Градът на огледалата
жүктеу/скачать 3.26 Mb. Pdf көрінісі
|
| да навършиш трийсет е важен момент. Мини покрай нас след работа. Ще сме само петимата. Обещавам,
празненството няма да е голямо. Той взе Кейлъб от училище, прибра се да се измие и малко след 18:00 часа пристигнаха в апартамента на Сара и Холис, прекрачиха прага и се натъкнаха точно на онова, от което Питър се опасяваше. Десетки хора, натъпкани в двете тесни, задушни стаи — съседи, колеги, родителите на приятелите на Кейлъб, мъже, с които беше служил в армията, дори сестра Пег, която, облечена със строгото си сиво расо, се смееше и разговаряше като всички останали. На вратата Сара го прегърна и му честити рождения ден, а Холис му подаде чаша и го потупа по гърба. Кейлъб и Кейт едва се сдържаха да не се разсмеят на глас. — Ти знаеше ли за това? — обърна се Питър към Кейлъб. — Ами ти, Кейт? — Разбира се, че знаехме! — възкликна момченцето. — Само да си видиш физиономията, татко! — Здравата я загази! — заяви Питър с тона си на ядосан баща, макар и през смях. Имаше храна, напитки, дори подаръци — дребни, но от сърце: чорапи, сапун, джобно ножче, колода карти, огромна сламена шапка, която Питър си сложи, за да се посмеят всички. Сара и Холис му подариха джобен компас за спомен от пътешествията им заедно, а Холис му подаде тайничко и малка метална бутилка за алкохол: — От новата партида на Дънк — намигна му той. — Не ме питай как се сдобих с нея. Все още имам приятели на съмнителни места. След като отвориха и последните подаръци, сестра Пег му връчи голям лист хартия, навит на руло. На него пишеше Честит рожден ден на нашия герой, а около пожеланието имаше подписи — някои четливи, други не — на децата от сиропиталището. Питър преглътна сълзите си и прегърна старата жена, с което изненада и двама им. — Благодаря на всички ви — каза той. — Много ви благодаря. Към полунощ гостите започнаха да се разотиват. Кейлъб и Кейт бяха заспали на леглото, сгушени като кученца. Питър и Сара седяха на масата, докато Холис чистеше. — Имаш ли вест от Майкъл? — попита я Питър. — Не. — Това тревожи ли те? Сара се намръщи, след което сви рамене. — Майкъл си е Майкъл. Не разбирам защо се занимава с лодката, но щом си е наумил нещо, ще го довърши. Мислех си, че Лор ще го укроти малко, но явно връзката им е приключила. Питър се почувства гузен; само преди дванайсет часа беше в леглото с въпросната жена. — Как върви в болницата? — попита той, за да смени темата. — Пълна лудница. Назначиха ме за акушерка. Израждам купища бебета. Джени ми помага. Сара говореше за сестрата на Гунар Апгар, която бяха намерили в Отечеството. Бременна, Джени се върна в Кървил с първата група евакуирани и пристигна тъкмо навреме за раждането. Година по-рано се беше омъжила за мъж от Айова, макар Питър да не знаеше дали той е бащата на детето. — Джени се извинява, че не успя да дойде — продължи Сара. — За нея ти си истински герой. — Наистина ли? — Всъщност много хора гледат така на теб. Нямаш представа колко често ме питат дали те познавам лично. — Шегуваш се. — Извинявай, не прочете ли плаката, който ти подариха? Питър сви смутено рамене, но изпита и известно задоволство. — Аз съм просто дърводелец. При това не особено добър, честно казано. Сара се засмя. — Щом казваш. Вечерният час отдавна бе минал, но Питър знаеше как да избегне патрулите. Кейлъб едва отвори очи, когато го вдигна на гръб и пое към къщи. Тъкмо бе сложил момчето да спи, когато на вратата се почука. — Питър Джаксън? На прага стоеше офицер с нашивки на Експедиционния корпус на раменете си. — Късно е. Синът ми спи. Какво мога да направя за вас, капитане? Той подаде на Питър запечатано писмо. — Лека нощ, господин Джаксън. Питър затвори вратата тихо, разряза восъчния печат с новото си джобно ножче и отвори писмото. Господин Джаксън, Бихте ли дошли в кабинета ми в сряда в 08:00 ч.? Предупредихме началника ви, че ще закъснеете за работа. жүктеу/скачать 3.26 Mb. Достарыңызбен бөлісу:
|