Към въпроса за историята на крепостта сторгозия и хипотеза за произхода на името на гр. Плевен янко Бояджиев, Соня Лазарова
жүктеу/скачать 0.63 Mb.
|
- Бұл бет үшін навигация:
- СЕЛО ГОРНА МИТРОПОЛИЯ ОТ ДРЕВНОСТТА ДО ОСВОБОЖДЕНИЕТО Васил Петков Иванов
- Кърджалийско време
- Годините на Възраждането
- Просветното дело.
- Освободителната война
БЕЛЕЖКИ 1. Нешри Мехмед. "Огледало на света" История на османския двор. С 1981. Завършена през 1493 година С хрониката иска да докаже "Божествения произход на османската държава, нейната мощ и правото и да властва над чужди земи и народи". Османската експанзия е показана като непрекъсната верига от грабителски, акънджийски набези. 2. Калицин М. "Корона на историите" на Садеддин Ходжа, В. Т. 2000 Неговата хроника отразява историята на османската държава до 1574 година. Всестранно образован, неговото произведение е образец на изящна словесност. 3. Мутафова К. "Към проблема на османските методи на завоевание" В: Трудове на Великотърновси университет. Исторически факултет. Том 32, кн. 3, 1994, с. 162. 4. "Писание за верските битки на Мурад Хан – син на Мехмед Хан", анонимна османска хроника. В. Т. 1995, с. 41. 5. Тютюнджиев И. "Анонимна българска хроника от XV век" В. Т. 1992. 6. Ковачева Р. "Средновековен Плевен" В: "730 години град Плевен" и мястото му в националната история и култура. Плевен, 2002. 7. Мехмед Нешри, пос. съч. с. 93 8. Садеддин Ходжа, пос. съч., с. 194 9. Мехмед Нешри, пос. съч., с. 93 10. Красимира Мутафова, пос. съч., с.1 66 11. Мехмед Нешри, пос. съч., с.98 12. Садеддин Ходжа, пос. съч., с. 216 13. Павлов П., И. Тютюнджиев "Българите и османското завоевание" В. Т. 1995, с. 76; К. Мутафова "Старопрестолния Търнов в османската книжнина" В. Т. 2000; Й Андреев "Пропадане на българското царство и завладяване на Търново от турците" трудове на В Т У, т. 32, 1994. 14. Садеддин Ходжа, пос. съч., с. 216 15. Садеддин Ходжа, пос. съч., с. 218 16. Meydan Larousseq 16 т, Istanbul 1992, с. 152 17. Еncyclopedia of Islam, New editon, vol VІІІ, Leiden, 1995, с. 317. 18. "Писание за верските битки…", пос. съч., с. 41. 19. Павлов П., И. Тютюнджиев, пос. съч., с 79. 20. Евлия Челеби "Пътепис", С., 1972, с.57 21. Islam Ansiklopedisi,8 cilt. Istanbul, 1960, с. 190-191. 22. Събев О. Родът Михалоглу и мюсюлманското образование в българските земи на Османската империя. В: История на мюсюлманската култура по българските зими. С., 2001, с. 153-154. 23.Трифонов Ю. История на града Плевен до освободителната война, Плевен., 1933, с.34/35. От същия автор: Михал-бейовци в преданието и историята, с. 220. 24. Събев О. Родът Михалоглу и мюсюлманската култура в Плевен, XV-XIX век", В: 730 години град Плевен и мястото му в националната история и култура. с. 142, Islam Ansiklopedisi, 1960, с. 285. 25. Трифонов Ю.,История на…, с. 35-37. 26. Трифоново Ю., Михал-бейовци…, с. 227. 27. История на българите. С., т. І, 2002, с. 473. 28. История на България. С., т. ІІІ, 1982, с. 362. 29. Грънчаров М. 730 години град Плевен ,Плевен, 2002, с. 7. 30. Ковачева Т., пос.съч., с. 19. 31. Грънчаров М. История на Плевен, Плевен, 2001, с. 12. 32. Encyclopedia of Islam…с. 317. 33. Ковачев Р. Нови османотурски описи на селищата и населението в Плевенско през първата половина на ХVІ век. В: 730 години Плевен. Плевен, 2002, с. 124, 131, 136. 34. Encyclopedia of Islam…с. 12. 35. Грънчаров М. История на…с. 12. 36. Еncyclopedia of Islam…. 318.
Цялата му творческа кариера е свързана по същество с отразяване на живота и работата на българите в различни краища на страната, което е своеобразна краеведска дейност. Има публикувани и материали за родното си село. Член на дружеството на плевенските краеведи е от 2004 г. Проявава интерес и работи по историята на Горна Митрополия. Село Горна Митрополия е твърде старо. Точни данни откога съществува не са открити, но има косвени доказателства за неговата древност. Една легенда разказва, че е наследило името на стар римски град наричан Митрополит. Друго предание казва, че някога в местността Калето се намирало селище, което било седалище на християнския митрополит в тази област и селото, възникнало край митрополитския замък, приело името Митрополия. По-късно, когато се заселва и Долна Митрополия, започнали да наричат селото Горна Митрополия. Доказателство, че Горна Митрополия е по-старо селище от Долна Митрополия, дават турски документи, в които Долна Митрополия е наричана Метрополия.1 В друг документ се съобщава, че през 18 век Долна Митрополия се е състояла само от 12 къщи. По време на освободителната война турски източници наричат Долна Митрополия още Малка Митрополия.2 Твърде е вероятно Горна Митрополия като селище да е съществувало още по времето на Второто български царство. Преживяло турското нашествие и завладяване на българските земи от османците, то оцелява и през 1490 г. когато Аляадин Али бей създава Плевенския вакъф, то е споменато в завещанието му, в което се казва, че подарява земите си в казите Плевен, Никопол, Видин и другаде, общо 33 села, за богоугодни дело и в прослава на аллах. Али бей е внук на Михал бей, наречен Гаази. Той бил християнин, някои наши предци дори са вярвали, че е българин, приел исляма и станал османски предводител. За награда, че е завлядал Плевен и околностите, както и за верността му към султана той ги получава като арпалък - за лично владение и издръжка. Михал бей и неговите потомци се отнасяли толерантно към българското население, което позволявало то свободно да изповядва своята православна вяра, макар да не било избавено от притесненията на турската феодална власт. Духовна дейност се осъществява и в Горна Митрополия. В 1573 г. поп Димитър преписва евангелие, преди това преписно от граматик Петър. В дългата приписка, която поп Димитър пише в края на книгата, научаваме, че той се е намирал в някаква голяма тъга. Преписвачът не е счел за потребно да обясни причините за тази своя тъга, но се разбира, че бил притесняван от друговерц. Селото дава и един иеромонах – Данаил, който е работил в Зографския манастир. Името му е написано в поменика на манастира, захванат през 1527 г.3 Горна Митрополия бива опожарена от войските на влашкия войвода Михаил Витязул, който през 1598 г. навлиза в пределите на Турската империя и както сам се хвали в едно писмо, е изгорил градовете Плевен, Враца, Флорентин и Оряхово, както и около 2000 села между Дунав и София.4 Ново нещастие сполетява Плевенско през 1641 г. Зимата е изключително тежка. Както съобщава една приписка на поп Богдан от Славовица на река Искър върху един требник, “тогава беше люта и гладна. Крина чисто брашно вървеше по 100, а просеното брашно – по 80 аспри, а пък храната за добитъка: растег слама - - по 1300 аспри, и сеното – също така. И пак измряха много добитък и овце, и биволи, и коне, и хора теглиха от жестокия глад. И тази година скубаха житото и ечемика, а просо нямаше”.5 Нещастията, които съпътстват селяните от Горна Митрополия, не убиват у тях духа за съхраняване на своята народност. В същата гладна година поп Станчо дава своя требник на споменатия вече поп Богдан да го подвърже и на който той написв горната приписка. Явно е, че българските черковни книги редовно са преписвани и употребявани в Горна Митрополия. Положението на населението в Плевенско се влошило след поражението на турците при Виена през 1683 г. Отстъпващите войски се разбунтували и се отдали на грабеж и насилия. Разбунтувало се и българското население в Чипровско. За спиране на австрийското настъпление и потушаване на размириците султанът извикал на помощ кримските татари. На връщане татарите не само грабили, но о твеждали и роби. За татарското нашествие е съхранена една трогателна песен. Да се провали Митрополия, че се направи между два друма, между два друма, между два пътя. В един друм вървят млади Пашови, в другия вървят черни татари. Всеки татарин по коня язди, по коня води, по роба кара. И напреде им до три синджира, до три синджира млади робини.6 Възможно е тази песен да е създадена в по-старо време, когато през 13 век по нашите земи са бродили ордите на хан Ногай, срещу които въстава Ивайло. И затова се пее само за село Митрополия. Татарите минали и заминали. Животът отново потекъл в своето делнично русло. Селяните в Горна Митрополия продължили да се трудят неуморно по полето и да съхраняват своя български и православен корен. През 1764 г. селяните ремонтират църквата, която покриват не само с дъски, но и с керемиди, които са били новост дори за град Плевен. Портата, иконостасът и покривът са направени от поп Сава, роден в Горна Митрополия, но свещеник в Камено поле. Както вече посочихме, селото поддържа не само собствена интелигенция (да употребим съвременната дума), но захранва с такава и близките села. Горна Митрополия не само поддържа своето национално самосъзнание, но и непокорен дух. Спомен на Георги Тодоров Арабаджийски, записан от Тодор Христов Панталеев през 1948 г., разказва преданието за Петко Пелов Палака (Терзията), който бил съсечен по вършитба на 1799 г. Петко Палака бил майстор терзия (шивач) и турците му възложили да ушие 20 ката (броя) дрехи за аскера (войската). Дрехите били ушити, но вместо при аскера отишли при хайдутите. Петко сам организирал нападението на хайдути от близките села. Намерил се предател, Петко бил осъден на смърт и съсечен с брадва на мегдана пред църквата.7
Крепител на народния дух в Плевнско в кърджалийско време бил епископ Софроний Врачански. На два пъти, преследван от кърджалийте, той търси спасение в Плевен. Ходил по селата да свети вода, да насърчава и благославя населението. Конкретни доказателства няма, но не може да не е посещавал Горна Митрополия, която е на пътя от Враца за Плевен, и която винаги е имала действаща черква. През 1823 г. управителката на вакъфските имоти в Плевен Фатме ханъм пише молба до султан Махмуд II, в която се оплаква, че “християни на вакъфа като не могли да изплащат на вакъфа данъците, с които са били обложени, били принудени да напускат старите си жилища, да избягат по чужди страни и места и да се заселят там”. Техните данъци, съгласно законите на вакъфа, са били възлагани върху останалата рая. По тоя начин тяхното материално положение станало много тежко и Фатме ханъм предупреждава, че раята официално е заявила, че не могат да понесат този тежък товар.9 Във фермана султан Махмуд II определя на селата от вакъфа в Плевенската нахия десятък от техните произведения: испеч, хънта и тайр. На Горна Митрополия е определена обща сума от тези налози на 18 620 акчета. Сравнена със сумите, определени на съседните вакъфски села, например за Долна Митрополия – 8000 акчета, се вижда, че Горна Митрополия по това време е доста голямо село, ако не най-голямото в района.10 Годините на Възраждането. До 1860 г. Горна Митрополия е чисто българско село. Това доказва документ на Врачанската епархиа. В тази година селото се състои от 150 двора с християнско население.11 През 1865 г. преброяване, извършено от Русенския вилает, показва, че Горна Митрополия се населява от 109 български, 70 черкезки и 15 татарски семейства.12 След Кримската война (1860-1861 г.) 12 000 черкези и татари са заселени в Плевенско, Севлиевско и Ловешко. Една част от тях е настанена в Горна Митрополия. Несъмнено заселването на черкези и татари в селото заличава правата, които селяните са имали като вакъфско село, прогонило част от българите. Преброяването през 1871 г. показва почти изравняване на черкезите и татарите с българското население; в 230 домакинства живеят 292 българи и 212 черкези и татари.13 За присъствието на татари в Горна Митрополия говори и едно съобщение от 60-те години на 19 век за ограбване на забогатял татарин от хайдушката чета на Васил Ганчов от Плевен.14 И днес са видими останките на черкезкото село, което е напуснато по време на освободителната Руско-турска война през 1877-1878 г. В началото на 19 век Горна Митрополия е включена в Марашката област, която е имала задачата да отглежда коне за турската армия. Тя е обхващала според едни сведения 12, а по други-15 села по долното течение на река Вит.15 Остатък от това време са чифлиците Клементина, Вълчовец и Боев геран, последните два са в землището на Горна Митрополия. Реформите в Турската империя след Кримската война, които позволяват известни права на българското православно население, стимулират развитието на занаятите и търговията в българските градове. Бурно развитие изживява и град Плевен, което оказа положително влияние и върху околните села. Горна Митрополия поддържа активни връзки с плевенските търговци, които бавно изместват турците в търговията и дори в обслужването на султанската власт. През 1871 г. плевенският търговец Цв. Радославав в съдружие с друг плевенчанин – Иван Вацов, откупуват от Юмер бей за 280 000 гроша десятъците от селата Тръстеник, Горна Митрополия, Брестовец и Гривица.16 Селяните от Горна Митрополия, както и от останалите села в Плевенско, се занимават главно със земеделие и отглеждане на животни. В района е развито овцевъдството, то е едно от главните му богатство, пише френският консул в Русе Оборе. Търговците от Плевен изкупуват от Горна Митрополия жито, царевица, коноп, животински кожи и вълна. Запазени са книги на търговци от Плевен, от които е видно, че Иван Вацов през 1869 г. е изкупил от Пенко от Митрополия 510 кила жито, а през 1873 г. – 46,4 крини жито и ечемик.17 Не е указно Пенко от коя Митрополия е, но можем да приемем, че е от Горна Митрополия, доколкото през 1913 г. по време на Междусъюзническата война общинският съвет решава да купи от братя Пенкови 7500 кг брашно по 31.50 лв. килограма, което да се раздаде на бедните семейства, чийто синове са под знамената на Българската армия.18 За Пенко се пише и в Летописната книга на храма “Света Троица” в с. Горна Митрополия. Той, заедно с дядо Коцо, дядо Тано, дядо Павел Хаджийски стават инициатори за построяването на нова църква през 1869 г. Средствата събрали чрез самооблог от всяка къща. След завършване на църквата и освещаването й селото останало длъжно на дядо Пенко и дядо Коцо, които я завършили със собствени средства. Селяните не бързали да съберат тези средства и дядо Пенко заключил църквата и не давал да се служи в нея.19 За икономическите връзки на селото с града дава сведения и запазената търговска книга на братя Мръвкови. В нея е записно, че през 1860 г. са продали стока на Васил Габровчанина от Горна Митрополия, през 1870 г. – на Тошо и Патю Генов; на 24 април 1878 г. Марко Георгиев от Плевен е отпуснал заем на Мито Макавеев от Горна Митрополия от 1110 гроша със срок от една година. А някой си Атанас е споменат, че има хан в Горна Митрополия. През 50-60 години на 19 век в селата се формира и група от лица, които се занимават с кръчмарско-търговска дейност. Според Михаил Грънчаров общият брой на тези лица е 30 души от 18 селища.20 В Горна Митрополия сред земеделците се раждат и първите занаятчии и търговци, чиито потомци днес носят фамилийте Грънчарски, Бъчварови, Самарови и др. Те намират средства да построят нова черква, училище и дори да участват в изграждането на девическото училище на Анастасия Димитрова в Плевен с условие в него да могат да учат момичета от селото.21 Просветното дело. В Горна Митрополия то има своите прояви още през 16-19 век. Но разцвет получава през годините на Възраждането. Първото светско училище в селото е създадено през 1866 г. Преди това е имало килийно училище. Пръв учител в светското училище е Дено Христов.22 За роженното му място и обучение няма сведение, но можем да приемем, че е от Горна Митрополия. През 1917 г.общинският съвет постановява да бъде отпусната помощ на Дено Христов, който е на 75-80 г., а жена му на 70 г. и не могат да работят.23 Ако през 1917 г. Дено Христов е на 75-80 г., то през 1866 г. е бил на 25-30 г,, достойна възраст за един учител. Получават помощ от 55 и 45 лева.24 Само мъж, заслужил благодарността на съселяните си, може да получи във военните години такава помощ. В 1871 г. се построява училищна сграда, прилага се нова организация на учебния процес, нова учебна програма, която превръща училището в начално. За учител е назначен Васил Ведроселецът от село Видраре, Софийска. Това научаваме от една приписка от 1871 г. До кога Васил Ведроселецът е бил учител в Горна Митрополия, не е известно, но несъмнено е продължило до 1873 г. През 1915 г. общинският съвет задължава кмета Христо Ненов да издаде на Мичо Янюв, жител на с. Горна Митрополия, удостоверение, че той е учителствувал при Горномитрополското народно училище от 1873 г. до 1891 г.25 Освободителната война. Както посочихме, в Горна Митрополия през всичките векове на турското робство е будно националното чувство – съществува православна църква, в която богусложението се води на славянобългарски език. В селото се преписват богуслужебни книги. По косвени данни се твърди, че в селото е четена История словеноболгарския на отец Паисий. Но остава далече от революционните борби. В Плевен има революционен комитет, но няма сведения апостол да е посещавал селото. Още в началото на Освободителната война Горна Митрополия попада в нейния вихър. Армията на Осман паша напуска Видин и се стреми да достигне до Ловеч, за да се противопостави на централния отряд на Руската армия. Тя преминава и през Горна Митрополия. “От Махалата тръгнахме в 6 часа след пладне – пише Фридрих фон Херберт, англачанин на турска служба, - и стгнахме в с. Горна Митрополия в полунощ. Ние се наредихме в боен ред и спахме с оръжие в ръка...Главните сили на колоната тръгнахме в 5 часа заранта”.26 Същото потвърждава и Музафер паша, но посочва, че Осман паша е нощувал в Долна Митрополия.27 Осман паша не успява да стигне до Ловеч. Атакуван от руските войски, той е принуден да остане в Плевен и да го превърне в крепост, която отстоява на руските атаки повече от шест месеца. В начало на обсадата Горна Митрополия остава под контрола на турската армия. Музафер паша пише, че една пехотна рота, оставена в Метропол на пътя за Видин, организира с помощта на местна черкезка конница защитата на пътя.28 Както посочихме вече черкези има в Горна Митрополия. Контролът е изключително слаб. Руският военен коресподент В. И. Немирович-Данчеко съобщава: “При Плевен имаме не малко случаи на убийства и други жестокости. Наистина повечето от тях се извършват в близките до града села (Дъбник, Митрополия, Тръстеник), където контролът на турското командване е по-слаб.”29 На 27 септември 1877 г. в Плевен се сформира отряд от 6000 души и 300 коли, който има задачата да реквизира голямо количество зърнени храни, сено и слама. В продължение на една седмица ежедневно отрядът превозва от Горна и Долна Митрополия, Горни и Долни Дъбник, Търнене, Ясен, Десеевица, Къртожабене и Градина големи количества от необходими храни и фураж. Единствено на 30 септември този отряд е атакуван от руски войски при Долна Митрополия. След несполучливите три атаки, продължили три месеца, пристига генерал Едуард Тотлебен под чието ръководство руските войски осъществяват пълна блокада на Плевен. Това налага и Горна Митрополия да бъде заета от руската армия. Според Фридрих фон Хербрт, на 23 октомври става известно, че русите изтеглят двата си фланга (северния и южния) от града към запад с поглед да си подадат ръка западно от Плевен. А на 24 октомври румънците заемат Горна Митрополия и Долна Митрополия. Горна Митрополия става най-близкия тил на Шести участък на фронта, който обхваща левия бряг на река Вит от Опанец до Търнене. В селото са настанени в резерва Астраханският и Фанагорийският полк, интендански и медицински служби. Селяните са в помощ на ранените, които докарват след сражения край града. На 19 декември 1877 г. Осман паша прави опит да пробие обсадата през ясенския мост на река Вит. Двата полка са включени в сражението. Музафер паша съобщава, че оръдия, поставени на позиция до селото Горна Митрополия, отрили огън по турската дивизия. Кореспндентът на френския вестник “Боен пюблик” в турската армия Алфонс Оливие Пон споделя: “Искахме да пробием път към Махалата на Искър, а оттам, според обстоятелствата, да продължим към София или Видин, по вероятно към Оряхово”. А полският вестник “Куриер Варшавски” пише: “Около 11 часа Осман паша бил атакуван от четири страни. Сутришната битка заврел с последно усилие. Едва в дванадесет и половина часа между Опанец и Горна Митрополия бе издигнато бяло турско знаме. Това бе знаме за капитолация”. Несъмнено, Осман паша е искал да изведе своята армия по пътя, по който я бе довел в Плевен. Път, който е смятал за най-малко охраняван от русите.30 И до днес край Горна Митрополия са запазени останките от два форта, охранявали пътя за Лом и Видин. След подписването на Санстефанския мирен договор и завръщането на руските освободителни войски в родината им, черквата в Горна Митрополия получава дар комлект черковна утвар: дискос, потир, зведщя, коипс, лъжички, теплога и две подноски. Върху потира е отбелязано, че този дар се прави за спомен и благодарност към селяните за грижите към войниците.31 Горна Митрополия няма участие в революционното движение и Опълчението по време на Освободителната война, но затова пък дава войници в Сръбско-българската война в защита на съединението на Княжество България и Източна Румелия. Дава и първата жертва пред олтаря на Отечеството – Петко Панталеев, загинал геройски в боевете при Сливница.
1. Трифонов, Ю. Историята на града Плевен, С.,1933. 2. Музафер паша. Отбраната на Плевен, С.,1901. 3.Трифонов, Ю. Цит. изт. 4. Грънчаров, М. История на Плевен до Освобождението, С.,1994. 5. Пак там 6. Трифонов, Ю. Цит. изт. 7. РИМ-Плевен, Б 189. 8. Трифонов, Ю. Цит.изт. 9. Ихчиев, Д. Материали за историята ни под Турско робство,С.,1907. 10. Пак там 11. Грънчаров, М. Плевен и Плевенският край през Възраждането, С.,1997. 12. Пак там 13. Пак там 14. Трифонов, Ю. Цет.изт. 15. Пак там 16. Грънчаров, М. Плевен и Плевенският край през Възраждането. 17. Пак там 18. ОДА-Плевен, Ф499К, оп. 1, а.е.103. 19. ОДА-Плевен, Ф377К, оп. 1, а.е.14а. 20. Грънчаров, М. Плевен и Плевенският край през Възраждането. 21. Грънчаров, М. Учебното дело в Плевенския край през Възраждането, Пл. 1993. 22. Пак там 23. Пак там 24. ОДА-Плевен, Ф499К, оп.1, а.е.103 25. Пак там 26. Фридрих фон Херберт, Отбраната на Плевен, С., 1909. 27. Музафер паша, Отбраната на Плевен. 28. Пак там 29. Немирович-Данченко, В. А. Год воины, СПб, 1879. 30. Новое время, сп., 25.12.1877 г. 31. ОДА-Плевен, Ф377К, оп. 1, а. е. 14. жүктеу/скачать 0.63 Mb. Достарыңызбен бөлісу:
|