Градът на огледалата
жүктеу/скачать 3.26 Mb. Pdf көрінісі
|
| „татко“? Питър се стъписа; не очакваше подобна молба. Ти искаш ли да ме наричаш така?, попита той и момчето
кимна. Добре. Ще се радвам. По отношение на другия си живот Питър не можеше да каже точно какво представлява, само знаеше, че го живее през нощта. В сънищата си живееше в Стопанството, случваха му се различни неща, дните се различаваха, но атмосферата винаги бе една и съща: уютна. Сънищата му бяха толкова реалистични, че се събуждаше с усещането, че е пътувал до друго място в друго време, сякаш часовете, в които беше буден, и часовете, в които спеше, бяха две страни на една и съща монета — еднакво реални. Какво представляваха тези сънища? Откъде идваха? Плод на собственото му въображение ли бяха, или някой му ги пращаше — може би дори самата Ейми? Питър не беше казвал на никого за последната нощ на евакуацията в Айова, когато Ейми дойде при него. Причините бяха многобройни, но най-важната беше, че сам не знаеше дали действително се е случило. Събудил се беше от дълбок сън с дъщерята на Сара и Холис, заспала в скута му; двамата облечени дебело в студа, под небе, осеяно с толкова звезди, че сякаш се рееше сред тях, и тогава я видя. Не си казаха и дума, но нямаше нужда. Докосването на ръцете им беше достатъчно. Срещата им продължи вечно и приключи за миг; в следващия момент Ейми изчезна. И това ли беше сън? Погледнато логично — да. Всички смятаха, че Ейми е загинала на стадиона при експлозията, която уби Дванайсетте. Не намериха никаква следа от нея. Но преживяването беше толкова истинско. Понякога беше сигурен, че Ейми е жива, но веднага го изпълваха съмнения. И затова не споделяше подозренията си с никого. Постоя известно време, загледан в първите слънчеви лъчи, разливащи се над тексаските хълмове. Водата в язовира беше спокойна и гладка като огледало. С радост би се опитал да прогони махмурлука, като поплува, но трябваше да заведе Кейлъб на училище, преди да отиде на работа. Не го биваше кой знае колко като дърводелец — разбираше единствено от военно дело — но работата беше постоянна и близо до дома му, а с кипящата строителна дейност Жилищната комисия имаше нужда от всеки чифт ръце в наличност. Кървил се пукаше по шевовете; петдесет хиляди души пристигнаха от Айова и удвоиха населението само за две години. Не беше лесно да приемат толкова много хора и все още изпитваха трудности. Кървил беше построен на принципа, че населението няма да се увеличава; на семейните двойки не се позволяваше да имат по повече от две деца, иначе трябваше да плащат солена глоба. Ако едното дете умреше, преди да достигне пълнолетие, можеха да имат трето, но само ако предишното дете починеше, преди да навърши десет години. С пристигането на хората от Айова цялата тази концепция се срина. Имаше периоди с недостиг на храна, гориво и лекарства, проблеми с отпадъците — всички трудности, които възникват, когато прекалено много хора са натикани в твърде тясно пространство, а и двете страни негодуваха еднакво шумно. Град от набързо разпънати палатки приюти първите няколко вълни от пришълци, но с непрестанното прииждане на нови хора временният лагер бързо затъна в мизерия. След цял живот принудителен труд много от пришълците трудно се приспособяваха към новата реалност, в която сами трябваше да взимат решения — популярност доби изразът „мързелив като от Отечеството“ — но част от тях стигаха до другата крайност: нарушаваха вечерния час, тълпяха се в бордеите и комарджийските зали на Дънк, пиеха, крадяха и се биеха. Доволни бяха единствено търговците, които трупаха големи печалби от черния пазар, на който се продаваше всичко — от храна и бинтове до инструменти. Вече открито се говореше за разселване извън стените на града. Според Питър беше само въпрос на време; след като от три години никой не бе зървал вирал, драк или дремльо, върху Цивилната власт се упражняваше все по-голям натиск да отвори портата. Събитията на стадиона се бяха превърнали в легенди, които една с една не си приличаха, но дори най-големите скептици започваха да приемат мисълта, че вече не съществува опасност. Питър се обърна и погледна към града. Почти сто хиляди души: някога тази цифра щеше да го смае. Израснал беше в град — цял свят — с по-малко от сто души. На портата се струпваха автобусите, които превозваха работници до нивите и бълваха дизелов пушек сред утринната мараня; отвсякъде долитаха шумовете и миризмите от разбуждането на хората; градът се събуждаше и се протягаше. Проблемите бяха реални, но незначителни в сравнение с надеждата, която му вдъхваше гледката. Епохата на виралите беше приключила; човечеството най-сетне се намираше във възход. Разполагаха с цял континент и именно от Кървил щяха да започнат да го завладяват отново. Защо тогава този нов свят му се струваше толкова нестабилен, толкова крехък? Защо, застанал на язовирната стена в иначе изпълнена с надежда лятна утрин, потръпваше от лошо предчувствие? Е, помисли си Питър, какво да се прави? От опита си като родител знаеше, че колкото и да се тревожиш, има неща, които не можеш да предотвратиш. Трябваше да приготви обяда на Кейлъб, да му заръча да е послушен, след което да отиде на работа и да се труди за хляба си цял ден, а след двайсет и четири часа всичко щеше да започне отначало. Трийсет, замисли се той. Днес ставам на трийсет години. Ако някой го бе попитал преди десетилетие дали ще доживее трийсет, а да не говорим пък да отглежда дете, щеше да го помисли за луд. Май това беше най- важното. Може би фактът, че е жив и че има дете, с което се обичат, бе достатъчен. Казал беше на Сара, че не иска да празнува, но, разбира се, тя не го послуша. След всичко, което преживяхме, жүктеу/скачать 3.26 Mb. Достарыңызбен бөлісу:
|