Разговорът с хора, които имат неприятни говорни навици

Често са ми задавали въпроса какво да се прави, когато ви дразни начинът, по който някой говори. Какво ще кажете, напри­мер на новата си приятелка, която се глези като бебе и толкова ви дразни, че ви се иска веднага да скъсате с нея?

Е, добре. Преди да изхвърлите от коритото „бебето заедно с во­дата" и да сложите край на една хубава връзка само заради един неприятен навик, опитайте се да направите нещо!

Попитайте първо - мило и вежливо - какво мисли за своето глезотене. Ако започне да се защитава или каже, че си го харесва, просто й кажете вие как го възприемате и я помолете да направи нещо - може да й сторите най-добра услуга, като насочите внима­нието й върху този навик. Кажете й как хората я възприемат - това може да внесе положителна промяна в целия й живот.

Глезеното бърборене е прелестно при децата, но изследванията показват, че хората, които говорят така, не са много интелигентни, не са надеждни и се харесват по-малко от хората, които не говорят по този начин.

Неколцина мои познати, които бяха слушали по телевизията как престорено глезено говори един кандидат за кмет, коментираха колко са били шокирани от факта, че един мъж може на публично място да се държи така. Предполагам именно неговото глезотене и жалкият му общ имидж допринесоха за това, че така и не можа да седне на кметското кресло.

Ако някой, на когото държите, има някакви проблеми с говора - говори например с дрезгав глас или през носа, има писклив глас или непрекъснато повтаря „викам", „разбираш ли", „виж сега" и ^ пр., то като приятел вие сте длъжни да му обърнете внимание, но по мил, добронамерен начин, като предложите някакъв изход. Не казвайте само „Звучи ужасно!", а кажете, че го разбирате, че вярвате, че може да поправи говора си. Посочете му грешката тактично и с обич, за да не го засегнете. Можете дори да му дадете някоя книга по видеотерапия, като например книгата „Говори, за да спечелиш". Дайте му името на някой известен логопед или го посъветвайте да се обърне към Американската асоциация по проблемите на говора, на езика и на слуха в Роквил, Мериленд, където може да намери квалифицирани специалисти по проблемите, които има.

Глава дванадесета

Подходящите думи в трудни ситуации

Разговорът с безнадеждно болни

Разговорът с хора, които са безнадеждно бодни, е може би едно от най-трудните неща на света. С разразяването на СПИН на твърде много хора се налага да гледат как техен близък преждевре­менно си отива.

Може би ще бъде добре да последваме примера на една афри­канска националност, където около умиращия се събира цялото семейство и цялото село. Всеки човек от селото се изрежда да гали и поглажда болния. Прегръщат го, милват го, утешават го. Смеят се и плачат с него. Те са изцяло с него и за него, докато не си отиде завинаги от тях. Това е един красив начин на общуване с някой, който си отива - да бъдеш на разположение и да обградиш онзи, чиито дни са преброени, с цялата любов, уважение и внимание, които можеш да дадеш.

Една съвременна версия на този вид обич предлага Обществото на добротата, което Джилда Раднър описа в своята книга „Винаги има нещо" (1989), преди да умре от рак.

Често пъти умиращите ни карат да говорим истината - да кажем неща, които би ни се искало да сме казали по-рано. Винаги трябва да кажем, каквото мислим; да не се страхуваме да изразим обичта си, защото една добра дума, един мил израз, една искрена откровена мисъл са по-ценни от милион долари. Никога не се страхувайте да споделите мислите и чувствата си с хората, на които държите.

Един от моите клиенти, Ралф, мъж на петдесет и две години, бе страстен пушач и разви рак в гърлото. В резултат на радиоактивно лечение се наложи да ме помоли да възстановявам гласа му. Обик­новено болните от рак с такава напреднала форма като неговата, не живеят дълго. Знаех това, когато започвахме лечението, но аз пре­върнах всеки ден, всеки сеанс в радостно събитие. Смеехме се, говорехме, клюкарствахме, разказвах му разни истории - действи­телно прекарахме чудесно заедно. Питах го за мнението му по разни въпроси, а това го караше да се чувства значим... Когато накрая Ралф почина, се изредиха да ми се обаждат най-добрият му приятел, жена му и много членове от неговото семейство, за да ми благодарят. Стоплиха сърцето ми думите на един от неговите приятели, почув­ствах от тях какво могат да означават любовта и сърдечността в нечий живот, независимо че дните му са преброени. Той ми каза: „Ралф имаше да живее само шест месеца, но за него вашето присъс­твие в тези месеци беше истинска благословия!"

Ако човекът преживява последните си дни, накарайте го да се смее, галете го, окуражавайте го, нека да почувства, че заема специ­ално място в сърцето ви, че се радвате на това, че е жив. Аз прег­ръщах Ралф всеки ден, когато пристигаше, не се страхувах от допира с него. А за него това докосване положително е било нещо, което не може да се изрази с думи.

Разговорът с близките на починал човек

Разговорът с хора, които са в траур, е едно от най-трудните неща. Няма правилни и погрешни начини да скърбиш. То ти идва отвътре. Всеки си има свой начин и вие трябва да уважавате това у него и да го споделяте. Не се страхувайте да го прегърнете, ако има нужда да се облегнете на някого. Приласкайте го. Бъдете с него. Улавяйте сигналите, идващи от самия човек. Има хора, които биха предпочели да бъдат оставени сами. Повечето хора обаче искат да бъдат приласкани и утешавани.

При загубата на близък човек хората чувстват огромна праз­нота, така че за да се запълни загубата, много често е необходим физически контакт. Важно е да позволиш на другия да скърби и да не казваш нищо, което може да екове неговите чувства. Добре е да се опитате да говорите за по-ободряващи неща - например да при­помните някои общи спомени, нещо хубаво от живота на починалия.

Една от моите клиентки много тъгуваше за сестра си, която бе боледувала няколко години. Непрекъснато мислеше за болките на сестра си и за собствената си вина, че не й е отделяла достатъчно време, докато е била жива. Припомних й какъв чудесен живот бе имала сестра й - с майка, баща, съпруга, братя и сестри, които я обожаваха. Накарах я да си спомни за щастливия живот на сестра й, преди да се разболее. Казах й да мисли за това, че се е отървала от болките... Припомняйки си хубавите мигове от живота на сестра си, моята клиентка можа дори да се усмихне и оживи. Така че не се страхувайте да споменете нещо красиво и весело от живота на починалия. Естествено, ако човекът е бил неприятен и не сте го обичали, по-добре ще е да не казвате нищо.

Необходимо е също така да позволите на скърбящия да изяви своите чувства. Ако иска да плаче, да ридае, не казвайте „Стига, не

плачи! Всичко ще се оправи". Оставете го да изплаче мъката си, да вика, да нарежда. Опитите да парират чувствата ти те покрусяват още повече.

Когато отидете да поднесете съболезнованията си в дома на починалия или на погребението, не проявявайте излишна сдържа­ност и не се въздържайте да покажете своята скръб. Повечето хора, които са загубили скъп човек, се нуждаят от подкрепа, имат нужда да бъдат прегърнати, целувани, утешавани. Повечето имат нужда да им говориш за това колко неповторим и чудесен е бил техният близък. Нека да знаят какво значение е имал той за вас, колко спомени е оставил у вас. Ако ви се плаче, плачете. Позволени са всички начини да изявите своята мъка.

Никой не може да предскаже как ще реагират близките, когато им съобщавате за смъртта на любимия човек. Някои изпадат в шок, застинали и безмълвни, докато други плачат, пищят, разболя­ват се. След като преодолеете собствената си мъка, трябва да изразите готовност да помогнете на най-близките, да се поставите на тяхно разположение. Кажете, че винаги сте готови да отидете и поговорите с тях, ако желаят, предложете им услугите си. Ако пък откажат помощта ви, не се обиждайте! Просто бъдете с тях, имайте готовност да им помогнете и дори след този отказ. Твърде често хората предлагат помощта си в деня на погребението, а след това никакви не се обаждат. Следователно, добре е да поддържате кон­такта с близките на починалия. Това не само ще ви помогне да се справите със собствената си мъка, но и ще накара близките да почувстват цяла мрежа от връзки, която ще ги подкрепи в дните на острата липса на техния близък.

Едно от най-трудните неща е да общувате с душевно болни. Чес­то пъти вие можете да смятате, че някой е просто труден за общуване, да се отнасяте към него като към нормален човек, докато той всъщност е сериозно болен.

Майката на една моя клиентка има установено душевно забо­ляване. Импулсивна е, агресивна, враждебна, невъзможна за общу­ване. В даден момент е мила, в следващия - неадекватна. Години наред моята клиентка се опитваше да се справи сама с майка си, но това беше една предварително изгубена битка. И не можеше да бъде другояче, тъй като майката беше душевно болна.

Бъдете много внимателни, когато говорите с душевно болни: 1. постарайте се да не повишавате глас, говорете спокойно; 2. вед­нага кажете конкретно какво искате; 3. поставете граници и не ос­тавяйте болния да излезе извън тях; 4. ограничете общуването си до най-същественото.

Наслушала съм се на тъжни истории за хора, които имат душевно болен съпруг или родител. Единственият начин да контак­туваш с такъв човек, е да спазваш горните правила. Дори и да ви е мъчно за този човек, не допускайте неговото заболяване да съсипе вашия живот. Неговата болка може да се превърне във ваша вечна рана. Заради собственото си душевно здраве е по-добре да оставите с вашия болен да се занимава квалифициран специалист, чрез който да общувате с болния. Ако условията не позволяват той да получи специално лечение, ще трябва да ограничите контакта си до въз­можния минимум, без излишни разговори или да го изключите напълно от своя живот, колкото и тежко да е това за вас.

Разговорът с доктора, адвоката, психоаналитика

Много хора се смущават от своя лекар, зъболекар, адвокат, тъй като всички те са хора с научни степени, интелигентни, много-знаещи. Макар и високообразовани, те са все пак само човешки съ­щества и трябва да се спазва взаимното уважение и разбиране.

Толкова много хора допускат лекарите да извършват процедури, които не би трябвало да позволят! Хората биват скубани от своите адвокати или психоаналитици, просто защото се боят да им проти­воречат или защото смятат, че нямат това право - мислят си, че ако обидят лекаря или адвоката си, няма да могат да си намерят друг. Ако осъзнаете, че различните специалисти във вашия живот са всъщност нещо като ваши наемни работници, че работят за вас, няма да се смущавате чак толкова пред тях.

Една от моите клиентки ходеше при някакъв лекар, за да от­слабне. Лекарят бил груб, нелюбезен, рязък. Казвал й: „Не мога да повярвам, че не отслабвате нито грам! Какво ядете? Ще ви изхвър­ля!". Въпреки че се отнасял с нея брутално, тя продължаваше да ходи при него, независимо от това, че я обиждаше. Бе го намразила обаче, говореше против него където седне и където стане, но про­дължаваше да ходи при него, защото смяташе, че няма избор. А избор имаше. Вместо да говори против него, трябваше да му каже: „Вижте какво, докторе, при никакви обстоятелства не можете да ми говорите по този начин! Уважавам ви като лекар, заради вашето образование и професия, обаче и вие трябва да ме уважавате. Вярно е, че не показах резултат с вашата диета, но да ми викате и да ме оскърбявате е недопустимо!".

От своя страна, специалистите могат да започнат да изпитват дори ненавист към своите клиенти в резултат на подлудяващите въпроси, които непрекъснато им се задават, при това с някаква нотка на самозащита и собствена аргументация. Когато задавате въпроси на такива хора, много важно е да внимавате за гласа си.

Използвайте ключови изрази като например: „Моля, обяснете ми, какво имате предвид". Записвайте си или попитайте дали можете да запишете разговора на касетофон, ако не разбирате отговорите в момента. Помолете да повторят онова, което не сте разбрали. Говорете с мек, утвърдителен тон. Бъдете напълно искрен и откро­вен по отношение на онова, което искате и което мислите.

Една моя клиентка беше недоволна от лекаря, при който я бях изпратила, тъй като бил груб и не й отделил достатъчно време. Казах й: „Излекувала ли те?", „Да - каза тя - но ми отдели само три минути и ми взе толкова много пари!...". Обясних й, че е взел имен­но затова „толкова много пари", защото е много добър диагностик и може бързо да установи какво е заболяването й и бързо да я из­лекува. Казах й, че не виждам в случая никакъв проблем. „Права сте - се засмя тя. - Предполагам наистина, че е много добър и затова е и толкова зает".

-Главното е човек никога да не задържа в себе си скрита неприя­зън, а да каже, каквото го измъчва. Много често е достатъчно да ви се обясни нещо, за да промените и своето отношение към него.

Твърде често - бих казала, дори прекалено често - някои хора, чиято работа е да обслужват другите - продавачи, келнери, сер­витьорки - забравят, че са назначени, именно за да обслужват хора­та и да им бъдат в услуга. Кой знае по какви причини, някои от работещите в сферата на услугите си изкарват лошото си настро­ение на клиентите. Ще се натъкнете, за голямо съжаление, на безразличие и грубост дори и в най-луксозни магазини. Много е възможно продавачките да правят това, за да парират несериозни­те клиенти, та да не им губят времето...

И все пак за едно такова поведение няма извинение! Ако се натъкнете на неучтивост, незабавно дайте на продавача или прода­вачката да разберат, че са се държали обидно и че това е недо­пустимо. Напомнете им, че са назначени, за да ви обслужват, а не да ви пречат. Кажете: „Смятам, че грубостта ви е недопустима!". В много случаи вашата бележка ще ги стресне и ще променят държа­нето си. Ако станат обаче войнствени или продължат да се държат грубо, не се колебайте да извикате управителя и да му кажете какво е станало. В повечето случаи това ще реши проблема. Но ако не­щата не се оправят, идете „най-горе" и се обадете на собственика. Собствениците са в този бизнес, за да правят пари и несъмнено ще искат да знаят как сте били обслужени. Един собственик знае, че лошото отношение към клиентите означава слаба продажба. Никога не пренебрегвайте грубостта и не оставяйте нещата без реакция.

Струва си да реагирате на всичко, което накърнява вашето само­чувствие. Ако се обадят повече хора и кажат мнението си, бихме имали по-малко горчив опит в магазините и ресторантите. Често пъти само забележка от ваша страна, че не са вежливи, веднага мо­же да промени нещата. Обслужващият трябва действително да бъде в помощ, а не да ви пречи. Но твърде много хора не казват в такива случаи нито дума, трупат в себе си огорчението и просто не влизат повече в този магазин или ресторант.

Хората, получили началнически пост, и особено новите начал­ници понякога смятат, че трябва да се държат „по шефски". Да бъдеш шеф, значи да бъдеш изпълнен с респект към околните. Ако някой от хората ви направи нещо погрешно, не се нахвърляйте върху него, не викайте, не крещете. Добрият началник е деликатен и вежлив, но твърд. Домашните помощнички и секретарките не са роби и трябва да се отнасяте към тях с уважение и вежливост. Един мой приятел, много богат и виден мъж, има син, който, за съжале­ние, е твърде разглезен. Непрекъснато разкарвал насам-натам до­машните прислужници. Накрая баща му избухнал: „Престани да разкарваш момичетата! Те са членове на нашето домакинство и трябва да се отнасяш към тях с уважение. Не са ти нито слуги, нито роби. Ще говориш с тях вежливо, без да заповядваш!"

Тези думи са абсолютно верни. Отнасяйте се с уважение към всеки, с когото работите заедно! Това е тайната на преуспяващите хора по целия свят: подчинените им обичат да работят за тях, защото се отнасят към всеки един с респект.

Трябва да бъдете наясно, че именно „малките хора" - зъбчетата на колелото, са тези, които движат нещата и им придават вид.

Вестникарските заглавия по цял свят се надпреварваха да раз­казват как За За Габор ударила шамар на полицай от Бевърли Хилз, който я спрял и я глобил. В резултат на това За За трябваше да иде в затвора, да заплати голяма сума и да отработи сума часове в сфе­рата на обществените услуги. Ето ви един пример за това, как не бива да комуникирате с представителите на полицията!

Повечето полицаи са специално обучени как да се държат с хората. В полицейските академии ги обучават на учтивост, дори .когато трябва да арестуват някого. Освен това много полицейски управления са назначили психолози и специалисти по човешки взаимоотношения, за да им организират курсове по ефективни

контакти с хората, успокояване на пострадали от криминално прес­тъпление и какво ли още не.

Има, разбира се, и някои груби и заядливи полицаи, които явно не са внимавали по време на тези курсове. Те използват положени­ето си „от позиция на силата". Ако ви се случи такова нещо, вземете името и номера на полицая и напишете писмо до началника му. Не отминавайте без внимание обидното му поведение, а се гответе за срещата си с него пред съда. Обаче дори и много да ви се иска да повишите тон на полицая, да го изругаете или ударите, не го пра­вете, защото той представлява властта, а не вие!

Когато представителят на полицията се държи оскърбително, просто взимате номера и името му и пишете до началника. Ако пък имате и свидетел, това ще придаде на вашето оплакване още по-голяма тежест. Накарайте и свидетеля да напише писмо, за да документира непристойното поведение на полицая. Такива писма се четат и често отиват направо в досието на полицейския служител, така че това може да се отрази на кариерата му.

Когато сте с кола и ви спрат, не излизайте от колата, освен ако не ви кажат да излезете. Говорете колкото се може по-малко. Просто си седете на мястото и слушайте какво ви казва полицейският офицер; говорете само ако ви попита. Когато се обръщате към полицая, наричайте го „господин офицер", за да покажете уважени­ето си към поста му. Направете описаното вече упражнение на вдишване и издишване - поемате въздух, задържате го и го изди­шате изцяло, докато се стегнат коремните ви мускули. След това не дишате три секунди, пак поемате въздух, задържате, издишате. Повтаряте това, докато поемете достатъчно кислород. Това ще ви помогне да се овладеете, така че да не противоречите на полицейс­кия офицер и да си навлечете неприятности.

Гласовата самоотбрана

Живеем, за съжаление, в общество, в което вилнеят престъпни­ци. За да не станете жертва на престъпление, трябва да научите някои правила в гласовата самозащита.

Изследванията показват, че за човек, който върви като потен­циална жертва - с наведена глава, бавно, прегърбен - съществува потголяма вероятност да бъде нападнат, отколкото за човек, който демонстрира по-голяма самоувереност. Същото важи и за начина, по който звучи човешкият глас. фактически гласът ви може да се окаже решаващ фактор за това, дали ще живеете или ще умрете.

Глава тринадесета

Милите слова в нашия дом

Един от най-съществените аспекти на доброто общуване е да се научим как да разговаряме с хората, с които ни свързват близки лични отношения. Не е лесно да си изработиш добри комуникатив­ни умения. Общуването придобива още по-голямо значение, когато са заложени нашите чувства. Консултантите по брака и психолози­те постоянно посочват, че често срещан общ проблем, който конс­татират при анализа на човешките взаимовръзки, е липсата на истинско общуване. Това съвсем не е изненадващо. Та учил ли ни е някой някога как да говорим с хората, с които ни свързват интим­ни отношения? Кой ни е учил как да говорим с брачния си партньор?

Е добре, влюбвате се, увлечени сте, оженвате се. И сега, когато трябва да живеете заедно» знаете ли какво да кажете? Знаете ли как да го кажете? Как да разговаряте с този единствен, най-близък за вас човек, как да изграждате и поддържате добри отношения?

В тази глава ще имаме за цел да ви научим как да разговаряте с хората, с които сте емоционално близки. Какво трябва да кажете, когато се почувствате привлечени от друг човек, как да развиете връзката с него, какъв тон трябва да имат обсъжданията на проб­лемите помежду ви, как да поддържате открити канали за добро общуване и разбирателство така, че връзката ви да има шансове „да върви по мед и масло". А ще ви трябва подкрепа и тогава, когато се налага да сложите край на лична връзка, за която няма надежда...

Сума нещо е изписано за различията между мъжкото и женс­кото общуване. Някои изследователи дори смятат, че главната причина за наличието на толкова много проблеми между двойките са именно тези различия. Изследователите констатират, че дори отношението ни към бебетата-момчета е различно от отношението ни към бебетата-момичета, че говорим с по-гален тон и с повече нежни думи на момиченцата, отколкото на момченцата. Изслед­ванията показват също така, че и общуването на възрастните с момичетата и с момчетата е различно - момичетата се обграждат с повече нежност, получават повече словесни похвали. Дори очаква­нията ни и изискванията ни относно поведението на едните и другите са различни.

Тези различия в пола се проявяват и в темите на разговор при малките момичета и момчета. Проучванията показват, че момиче­тата говорят повече за това „кой кого обича", споделят си тайни, играят си по двечки. Докато момчетата говорят главно за заобика­лящите ги предмети и дейности. Те играят на групи, разговарят за онова, „което правят", кой е най-добрият и, разбира се, кой е най-силният.

Тези различия в общуването се пренасят от детската възраст в пубертета и сетне в зрялата възраст.

Изследователите посочват, че основният контекст на разгово­рите между жените извън службата или деловата сфера обикновено обхваща хората, личните отношения в службата или вкъщи, диетата, дрехите, физическото присъствие. Докато мъжете пък обикновено говорят за „дейности" - в спорта, в службата, за „механизми" -коли, машини, или за световни събития или музика.

Мъжете и жените не само говорят за различни неща. Напълно различен е дори и начинът, по който казват нещата! Един от най-изтъкнатите лингвисти на САЩ - Робин Лакоф, твърди, че езикът на жените се различава толкова много от езика на мъжете, че може да се разглежда като отделен диалект.

Е, изненадващо ли е тогава, че при толкова много биологични, културни и социални различия, на мъжете и на жените е толкова трудно да разговарят едни .с други?

И все пак можете да превъзмогнете всичките тези различия, ако се научите да казвате онова, което чувствате и да говорите откровено и честно. Крайно време е да престанем да се взираме в различията и да поставим в центъра на нашето внимание при­ликите!

Прекрасното усещане, че някой ви привлича неудържимо, наис­тина може да ви зашемети. Изследванията показват, че привлича­нето, също както и влюбването, е биохимичен феномен. След като почувствате вълните на влечението и започнете разговор с даден човек, вие само за няколко минути ще можете вече да разберете дали процесът на привличането продължава. Само четири минути разговор ще ви позволят да разберете дали въпросният човек ще стане ваш приятел и дали имате желание да общувате с него и в бъдеще.

Многобройни изследвания показват също така, че дори първо­начално да сте харесали този човек, много бързо можете да бъдете разочаровани от начина, по който той разговаря с вас и по-точно от тона на гласа му.

Често пъти по-важно е не какво казва даден човек, а как го казва. Ето ви няколко примера: Д. съзряла своя млад бог до масата с ордьоврите. Почувствала се неудържимо привлечена и грейнала в усмивка, се доближила до него. Но когато го заговорила и чула някакъв писклив, кух глас, изгубила всякакъв интерес. П. имала уговорена среща с „идеалния мъж". И наистина, всичкото му било „идеално" - добра работа, атлетична фигура, скъпа кола, страхотен шивач... Но на срещата се получило съвсем друго. Само след първа­та минута тя вече съжалявала, че е отворила вратата и го е пока­нила да влезе. Бил скучен, досаден, без капчица живот в него. Всичко, което казвал, звучало глупаво и безсмислено. Едва го изт­раяла до края на срещата... Виждате ли, човекът си бил на място, бил твърде интересен мъж, но само защото се държал безжизнено и скучно, тя дори не му дала и най-малък шанс. Мнозина могат да я обвинят. Но П. просто реагирала на неприятния начин на гово­рене на своя гост.

Запомнете: дразнещите говорни навици могат да имат пагубни последици не само за притежателя на такива навици, но и за онези, които го слушат.

Едно интересно изследване на института ГАЛЪП в САЩ поис­кало от анкетираните да оценят единадесет начини на говорене и да определят в каква степен смятат тези навици за неприятни. Ето част от класирането по „степен на неприятност", изразена в проценти:

88 % - прекъсване на събеседника при разговор;

84 % - използване на ругатни и цинизми;

80 % - мънкане, говорене с тих глас;

73 % - говорене на висок глас;

73 % - монотонно, скучно говорене;

69 % - използване на ненужни думи като „викам", „нали така", „разбираш ли" и пр.

Както виждате, цели 73 процента от анкетираните се дразнят от скучната монотонност на гласа. Не е по-обнадеждаващо положе­нието при говорещите с висок глас гръмогласници...

Дори и някой да е привлечен физически от вас, ако вие млък­вате безнадеждно след всяко изречение, ако говорите твърде силно, ако говорите през носа и мачкате думите, ако имате остър, писклив глас, ако прекъсвате постоянно събеседника си или говорите твърде бързо, бъдете уверени, че няма да останете привлекателни задълго!

Онова, което прави един човек трайно привлекателен, е топ­лият, звучен и жив глас, съчетан с визуален контакт ,,очи в очи" и смислен разговор.

Ето нашите съвети:

Говорете изразително!

Установете контакт очи в очи!

Говорете с умерен тон!

Изчаквайте другия да завърши, не го прекъсвайте!

Вложете топлота в гласа си! Покажете искрено, че се интересу­вате от онова, което казва другият!

И най-важното: Бъдете заинтересуван, а не интересен!

Ако харесването е взаимно, и двамата веднага ще разберете това, тъй като хората, които се привличат взаимно, се усмихват повече, реагират по-живо един на друг, имат по-пълен зрителен контакт. Спокойно можете да кажете: „Наистина съм пленен от вас. Намирам ви толкова привлекателен (привлекателна)!" Ако ви е неудобно да бъдете чак толкова прями, кажете поне: „Чувствам ви близък по дух".

Но повечето хора не са свикнали да говорят толкова направо. Страхуват се навярно, другият да не си помисли, че преследват някаква цел.

Може би причината за това, че хората изпитват неудобство да бъдат искрени и прями, се крие в това, че са прекалили с четенето на книги за това „Как да намерите мъжа, който желаете" или „Как да намерите жената на своите мечти". Зарежете тези „готварски рецепти"! Тези книги фактически ви учат как да се преструвате, за да намерите „господин Истински" или „госпожица Подходяща" -как да се обличате, за да се харесате, как да използвате дадена ситуация така, че другият „да налапа въдицата".

Имайте предвид, че дори и благодарение на тези преструвки успеете да се харесате на някого, без прямота и искреност няма да можете да задържите за дълго тази връзка.

Единственият начин дадена връзка да се запази и да даде плодове е двамата партньори да бъдат откровени един с друг, да имат честни, открити отношения. Просто обявявате кой сте и очаквате в замяна и от другия да ви разкрие кой е.

флиртуването

Немалко е писано за флирта. Има дори цели книги, които учат хората как да флиртуват. Ден след ден като гъби никнат курсове по „какдафлиртуваме". Не бързайте да реагирате отрицателно, не смя­тайте, че флиртуването е синоним на хитрост, вероломство и мани­пулиране!

Въпреки че съпътстващото значение, което влагаме в поняти­ето „флирт" е отрицателно, флиртуването може да бъде много поло­жително и окрилящо човека преживяване, при положение, разбира се, че остане в определени граници.

Има едно основно правило: никога не започвай нето, което няма да можеш да приключиш!

Това означава, че не бива да подвеждаш другия! Обсипвай с комплименти, ласкай, но никога не подвеждай човека, не го заблуждавай, ако няма надежда!

Флиртуването ви дава възможност да поемете известни рискове, да внесете промяна в живота си, да се запознаете с нови хора. флиртът ще ви научи също така да използвате по-добре езика на очите, да използвате визуалния контакт. Много често когато някой ни ухажва, ние избягваме погледа му, свеждаме очи. Поради нашата плахост не се осъществява много важният визуален контакт. Мнозина от нас просто не умеят да осъществяват връзка с човека, който е показал, че ни харесва; оставяме го да помисли, че не се интересуваме от него.

флиртът може да ви стимулира и да се усмихвате - един чуде­сен сигнал за откритост и отзивчивост, флиртът провокира топлота, дружелюбност, чувство за хумор, вежливост и галантност.

Най-важното нещо, което трябва да помните, ако се готвите да флиртувате, е да бъдете искрени! Бъдете това, което действително сте. Нека комплиментите ви да бъдат искрени, пазете се от фалш! Повечето хора много лесно долавят неискреността.

А. срещнала на някакъв прием един страшно чаровен мъж. На­говорил й такива хубави неща, че тя се почувствала като царица на приема. Като се връщала от стаята за освежаване обаче го чула да разтегля същите приказки на друга жена. Била толкова разочаро­вана, че когато по-късно я помолил да му даде телефонния си номер, тя просто го отрязала.

Друго отблъскващо поведение е да сипете непрекъснато кри­тични или язвителни забележки или да се правите на палячо, за да привлечете вниманието на другия. Обикновено с такова държане се постига точно обратното. Човекът може въобще да не разбере, че се шегувате, може чувството му за хумор „да не задейства"! И още нещо: когато сте саркастични вие не можете да бъдете прями, честни и искрени, така че не можете да очаквате и от другия да ви отвърне по този начин.

Много често се случва някой неудържимо да ви привлича, но вие пък да не му харесвате. Седите, да речем, в самолета до някакъв хубав мъж, който си чете упорито вестника. Искате да го заговорите, но той не поддава. Преди да се почувствате отблъсната, поемете въздух, задръжте го и се поздравете сама за това, че имате кураж да опитате, че ще поемете риска. Много възможно е съседът ви да е

погълнат в мислите си и неговата сдържаност да няма нищо общо с отношението му към вас. Така че не приемайте неговата резерви­раност като лична обида!

Но: ако продължително излъчвате сигнали, че се интересувате от даден човек и не получите взаимност,, стоп на сигналите! Не се опитвайте да го убеждавате, че е длъжен да ви забележи, не се превръщайте в напаст! Навреме доловете „накъде духа вятърът" и се оттеглете. В края на краищата „морето е пълно с риба"!

Има случаи, когато човекът до вае може да ви е харесал, но да му е необходимо време. Възможно е и да е толкова срамежлив, че да останете с впечатление, че не се интересува от вас. Помнете: от него зависи да направи следващата стъпка. Той ви е подал сигнал, че не се интересува - съобразете се с него. Ако проявява интерес, сам ще намери кураж да ви отговори.

И друго нещо: много е .важно да бъдете вежливи и да се усмих­вате любезно на онзи, който ви прави комплименти или показва, че му харесвате. Няма да пострадате, ако кажете „благодаря ви", когато някой ви каже някоя любезност. Ако не го харесвате, можете да ограничите отговора си само с това „благодаря ви", без да давате аванси - гледане в очите и разговор. Ако другият „не загрее" и не разбере правилно липсата на реакции от ваша страна, ще трябва да му го кажете по-ясно. Казани с учтив тон, изрази като „Много ви благодаря, но не съм свободна (свободен)" или „Много сте мил (ми­ла), но аз наистина не мога да разговарям повече с вас!" обикнове­но ще накара ухажора да разбере. Ако той продължава да настоява, повишете глас и кажете твърде, като го гледате в очите: „Казах ви, че не желая! Моля оставете ме на спокойствие!". Ако и това не даде резултат, кажете му направо колко обидно е неговото държане и си идете.

В наши дни често е трудно да разбереш, дали някой действител­но харесва някого. Има толкова много нюанси на тънките и недо-ловими „подавания"! Има случаи, когато някой започва да флирту­ва с вас само за да поддържа собственото си самочувствие или за да си прекара времето...

А бабите ни разказват как когато били млади си имало ред: изпуснеш носната си кърпичка пред мъжа, когото харесваш и дока­то той вдига кърпичката, можеш вече да се усмихнеш и да кимнеш кокетно с глава, показвайки му, че му се дава възможност да се обади и да помоли за среща. Ето ви една проста и същевременно елегантна схема на общуване. Колко е било лесно тогава да устано­виш има ли взаимен интерес!

Днес ние разполагаме с други набори от правила. Когато срещ­нем някой, когото харесваме, ние го поглеждаме няколко секунди по-продължително от обикновено и чак тогава отвръщаме поглед. След това поглеждаме отново - гледа ли ни. Ако ..обектът" проявя-ва интерес и погледите ни се срещнат, продължаваме визуалния контакт и се усмихваме. Това вече е сигнал, че искаме да поговорим. Когато „включите на една вълна" с някого, вие просто усещате това. Обхваща ви някакво приятно чувство. Не се налага да правите усилия, за да ви забележи. Започнете да се изразявате по-плавно, дори и когато не сте съгласни с другия. Разговорът тече, езикът на жестовете и езикът на тялото се разгръщат съвсем естествено.

Пламването на взаимно привличане е велик момент. Когато това „се получи", ще установите, че просто не можете да приберете усмивката от лицето си.

Тук вече няма правила според това дали сте мъж или жена. Щом някой ви харесва, няма значение от какъв пол сте - трябва просто да бъдете откровени, честни и - внимавайте сега! - не-агресивни! Дайте възможност на другия да каже ..не", а на себе си

- да излезете с достойнство от ситуацията, ако вашият обект не прояви интерес. Не бъдете настойчиви! След като сте предложили на някого среща три пъти едно след друго и той всеки път намира извинение, без да предлага алтернатива, престанете да го каните.

Например, каните някого на вечеря, а той ви отговаря „Не мога, точно този ден съм зает". След като повторите същия сцена­рий три пъти, явно е, че той не желае да се срещне изобщо с вас. И напротив, ако отговори „О, много бих искал, но този ден съм зает, какво ще кажете за идущата седмица?", вие можете да заключите, че той наистина иска да се види с вас.

Най-добре е да се срещнете на кафе или през обедната почивка

- това ще ви даде по-добра възможност да се опознаете, без особен ангажимент. Такава ситуация е по-малко притесняваща.

Когато някой ви кани да излезете, а вие не желаете това, не се опитвайте да бъдете излишно любезни и да го щадите, като кажете: „Разбира се, някой друг път", без действително да имате такива намерения. Ако сте прями, честни и откровени, вие ше нараните другия по-малко, отколкото ако го залъгвате. Можете да кажете например: „Не, благодаря. Поласкана съм (поласкан съм), но не разполагам с време да излизам с вас", или „Мисля, че не трябва да продължаваме това", или „Защо да не ви се обадя аз, ако реша да се срещнем?". По този начин всичко ще бъде ясно, няма да има .обидени.

Опитайте се да опознаете другия

Колко лесно беше в ученическите и студентските ни години да поканиш някого, след като знаеш характера на човека, приятелите му, средата му! След като излезете от училище и вече не разполагате с този „лукс", е много важно да откриете колкото се може повече неща за вашия обект. Трябва да бъдете открити и прями и да не се притеснявате от мисълта, че сте твърде любопитни. В наше време - и на нашата възраст! - ние трябва да знаем кой стои пред нас!

Ако зададете някакъв интимен въпрос, бъдете готови да при­емете отговора. Така например, ако попитате някого дали е опит­вал някакъв наркотик и той ви отговори, че е имал сериозни проб­леми с хероина, не игнорирайте отговора и не замазвайте положе­нието, само защото се страхувате, че събеседникът ви ще се почув­ства неудобно, ако се говори за това. Щом като е казано веднъж, продължете да говорите за това, като запитате например „Кога се излекувахте?" или „А как започнахте?", докато самият събеседник не покаже, че не желае да говори повече по този въпрос. Нека той вземе решението. От друга страна, не правете оденки като „Колко ужасно!" или „Мразя наркоманите!". При положение, че другият счита за уместно да сподели тази лична информация с вас, би следвало вие пък да проявите уважение и да не го карате да се чувства неудобно, че споделя такива интимни неща с вас.

Много често именно преките и откровени въпроси ще ви дадат информацията, която ви е необходима, за да решите желаете ли или не този човек да остане в живота ви. Всетаки, за да научите нещо повече за даден човек, не е безусловно необходимо да го питате за лични и съкровени неща. Когато обсъждате с него световните съби-тия, спорта, бизнеса, новините или вашите забавления, вие също можете ла получите представа за човека. Ако сте добър слушател и вниквате в онова, което другият казва, вие можете да добиете по-задълбочена представа за неговата личност и за начина, по който той възприема света и себе си. Например, ако събеседникът ми непрекъснато се подценява и все говори лошо за себе си, това ще означава, че този човек има ниско самочувствие.

Обикновено хората разкриват всичко, което искате да узнаете. Следете логиката в онова, което ви казват. Вслушвайте се в начина, по който разказват за определени ситуации, в които са участвали, за да разберете тяхната система от ценности и представите, с които боравят. Слушайте добре, за да разберете как подхождат към жи­тейските проблеми. Дори и да е необходимо много време, за да опознаете даден човек, все пак вашето умение да слушате внима­телно, комбинирано с прями и откровени въпроси, може да ви позволи да разкриете бързо дали имате нещо общо с този човек.

Това ще ви даде възможност също така да решите дали си струва да инвестирате време и енергия, за да продължавате тази връзка.

Всички сме чували израза „За танго са необходими двама". Точно както за танц ви е необходим човек, който знае да танцува, така и за истинската дръзка ще ви бъде необходим човек, който е откровен и разбран. Ако между вас няма добра комуникация, връз­ката ви ще е лишена от съдържание. В много случаи е дори по-добре да живеете без такава връзка, която наранява вашето самочувствие.

Преди години М. направи всичко възможно, за да спаси десет­годишния си брак. Мъжът й непрекъснато я критикувал, дори пред хора. Почти не разговарял вече с нея, освен ако трябва да каже, че иска да вечеря или да й нареди нещо. Бил непрекъснато в лошо настроение, сякаш я обвинявал за всичко, което не върви както трябва. М. разказваше, че търпи „в името на децата" и „заради парите". А всъщност искаше да запази брака си. Ходеше от курс на курс по брачни проблеми, четеше книга след книга, съветваше се със специалисти по терапия на брака - все сама. Когато помолела мъ­жа си да отиде с нея на консултация, отговорът бил винаги един и същ: „Ти имаш нужда от помощ, не аз. Няма да тръгна по никакви консултации!".

Независимо от това какви са били причините, явната липса на общуване между двамата караше М. да се чувства като че ли „танцува танго сама". Чувстваше, че няма никаква надежда и тряб­ва да сложи край, но не знаеше как да го направи. И когато най-сетне изрекла: „Опитах се да направя всичко, което можах, но нашата неспособност да общуваме един с друг не ми дава възмож­ност за избор, това съсипва чувството ми за собствената ми цена. Ще говоря с адвоката си", М. почувствала изведнъж облекчение и дори някакво нетърпение да започне час no-скоро нов живот.

Повечето ситуации може и да не са чак толкова крайни. И все пак, когато се чувствате разколебани в дадена връзка и накрая взе­мете решение да сложете край, трябва да бъдете прями и откровени.

1. /Обърнете се към вашия партньор колкото се може по-спокойно.

2. През цялото време го гледайте в очите.