Общуването на големи приеми

За много хора големите приеми са потискащи - колкото е по-голям приемът, толкова по-потискащо действа. Ако се чувствате притеснени на даден прием, защото има прекалено много хора и не можете да срещнете този, когото искате, просто си изберете някого в момента и поведете разговор. Включете се в общото настроение или в общите теми и разговаряйте с различни хора или групи от хора.

Как да се приближите към компания, погълната в разговор? Преди всичко трябва да изчакате да настъпи пауза в разговора. Не е прилично да прекъснете някого. Може да разказва някаква исто­рия и вие да развалите целия ефект. Независимо от това дали познавате някого от групата или не, дръжте се свободно с хората. Щом се получи временно затихване на разговора и можете да направите някаква връзка с онова, което е било казано, не се колебайте да вметнете своето изказване. Ако никой не ви познава, непременно се представете, след като сте казали онова, което сте искали да кажете. Например така: „Впрочем, аз съм Карл Джоунс, приятел на Лайза".

Когато искате да напуснете дадена компания и да отидете към друга група, кажете: „Беше ми приятно да се запознаем" или „Беше ми приятно да поговоря с вас, моля, извинете ме!" И помнете: Трябва да се усмихвате, когато казвате това!

Има случаи, когато компанията, към която сте се насочили, няма да ви допусне. Може да са увлечени в частен разговор и да не искат външни хора. Ако сте нежелан, вие обикновено ще го долови­те по това, че групата или ще ви игнорира - ще се съберат по-близо един до друг, за да ви изключат от своя кръг, или ще ви кажат направо, че са заети с личен разговор.

Когато пък вие от своя страна не бихте искали някой да се присъедини към вашата компания или желаете да имате с някого частен разговор, а се опитва да се притури трети човек, бъдете откровен, но запазете любезността си. Кажете му: „Имаме частен разговор" или „Обсъждаме някои лични въпроси сега, но бих желал да поговорим с вас по-късно, става ли?" По този начин ще дадете на човека възможност да запази достойнството си и никой няма да се почувства засегнат.

И за Бога! Много е важно, когато сте на голям прием, да не говорите високо! За беда твърде много хора имат склонност да говорят прекалено силно, когато около тях има много хора. Има опасност дори да пресипнат от викане! Когато искате да постигне­те по-голяма интимност при разговора, трябва да се доближите до събеседника. Не е необходимо да се надвиквате и да съсипвате гласа си. Просто се приближете.

Как да оживим един скучен прием

Когато сте поканени на гости, където присъстващите са скова­ни и затворени, можете да ги поразчупите, като образувате малки, групички - представяте се сам на хората, търсите запознанства или дори започвате вие самият да представяте едните на другите. Ста­райте се да бъдете весел и сърдечен. Не се стеснявайте да отидете при хората и да завържете разговор!

Има обаче случаи, когато няма да ви се удаде да внесете ожив­ление. Понякога самият домакин или самата домакиня предопре­делят тона на приема с това кого са поканили и как забавляват гостите си, така че вие не ще можете да направите нищо.

Ако попаднете сред хора, които скучаят и не проявяват никакво желание да общуват и да разговарят, или пък ако установите, че не е по силите ви да „направите връзка" с никой от гостите, напуснете, но така, че никой да не долови неприятните впечатления, които отнасяте със себе си.

Наблюдавала съм много приеми - най-успешни са били онези, на които домакините са успявали да накарат всеки един гост да се почувства най-желаният и най-важният човек в целия салон. Гостът трябва да знае колко сте доволни, че сте могли да прекарате вечерта заедно...

Когато гостите ви си тръгнат, непременно трябва да ги изпра­тите. Но преди това попитайте ги дали са прекарали добре и не искат ли да се запознаят с още някого преди да си тръгнат. Ако доловите, че гостът иска да се срещне с още някого, намерете мъ­ничко време и го представете накратко. Няма защо да го бавите много, след като вече се е наканил да си ходи. Когато го представяте, кажете примерно: „Господин Д. си тръгва, но преди това бих искал да запозная вас двамата един с друг..."

А как ще постъпите с нетактичен гост, който си седи и не мисли да си ходи? Как да кажете, че е време за сън? Много домакини смя­тат, че ще бъде грубо да помолят госта да си тръгне. Дори капнали от умора, със зачервени очи, умиращи за сън, те търпят, докато последният гост благоволи да си тръгне. Не ставайте жертва на хора, които забравят границите на приличието. Намесете се! Не е необходимо да бъдете неучтив. Можете да кажете най-любезно: „Джон, толкова се радвам, че дойде. Извинявай, не искам да съм нетактичен, но съм толкова уморен, че умирам за сън. Хайде да се видим през седмицата, та да можем да бъдем повече време заедно!"

А кога ще си тръгнете от даден прием, зависи от вас! Ако обаче се налага да напуснете по-рано - особено ако сте канен на вечеря и трябва да тръгнете веднага след като сте се нахранили! - би след­вало предварително да кажете на домакините, че имате друг анга­жимент и ще се наложи да излезете по-рано. Не върви да се наве­черяте и да си тръгнете!

Никога не напускайте, без да сте казали довиждане на домаки­ните. Ако не ги намерите или ако са заети в разговор, обадете се на някой техен близък, че се налага да си тръгнете - помолете го да им предаде, че сте се сбогували. Но на следващия ден непременно се обадете по телефона и изкажете съжаленията си, че сте си отишли без да им се обадите!

Винаги когато си тръгвате - независимо от това дали тръгвате пръв или последен - изкажете своето задоволство, особено ако наистина ви е било приятно. Не се скъпете на хубави думи, когато благодарите за поканата!

Такива са някои от правилата на поведение при общуване на гости. Тези правила не ограничават неповторимата ви личност, но позволяват да разберете „неповторимостта" и на другите, ще създа­дете полезни връзки и приятелства, които са неизмеримо богатство.

Бъдете внимателни с деликатните теми! Например, как мо­жете да кажете на някого, че има лош дъх? Все пак Доналд Тръмп има куража да го каже в предаването „Шоуто на Лари Кинг". „Лари - каза той - нали нямаш нищо против да се дръпна малко назад? Защото имаш много лош дъх." Да кажеш на Лари Кинг в предаване на националната телевизия, че има лош дъх от устата, може да не е много тактично. Ала все пак това е единственото нещо, което може да предпази г-н Кинг да не „нахлува" в личното пространство на г-н Тръмп.

Ако се налага да кажете на някого, че има неприятен дъх, бихте могли да му предложите ментово бонбонче или да му го кажете на четири очи внимателно и деликатно. Моят приятел Пери, който наскоро се върна от Сан франциско, ми разказваше, че трябвало да седи в самолета до някакъв човек, който миришел толкова силно, че чак очите на Пери започнали да сълзят. Всички пътници около въпросния господин насочили вентилаторните си дюзи към него. Накрая Пери не можел повече, извикал стюардесата и й казал, че просто се разболява от близостта на този човек. Преместили Пери в първа класа.

Напълно възможно е този „ухаещ" мъж въобще да не съзнава колко е неприятен на околните. Ако някой от авиокомпанията му беше казал и го бе посъветвал, той може би щеше да вземе някакви мерки, фактът обаче е, че рядко някой се наема с такъв разговор.

Съвсем не е необходимо да изстреляте: „Тук мирише на умрели лебеди!", но бихте могли да кажете „Господине, не бих искал да ви засегна, но тялото ви издава малко остра миризма и би било във ваш интерес да направите нещо, така че да не смущавате околните".

Наистина има теми, които всеки предпочита да заобиколи, но те все пак трябва да бъдат засегнати, и то направо, открито и... деликатно!

Една от моите клиентки има приятелка, чието куче ужасно вони. А господарката му просто го обожава и очаква от всекиго същото. Най-после клиентката ми казала: „Виж какво, обичам кучето ти, но ми се струва, че има някакво заболяване - дъхът му мирише особено. Няма да е лошо да го покажеш на лекар". Както виждате, моята клиентка бе успяла умно да замени възмущението си със загриженост за бедното животно. А и наистина се оказало, че кучето има заболяване на венците. Но ако тя беше по-нетактична и кажеше „Дъхът на кучето ти мирише, като че е изяло умрял плъх!", това можеше да обтегне задълго отношенията им.

Главното, което трябва да помните е, да дадете възможност на другия „да си запази лицето", т. е. да запази достойнството си, както правят японците. Използвайте ключови фрази като „Може би ще бъде във ваш интерес", „Не искам да ви засегна, но..." или „Знаеш, че темата е много деликатна, но..." като ги кажете на четири очи, за да не изложите нито другия, нито себе си.

Когато носите лоши новини - било че трябва да съобщите за болести и смърт, било че трябва да кажете на някого, че ви дължи пари, или пък да съобщите на някого, че е уволнен - винаги трябва да спазвате златното правило: бъдете към другите толкова любезни, колкото бихте желали да бъдат те към вас. Ако някой идваше при вас с лоша вест, как бихте искали да постъпи? Не бихте желали да ви каже: „Майка ти умря", „Току-що убиха кучето ти" или „Между нас всичко е свършено". Приносителят на лоши известия не бива да бъде безразличен или нетактичен. Иска се много такт!

Рано или късно на повечето от нас ще се случи да изпаднат в неудобното положение да трябва да съобщят на някого нещо, което може да го нарани. Хората с такава професия - лекарите и психоло­зите, са специално подготвени за такива случаи. Те разговарят с човека насаме, държат ръцете .му, оставят го да плаче, да вика. Когато сте носител на лоши известия може да започнат да викат срещу вас, да ви обвиняват, дори да се нахвърлят върху вас, хора, изпаднали в истерия. След като сте се нагърбили с тази трудна задача, ще трябва да бъдете готови да посрещнете и емоционалните последици, а ако сте загрижени за емоционалната стабилност на въпросния човек, ще трябва да извикате и специалист-консултант.

Дори и в случаите, когато съобщавате някаква лоша вест про­фесионално, а не лично, винаги трябва да бъдете много тактични. Когато работех по проблемите на медицинската генетика и имах контакти с хора с тежки генетични увреждания (деформации), конс­татирах, че много от моите професори и лекуващи лекари са заг­рубели, станали са студени и безразлични към тези пациенти. Това беше някакъв механизъм на самоотбрана - не е лесно да казваш на родителите, че детето им е родено с генетичен дефект...

И все пак имаше един професор, д-р Робърт Горлин, световно­известен специалист по генетика и експерт в областта на черепно-, лицевите увреждания, който беше въплъщение на обич, загриже-

ност и тактичност. Този човек излъчваше внимание и сърдечност и не се стесняваше да изразява физическа близост - прегръщаше и целуваше дечицата, родени с тежки увреждания на лицето. Проявата на пълно естествено възприемане на детето позволяваше и на родителите по-лесно да възприемат детето си. „Детето ви има генетично нарушение. Случват се тези работи. Самите ние не знаем какво е станало, но е станало. Вие нямате вина за случилото се, няма защо да се чувствате виновни... Има надежда, ще се наложат множество операции през живота му, но ние имаме чудесни хирурзи, които могат да помогнат. Да се надяваме, че ще има един продук­тивен живот. Трябва да го обградите с цялата любов и строгост, които проявявате и към останалите си деца, отнасяйте се към него както към всеки друг". Д-р Горлин беше човекът, който „поемаше удара", на неговото рамо хората изплакваха болката си, той беше стената, по която удряха отчаяно с юмруци, той беше извор на съ­чувствие.

Хора като д-р Горлин могат да служат за пример, той беше образец на тактичен, внимателен, състрадателен и любящ човек, от който всички можем много да научим.

Неподходящи разговори

Какво ще направите, ако някой зачекне тема, която ви кара да се чувствате неудобно? Необходимо е да бъдете прями и да пресе­чете такъв човек - дори и по средата на изречението. Можете да използвате изрази като: „Ако не възразявате, наистина не бих желал да говорим за това" или „За мен това беше много тягостно, бих предпочела да не го припомняме", или „Не искам да чувам за...".

Имам едно чудесно кученце, което много обичам и взимам почти навсякъде със себе си. Няма случай, като се разхождам с кучето, да не се намери поне един нетактичник, който жадува да ми разказва „как едно куче умряло...", как имал по-рано куче... Веднага го прекъсвам и казвам: „Ако е някаква тъжна история, не искам да я слушам!" Не мога да издържа да ме заливат с разказите си за това как кучето им получило инфекция, как стигнала до мозъка и умряло, или как го смачкала кола и... Отказвам да слушам такива истории и ако усетя, че някой отвори уста да разказва нещо такова, веднага го отрязвам - направо и грубо.

Има случаи, когато сте заявили, че не желаете да обсъждате някаква деликатна тема, но човекът не ви обръща внимание и продължава да говори. Това е моментът, в който трябва да поемете дъх, да задържите, да стегнете коремните мускули и да кажете с , пълен глас: „Това е възмутително! Не желая да говорим за това. Моля, уважавайте желанията ми, както аз уважавам вашите".

Ще се случи да изслушате изповеди за неща, които нямат нищо общо с вас - за любовни истории, сексуални изживявания, бивши любовници. В повечето случаи това може да ви накара да се чувс­твате крайно неудобно. Ще трябва да кажете на този словоохотлив събеседник, че разговорът ви притеснява и може би е по-добре да сподели тези неща с някой друг, например със специалист.

Когато говорите за болестите си

Няма да ви е приятно целият град да знае за вашите болки и болести. Бях веднъж в един ресторант в Сиатъл. На съседната маса седяха две дами, които се опитваха всяка една да се изкара по-болна от другата - разказваха, оплакваха се за какво ли не, като започнеш от артрита в ставите и стигнеш до присвиването в червата. Искаше ми се да се преместя, беше ми отвратително да им слушам разго­вора докато ям, едва не започнах да се боя да не прихвана нещо от тях...

Има хора, които са готови да обсъждат здравословното си със­тояние с всеки, който се съгласи да ги слуша - било за да им със-традават, било за да имат просто за какво да говорят. Почне ли някой да ви занимава с болестите си, кажете, че съжалявате и че искрено се надявате, че ще се оправи, но дали не е по-добре да ви спести подробностите и да ги каже на лекар? В повечето случаи това са хора самотни, хора, които не са щастливи, но вие не можете да станете жертва на проявленията на тяхната самотност.

Когато имате някакво заболяване, бъдете много избирателни към хората, с които споделяте, тъй като такава информация може по-късно да се обърне срещу вас. Ако кажете, например, на някой приятел, че имате херпес, помислете дали сте сигурни, че този приятел няма да разкаже на един друг приятел, който да каже на свой приятел, който пък... и т. н. Не всеки може да пази тайна, особено когато става дума за любовни връзки, болести или финан­сово положение.

Най,-сигурният начин да загубиш приятел е да му дадеш пари на заем или да имаш с него финансови отношения. Една моя кли­ентка се срещаше с един мъж само от три месеца, когато той я по­молил да му даде на заем 6000 долара, за да плати сметката на ба­ща си в болницата. Клиентката ми толкова се възмутила, че казала: „Приличам ли ти на Американската банка?" Това сложи край на връзката им. Тя беше толкова стьписана от това, че й иска пари -които тя така и така нямаше - че не поиска да се среща вече с него. 'Излезе някакъв жиголо.

Когато поискате да помогнете на някого, на чието приятелство държите, напълно възможно е да се окаже, че за този човек вашето приятелство съвсем не е също толкова ценно. Толкова много хора са ми разказвали за приятели, които не си връщат заема!

Ако някой ви дължи пари и се усуква да не ви ги върне, трябва да бъдете директен и откровен с него. Можете, примерно, да кажете: „Преди шест месеца ти дадох на заем 100 долара. Сега ми трябват. Кога ще мога да си ги получа?" Не поставяйте другия в положение на отбрана. Просто му кажете. Ако не ви се изплати, ще се наложи да говорите отново и да му кажете, че тази история може да ви струва приятелството, че искате сумата на определена дата и - нак­рая - да кажете, че сте много наскърбени, защото се е възползвал от вашето доверие.

Много често хората преживяват такива неща мълчаливо, тру­пат яд и гняв в себе си. Пак повтарям: да кажете всичко направо и открито е единственият начин, който ще даде резултат.

Налага ви се козметична операция...

Може би едно от най-притеснителните неща е да трябва да обърнете внимание на някого, че има нужда да си оперира някакъв дефект, да отиде на зъболекар или нещо такова. Ако не го кажете както подобава, поемате риска или да ви отговорят да си гледате работата, или въобще никога да не ви проговорят повече!

В моята практика, като част от моята професионална отговор­ност често ми се е налагало да казвам на клиентите си какво смятам, че трябва да направят, за да подобрят общия си имидж. Чак след няколкогодишна практика се научих как да не засягам такива хора. Когато дойде пациент, чиито зъби, например, изискват козметично коригиране, първото нещо, което го питам, е как въз­приема самият той външния вид на зъбите си. Ако отговори „Екст­ра!", ще проявя уважение и няма да споменавам мнението си. Раз­бира се, ако човекът изрази безпокойство за зъбите си и попита „За­що ми зададохте този въпрос?", ще бъда откровена с него. И все пак ще смекча онова, което искам да кажа, с изрази като: „Изказвам мнение като професионалист...", или „Мисля, че ще бъде във ваш интерес...", или „Има толкова сигурни и безболезнени методи, които могат да ви помогнат да изглеждате още по-добре..."

Ключът е да подходите от позитивната страна - никога не ка­райте другия да се почувства грозен или дефектен. Трябва да кажете, че има начин да подобри още повече своя външен вид. Може да се опитате да приложите тази техника, когато сте на мнение, че някой ваш близък би трябвало да предприеме операция за коригиране на носа си, някаква зъболекарска операция или друга корекция на ли­цето.

Ако се каните да помолите някого за услуга, уверете се 1. Дали познавате този човек добре; 2. Дали можете да отвърнете с услуга; 3. Дали тази услуга не е единствената причина за сприятеляването ви с този човек. Никой не обича да бъде използван!

Преди да помолите за услуга - казахме - трябва да познавате човека. Ако някакъв напълно непознат дойде при вас, да речем, на летището и ви помоли да пазите багажа му за момент, не се стеснявайте да откажете, защото не е ваша работа да отговаряте за чужд багаж. Този човек явно е твърде нахален и малко се интересува от вас. Бъдете наясно със собствените си желания и не оставяйте другите да ви товарят. Не е необходимо да бъдете груб. Достатъчно е едно любезно „Не, не бих могъл". Но не казвайте „Добре", ако наистина не искате да бъдете притесняван.

Когато молите някого за услуга, помислете дали тази услуга е изпълнима и не създава затруднения. Например, когато ваша при­ятелка ходи с някакъв кинорежисьор, може да я злепоставите, ако помолите да поиска от приятеля си да ви даде роля във филма.

Често пъти някой се съгласява да ви услужи само заради доб­рите чувства, които има към вас. Много пъти това го притеснява, но той прави услугата от уважение и обич към вас, не много охотно, но просто за да не ви наскърби. Ето защо, онова, което трябва да кажете в такъв случай, е следното: „Имай предвид, че това няма нищо общо с приятелството ни. Просто ще ти бъда много приз­нателен, ако можеш да ми услужиш. Не се чувствай задължен. Ако не можеш или ако смяташ, че ще ти бъде неудобно, напълно ще те разбера, достатъчно сме близки".

Когато искате услуга, непременно трябва да оставите на другия възможност да излезе от положението, „да запази лицето си", да му „отворите" възможност да откаже, без да се обиждате от реакцията му. Никога не искайте обещание, че ще ви услужи, преди да сте казали каква е услугата!

Доброто общуване изисква и от двамата участници да бъдат честни и откровени един с друг. Така че, когато смятате да помо­лите някого за услуга, 1. Помислете дали услугата може да бъде нап­равена, без да поставите другия в неудобно положение и 2. Оставете възможност на другия да откаже, ако му е неловко да направи услугата. Не допускайте да стигнете до „Не искам да го видя по­вече!". Бъдете тактичен и постъпвайте като приятел, какъвто сте.

Ако сте на диета

фактически всичките ми познати имат трудности при спазва­не на диетата си. Едно от най-трудните неща в нашето общество е да се бориш с всички възможни изкушения, които те карат да

преяждаш. В никакъв случай не бива да кажете някому, че трябва да започне диета - не е ваша работа! Нито пък е ваша работа да саботирате някой, който стиска зъби да пази диета.

Да кажеш на някого, че му е необходима диета, е най-сигурният начин да го загубиш като приятел. Има хора, които непрекъснато се тюхкат и оплакват колко са дебели. Оставете ги да се тюхкат, но не започвайте и вие да им пригласяте, да им казвате колко са напълнели и колко е хубаво да спаднат. Това няма нищо общо с вас! Другият може да ви се оплаква колко е надебелял, но ако вие му го кажете, той неминуемо ще мине в отбрана и ще се засегне.

Как да кажете вашето твърдо „не" на онези, които непрекъсна­то ви набутват „да хапнете", когато сте на диета? Това, което тряб­ва да направите в такъв случай, е да ги погледнете в очите и да кажете: „Не, благодаря. На диета съм". Ако настояват, можете да кажете „Под лекарско наблюдение съм". Ако те все пак продължат да ви канят, гледайки ги все в очите, помълчете три секунди, поемете дъх, задръжте дишането и след това бавно и отчетливо кажете: „Не, благодаря. Казах ви, че съм на диета". Много важно е да кажете това отчетливо, с категоричен тон.

Има и друга възможност: да носите у себе си картичка, като онази, която един мой приятел, доктор от Бевърли Хилз даваше на пациентите си. На тази картичка пишеше: „Пациентът е на строга диета. Ако много държите да яде онова, което предлагате, моля обадете ми се по телефона и най-напред ме попитайте!"

Ако някой отказва дори да опита храната, която му предлагате, оставете го на мира. За много от хората, които се опитват да контролират поеманите калории, храната се е превърнала във фикс-идея. Все едно е да сложиш торба с кокаин пред един наркоман или някакво питие пред алкохолик. Така че, когато някой каже „не", уважавайте го и го оставете на спокойствие. Иначе вие само изос­тряте още повече и без това мъчителното му състояние. Човекът може да се съгласи, за да не ви обиди или просто за да млъкнете. Моля ви, уважавайте хората, които са на диета!

Също толкова нетактично, колкото и да кажеш на някого, че трябва да започне диета, е и едно друго поведение по отношение на излишните килограми - това е ахкането и охкането „колко добре изглеждате, като сте отслабнали" и проявяването на шумен ентуси­азъм и интерес, след като преди това дори не сте и говорили с този човек.

Една от моите клиентки, много чаровна миньонка с красиво лице, беше с 20 кг над нормата. След като отслабна, мъже, които по-рано не я бяха забелязвали, а и колеги, които се държали високомер­но и пренебрежително, започнаха да я търсят и да я ухажват. Страшно я беше яд - защо не ми говореха така сладичко, когато бях дебела?! Започна да става много неприязнена и хаплива, режеше ги с ледени нотки в гласа. Уверявах я, че това не е в неин интерес. Не беше наистина редно да бъде толкова груба и враждебна към тези хора, но все пак за нея беше важно да бъде честна преди всичко към самата себе си. И действително успя да захапе един от новозаинте-ресуваните, когото познаваше от години, като му заяви, че не желае да има нищо общо с него, защото е бил толкова нетактичен, когато килцата й бяха повечко.

Мнозина могат да възприемат този сценарий: „Защо не ме харесваха, като бях дебел?" Ако мислите по този начин, трябва да го заявите директно и откровено, без обаче да допускате в тона си враждебност, без да се карате.

Когато видите, че някой е успял да свали килограми, достатъч­но е да му кажете колко добре изглежда така, но не продължавайте с въпроси колко точно е свалил и как го е постигнал. Това наистина не е ваша работа и може само да създаде неудобство и неприятно чувство.

Тайните

Говорихме вече за това, че не бива да разказвате интимните си работи дори и на най-добрия си приятел. Помнете правилото: „Не казвай и на най-добрия си приятел онова, което не искаш да знае най-злият ти враг". В тази поговорка се крие много истина. Често пъти вашите тайни могат да се превърнат в оръжие срещу вас.

Децата явно добре разбират това, тъй като едно от „най-лошите неща", с които се заплашват помежду си, е да издадат нечия тайна. За беда, издаването на тайни си остава нещо вълнуващо и когато децата пораснат. То продължава при зрелите хора вече под формата на клюки.

Щом толкова много напирате да споделите с някого някаква тайна, но не желаете да се разнася след това, кажете я на личния си лекар, на психиатъра си или дори на свещеника си. Тези хора са професионално задължени да пазят вашата тайна и да не я наливат в мелницата на местните клюкари.

Моите клиенти са споделяли с мене често свои най-интимни тайни. Аз винаги ще пазя тези тайни само за себе си. Всяко нещо, което клиентите ми обсъждат с мен, никога не ще излез извън сте­ните на моя кабинет, защото съм професионално задължена да не нарушавам тяхното доверие.

Така че ако има нещо, с което не сте кой знае колко горд или което просто не искате да се разнася, не го казвайте на никого, който не е обвързан професионално да пази тайна.

Човешко е да се разпространяват „поверителни неща", тъй като в много случаи това ви дава предимство в даден разговор. Ако при­тежавате информация, която никой няма, това може да ви даде известни предимства. Много хора издават тайни не защото искат

да навредят някому, а защото имат нужда да се „разтоварят". Тай­ната понякога натоварва с прекалено голяма отговорност.

Не можете да попречите на хората да говорят за вас. Ала когато някой се готви да клюкарства, особено за човек, който ви е близък, ще трябва да го прекъснете с думите „Не искам да слушам за това!". Можете да кажете и „Чух вече тези приказки. Чисти слухове!".

Така поне ще можете да спрете разпространението на мълвата.

Много от различните инициатива за борба с наркотиците и ал­кохола издигат лозунги: „Кажи „не" на наркотика!" или „Кажи „не" на алкохола!". Чудесни, добронамерени кампании. И все пак, когато се стигне до конкретната ситуация, за мнозина няма да е толкова лесно да кажат „не" на онзи, който им предлага нещо за пиене, малко кокаин или „марихуанка", като казват: „Всичките ти прияте­ли го правят!". Необходима е много сила на духа, за да кажете „не" на някого и - отгоре на това - и да бъдете убеден в това „не". За да запазите своята увереност при отказа, трябва да поддържате зрите­лен контакт „очи в очи", да помълчите три секунди все така гледай­ки другия в очите, да поемете дъх и да го задържите... След това ка­жете простичко: „Не, благодаря. Не искам!", като през цялото време не го изпускате от очи и контролирате своето дишане. В много случаи именно контролирането на дишането може да ви помогне да овладеете трудни положения, с които трябва да се справите.

Ако другият настоява и не обръща внимание на отговора ви, казвайки примерно „Хайде де, вземи, няма да ти навреди!" или „Пийни само една чашка, да се отпуснеш!", или „Така ще се почув­стваш по-добре", продължавайте да го гледате в очите и да контро­лирате дишането си. Кажете отчетливо, с ясен глас: „Казах ви, че не искам. Все пак много благодаря!". И ако този приятел още настоява - тръгнете си. Това не е приятел. Това е човек, който явно не ви уважава - нито вас, нито думите ви. А като си тръгнете, вие ще покажете уважение към самия себе си.

Веднага може да ми отговорите: „Да_у добре. Но какво да правя, след като колегите настояват, след като всички го правят?" Моят съвет ще бъде следният: намерете си други колеги или нови прия­тели! Няма никакво значение какво мисли за вас човек, който взи­ма наркотици или пие, защото той не може да „мисли"! Всички сме чували израза: „Ако се търкаляш с мръсни кучета, ще завъдиш бъл­хи". Ако искате да живеете така, че да бъдете господар на всичките си сетива, да виждате света ясно, а не изкривен и замъглен от наркотици и алкохол, трябва да дружите с хора, които мислят като вас. Необходимо е да се отървете от всички, които ви влияят от­рицателно. На тяхно място намерете хора, които да ви стимулират за здравословен, изпълнен с положителни емоции стил на живот.

Какво ще успеете да кажете, ако - да речем - сте на важно съвещание и подплънката на роклята ви се изплъзне и падне на пода? Какво ще кажете, ако сте поканили „онзи специален и един­ствен човек" за първи път и изведнъж кучето ви дотича при вас, за­хапало сутиена ви? Какво ще направите, когато на суперофициална вечеря катурнете чашата и изпонамокрите всички наоколо? Или още по-лошо, ако залеете отгоре до долу хубавата си бяла блуза?

Ще ви кажа какво ще направите: ще се засмеете! Ако самите вие не вземете положението насериозно, така ще направят и всички останали. И напротив, ако започнете да се тюхкате, да се ядосвате и да мърморите, ще накарате всички околни да се почувстват не­удобно. За да възстановите самообладанието си, използвайте наше­то дихателно упражнение, а след това просто забравете за станалото. Така вие ще дадете тон на всички присъстващи.

Ако някой си пъха носа във вашите работи

Има хора, които се пъхат навсякъде. Непрекъснато се занима­ват с вашите работи, искат да знаят всички лично ваши „какво, кога, къде, как и защо". Тези нахални люде трябва да бъдат поста­вени на място. Щом уловите някой да задава въпроси, които нах­луват в границите на определената от вас лична зона, незабавно трябва да реагирате. Не поставяйте обаче такъв човек в положение на отбрана, като кажете: „Това не е ваша работа!. Вместо това можете да използвате изрази като „Това не е нещо, което бих желал да обсъждам в момента", „Не ми е приятно да обсъждам тази тема с вас", „Не е подходящо да говоря за това с вас" или „Бих предпочел да не говорим за това". Ако вашият събеседник продължи да напира, можете да отговорите: „Мисля, че излизате извън допустимите граници!" или „Ще говоря с вас по този въпрос, когато намеря за по-подходящо". По такъв начин вие поставяте бариера и запазвате неприкосновеността на „личното си пространство". Ако кажете това, вие ще контролирате пакета от акции и няма да станете жертва на любопитството на натрапниците.

Оскърбителни намеци на тема раси и секс

Когато някой направи обиден намек на тема секс или расови различия, това само по себе си говори вече много за този човек. Намекът му може да отразява неговото собствено отношение или неговите предразсъдъци. Независимо от това дали го прави предна­мерено или не, всеки който си позволява обиди и съмнителни намеци по сексуални или расови въпроси, рискува да отблъсне своите слушатели.

Едно такова поведение може да бъде израз на тесногръдието или скудоумието на такива хора, на тяхната закостенялост. Когато чуете някой да коментира подобни теми, няма защо да се опитвате да го коригирате или наставлявате - освен, ако не го познавате достатъчно добре. Единственото изключение в този случай е, когато намекът или обидата са отправени към самите вас. В такъв случай е правилно да възразите на обидната забележка, и то на момента!

Един от моите клиенти - негър, правист, завършил в Харвард - водил няколко дни по телефона преговори с някакъв шеф от те­левизията. Получил се много приятен телефонен контакт. Един ден човекът от телевизията направил някаква обидна забележка по от­ношение на черните. Моят клиент незабавно реагирал: „Вижте как­во, аз самият съм черен и не мога да приема това, което казахте". Това сложи край на по-нататъшните преговори.

В наше време абсолютно няма място за каквито и да било расо­ви предразсъдъци. Сега, когато навлизаме в ерата на комуникациите, когато хората от всички обществени сфери и всички етнически гру­пи са „отворени едни за други" все повече и повече, всякакви наме­ци и обиди за расови или сексуални различия могат да доведат само до отхвърлянето и елиминирането на човека, който си позволява такива подмятания.

Когато хванеш някого в лъжа

Хората лъжат по различни причини - било да се „изфукат", било да впечатлят другите. Но има и хора, които лъжат, за да не наранят някого. Често пъти хората, които лъжат, дори не смятат това за лъжа - те просто разкрасяват истината или преувеличават. Независимо от това как гледате на нещата, да хванеш някого в лъжа, все едно голяма или малка, е много неприятно и дори може да разруши доверието в дадени взаимоотношения.

Какво ще сторите, ако разберете, че някой ви лъже? Ще зависи, разбира се, от това, за какъв вид лъжа става дума. Ако е някакво преувеличение или ако лъжата е казана, просто за да се направи впечатление, действително няма голямо значение. По принцип не е ваша работа да изобличавате такъв човек и да го излагате. Обаче ако някой лъже, за да се възползва от дадена ситуация, трябва веднага да го изобличите, като му кажете истината в очите. Вместо да го обвинявате в лъжа, ще е по-добре да кажете нещо като: „Мисля, че тук се явява разлика в мненията", или „фактите, с които разполагам, изглежда се различават от вашите", или „Не мога да се съглася с вас".

Глава единадесета

Разговори с определена категория хора

През живота си ще се натъкнете на различни хора и ситуации, които ще изискват специални умения за общуване. Може да имате работа с хора, с които е невъзможно да установите обичайния контакт, като например с малки деца, тийнейджъри, стари хора, знаменитости, хора от чужди нам култури, болни, умиращи. Може да се наложи да говорите с хора, с които никога не сте се чувствали свободно, като вашия лекар, адвокат и пр. Ще срещнете и много „трудни" хора, в трудни ситуации.