Б. тери*
В. тери ва бубон шакли
Г. висцерал шакли*
Д. септик шакли
337. Эпидемик жараён биринчи звеносига қандай чора – тадбирлар қаратилган:
А. дезинсекция
Б. изоляция*
В. госпитализация*
Г. мулоқотдаги шахслар ўртасида шошилинч профилактика ўтказиш
Д. фагопрофилактика
338. Ич терламанинг сув орқали авж олишларини, эпидемиологик текширишда қайси профилдаги шифокорлар жалб қилинади:
А. коммунал гигиена шифокори*
Б. эпидемиолог, бактериолог*
В. бактериолог, болалар ва ўсмирлар гигиенаси шифокори
Г. мехнат гигиенаси шифокори, бактериолог
Д. ветеринар, бактериолог
339. Ўткир ичак инфекциясининг озиқ-овқатдан бўладиган эпидемик авж олишларини эпидемиологик текширишда қайси профилдаги шифокорлар жалб қилинади:
А. коммунал гигиена, бактериолог
Б. овқатланиш гигиенаси шифокори*
В. бактериолог, болалар ва ўсмирлар гигиена шифокори
Г. меҳнат гигиенаси шифокори, бактериолог
Д. бактериолог, эпидемиолог*
340. Болалар жамоасида А гепатитининг эпидемик авж олишида, ўчоқни эпидемиологик текширишни эпидемиолог қайси профилдаги шифокорлар билан ҳамкорликда олиб боради:
А. коммунал гигиена, эпидемиолог
Б. бактериолог, эпидемиолог*
В. болалар ва ўсмирлар гигиенаси шифокори*
Г. меҳнат гигиенаси шифокори, бактериолог
Д. ветеринар, бактериолог, эпидемиолог
341. Ретроспектив тахлил натижалари нима учун қўлланилади:
А. эпидемик ўчоқни эпидемиологик текшириш учун
Б. эпидемияга қарши чора – тадбирларни режалаштириш*
В. келажакда касалланишни башорат қилиш*
Г. оператив эпидемиологик таҳлилни ўтказиш
Д. режаларни коррекциялаш
342. Барча эширихиозларда госпитализация қилиниши керак бўлган беморлар:
А. қоравуллар
Б. мактабгача болалар муассасасига қатнайдиган болалар*
В. катта ёшдагилар ва нафақахўрлар
Г . аҳолининг барча гуруҳлари
Д. болалар уйи ва мактаб интернатларда тарбияланувчи болалар*
343. Организмнинг мойиллигига қарши қандай тадбирлар қўлланилмайди:
А. иммунопрофилактика
Б. дезинфекцион*
В. шошилинч профилактика
Г. фагопрофилактика
Д. дератизацион*
344. А гепатити билан оғриган бемор атрофдагилар учун қачон хавфли ҳисобланади:
А. яширин даврнинг дастлабки кунларида
Б. яширин даврнинг охирги 7 кунида*
В. яширин даврнинг биринчи 5 кунида
Г. продромал даврда ва сариқлик даврининг 2-3 кунида*
Д. яширин даврнинг дастлабки икки кунида
345. Антропонозларда юқиш механизмига қаратилган чора-тадбирлар:
А. беморни аниқлаш ва алоҳидалаш
Б. беморнинг шахсий буюмлари*
В. бемор билан мулоқотда бўлганларни аниқлаш
Г. бемор билан мулоқотда бўлганларга тезкор профилактика ўтказиш
Д. уйини дезинфекция қилиш*
346. Ишлаб чиқариш жараёнларида ва маиший шароитларда одамлар қора оқсоқ билан қайси йўллар орқали зарарланадилар:
А. трансмиссив
Б. алиментар*
В. сув
Г. мулоқот, аспирация*
Д. ҳайвонлар тишлаганда
347. Қора оқсоқ билан касалланиш қайси фаслда кўпрок кузатилади:
А. баҳор*
Б. ёз*
В. қиш фаслида
Г. куз-қиш фаслларида
Д. йил давомида
348. Қора оқсоқда табиий юқиш омили:
А. сув
Б. сут*
В. гўшт, гўнг, пешоб*
Г. тупроқ
Д. пашшалар
349. Иерсиниозларда эпидемиологик назорат:
А. режали эмлаш
Б. санитария-ветеринария*
В. дезинсекция
Г. санитария-гигиеник *
Д. карантин
350. Иерсиниозларда касаллик манбаи:
А. қушлар
Б. йирик ва майда шохли ҳайвонлар*
В. искод каналари
Г. чўчқа, сичқонсимон кемирувчилар*
Д . пашшалар
351. Энтеробиозга қарши курашда қандай чора-тадбирлар ўтказилади:
А. дератизация
Б. даволаш –профилактик*
В. дезинсекция
Г. санитария-ветеринария назорати
Д. санитария-гигиеник чора-тадбирлар*
352. Бир оилада бир неча касалланиш ҳодисалари қайд этилишига олиб келувчи юқиш йўлларини кўрсатинг:
А. сув, озиқ-овқат*
Б. сут маҳсулотлари орқали*
В. мулоқот
Г. трансмиссив
Д. барчаси нотўғри
353. Қишлоқ хўжалиги ҳайвонлари орасида куйдирги касаллигини олдини олиш мақсадида тавсия этилади:
А. қишлоқ хўжалик ҳайвонларини эмлаш, касал ҳайвонларни алоҳидалаб қўйиш*
Б. ўчоқда дезинфекция чора-тадбирларини ўтказиш, карантин жорий қилиш*
В. антибиотикларни қўллаш
Г. тартиб-чекловчи чора-тадбирлар
Д. обсервация
354. Куйдирги ўчоғида эпидемияга қарши ўтказиладиган чора-тадбирлар:
А.эпидемиологик кўрсатмалар бўйича эмлаш*
Б. ўлган ҳайвонлар мурдаларини зарарсизлантириш, ўчоқда дезинфекция ўтказиш*
В. дезинсекция
Г. дератизация
Д. карантин
355. Қутуриш касаллигини умумий профилактикасига киради:
А. дезинсекция
Б. жароҳат олганларни ўз вақтида аниқлаш, рўйхатга олиш, ташхисот*
В. обсервация
Г. кемирувчиларга қарши курашиш
Д. дайди итларни тутиш ва қириш*
356. Одамлар орасида куйдирги касаллигининг олдини олиш мақсадида ўтказилади:
А. «хавфли» гуруҳларни эмлаш*
Б. санитария-тушунтириш ишларини кучайтириш*
В. касаллик ўчоғидаги аҳолига фаг ичириш
Г. дератизация тадбирлари
Д. мулоқотда бўлганларни лабораторияда текшириш
357. Санитария назорати пунктлари қаерда ташкил қилинади:
А. аэропорт*
Б. темир йўл вокзалларида*
В. меҳмонхоналарда
Г. касалхоналарда
Д. дам олиш уйларида
358. Қутуриш касаллигини умумий профилактикасига киради:
А. жароҳат олганларни ўз вақтида аниқлаш, рўйхатга олиш*
Б. дайди итларни овлаш ва қириш*
В. дезинсекция
Г. обсервация
Д. кемирувчиларга қарши курашиш
359. Ўлат бемор билан мулоқотда бўлганларга нисбатан ўтказиладиган эпидемияга қарши чора – тадбирлар:
А. 6 суткалик обсервация*
Б. шошилинч профилактика*
В. ўчоқда дезинфекция чора – тадбирлари ўтказилади
Г. мулоқотда бўлганларни санация қилиш
Д. карантин жорий қилиш
360. Қутуришда эпидемиологик назоратнинг мақсади:
А. инфекция манбаини йўқотиш*
Б. касалланишнинг олдини олиш*
В. каратин жорий қилиш
Г. дезинфекция чора – тадбирларини ўтказиш
Д. дератизация чора – тадбирларини ўтказиш
361. Қутуришда эпидемияга қарши чора – тадбирлар:
А. жароҳатланганларни эрта аниқлаш*
Б. антирабик эмлаш ва аҳоли орасида санитария – тушунтириш ишларини ўтказиш*
В. дезинфекция
Г. дезинсекция
Д. дератизация
362. Ўлат қўзғатувчисининг табиий резервуари:
А. юмронқозиқлар, каламушлар*
Б. қумсичқонлар*
В. итлар, бўрилар
Г. чия бўрилар, тулкилар
Д. буғулар
363. Куйдиргининг юқиш йўллари:
А. трансмиссив
Б. алиментар*
В. ҳаво - томчи
Г. аэрозол
Д. мулоқот*
364. Одам Ку - иситмасини юқтириши мумкин:
А. каналар чаққанида*
Б. ҳайвонларни парвариш қилганда*
В. сув ичганда
Г. кўкатлар истеьмол қилганда
Д. ифлос қўллар орқали
365. Сил билан оғриган беморларни аниқлаш мақсадида флюрография текширувидан ўтиши шарт бўлган шахслар:
А. туғруқхоналар, МБМ, мактаб, колледж ходимлари*
Б. поликлиника ва умумий овқатланиш тармоқлари ходимлари*
В. хат ташувчи
Г. овчилар
Д. юристлар
366. Қизамиқ ўчоғида инфекциянинг юқиш механизимига қаратилган эпидемияга қарши чора–тадбирлар:
А. тез-тез шамоллатиш, намли йиғиштириш*
Б. жорий дезинфекция*
В. камерали дезинфекция
Г. дератизация
Д. дезинсекция
367. Вабо ўчоғида қилинадиган эпидемияга қарши чора-тадбирлар:
А. изоляция*
Б. антибиотиклар билан шошилинч профилактика*
В. дезинсекция, дератизация
Г. дератизация, жорий дезинфекция
Д. мулоқотда бўлганларга иммуноглобулинопрофилактика
368. Дифтерия бактериясининг юқиш йўли:
А. ҳаво-томчи, вертикал
Б. ҳаво-томчи*
В. маиший-мулоқот*
Г. сув орқали, озиқ-овқат орқали
Д. вертикал, трансмиссив
369. Дифтерия эпидемиологик назоратининг асосий мақсадлари:
А. касалликни бутун дунёда йўқотиш, дератизация
Б. касалланишнинг олдини олиш*
В. касалликни баъзи ҳудудларда батамом тугатиш*
Г. дезинсекция устидан назорат, ўлим кўрсаткичини пасайтириш
Д. касалланиш устидан назорат, дезинсекция, дератизация
370. Қутуриш ўчоқлари:
А. синантроп ўчоқ, ўрмон ўчоқлари
Б. антропургик ўчоқлар*
В. табиий ўчоқлар*
Г. лаборатория ўчоқлари, уй ўчоқлари
Д. уй ўчоқлари, сунъий ўчоқлар
371. ОИВ да инфекция манбаи:
А. ноаниқ этиологияли тромбоцитопения билан оғриган одам
Б. ОИТС билан оғриган беморлар*
В. ОИВни юқтирган киши*
Г. реципент
Д. иммун танқислик ҳолати намоён бўлган одам
372. Шахсий қўшинларга санитария ишлов бериш турлари:
А. қисман махсус ишлов*
Б. тўла махсус ишлов*
В. қисман дегазацион ишлов
Г. қисман дезактивацион ишлов
Д. қисман дезинфекцион ишлов
373. Бактериал рецептуралар гуруҳларини кўрсатинг:
А. намли рецептуралар *
Б. қуруқ рецептуралар*
В. иссиқ, илиқ рецептуралар
Г. совуқ, музли рецептуралар
Д. совуқ, ҳўлли рецептуралар
374. Ҳайвонлар тишлаганда жароҳат тананинг қаерида жойлашганда ўта хавфли ҳисобланади:
А. елка, билак
Б. бош, юз, бўйин*
В. қўл бармоқлари*
Г. тана
Д. елка, оёқ
375. Қутуриш касаллигининг олдини олиш чора тадбирлари:
А. беморларни ва қутурган ҳайвонларни ўз вақтида аниқлаш*
Б. дайди итларни йўқотиш*
В. карантин эълон қилиш
Г. кемирувчилар ва қушларни йўқотиш
Д. дезинфекция қилиш
376. Ич буруғда мактабгача болалар муассасаларида (МБМ) қандай профилактик чора-тадбирлар ўтказилади:
А. фагопрофилактика*
Б. санитария – гигиена чора-тадбирлар*
В. вакцинация
Г. гаммаглобулинли профилактика
Д. антибиотикотерапия
377. Сальмонеллез касалликларининг олдини олишга қаратилган чора – тадбирлар:
А. вакцинация
Б. санитария – гигиена ва эпидемияга қарши*
В. иммунотерапия
Г. гамма-глобулиновая профилактика
Д. ветеренар – санитария*
378. Қора оқсоқ билан касалланиш хавфи юқори бўлган аҳоли гуруҳлари:
А. чўпонлар*
Б. чорвадорлар*
В. хизматчилар
Г. ишлаб чиқариш корхоналари ишчилари
Д. талабалар
379. Аҳолини эпидемиядан ҳимоялаш тизимининг нотиббий кучларини кўрсатинг:
А. ҳокимиятлар*
Б. хўжалик органлари ва муассасалари, корхоналар ва бирлашмалар*
B. қишлоқ типидаги ДСЭНМ
Г. стационарлар, касалхона, ДСЭНМ
Д. шаҳар типидаги ДСЭНМ
380. Санитария оқартув ишларининг турини кўрсатинг:
А. мутахассисларни сўраб-суриштириш кўринишида
Б. алоҳида-алохида ёки гуруҳли суҳбатлар*
B. даволашни намойиш қилиш кўринишида
Г. маърузалар кўринишида*
Д. сапроноз касалланиш кўринишида
381. Беморларни қайси ажратмаларидан полиомиелит вирусини аниқлаш мумкин:
А. ахлатдан*
Б. бурун-халқумдан*
B. сийдикдан
Г. қондан
Д. балғамидан
382. Гриппни шошилинч профилактикасида қўлланиладиган препаратлар:
А. интерферон, ремантадин*
Б. оксолин*
B. диазолин, антивирон, сифлокс
Г. вирусга қарши фаг
Д. витаминлар, антивирон
383. Қизилча касаллигининг асосий инфекция манбаи:
А. ҳайвонлар
Б. касалликнинг яширин даври охиридаги бемор*
B. симптомсиз бемор*
Г. касалликдан соғайган болалар
Д. касалланиб ўтган кексалар
384. Қизилча вирусининг организмдан ажралиш шакллари:
А. йўталганда, сўзлашганда*
Б. нафас чиқарганда*
B. сийдик орқали
Г. дефекацияда
Д. қайд қилиш пайтида
385. Уйма – уй юриб текшириш ўтказиш учун тузилган бригада таркибига киради:
А. дезинфектор
Б. тиббиёт ҳамшираси*
В. энтомолог
Г. участка шифокори
Д. санитария фаоли*
386. Аскаридозга қарши курашда энг самарали усул:
А. дезинсекция
Б. аҳоли турар – жой пунктларини санитария ободонлаштириш*
В. ўғит учун қўлланиладиган фекалийни зарарсизлантириш*
Г. намли йиғиштириш
Д. дератизация
387. Шифохонада ўткир вирусли гепатити беморлари дастлаб қандай маркерларга текширилиши керак:
А. анти-НАV IgG
Б. HbsAg, анти-НАV IgM*
B. анти-HСV, анти-HBc IgM*
Г. анти-HEV IgG
Д. анти-НВs
388. Оқсим ҳайвонлардан одамларга асосан қайси йўллар орқали юқади:
А. алиментар*
Б. мулоқат*
B. ҳаво-томчи
Г. трансмиссив
Д. маиший-мулоқот
389.Қора оқсоқ касаллигининг мавсумийлиги:
А. қиш, куз
Б. баҳор*
B. ёз *
Г. куз
Д. қиш
390.Экспериментал /тажриба/ усулининг йўналишини кўрсатиб беринг:
А. назарияни исботлаш*
Б. миқдорий баҳолаш*
В. дератизацион тадбирларни баҳолаш
Г. миазматик ва контагиоз назарияларни тузиш ва баҳолаш
Д. қолдиқли кўрсаткичларни баҳолаш
391.Қузғатувчини юқтирувчи омилларини кўрсатинг:
А. ҳаво,сув*
Б.тупроқ,озиқ-овқат*
В. ГОСТ талабларига мос келадиган сув
Г. сертификациядан ўтган озиқ-овқат маҳсулотлари
Д. серонегатив қон
392.Эпидемиологик таҳлилнинг турини кўрсатинг:
А. ретроспектив эпидемиологик таҳлил*
Б. оператив эпидемиологик таҳлил*
В. график эпидемиологик таҳлил
Г. юқиш йўлларини кўп йиллик таҳлили
Д. ўчоқларни эпидемиологик текширув таҳлили
393.Эпидемиологик назоратнинг услубий асоси:
А. тасвирий-баҳолаш*
Б. аналитик*
В. назарий
Г. ликвидацион
Д. физиологик
394.Касаллик ўчоғида мойил шахслар учун олиб бориладиган эпидемияга қарши чора - тадбирларни кўрсатинг:
А. бемор билан мулоқатда бўлган шахсларни кузатиш*
Б. махсус профилактика ўтказиш*
В. мулоқатда бўлганларни санитария ишлови
Г. мулоқатда бўлганларни дезинфекция қилиш
Д. мулоқатда бўлганларни режали текшириш
395. Эпидемиологик текширув усулларни курсатинг:
А.тасвирий баҳолаш*
Б. аналитик /тахлилий/,математик моделлаштириш*
В.сунъий,табиий,биологик,ижтимой
Г.дисперсион, дискритив, моделлаштириш
Д.химик ва физик моделлаштириш
396. Сил касалликда режали ревакцинация муддати:
А. 7-ёш*
Б. 16-17 ёш*
В.14 -16 ёш
Г. 3 - 4 ёш, 10-11 ёш
Д. 16-ёш
397.Вабода инфекция манбаи:
А. вабо билан касалланганлар*
Б. вибрион ташувчилар*
В. реконвалесцентлар*
Г. 5 йил аввал вабо билан касалланган киши,геобионтлар
Д. озиқ-овқат билан ишловчилар
398.Полиомиелитда инфекция манбаи:
А. полиомиелит беморлари*
Б. симптомсиз шаклдаги беморлар*
В. соғлом вирус ташувчилар*
Г. полиомиелитни 2 йил олдин ўтказган ва атрофик фалажликдаги бемор
Д. энцефаломиелит беморлари, полиомиелит вирусини ташувчи ҳашоратлар
399. Эндемик касалланиш қуйидагиларга хос:
А. барча юқумли касалликлар учун
Б. барча юқумли бўлмаган касалликлар учун
В. айрим юқумли касалликлар учун*
Г. айрим юқумли бўлмаган касалликлар учун*
Д. хамма жавоблар
400. Сапроноз қўзғатувчиларининг манбалари:
А. одам
Б. иссиқ қонли ҳайвонлар
В. ҳашоратлар
Г. тупроқ*
Д.сув*
401. Сапроноз қўзғатувчилари:
А. одамда касаллик чақирувчи ҳайвон паразитлари
Б. ҳайвонда яшовчи одам паразитлари
В. одамда касаллик чақирувчи эркин яшовчи микроорганизмлар*
Г. одамда, ҳайвонда касаллик чақирувчи эркин яшовчи микроорганизмлар*
Д. қушларда касаллик чақирмайдиган микроорганизмлар
402. Сапронозларда асосий этиологик омиллар:
А. вируслар
Б. микоплазмалар
В. хламидия
Г. бактериялар*
Д.қўзиқоринлар*
403. Зоофил гуруҳ сапронозларига қуйидагилар киради:
А. легионеллезлар
Б. мелиоидоз
В. куйдирги*
Г. вабо*
Д. хламидиялар
404. Крим-Конго иситмаси ўчоғида қилинадиган асосий чора-тадбирлар:
А. карантин ўрнатиш
Б. беморни албатта госпитализация қилиш
В. дезинфекция*
Г. дезинсекция, дератизация*
Д. махсус профилактика
405. Ич терлама ташхисида қўлланадиган серологик усулларни кўрсатинг?
А. Видал реакцияси*
Б. РПГА*
В. комплемент боғлаш реакцияси
Г. Асколи реакцияси
Д. Бюрне реакцияси
406. Сальмонеллёзлар госпиталлигининг асосий мезонларини кўрсатинг:
А. антибиотикларга чидамлилиги*
Б. одатдаги дезинфекцион воситаларга чидамлилиги*
В. антибиотиксезувчанлик
Г. барча дезинфекцион воситаларга сезувчанлиги
Д. фаготиплар кўплиги
407. Сальмонеллёз беморларни аниқлаш учун бактериологик усул ёрдамида текшириладиганларни кўрсатинг:
А. ноаниқ этиологияли ЎЮИК беморлари*
Б. озиқ-овқатдан заҳарланиш ташхис қўйилган*
В. аниқ этиологияли ЎЮИК беморлари
Г. сальмонеллез ташхиси қўйилган беморлар
Д. ичак дисфункциясига гумон қилинганлар
408. Вирусли гепатит В билан касалланиш хавфи юқори бўлган ўрта тиббиёт ходимлари:
А. муолажа ва операцияда қатнашувчи ҳамширалар*
Б. физотерапевтик кабинет жиҳозлари
В. клиник ва биохимик лаборатория лаборантлари*
Г. марказлашган стерилизация бўлими жиҳозлари
Д. барча шифокорлар
409. Гепатит В касаллигини табиий йўл билан юқишини олдини олиш учун:
А. антиген ташувчи ёки бемор фойдаланадиган барча буюмларни индивидуаллаштириш*
Б. сийдик, ахлат, қусук массаларини зарарсизлантириш
В. барча тоифадаги донорларни текшириш
Г. механик контрацепт воситаларидан фойдаланиш*
Д. болаларни текшириш
410. Гепатит В касаллигини сунъий йўл билан юқишининг олдини олиш учун:
А. беморни ва антиген ташувчиларни алоҳида шахсий гигиена буюмлари ва чойшаблар билан таъминлаш
Б. тиббиётга доир буюмларни дезинфекция ва стерилизация қоидаларига риоя қилиш*
В. аутогемотрансфузиядан фойдаланиш*
Г. бемор жойлашган хона дезинфекцияси
Д. контрацепциянинг механик воситаларидан фойдаланиш
411. Вирусли гепатит В касаллигини олдини олиш мақсадида донорликдан четлатиладиган шахслар:
А. бир неча йил олдин қон қўйилган одам
Б. охирги 6 ой ичида стоматологга мурожаат қилганлар
В. этиологияси номаълум бўлган сурункали жигар касаллиги бор бемор*
Г. вирусли гепатит В билан оғриган бемор*
Д. вирусли гепатит А билан оғриган бемор
412. Вабо қўзғатувчисининг характерли хусусиятлари:
А. грамманфий, факультатив анаэроб*
Б. ишқорли муҳитни яхши кўради, хивчинлари мавжуд*
В. аэроб, спора ҳосил қилади
Г. граммусбат, хивчинлари йўқ
Д. кислотали муҳитни яхши кўради
413. Вабонинг ўта хавфли инфекциялар қаторига киритилишини белгиловчи ҳолатлар:
А. эпидемиянинг тез ривожланиши*
Б. ўлим ҳолатининг кўплиги, ижтимоий зарарнинг юқорилиги*
В. инфекцион жараённинг сурункали кечиши
Г. алоҳида ҳудудлар учун эндемиклик хусусияти
Д. эпидемиянинг секин ривожланиши
414. Вабо ўчоғида қилинадиган эпидемияга қарши чора-тадбирлар:
А. изоляция, антибиотиклар билан шошилинч профилактика*
Б. дезинфекция, лаборатория текширувлари*
В. дератизация жорий дезинфекция
Г. мулоқотда бўлганларга иммуноглобулинопрофилактика
Д. профилактик дезинфекция
415.Юқумли касалликларнинг тасниф белгиси сифатида қўлланилади:
А. инфекция манбаи*
Б. касалликнинг клиник кечиш шакли
В. қўзғатувчининг филогенетик яқинлиги*
Г. инфекциянинг юқиш механизми*
Д. касалланиш динамикаси.
416. Тери ва шиллиқ қаватлар юқумли касалликлар қўзғатувчисининг юқиш йўллари:
А. жинсий*
Б. озиқ-овқат
В. вертикал*
Г. маиший-контакт*
Д. хаво-томчи
417. Хозирги вақтда зоонозларнинг этиологик агентлари орасида кўп тарқалган:
А. вируслар*
Б. бактериялар
В. гельминтлар*
Г. замбуриғлар*
Д. микоплазмалар
418.Синантроп кемирувчилар:
А. қора каламушлар*
Б. кул ранг каламушлар*
В. уй сичқонлари*
Г. оддий дала сичқонлари
Д. катта қум сичқонлари
419.Қон сўрувчи бўғимоёқлилар:
А каналар*
Б. чивинлар*
В. москитлар*
Г. уй пашшалари
Д. бургалар
420.Сурункали ташувчилардан юзага келувчи юқиш механизмлари:
А. фекаль-орал*
Б. мулоқот
В.трансмиссив*
Г. аэрозол*
Д. хаво-томчи
421.Қон сўрувчи бўғимоёқлилар орқали юқиши мумкин:
А. безгак*
Б. тошмали тиф*
В. вирусли гепатит В
Г. канали энцефалит*
Д. ОИТС-инфекцияси
422.Эпидемияга қарши – чора тадбирлар, бу илмий асосланган чора-тадбирлар муажмуаси бўлиб, қуйидагиларни ўз ичига олади:
А. аҳолининг баъзи гуруҳлари орасида юқумли касалликларнинг олдини олиш*
Б. аҳоли орасида юқумли касалликлар билан касалланиш даражасини пасайтириш*
В. аҳолии орасида ноинфекцион касалликлар билан касалланиш даражасини пасайтириш
Г. алоҳида инфекция турларини йўқотиш*
Д. айрим ёшдаги аҳоли орасида ноинфекцион касалликлар билан касалланиш холатларини камайтириш
423.Тиббиётга оид бўлмаган кучлар орқали ўтказиладиган эпидемияга қарши чора-тадбирлар:
А. юқумли касалликлар билан касалланганларни алохидалаш
Б. ҳайвонлар вакцинацияси*
В. ичимлик сувини зарарсизлантириш*
Г. тезкор профилактика
Д. аҳоли яшаш жойларида санитар тозалов ишларини ўтказиш*
424.Тиббиётга оид кучлар орқали ўтказиладиган эпидемияга қарши чора-тадбирлар:
А.юқумли касаллик билан оғриганларни даволаш*
Б.бактерия ташувчиларни аниқлаш*
В.қаровсиз қолдирилган хайвонларни тутиш
Г. радиоактив чиқиндиларни кўмиш
Д. аҳолини эмлаш*
425.Эпидемияга қарши чора-тадбирлар самарадорлиги баҳоланади:
А. эпидемиологик*
Б. ижтимоий*
В. иқтисодий*
Г. табиий
Д. биологик
426. Юқумли касалликлар манбаини фаъол аниқлашга киради:
А. озиқ - овқат муассаса ходимларини режали равишда ва эпидемик кўрсатма бўйича текшириш*
Б. шифокорлар, кичик ва ўрта тиббиёт ходимларини ишга қабул қилишда тиббий кўрикдан ўтказиш*
В. беморнинг чақриғи бўйича уйига ташриф
Г. режали госпитализациядан олдин бактерия ва антиген ташувчиларни аниқлаш*
Д. талабаларни таътилдан сўнг тиббий кўрикдан ўтказиш
427.Инфекцион бемор билан мулоқотда бўлган шахсларни алохидалаш давомийлиги қуйидагиларга боғлиқ:
А. касалликнинг нозологик шакли*
Б. иш жойига
В. бактериологик текширув натижаларининг олиниш муддатига*
Г. беморни алохидалаш шаклига*
Д. беморни даволаш муддатига
428. Дезинфекция- бу қўзғатувчиларни йўқ қилиш ёки ўлдириш:
А. касаллик қўзғатувчиларини одамнинг тана ва қўл териларидан*
Б. хамма қўзғатувчиларни ташқи мухит объектларидан
В.юқумли касаллик қўзғатувчиларни одамни ўраб турган ташқи мухит объектларидан*
Г. юқумли касаллик қўзғатувчиларни тиббиётга оид буюмлардан*
Д. касаллик қўзғатувчиларини одам танасининг сочли қисмларидан
429.Профилактик дезинфекция қуйидаги холларда ўтказилади:
Достарыңызбен бөлісу: |