321 „Corrigia" (ремък) или „ligaturae" (връзка) на Афродита. „Ligaturae", „alligaturae" (превръзки) и „ligamenta" (връзки) са амулети за прогонване на болести. „Suballigaturae" са отровни, магически смеси и т. н. Вж. Du Cange, Gloss., s. v. ligaturae

322 Opsianos lithos = черен камък, обсидиан

323 „Lucidus" всъщност означава „светъл, светещ", а също и „бял", което е противоположно на чернотата. Затова превеждам „светъл" като „прозрачен".

324 Textes latins et vieux fratigais relatifs aux Cyranides, ed. par Louis Delatte. Bibl. de la Fac. de Philosophic et Lettres de I'Univ. de Lieges. Fasc. XCIII, 1942, p. 55

325 Hist, nat., Leipzig, 1881-1882, XXXVII, 10

326 Rulandus, Lex. alch., 1613, p. 189, s. v. draconites

327 L. c, p. 128: „Ho ако не се отдели, докато те (драконите) са живи, той никога няма да стане скъпоценен камък."

328 „Lucidus" (блестящ, светещ) може да означава и „бял", т. е. противоположен на черен. Но описанието би подхождало и на обсидиана

329 „Свещеното олово на мъдрите." От него се извличат mercurius, sulphur и sal (живак, сяра и сол). Joh. Chartier, Scientia plumbi sacri sapientum. B: Theatr. chem., VI, 1661, p. 571

330 Area arcani, B: Theatr. chem., VI, 314

331 De sale et igne, 6: Theatr. chem., VI, p. 131

332 Philosophia reformata, 1622, p. 305

333 Pantheus, Ars transmutationis metallicae, 1519, fol. 9r°.

334 Opera, 1649, p. 317

335 Elenchos, V, 16, 2 [p. 111].

336 Psychologie und Alchemie, III, 5. [GW 12, 1972.]

337 Под това понятие можем да си представим например наследствени влияния, остатъци от живота на предците, макар че тази представа не отразява всичко, което индийците разбират под понятието „карма".

338 Hymnietsermones. Ed. Th. Lamy, II, 770. (Hymnus deresurrectione CMsti, XXI, 6.)

339 Под заглавието Instructio de arbore solari трактатът е отпечатан в 6. том на Theatr. chem. от 1661 г

340 „Кой от нас може да живее при поядащ огън? Кой от нас може да живее при вечен пламък?" (Исай 33:14)

341 Отпечатан в С. U. Hahn, Geschichte der Ketzerm Mittelalter, 1847, II, p. 815 ff.

342 Това е в противоречие сЛука (16:8), където .Господарят похвали неверния пристойник, задето постъпилдосетливо".

343 Макар че сектата на този Johannes е проклеа конкорезаните, от чиито кръгове произхожда цитираногш Откровение на св. Йоана Богослова. В: Summa Fratris Reinei (De propriis opinionibus Joh. de Lugio) се казва: „Той твърди, че този свят е от дявола." (Hahn, 1. с. I, р. 580.)

344 Johannes de Rupescissa, La Vertu et la propriete de la quinte essence. Lyon, 1581, p. 31: „Тъй като нашето намерение е да задоволим и дадем сили на бедните проповедници на Евангелието (hommes evangelisans) чрез нашата книга, така че техните молитви и жалби да не бъдат напразни и да се изгубят в това дело, и те да не срещат големи пречки по пътя към целта, аз ще им разкрия и предоставя една тайна, взета от лоното на природните тайни, която е нещо достойно за удивление и почит." В трактата на Rupescissa De confectione veri lapidis (в: Gratarolus, Verae alchemiae artisque metallicae, citra aenigmata etc. Basileae, 1561, II, p. 229) се среща необичайното за алхимичната литература обръщение „Credas, vir Evangelice" (Вярвай, евангелисте). Първоначално това навярно е било „homme evangelisant".

345 Altkirchenslavisch-griechisches Woerterbuch des Codex Suprdsliensis, 1935.

346 Dragomanow (Sbornik za narodniya umotvereniya, Sofia, 1894, Bd. X, p. 7) отбелязва относно „своя особ" само това, чесъществува циганска легенда, според която на дявола било попречено да създаде света посредством горящ пясък

347 „Външността на дяволското тяло е Въздухът, скритотов него обаче е огън." (Artefius, Clavis maioris sapientiae, в: Theatr. chem., 1613, IV, p. 237.)

348 „А двете риби ... изглежда означават онези две лица, които управляват народа ... царят и жрецът" (Liber de diversis quaestionibus LXXXIII, Willy. Извеждането на двете риби от двете животни в 4. Ездра 6:49 и сл. (Hans Soederberg, La Religion des Cathares, 1949, p. 97) ми изглежда съмнително. Мястото гласи: „Тогава ти задържа две от съществата, които беше създал, едното нарече Бегемот, а другото -Левиатан. Но ти ги раздели едно от друго" и т. н. Тази картина не съответства особено на двете риби от катарския текст.

349 „Така нашият бог Исус Христос е нашият цар. Той е също и нашият жрец завинаги, според както е наредил Мелхиседех" (Augustinus, 1. с. 1)

350 Кр. XVI ed. Oehler [I, p. 266].

351 Michaeol Psellus, De daemonibus, в: Marsilius Ficinus, Auctores Platonici (1497), fol. N. V, v°.

352 Panoplia dogmatica. B: Pair. Graec, CXXX, col. 1290 ff. Името се среща и като Zigabenos

353 Това тълкуване съответства на съвременните астрологични схващания.

354 За тези символи вж. Е. Neumann, Ursprungsgeschichte des Bewusstseins, 1949.

355 Georgii Riplaeus, Chymische Schrifften, 1624, p. 35.

356 L. с, р. 33 f.

357 От по-новата литература по този въпрос W. Laiblin, Vom mythischen Gehalt unserer Maerchen, B:Schloz und Laiblin, Vom Sinn des Mythos, 1936

358 У гностиццте на Иреней демиургът е по-младият брат на Христос, както се каза по-горе.

359 Musaeum hermeticum, 1678, p. 343.

360 Прозрачността на водата означава, че на несъзнаваното се отдава внимание (ценност, злато). Това е жертва, принесена на духа на извора. Срв. видението на Amitayur-Dhyana-Sutra в Symbolik des Geistes [Paragr. 913 ff.] [GW 11, 1963 и 1973].

361 Вж. глава XII

362 Вж. Psychologie und Alchemie [CW 12, 1972], s. v. coniunctio, passim.

363 Ихтис (Христос, или Атис) е храната, която дава безсмъртие.

364 „Echenaies е малка риба, дълга около половин стъпка (semipedalis), a името 0 идва от факта, че тя спира корабите, като се залепва за тях, така че Въпреки ветрове и бури корабът изглежда като закотвен в морето и не може да помръдне... Затова на латински тя се нарича „гemora" забавяне")." (Du Cange, Glossarium, s. v. „Echenaies". Цитирано no ръкописен бестиарий.) Този пасаж е взет буквално от Isidorus Hispalensis, Liber etymologiamm, Basel, 1489 (XII, Vl). Тук името на рибата е „echinus", което буквално означава морски таралеж. Поради радиалната си конструкция това животно попада в един клас с морската звезда и медузата

365 Че силата на echeneis е от магическо естество, показва легендата, според която, ако се пусне осолена в една мина, тя ще привлече златото и така то може да се извади на повърхността. Вж. Jac. Masenius, Speculum imaginum veritatis occultae, 1714, s. v. Echeneis. „Магнит" се нарича и амонячният разтвор, който, прибавен към метални разтвори, „моментално привлича всичко ценно, което се съдържа в тях, било то злато или тинктура, на дъното на колбата". (Lexicon medico-chymicum, 1711, p. 156.)

366 Dictionnaire mytho-hermetique, 1758, s. v. Magnes.

367 Вж. пo този въпрос Psychologie und Alchemie [Paragr. 425 ff.l [GW 12, 1972].

368 Berthelot казва за „magnesie": „До XVIII век думата няма нищо общо с магнезия на днешните химици." (Alch. grecs. Introd., p. 255.) У Плиний и Dioscorides тя означава магнитният железен камък

369 Mylius, Phil, ref., 1622, p. 31

370 Corpus magnesiae представлява „коренът на затворения дом", „утробата", в която са съединени Слънцето и Луната. (Aurora consurgens. В: Art. aurif., 1593, I, p. 191.)

371 Mylius нарича десетата степен на процеса „exaltatio, което е изкусното облагородяване на нашата избелена magnesia" (p. 129). Затова Rosarium philosophorum (Art. aurif., II, p. 231) казва: „Magnesia - това е пълната луна."

372 Sermo XXI

373 Von hylealischen Chaos (m. нар. „Confessio"), 1597, p. 5 f.

374 „Magnesia - жената." Rulandus, Lexicon alchemiae, p. 317

375 Ho около Александрия и Троя имало магнетичен камък „от женски пол и напълно безполезен". (Rulandus, 1. с, р. 315.)

376 Duodecim tractatus. В: Theatr. chem., 1613, IV, p. 499 ff.

377 Berthelot, Alch. grecs. Introd., p. 255.

378 „Magnesia е водна смес, втвърдена Във въздуха, която устоява на огъня, пръстта на камъка, нашия живак, сместа на веществата. Всичко вътре е живак." (Rulandus, p. 317.)

379 Rosinus ad Sarratantam (Art. aurif., I, p. 311). Rosinus е всъщност Zosimos, изопачен от арабската транскрипция.

380 De arte metallicae metamorphoseos et Philiponum liber singularis. Basileae, 1576. Отпечатано 8 Theatr. chem., 1602, I, p.44

381 Phil. chem. B: Theatr. chem., 1602, I, p. 497. На това място авторът излага разбирането си за „ашта гегит" (душата на нещата): „Тялото... на всяко нещо е затвор, където силите на душата на нещата са заключени и оковани, така че природният дух не може свободно да им въздейства. Духът на тези невъзприемани неща, във връзката му със субекта, е сходен с непоколебимата вяра у човека и има същото въздействие." Затворените в телата божествени сили не са нищо друго освен разтворения в материята Дионис.

382 De civitate Dei, XXI, cap. IV. По същия начин св. Августин се удивлява на негасената вар (calx viva): „He е ли чудно, че тя се запалва тъкмо когато се угаси?"

383 Emblemata, Patavii, Padua, 1661. Embl. CLXXI, p. 715 a.

384 В: Commentariorum alchymiae, 1606, pars II, lib. V, cp. xvu

385 Duodecim tractatus de lapide philosophorum, в: Theatr. chem., 1613, IV, p. 499.

386 Според мене изключителното значение на водата в алхимията идва от гностични източници: „Почитат също и водата и вярват в нея като в Бог, като дори твърдят, че животът е произлязъл от нея." (Epiphanius, Panarium, LIII cp. I.)

387 Ars chemistica, B: Theatr. chem., 1602, I, p. 252.

388 Berthelot, Alch. grecs, II, Ш, p. 57. Демокрит пише, че тази аксиома му е разкрита от неговия покоен учител. Синезий в своя трактат, отправен към Диоскур, жреца на Серапис (Berthelot, 1. с. II, Ш), твърди, че учителят на Демокрит е бил Ostanes и той е авторът на аксиомата.

389 „Vegetabilis" в нашите текстове означава „жив", когато се отнася за живака, и „съживяващ", когато се отнася за квинтесенцията.

390 Вж. Psychologie der Uebertragung [Paragr. 433 ff.] [GW 16, 1958 и 1976] и Symbolik des Geistes [Paragr. 429] [GW 9, 1976].

391 Psychologische Typen [Paragr. 315 ff.] [GW 6, 1960, 1967 и 1976].

392 Idea perfecta philosophiae hermeticae. B: Theatr. chem., 1661, VI, p. 152. Първото издание на трактата датира от 1630 година. За Colesson изглежда не се знае нищо

393 „Има определена истина В естествените неща, която не се вижда с външното око, а се възприема само с ума, и философите са познали тази истина и са установили, че тя върши чудеса" (Speculativa philosophia. В: Theatr. chem., 1602, I, p. 298).

394 Pernety, Dictionnaire mytho-hermetique, 1758, s. v. aiman.

395 John Pordage (1607-1681), алхимик и мистик, нарича вътрешния „вечен" човек „извлечение и обобщаващо понятие за макрокосмоса". (Sophia. Amsterdam, 1699, p. 34.)

396 Тази идея получава пълно развитие 200 години по-късно в монадологията на Лайбниц, за да бъде след това напълно забравена за други 200 години заради естественонаучното триединство - време, пространство, причинност. Херберт Зилберер, също занимавал се с алхимия, пише: „Почти ми се иска да се потопя изцяло в езика на образите и да нарека това най-дълбоко подсъзнание нашето вътрешно небе с неподвижни звезди..." (Herbert Silberer, Der Zufall und die Koboldstreiche des Unbewussten. Schriften zur Seelenkunde und Erziehungskunst. Hrsg. von O. Pfister. Heft III, 1921, p. 66.) Повече no този въпрос вж. в моето съчинение Der Geist der Psychologie, Eranos-Jahrbuch XIV, 1946

397 „He че искам от тях богатства или дарове, а че бих ги снабдил грижливо с духовни дарове" (1. с, р. 10).

398 „Цялото изпълнение на предписанията се състои в съчетаването на хармонично свързващи се тела" (р. 43). В Interpretatio cuiusdam epistolae Alexandri Macedonum regis (Art. aurif., 1593,1, 384) се казва: „И знай, че нищо не се ражда без мъж и жена." A Tractatulus Avicennae (Art. aurif., I, p. 422) пише: „Бракът е сливане на противоположности." Вж. по този въпрос писаното от мен за coniunctio в Psychologie der Uebertragung [GW 16, 1958, 1976]

399 Датирането на тези текстове е много несигурно. Може и да греша, но мисля, че Morienus е по-старият.

400 L. с, р. 276 f. Това е алюзия за Първо съборно послание на св. aп. Петра (2:4 и сл.): „Като пристъпвате към Него, живия камък, от човеците отхвърлен, но от Бога избран, драгоценен, и вие сами, като живи камъни, съграждайте от себе си духовен дом..."

401 В съществуването на подобен страх имах възможност да се убедя на място

402 „Хермес три пъти един."

403 Учение за разкриването на религиозната истина

404 P. Victor White, O. P., беше любезен да насочи вниманието ми към понятието „Veritas prima" у св. Тома Аквински (Summa theologica, II, II, I, 1 и 2): Тази „първа истина" е невидима и непозната. Тя, а не догмата, е в основата на вярата.

405 С това не искам да оспорвам легитимността и важността на догмата. Църквата не се занимава само с хора, които имат собствен религиозен живот, а и с такива, от които не може да се очаква повече от това да смятат едно учение за истина и да се задоволят с тази формула. Голямото мнозинство „вярващи" вероятно не надхвърля тоВа равнище. За тях догмата запазва ролята си на магнит и може да претендира за „окончателна" истина.

жүктеу/скачать 1.63 Mb.

Достарыңызбен бөлісу: