Формуляр за кандидатстване


Съфинансиране от бюджета на Община Велико Търново за култура/година



бет9/11
Дата28.06.2016
өлшемі4.65 Mb.
#164181
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11

Съфинансиране от бюджета на Община Велико Търново за култура/година


Съфинансиране от бюджета за култура/година

Разходи за събитието

(в евро) от бюджета за култура



Разходи за събитието

(%) общия бюджет за култура



2014

1 500 000

50

2015

1 500 000

50

2016

1 800 000

60

2017

2 100 000

70

2018

2 400 000

80

2019

2 700 000

90

Total

12 000 000







Общо приходи предвидени в

бюджета

(в евро)

От бюджета на публичния сектор

(в евро)


От бюджета на публичния сектор

(%)


От частния сектор

(в евро)


От частния сектор

(%)


80 000 000

70 500 000

88,12

9 500 000

11,88




Приходи от публичния сектор

(в евро)

(%)

Планирано/осигурено финансиране

(моля уточнете)



Правителство

23 000 000

28,75

Планирано

Град

23 000 000

28,75

Планирано

Област

23 000 000

28,75

Планирано

ЕС

1 500 000

1,87

Планирано

други

9 500 000

11,88

Планирано

2.3 Обяснете как ще бъде разпределен бюджетът за оперативни разходи, свързани със събитието "Европейска столица на културата".

Моля попълнете таблиците:

А) Общо оперативни разходи



Опера

тивни разходи

(в евро)

Разходи за програмата

(в евро)


Разходи за програмата

(%)


Реклама и маркетинг

(в евро)


Реклама и маркетинг

(%)


Заплати, непреки,

административни разходи

(в евро)


Заплати, непреки,

административни разходи

(%)


Други (уточнете)

80 000 000

56 000 000

70.00

16 000 000

20.00

8 000 000

10.00




Б) Времеви график за извършване на оперативните разходи


Времеви график на разходите/година

Разходи за програмата

(в евро)


Разходи за програ

мата


(%)

Разходи за реклама и маркетинг

(в евро)


Разходи за реклама и маркетинг

(%)


Заплати, непреки,

административни разходи

(в евро)


Заплати, непреки, администра

тивни разходи

(%)


Други

2014

2 100 000

70

600 000

20

300 000

10




2015

2 100 000

70

600 000

20

300 000

10




2016

2 100 000

70

600 000

20

300 000

10




2017

2 100 000

70

600 000

20

300 000

10




2018

7 700 000

70

2 200 000

20

1 100 000

10




2019

35 000 000

70

10 000 000

20

5 000 000

10




2020

4 900 000

70

1 400 000

20

700 000

10



2.4 Общо капиталови разходи



Капиталови разходи

(в евро)

Финансиране изграждането на нова или обновяване на съществуващата културна инфраструктура (музеи, галерии, театри, концертни зали, центрове за изкуство и т.н)

(в евро)


Разходи за обновяване на друга градска инфраструктура (обновяване на площади, градини, улици, благоустрояване на обществените пространства и т.н)

(в евро)


Инфраструктура (инвестиции в метролинии, железопътни линии, пристанища, пътища и т.н.)

(в евро)


140 000 000

25 000 000

45 000 000

70 000 000

Включете, ако е приложимо, таблица, която да уточнява какъв размер на средствата за какъв капиталов разход ще бъде изразходен за периода от подаването на кандидатурата до 2019 г. включително.


2.5 Гласували ли са вече или поели ли са някакви финансови ангажименти публичните финансови органи (община, област, държава)? Ако не, кога се очаква да стане това?
Поемането на финансови ангажименти на публичните финансови органи (община, област, държава) се очаква да бъде направено след окончателното обявяване на номинацията.
2.6 Какви са плановете за привличане на спонсори на събитието?
Привличането на спонсори ще започне след обявяването на номинацията, за да може да се осигури и по-дълъг период за реализиране на тяхната реклама и да се постигне по-високо ниво на мотивация за участие.

Предвидено е да се осигурява финансиране от различни по вид източници за всяко отделното събитие: от спонсори, от партньори, от местната власт и др. така ще се постигне по-голяма сигурност за случване на събитието и ще се използват разнообразни ресурси.



За привличането на спонсорите ще бъдат използвани следните подходи:

Определяне на потенциални фирми, които могат да бъдат спонсори. На този етап са идентифицирани спонсори само на ниво област, като този списък ще бъде разширен след окончателната номинация.

Маркетингово проучване за корпоративните ценности и цели на фирмите, какъв вид мероприятия е спонсорирала през последните години, проявява ли интереси в област Велико Търново. На база на тази информация ще се постигне високо ниво на подготовка на екипа, отговорен за осигуряване на спонсорите за интересно представяне както програмата като цяло, така и отделни проекти.

Подготовка и представяне на ясна стратегиа за начина, по който ще бъде планирано, организирано и проведено събитието. Това ще даде свобода на спонсорите да подпомогнат избора на съответния комуникационен канал, който ще бъде най-ефективен за тяхната реклама.

Разработване на ясна визия на рекламните материали и многообразието на използваните рекламни форми, които ще бъдат обсъждани със спонсорите. Това е много важно, защото някой фирми могат да предложат различен вид рекламни материали, които да допринесат както за идентичността на съответното събитие, така да кореспондират и с фирмените ценности. В процеса се постига ефективно обвързване на спонсорите със събитието и тяхната ангажираност се трансформира във фирмена корпоративна отговорност.

Изграждане на добри взаимоотношения с потенциалните спонсори, за да имаме възможност да ги убедим в каузата на Велико Търново и реалните ползи, които те ще извлекат за себе си като имидж и като постигане на техните маркетингови цели. Това е изключително важно и за осигуряване на устойчивост на събитията и през 2020 г., за да бъдат мотивирани да се включат и през следващата година като спонсори.
Основен фактор за успеха е да се привлекат не само спонсори, но и партньори, както от културния и социално – икономическия сектор, така и от местното население. Чрез избрания механизъм за финансиране на събитията, считаме, че ще се постигне синергия. Възможност за осигуряване на съфинансиране на събитията освен от спонсори са и програмите на ЕС за финансиране на проекти за европейски партньорства.
2.7 Съгласно какъв времеви график ще бъде получено финансирането от града и/или от органа, отговарящ за подготовката и изпълнението на събитието ”Европейска столица на културата”, ако градът получи званието „Европейска столица на културата“? Моля попълнете таблицата.(На етапа на предварителен подбор отговорът на този въпрос не е задължителен.)

Източници на финансиране, които ще се използват за покриване на оперативните разходи:



Източник на финансиране

2014

2015

2016

2017

2018

2019

ЕС



















Правителство



















Град



















Област



















Спонсорство



















Други


















Източници на финансиране, които ще се използват за покриване на капиталовите разходи:



Източник на финансиране

2014

2015

2016

2017

2018

2019

ЕС



















Правителство



















Град



















Област



















Спонсорство



















Други


















2.8 Каква част от общия годишен бюджет на града/общината имате намерение да бъде отделен за култура след приключване на събитието “Европейска столица на културата” ( в евро и като % от общия годишен бюджет)


3 000 000 евро – 11% от общия бюджет на общината
IV Градска инфраструктура

1. Какви предимства има градът от гледна точка на достъпността (регионален, национален и международен транспорт)?


Град Велико Търново заема централно място в рамките на Националната схема на културните маршрути в качеството си на културен кръстопът в българската част от Източния трансбалкански път и националния културен маршрут по протежение на Предбалкана.

Предимствата на град Велико Търново от гледна точка на достъпността са:

*Централното разположение на област Велико Търново я прави кръстопът на транспортни артерии от най-висок клас, провеждащи националния и международен трафик.


Фигура. Транспортна инфраструктура на територията на област Велико Търново


Източник: Областна стратегия за развитие на област Велико Търново за периода 2014 – 2020 г.



*Област Велико Търново се обслужва от два пан-европейски транспортни коридори – ОЕТК № 7 (р. Дунав) и ОЕТК № 9, свързващ Централна Европа с Мала Азия, което превръща града в основен транспортен възел.

*През територията на областта преминават международните пътища: Първокласният път I-3 Русе – Бяла – Плевен – София (Е-83); Първокласният път I-4 Ябланица – Велико Търново - Шумен; Първокласният път I-5 Русе/Бяла – Велико Търново - Стара Загора –Кърджали -граница Гърция (Е-85) формиращ направлението на ОЕТК №9.



Транспортната инфраструктура в областта предоставя обслужване с всички видове транспорт – пътен, железопътен, въздушен и воден, с възможност за смяна на един вид транспорт с друг.

*Автомобилен транспорт и пътна инфраструктура. Общата дължина на републиканската пътна мрежа в Област Велико Търново е 937 км. Относителният дял на първокласните пътища в областта е 16,33 %, което е по-висок от стойността на този показател в страната – 15,22%. Най-голяма е дължината на републиканските пътища на територията на Община Велико Търново, съставляващи 21,11 % от пътната мрежа в областта. През територията на общините Елена, Златарица, Павликени и Сухиндол не преминават пътища от I клас. За тези общини определяща роля за транспортното обслужване и осигуряването на достъп до населените места имат пътищата втори и трети клас. Пътната мрежа в Област Велико Търново не е свързана с пътната мрежа от румънската част, но преките трансгранични контакти се осъществяват посредством ферибота Свищов - Зимнич. На територията на областта има един ГКПП – Свищов.

*Железопътна мрежа и обслужване. Общата дължина на ж.п. линиите на територията на област Велико Търново е 236 км, които съставляват 37.64 % от ж.п. мрежата на СЦР и 5,80 % от ж.п. мрежата на страната. Общата дължина на удвоените жп линии е 82 км или 34,75 % от всички жп линии в областта. Дължината на електрифицираните жп линии е 159 км – 67,37 % и е над средното ниво на ЕС. Гъстотата на железопътната мрежа в областта е 48,64 % и сред най-високите показатели за страната. Област Велико Търново се обслужва от: IІ главна линия София- Плевен-Г. Оряховица-Варна ; IV главна линия Русе - Ст. Загора - Подкова - съставен елемент на ОЕТК №9; жп клон Левски-Свищов; нефункциониращата към момента жп линия Лясковец – Златарица – Елена, която предоставя възможности за повторното й експлоатиране. На 7 км от град Велико Търново се намира най-голямата жп гара в Северна България - в град Горна Оряховица. Ж.п. транспортът, осигуряващ международните и регионалните връзки, обхваща почти всички общини от областта. Със своите обслужващи функции той е от национално значение и е административно-експлоатационен център за северния кръг жп линии.

*Воден транспорт. Водният транспорт по ОЕТК № 7 се обслужва от пристанището от национално значение “Свищов”. Намира се в най-южната точка от р. Дунав, като от тук е най-късият път от реката до старопланинските проходи, а от там за Турция, Гърция и Близкия Изток. За последните три години пристанището е увеличило обработката на товари повече от 38 % и се развива устойчиво.

*Въздушен транспорт. Само на 12 км от Велико Търново се намира петото международно летище в страната - Горна Оряховица. Летището е специализирано за карго полети и има потенциални възможности за увеличаване обема на своята дейност. Явява се основен пункт за износ от Северна България за ЕС, Русия и страните от Близкия и Далечен Изток, както и Африка. Пътническия терминал е в добро състояние, но е изграден и оборудван за обслужване на вътрешни полети. В момента летището в Горна Оряховица се използва за чартърни бизнес полети, за учебно-тренировъчна дейност на ВВС и гражданската авиация.
2. Какъв е капацитетът на града по отношение на туристическото настаняване?
Туризмът в област Велико Търново отдавна се е утвърдил като важен отрасъл от третичния сектор на областната икономика, който се развива относително стабилно. Най-голям дял от приходите през последните години са в отрасъл „Търговия, услуги и туризъм“ (около 57% - 60%). Основна туристическа дестинация е гр. Велико Търново и околностите му. Други важни туристически дестинации са общини Елена и Свищов. Развитието на туристическата индустрия е приоритетно и определящо за развитието на града.

*Местоположение от гледна точка на туристически потоци и търсене. Град Велико Търново е с интензивно туристическо движение и стационарен престой на туристите. Туристическото търсене се изразява в туристически поток, предимно от българи, с кратък престой. Съотношението на българи-чужденци е 70% на 30%. В международния туризъм най-висок дял заемат нощувките на посетителите от западноевропейските страни (65%) и на тези от категорията “други” (18%). Сравнително нисък е делът на нощувките на посетители от балкански (9%) и особено от централно- и източноевропейски страни (8%). Заетостта в настанителните бази е непостоянна, а продължителността на престоя – сравнително кратка. Наблюдава се и тенденция за увеличаване на броя и леглата в хотели, разположени в Стария град, както и разкриване на различни туристически заведения. По данни на Туристическия информационен център „Царевград Търнов“ (Tourist Information Centre Tsarevgrad Turnov) непрекъснато нарастват туристическите потоци: 2010 г. – 339 447; 2011 г. – 372 021; 2012 г. – 329 901; 2013 г. до м.IX– 409 174.

Сезонността на туризма е сравнително слабо изразена. Доминиращо значение има културно-познавателният туризъм. Добре функционира ТИЦ, който съдейства за осъществяването на политиката и конкретните планове и програми по туризма в общината.



*Съществуваща настанителна база и предлагани допълнителни услуги. Туристическата суперструктура обхваща: Средствата за подслон и места за настаняване. Налице е съвременна база за настаняване, която като капацитет и структура на предлагането (категории) може да поеме значително по-голям туристопоток – български и чуждестранен. Град Велико Търново разполага с 48 обекта на туристическата инфраструктура, сред които 41 хотела, 5 къщи за гости и 2 хотелски апартамента. Четиризвездните хотели са 4 броя, тризвездните са над 20 броя, останалите обекти имат по една или две звезди. По данни на Националния статистически институт през 2011 г. броят на местата за настаняване и местата за подслон (с капацитет над 10 легла) е 107, а броят на леглата в тях – 5360. Това е 46,5% от всички легла в средствата за подслон в Северния Централен район. По отношение броя на хотелите и спрямо легловата база в тях има трайна тенденция на растеж. Средната натовареност е рязко изразени при пикове, свързани с организиране на специални събития и културни мероприятия. Заведения за хранене и развлечение: съществува богата гама от заведения за хранене и развлечение. На територията на града функционират общо 585 заведения за обществено хранене на открито и закрито, от които ресторанти - 79, снекбарове – 209, кафе-аперитиви – 68 и др. Налице е голям брой от разнообразни заведения. Структурата на заведенията (разпределението по видове) позволява да се посрещнат различни видове нужди и поводи за посещение. Магазинната мрежа е добре развита, освен традиционните малки магазинчета, разположени в централната градска част, в град Велико Търново големите търговски чуждестранни вериги са представени от „Техномаркет Европа”, „Технополис”, МОЛ Велико Търново, „Лидл”, „Билла“, „Метро“, „Пени” и „СБА“, които са концентрирани на територията на града.


Достарыңызбен бөлісу:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11




©dereksiz.org 2024
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет