ВЕДОМОСТ за състоянието на земеделските каси в Плевен

№	Капитали	Плевен.каса	Никопол.каса
		111114
	І. Приход
1	Капитал	95 657,43	110 428,30
2	Сиротски суми	190 721,80	58 134,15
3	Срочни и безсрочни влогове	107 592,50	8 795,15
4	Заем от БНБ	100 000	0
	Общ сбор	412 971,73	177 357,60
	ІІ. Разход
1	Раздаден капитал
	а/Ипотечни заеми	17 380	550
	б/Заем с поръчители	388 187,40	175 244,00
	в/Наличност в касата	7 407,33	1 563,60
	Общ сбор	412 871,73	177 357,60
	Забележка: Ведомостта е публикувана в ДВ бр.136/26.VІ.1895 г.

1. В-к “Дунав”. Русе, № 51 и 57 от 1866, № 179 от 1867 г.

2. Тодорова М. Общополезните каси на Мидхад паша. Историч. преглед, № 5, 1972.

3.Плетньов Г. Мидхад паша и управлението на Дунавския вилает. В.Т. ,Изд. къща ”Витал”, 1994.

4. Даскалов А. Земеделският кредит в България от 1864 до 1913 г. Част І, 1864-1903 г., С., 1912.

5. ДВ, № 30/7.ІІ.1896 г.,с.5.

6. Плетньов Г. Административно- стопанската политика на турската власт в Дунавския вилает (1864-1868). Трудове на ВТУ, кн.3, С., 1976.

7. Кисимов П. Мидхад паша. Първи турски реформатор. Сп. “Българска сбирка”, год.V, 1898.

8. Драганова С. Материали за Дунавския вилает. С., 1980.


ПЪРВАТА ПЛЕВЕНСКА ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ
Д-р Любомир Цеков
Д-р Любомир Стефанов Цеков е роден през 1926 г. в гр. Плевен. Завършва висшия медицински институт – София през 1952 г. До 1962 г. работи като главен лекар на Градска болница – Плевен,, а от 1962 до 1988 г. като окръжен лекар. Проявява интерес към широк кръг въпроси от историята на град Плевен. Има проучвания и публикации по исторически и медицински въпроси. Работите му се отличават с прецизност и задълбоченост. Участва във всички краеведски четения организирани от дружесто „Краезнание” – Плевен с оригинални и интерсни материали. Женен. Има две дъщери лекарки.
Първата потребителна кооперация в гр. Плевен се основава през 1919 г. под наименованието “Работническа кооперация “Народ”. Тя се създава по примера и по подобие на първите потребителни кооперации в нашата страна в тяхната първична форма – малкият кооперативен магазин и кооперативната фурна.

Освен целта, че кооперацията трябва да служи на непосредствените интереси на членовете си, първите кооператори си поставят и друга по-висока цел – чрез кооперацията да работят за развитието и основното преобразуване на обществото.

В Държавен вестник бр.62 от 23 юни 1919 г. Плевенският окръжен съд обявява, че съгласно определението си от 5 април същата година под № 938, в търговският дружествен регистър на съда е регистрирана фирмата на кооперативно потребително дружество “Работническа кооперация “Народ” и е утвърден устава на дружеството. Съгласно този устав, кооперацията е съставена на 4 януари 1919 г. за срок от 50 години, считан от деня на утвърждаване на устава с капитал и състав неограничен, с неограничено число членове и с членски дял 50 лева. Според устава целта на дружеството е да развива икономическите интереси на членовете си, да им доставя евтини и доброкачествени потребителски стоки, като при това им дава възможност за спестяване. Отговорността на членовете е в петорен размер на записаните дялове.

Със същото определение на съда е утвърдено и протоколното решение, с което са избрани за членове на управителния съвет Лазар Дандалов, Георги Димитров, Георги Марков, Велислав Чалъков, Владимир Павлов, Васил Серов и Васил Георгиев, от които ще се представлява и управлява дружеството, със запасни членове Петър Лесев и Димитър Денчев.

Още през 1919 г.членовете на Плевенската кооперация “Народ” нарастват на 146, а деловият капитал – 39725 лева. Кооперацията снабдява населението на града с хранителни продукти и промишлени стоки за домашно потребление на по-ниски цени и по този начин противодейства на ширещата се спекула след войната.

През следващата 1920 г. кооперацията става член на Кооперативна централа “Напред”, основана на 19 октомври 1919 г. на учредителен конгрес в София, свикан от потребителните кооперации в градовете София, Кюстендил, Търново, с. Минда, Златарица, Трявна и Лясковец.

При тогавашните условия Кооперативната централа “Напред” е едновременно Съюз на потребителните кооперации, магазин на едро и банкер на същите. Кооперациите, членуващи в централата, остават независими, както в своето търговско съществуване, така и в своето управление. Те са длъжни само да спазват указанията изхождащи от Централата, ръководителите на която са отговорни пред конгреса, съставен от делегати на всички кооперации.

По това време, някои от потребителните кооперации в страната изпитват значителни затруднения в дейността си, поради недостатъчна подготовка на своите ръководители и липса на квалифициран търговски персонал. За да подпомогне такива кооперации Централа “Напред” решава да поеме временно с тяхно съгласие администрирането им със свой школуван персонал, при което кооперациите запазват своята самостоятелност. Такава мярка е предприета през 1927 г. към седем кооперации, членки на Централата, между които е и Плевенската кооперация.

Резултатите от тази помощ са повече от задоволителни: стоковият оборот на кооперацията се увеличава значително, влоговата служба е подобрена и засилена, нараства дяловият капитал. Така например в-к “Народен кооперативен лист” – орган на Кооперативна централа “Напред” в хрониката на бр.1 от 15 януари 1927 г. съобщава, че кооперативният магазин “Народ” в гр. Плевен през Коледната седмица е направил продажби на дребно за 120 000 лева, а в деня срещу Коледа – 40 000 лева, без продажбите на едро.

Същият вестник, в броя си от 15 юни 1928 г. съобщава, че Кооперация “Народ” в гр. Плевен от началото на текущата година до края на м. май е увеличила членовете си с 25 души, капитала с 5375 лева и влоговете с 249 741 лева. Продажбите на стоки за м. май са достигнали 2 750 000 лева, срещу 2 163 000 лева за м. май миналата година, или едно увеличение с 587 000 лева. Отделно от горната сума, от склада на кооперацията са продадени брашна, зърнени храни и трици за около 700 000 лева от производството на мелницата в Червен бряг, собственост на Кооперативна централа “Напред”. В бр. 3-4 от 5 февруари 1929 г. вестникът съобщава, че за поощряване пласмента на изделията на кооперативната мелница, Централа “Напред” е одобрила на 21 кооперации, членки на централата, поименен консумативен дивидент за 1928 г. в размер на 703 500лева. На 12-то място е посочена Кооперация “Народ” в гр. Плевен, наградена със 17 000 лева.

През 1929 г. е отбелязана десетата годишнина от създаването на Плевенската кооперация, която съвпада с годишнината на Кооперативната централа, с различни прояви. Това събитие е отразено и в местната преса. В-к “Плевенски новини” в бр. 22 от 26 октомври 1929 г. публикува статията “Една кооперативна годишнина” от Димитър Денчев - един от основателите на кооперацията.

Една групова снимка е съхранила ликовете на членовете на управителния и контролния съвет на кооперацията, избрани на годишното събрание проведено на 24 февруари 1929 г., заедно с дотогавашния председател на управителния съвет Антон Попов.

Потребителна кооперация “Народ” – Плевен продължава успешно своята дейност и през следващото десетилетие, въпреки икономическата криза, обхванала цялата страна. И през следващите години Плевенската кооперация разчита в своята дейност на Кооперативната централа “Напред”. На своето годишно събрание на 6 март 1932 г. кооператорите решават кооперацията да приеме името Работническа потребителна кооперация “Напред”, както са се наричали почти всички кооперации – членки на централата. Ролята на кооперацията в икономическия живот на града непрестанно нараства. Доставяните от нея стоки за масово потребление и хранителните продукти са с гарантирано качество и на конкурентни цени. Посредством дивидента върху консумацията, удостоверявана чрез касовите бележки, издавани при всяка покупка, кооперацията стимулира купувачите да стават членове на кооперацията, а кооператорите да бъдат постоянни нейни клиенти.

На извънредно общо събрание на кооперацията на 15 юли 1934 г. се приема нов устав, предложен от Централата, с който се уеднаквяват уставите на всички кооперации членки на Централата. В този устав се запазват основните положения на дотогавашния устав. Сдружението има за цел подобряване благосъстоянието на членовете си и общественото им добруване. То се основава за 100 години. Всеки член е длъжен да внесе встъпителна вноска от 5 лева и да запише и да внесе на части или наведнаж десет задължителни дяла, като отговаря за задълженията на сдружението в троен размер на задължителните дялове.

Наименованието на сдружението по новия устав е ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ “НАПРЕД”.

Вестник “Народен кооперативен лист” в брои №20 от 20 октомври 1935 г. в статия за кооперация “Напред” в гр. Плевен, съобщава, че кооперацията, която действа от 1919 г., през 1935 г. има 894 члена с дялов капитал 162 487 лева, който в сравнение с изминалата година е увеличен с 1451 лева. Влоговете при кооперацията възлизат на 883 571 лева, която сама в сравнение с миналата година е увеличена със 171 986 лева. Детските влогове възлизат на 145 941 лева.

През 1934 г. кооперацията е доставила стоки за над 11,2 млн. лева, от които от Централата са доставени стоки за 9,6 млн. лева, т. е. 93% и от частни лица – за 763 хил. лева. От продадените стоки в най-големи количества са тези на: захар, брашно, сол, сирене и кашкавал и други потребителски стоки. През годината е раздаден кооперативен дивидент за 35330 лева.

Кооперацията пласира своите стоки чрез 4 магазина и един склад за продажба на едро, обслужвани от 6 души персонал.

През 1935 г. кооперацията развива още по-широка дейност в пласмента на стоки, като за първото полугодие е продала стоки за над 9,6 млн. лева, което почти два пъти повече в сравнение със същия период на миналата година.

От ежегодните публикации за състоянието на кооперативните сдружения във в-к “Кооперативен лъч”, орган на Популярната банка в Плевен е видно, че търговската дейност на Потребителна кооперация “Напред” – Плевен продължава да се развива възходящо и през следващите години. Така, в бр.102 на този вестник от м. юли 1939 г. четем, че към 31 декември 1938 г. плевенската кооперация има 1412 члена, складове и магазини – 5, капитал и фондове – 283 560 лева, продаден стоки през изтеклата година – 15 882 800 лева, раздаден дивидент – 53 413 лева.

По време на Втората световна война, в условията на въведена в страната купонна система за разпределение на продуктите, Кооперативната централа “Напред” и потребителните кооперации към нея, играят важна роля за ограничаване на спекулата.

В първите години след войната се извършват важни промени в сферата на кооперативното дело. На 24 май 1945 г. Кооперативна централа “Напред” и Кооперация “Труд” (създадена през 1942 г.) се обединяват под наименованието Обединена кооперативна централа “Напред”. Първият общ конгрес на Централата се провежда на 9 юли 1945 г. в София. На този конгрес се приема нов устав и се избира нов Управителен съвет.

Подобни промени настъпват и в Плевенската потребителна кооперация. През 1945 г. към нея се присъединяват Занаятчийска кооперация за общи доставки, Взаимоспомагателната каса при Околийското работническо дружество и Събирателно дружество “Топуров-Иванов”. С определение № 256 от 4 март 1947 г. на Плевенския окръжен съд в съдебния регистър се вписва сливането на Потребителна кооперация “Напред” с Работническа потребителна кооперация “Труд”, под наименованието “Обединена потребителна кооперация “Напред” със седалище в Плевен. За устав на новосъздадената кооперация е приет устава на кооперация “Напред”, със съответни изменения. Следват нови промени. През 1948 г. Обединена потребителна кооперация “Напред” се слива с Кооперативна книжарница “Просвета” – Плевен и Градинарска кооперация “Самозащита” (определение № 625/13 май 1948 г. на Плевенския окръжен съд).

Този процес продължава и през следващите години, като впоследствие кооперацията приема името Народна потребителна кооперация “Наркооп”.

1. Търговски регистър на Плевенски окръжен съд.

2. В-к “Народен кооперативен лист”, орган на Кооперативна централа “Напред” – София

3. В-к “Плевенски новини”, бр. 262/26.10.1929 г.

4. В-к “Кооперативен лъч”, издание на популярна банка – Плевен

5. В-к “7 дни в Плевен”, бр.46/26.11.1999 г.

6. Личен архив на Стефан Цеков.

РАЗВИТИЕТО НА ПЕРИОДИЧНИЯ ПЕЧАТ

Прегледът и анализът на перодичния печат в Никополския край за посочения период има определено значение за цялостно разкриване развитите на стопанския и обществено-политическия живот, като се има предвид, че по това време няма други средства за масова комуникация. Печатните издания са тези, които ежедневно отразяват развитето на живота в региона.

Въпросът можем да разгледаме в три етапа:

Към първия етап можем да отнесем факторите и предпоставките за развитието на перодичния печат до края на 19 век.

Никопол е един от първите градовете в страната получил свободата си на 16 юли 1877 г. По това време градът има вече 50-годишно училище и 10-годишно читалище и един определен кръг от интелектуалци и просветени хора, които имат европейско мислене, а по-богатите и европейски начин на живот.

Първият кмет на града е Димо хаджи Димов завършил образованието си в Атина, владеещ няколко езика. В Никопол се съсредоточава част от интелигенцията на България. В редакцията на в. «Свободно слово» работят 37 души от различни градове на страната. В града има 3 печатници с книжарници собственост на Яко Ашеров, Любен Паничков и Кръстю Кайтазов, 4 хотела – «Европа», «Венеция»,»България и «Плевен» със съдържатели съответно Ашер Аронов, Майер Киров и Иван Гадеров.

Слагат се основите на новата икономика на града – развива се пристанището с разширяване износа на зърнени храни от района; започва строеж на много търговски постройки (мази) за зърнени храни, сол, газ, железария; работи бирената фабрика на Иван Миндиков и голямата мелница на Младен Стаменов; при устието на р. Осъм се създава фабриката за цигли на Борис Христов. В града има около 150 занаятчийски работилници, в които работят много майстори, калфи, чираци.

Развитие получават и обществено-политическите процеси. През 1897 г. се основава социалистическа организация от Васил Коларов, сложено е началото на земеделското движение със създаване на БЗНС в града.

В резултат на патриотичните пориви, породени от подготовката на Съединението, в Никопол се основава историческата дружинка под името «Никополска патриотична дружинка, чийто девиз е «България за себе си». Дружинката са ръководи от специално създаден комитет. Същата имала знаме, на което пишело «Малко сме на брой, силни сме в бой. Съединение или смърт». По време на Сръбско-българската война (1885) дружинката изиграва важна роля за мобилизиране и изпращане на доброволци за фронта.

През 1887 г. в Никопол се организира голям събор с масово участие на хора и от селата по случай 10 години от освобождението на Никопол и района от османска власт.

През следващата 1888 г. се появява и първият печатен орган в града – в. „Никопол” с редактор адвоката Пенчо Чарбаджиев. Първият брой излиза на 22 януари и е отпечатан в печатницата на Любен Паничков. Отговаряйки на патриотичните пориви вестникът приема девиза „България за себе си”. В. „Козлодуйски бряг”, издаван в Оряхово, в своя първи брой от 30 януари 1888 г. пише за в. „Никопол”: „В Никопол е започнал за излиза един малък седмичен вестник под названието „Никопол”. Както се вижда от програмата му, тоя вестник ще поддържа девиза „България за себе си”. В сегашно време се чувства голяма нужда от подобни вестници. Като поздравяваме нашия събрат, желаем му добър успех и дълго съществуване.”

През 1889 г. излиза и втори вестник – „Свободно слово” с редактор Васил Петров от Никопол. Първия брой е отпечатан в печатницата на Кръстю Кайтазов на 1 декември. В програмната му статия се казва: „Свободното слово има такава могъща сила, защото пред него са падали оръжия и топове, куршуми и царе, папи и владици, и много други сили на деня, които са били тирани узурпатори на народните маси” Явно политиката на вестника и силата на свободното слово не са се харесали на управляващите, защото две години след излизането м, през 1891 г. вестникът е спрян от режима на Стефан Стамболов.

Под влияние на социалистическите идеи през 1893 г. започва да излиза нов вестник – „Бич” с редактор Иван Динев. Вестникът се печатал в печатницата на Яко Ашеров, отличаващ се с прогресивните си разбирания. Редакторът на вестника е бил служител в общината и най-добре е чувствал социалните проблеми в града. Появяват се противоречия между вестника и общинското ръководство, след избиране в края на 1893 г. за кмет и помощник кмет Иваница Петрушев и Иван Радков, демократи по убеждения. Вестникът се обявява и против диктатурата на Стефан Стамболов, поради което по-късно е спрян. Васил Коларов, който става учител в града, и Иван Динев основават през 1896 г. работническото дружество „Васил Левски”, което си поставя задачата да работи за просвета и политическа култура на работниците.

Учебното дело бележи определен напредък. Тук има три вида училища: български, турско и еврейско. В града работят 65 учители, докато в Свищов са 32. За първи инспектор на училищата в Никополски и Свищовски окръзи е назначен Николай Христов Павлович. С княжески указ от 4 октомври 1888 г. са утвърдени и следните училищни настоятелства:

- Българско общинско училище: Иван Миндиков, Иван Симеонов, Никола Петрушев, Ангел Найденов;

- Турско училище: Мустафа бей, Кулели Хасан, Хаджи Дервиш;

- Еврейско училище: Аврам Овадия, Исак Хазан.

През 1893 г. в Никопол е построена и нова училищна сграда, в която впоследствие се отрива и гимназия. Сградата е използвана до 1957 г.