Средногодишните стойности на общата облачност

Годишната сума на слънчево греене е сравнително малка - от 2 500 до 1 900 h (на “Черни връх” 1 960 h). През декември и януари продължителността на слънчевото греене в планинските райони варира от 12 до 15 % (“Черни връх” 16 %). През април сумата на слънчевите часове се изменя от 160-170 h в ниско- и среднопланинските части до 130-140 h във високите части (“Черни връх” 135 h). През юли продължителността на слънчевото греене достига до 257 h на “Черни връх”. Максимумът на месечните суми на продължителността на слънчевото греене съвпада с минимума на облачността през август. През есента в не планинските части около Витоша все още е по-слънчево, поради по-малкото увеличение на облачността в тях в сравнение с планинските части. Продължителността на слънчевото греене на “Черни връх” през декември е 100 h, докато в София е само 65 h.

Релефът на в предложеният обхват на Туристическата и ски зона „Алеко” от ПП Витоша зоната е силно разчупен. Във височинно отношение той варира от 1525 .до 2265 м.

Релефът в зоната на довеждащите линейни обекти също е силно начупен но във височина варира от 720 м. до 1800 м. н.в.

Най-големи са териториите с почвените типове кафяви горски почви, планинско-ливадни горски почви, торфени и торфенисто-блатни почви. Срещат се също и канелени горски почви, които са често излужени.

Най-високо издигнатите централни части на Витоша (вр. Резньовете, Скопарника, Черни връх, Селимица, Острица, Черната скала и др.), както и голяма част от западните й склонове са изградени от горнокредни интрузивни скали (Витошки плутон). Внедрени са сред горнокредните вулкански, субвулкански и вулканогенно-седиментни скали, които се разкриват по североизточните, източните и южните склонове на планината, като оформят огромна “подкова”, отворена на запад-северозапад.

Кватернерните седименти на територията на парк “Витоша” изпълват наложените понижения в североизточното подножие на склоновете на планината (в района на с.с. Княжево, Бояна, Драгалевци и Симеоново), в отделни понижения очертавщи се в Задвитошката област, както и на места във високите части на планината.

5. Флора и фауна

Флората на Витоша, според географските си позиции, климатично-почвените условия и особоеностите на растителната покривка, се отнася към Мизийската провинция (Horvat, Glavac, Ellenberg, 1970) на Европейската широколистна горска област (Бондев, 1982).

Особеностите на планината предопределят формирането на височинни пояси на растителостта, които според класификацията на Велчев, Ганчев, Бондев (1982) обхващат съответно:

До около 650 м н.в. – Пояс на ксеротермните дъбови гори;

От 650 до 800 м н.в. – Мезофилен и ксеромезофилен дъбов и габъров пояс;

От 800 до 1600 м н.в. – Буков пояс;

От (1500) 1600 до 1800 (1900) м н.в. – Иглолистен пояс;

От 1800 до 2290 м н.в. – Пояс на субалпийското редколесие, клекови и хвойнови храсталаци (Субалпийски пояс).

Поясното разпределение на растителността включва всички растителни пояси на нашите планини, с изключение на Алпийския пояс (над2500 м н.в.).

По данни от ПУ общата залесена площ на горите на територията на Витоша е 15 324 ха. От тях 10 544 ха /69%/ са заети от естествени насаждения и 4780 ха /31%/ горски култури.

Общо 58 дървесни вида участват в състава н различните насаждения с най-малко 10 %. От тях 12 вида иглолистни и 46 вида са широколистни. Най-голямо участие в състава на гората има бука /39% от общата залесена площ и 36% от запаса/., следван от белия бор /10 % от площа и 20 % от запаса/, смърч / 12 % от площа и 21 % от запаса/, черен бор /6,0 % от площа и 8 % от запаса/, зимен дъб /6,0% от площа и 3,0 % от запаса/, габър /4.0%/, бреза /4,0%/, трепетлика /2.0%/.

Останалите дървесни видове участват в състава, но заеманите от тях площи са сравнително ограничени / от 1.6% до по-малко от 0.1%/.

От голямо значение за ски зоната е опазването на редките и застрашени видове на флората и фауната, подробно третирани в плана за управление.

а) Информация за ски зона Витоша от банка данни на Дирекцията на Парк Витоша за климат, флора фауна, планова осигуреност и др.;

б) Актуални карти на възстановената собственост;

в) Едромащабни топографски карти на района;

г) План за управление на природен парк Витоша;

д) изследвания за динамиката на лятното и зимно натоварване на територията;

6. Социално икономическа, демографска и инфраструктурна характеристика на зоната предложена за обхват на ПУП по данни от ОГП и ПУ ПП Витоша

6.1. Население и демографска характеристика на населените места попадащи в обхвата на ПУП

Най-общата характеристика на населението живеещо в населените места около парка и в граници предвидени за обхват на ПУП е:

Населението на изброените населени места не е свързано с планината като поминък и това е отлика в сравнение с други населени места в ареала на други паркове (НП “Пирин”, НП “Централен балкан”);

Вилните зони в голямата си част са трайно заселени и нямат отношение към него.

6.2. Селищна мрежа

Територията на парк “Витоша” попада в три области: София-град, Софийска и Пернишка и общини: София, Перник , Самоков и Радомир.

В СПУП следва да попаднат само части от Област София - град - 3 квартала на гр.София ( Бояна, Драгалевци и Симеоново), 1 населено место ( Бистрица ) Софийска област - 1 населено място и 1 вилна зона

В парковата територия населените места и другите урбанизирани територии имат незначителен дял - 0,2 % (62 ха), от които 16,2 ха е с.Чуйпетлово. Останалите урбанизирани територии с площ от 45,8 ха са предимно в землището на с. Железница - вилна зона “Железница” (“Цареви кошари”) - Заповед РД-02-14-128/86 г. и Заповед РД-02-14-225/91г.

Контактните селищни територии, предимно вилни зони, в редица случаи са “навлезли” в границите на парка, които в обхвата на СПУП са в землищата на с.Бистрица, и кв.Бояна).

В зоната предвидена за обхат на ПУП попадат само части от кварталите Драгалевци и Симеоново от област София град.

6.3. Техническа инфраструктура

• 
  Комуникация и транспорт
  

-автомобили - по всички изградени пътни връзки;

-автобуси - от основните изходни пунктове, София и Перник;

-пътнически въжени линии;

-ж.п. транспорт от гара Владая;

-пешеходно - от основните входно -изходни пунктове по маркирани и обозначени алеи и пътеки.

Автобусният транспорт е един от основните и се осъществява от редовни градски автобусни линии от София и Перник, които достигат до основните изходни пунктове на планината и в самата нея.

От автобусните линии от град София за достъп до зона „Алеко” се ползува линия “Щастливеца” (А 66) и кв.Симеоново (А 67.

-Кабинков лифт “Княжево-Копитото” - дължина 1980 м, капацитет 600 души на час. Преодолява разлика във височините 604 м. В момента не функционира;

-Двуседалкова, двусекционна въжена линия “Драгалевци- Б. Кръстьо- Голи връх” с обща дължина 2000м. Има капацитет съответно 300 и 600 души на час. Преодолява 893 м денивелация;

-Кабинков лифт “Симеоново - х.Алеко”, дължина 6300 м с две отсечки и пет станции. Има капацитет 1500 души на час и преодолява 1076 м разлика във височините.

От трите лифта „Драгалевският” и „Симеоновския” попадат в предвидения обхват на ПУП.

В района на х.”Алеко” има две седалкови въжени линии:

-двуседалкова въжена линия “Романски-вр.Малък Резен”, обслужваща скиорите и туристите, изкачващи се към “Черни връх” с капацитет 600 д/ч, дължина 1930 м и преодолявана денивелация 500 м.. В момента се процедира проект за удвояване на линията;

-триседалкова въжена линия “Академика” от две отсечки: първата работи постоянно с капацитет 1500 д/ч, дължина 1345 м и преодоляване 400 м.; втората е с капацитет 900 д/ч, дълга е 1281 м (от “Меча поляна” до “Голям и Малък Резен”) и преодолява 370 м денивелация.

От с. Железница до базата на ВИФ работи и товарна въжена линия.

В района на х.”Алеко” и Платото от всичките седем влека, пет попадат в обхвата на предвитен за ПУП:

N	Местонахождение и наименование	Дълж. м1	Капацитет бр.чов./час
1.	Малкия Резен-Черни връх	920	800
2.	Помагалски-стената	950	900
3.	Щастливеца-стената	680	200
4.	(Алеко) Щастливеца-стената	740	600
5.	Платото	780	720
	ОБЩО за парка - 5 бр.	3970	3220

• 
  Водоснабдяване и канализация
  

-за хотелите: “Простор”, “Морени”, “Щастливеца” и “Аглика”, хижа “Алеко”, почивната станция “Кремиковци” и за V-та лифтова станция “Симеоново - Алеко”;

-Отделни почивни станции в обхвата на проучването;

-някои единични обекти като Кафе-аперитив “Скиорка”, Лифтова станция “Бай Кръстьо” и бира -скара “Бай Кръстьо”.

Във всички останали случаи канализацията и пречиствателните съоръжения са индивидуални за всеки обект.

Туристическите бунгала “Витошко лале” и финална къща “Витошко лале”, които са в обхвата на ПУП имат цистерна за събиране на отпадъчните води,

• 
  Електроснабдяване
  

• 
  София - Юг;
  
• 
  София - Изток;
  
• 
  Окръжно електроснабдяване, район Перник.
  

• 
  лифтовете Драгалевци и Симеоново, които попадат в обхвата на ПУП;
  
• 
  предаветелят на БНТ на “Копитото”, някои военни обекти и РВД, които не попадат в обхвата на ПУП.
  

Основна част от проводите са въздушни, но освен тях има изградени и няколко кабелни линии 20 кV.

Трафопостовете 20/0,4 кV, изградени на територията на ПП Витоша и в частност в обхвата на ПУП, са от най-разнообразен тип - зидани (селски тип), павилиони, партерни, шахтови и мачтови. Изпълнени са най-вече с по една килия и за един трансформатор. Инсталираните им мощности са от всички гами, но преобладават 160 и 250 кVА. Общият му брой е приблизително 60, а инсталираната мощност - приблизително 10 мVА. Техническото им състояние не е добро. Свободните мощности са ограничени и не се отчита повишена консумация на електрическа енергия от нови обекти.

• 
  Телефонизация
  

Мрежата е развита с кабели с диаметър 0,4; 0,5 и 0,6 мм с пластмасова изолация и обвивка тип ТПП за селищните мрежи; за изнесените далечни постове, кабелите са с диаметър 0,8; 0,9 и 1,2 мм, а обвивката е от типа ТЗБ.

Основните стопански дейности, развити в очертанията на парк “Витоша”, са две групи:

• 
  дейности, свързани с дърводобив;
  
• 
  доходи от сено, пчелини и билки.