Формуляр за кандидатстване

Първият самостоятелен роман на писателя „Сказание за времето на Самуила” е публикуван през 1961 г. Неговата втора книга „Време разделно“ е написана през 1964 г. само за 41 дни и с този роман писателят става известен. Романът е превеждан и издаван на повече от 30 езика. Получава номинация в САЩ от фондацията „Джеън и Ървинг Стоуън“ за най-добър исторически роман. Романът е екранизиран през 1987 г. от режисьора Людмил Стайков. Филмът се превръща в любим на поколония българи. Oт 2003 г. е академик на БАН.

Завършва Националната спортна академия. Весела Лечева е Осемкратен европейски шампион, Четирикратен носител на Световната купа, Номинирана за стрелец на ХХ век. Състезателката донася на България два сребърни медала от Олимпийски игри - 1988 Сеул и 1992 г. от Барселона. Била е. е председател на Държавната агенция за младежта и спорта (ДАМС).

Роден 19.10.1951г. в град Ямбол. Завърша Художествената гимназия, гр.Казанлък. Завършва ВИИИ „Н.Павлович”, гр.София., специалност „Илюстрация и художествено оформление на книгата” при проф. Христо Нейков. Член на СБХ, секция” Живопис”(1982). Паралелно с изложбения живот работи и в областта на монументалното изкуство, реализирайки фрески и пана в обществени сгради и учебни заведения. Има над 50 самостоятелни изложби в страната и чужбина. В цялото си творчество се опитва да прокарва мост във времето между традициите на поствизантийското изкуство, църковната живопис и иконография.

Автор на книгите „Деца играят вън“, „При никого“, „Убийството на Моцарт“, „До Чикаго и назад, сто години по-късно“. Автор е на много пиеси и филмови сценарии: „Хирурзи“, „Похищение в черно“, „За къде пътувате?“, „А сега накъде?“ (заедно с Рангел Вълчанов), „Лагерът“ (заедно с Георги Дюлгеров). Световно признание и литературни награди получава и с последните си литературни творби „Къща отвъд света“, „Спомени за градския идиот“, „За Жан Жак Русо“ (есе), „Усмивката на Пан“ (есе за Стефан Гечев), „Доколкото си спомням“ (в три части), „Весела книга за българския народ“.

От 1993 до 1995 г. е председател на Агенцията за българите в чужбина.

Връзка с Велико Търново. Потомък на известен български род от град Свищов (област Велико Търново). Почетен гражданин на Свищов, потомък на известен свищовски род.
академик Иван Николов Радев - български филолог и историк

Работи в областта на литературната история на Възраждането. Доктор на филологическите науки с дисертационен труд на тема „Българската възрожденска литература до 40-те години на 19 в. (За връзката етическо-естетическо)“; Член на Съюза на българските писатели; Член на редколегиите на библиотечната поредица „Нова българска библиотека“ (В. Търново), сп. „Родна реч“ (1989-1990), „Трудове на Великотърновския университет“ (1982-1983, 1987), в. „Литературен вестник“; сп. „Език и литература“ и сп. „Архив за поселищни проучвания“ (Великотърновски университет). Носител е на признанията: ордена „Кирил и Методий“ - II степен, на Славейковата награда, на Националната награда за литературна критика на името на Иван Мешеков и Иван Радославов, на Годишната награда на СБП за литературна история; доктор хонорис кауза на Русенския университет „Ангел Кънчев“.

Работи в сп. „Български месечник“; завежда отдел Литература на вестник „Култура“. Старши асистент по жанрове в печата, публицистиката и художествената критика в Катедра „Печат и книгоиздаване“ на ФЖМК на СУ „Св. Климент Охридски“. Постоянен член на жури на есеистичния конкурс „Цветан Стоянов“.

Завършва Софийската математическа гимназия „Паисий Хилендарски“, в УНСС, специалност „Застрахователен бизнес“, магистър по „Международни отношения“.

Отдава се на певческа кариера, вокал на групата „Високо“, един от създателите на група „KAFFE“. В края на 2000 г. качествата на Илиева като изпълнител привличат вниманието на първите ѝ продуценти – Българска музикална компания (БМК), които ѝ предлагат солова кариера и продуцентски договор. През 2011 година е член на журито в първия сезон на музикалното шоу „X Factor“.

Връзка с Велико Търново. Родена във Велико Търново, в семейство на класически музиканти. Възпитаничка на хоровата школа „Петко Стайнов“.
Матей Шопкин – поет и писател

Работил във в.”Студентска трибуна”, Радио София, издателство „Народна младеж” , в. „Литературен фронт”, Национален литературен музей. Бил е секретар на Съюза на българските писатели по въпросите на поезията, председател на Столичния съвет за култура, главен редактор на сп.”София”. Автор на повече от 45 книги – поезия, публицистика, стихове за деца. Матей Шопкин е носител на различни национални литературни награди.,

Завършва Художествената академия със специалност живопис. От 1955 година започва да учи пеене при оперния певец Илия Йосифов (тенор), а от 1960 г. — при баритона Христо Бръмбаров. Докато следва, участва като солист в Академичния хор „Георги Димитров“ и в Ансамбъла за песни и танци при МВР. От 1960 е стажант, а от 1961 година — редовен артист в Народната опера, където прави своя дебют на 27 юни 1961 година с ролята на Тимур в операта на Верди „Турандот“. През 1966 година жъне големи успехи със Софийската опера в Париж и при турнето си в САЩ. През 1962 година Гюзелев е удостоен със златен медал от международния младежки фестивал в Хелзинки, а на следващата година — с първа награда и златен медал от II международен конкурс за млади оперни певци в София за ролята си на Филип II в „Дон Карлос“. През 1968 година за пръв път участва в постановка на сцената на театър „Реджо“ в Парма и има огромен успех с ролята на Атила от едноименната опера на Верди. През 1973 година в Техеран Гюзелев застава на една сцена със своя вдъхновител Едмонд Косовски. Сред отличията, с които басът е награден, са орден „Кирил и Методий“ — I степен, орден „Стара планина“ — I степен, Димитровска награда, призовете „Златна лира“, „Златна муза“, „Златно перо“, „Комендаторе на Република Италия“ и други.

От 1990 до 1995 година е председател на синдикалната организация на Педагогическия факултет, от 1991 година е член на Академичния съвет на ВТУ, от 1995 до 1999 година е заместник-декан по учебната дейност на Педагогическия факултет, от 1999 година е декан на Педагогическия факултет, от 2001 до 2003 година е ръководител на катедра “Историческо и практическо богословие” в Православния богословски факултет, от 17 май 2007 година е ректор на Великотърновския университет.

Директор на Националния център за полярни изследвания от 2007 г. до сега. Участвал е в научни експедиции до връх Ама Даблам, Непалските Хималаи, в спелеоложка експедиция в китайското карстово плато, в проект за търсене на злато във Виетнам, в научни изследвания в Колумбийските Анди, в канадско-българска експедиция на остров Елсмир, Канадска Арктика.