Градът на огледалата

вдигна очи. — Откъде е?
— Намерих го на един кораб. Трябва да възстановя файловете.
— Да го погледнем тогава.
Майкъл последва Маестрото до една от работните маси, където старецът постави харддиска върху парче плат и
си сложи очилата. С миниатюрна отвертка отвори кутията и огледа внимателно частите вътре.
— Повреден е от влагата. Лоша работа.
— Можеш ли да го поправиш?
— Ще е трудно. И скъпо.
Майкъл извади пачка остини от джоба си. Старецът ги преброи върху масата.
— Не е достатъчно.
— Само толкова имам.
— Маестрото се съмнява. Нефтохимик като теб?
— Вече не съм.
Старецът огледа Майкъл изпитателно.
— А, да, Маестрото си спомни. Чувал е разни интересни истории. Истина ли са?
— Зависи какво си чувал.
— Търсиш бариерата. Плаваш съвсем сам.
— В общи линии.
Старецът стисна напуканите си устни и пъхна парите в джоба на престилката си.
— Маестрото ще види какво може да направи. Ела утре.
Майкъл се върна в апартамента. Преди това беше ходил до библиотеката и прибави към предметите в чантата
си дебела книга: Пълен атлас на света. Това беше една от книгите, които не можеха да се взимат за вкъщи. Изчака
библиотекарката да се разсее, пъхна атласа в чантата си и се измъкна незабелязано навън.
Кейт отново поиска да ѝ разкаже приказка преди лягане. Този път ѝ разказа за бурята. Кейт го слушаше с
напрегнато вълнение, сякаш историята можеше да свърши с неговото удавяне, макар да седеше пред нея. Със Сара не
повдигнаха темата за снощната им караница. Това бе типично за тях; с мълчание си казваха безброй неща. А и
сестра му изглеждаше разсеяна. Майкъл предположи, че в болницата се е случило нещо, и не я разпитва.
На сутринта излезе, преди другите да се събудят. Старецът го чакаше.
— Маестрото успя — заяви той и заведе Майкъл при компютърен монитор. Пръстите му зашариха по
клавиатурата и на екрана се появи светеща карта.
— Къде се намира корабът?
— Намерих го в залива Галвестън в началото на корабоплавателния канал.
— Далеч от дома е.
Маестрото разказа набързо какво бе известно за кораба. Бергенсфиорд потеглил от Хонконг в средата на март,
плавал до Хавай, след това минал през Панамския канал и навлязъл в Атлантическия океан. Според датите, които
Майкъл беше видял във вестника, всичко това се бе случило преди избухването на епидемията от великденски
вирус. Корабът спрял на Канарските острови, вероятно за да зареди с гориво, след което беше продължил на север.
На този етап данните се промениха. Корабът беше обикалял напред-назад покрай бреговете на Северна Европа.
Отклонил се бе за малко в Гибралтарския проход, след което се върнал обратно, влязъл в Средиземно море и се
върнал в Тенерифе. След няколко седмици отново потеглил. По това време епидемията вече се била разпространила
навсякъде. Корабът прекосил Магелановия проток и се бе отправил на север от екватора.
Изглежда, беше спрял в открити води. След две седмици престой там данните свършваха.
— Можем ли да разберем накъде се е отправил? — попита Майкъл.
Появи се друг екран с данни: изчисления на възможни маршрути, обясни Маестрото. Той превъртя до края на
страницата и посочи последния ред.
— Ще ми го запишеш ли? — попита Майкъл.
— Вече го направих. — Старецът извади от престилката си флашка; Майкъл я прибра в джоба си.
— Маестрото е любопитен, защо информацията е толкова важна за теб?
— Мисля да отида на почивка.
— Маестрото вече провери. Там няма нищо, само пустият океан. — Той повдигна белите си вежди. — Но може
би все пак има нещо?
Старецът не беше глупав.
— Може би — отвърна Майкъл.

Остави на Сара бележка.
Съжалявам, че си тръгвам толкова бързо. Отивам да се видя със стар приятел. Надявам се да се върна
до няколко дни.
Вторият рейс за Оранжевата зона потегляше в 9:00 ч. Майкъл слезе на последната спирка и изчака, докато
автобусът пое обратно. Табелата гласеше:

жүктеу/скачать 3.26 Mb.

Достарыңызбен бөлісу: