Към въпроса за историята на крепостта сторгозия и хипотеза за произхода на името на гр. Плевен янко Бояджиев, Соня Лазарова

В началото на 20 век Никополска околия преминава към Плевенски окръг. През този етап районът бележи определено положително развитие. Периодичният печат става изразител на всички основни проблеми на населението и обществено-икономическото развитие. Индустриалните предприятия от 5 до края на войните стават 15. В града работят пълноценно около 150 занаятчийски работилници средно с 3 до 5 калфи и чираци дошли от селата. Открита е и модерната за времето си мандра на Къно Малевски. През 1904 г. в Никопол е създаден държавен разсадник в местността „Харманлъка”. През същата година в града е настанено и военно поделение – Понтонната дружина с командир майор Сиромахов.

Открит е клон на Българска земеделска банка, пристанището разширява дейността си, митницата става важна икономическа инстанция.

Градското училище става класно, повишава се нивото на образованието и класификацията на учителите. Разширява се градската болница. Увеличава се броя на адвокатите в града. Изграждат се редица обществени организации. През 1902 г. към читалището се изгражда женско благотворително дружество „Благодетел”, а през 1903 г. се основава и спортното дружество „Никополски юнак”. С участието на военното поделение се образува плавателното дружество „Дунавски лебед”. За работа с учениците е изградено и ученическото дружество „Напредък”. За популяризиране на кооперативното движение през 1905 г. е създадена младежката кооперативна група „Развитие”.

През този етап в Никопол излизат 10 периодични издания. От 1901 г. започва да излиза в. „Никополски глас” с редактор Борис Балтаджиев. Вестникът е печатан в печатницата на Моисей Овадия. В програмата си вестникът обявява, че е предназначен за бедните и ще се бори за социална правда. За времето 1901-1902 г. излиза и в. „Право” с редактор Асаи Йончев, печатан в печатницата на Кръстю Кайтазов. Вестникът ратува за свобода и правда и призовава правителството да спазва Българската конституция. Той се обявява в подкрепа на селските движения в Шабла, Дуранкулак и Тръстеник. Вестникът застъпва тезата за приятелство и сътрудничество с Русия, нашият освободител.

В. „Известия”, излизал през 1901-1903 г., с редактор Георги Кавказки и печатан в печатницата на Моисей Овадия, става изразител на интересите на хората идващи от Балкана, за да търсят препитание по никополските села.

За времето 1902-1903 г. излиза и „Никополски околийски вестник” с редактор Никола Ташев. Той се печати в печатницата на Кръстю Кайтазов и е предназначен за населението от околията. Вестникът пропагандира знания за развитието на земеделието, животновъдството, овощарството и пчеларството.

През 1902-1904 г. Моисей Овадия издава и печати в своята печатница в. „Дунав”, който третира проблемите на търговските услуги в града. На страниците му намират място и материали за защита правата на населението в Македония и Тракия. Програмните принципи на вестника са „Свобода, братство, равенство” за всички в името на социалната правда.

От 1904 г. започва да излиза в. „Пробуда” с редактор Георги П. Икономов. Той се печати в печатниците на Кръстю Кайтазов и Моисей Овадия. Основното в неговата програма е подобряване на социалното положение на народа. Около този вестник се обединява прогресивната интелигенция от града и околията.

В печатницата на Кръстю Кайтазов се печати и в. „Свободно перо” с редактор Никола Ташов. Вестникът подкрепя руската революция през 1905 г. и призовава всички необвързани с партии за дружба с Русия.

По същото време излиза и в. „Крайдунавски ек” с редактор Михаил Атанасов, печатан също в печатницата на Кръстю Кайтазов. Вестникът се обявява за пълна свобода на всички граждани, за защита правата и свободите на човешката личност.

За времето 1911-1912 г. излиза в. „Никополски глас” с редактор Димитър Георгиев. Вестникът се печати в новата печатница на Крум Шопов. Той се обявява против подготовката на война на Балканите, като също така остро поставя социалните проблеми в обществото. Вестникът издига и подкрепя идеята за построяване на ж. п. линия към Никопол, Троян, Пловдив, Чепеларе и Кавала на Бяло море.

През същата 1911 г. започва да излиза и в. „Сговор” с редактори Манол Мишев, Асен Мишев и Пенко Цанков, печатан в печатницата на Моисей Овадия. Вестникът поставя проблемите на града и околията по стопанските и културните въпроси за периода преди войната и след нея.

По време на войните до 1918 г.редакторите са мобилизирани и не се издават местни вестници.

След Първата световна война в Никопол идват много хора от селата, а така също и бежанци от Македония, Тракия и Западните покрайнини. В икономическо състояние индустриалните предприятия укрепват дейността си. Усилено работят ж. п. линията Сомовит-Плевен, пристанищата в Сомовит и Никопол. Укрепва и се разраства кооперативното движение. В околията има вече 22 селски потребителни кооперации. В Никопол е разкрита Земеделска банка. Занаятчиите се организират в свой съюз. Сред младото поколение се пораждат и зреят нови идеи.

Активна е и политическата дейност. Земеделското правителство на Александър Стамболийски управлява в периода 1920-1923 г. В Никопол през 1922 г. се провежда голям земеделски събор. Слага се началото на единния фронт между БЗНС и БКП. Страната преживява два преврата (1923 и 1934 г.) и две въстания (Юнското и Септемврийското 1923 г.). Силно се изостря политическото противопоставяне и ескалират политическите борби.

В културно отношение градът и района показват определено развитие. От 1919 г. основното училище е преобразувано в гимназия, при което в града идват много млади хора за да се учат. През 1929 г. се открива Стопанско училище за девойки завършили основно образование. През същата година градът е електрифициран, а през 1935 – радиофициран.

Определен напредък отбелязва и развитието на периодичния печат. Той се разнообразява и разширява неговото търсене. През 1920 г. започва да излиза в. „Народно съзнание” с редактор Тодор Илийчев, адвокат от Никопол. Печати се в печатницата на Крум Шопов. В своята програма вестникът поставя решаването на проблемите породени от войните. В политическо отношение застава зад идеите на единния фронт.

За времето от 1930 до 1932 г. излиза в. „Никополски демократичен сговор с редактор Пенчо Чорбаджиев и Тодор Арабаджиев, печатен в печатницата на Самуел Ашеров. Болшинството от материалите му с в подкрепа на официалното правителство.

През 1926-1937 г. излиза и вестникът „Съзнателен гражданин” с редактори Самоел Ашеров, Тодор Илийчев, Овадия Ашеров и Михаил Йосифов, представители на прогресивната интелигенция в града. Вестникът третира проблемите на просветата и културата, както и възпитанието на младежта.

По същото време (1931-1933 г.) излиза и в. „Земеделско съзнание” с редактор Флори Капитанов. Той се печати в печатницата на Сомоел Ашеров. Вестникът изразява новите стремежи на младите членове на БЗНС и ратува за единство с работниците.

В. „Дунавски вести”, излизал през 1937-1940 г. с редактор Овадия Ашеров и печатен в неговата печатница, се явява като продължител на вестник „Съзнателен гражданин” със същата тематичност и насоченост.

Излизащия през 1939-1941 г. в. „Дунавска песен” с редактор Тодор Тонков обсъжда на своите страници редица въпроси свързани с учебното дело в града и околните селища.

Последният вестник, който излиза за този период е в. „Дунавски вести” за времето от 1943 до 1944 г. с редактор Божин Тодоров. В своята програма той широко обсъжда два основни въпроса: за битовите услуги в града, нарушени от войната и необходимостта от укрепване на Никопол като пристанищен град и връзката му с останалите дунавски градове.

От краткия преглед на излизащите вестници в Никопол през посочения период се вижда, че тук са издавани 20 заглавия през различните години, като ежегодно до читателите са стигали от 2 до 3 вестника, което е твърде показателно за нарастналата потребност от такъв род информация. Това също е показател за икономическото развитие и духовното израстване на населението.

От програмите на вестниците и тяхното съдържание можем да отбележим някои тенденции отразяващи социалния прогрес и благосъстоянието на различни слоеве от населението:

- В началния период ясно личи влиянието на Демократическата партия и подкрепата, която се оказва от замогналите се стопани след Освобождението;

- Постепенното нарастване ролята и възможностите на земеделското движение и дейността на БЗНС по време на управлението му;

- Зараждане и укрепване на социалистическата идея и свързването с работничеството;

- Разрастване на прогресивното младежко движение в града, особено в гимназията;

- Ясно изразеният местен патриотизъм, изразен чрез почит и уважение към миналото и борбите за национално освобождение;

- Стремежите за решаване проблемите на града, като здравеопазване, битово обслужване, културни придобивки, осъзнаване ролята на човешката личност и нейните права.

Определено положително въздействие на тези процеси оказват израстналите и утвърдили се интелектуалци и представители но интелигенцията в града, носители на новото и прогресивното, като Кръстю Кайтазов (1865-1918), Крум Шопов (1860-1923), Пенчо Икономов (1875-1940) и много други.

1. Бохачек, А. Град Никопол през вековете. Никопол, 1937.

2. Български алманах. 1892, 1897.

3. Коларов, В. Спомени. С, 1968.

4. История на България. БАН, т. 2, С., 1962.

5. Архив на читалище – Никопол.

6. Икономов, П. Личен архив.

7. Кралев, Т. Свещеник от с.Въбел. Личен архив.

8. РИМ – Плевен, фонд 941б, 083, р-92.

9. Пенев, Д. Николай Павлович. С., 1970.

10. Търговски индустриален алманах . 19111 с. 865-867.

11. Народна библиотека „Кирил и Методий”- София, Периодичен печат, сигн. В-2017, В-759, В-3112, В-2172, В-31, В-288, В-142, В-233, В-1859, В-630, В-3059, В-1016, В-285, В-1106, В-285, В-1049, В-3092.

12. Свободно слово.Никопол, №1/1.ХІІ.1889.

ЗДРАВНОТО ДЕЛО В ПЕТЪРНИЦА (1918-2005)

Светла Петкова

Светла Данова Петкова е родена през 1938 г. в с. Петърница, Плевенско. Основно образование завършва в роднто си село, а средно в девическа гимназия “Анастасия Димитрова” – Плевен. През 1962 г. завършва Учителския институт – Плевен със специалност български език и история. Рааботи като учителка в с. Градина, Плевенско, с. Славейно, Смолянско, с. Секулово, Силистренско и родното си село Петърница. Пенсионира се през 1994 г.

В Петърница ръководи краеведчески кръжок, като в резултата на проучвателната и събирателска дейност е създадена училищна музейна сбирка. Автор е на брошурите “130 години просветно дело в с. Петърница”, “Шест века Петърница” и “Петърница. Духовни пътеки”. Има личен фонд в Държавен архив, където се съхранява в ръкопис “История на Петърница”. Продължава да работи по много въпроси от историческото развитие на селото.Член на дружеството на плевенските краеведи и активно участва в дейността му.
За организирано здравеопазване в България може да се говори едва след Освобождението. На 1.ІІ.1979 г. княз А. М. Дондуков-Корсаков утвърждава „Временни правила за устройството на медицинската част в България”. Те са съставени от Димитър Петров Моллов, роден в Елена през 1845 г., завършил медицина в Москва през 1874 г. Временните правила уреждат устройството, управлението, болничния състав и временните правила за устройството на аптеките. Съгласно тези правила амбулаторното лечение и лекарствата в болниците са безплатни. Обслужването в болниците е безплатно за представилите свидетелство за бедност. През 1888 г. Временните правила са заменени със Санитарен закон. Върховен орган на здравеопазването става гражданска санитарна дирекция при Министерството на вътрешните дела.

Независимо от предприетите организационни мерки общественото здравеопазване е на много ниско ниво. Лекарите са рядкост, а болестите – чест гост. Истински страшен бич са оказват епидемиите от холера, коремен тиф, дифтерит, скарлатина и др. При тяхната поява често жителите на селата напускат домовете си и се преместват другаде. Това особено е характерно за средновековието. Така по онова време жителите на с. Машлица (Машовиче), намиращо се на десния бряг на р. Вит, го напускат и се преместват на изток в гориста и богата на извори местност, като поставят началото на днешното село Петърница.

В края на ХІХ и началото на ХХ век Петърница е община, към която спадат и селата Мъдьовене (дн. Градина) и чисто турското село Къбел. Приходите на общината са минимални и какато поради лепса на средства, така поради липса на знания и навици, не се предприемани никакви мерки за подобряване на хигиената. През 1891 г. общината има приход от 3685 лева, а през 1892 г – 7410 лева. От тази сума са отделени 2750 лева за просвета, без с. Къбел, но за здравеопазване не е предвидено нищо.

Крайно лошите хигиенни условия водят до висока смъртност, което се вижда от следните данни:

Година Раждания Починали

1893 88 85

1894 116 44

1895 92 121

1896 105 62

1897 105 70

1898 105 47

1900 118 59

Първите години на ХХ век Плевенска околия е разделена на две санитарни околии – Плевенска и Махленска и три санитарни участъка, завеждани от държавни участъкови фелдшери – Плевен, Пордим и Николаево. Едва през 1908-1909 г.Окръжният хигиенен съвет в Плевенски окръг прави ново разпределение на санитарните околии и фелдшерски участъци. В първа Плевенска санитарна околия, която се ръководи от държавен лекар, има предвидени четири фелдшерски участъка: Рибенски, Петърнишки, Николаевски и Плевенски. Към Петърнишки санитарен участък спадат селата: Петърница с 2136 жители, Мъдьовене (Градина) с 544 жители, Бъркач с 1048 жители, Беглеж с 2538 жители, Дисевица с 640 жители, Търнене с 801 жители, Къргожабене с 293 жители и Ясен с 801 жители. Но не се намира медицинско лице, което да заеме длъжността и обслужва населението. то продължава да прибягва до услугите на врачки и баячки.

Не друг, а учителите са тези, които първи започват да оказват медицинска помощ на населението. Плевенското околийско учителско дружество още през 1901 г. излиза с възвание към всички, които „се интересуват за здравето на народа”. Дружеството поставя на обсъждане въпроса за медицинската помощ в селата. То настоява да се организират курсове за даване на първа медицинска помощ от страна на основните учители. Възванието излиза на 14.ХІІ.1901 г. в сп. „Медицински напредък”. Една значителна част от учителите откликват на това възвание.

В Петърница учителят Иван Нинов Коларов след съответна подготовка пропагандира след съселяните си необходимостта от висока хигиена като предпазна мярка срещу различните заболявания. Често пристъпва към лекуване на някои от тях. За целта си закупува медицинска книга, която понастоящем се пази в училищната музейна сбирка. По-късно някои учителки завършват специални курсове за здравна просвета сред жените относно отглеждане и предпазване на децата от заболяване. Особено добре се справя с тази задача учителката Иванка Ганкова през първото десетилетие на ХХ век. Тя усърдно учи селските жени как да хранят и обличат децата, как и каква хигиена да пазят.

Особено полезен за петърничани се оказва санитарят-фронтовак Цветан Семов Гергов, роден в Петърница на 16.І.1883 г. Завършил прогимназия в гр. Плевен. Участвал в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война като санитар, където придобил много знания и опит. За селото той става селския лекар. Изключително внимателен и критичен,той пристъпвал към лечение, само когато е сигурен в заболяването. По-тежките случаи изпращал в Плевен при лекар-специалист. През многогодишната си практика той спасява живота на мнозина и помага на стотици. Умира през 1947 г. изпратен с уважение и почит от признателните петърничани.

За начало на специализирана медицинска помощ в Петърница се приема 1918 г. с назначаване на фелдшера Марин Костов Атанасов, роден през 1876 г. в гр. Плевен. По негово време се открива амбулатория в дома на Косто Петков Генов. Тя е обзаведена бедно – маса, два стола и кушетка. Тъй като снабдяването с лекарства се оказва твърде трудно и сложно, фелдшерът често сам приготвя някои от тях. Макар че със своята добра теоретическа и практическа подготовка и със своя такт фелдшерът Марин Костов спечелва доверието на петърничани, те нерядко продължават да търсят помощта на народните лечители. Медицинската помощ се заплаща и за мнозина се оказва твърде скъпа. Самият фелдшер също е затруднен. Той обслужва 8 села с над 10000 души население.При това липсва какъвто и да е превоз. По тази причина жителите на Беглеж са принудени да си назначат частен фелдшер, макар и да се числят към Петърнишкия участък.

Марин Костов Атанасов напуска участъка през 1925 г. По-късно се установява в гр. Бяла Слатина, където умира през 1959 г.

След него до 1931 г. учасъкът се обслужва от фелдшерите Кото Марков и Димитър Христов Гръънчаров. Те лекуват болните, но рядко провеждат профилактични прегледи и не извършват хигиенни мероприятия. И самата власт не им оказва никаква помощ и съдействие. Селяните черпят вода от открити извори и затова заболяванията от коремен тиф, туберкулоза и др. са често явление. За периода 1924-1927 г. се наблюдава следното движение на населението:

Година Жители Женитби Раждания Умирания

1924 3125 44 99 84

1925 3125 17 96 40

1926 3716 15 73 44

1927 3032..............20 88 53

От ражданията през 1926 г. 59 са под грижата на акушерка, а останалите са обслужени от бабите-лечителки. Такива са Стефана Велкова Бонева (баба Стефана врачката), Петра Кръстева Гетова (баба Петруша), Янка Пачова Анджималова от гр. Ловеч, омъжена в Петърница за Цвятко Велчев и Петра Вълова Минкова (баба Пеца). Някои прибягват до техните услуги едва ли не до тяхната смърт.

Акушерка е Веселина Иванова от гр. Плевен, завършила училището за акушерки в гр.- София през 1926 г. Същата година е назначена в Петърница. Тя е първата акушерка в селото. Работи при много тежки условия. Обслужва родилките по домовете им до 1946 г., когато се разкрива родилен дом в къщата на Йордан Семов. Веселина Иванов или Веса акушерката, както й казват петърничани, води упорита борба с различните суеверия и невежеството на хората. Тя често обслужва и болните. През 1927 г. се омъжва за учителя при местното училище Петър Крумов, който също е от гр. Плевен.

Междувременно в Петърнишкия здравен участък настъпват промени. През 1930 г. някои селища като Бърчак огранизират свой самостоятелен санитарен участък, а с. Беглеж става санитарна околия, към която се предават фелдшерските участъци в Петърница, Николаево и Брестовец. Петърничани се отказват от това разпределение и през 1931 г. привличат наскоро завършилия медицина свой съселянин Николай Иванов Коларов, син на учителя Иван Коларов. Той постъпва на 6 .ІХ.1931 г. Младият лекар премества седалището на амбулаторията в бащиния си дом и я обзавежда със сбствени мебели. Д.р Коларов често извършва профилактични прегледи, тъй като е убеден, че е по-добре човек да се предпази от заболяване, отколкото да се лекува. Акушерката Веселина Иванова му помага. Според д-р Коларов важно условие за здравето е добрата хигиена. Призована населението да си построят тоалетни с течаща вода. На управниците на селото предлага да се построи комбинат от баня, фурна и пералня, които да обслужват хората в селото, но те не се вслушват в съветите, напротив, опитват се да му пречат. Така кметът ме попречва да изнесе здравна беседа под предлог, че салонът е намазан с подово масло. Д-р Коларов не се примирява. За да пречупи закостенелостта на местните управници, търси съдействието на околийската лекарка д-р Елена Коева. Нейните опити за защита на младия лекар остават неуспешни. Ненамерил нужната подкрепа, останал неразбран, разочарован, д-р Коларов напуска родното си село на 15 юли 1932 г. и се установява в Плевен. Не малко петърничани продължават да го търсят и там. Впоследствие се установява в гр. Варна, където практикува гинекология. Умира през 1997 г.

През 1932 г. към Петърнишката община, освен с. Петърница, което е с 3213 жители, се причисляват селата Кирилово (Градина) с 802 жители и Търнене и Дисевица с общо 2233 жители. Близо две години участъкът няма щатен лекар и е причислен към Беглежката участъкова служба. Връзката между Петърница и Беглеж е лоша, липсват удобни пътища. По тази причина петърничани предпочитат да търсят лекарска помощ в гр. Плевен. това продължава до 1934 г., когато е назначена д-р Слава Атанасова Ангелова, родена през 1902 г. в гр. Свищов, завършила медицина в гр. Загреб (Югославия). По това време здравната служба се помещава в дома на Васил Бонов. Заема две помещения на първия етаж. Обзавеждането е мизерно.

По инициатива на лекарката и акушерката се открива първата женска и детска консултация. Жените от Петърница имат възможност да получават знания относно отглеждането на децата. Поради липса на аптека лекарката сама приготвя някои лекарства, а други доставя от Плевен.

До 1935 г. няма назначен прислужник. Същата година е назначен Минко Цанов Тодоров (Пелов). Той помага на лекарката и акушерката по време на посещенията им по селата, при доставка на лекарства, както и при приготвянето им.

Д-р Ангелова провежда здравна просвета както сред възрастните, така и след учениците. Независимо от това все още се срещат заболявания от коремен тиф. Жена от Петърница умира от това заболяване в окръжната болница. По сигнал от болницата лекарката и акушерката претърсват домовете и откриват лежащо болни, които веднага изпращат в болницата, а останалото население ваксинират. Особено внимание се обръща на бременните жени. През 1936 г. се прегледани 177 бременни жени. При акушерката са направени 334 посещения, а при лекарката 95. От ражданията 65 са извършени при акушерката, 13 при селските баби и 3 при лекарката. В здравносъвещателната станция (женската и детската консултация) са прегледани 50 кърмачета. Д-р Слава Ангелова е и неуморна общественичка. По нейна инициатива се изграждат редица дружества: дружество за борба с туберкулозата, състоящо се от 30 човека, дружество за закрила на детето с 43 члена, младежки червен кръст със 100 члена и въздържателно дружество с 23 члена.

През 1936 г. на участъка е дадена каруца, което улеснява лекарката и акушерката при обслужване на населението. В същата година обаче в селата Търнене Дисевица и Ясен се открива здравен участък.

Д-р Слава Ангелова напуска Петърница през юли 1937 г. На нейно място е назначен д-р Недялко Илиев, който се задържа само два месеца. През месец октомври същата година постъпва д-р Минислав Нейкирх. Той престоява до края на 1941 г. Прави прекъсване (1938-1940 г.), за да отбие военната си служба. Замества го д-р Димитър Тодоров Казаков.

Здравната служба все още се помещава в дома на Васил Банов. През 1940 г. здравната служба се премества в новопостроената общинска сграда, където заема четири помещения на първия етаж. Едното помещение е определено за лекарски кабинет, друго - за женска и детска консултация, а останалите две за аптека и чакалня. Няма назначена аптекарка и лекарят приготвя някои лекарства с помощта на Минко Пелов. Няма и зъболекар. Д-р Слава Ангелова е приучвала петърничани да лекуват зъбите си. Тя е упражнявала и зъболекарство.

Според статистическите данни през този период жителите на Петърница са 3326, от които 3118 българи и 208 цигани. Родени са 51 деца, а починалите са 40. Лекарят е извършил 446 прегледа по домовете, от тях 297 са на бедни, 55 са били със заплащане, 94 от прегледаните са ученици. Същевременно са извършени 654 амбулаторни прегледи. През 1940 г. в участъка са родени 114 деца, починали са 89 души. В консултацията са извършени 331 прегледа на кърмачета и 211 на бременни жени. Направени са и 895 профилактични прегледи на ученици. Посещенията по домовете са 634, а амбулаторните прегледи – 659.

Д-р Нейкирх продължава нейното дело в тази област. За целта се консултира със зъболекаря при когото сам се лекува. Той извършва хигиенни ревизии на кръчмите, на магазините за хранителни стоки, както и на училищата в трите села. Преглежда учениците, провежда ваксинации против шарка и коремен тиф. В тази си дейност не е сам. Помага му акушерката Веселина Иванова. Изнасят здравни беседи сред възрастните, уреждат конкурс за най-добре гледано бебе.

В края на 1941 г. без негово съгласие д-р Нейкирх е преместен в гр. Зиляково, Беломорието. Същата година е назначен д-р Евгени Живков, роден през 1913 г. в гр. Видин. Завършил медицина през 1936 г. в София. Той продължава да обслужва Петърница, Бъркач и Кирилово (Градина). Заедно с акушерката подобряват дейността на детската и женската консултация, изнасят беседи пред учениците и възрастните, проверяват хигиената на обществените заведени и магазините, изследват питейната вода.

През 1944 г. д-р Живков напуска Петърница. Впоследствие емигрира в САЩ, където практикува очни болести. Освободеното място е заето от д-р Светозар Василев Мулетаров, роден през 1916 г. в гр. София. Син е на адвоката Васил Мулетаров, убит през 1925 г., заедно с брат си Спас, заради комунистическите си идеи. След неговата гибел съпругата му заедно с дъщеря им заминава за СССР, а Светозар остава на грижите на баба си в гр. Ловеч. Тук завършва гимназия, а медицина в София.

Освен трите села д-р Мулетаров обслужва и населението от селата Беглеж и Бежаново, тъй като много от лекарите са мобилизирани. Заедно с акушерката извършват профилактични прегледи, хигиенни ревизии, здравно-просветна дейност, обезвъшляване на циганското население, прегледи на учениците.

Д-р Мулетаров напуска Петърница през 1946 г. През следващата година напуска и акушерката Веселина Иванова, работила тук в продължение на 20 години и оставила след себе си дълбоки и трайни следи. Тя постъпва на работа в акушеро-гинекологичното отделение на Плевенската болница.

До 1950 г. в селото работят д-р Манолов и д-р Каяфов. През това време се сменят и две акушерки – Радка Василева Иванова и Тодорка Кръстева Чолакова. На 1 март 1950 г. постъпва акушерката Димитра Иванова Димитрова от с. Градина, чиято майка е петърничанка, дъщеря на бившия учител Вълко Петков Шиндалски. Младата акушерка намира родилния дом твърде занемарен. Тя го обзавежда с нов инвентар и инструментариум. Макар и трудно с помощта на селските власти успява да привлече жените от малцинствата да раждат в родилния дом. Домът обслужва жените от Петърница, Градина и Бъркач.

Димитра Цветкова работи в Петърница до 8.ІV.1952 г., след което се премества в акушеро-гинекологичната болница в Плевен.

През 1950 г. на овакантеното лекарско место е назначен д-р Вичо Станев, роден през 1915 г. в с. Вълчи трън, Плевенско, завършил медицина в гр. Пейч (Унгария). Той работи в селото до месец април 1952 г., след което се премества в Плевен.

Същата година на 2 май постъпва д-р Войслав Стоянов Кусиников, роден през 1919 г. в гр. Гевгели, завършил медицина в София. Той приема добре обзаведена здравна служба. Разширява се и помощния персонал. Освен хигиенист са назначени и две санитарки, една от които обслужва родилния дом. До 1955 г., когато е назначена аптекарката Добринка Димитрова, лекарят сам приготвя някои лекарства. През 1956 г. Добринка Димитрова напуска Петърница. Мястото й е заето от Мария Луканова, а след това от Генка Върбанова.По времето когато няма аптекарка аптеката се обслужва от д-р Кусиников. Той участва в цялостния живот на селото. Значителен е неговия принос за хигиенизирането и озеленяването на селището. Със своя такт и богата ерудиция, със своята отзивчивост спечелва доверието на петърничани и те продължават да търсят неговата помощ и след оттеглянето му от Петърница през 1958 г., когато се премества в гр. Долни Дъбник.

В своята дейност д-р Кусиников е подпомаган от акушерката Мария Йотова Данова, назначена в края на 1952 г. Тя е родом от Бъркач и омъжена в Петърница за Петър Цветанов Данов, служител в потребителната кооперация. Тя се заема с обновяване на родилния дом. До края на същата година домът е преместен на втория етаж на бившата популярна банка. Заема четири помещения: родилна зала, две помещения за родилките и кабинет за акушерката. Изключително отзивчива Мария Данова е в помощ на лекарите. Нерядко обслужва и болни. През 1959 г. тя се премества в Плевенската болница.

Следващата акушерка е Богдана Йотова Бочева, назначена през 1959 г. Тя е родом от Петърница, омъжена пак тук за Петър Симеонов. С присъщото й старание тя продължава делото и добрите традиции на селския родилен дом.

На 1.ХІ.1973 г. родилния дом в Петърница е закрит, което се налага във връзка с нарасналите изисквания към родилната помощ. Родилките от селото се извозват в родилното отделение в болницата на Плевен. Акушерката Богдана Йотова продължава да обслужва женската и детската консултация в селото до 1986 г., когато в резултат на нещастен случай е принудена да се пенсионира по болест.

За улесняване на медицинския персонал при обслужване на болните през 60-те години с доброволни средства набрани в селото е закупена линейка. Тя се обслужва от шофьорите Иван Христов Карагуйски и Иван Тодоров Гешев. Пред 80-те години линейката е предадена на общинската болница в гр. Долни Дъбник.

През 60-те одини цялото село е водоснабдено, изградени са пешеходни пътеки, асфартирани са повечето от улиците. Построена е обществена баня. В отговор на постановление № 537 на МНЗ за хигиенизиране на селищата болшинството от хората си изграждат хигиенични тоалетни и помийни ями. Мнозина си построяват в последствие и собствени бани.

През същия период лекарите и помощния персонал полагат изключителни грижи за здравето на населението. често се провеждат профилактични прегледи, извършват се имунизации срещу тубуркулоза, тетанус и др., периодично идва флуорограф за профилактика на белодробни заболявания. Всички прегледи и имунизации са безплатни и задължителни. При отказ се налагат глоби от страна на кметството.

На овакантеното лекарско място през 1958 г. е назначен д-р Лукан Димитров Луканов, роден пез 1932 г. в гр. Плевен. Изключителен специалист и високо отговорна личност, той следи процеса на възстановяване на болния и когато е настанен в болнично заведение. Показателен е следния случай с млад човек от Петърница, когото д-р Лукано е изпратил в Окръжната болница. Лекарят отива на посещение в болницата, но за негова изненада му отговарят, че болият е починал. Възмутен той отговаря, че заболяването е лечимо и веднага отива в моргата. Там констатира, че пациента е жив. След интезивно лечение болният оздравява и е живо и до днес.

Д-р Луканов обслужва Петърнишкия здравен участък до 1962 г. Премества се в Пловдив, където специализира нервни болести.

Трайна следа оставя след себе и д-р Йордан Гешев Димитров, макар че работ само две години – 1972-1974 г. Отзивчивостта му е пословична. Не го спират нито калните улици, нито късния час. За да спаси живота на 85-годишния Петко Шиндилски, прекарва при него заедно с близките му цялата нощ. Старият човек, на когого през нощта ту палят, ту гасят свещ, на другия ден се вдига от леглото.

Още през 1925 г. в селото се открива стоматологичен кабинет. Първият зъболекар е д-р Димитър Цолов от Долни Дъбник. Нерядко обаче зъболекарското място е свободно. Това кара на времето д-р Слава Ангелова и д-р Нейкирх да лекуват и зъбите на своите пациенти. Зъболекарите обслужват също жителите на селата Бъркач и Градина. През различни периоди от време тук работят зъболекарите Георги Филков, Владислав Божков, Иван Михайлов, Дея Секаларова, Петя Цанкова, Васил Петров. През 1969 г. постъпва д-р Венета Петрова, първата и единствена зъболекарка от с. Петърница. Тук тя рабити в продължение на 27 години. Пенсионера се през 2004 г. Тя снабдява кабинета с нов инстументариум, с нов зъболекарски стол и пр.

Междувременно след 1989 г. настъпилите политически промени се отразиха значително върху организацията на здравеопозването в селото. Лекарите станаха еднолични търговци. Някои от медицинските услуги, особено стоматологичните, станаха със заплащане. През този период се сменят няколко лекари в селото. От 2001 г. за здравето на петърничани се грижи д-р Бойко Василев Бойчев от гр. Плевен, роден през 1962 г. През 2004 г. д-р Бойчев освобождава от длъжност акушерката Радка Симеонова. На работа остава само медицинската сестра Антоанета Тотева, родена в Петърница, на работа тук от 1998 г. Най-дълго работилата медицинска сестра в Петърнишката здравна служба е Венета Атанасова от с. Оряховица, Плевенско. Тя постъпва през 1959 г. и се пенсионера тук през 1993 г.

В края на 90-те години здравнта служба се настанява в новопостроения здравен дом, открит през 1999 г., по повед тържествата, посветени на 6 века от основаването на Петърница. Тук е предвидено помещение за зъболекарски кабинет и аптека. Апетаката настанена на първия етаж се обслужва от оптекарката Красимира Кусиникова. Най-продължително е работила в аптеката Виолина Захариева, постъпила през 1959 г. и напуснала след пенсионирането си през 1991 г.

Макар че Петърница е дала на страната 13 лекари, 4 акушерки, 6 аптекари, 14 медецински сестри и един зъболекар, само двама лекари петърничани, за кратко време са обслужвали своите съселяни. От акушерките само една, две медицински сестри и един зъболекар.

Здравеопазването в Петърница е тясно свързано и зависимо от това на здравеопазването в страната. Настъпилите промени трудно се приемат от хората. Болшинстното то селските хора са на пенсионно възраст и трудно си позволяват достъп до здравеопазване, особено поради високата цена на лекарствата и някои лекарски услуги. Нещо повече - зъболекарските услуги за мнозина са вече лукс и недостижими. На хората остава само надеждата, че това състояние ще се промени и здравеопазването ще стане по-достъпно и качествено.