О. р. подполковник доктор Теодосий Вълчев Андровски

Завършил курс-специализация “авиационна медицина” в Медицинска академия в гр. Санкт Петербург през 1970 г.

През 1976 г. Медицинската служба е излъчена за “служба първенец”, а лично той награден със значка “отличник” на МО и МНЗСГ и с предметна награда, която и сега пази като скъп спомен.

Излиза в пенсия на 31.03.1987 г.

Сега работи на трудов договор като гражданско лице лекар ординатор в МО под. 34 920 – РЛП Хасково. Живее в гр. Хасково със семейство си.

Дом. тел. 038/62-45-06

В гр. Хасково живея от 1961 г. със семейството си. Завърших медицина през 1964 г. във ВМИ София и доброволно постъпих на работа във ВВС на летище Узунджово през януари 1968 г. с чин старши лейтенант. След преместването на ст. л-т д-р Божил Даменлиев в Граф Игнатиево, мен назначиха на длъжност началник медицинска служба в 81 ОАТБ Узунджово. От 3.10.1978 г. ме преназначиха като авиолекар титуляр на мястото на полковник д-р Стайков от 21 Одрински полк. Там завърших службата си като кадрови офицер от медицинската служба на 31.03.1987 г. с чин подполковник в резерва. В момента работя на трудов договор като гражданско лице лекар ординатор в МО под. 34 920 – РЛП Хасково.

Служил съм с много летци, офицери, старшини и граждански лица по време на моята служба само в летище Узунджово като офицер от медицинската служба на БА. Спомням си, че като постъпих на служба в Узунджово, командващ ВВС бе генерал полковник Захари Захариев – заслужил летец на СССР, а първият ми командир на 21 полк тогава бе подп. Сашо Василев; командир на 81 ОАТБ – полк. Чернев, а на 21 ОБРСТО подп. Ангел Сертев. Служил съм под командването на командир на 10 САК, а после командващ ВВС – генерал лейт. заслужилият летец на НРБ Симеон Симеонов. От неговата ръка получих значка “Отличник” на МО и МНЗСГ и предметна награда, която и досега пазя. Това признание за работата ми като началник и на моите колеги от медицинската служба бе по повод, че полкът стана първенец в БА и знамето бе връчено тържествено от министър Добри Джуров на командира на 21 полк подп. инж. Йордан Славов Йорданов. Медицинската служба бе също “служба първенец”.

Тогава ми се струва, че беше върхът на успехите на ВВС. Имаше много самолети, много летци, много гориво, много полети. Работехме с голямо напрежение в обстановка, близка до бойната – излитане в големи групи, кацане на грундови летища, полети над море, на малка височина, нощем в сложни условия, парашутни скокове над суша и море и др. Тогава бе период и на много аварии и катастрофи, за които не желая да коментирам точно тук и на такъв юбилей. Това бе период на политически кризи и военни конфликти и нашата боеготовност бе най-важният елемент да защитим честта на 21 “Одрински” полк.

Завърших курс – специализация авиационна медицина в Медицинска академия в гр. Санкт Петербург през 1970 г. Участвал съм в учения и пребазиране на летища в почти цялата страна, включително Бършен до гр. Сливен, Крумово, Щръклево, Балчик, Добрич, Астрахан, летище Борча в Румъния. Капитан Джурелов е излитал с мен от грунда на летище Крумово, за да ми покаже Беломорието от района на гр. Кърджали. Разбира се, с разрешението на командира на групата там подполк. Байчев. На летище Балчик, осигурявайки медицински парашутни скокове, ми разрешиха и извърших един контрабанден (непланиран в таблицата) скок с парашут успешно от вертолета на Жуската и бай Стамат. Бях авиолекар на първия курс на полк. Досев в летище Узунджово за преминаване състава на МиГ-21. Към нашата група с отделна програма и отделен инструктор летеше вторият български космонавт Александър Александров. В тази група за обучения бяха и загиналите по-късно Дойчин Бояджиев и Емил Тодоров. Момчетата летяха много – на две и три смени, а на осигуряващите полетите се е случвало да си ходим у дома в сряда и събота. Тези момчета бяха съвипускниците и узунджовците на генерал Манев, на генерал Цветков, на генерал Карамунчев, професор Симеонов, полковник Найден Криворалчев, подп. Милен Вълев, подп. Андон Андонов, полк. Славов, полк. Киселков, полк. Велико Киряков, полк. Марин Начев, Тренин, Митьо Димитров от Ямбол, морския капитан Захари Добрев, Руси Маринов Русев от Иваново, Йордан Момчилов от София, Чаралозов, Грозданов, Керезов...

Задължен съм да спомена и още две-три имена, допринесли за авторитета на водещ авиополк – полк. Видин Ковачев и полк. Атанас Кънев от 81 ОАТБ, вече покойник. На тях много благодаря за изграждането ми като офицер в първите години на службата ми и тяхното доверие към мен. Особено благодарен съм на моя колега, офицера от резерва полк. д-р Митко Георгиев Стайков, сега очен лекар в Свиленград. Човешкият живот е една “светулка” за миг погледнато от гледна точка на космическото време. Та ние прекарахме живота си, най-хубавите си години с горенаписаните момчета с големи сърца, та ние прекарахме светлата и тъмната част от денонощието на старта и с Вальо Андонов, с Бойко Георгиев – началник парашутна служба, с метеоролозите Петко Илиев и Петко Тодоров – вече покойници. Ще спомена само един от техническия състав – Хрис­то Димитров (бай Гоньо). Той обичаше повече авиацията от себе си и близките си.

Ще спомена и двама много честни офицери – подполк. Йонов и подп. Емил Павлов. Последният загина трагично при нещастен случай.

Там, на северна ширина 41°58ў30І и западна дължина 25°34ў49І и надморска височина 179 метра, прекарахме най-хубавите си години и тази точка от земята се казваше летище Узунджово (данните за координатите са взети от Интернет). На тези години човек си спомня много добре миналото, с детайли дори и вече след неколкочасовия нощен сън и на белия таван в тъмната стая над леглото, като на черно-бял екран, а понякога и цветно, се прожектират годините на романтика. Години сред шум на самолетните двигатели, срещи с летци, техници, осигуряващи, приятно изморени и щастливи след кацането на последния самолет, летял по плановата таблица.

Накрая желая да разкажа за една моя смяна като авиолекар на старта. Беше една мъглива, хладна и тъмна не особено приятна нощ. Командването на полка беше планирало полети за полагане изпит за I клас на подготвените вече летци. Спомням си – това бяха Андон Андонов, Пешо Господинов и др. От гр. Пловдив от 10 САК пристигна полк. Гълъб Киряков – заслужил летец на НРБ, да лети, провери и оцени летците. Към изложеното по-долу прилагам за публикуване снимка на полк. Гълъб Киряков, получена лично от него за тази цел и да се удостовери, че е служил 1956 – 1957 г. в Узунджово. В момента живее в гр. Пловдив, бул. “България” 109.

След като прегледах всички летци, включени в плановата таблица, най-накрая за предполетен медицински преглед влезе в кабинета на старта и полк. Гълъб Димитров Киряков. Всички летци бяха годни, готови, здрави за предстоящите полети с изключение на последния влязъл – полк. Киряков. Най-важният летец тази вечер, без когото полетите нямаше да се проведат. Беше страшно се простудил, с жестока силна хрема. Като се наведеше, от ноздрите му капеше вода на капки. Би трябвало да впиша в плановата таблица полковника като неготов за полети поради заболяване но... В интерес на всички останали, в интерес на подготовката на полка като цяло и като имах предвид и летците, които ще пилотират самолета с него при “закрити врати на кабината”, аз и полковникът “сключихме сделка”. Полковник Гълъб Киряков ще лети и ще проведе планираните задачи, а аз ще го преглеждам след всеки полет и ще му слагам ментолови капки с адреналин, за да възстановим дишането през носа. По време на полета аз поех ангажимента да му суша носните кърпи на парното в кабинета. И така издържахме до края. Това бе един от единичните компромиси, които съм допускал, пък и за полковника вероятно бе така.

Всички защитиха класа си, а аз заведох полковника в топлата стая на медицинския пункт да пийне един чай и още нещо и да се наспи добре. На другата сутрин полковникът си замина в много по-добро здраве.

И сега ми се иска да му благодаря още веднъж, защото през тази нощ той раздаваше здраве и професионални умения на колегите си за повишаване боеготовността на полка и спокойствието на нашите семейства. Благодаря ти, другарю полковник Г. Киряков. Желая ти още здраве. Друго всичко го имаш повече от нас.

Това бяха узунджовските кадри. На това ги научиха такива летци като заслужилия летец Гълъб Димитров Киряков от гр. Пловдив и неговите многоуважавани от нас колеги от 10 САК полк. Страхил Пенев и полк. Кълвачев.

Д-р Андровски, Хасково

Старши сержант Илия Димитров
Георгиев
Роден е на 28.07.1933 г. с. Белцов, Русенско. Образование – педагогическо училище за начални учители. Работи в общината на селото, в рудник “Вулкан”.

Служи в под. 50 130 – гр. Пловдив, школата за младши сержанти – радисти. По разпределение отива в под. 25 980 – 30 400 – летище Узунджово. Става началник на “Р-118” и на предавателния център. Председател на сержантския съвет.

Пенсионира се на 1.11.1974 г. Активен кореспондент на в-к “Страж на родното небе”.

После работи Г. Н. С. – гр. Димитровград – 16 г.

Тих, скромен и дисциплиниран боец е редник Бъндев. С твърдост понася несгодите и лишенията на войнишкия живот.

Стана радиотелеграфист, бързо възприе Морзовата азбука и овладя свързочната техника. В приемния център, където работи, усвои работата на всички работни места. При носенето на бойно дежурство съвестно изпълнява своите задължения и помага на другарите си по-навреме да предава получените радиограми на дежурния диспечер. Затова те го обичат и уважават. През свободното време в повечето случаи ще го намерим в радиозалата да тренира на морзовия ключ.

Всекидневната му упоритост в самоподготовката и желанието му да усъвършенства радиотелеграфията до майсторство се увенча с успех. През есента на миналата година на изпитите за класни специалисти отговори отлично по всички дисциплини и заслужено стана радиотелеграфист втори клас.

През зимния период на учебната 1962 – 1963 година той продължи с още по-голяма настойчивост да се подготвя и да учи. Плод на упорития труд е удостояването му с най-високото отличие в БНА – радиотелеграфист първи клас. А на състоялото се общовойсково състезание в системата на ПВО и ВВС той се класира на първо място сред войнишкия състав и бе награден.

Хвала на такива бойци!

Поделението, в което служи офицерът Жулев, има много отличници. За тях е уреден специален кът. Но има хора, които няма да срещнете сред отличниците, макар че са познати на всички. Това са инструктор-готвачите бай Кръстю и Георги Кочев, майстор-готвачите Дамян, Колю и Димо. Тях не ще ги видите нито на плаца, нито на огневия полигон. Те са в кухнята – работата им там е особено полезна за бойната готовност на поделението.

Години наред те са непрекъснато с войсковата кухня. Обучили са десетки срочнослужещи готвачи. Хранят военнослужещите с вкусна храна. Целият колектив работи добросъвестно и е създал образцови кухни, в които се поддържа изрядна чистота и строг уставен ред.

Тяхното старание и майсторство, с което те приготвят храната, не остават незабелязани. При една проверка командването заслужено даде висока оценка на работата на тези скромни труженици.

Спалното помещение, коридорите и умивалнята на охранителната рота с командир офицера Труфев се поддържат в образцов ред и чистота. Големи грижи се полагат за уставния ред в спалното помещение, където старшина на ротата е старши сержант Ангел Кацаров. Там леглата са подредени в правилни редици, застлани са с опънати чисти одеяла. По централния коридор са постлани пътечки. Преди да влязат в помещението, бойците подреждат ботушите си на етажерката, измиват добре краката си и отиват до леглата си само с терлици. Димитровската стая също е добре украсена. В нея има малка библиотека, снабдена с политическа, художествена и техническа литература. Поставените по стените лозунги, таблото с портретите на отличниците, между които са младши сержантите Дринов, Димов, ефрейторите Кръстев, Бойдев, Стефанов и други, са дело на ефрейтор Кръстев.

В поделението върху специални стойки са поставени саксии с цветя, а на прозорците – оригинално изработени пердета.

Почистването на помещението се извършва ежедневно от дежурното отделение. Стремежът на бойците е да го подредят по-добре от отделението, което е било дежурно предния ден.

В празнично украсения клуб на поделението, в което служи офицерът Чернев, се състоя тържествена вечер на първенците. Скъпи гости бяха секретарят на окръжния комитет на ДКМС др. Христо Керанов, Героят на социалистическия труд Христо Йорданов и други.

Офицерът Михайлов откри тържеството с думите: “Първенците – това са най-уважаваните хора в поделението, това са кълновете на новото комунистическо общество.” След това офицерът Пенев изнесе обширен доклад за разгорялото се социалистическо съревнование за постигнатите успехи. Отчетено беше, че дисциплината е подобрена, че нарушенията са сведени до минимум. В спалните помещения е въведен образцов вътрешен ред. За пример бяха посочени подразделенията с командири офицерите Труфев и Янакиев.

По озеленяването на района е сторено доста. Засадени са 2300 фиданки, направени са градинки с алеи и свежи цветя. Увеличен е броят на отличниците по бойната и политическата подготовка. За пример са постоянните отличници старшина Тончев, старшина Даскалов, които завоюваха най-високото отличие радист първи клас. Похвалени бяха за безпроизшествени наряди младши сержантите Бешеров, Драганов, Дринов, Димов и др.

След доклада някои от първенците споделиха своя опит. Вълнуващо беше изказването на Героя на социалистическия труд др. Христо Йорданов, който разказа за постигнатите успехи в своята бригада.

Офицерът Жулев излезе с призив всички първенци да запазят и увеличат своите успехи.

На първенците бяха раздадени награди.

Старши сержант А. Трайков

Сержант И. Георгиев

Нормите бяха съкратени

След полунощ безброй звезди са осветили небесния свод. Наоколо е тихо. Само часовите са на своя пост.

В този момент радистът в приемния център получава по етера сигнал. Секунди след това отговорният дежурен, офицерът Пенев дешифрира сигнала и заповядва:

– Тревога!

Пред командния пункт само след девет минути долетя първата кола, подир нея втора, трета... и се образува цяла върволица. Начаса пристигнаха и военнослужещите от домовете си. Хората и техническите средства, определени за комендатурата, бяха готови.

Командирът погледна часовника си и топла усмивка засия по лицето му. Нормите за излизане по тревога бяха съкратени с 10 %.

“В навечерието на Деня на свободата – Девети септември – да не допуснем нито едно произшествие!” – такъв е девизът на старослужещите бойци от поделението на офицера Чернев. Така те с достойнство и чест ще изпълнят своя дълг към родината. Всеки от тях е подготвил отлично свой заместник.

Старослужещите навсякъде са за пример. Досега нито един не е допуснал произшествие в караулната служба. Всяка вечер на строевия развод на караула те се явяват опрятни, с добре почистено оръжие и снаряжение. Отлично знаят задълженията си по охраната на обектите. За пример са младши сержантите Дринов, Димов, Драганов, Беширов и други, които не един път са награждавани като отличници по бойната и политическата подготовка.

Така до последния ден от казармения живот старослужещите ще бдят зорко на своя пост. Нито за момент те не забравят, че са дали тържествена клетва за честна и вярна служба пред своята социалистическа родина.

На двата поредни състезателни изпита 82 на сто от радиотелеграфистите от подразделението на офицера Петров станаха класни специалисти. За пример са старшините Тончев, Даскалов и редник Пъндев, които се окичиха с най-високото отличие в специалността – “радиотелеграфист първи клас”.

Пътят към майсторството бе една висока стълба, по която воините се изкачваха стъпка по стъпка. Редяха се дни и месеци, изпълнени с упорита самоподготовка и тренировка. Най-напред приемането и предаването ставаше от зумер, а накрая от магнетронна лента с постоянно растяща скорост. Устроено бе радионаправление, на което се тренираше обмен на радиограми в определени норми. Така кореспондентите свикнаха безпогрешно да приемат. Всеки настройваше радиостанцията сам и влизаше в радионаправление за оценка “отличен”.

Успехите, които постигнаха воините-радиотелеграфисти, са посветени на 19-годишната от Великия празник на свободата.

Правителството на НРБ и целият наш народ с възторг посрещнаха споразумението между Съветския съюз, САЩ и Великобритания да прекратят ядрените опити във въздуха, водата и Космоса. Почти всички народи и правителства подкрепиха подписания в Москва договор. Изключение направиха само няколко държави, в това число и Китайската народна република. Ръководните китайски другари тръгнаха по пътя на хулите и клеветите към СССР и целия социалистически лагер. Те се самозабравиха дотам, че нарекоха договора “велика измама и заблуда за народите...”

Когато чете тези редове от декларацията на китайското правителство, човек изпада в недоумение. Такива думи говорят само “бесните” в САЩ или бонските реваншисти. А ето че заедно с тях сега са и представителите на една социалистическа страна! Такава линия е в противоречие с марксизма-ленинизма.

Сержант И. Кръстев

Сержант И. Георгиев

Всеотдаен труд за славната годишнина

Зимата не попречи на личния състав от нашето поделение да развие активна трудова дейност. Със собствени сили и средства без изграден нов автопарк. И това ново съоръжение веднага влезе в действие. От две седмици тук е необичайно шумно и оживено. Специално изградените групи започнаха подготовката на техниката за пролетно-лятна експлоатация.

Групите се ръководеха от старши сержант Димов, общопризнат в поделението с отличните си познания по автотехниката. В тях се включиха и шофьорите Кръстев и Петров, които през миналата година отлично подготвиха своите коли за зимуване.

За този кратък период при пълно спазване на графика бяха подготвени почти всички коли. Основно бяха прегледани двигателите, филтрите и филтриращите елементи, скоростните кутии, вътрешните и външните гуми и др.

Голямото старание, което влагат участниците в подготовката на колите за работа при летни условия, ще бъде стократно възнаградено. Поделението ще може успешно да изпълни всички възложени му бойни задачи, а бойците от транспортната рота ще посрещнат славните юбилейни годишнини с рапорт за достойно изпълнен дълг.

Старши сержант И. Георгиев

* * *

Хубава победа пред първомайския празник извоюваха радиотелеграфистите от взвода на офицера Христов. Още една голяма крачка към подстъпите на бойното майсторство направиха те.

На изпитите първи щурмуваха класните степени старослужещите бойци. Те бяха задължени да дадат пример на своите млади другари. От тях 75 на сто станаха носители на по-горен клас. Ефрейтор Димов и редниците Вълчев и Василев със своите отлични отговори по всички дисциплини заслужено се наредиха в строя на второкласните радиотелеграфисти.

Старшина Тончев, първенец на поделението, отново демонстрира своето високо майсторство на морзовия ключ и отличното познаване на съвременната свързочна техника, като потвърди завоюваното преди няколко години високо звание – радиотелеграфист първи клас.

Особено радостно за всички бе отличното представяне на младия боец редник Великов.

След успешните изпити целият взвод още по-вдъхновено се включи в бойната работа.

На първо място за зимния период в подразделението на офицера Петров се класира телефонният взвод с командир сержант Стойчев.

Тих и скромен, Стойчев не обичаше да шуми. Когато другите взводни командири и началници на екипажи поемаха обещания, че ще подготвят отлични взводове, той мълчеше. Но в същия момент тихомълком реши да премери силите си с другите. И започна всекидневен воински труд. Прокопани бяха каналите и сложени в тях кабелите в планираните четири направления.

Суровите зимни дни не изплашиха бойците – телефонисти. Напук на студовете, те копаеха дупки, изправяха стълбове, изкачваха се високо, свързваха. Директната телефонна линия с близкото населено място пак те построиха. При това на занятията по телефонна техника бяха редовни и с желание изучаваха новия материал. В клас, в централата и на полето те работиха съзнателно и всеотдайно. Трудът им не остана незабелязан, той донесе големи плодове. Нормите, които се искаха, бяха не само достигнати, но ги изпълниха за по-малко от определеното време. До един овладяха отлично своята специалност, станаха сръчни и издръжливи!

Ентусиазирани от своя командир, телефонистите от взвода на сержант Стойчев сплотиха своя колектив. В него е залегнал призивът: “Един за всички – всички за един!” Старослужещите подготвиха младите да работят бързо и безпогрешно на телефонния номератор. По тоя начин бе осигурена пълна взаимозаменяемост! На изпитите за излъчване на отличници по бойната и политическата подготовка 75 на сто от взвода постигнаха отличен успех, а останалите – добър.

Телефонният взвод на сержант Стойчев се състои от осем души. Някои другари, вярвам, ще кажат: “С толкова малко хора всеки би се класирал на първо място”. Но на практика не е така. Седемте могат да бъдат отличници, ала само един ако получи слаба оценка, ще пропаднат усилията на всички!

Сержант Стойчев от опит знае, че и най-малкият пропуск в обучението на един боец може да попречи на останалите, на целия колектив да стане отличник. Затова той гледаше на всички еднакво. За него нямаше една дисциплина по-важна от друга – изискваше от подчинените си да бъдат първи и по политическа, и по специална, и по строева, и по физическа подготовка.

До края на настоящата учебна година има доста време. На бойците от телефонния взвод предстоят нови задачи. В чест на славния двадесетгодишен юбилей те ще изпълнят всичко, каквото им се възложи, и ще крачат все напред в обучението си, защото не се задоволяват с постигнатото, защото носят всеотдайни, младежки сърца!

Да се даде прогноза за времето са необходими редовни наблюдения и измервания. А военната авиация трябва да има точен метеорологичен бюлетин, за да може да лети.

С усърдие изпълняват своите задължения наблюдателите ефрейтор Миков и редник Диков. Посменно те денонощно дежурят: наблюдават, изчисляват, изготвят телеграми. Получените сведения от радиотелеграфистите в приемния център веднага нанасят върху синоптичните карти.

Двамата другари са обещали да предадат своя опит и знания на младите си колеги Илиев и Русев.

Военнослужещите от поделението на офицера Жулев посрещнаха скъп и желан гост – другаря Тодор Живков. Пристигането му се очакваше с голям интерес. В негова чест гарнизонът бе тържествено украсен със знамена. Поставени бяха лозунги и портрети.

Сутринта самолетът направи завой над летището и се приземи. Почетният караул взе(???) за почест, засвири военният оркестър. След прегледа на войсковите части пионери поднесоха цветя. Другарят Тодор Живков се здрависа с посрещащите го представители на окръжния и градския комитет на Партията и командири. Колоната от леки коли потегли. От двете страни на шосето бяха наредени целият личен състав и гостите от града, които засвидетелстваха своето уважение към нашия държавник.

Първият секретар на ЦК на БКП, председател на Министерския съвет др. Тодор Живков и придружаващите го лица бяха изпратени с мощно, нестихващо воинско “ура”!

Воините бяха дълбоко развълнувани след тая сърдечна среща с високия гост. Те с чувство на нараснала отговорност ще повишат своите успехи.

Старши сержант И. Георгиев