Градът на огледалата
жүктеу/скачать 3.26 Mb. Pdf көрінісі
|
- Бұл бет үшін навигация:
- Лушъс Гриър Пророк, воин, приятел
| Осемдесет и шест
Лушъс Гриър живя още три дни и така си заслужи честа да бъде първият заселник на все още безименния остров, който почина на него. Повече не проговори; дори не дойде напълно в съзнание. Но от време на време, когато Сара или някой друг седеше до него, по лицето му се появяваше усмивка, сякаш сънуваше нещо хубаво. Погребаха го на поляна с изглед към морето, заобиколена от високи палми. Освен мъжете, които бяха работили на кораба, неколцина от пътниците го познаваха, най-малко децата, които само бяха чували за умиращ човек в една от каютите и огласяха погребението с глъчката си, докато играеха наблизо. Никой не възразяваше; удачно бе да изпратят Гриър с детски смях. Лор държа реч първа, след нея говориха Ранд и Сара. Предварително се уговориха всеки да разкаже по нещо за Гриър. Лор разказа за приятелството му с Майкъл; Ранд разказа историите, които Гриър му беше разправял за службата си в Експедиционния; Сара разказа за деня, в който се беше запознала с Гриър в Колорадо и какво се бе случило там. След това се наредиха на опашка и всеки постави камък върху гроба, увенчан с паметник, който Лор беше издялала от дърво: Лушъс Гриър Пророк, воин, приятел На следващата сутрин малка група се върна с две лодки на Бергенсфиорд, който стоеше закотвен на километър от брега. По този въпрос имаше разногласия — на кораба имаше всевъзможни материали, които можеха да използват, но Лор бе непреклонна и като капитан имаше последната дума. Ще направим каквото пожела Майкъл, заяви тя. Лор отвори писмото от Майкъл чак на втория ден на острова, но вече подозираше какво пише. Нямаше представа защо е толкова сигурна, може би просто защото познаваше Майкъл добре. Затова прочете без изненада, но сякаш чуваше гласа му, трите изречения, които беше написал. Погледни в шкафче №16 на кърмата. Потопи кораба. Поставете ново начало. С обич, М. В шкафчето имаше сандък с експлозиви, макари с кабели и дистанционен детонатор. Майкъл беше оставил инструкции как да ги използват. Кейлъб и Холис прокараха кабелите по коридорите, а Лор и Ранд поставиха експлозивите из целия кораб. Почти празните резервоари бяха пълни със силно запалими газове. Лор пусна смесителите, отвори клапаните и постави последния заряд. Разбрали се бяха, че следващата задача се пада на Лор. Мъжете се върнаха на лодките. Лор обиколи тихите коридори на кораба за последно. Мислеше за Майкъл и за Бергенсфиорд — за нея те бяха неразривно свързани. Тъжно ѝ беше, но в същото време изпитваше признателност за всичко, което ѝ беше дал. Излезе на палубата и тръгна към кърмата. Детонаторът се намираше в малка метална кутия с ключалка. Свали ключа от верижката на врата си и го пъхна внимателно в отвора. Ранд и останалите чакаха долу в лодките. — Сбогом, Майкъл. Завъртя ключа и хукна към кърмата. Експлозиите разтърсиха коридорите и продължиха към резервоарите. Лор стигна до опашката на кораба, засили се с три дълги крачки и скочи. Лор ДеВиър, капитан на Бергенсфиорд, полетя. Гмурна се във водата почти без да разплиска вода. Озова се в прекрасен син свят. Обърна се по гръб и погледна нагоре. Минаха няколко секунди и на повърхността проблесна светлина. Водата се разплиска от приглушен тътен. Лор изплува на няколко метра от лодките. Зад нея Бергенсфиорд беше обгърнат в пламъци, а в небето се издигаше гъст черен дим. Кейлъб ѝ помогна да се качи. — Страхотен скок — каза той. Лор седна в лодката. Бергенсфиорд започна да потъва откъм кърмата. Когато носът му се изправи във въздуха, от брега се разнесоха викове; децата, забелязали внушителната гледка, надаваха радостни възгласи. Когато корпусът достигна ъгъл от четирийсет и пет градуса, корабът започна да потъва с удивителна скорост. Лор затвори очи; не искаше да види как корабът си отива. Когато ги отвори, Бергенсфиорд беше потънал. Върнаха се на брега. Когато наближиха плажа, Сара изтича напред да ги посрещне. — Кейлъб, ела — каза тя. Водите на Пим бяха изтекли. Кейлъб я намери под брезент, закачен между дърветата, легнала на тънък дюшек, който бяха донесли от кораба. Изражението ѝ беше спокойно, макар лицето ѝ да бе потно от тропическата жега. През последните няколко седмици косата ѝ беше станала невероятно гъста, а цветът — още по-наситено кестеняв, с червени оттенъци на слънце. жүктеу/скачать 3.26 Mb. Достарыңызбен бөлісу:
|