Кажи го правилно

Разговорът с детето фактически започва още когато фетусът е в майчината утроба - за това се използва терминът „фетално об­щуване".

Изследователите отдавна посочват голямото значение на ран­ното стимулиране на общуването с детето, но съвременните изслед­вания показват, че може да се окаже твърде важно и общуването с детето още преди неговото раждане.

Почти всички сетивни системи на детето са вече развити, в основни линии, още когато зародишът е между седемнадесет и два­десет и четири седмици, така че с него може да се общува. Изслед­ванията показват, че зародишът може да реагира на ярка цветна светлина, може да се успокои, когато слуша класическа музика, събужда се и получава ускорени тонове, когато редовно слуша рок-музика. Сонограмните изследвания, по които може да се проследи поведението на зародиша в матката, показват, че при силен шум зародишите показват по-усилено раздвижване.

Има специалисти по вътреутробния период, като д-р Рене ван де Кар от Хайуърд, Калифорния, например, които твърдят, че ако говорим на детето, намиращо се в утробата, можем да улесним неговото словесно развитие. Това той констатира в едно свое изслед­ване, обхващащо 150 бременни. Той съветва майките да използват направен от хартия мегафон и да повтарят на детето определени думи и изрази.

Специалисти-акушери като Бини Денсби или Тери Белфрой от Лос Анжелис обучават родителите как да говорят на децата, на-

миращи се още в утробата на майката, като използват успокояващ тон на гласа и повтарят определени думи и изрази. Тези специалис­ти са установили, че това води до раждането на по-жизнеспособни бебета, които след това проговарят по-рано и показват по-добро езиково развитие. След като детето се роди, ранното общуване с него създава по-силна връзка между родителя и детето, която връз­ка след това може да действа стимулиращо на говора и езиковото развитие и да улесни общуването с детето.

Когато разговаряте с детето, вие ще трябва, разбира се, да пос­тавите необходимите граници, като използвате подходящ тон на гласа си. Доказано е обаче, че спокойните и ясни обяснения пости­гат по-трайни и положителни резултати, отколкото безсистемните и враждебно изговорени заповеди. Основната линия в общуването с вашето дете трябва да бъде изграждането у него на самоуважение и самочувствие. Децата трябва да бъдат окуражавани да споделят мислите и чувствата си така, че да не реагират отрицателно по-късно в живота. Родителите, които застъпват философията, че де­цата трябва да бъдат гледани, но не и слушани, или родители, които непрекъснато повтарят „Млъкни!" или пренебрегват детето и не отговарят на неговите въпроси, нанасят вреда на самочувствието на своите деца - вреда, много по-голяма, отколкото въобще пред­полагат.

Необходимо е винаги да отговаряте на детето - накарайте го да вярва, че онова, което има да ви каже, е важно. Дори ако то ви залива с порой от въпроси, дори да сте твърде заети в момента, кажете на детето, че ще говорите с него по-късно. И не забравяйте действително да го сторите! Вашето сериозно отношение към общу­ването с детето ще култивира у него самочувствие, което ще му бъде полезно в живота.

Първото правило при общуването с деца е „На детето се говори отчетливо". Говорните структури на детето не са напълно развити, така че често то произнася думите неправилно. Въпреки че това е нормално, то не бива да бъде стимулирано, като и вие повтаряте „бебешките" думички. Възрастният трябва да повтори на детето как правилно да произнесе думите и изразите, така че да изгражда правилни модели на говор и езиково развитие.

Същото важи и за стимулирането на правилното езиково раз­витие. Дори ако детето каже „Мене отива", което е напълно нормал­но за равнището на развитие на едно прохождащо дете, вие трябва да изговорите израза правилно и да накарате детето да го повтори, за да подпомогнете езиковото му развитие. Няма дори значение, дали детето ще може да повтори или не онова, което казвате. Важното е то да го чува системно от вас. То ще научи правилния начин на изказ, когато научи езика рецептивно.

Как да разговаряме с чужденци

Мнозина се чувстват неудобно, когато трябва да говорят с чо­век от друга страна. За съжаление, мнозина са толкова заети да търсят различията между себе си и другите, че пропускат да забеле­жат колко много си приличаме всички ние. Безспорно, има езикови различия. Ала истинското общуване между хората - независимо от техния произход - идва от сърцето!

Като човешки същества ние имаме много повече прилики, отколкото отлики: всички ние чувстваме, обичаме, изпитваме бол­ка и радост, всички плачем. Тези чувства именно ни позволяват, независимо от коя култура идваме, да общуваме един с друг. Яркото осъзнаване на общото между нас ще премахне изцяло отчужденост-та и предубежденията, които можем да натрупаме към хората, които се различават от нас.

Сърдечността, манифестирана чрез откровеност, искреност, не­подправена усмивка и уважение към другия, е един универсален език, който може да хвърли мост над всяка бездна между различни­те култури.

Ако сте сърдечни и открити, лесно ще разговаряте с всеки чужденец. Попитайте го за живота в неговата страна - къде живее, какво е било детството му, какво работи, какъв е битът в неговата страна, кои са важните неща, които иска да промени, с какво се гордее, какво е любимото му занимание, към кои неща в нашата култура смята, че може лесно да се приспособи, към какво може трудно да се адаптира... Сами ще се изненадате от това колко много ще научите от отговорите на вашите въпроси - и то не само за другия, но и за самия себе си, сравнявайки живота си с неговия.

Неотдавна аз се запознах с един руски режисьор. В разговора с него се почувствах като в някакъв филм. Докато слушах неговите колоритни описания, все си мислех за моя собствен живот и колко различен е той от неговия. Мислех си и за това, колко си приличаме все пак. Разбирах трудностите му, когато ми разказваше колко тежко му е било с английския, като пристигнал у нас и колко трудно му било да започне живота си. Почувствах неговото удовлетворение, че най-накрая е постигнал успехи в една нова страна, след дългого­дишен упорит труд и пълно себеотдаване. Макар че произхождахме от различни страни и култури, аз можах да установя връзка с него благодарение на общата ни готовност да работим упорито и да се посветим на своята работа.

В моята практика съм срещала много хора, които желаят да се отърват от чуждестранния си акцент. Неотдавна се запознах с един сингапурец, който ми разказа чудесни неща за своя град - възтор­гваше се, описваше всяко нещо с най-големи подробности. И когато

успя да ме заинтригува, та аз наистина отидох в Сингапур, непре­къснато си спомнях много от онова, което ми бе разказвал. Бла­годарение на него можах да вникна по-дълбоко в душевността на хората и в националната култура.

Когато ви се иска да говорите с някого, но не разбирате езика му, можете да използвате жестове или да се опитате да разберете какво казва от някои думи, които са общи за много от романските езици. Чудесна идея е също така да слушате магнетофонни записи на даден език, така че да научите някои основни думи и изрази, за да можете да се оправяте. Това се оказа много удачно, когато отидох в Италия и се запознах с един голям оперен певец, чудесен бас. Той не знаеше ни дума английски, аз - нито дума италиански. Седяхме един до друг цели два часа в купето на влака от Рим до Флоренция. Благодарение на жестовете, изражението на лицата, знанията ми по испански и някои по-важни изрази на италиански, които бях научила като папагал от магнетофонната лента, ние про­ведохме чудесен двучасов разговор!

Повечето хора се смущават при опит да говорят с чужденец. Дори когато знаете само няколко думи или изрази - опитайте със жестове, говорете, общувайте! Няма никакво значение правилна ли е граматиката ви или пък произношението ви е калпаво. Стига да направите опит, вие ще привлечете тези хора към себе си.

Въпреки че „сърдечността" е ключовият елемент за да стесните бездната, която пречи на общуването между хората от различни страни, съществуват някои основни правила, които ще помогнат да се избегнат недоразумения, произтичащи от някои специфични особености.

Този раздел ще ви помогне да научите някои неща за комуни­кационните особености в различните части на света.

Поза, жестове, език на тялото

Африка - сърдечно, дружелюбно, гостоприемно общуване

- личното пространство (близостта при разгова-ряне) при индивиди от един и същи пол е по-малко, отколкото в САЩ

- при някои племена махането с ръка (като за поздрав) означава, че искате да изпъдите дете­то от стаята Австралия - избягвайте всякакви прояви на фамилиарност

- прозяването - просташко

- жестът на ръката с палец нагоре - просташко

Австрия - спокойно и сдържано поведение на обществени места

- разговарянето с ръце в джобовете се смята за непочтително

- дъвченето на дъвка - просташко

- не поставяйте крака на масата, за да си почи­нете

Белгия - ръкуване с енергично разклащане на цялата ръка

- небрежност и отпуснатост - просташко

- дъвчене на дъвка - просташко

- ръце в джобовете - просташко

- изисква се стегната стойка на тялото

- соченето с пръст - просташко

- поставяне крака върху стола - просташко

Британски - по-голяма резервираност

острови - избягвайте прекомерна сърдечност при разго­вора

- силното жестикулиране и прекомерната друже-любност са неприемливи

- потупване по гърба и прегръщане през рамене­те - просташко

- краката могат да се кръстосват само когато ед­ното коляно е поставено върху другото; други начини на кръстосване на краката се възпри­емат като просташко държане

- провикването - обидно

Канада, САЩ - поддържане на визуален контакт

- явно изразена дружелюбност

- откритото проявяване на привързаност е нещо обичайно

Централна - прозяване, протягане, държане на ръцете в джо-Америка бовете по време на разговор - просташко

- по-емоционално наситена реч

Китай, Тайван, - гостоприемство

Хонконг - сдържаност и скромност

- не използвайте възторжени одобрения

- докосването и жестикулирането не влизат в схемата на общуването

- усмивката изразява привързаност

- махането с ръка за поздрав се смята за прос­ташко, също както намигането с око на някого

- махане с ръка, като дланта и пръстите се дви­жат от горе надолу, означава повикване (обрат­ното на този жест в Америка)

- посочването става с протегната ръка с отворе­на длан

- приемливо е хора от един и същи пол да се държат ръка за ръка

- когато ви отправят комплимент, сте длъжни да възразите и да го опровергаете

Фиджи - при разговор хората могат да се докосват

франция - здраво ръкостискане с разклащане на цялата ръка - просташко

- много се държи на точността

- американският знак за „о'кей" означава „нула"

- френският знак за „о'кей" е палец, насочен на­горе

- пукане на пръстите на двете ръце - просташко

- никога не сядайте с разкрачени крака; кръсто­сайте краката с едното коляно върху другото

- разтваряне с ръце в джоба - просташко

- дъвчене на дъвка - просташко

- прозяване и протягане - просташко

Гърция - кимването с глава надолу (американското „да") означава „не"

- клатене на глава встрани означава „да"

- закъснението е нещо обичайно

- емоционална реч

Унгария, Румъния, - официални, сдържани отношения България, Полша,-езикът на жестовете е подобен на този в Аме-Чехословакия рика, с изключение на България, където жестът за „да" и „не" е обратен на този в Америка

Индия -не се допускат публични прояви на привърза­ност

-посочвайте с брадичката си, а не с пръст -искайте разрешение да си тръгнете, ако държи­те да изразите вежливост и уважение

- посочване на долната част на стъпалата – обида

Израел - непринудено общуване

- готовност за размяна на мнения и възгледи

- неофициалност и прямота

- емоционална изразителност

Италия - индивиди от един и същи пол могат да се дър­жат ръка за ръка

- прозяването - просташко

- ръкомахане с една ръка се използва за подчер­таване на казаното

- ръкомахане с две ръце - необичайно, просташко

Япония - дъвчене на дъвка - неучтиво

- не използвайте много жестикулиране с ръцете

- при разговор седете с изправен гръб, с двата крака, стъпили на пода

- смехът може да бъде белег не само на хумор, но също на неудобство, смущение или мъка

- уважението, честта и личното достойнство са важни черти на характера

Корея - краката не се използват за преместване (под­ритване) на предмети

- удряне с юмрук в шепата на другата ръка - вул­гарно

- никога не посочвайте нещо с пръст - използ­вайте протегнатата ръка с отворена надолу длан

- лек поклон при влизане и излизане или за да пропуснете група хора, показва уважение

- не се използват външни изяви на привързаност

- стоеж с ръце в джобовете или ръце на хълбоците

- предизвикателност

- протягането - просташко

Средния Изток - никога не използвайте лявата ръка

- емоционална изразителност

- официално и достолепно държане

Нова Зеландия - за да се обадите на някого може да помахате с ръка

- дъвченето на дъвка, прозяването - просташко

Португалия - консервативност

- сдържани жестове, избягвайте рязко жестику­лиране

- за да извикате някого, протегнете ръка с дланта надолу, свивайте пръстите напред-назад

Сингапур - особено голямо уважение към възрастните

- всякакво докосване до главата на другия - не­учтиво

- при кръстосване на краката едното коляно тряб­ва да бъде поставено точно върху другото; не протягайте краката си към събеседника

Южна Америка - усмивка и любезна дума към непознатите по­казва общителност

- любезност, гостоприемство, спазване на етике­та

- много важно е поддържането на зрителен кон­такт със събеседника

- прекомерното ръкомахане - просташко

- несъзнателното мърдане с краката, когато се­дите - просташко

- отпуснатата поза на тялото - незачитане

- за мъжете се допуска кръстосване на краката, но не бива глезенът на единия крак да се поста­вя върху коляното на другия

- кръстосването на краката при жените е непри­емливо

Съветски съюз - одобрение - палец, сочещ нагоре

- никога не използвайте американския жест за „о'кей" - вулгарно

- седене с кръстосани крака - глезен върху коля­ното на другия крак - обидно

- влагайте чувство при говорене

Испания - сърдечно и дружелюбно общуване

- демонстриране на социално положение и еле­гантност

- самосъзнание за имидж

Швейцария - седенето с кръстосани крака - общоприето

- седенето с протегнати крака - просташко

- държането на ръце в джобовете при разговор -просташко

- допустимо е да махнете с ръка на някого отсре­ща на улицата

Тайланд - никога не докосвайте главата на събеседника и не подавайте предмети над главата на някого

- не протягайте крака, с подметки, насочени към другия; не побутвайте с крак някой предмет, за да го преместите

- поставяне на ръцете на задната облегалка на стола - просташко

- не е приета публичната изява на привързаност

- приятелите от един и същи пол могат да се държат за ръка.

Защо повечето от нас се подиграват на някой, който говори с акцент или на диалект? Често започваме да говорим подигравател­но като него и да го имитираме.

Особено американците, чуят ли някой англичанин или южняк да говори, несъзнателно започват да го имитират. В това няма нищо лошо, така че не се притеснявайте. Повечето от нас пък правят това, когато искат да се идентифицират с другия или да установят връзка с него - било за да го накарат да се чувства по-свободно с нас, било за да се чувстваме ние по-добре с него. В повечето случаи човекът, с когото говорите, надали ще забележи какво правите, но ако го забележи, най-вероятно е да се почувства дори поласкан.

Обожавам акцентите и диалектите и винаги съм се радвала, когато мога да ги наподобя, фактически голяма част от моята частна практика включваше усилията ми да науча разни филмови звезди да усвоят някакъв акцент за различните си филми. Така например Роб Лав трябваше да усвои южняшки акцент за филма си „Кадрилът" и френски и испански за филма „Лошо влияние"; Тристън Роджър изучаваше руски и ирландски акцент; Мики Рурк трябваше да учи с мене нюорлеански акцент, като при това трябва­ше да има и дефект в говора.

Работила съм с много артисти, за да им помогна да поправят чуждестранния си акцент. Например Хулио Иглесиас трябваше да се справи със своя испански акцент, за да изпее „Всички момичета"; Долф Ландгрен (филма „Роки IV") искаше да се отърве пък от френския си акцент, Бен Вареен се бореше с негърския си акцент, а певицата Шина Истън трябваше здраво да се труди, за да престане да произйася със шотландски акцент американските си роли.

Всеки може да се научи как да промени или модифицира своя акцент. Много хора мислят непрекъснато за своя чужд акцент или диалектичния си говор, а това може да им създаде много спънки. Идвали са при мене хора, дотолкова обзети от мисълта за своя неправилен говор, че наистина го бяха превърнали в непреодолима пречка за всяко житейско начинание.

Други са идвали при мен с оплакване колко ги притеснява факта, че никой не разбира какво казват. В такива случаи аз обик-

новено съветвам пациента си да промени своя акцент. Ако обаче даден човек си се чувства добре със своя акцент и с начина, по който звучи неговата реч, аз го окуражавам да си ги запази. Намирам, че акцентът придава чар и индивидуалност на даден човек.

За съжаление, има хора, които реагират на акцента у другите с предубеждение и неприязън. Така бе станало с един ирански биз­несмен, мой клиент, който се чувствал много добре в САЩ до то­гава, докато политическият климат в родината му се смени. Тогава той забелязал, че неговият диалект фарси все повече и повече се превръща в пречка за бизнеса. Така бе стигнал до решението да промени акцента си. И наистина това му помогна много в деловите отношения.

В случаите, когато акцентът на даден човек му пречи да напред­не в обществото и професията, аз категорично препоръчвам да започне обучението за туширане на акцента. Един четиридесетгоди­шен специалист по компютри, работещ за една мощна фирма, имаше силен китайски акцент и това му пречеше да се развива в службата - както твърдял шефът му. А този човек беше забележи­телен специалист, завършил образованието си в САЩ. Той смяташе, че щом говори и разбира английски, всичко е наред. Изобщо през ум не му минаваше, че не всички са очаровани от неговия английски. Всъщност в повечето случаи никой не можеше да разбира бързата му насечена и зле произнесена реч. Благодарение на това, че опра­вихме неговото произношение и премахнахме акцента, той получи по-високо заплащане и с изненада установи дори, че сега колегите му са станали някак си по-любезни с него. Дори започнали да го канят в домовете си, нещо, което преди това никога не се било случвало. Просто сега те вече можеха да водят разговор с него и да разбират какво им казва.

Повечето хора трупат в себе си задръжки не толкова поради то­ва, че някой говори с акцент, а поради това, че самите те се при­тесняват, като не могат да разберат какво казва. Така че ако чуете хората да ви питат час по час: „Какво казахте?", „Извинете, не раз­брах!" или „Можете ли да повторите?" или пък просто „А?", няма да е зле да помислите как да премахнете или пооправите чуждия си акцент.

Когато говорите със знаменитости

Много знаменити люде обичат да бъдат забелязвани и адми-рирани - иначе не биха били в центъра на вниманието. Повечето от тях биха се зарадвали, когато покажете, че сте ги познали. Важното е обаче как ще направите това. Никога не ги прекъсвайте, особено когато се хранят или са погълнати в разговор.

Когато съберете кураж да ги заговорите - помнете просто, че и те са като всеки друг, само че са по-известни от другите хора. Не се притеснявайте да поздравите и кажете нещо, някакъв факт, за да намерите обща почва. Например, ако сте от Чикаго и срещнете някоя знаменитост от същия град, кажете му именно това. Ако кажете, че имате някакъв общ приятел или че сте посетили някога мястото, от което идва в момента, „звездата" положително ще оцени усилията ви да намерите общ предмет за разговор и в пове­чето случаи ще ви отговори приветливо. Само помнете, че трябва да се отнасяте към такъв човек с уважение и вежливост, като мислите за неговото време. Ако искате автограф, помолете го, но не домъквайте със себе си списък на всичките си роднини, за да даде автограф и на тях. Има случаи, когато може да поискате автограф и да ви бъде отказано. Не приемайте това като лична обида! Да не вземете да престанете да ходите на филмите, в които играе или на концертите, в които участва! Често пъти, като даде един автограф, изникват изневиделица и други ловци на автографи. Виждала съм го със собствените си очи. А това може да е твърде досадно, особено ако вашата знаменитост бърза за някъде или има други планове.

В повечето случаи обаче знаменитите хора обичат вниманието, въпреки че от гледна точка за сигурност - разни душевно неуравно­весени почитатели - са много предпазливи. Не се нахвърляйте върху им, не крещете, не припадайте! Само стиснете ръката му, разбира се, ако той пръв ви я подаде.

Независимо какво е тяхното увреждане - дали са слепи, глухи, деформирани или парализирани - укажете на тези хора почитта и уважението, които заслужават като човешки същества.

Спомнете си думите от филма „Човекът слон": „Аз не съм животно, аз съм човек". Джон Мерик казва това, защото макар и различен от останалите, той си остава човешко същество, заслужа­ващо всичкото уважение, което едно човешко същество дължи на друго.

Прекалено често хората несъзнателно проявяват нетактичност и постъпват грозно спрямо инвалидите, просто защото не знаят как да разговарят с тях. Това може да притесни и двамата - и болния, и здравия.

Един от най-скъпите ми приятели е Кърк Килгър, тежко пара­лизиран от врата надолу. Той е бил олимпийски шампион по во­лейбол, международна звезда във волейбола, преди нещастен случай да увреди гръбначния му стълб. Този великолепен строен мъж сега е прикован към инвалидната количка. Първото, което ще кажете е

„Колко страшно! Каква беда!". Няма обаче нищо страшно, защото Кърк е направил от живота си най-доброто възможно. Работи като спортен коментатор за ABC, Прайт Тикит, Търнър Бродкастинг и Спорт ченъл. Той е един от най-интересните, изискани и стилни джентълмени, които бихте искали да срещнете. След като погово­рят с Кърк само няколко секунди, повечето хора са склонни да забравят инвалидната количка и всичко друго, свързано с неговото състояние. Защото Кърк умее да накара околните да се чувстват добре. Самата му личност излъчва сърцатост.

От откровеността и прямотата на Кърк аз научих много за общуването с хора, които имат някакъв недъг. Казахме вече, че много често хората просто не знаят как да говорят с такъв човек. Опитват се да игнорират неговия недъг, защото самите те се чув­стват неудобно. Кърк и други инвалиди, с които съм работила, каз­ват, че предпочитат хората да говорят с тях открито, така както обикновено правят това децата. Децата са твърде любопитни и невинни и свободно задават въпроси като „Какво ти е станало? Как си обличаш дрехите? Как ядеш? Как си миеш зъбите?" Такава пря­мота би могла да счупи леда и да ви даде възможност да опознаете човека, като заговорите направо и открито за неговия дефект.

Мнозина изпитват ужас, когато се запознават с някой инвалид. Автоматичната реакция, например, е да подадеш ръка, за да се ръкуваш. Ала когато другият е парализиран и не може да движи ръцете си, това притеснява здравия човек. Повечето инвалиди, като моя Кърк, се опитват да улеснят нещата, казвайки на здравия си събеседник какво да направи. Когато някой подаде ръка на Кърк, за да се ръкува, Кърк веднага казва „Само хванете ръката ми и я стиснете". Тази непринуденост позволява да се създаде между два­мата по-голяма близост.

Когато разговаряте с инвалид, особено ако току-що сте се запоз­нали, отнасяйте се към него така, както бихте се отнесли към здравия човек. Например, ако искате да обсъдите някаква интимна подробност от неговия живот, просто следвайте същите правила, които бихте приложили при всички останали хора.

Много внимавайте да не задавате въпрос след въпрос. Това често се случва, когато хората са притеснени или нервничат. Задайте въпроса и изчакайте да ви отговорят. Дайте на другия време и той да попита нещо, така че и той да ви опознае. Изчаквайте го да завърши, преди да преминете към следващия въпрос или следваща­та тема.

Ако зададете въпрос, на който събеседникът ви не желае да отговори, той обикновено ще ви каже това направо. В такъв случаи се извинете деликатно. В повечето случаи обаче вашият събеседник ще е готов да поговори с вас за състоянието си. Ще поиска да сподели с вас, ще оцени вашата прямота и проявения към него интерес. Хората с някакъв недъг са били толкова често принудени да обясняват своето заболяване, та са свикнали да бъдат разпитвани.

Понякога обаче интересът, който предизвикват у другите, може да бъде тягостен. Спомням си един болезнен инцидент, когато ка­рах докторската си практика по медицинска генетика в Медицинския център Харбър УКЛА. Съпровождах една жена-джудже до залата за изследване, когато в коридора някакво младо момиче с нормален ръст скочи, започна да сочи жената и да се кикоти. Бях възмутена. Отидох при момичето и започнах: „Не бива да се смеете. Не е хубаво. Тя е също като вас, но е с по-малък ръст..." Жената-лилипут ме прекъсна, хвана ръката ми и със спокойна усмивка ми каза: „О, доктор Глас, не се безпокойте. Свикнала съм. Постоянно е така".

Това съкруши сърцето ми. Тази жена не е длъжна да свиква с неприязънта или с любопитството, което предизвиква навсякъде, където се появи.

Длъжни сме да се отнасяме и да говорим с един недъгав човек точно така, като говорим на всеки друг - с почитта и уважението, които заслужават всички човешки същества.

Докато правех дисертацията си, слушах веднъж как един лекар разговаряше с един сляп пациент. Той му говореше толкова силно, направо му викаше, докато снемаше анамнезата. Накрая слепият отметна глава и започна да се смее. „Докторе - каза той - не съм глух, а сляп. Престанете да крещите!"

Тъй като слепите хора нямат зрителен контакт и не получават от събеседника си обратна връзка, за да разберат кога да продължат да говорят и кога да изчакат, те имат склонност да говорят без прекъсване, без да знаят кога да спрат. Не се притеснявайте да ги прекъснете, като ги докоснете леко, когато искате да кажете нещо. Вие сте този, който ще помогне на слепия събеседник да разбере кога трябва да говори и кога да замълчи и да изчака. Не забравяйте, че реакциите ви при разговора трябва да бъдат словесни - кимане­то с глава тук няма да помогне и да установи обратната връзка. Необходимо е да казвате с думи „да", „не", „разбирам". На мен ми се случи така веднъж при разговор с един сляп логопед в Австрия. Бях толкова впечатлена от онова, което ми разправяше, че извед­нъж се улових, че забравям, че е сляп и кимам ли кимам утвърди­телно с глава. Не забравяйте в такъв случай да разговаряте с думи, и то колкото е възможно повече. Искам да добавя и още нещо. Когато вървите със сляп човек, трябва да го насочвате, като той

опре ръката си на вашата. Вървете и говорете бавно и спокойно. Не го дърпайте.

Глухите се нуждаят от специално отношение при разговор. Често се налага 1. да говорите по-бавно; 2. да говорите по-високо (ако недочува); 3. да отваряте устата си по-широко и да артикули­рате думите така, че глухият да разчете какво казвате; 4. да оживите говора си, като използвате изражението на лицето си така, че да бъде разбрано от глухия; 5. да застанете непременно лице с лице към него, иначе глухият не би могъл да следи думите по устните ви.

Ако не разберете нещо, което глухият ви събеседник казва, погледнете го в очите, докоснете ръката му и го помолете да го повтори по-бавно. Той би трябвало да направи същото, ако не ви е разбрал.

Работила съм със стотици глухи пациенти и причината за това, че съм имала успехи в подобряването на техните комуникативни способности, се крие в обстоятелството, че винаги съм се отнасяла към тях като към чуващи - в края на краищата те наистина имат нормални физически и говорни механизми. Единствената разлика е, че у тях мускулите на говора са евентуално по-слаби и че те не могат сами да се чуват. Аз трябваше да ги уча как да следят говора си.

Обикновено към такива хора аз се отнасям като към всеки друг мой клиент, който има, да кажем, чуждестранен акцент. Резултатите са забележителни. Една от моите клиентки, тридесет и осемгодиш­на специалистка по компютри, не бе говорила никога в живота си - а сега вече може да й се разбира. Шефът й разбира какво му казва, за първи път в живота си тя може да разговаря със семейството си, без да използва езика на знаците.

Работата ми с Марли Матлин бе увенчана с церемонията по раздаването на наградите на Академията за 1988 г., когато Марли произнесе реч за първи път в своя живот. Беше действително трогателно - да слушаш един глух човек, който говори перфектно благодарение на проведената екстензивна терапия на говора. Изградих у нея доверие, като се отнасях към нея като с нормално чуващ човек (прилагайки петте стъпки, посочени no-горе). Помогнах й също така да тренира и да укрепи гърлото си, езика си и лицевите мускули, за да може да произнася звуковете, съчетах всичко това с умения да контролира дишането си и нивото на звука. Тя беше наистина великолепна, когато говореше!

Понякога глухите ми клиенти говорят толкова добре, че дори аз забравям, че са глухи, и извиквам името им, след като обърнат гръб да си тръгнат. И не съм единствената, която забравя това. Продуцен­тът Самюел Голдуин бил толкова впечатлен от Марли Матлин, след като бе имал с нея интересен и оживен разговор, че накрая едва ли не започнал да й шепне на ухото. И въпреки че тя не можела да разбере мисълта му, самият факт, че господин Голдуин бе забравил, че е глуха, бе вече едно признание за комуникативните способности на Марли.

Когато разговаряте с хора, които имат дефект в говора

Според Американската асоциация по проблемите на речта, на езика и на слуха повече от 22 милиона американци показват някак­во нарушение на говора и комуникацията. Аз имам дори чувството, че такъв е всеки втори човек, тъй като разглеждам като говорен дефект и такива речеви навици като прекъсването на събеседника, говоренето с писклив глас, бързото говорене, мънкането, говорене­то през носа, използването на паразитни думи като „викам", „ами", „нали така" и пр., неправилното произношение, гръмогласното говорене, както и прекалено тихото говорене.

Става ясно, че в един или друг случай, в обществото или в биз­неса, вие ще се натъкнете на хора, които имат някакви проблеми с говора.

Заекващите

Един от най-често срещаните говорни дефекти, който може се­риозно да утежни общуването с даден човек, е заекването. Същест­вуват много теории за същността на заекването, защо хората започ­ват да заекват, какъв тип хора заекват и т. н. Главното е, че заек­ването представлява нарушение, което може да ограничи способ­ността за общуване. То може да се отрази на самочувствието и на целия живот на заекващия, на неговата способност да изкаже нуж­дите и желанията си. Заекването може да се отрази дори върху вашата способност да контактувате с човека, който заеква. Първото правило, когато общувате с хора, които заекват, е: никога не завър­швайте изречението вместо заекващия. Второ правило: никога не започвайте да го съветвате и поучавате - повечето от тези хора са слушали вече всичко това, лекували са се, може би и в момента се лекуват. Трето: никога не му казвайте да говори по-бавно, да се отпусне, да не се притеснява - дори да казвате всичко това с най-добри намерения. Това не само ще смути заекващия ви събеседник, но ще го направи още по-плах. Четвърто: поддържайте контакта лице в лице, независимо от това колко ще ви бъде неловко.

Заекването е дефинирано като повтаряне, забавяне или бло-

киране на дадена дума. Всъщност всеки един от нас е заеквал при едни или други обстоятелства. Понякога застанем пред някакъв началник, който ни кара да се чувстваме застрашени, и току започ­нем да заекваме. Или пък започваме да играем със себе си играта „аз мисля, че ти мислиш, че аз мисля" и ще запелтечим пред някой, с когото току-що сме се запознали. От друга страна, може да има просто някаква дума, която да „задейства" заекване. Когато разго­варяме по определена тема, която ни изнервя, мнозина от нас започват да заекват. Следователно, заекването се явява при всички хора, когато умът работи по-бързо от устата ни. И тъй като често мислим по-бързо, отколкото говорим, трикът е да се опитаме да координираме невромоторната функция на устата си, с оглед да свържем мислите си с механиката на звукопроизвеждането и да изговорим смислени думи и връзки. За да можем да направим това, ще трябва да владеем напълно нашия говорен механизъм. Това може да бъде постигнато само като се научим да координираме потока от гласни, мускулите, дишането, а също така и да синхрони­зираме дишането с говоренето.

И именно защото всеки един от нас е изпитал какво значи заекване, би следвало да проявяваме разбиране към хората, които заекват.

Всеки си спомня как Брайън Гъмбел се опита на времето да интервюира футболния герой Лестър Хейс при връчването на су-пер-купата на Америка. Брайън държеше микрофона, а Лестър мърдаше устни автоматично, езикът му провисна, очите му мигаха, но не можа да издаде звук. Видяхме как страхът от това да говориш пред много хора, е може би най-големият страх, който мнозина от нас изпитват. Като резултат от този случай - който костваше на Лестър милиони долари от търговска реклама - той реши да се пребори със своя недостатък и дойде да работи с мен, за да го отърва от заекването. Днес Лестър говори чудесно, контролира напълно заекването си при многобройните си изказвания и лекции, които изнася из цялата страна.

Афазия се нарича нарушената способност да говориш, дължа­ща се на мозъчна повреда вследствие на удар или травма. Афазикът може да има трудности при говорене, загуба на паметта и/или да му се губят думи, или пък да не е в състояние да разбере онова, което му казвате, или да изрази онова, което има да каже,

Това е едно от най-тежките нарушения на говора и изисква голямо търпение. Еднакво е неприятно и за двамата събеседници -за индивида с афазия и за индивида, който се опитва да общува с афазик, бил някога може би блестящ събеседник, но... само бил. Търпението е ключът към общуването с такъв човек. Не го третирайте като дете. Дайте му възможност да запази достойнството и самоуважението си. Поддържайте постоянен контакт лице в лице и не се страхувайте от допир. Говорете бавно, с къси завършени изре-чения. Консултирайте се с лекуващия лекар и логопеда на болния. Те могат да ви помогнат да използвате прилаганата от тях техника, когато общувате с болния от афазия или с друго мозъчно увреждане.