О. р. п-к професор Иван Методиев Симеонов, началник щаб на 21 иап

Образование: Висше военновъздушно училище, Военна академия – 3-годишен курс, Генерал-щабна академия – 1 година

Длъжности в лет. Узунджово – 1968/79 г.

– старши пилот

– командир на звено

– зам.-началник ИА една година

– началник-щаб на полк – 4 години

– началник Център за бойно управление на авиацията – 3 години

– началник оперативен отдел 10 САК (1 година)

– преподавател в катедра ВВС – ВА

– зам.-началник катедра ВВС

– началник катедра ВВС

– зам.-началник Военна академия по учебната част

– началник ВА – 9 месеца

Общ нальот: 2600 л. ч.

самолети: Л-29 (1965 г.), МиГ-15, МиГ-17, МиГ-19, Су-25К

Прослужени години в БА: 37 г. и 6 месеца (с ВНВВУ)

В пенсия от 1.07.2002 г. Професор в Национална агенция по оценяване и акредитация на Висшето образование (НАОА) – член на Акредитационен съвет, хоноруван професор в Национален военен университет, Нов български университет, Университет за национално и световно стопанство, Софийски университет. Издадени 8 книги и над 200 публикации.

Есента на 1968 г. поради военните действия в Близкия Изток (т. нар. “Втора арабско-израелска война”) 4 месеца преди определения срок завърших обучението във Висшето народно военновъздушно училище (ВНВВУ) “Георги Бенковски” – Долна Митрополия. Тринайсет лейтенанти пилоти след дълго нощно пътуване с пътническия влак за Кърджали, към 6 часа сутринта на 6 декември 1968 г. се озоваха на гара Узунджово. Мъгливо, тъмно и влажно утро, никакви хора и само силуетът на облечения във военна полушуба офицер, който трябваше да ни заведе до “гарадока”. Така си спомням първата среща с “Узунджовия рай”.

В полка ни посрещнаха радушно, но атмосферата беше напрегната. Само няколко месеца преди нашето идване беше загинал командирът на ескадрила майор Гунчев, а старши лейтенант Петрински бе катапултирал и по случайност останал жив. Причината за катастрофата и летателното произшествие е взривяване в полет на бомбите под крилата на самолетите.

Летателният състав не надвишаваше 25 човека и с нашето идване полкът се превръщаше в боеспособна единица.

Идването ни в изтребителния полк и първия ден на офицерска служба съвпаднаха с неговия празник – 5 декември – деня на даването на първото бойно дежурство през 1953 г. В този ден по традиция се провежда футболният мач между летци и техници. Макар и след безсънно и уморително пътуване 8 души от нас намериха място в отбора. Аз също се включих и отбелязах втория – победния гол. Така след дълги години “хегемония” на техническия състав на футболното поле летците победиха.

След тези емоционални встъпителни думи ще се опитам да отговоря на въпросите от сухата фактология, но с мисъл, ако някога ми стигнат сили и воля, да опиша подробно този скъп за мене период на най-хубавите години от живота.

Служих в Узунджово от 6 декември 1968 г. до септември 1979 г. с прекъсване за обучение във ВА “Г. С. Раковски”, като през лятото провеждах летателния си стаж в полка. Напуснах Узунджово, за да заема длъжност в щаба на 10 Смесен авиационен корпус – гр. Пловдив, с перспективата от 1980 година да бъда изпратен на обучение в Генералщабна академия в СССР.

Попаднах в проектния списък за кандидат космонавти, в резултат на което при задълбочените проучвания на службите на ВКР (военно-контраразузнаване) откриват, че дядо ми по майчина линия като кмет в село е “засегнат от народната власт”. Този “факт” спря развитието на командната ми кариера в структурите на ВВС. Независимо, че се ползвах с авторитет и високо оценени организационни качества, както и предложения на офицери, бивши “активни борци” да ми станат гаранти, аз подадох молба за преподавател във ВА “Г. С. Раковски” и от 1981 година напуснах Смесения авиационен корпус.

По време на службата ми имах щастието да ме обучават прекрасни инструктори, специалисти и педагози с ярки индивидуалности. Командир на авиационното звено и мой пръв инструктор на реактивния самолет Л-29 беше о. р. полковник, тогава лейтенант, Златко С. Златков.

Трябва да отбележа, че нашият випуск беше първият в България започнал обучение на реактивни, а не на витлови учебни самолети.

В Узунджово командир на звено и инструктор ми беше тогава ст. лейтенант Момчилов, родом от град Перник. Командири на ескадрила са ми били майорите Мазнев и Арабаджиев.

Тук е мястото да изкажа своето възхищение от командира на Първа изтребителна ескадрила и мой инструктор майор Арабаджиев родом от с. Зелениково, Пловдивско. Прекрасен човек, изключителен спортист, професионалист и възпитател.

Пристигането ни в Узунджово съвпада със смяната на командира на полка. На мястото на полковник Василев беше назначен полковник Теодосиев. Командири на полка по време на службата ми бяха още полковник Й. Йорданов от с. Ябълково, Хасковско, чудесен организатор и психолог и полковник Тодор Киселков.

В трийсет и четири годишната ми летателна дейност съм летял на следните типове и модификации самолети: Л-29, МиГ-15бис, МиГ-17, МиГ-17ПФ, МиГ-19С и СУ – 25К.

Организационната структура на 21 изтребителен авиационен полк по време на службата ми в него включваше три изтребителни авиационни ескадрили, въоръжени със самолети МиГ-19С, а от 1970 г. с МиГ-17. Всяка ескадрила имаше по четири звена: едно командно и два редови с по 12 бойни самолета и 4 за управлението на полка. Към 1968 година поради недостига на летци ескадрилите и голяма част от звената бяха щатно непопълнени с летци. Едва към края на 70-те години полкът беше попълнен с летателен състав по щат. По-късно през 70-те години останаха две изтребителни ескадрили.

Учебно-бойната дейност се осигуряваше от два батальона: батальон за летищно-техническото обслужване и отделен батальон за радио– и светотехническо обслужване. Полкът разполагаше с Команден пункт, съвместен с радиотехнически възел, запасно летище Малево и авиодиспечерска служба и щаб. Пълното мобилизационно развръщане на полка и обслужващите го подразделения достигаше около 450 души личен състав.

През 1969 година преминахме на самолет МиГ-19с. Това е първият свръхзвуков изтребител от серията МиГ-ове. Максималната му скорост достига 1430 km/h. Самолетът е с два двигателя, но не разполага с учебно-тренировъчен прототип. Поради тази и някои други конструктивни особености: 60 градусова стреловидност, влошени качества на планиране, малък ъглов момент на управление на хоризонталното кормило с електропровод при отказали двигатели, обучението на млади летци е твърде сложно и напрегнато. Преди допускане към полет на МиГ-19с с инструктор на МиГ-15У се изпълнява кацане на повишена скорост. Подобно бе преминаването ми на щурмовия самолет СУ-25к през 1984 година на летище Безмер. Поради тази причина при кацане на летище Узунджово лейтенант Петър Ж. Господинов от нашия випуск след изравняване на голяма височина и отнемане на двигателите разруши без възможност за възстановяване самолет МиГ-19С. Летецът остана невредим. При приучването на летище Безмер (поради ремонт на пистата за излитане и кацане в Узунджово) през пролетта на 1969 година загина лейтенант Петър Кънев Петров, родом от с. Дъбене, Ловешко. При полет в зона сложен пилотаж летецът попада в свредел, катапултира на твърде малка височина и намира гибелта си до с. Езеро, Новозагорско.

Годините на службата ми в Узунджовския изтребителен авиационен полк съвпада с изключително интензивна и напрегната учебно-бойна летателна дейност. Ученията и задачите бяха близки до реалните бойни действия:

– полети на пределно малки височини от 50 до 200 m и над море – 30 m над морската повърхност. Целта беше да се постигне подготовката, демонстрирана от израелската военна авиация в ударите по летищата на Египет;

– излитане, сложен пилотаж, въздушен бой и бомбопускане в големи групи – 6 самолета;

– трениране и демонстриране на излитане “изпод удара” на противникова авиация на 44 бойни самолета за време до 50 min (Граф Игнатиево началото на 70 години);

– полети от грунд (Крумово, Бършен), кацане и излитане от уширения, стрелба и бомбопускане с реални боеприпаси, прихвати, включително на стратегическите бомбардировачи ТУ-95 и ТУ-16;

– участие в учения с реално обозначени сухопътни войски и военноморски сили годишно, заедно с ескадрилите и полковете летателно-тактически учения един пилот участваше в 8 – 9 броя авиационни учения;

– носене на бойно дежурство – двойка изтребители (през 70 години на летец достигаха до 80 – 100 броя). Лично аз имам около 20 излитания по бойно дежурство. Не съм действал по реален нарушител. Често обаче сме били насочвани по въздушна цел, наблюдавана на екраните на РЛС, а реално в района такава е отсъствала.

В периода на летателна дейност в Узунджово съм имал и някои особени случаи: при излитане по бойно дежурство двойката изтребители попада в буреносен облак (в района на град Чирпан на височина 5000 m). Изживяването беше неописуемо, двойката се разкъса, озовах се на 7000 m със скорост около 300 km/h, кацане без спусната носова стойка поради отказ в материалната част и други.

Пазя прекрасни спомени за много колеги и приятели от времето на съвместната ни служба в 21 изтребителен полк.

Колегите, с които започнах офицерската си служба, са:

– Цоко Т. Цоков, по-късно командир на 25 ибап – Чешнегирово и заместник-командир на 10 САК;

– Симеон Н. Русинов “Сенси” завърши службата си като преподавател във ВНВВУ;

– Руси М. Русев от с. Иваново, Хасковско;

– Рачо П. Рачев от град Перник – старши пилот от моето звено, уволнен заради неблагопристойно изказване за партията;

– Панко Рачев от Плевен;

– Здравко Хр. Величков стигна до заместник-министър по транспорта;

– Димитър П. Василев;

– Петър Ж. Господинов;

– Петър К. Петров – загина при авиационна катастрофа;

– Александър Попов – загина на летище Безмер поради спиране на двигател на самолета при опит за кацане;

– Георги Петров – завърши службата като преподавател във ВНВВУ;

– Чавдар Генов твърде малко остана в Узунджово, използва политическите си протекции и беше изтеглен в БГА.

От останалия летателен състав в полка в края на 60-те години си спомням: подп. Теодосиев, подп. Бакалов, подп. Николов, майор Николов и Стойков, майор Чакъркчиев, капитан Пилев, старши лейтенантите Петрински, Андонов, Момчилов, Лоловски, Тосков, Киряков, лейтенантите: Димов – загинал при излитане с МиГ-19 в Узунджово, Аврамов, Делчев, от инженерите: подп. Трайков, Делчев, Арсов и други, от щурманите: лейтенант Иванов, Лалов, Чилингиров, младите лейтенанти от щаба на полка мои подчинени Карамунчев, достигна до генерал от ВВС, Кривиралчев, Андонов, Дяков, Кисьов и още десетки други. Вероятно много от тях вече не са между живите – вечна им памет – те пишеха историята на 21 изтребителен авиационен полк.

След завършване на ВА “Г. С. Раковски” на 26 години, току-що получил военно звание “капитан” бях назначен за началник щаб на полка. Бях първият началник-щаб летец в системата на ВВС в периода след 1945 година. Току-що назначен беше и командирът на полка подполковник Йорданов. С него, инженера на полка подполковник инженер Трайков и останалият ръководен състав създадохме прекрасен екип.

Трудностите, с които трябваше да се справя, бяха огромни – усвоявах щабната дейност – планиране, отчет, контрол, които поначало не импонират на летателния състав. Тази работа беше нова, непозната и почти не беше изучавана във Военната академия. Едновременно с това трябваше да участвам в изпълнение на летателна програма за получаване на първи летателен клас – полети във всякакви метеорологични условия денем и нощем. Много от нещата се извършваха за сметка на личния живот и семейството.

Не бях конфликтен и благодарение на уважението, с което се ползвах сред личния състав, спортната ми натура, организираността и трудолюбието успях да се справя.

По време на службата ми като началник-щаб на 21 иап две последователни години 1976 и 1977 завоюва първо място в системата на ВВС. Третата година нелепа катастрофа (при излитане с УМиГ-15 инструкторът старши лейтенант Милчев неволно отнема стоп крана на двигателя) лиши полка от поредното първо място.

Забележително постижение на 21 иап беше съвместното строителство на 10 нови обекта по случай 25-годишнината от създаването му. Ентусиазмът, всеобщият подем и безвъзмездният труд на целия личен състав от полка и обслужващите е онова, което и днес е живо в паметта ми.

За мен най-големите неблагополучия, сполетели 21 иап по време на службата ми в Узунджово, остават двете авиационни катастрофи (на лейтенант Димов при излитане с МиГ-19с южно от близката приводна радиостанция, на която бях пряк свидетел, и тази на лейтенант Банев, който почина пет дни след катапултирането при изключване на двигателя от инструктора). Те оставиха травми в душата ми, макар и преживени от позицията на различно служебно положение.

21 иап имаше свой празник, но хората умееха да празнуват не само на датата 5 декември. Периодически се организираха приятни излети в Райновската гора, Клокотнишкото ханче и други места. Ежегодно се участваше в авиационни демонстрации, при една от които от пистата с широчина 60 m едновременно в плътен боен ред излетяха 6 МиГ-17, което по-късно беше класифицирано като нарушение от командването на 10 САК.

Трудно е да се каже какво не съм постигнал по време на службата ми в Узунджово. Бил съм командир, началник, подчинен. Всяка длъжност, професията и средата са ме научили на нещо. Школата на авиационната служба прави умните и трудолюбивите по-умни, по-находчиви и реализуеми в различни сфери на живота. Лично аз дължа много на периода на работа в 21 иап – Узунджово.

Сериозни нарушения на земната и въздушна дисциплина не съм допускал. Естествено, като всеки млад военен пилот има прояви, но те са плод на разумен, пресметнат риск, а може би и съдбата е била благосклонна.

Спомням си един твърде поучителен случай, който още в първите години на службата ме накара да преосмисля поведението си при предполетния режим.

Рано в зори преди разсвет полкът беше вдигнат по тревога. Почти не бях спал, но това го спестих пред командира на ескадрилата и пред лекаря на предполетния преглед. Излетяхме на разсвет с бомби и 30 снаряда на едно от оръдията. Задачата беше да се извърши бомбен удар и стрелба по “цели” на полигон Обнова (край град Левски). За назидание, че се явихме с десетина минути закъснение. Бях старши на групата за доразузнаване в двойка с лейтенант Русев. При завръщане от изпълнение на задачата беше излязъл силен южен вятър “фьон”, духащ отляво на курса за кацане. Спазих всичко, заложено в инструкцията, за да парирам изнасянето, но в момента на кацане поради забавени реакции спуках дясна гума. Тогава взех решение: “ако искаш да си жив и здрав, дотук с неспазване на предполетния режим”. Никой не разбра причините за допуснатата предпоставка, но за мен тя беше поучителна. Имам няколко излизания в “уловката”. Впрочем за Узунджово при мокра или хлъзгава полоса това беше често явление.

Никога няма да забравя изобилните снеговалежи след преминаване на циклонален център през Средиземно море, ледът по пистата, седмиците чакане без полети и “трудовата повинност” – разчистване на блоковете сняг около стоянките.

След като напуснах Узунджово продължих летателната дейност. През 1999 година на 52 години поради медицински проблем (коксартроза в дясна тазобедрена става) приключих с летателната дейност, но не се отказах от авиационното дело – преподавам и следя процесите в бойната ни авиация.

В заключение на това стенографско изложение мога да кажа, че когато съм имал най-трудни моменти, съм си казвал – “ти си се справял, видял си и си се докоснал до неща, достъпни на малцина – ще се справиш и сега”. Благодарен съм и вечно ще си спомням прекрасните узунджовски години.

От м. юли 1953 г. е чиновничка в явна секция в под. 25 980 – 81 ОАТБ – летище Узунджово. Работила е в служба ГСМ и вещева служба до Х.1976 г. Председател е на Профкомитета 10 г. до 1976. Пенсионира се през 1976 г.

През 1958 г. е съкратен от редовете на БНА.

Завършва Механо-техникума в гр. Пловдив. Работи като ел. техник в много предприятия.

През 1984 г. излиза в пенсия.

Има военна служба – 7 г.

Старшина от запаса Атанас Ленев Атанасов от с. Узунджово
В гарнизон Узунджово постъпих през 1959 година като радиомеханик в ескадрилата на капитан Христо Николов (Злото) в групата за радиомеханици на старши лейтенант Здравко Тонев (Бетона).

След това преминах на служба към свръзките – 21 БРСТО – при капитан Петров (ротен командир).

През 1969 година направиха нов команден пункт на локатора, което наложи моето преместване в тиловия батальон в служба АТС с командир подполковник Виден Ковачев. По това време служба АТС бе с началник подполковник Вълков, впоследствие началник на службата стана Георги Стоянов. По специално аз бях в служба ЕТС (акумулаторното) с началник майор Стаменов, а впоследствие началник стана майор Маринов (Марци). В тази служба през 1979 г. се пенсионирах.


* * *

Искам да разкажа един случай, с който да подчертая важността на служба ЕТС.

Това се случи през 1978 година, когато една сутрин дойде командирът на 21 иап подполковник Киселков, за да ни благодари за безупречната служба. През нощта е имало нощни полети и подполковник Киселков е бил над Горна Оряховица, когато му отказва генераторът на самолета. Знаете, че в такава ситуация летецът изключва всички уреди и оставя само радиото. Благодарение на отлично поддържаните акумулатори на самолетите, за което нашата служба отговаряше, той благополучно се приземява на летището.

О. р. подполковник Георги Иванов Динев
Роден е на 4.04.1933 г. в с. Обручище, Старозагорско. Завършва средно образование в гр. Харманли, 1954 г. Военното училище в гр. Шумен, профил “Зенитна артилерия”. До 1964 г. служи в ПВО в гр. Димитровград и гр. София. От 1964 – 1965 г. във ВНВВУ “Г. Бенковски” – Д. Митрополия, а от 1965 до 1984 г. е на служба в 81 ОАТБ – летище Узунджово, Хасковско.

Заемал е длъжностите: началник оръжейна работилница, началник служба АВ, началник-щаб на 81 ОАТБ, командир на 81 ОАТБ от 1979 – 1983 г.

Излиза в пенсия през 1983 г. по желание.
Спомени

Когато дойдох на служба в 81 ОАТБ – лет. Узунджово – 1965 г. заварих един сплотен, знаещ и можещ колектив да изпълнява поставените му задачи. Изпълнението на служебните си задължения от личния състав, според мен се дължи на организационната структура на поделението, на опитните и знаещите командири, началници на служби и командири на роти.

Заварих следния команден състав на 81 ОАТБ:

Командир на поделението – подполковник Тодор Чернев

ЗКПЧ – подп. Михайлов

ЗКТЧ – подп. Тошо Йорданов

Началник-щаб – м-р Видин Ковачев

ЗНЩ – м-р Стоян Стоянов

ЗНЩ по мобилизационните въпроси – м-р Костадинов

Началник на секретна секция – волнонаемната служителка Станка Христова

Комсомолски секретар – л-т Емил Боянов Павлов

Командир на охранителна рота – м-р Труфи Димитров Труфев; взводни командири к-н Георги Грозев Динев

Командир АТР м-р Здравко Николов Янакиев, взводни командири

Началник АТС – подп. Гешков

Началник складове за авиотехническо имущество старшина Тодор Чакъров и старшина Георги Занев

Началник кислородно зарядна станция – старшина Костадин ............ и старшина Стоян Владов

Началник компресорна станция – старшина Георги Бойчев

Началник ЕЕТ служба – м-р Горов

Началник акумулаторна зарядна станция – с-на Иван Христов Вълев

Деловодителка волнонаемна служителка – Недялка Янакиева

Началник ЕТ – м-р Атанас Ангелов Кънев

Началник-склад инженерно-аеродромно имущество – с-на Антон Костадинов

Комендант на летателно поле – с-на Стайко Кирев Стайков

Ел. техник – волнонаемен Киро Кирев

Водопроводчик – бай Делчо

Дърводелец – бай Димо

Деловодителка – волнонаемна служителка Балканова

Началник на служба ГСМ – майор Кольо Христов Колев; механик – старшина Георги Нанев, началник на керосино-зарядна станция – с-на Петко Апостолов, началник на склад бензин – сержант Павел Христов Янакиев

Деловодител – волнонаемният служител Иван Мушаков

Началник на служба АВ майор Стойне Йорданов; началник на оръжейна работилница и началник на склад за авиационно и стрелково въоръжение – с-на Михаил Димитров Тянков; началник на склад с авиационни и стрелкови боеприпаси – с-на Таков

Началник продоволствена служба – ......................

Началник на склад за хранителни стоки – с-на Георги Стоянов Георгиев; снабдител – Добри Марков Добрев

И столови за хранене: летешка, техническа и строеви стол с главен майор Георги Кочев

Войнишка столова с майстор готвач – с-на Йордан Златев. Като майстор готвач работиха – Кольо Нолев. След уволнението на с-на Кочев сержант Нолев зае неговото място.

Началник на вещева служба – м-р Николов; началник на склад МНЗ имущество – с-на Минчо Минчев; началник на склад текущо имущество – с-на Христов

Командир на домакинско отделение – с-на Латев; работещи към домак. отделение волнонаемни работници – Чакърова и Бойчева.

Деловодител – волнонаемна служителка Станка Ковачева

Началник на медицинската служба – ст. л-т Диамандиев; младши лекар ст. л-т Андровски; авиолекар м-р Стайко Стайков; зъболекар м-р Яни Янев; мед. сестра Дамянка Шопова; мед. техник к-н Иван Димитров; санитар Иванка Калайджиева

Началник на химическа служба – м-р Тодоров; началник на склад – с-на Димитър Трифонов

Командир на зенитна батарея – м-р Грозев

Помощно стопанство с ръководител Йордан Кирев, гл. счетоводител Добрин Добрев; касиер домакин Златка .........; ветеринарен техник Андон .........; овчари – 2 души; гледачи на птиченосачките – двама; свинегледачи – 4 души; телегледачи – 2.

На основание на министерска заповед за временно приемане на запасни офицери, завършили школите за запасни офицери към различните военни училища, бяха приети като офицери на редовна военна служба следните офицери:

л-т Костадин Вълчев Жеков; л-т Георги Енев Колев; л-т Златко Латев; л-т Веселин Петров Младенов; л-т Желязко Маринов Желев; л-т Тенчо Иванов Карабобов; к-н Манчев; ст. л-т Митко Пенев, л-т Илия Добрев; л-т Кирил Иванов Кирев; л-т Христо Иванов Христов.

Трябва да отбележим, че тези млади офицери с достойнство се включиха в изпълнението на функционалните си задължения.

Не се почувства никакво сътресение в работата на командването, щаба, службите и ротите след излизането на офицерите Чернев, Михайлов, Ковачев и Йорданов – преминали на други длъжности в по-горното командване и излезли в пенсия офицери – Йорданов, Гешков, Колев и Николов.

През останалия период служба в поделението различните длъжности се заемаха от различни офицери: командири на поделението – подп. Ковачев; подп. Кънев; подп. Динев; подп. Колев; началник-щаб – подп. Кънев, подп. Труфев; подп Динев; под. Колев.

ЗКПЧ – подп. Павлов; м-р Иванов, к-н Георгиев.

ЗКТЧ – подп. Здравко Н. Янакиев, инж. к-н Петко Мирчев Бамбовски, к-н Анадолиев

началник-щаб – подп. Кънев, подп. Труфев, подп. Динев, подп. Колев

помощник началник-щаб – капитан Костадин Вълчев Жеков

ЗНЩ по мобилизационните въпроси – к-н Веселин Петров Младенов, началник секретна секция – волнонаемната служителка Василка Иванова; машинописка – Иванка Павлова

началник АТС – подп. Иван Христов Вълков, подп. Георги Иванов Стоянов; подп. Марин Симеонов Маринов; началници на складове – с-на Стойчо Стойков и с-на Илия Петков

кислородно-зарядна станция – ст. Тончо Жечкин и серж. Кръстю Кръстев

компресорна станция – с-на Георги Бойчев и ст. Делчо Михов

н-к ЕТС – м-р Стаменов, подп. Маринов, м-р Кирев

н-к акумулаторна зарядна станция – с-на Атанас Пенев, ст. Минчо Янев

завеждащ деловодство – волнонаемната служителка Нина Иванова, Мирослава Иванова

н-к служба АВ – подп. Динев, к-н Дечев

н-к оръжейна работилница – подп. Денев, к-н Дечев

н-к склад авиационно и стрелково въоръжение ст. Йовко Василев, ст. Тодор Генчев

н-к склад авиационни и стрелкови боеприпаси ст. Тодор Попов

н-к склад с авиационни боеприпаси сержант Петър Митев Петров, с-на Иван Христов Вълев, деловодителки – волнонаемни служителки – Екатерина Иванова, Славка Рачева, Таня Андонова, Димитрина Попова

н-к ПС ст. л-т Иван Павлевски, ст. л-т Руси Манолов Русев, л-т Милков

н-к склад хранително продоволствие – с-на Георги Стоянов, ст. Георги Петков, домакин на летешки и технически стол – Васил ....

домакин на строеви стол – волнонаемната служителка Ганка Иванова

майстор готвач за летешкия и техническия стол – с-на Колю Нолев; Георги Карамфилов

на войнишка столова – ст. Владинов

н-к деловодство – Емилия Иванова, Иванка Георгиева

н-к ВС – к-н Стефанов, л-т Латев, ст. л-т Стефан Кръстев

н-к МНЗ склад – с-на Ангел Кацаров

н-к склад текущо вещево имущество – ст. Демирев, ст. Костов

командир дом. отделение – ст. Тодор Станков Тодоров, ст. Добри Маринов Добрев

балноперален комбинат – с-на Георги Бойчев, Тонева, Бойчева

шивачи – бай Запрян и Делчо

обущари

н-к деловодство – Росица Николова

н-к кислородно-зарядна станция – с-на Пенко Апостолов

н-к склад бензин – Павел Янакиев, Славей Георгиев Телчев, механик – с-на Георги Нанев, с-на Павел Янакиев

лаборант и деловодител – Иван Мушаков

н-к ИАС – к-н Тенчо Иванов Карабобов

н-к склад с инженерно аеродромно имущество – с-на Петър Тодоров

комендант на летателно поле – с-на Стайко Кирев Стайков

ел. техник – с-на Христо Христов

н-к дърводелска работилница – бай Димо

водопроводчик – бай Делчо; Боньо Бонев

деловодители – Диметрия Попова, Екатерина Иванова, Славка Рачева, Таня Андонова

н-к Х. С. – м-р Иван Димитров Димитров, с-на Трифонов

н-к склад химическо оръжие – с-на Димитър Георгиев Трифонов, ст. Йовко Василев

н-к мед. служба – м-р Теодоси Вълчев Андровски, к-н Генко Гинев; младши лекар к-н Тома Томов; зъболекар к-н Боню Манчев; мед. сестра Дамянка Шопова; аптекар Христина, Станка, санитарка Иванка Калайджиева

командир на АГР – к-н Бамбовски, к-н Христов; взводни командири ст. л-т Желев, ст. л-т Киров; ЗК на ротата ст. л-т Петров

старшина на ротата – с-на Катранджиев

командир на охр. рота – к-н Динев, к-н Жеков, к-н Колев, л-т Александър Караджов, с-на на рота с-на Велко Димитров, Борис Колев; взводни командири ст. Стамов, ст. Тодоров

н-к финансова служба – о. з. Иван Георгиев Колев, касиер Недялко Стоянов

помощно стопанство с ръководител Йордан Кирев; ветеринарен лекар Антон .....; гл. счетоводител Добрик Добриков; касиер-домакин Златка

На младите офицери, приети от запаса, беше им предоставена възможност да кандидатстват във висши военни училища и да завършат образованието си.

Съвместно с командването, партийната и комсомолска организации утвърдихме желанието на офицерите: л-т Русев, ст. л-т Жеков, ст. л-т Иванов, ст. л-т Христов и л-т Карабобов.

В последния момент командирът на поделението променя решението, взето на съвместното заседание.

На рапорта на ст. л-т Карабобов бе писано “не разрешавам”.

Ст. л-т Младенов ЗНЩ по мобилизационните въпроси сподели това решение на командира. След консултации помежду си решихме ст. л-т Младенов да пусне рапорта на ст. л-т Карабобов по канален ред до МНО. Това, което не очаквахме се случи. Върху подписа на подп. Кънев “не разрешавам”, министъра на НО е писал “Разрешавам”.

След този случай службата на ст. л-т Младенов и ст. л-т Карабобов им стана непоносима. Споменатите офицери завършиха военните училища – ст. л-т Русев завърши и Военната академия. Стигна до длъжност в БНА заместник началник тил на авиационен корпус, ст. л-т Карабобов – командир на тиловото поделение в Чешнегирово, к-н Жеков в НЩ на 81 ОАТБ – Узунджово, к-н Христов – к-р на тиловия батальон във ВНВВУ Д. Метрополия, к-н Иванов – на работа в политотдела на корпуса.

В края на втората година на следването на офицерите в канцеларията на началник-щаба на поделението, където пишех плана за бойната и политическа подготовка, изведнъж се появи к-н Жеков и ми заяви:

– Др. подполковник завърших следването си, скъсаха ме по 2 изпита.

– Жеков, кое ти попречи да не вземеш изпитите?

– Не ми стигна времето за подготовка на изпитите – и дръпна стола да сяда зад бюрото си.

– Жеков, не сядай! От този момент напускаш поделението и започваш да се готвиш за изпитите и докато не ги вземеш, не се връщай!

– Др. подполковник, аз нямам вече дни за изпити.

– Жеков, аз не те питам имаш ли дни за изпити. А искам да вземеш изпитите!

И това се случи. Жеков не само взема изпитите си, но и завърши Военното училище. И така никой не разбра колко дена е вземал за изпитите.

Завършиха Военната академия к-н Стефанов, ст. л-т Латев, к-н Русев, к-н Колев.

През този период на службата ми в поделението личният състав обслужваше самолетите МиГ-19 и МиГ-17.

При обучението на личния състав на поделението командването се ръководеше от плана за бойната и политическа подготовка за годината, мобилизационните планове и задачите, стоейки пред поделението по осигуряване на авиополка в летателната му дейност.

Ежеседмично се правеха разписания в щаба на поделението, ротите и службите за ежедневния учебен процес.

След получаване на ежедневната заявка за полети от авиополка се изготвяше от страна на поделението заповед по осигуряване на авиополка за следващия ден.

По време на полетите през деня се извършваше качествен контрол от щаба на поделението, началниците на служби и командири на роти. При констатирани нередности веднага се вземаха мерки по отстраняването им. При зимни условия – полосата се поддържаше винаги годна за полети.

Смятам, че сляпо се изпълняваха инструкциите и наставленията по поддържане и почистване на полосата. Не проявявахме и прилагахме творчество при почистване на полосата зимно време.

Имаше години и дни, когато чистихме полосата при силни виелици и натрупване на преспи.

Много лошо впечатление ми направиха действията на ген. Велков. Идвайки в гарнизона за проверка, как се извършва почистването на полосата, с вертолета си кацна направо на полосата до един снегорин – цистерна с изгаснал двигател. Старши на тази цистерна беше м-р Любен Стаменов. Без да слуша за причината за спиране на снегорина м-р Стаменов бе наказан с “Непълно служебно съответствие”.

Може би този случай ме накара, когато станах командир на поделението, да сменя реда и процедурите по почистване на полосата. Понякога не се консултираха с МТО службата за времето и се вземаха неправилни решения от страна на проверяващите.

Веднъж преди нощни полети ми се обадиха от блоковите жилища – подполковник Костов, и ми нареди веднага лично аз да се кача на един снегорин и да отида да почистя пътя и района около блоковите жилища.

– Др. полковник, аз вземам решенията кога ще бъдат почиствани пътищата. А при създалата се снежна обстановка, нощни полети няма да има.

Полк. Костов:

– Аз ще те науча как се изпълняват заповеди. Ще докладвам на командира на корпуса.

Аз:

След този случай аз разбрах, че е зет на моето село. А със съпругата му се познаваме от деца. Явно е искал да се представи пред някого.

Веднъж през м. април 1982 г. при провеждане на полети в гарнизона на посещение бе командирът на корпуса ген. Трифонов.

На дежурната стоянка на една маса бяхме седнали ген. Трифонов, подп. Киселков и аз – подп. Динев.

Наред с въпросите, които обсъждахме, ми поставиха въпроса по почистване на полосата.

– Динев, всички от командването в корпуса се чудим как вашата полоса през тази година е винаги чиста и годна за летателна дейност при зимни условия. А други гарнизони не могат да я почистят.

– Др. генерал, може би от моя отговор ще останете учуден, но аз ще ви кажа истината. Аз почти не спазвам инструкцията за почистване на полосата. Започвам да я чистя 2 часа преди застъпването на дежурните самолети в бойно дежурство.

– А какво правите преди да започнете почистването на полосата?

– Почиствам пътя от разклона Хасково – Димитровград до с. Узунджово и блоковите жилища. Почиствам рульожките и около стоянките на самолетите. Районите на службите и ротите.

– Вие не ще сте готов да приемете самолети от гражданската авиация. Няма при сняг с дебелина около 10 см транспортният самолет да кацне и излети.

– Това свое решение вземам, след като получа подробна информация за метеорологичната обстановка в страната и на Балканите, най-вече температурите и ветровете.

Имаше и такива случаи след почистване на полосата. Тя е почистена от сняг и отлично е подготвена за полети. Падналият сняг в района бе в голямо количество. И така при почистването от двете страни на полосата се натрупва сняг на височина 1,30 м. Беше поставен въпросът можем ли да проведем летателния ден при тези условия.

Началниците от корпуса започнаха да ходят по снега и да умуват какво ще се прави с него.

Едно от предложенията беше, че при кацане на самолета и спукване на една от гумите, той ще се забие в натрупания сняг и ще предизвика авария. Без да вземат мнението на МТ служба какво е времето в България и на Балканите, вземаха решение да се изхвърли снегът чрез роторните снегорини още 15 – 20 метра встрани от полосата. Още вечерта задуха белият вятър и снегът започна да се топи. Когато се върна във времето назад, идвам до извода, че нямахме добро взаимодействие между командването на трите поделения и на отделните служби.

Понякога получавахме заповед без да разсъждава този, който я издава.

При провеждане на авиационно занятие от авиогарнизона Граф Игнатиево може би по погрешка една ракета въздух-земя бе паднала на брега на реката в с. Славяново, общ. Харманли.

Командването на авиополка и батальона получиха устна заповед да се изпратят наши хора да я обезвредят и докарат на летището.

Но воинът е сам воин, получава заповедта и тръгва за изпълнението. Намира се ракетата, обезврежда се и се докарва на летище Узунджово.

Какво щеше да стане, ако бе станал нещастен случай. Първо, ние не познаваме устройството и действието на ракетата. Второ, нямаме писмена заповед. А можеше да се изчакат два часа да дойде специализирана група по обезвреждане на боеприпасите от Граф Игнатиево да свърши работата си.

Някои от командирите на авиогарнизоните искат други да им изпълняват функционалните задължения.

През периода 1975 г. до 1982 г. командването на батальона извърши грандиозно строителство, въпреки че това не им влиза във функционалните задължения.

Построиха се бензиностанция, мивки, нов навес от гараж за автомобили, автоработилница, железни врати на гаражите, петролопровод от гара Узунджово до склад на ГСМ – за разтоварване и транспортиране на керосини, тръбопроводи за цистерните в ГСМ. Построиха се два учебни корпуса, две дежурни стоянки височинен дом. Помещение с канцеларии на тиловото и свързочно поделение.

Но ние не само ги построихме и узаконихме с акт № 16 на ползвателя, но някои командири от авиополка искаха и ние да ги стопанисваме.

Един ден ми се позвъни по телефона и ми беше предадена заповед на командира на корпуса генерал Леонидов да бъда в учебния корпус на първа ескадрила.

Заповедта беше изпълнена, стана и представянето съгласно устава.

Ген. Леонидов ме пита:

– Динев, защо учебните корпуси и дежурните стоянки се водят на ескадрилите, а не на вашето поделение?

– Др. генерал, въпреки, че строителството на тези сгради не влиза във функционалните задължения на поделението, ние ги построихме и ги сдадохме с акт № 16 на ескадрилите.

– Какво искате да кажете, че командирът на ескадрилата трябва да отговаря за учебния корпус и дежурната стоянка?

– Др. генерал, командирът на ескадрила си има свой подчинени, НЩ на ескадрилата и старшина на ескадрила и войнишки състав.

– Динев, знаете ли какво е да си летец?

– Знам, др. генерал!

– Нищо не знаете. Започне ли една атомна война, първо летците на фронта, те ще посрещнат ударите.

– Не е вярно, др. генерал. Първи ще посрещни ударите от атомния взрив наземният състав на авиогарнизона, а вие, летците, ще се качите на самолетите, ще излетите, ще кацнете в Сибир и ще се върнете след години, когато оживелият надземен състав ликвидира последствията от атомния удар.

В този момент генерал Леонидов се обърна, тръгна без дума да каже.

Очаквах голяма буря след този случай, но не се състоя, защото уставните наставления бяха на моя страна.

Понякога поставянето на задачите от страна на авиополка пред поделението бяха внезапни. Поставят те пред свършен факт. Трябваше да реагираме и да търсим пътища за тяхното изпълнение.

През 1981 г. в един прекрасен летателен ден, в края на полетите на разбора се постави задачата за следващата сутрин да бъдат подменени два циментови блока на полосата. Те се намираха по средата на полосата срещу МТО.

Поставената задача я обсъдихме с н-к ИАС к-н Карабобов и личния състав на службата. Очите ни веднага се обърнаха към шефстващите предприятия, домостроителния комбинат.

Имахме късмет, че директорът на домостроителния комбинат и заместниците му бяха там. Директорът инж. Цвятко Христов веднага събра необходимите му хора. Изслушаха нашите искания и вземаха решения да ни помагат.

От нас искаха да разбием старите блокове и да подготвим мястото за наливане. Хората от Домостроителния комбинат свършиха отлична работа. На следващата сутрин блоковете бяха приети за годни. Това стана благодарение на отличната организация от страна на личния състав на батальона и най-вече на личния състав на ИАС с началник к-н Тенчо Иванов, к-н Карабобов и комендант на летателно поле с-на Стойко Кирев Стойков.

Във всички служби в складовата база се създадоха условия за механизирано товарене на имуществото от мобилизационния запас.

При тези услуги управлението на Домостроителния комбинат не прие нито една стотинка от поделението.

При топене на снеговете на пролет, дренажната система от северната страна на полосата не можа да поеме водата.

Взе се решение да се ремонтира дренажната система.

Както казах и по-напред, командването на поделението се ръководеше по обучението на личния състав от заповедите на МНО, разпорежданията на ГЩ на БНА, инструкциите и заповедите на командването на ПВО и ВВС, корпуса от плана за бойната и политическа подготовка.

През периода от създаването на поделението до 1982 г. то бе 25 пъти първенец в системата на ВВС и МНО.

Материално-техническото осигуряване се осъществяваше чрез ежегодни и ежедневни заявки към отделните служби в поделението от страна на авиополка.

Личният състав на поделението участваше активно в ученията, провеждани от Варшавския договор, МНО, ПВО и ВВС, корпуса и летателните учения на авиополка и ескадрилите на други аеродруми.

Резултатите бяха отлични, затова говорят и оценките на проверяващи посредници.

През този период от службата ми не се разрешаваше правенето на снимки по отразяването на ежедневната дейност на службата и ротите. Направили сме една снимка, показваща товаренето на авиобомба – ФАБ-250 – за полети (снимката на с. 482 горе).

Веднъж по време на полети се отделят от оръдието за НУРС два неуправляеми снаряда и попадат в стопанския, двор намиращ се край пътя за с. Минерални бани. Снарядите своевременно бяха открити и обезвредени от личния състав на служба АВ.

Но имаше и такива случаи на недоглеждане на ръководни документи. Така бе допусната груба грешка при даване на заявка за извършване на бомбомятане на следващия летателен ден. В заявката било записано МДВ-2 – взривател АВ1**. А трябвало да бъде записано и изпълнено – МДВ1 и взривател АВ1**. Ако погледнеш по външен вид ще видиш, че има голяма разлика. МДВ2** е по-къс около 1 см от МДВ1**. Но това не е променило заявеното в заявката. Зареждат се самолетите с ФАБ-250 – взривател АВ1** и МДВ2**. При излитане на първите самолети МиГ-19 с пилоти Гунчев и Петрински, вследствие на голямата инерция и струя на въздуха взривателят АВ1** се превърта и се освобождава от МДВ2**. А взривател АВ-1 е инерционен и способен да се взриви. Това се получава с двата самолета на Гунчев и Петрински.

И така при едно недоглеждане, загубихме човешки живот, два самолета и почернихме едно прекрасно семейство.

Наред с работата в поделението бе отделено голямо внимание за повишаване продукцията на помощното стопанство.

Изградихме свинарник за свине-майки, кокошкарник за 2000 кокошки-носачки, телчарник за 120 телета, два навеса за сено, слама и автотранспортна техника за стопанството, четири оранжерии.

Отглеждахме около 250 – 300 овце, 400 свине, 120 телета и 4000 носачки. По този начин си осигурявахме прясно месо, яйца, зеленчуци и мляко за летния период. Добивахме около 400 т сено и слама за изхранване на животните.

През 1981 г. се проведе сбор на помощните стопанства в системата на МВО. В доклада на генерал Събев – началник на тила на БНА, нашето стопанство бе посочено от едно от изоставащите и ръководителят на стопанството Йордан Кирев да бъде уволнен. За нас бе ясно откъде е постъпила тази информация до МНО.

Наложи се да стана и взема отношение по доклада. С факти и аргументи защитих производството и финансовото състояние на стопанството. Защитих и управителя на стопанството Йордан Кирев и така той не бе уволнен.

След завършената работа на сбора през деня се прибрахме в хотела. Бяхме си легнали, когато в нашата стая дойдоха почти всички представители на останалите стопанства. Целта им бе да узнаят как командирът на поделението защитава свои подчинени.

Казах им, че се различаваме от тях само по пагоните и че защитаваме истината.

Защитавал съм всички, които са неправилно обвинени в нарушение, в командването, партийната организация. Критикувал съм военното контраразузнаване в корпуса в лицето на полк. Ангелов. Защитавал съм войниците за техните нарушения, за това, че не сме осигурили почивка съгласно устава.

В един летен ден през 1981 г. получихме разпореждане да чакаме и посрещнем за обяд началника на ГЩ на БНА – генерал Семерджиев с група генерали и офицери, извършващи рекогносцировка в Родопите.

Посрещнахме ги с к-р Андонов и личния състав на летешкия стол с обяд в стола.

Интересно стана сред присъстващите, след като им бе поднесен и друг десерт с кисело мляко. Както пред всички, така и пред руския генерал бе обърната купичката с кисело мляко в чиния. Учудването му беше голямо. Ген. Семерджиев му заяви, че това само в България го има, че при тях го няма.

По настояване на ген. Семерджиев разказах какво произвеждаме в помощното стопанство. Дълго разговаряха с руския генерал. На висок глас ген. Семерджиев каза: “Това при Вас има ли го, както казах, това само в България го има.”

Накрая преди тръгване генералът ми нареди да направя равносметка за обяда да го платят.

Аз му отговорих:

– Др. генерал, няма нищо за плащане. Вие и групата сте зачислени съгласно заповед на МНО (не си я спомням в настоящия момент) за провеждане на тактически занятия.

Накрая се сбогувахме. Последните му думи за гостоприемството му бяха “Това сме ние, българите.”

Военната клетва отначало я провеждахме в гарнизона, една година в гр. Хасково. Впоследствие в гр. Димитровград. Всичко по материално-техническата база се осигуряваше от съвета. На сн. № 2 провеждане на клетвата през 1981 г.

Правеха се семейни събирания, организирани от организациите на трите поделения.

Организираха се излети, посещения на предприятия в окръга, посещение на граничната застава в гр. Любимец.

В последните години въпреки че не се празнуваше 3-ти март, решихме, че е редно да отбележим деня на Освобождението от турско иго. Церемонията се състоеше сутрин на строя на личния състав. Отдаваше се почит и уважение към загиналите за свободата на България от турско робство.

При завършване на всяка учебна година се отчитаха резултатите от годишната работа в ротите и службите и се награждаваха първенците.

Бяха награждавани старшини, сержанти с предметни награди, словесна благодарност.

Войнишкият състав беше награждаван с домашен отпуск.

Средствата за закупуване на тези награди бяха осигурявани от шестващите ни предприятия. Винаги с уважение и почит изпращахме в пенсия срочно служещите офицери и сержанти.

За успеха на поделението голяма заслуга имат партийните организации и секретари – м-р Атанасов, Георги Ив. Динев, подп. Георги Ив. Стоянов, комсомолската организация със секретари Емил Боянов Павлов, к-н Костадин Иванов, ст. л-т Добрев; ст. л-т Георгиев и профсъюзната организация с председател Станка Ковачева и Василка Иванова.

Най-много ме удовлетворяваше при службата ми в поделението взаимното уважение между личния състав. Живееха с мисълта за успеха на поделението. Помощта, която ни оказваха шестващите предприятия, градският съвет от гр. Димитровград, окръжният съвет – гр. Хасково – финансов отдел; капитално строителство, които с парични средства и техника ни помагаха да строим учебния корпус, дежурна стоянка, височинния дом. А ръководството на АПК в с. Узунджово с косачки и сламопреси, за косене и балиране на сеното, с трактори за оране и засяване площи с пшеница и царевица.

От наша страна във върховните им моменти на производството в предприятията им помагахме с личен състав.

С уважение: о. з. подп. Георги Иванов Динев