Книга моисеева битие глава в начало Бог сътвори небето и земята

2. за да нападне опълчението на иудеите и внезапно да ги разбие; а ония, които живееха в крепостта, му служеха за водачи.

3. Чу Иуда и излезе сам и храбрите мъже, за да разбият царската войска в Емаум,

4. докле още неприятелските сили бяха далеч от стана.

5. И дойде Горгий в стана на Иуда нощя и никого не намери, и дири ги по планините, защото казваше: те бягат от нас.

6. А на разсъмване Иуда се яви в равнината с три хиляди мъже, но те нямаха ни щитове, ни мечове, както това желаеха.

7. Когато видяха силното и въоръжено пълчище на езичниците и окръжаващата го конница, обучени за война,

8. Иуда каза на мъжете, що бяха с него: не бойте се от тяхното множество и не се плашете от тяхното нападение.

9. Спомнете си, как се спасиха нашите отци в Червено море, когато фараонът ги гонеше с войска.

10. И сега да извикаме към небето; може би, Бог ще се умилостиви над нас, като си спомни завета с нашите отци, и ще смаже сега това пълчище пред наше лице;

11. и всички езичници ще познаят, че има Избавител и Спасител на Израиля.

12. Другоплеменниците подигнаха очи и видяха, че идат против тях,

13. и излязоха из стана, за да се бият; а тия, що бяха с Иуда, затръбиха,

14. и се удариха, и езичниците бидоха разбити и побягнаха в равнината,

15. а всички останали паднаха от меч; и гониха ги до Газер и до равнините на Идумея, Азот и Иамния, и паднаха от тях до три хиляди мъже.

16. Тогава Иуда се върна с войската си от преследването им,

17. и каза на народа: не налитайте на плячка, защото още война ни чака;

18. Горгий и войската му са в планината близо до нас; сега дръжте се против нашите врагове и сражавайте се с тях, а после смело ще вземете плячка.

19. Докле още Иуда говореше това, показа се една тълпа, която излизаше из планината.

20. И видя той, че ги принудиха на бяг и че палят стана; защото издигащият се дим показваше, що бе станало.

21. Когато те видяха това, много се изплашиха; а като видяха в равнината и войската на Иуда, готова за бой,

22. всички побягнаха в земята на другоплеменниците.

23. Тогава Иуда се обърна да плячкосва стана, и взеха много злато и сребро, хиацинтови и багрени дрехи, и голямо богатство.

24. И като се връщаха, възпяваха и благославяха Господа Небесни, защото Той е благ, и милостта Му е вовеки.

25. И биде в оня ден голямо спасение на Израиля.

26. Оцелелите пък другоплеменници дойдоха при Лисия и му известиха за всичко станало.

27. Той, като чу, падна в униние и се наскърби, че не се случи с Израиля това, което искаше, и не излезе това, що му бе заповядал царят.

28. И на следната година Лисий събра шейсет хиляди отбор мъже и пет хиляди ездачи, за да ги победи.

29. Те дойдоха в Идумея и се разположиха на стан във Ветсура; а Иуда ги посрещна с десет хиляди мъже.

30. Като видя силното пълчище, той се помоли и каза: благословен си Ти, Спасителю на Израиля, Който си сломил нападението на силния с ръката на Твоя раб Давида и предаде полка на другоплеменниците в ръцете на Сауловия син Ионатана и на неговия оръженосец.

31. Предай тая войска в ръцете на Твоя народ - Израиля, и нека се посрамят в силата и в конницата си;

32. напрати върху тях страх и сломи дързостта на силата им; нека бъдат съсипани чрез своето поражение;

33. свали ги с меча на тия, които Те обичат, та нека Те прославят с песни всички, които знаят Твоето име.

34. И удариха се те, и от войската на Лисия паднаха до пет хиляди мъже, паднаха пред тях.

35. Лисий, като видя бягането на войската си и храбростта на войниците на Иуда, и че те са готови или да живеят, или да умрат юнашки, тръгна за Антиохия, набра чужденци и, като увеличи предишната си войска, мислеше изново да нападне Иудея.

36. Иуда пък и братята му казаха: ето, нашите врагове са смазани, да се възкачим да очистим и възобновим светилището.

37. Тогава се събра цялото опълчение и се изкачиха на планина Сион.

38. И намериха светилището опустошено, жертвеникът осквернен, вратите изгорени, а в притворите, както в гора или в някоя планина, - пораснали растения, и скривалищата разрушени.

39. И раздраха дрехите си, горко плакаха, посипаха с пепел главите си,

40. паднаха ничком и тръбиха с вестителни тръби и викаха към небето.

41. Тогава Иуда отреди мъже да воюват против ония, които се намираха в крепостта, додето той очисти светилището.

42. И избра свещеници безпорочни и ревнители на закона.

43. Те очистиха светилището, и осквернените камъни изнесоха в нечисто място.

44. После разсъждаваха, как да постъпят с осквернения жертвеник на всесъженията.

45. И дойде им добра мисъл да го развалят, да не би някога да им послужи за срам, понеже езичниците го бяха осквернили. И развалиха жертвеника;

46. камъните натуриха по храмовата планина на прилично място, докле дойде пророк и отговори за тях;

47. взеха цели камъни, според закона, и построиха нов жертвеник, като предишния;

48. после уредиха светинята и вътрешните части на храма и осветиха притворите;

49. направиха нови свещени съдове и внесоха в храма светилник, олтар за всесъжения и за тамян и трапеза;

50. разкадиха на олтара тамян, запалиха свещите на светилника и осветлиха храма;

51. туриха на трапезата хлябове, закачиха завесите и свършиха всички работи, които предприеха.

52. В двайсет и петия ден на деветия месец - това е месец хаслев - в сто четирийсет и осмата година, станаха доста рано

53. и принесоха жертва според закона върху новонаправения жертвеник за всесъжения.

54. Тогава, в самия онзи ден, в който езичниците оскверниха жертвеника, се възобнови той с песни, с цитри, гусли и кимвали.

55. И целият народ падна ничком, и се молеха и изпращаха благодарност към небето Ономува, Който им помогна.

56. Тъй осем дена извършваха с веселба възобновяването на жертвеника, принасяха всесъжения и възнасяха жертви за спасение и за хвала.

57. И украсиха предната страна на храма със златни венци и щитове, възобновиха вратата и скривалищата и направиха за тях двери.

58. И биде твърде голяма радост у народа, и премахнаха се хулите на езичниците.

59. И нареди Иуда и братята му и цялото събрание на Израиля, щото дните за обновата на жертвеника да се празнуват с веселие и радост в свое време, всяка година осем дена, от двайсетия ден на месец хаслев.

60. В същото време обградиха планина Сион наоколо с високи стени и с яки кули, да не би, като дойдат някога езичниците, да ги сгазят, както това преди направиха.

61. И разположи там Иуда войската да пази планината, и за нейната закрила укрепиха Ветсура, щото народът да има крепост против Идумея.
ГЛАВА 5.
1. Когато околните народи чуха, че жертвеникът е построен и светилището обновено, както преди, силно възнегодуваха;

2. и решиха да изтребят Иакововия род, който живееше между тях, и почнаха да убиват и изтребват людете от тоя народ.

3. Тогава Иуда се опълчи против синовете на Исава в Идумея, в Акравим, понеже те държаха в обсада Израиля, нанесе им голямо поражение, смири ги и взе плячката им.

4. Спомни си той и за злобата на синовете Веанови, които бяха за народа примка и препънка, като му правеха засади по пътищата.

5. Макар те да се затвориха от него в кулите, но той се опълчи против тях, предаде ги на заклятие и изгори с огън кулите им с всички, които бяха вътре.

6. След това той премина при синовете на Амона и срещна силна войска и многоброен народ и Тимотея, техния предводител.

7. Той има с тях много сражения, и те бидоха разбити пред лицето му; той ги изби;

8. взе Иазер и заселищата му и се върна в Иудея.

9. Тогава езичниците, които живееха в Галаад, се събраха срещу израилтяните, които се намираха в техните предели, за да ги избият, но те бягаха в крепостта Датема.

10. И пратиха писма до Иуда и до братята му и казаха: събраха се против нас окръжаващите ни езичници, за да ни изтребят,

11. и се готвят да дойдат да нападнат крепостта, в която избягахме, и Тимотей предвожда войската им.

12. Дойди, прочее, и ни избави от ръцете им; защото мнозина от нас загинаха,

13. и всички наши братя, които бяха в пределите на Тов, са на смърт предадени, а жените им, децата им и имотите взеха в плен, и погубиха там около хиляда мъже.

14. Още четяха тия писма, и ето, пристигнаха други вестители из Галилея с раздрани дрехи, носейки такова известие:

15. "събраха се против нас от Птолемаида и от Тир и Сидон из цяла езическа Галилея, за да ни погубят".

16. Когато Иуда и народът чуха тия думи, събра се голямо събрание, за да се съветват, що да направят за тия братя, които се намират в бедствие и се заплашват от езичниците с война.

17. Тогава Иуда каза на брата си Симона: избери си мъже и иди, та защити твоите братя в Галилея; аз пък и брат ми Ионатан ще идем в Галаад.

18. И остави той Иосифа, син Захариев, и Азария за началници над народа с останалата в Иудея войска, за да пазят.

19. И даде им заповед, като каза: управлявайте тоя народ, но не почвайте война срещу езичниците, доде не се завърнем.

20. На Симона отделиха за похода в Галилея три хиляди мъже, на Иуда пък, в Галаад, - осем хиляди мъже.

21. И отиде Симон в Галилея и направи много сражения с езичниците и ги разби.

22. Той ги гони до портите на Птолемаида, и паднаха от езичниците до три хиляди мъже, и той взе плячката им.

23. Също взе със себе си намиращите се в Галилея и в Арвати (иудеи) с жените и с децата и с целия им имот и ги доведе в Иудея с голяма радост.

24. А Иуда Макавей и брат му Ионатан минаха Иордан и изходиха тридневен път в пустинята.

25. Срещнаха ги навутейци, приеха ги мирно и им разказаха всичко станало с братята им в Галаад,

26. че мнозина от тях са затворени във Васара и Восор, в Алеми, Хасфор, Макед и Карнаим - всички тия градове са укрепени и големи, -

27. че и в другите градове на Галаад се намират в обсада, и че утре е назначено да нападнат на тия укрепления, да ги превземат и да погубят всички тях в един ден.

28. Затова Иуда с войската си веднага се упъти в пустинята към Восор, превзе тоя град, изби всички от мъжки пол с острия си меч, взе цялата им плячка и го изгори с огън;

29. а оттам тръгна нощем и дойде до укреплението.

30. Когато настана утро и подигнаха очи, ето, много народ, който брой нямаше, подигат стълби и машини, за да превземат укреплението, и обсаждат хората в него.

31. Видя Иуда, че се почна битката, и писъци от града се издигаха до небето като звук от тръбите и голям вик,

32. и каза на войниците: "бийте се сега за вашите братя".

33. Той с три отряда обиколи откъм тила враговете, затръбиха с тръби и извикаха с молитва;

34. и Тимотеевата войска позна, че това е Макавей, и те побягнаха от лицето му, а той им нанесе голямо поражение; в тоя ден от тях паднаха до осем хиляди мъже.

35. Тогава той се върна в Масфа, обсади - и я превзе, изби всички в нея от мъжки пол, взе плячката й и я с огън изгори;

36. оттам тръгна и превзе той Хасфон, Макед, Восор и другите галаадски градове.

37. След тия събития Тимотей събра друга войска и се разположи на стан при Рафон отвъд потока.

38. Тогава Иуда прати да видят войската; и известиха му и казаха: "събрали са се при него всички околни нам езичници - твърде многобройна сила,

39. и са си наели помощници арабийци и са се разположили на стан зад потока, готови да идат против тебе на война". И отиде Иуда срещу тях.

40. Когато Иуда и войската му се приближаваха до водния поток, Тимотей каза на своите началници: "ако премине към нас по-напред, ние не ще можем устоя насреща му, защото той ще ни надвие.

41. Ако пък се уплаши и разположи стан отвъд потока, ние ще преминем към него и ще го надвием".

42. Щом Иуда дойде до водния поток, тури при потока народни писари и им заповяда, думайки: "не оставяйте ни един човек в стана: нека всички вървят на сражение".

43. И премина към тях пръв и целият народ след него. И разбити бидоха пред лицето му всички езичници - хвърлиха оръжието си и побягнаха в капището, що беше в Карнаим.

44. Тогава те превзеха тоя град и с огън изгориха капището с всички, които се намираха в него; и победен биде Карнаим и не можа вече да противостои на Иуда.

45. След това Иуда събра всички израилтяни, които се намираха в Галаад, от малък до голям - и жените им, и децата им, и имота, - доста голямо опълчение, за да идат в Иудейската земя.

46. И дойдоха до Ефрон. Това беше голям град, доста укрепен, на пътя; невъзможно беше да се отбият от него ни надясно, ни наляво; трябваше да се мине през него,

47. а жителите се затвориха в него, и портите затрупаха с камъни.

48. Иуда им прати миролюбиво предложение: "ще минем през земята ви, за да идем в нашата земя, и никой не ще ви закачи, само с нозете си ще преминем". Но те не искаха да му отворят.

49. Тогава Иуда заповяда да обявят по опълчението, всеки да се опълчи на мястото си, -

50. и опълчиха се войниците и обсаждаха града целия оня ден и цялата нощ, и градът се предаде в ръцете му.

51. И изби той всичко мъжко с острия си меч и разруши града до основи, взе плячката му и мина през града по убитите.

52. И минаха през Иордан в голямата равнина срещу Ветсан.

53. И събираше Иуда останалите и ободряваше народа през целия път, докле дойдоха в Иудейската земя.

54. И възкачиха се на планина Сион с веселие и радост и принесоха всесъжения, защото не падна никой от тях, додето те се върнаха с мир.

55. В ония дни, когато Иуда и Ионатан се намираха в Галаад, а брат му Симон - в Галилея, пред Птолемаида,

56. чуха Иосиф, син Захариев, и Азарий, военачалници, за славните военни подвизи, извършени от тях,

57. и казаха: "да си създадем и ние име; да идем да воюваме с околните нам езичници".

58. Тъй обявиха те на войската, що беше при тях, и отидоха против Иамния.

59. И излезе из града Горгий и войниците му против тях на бой.

60. И като удариха на бяг, Иосиф и Азарий бяха гонени до пределите на Иудея; и паднаха тоя ден от израилския народ до две хиляди мъже.

61. И стана голяма смутня в израилския народ, защото, мислейки да покажат храброст, не послушаха Иуда и братята му;

62. защото те не бяха от семето на тия мъже, в чиито ръце бе предоставено спасението на Израиля.

63. Но мъжът Иуда и братята му твърде много се прославиха пред цял Израил и пред всички народи, дето само се чуваше името им, -

64. и събираха се при тях да им честитяват.

65. След това излезе Иуда и братята му и воюваха против синовете на Исава в земята, която лежи на юг, и разби Хеврон и заселищата му, разруши укреплението му и изгори кулите му около него.

66. След това се дигна да отиде в земята на другоплеменниците и мина през Самария.

67. Него ден паднаха в бой свещениците, които желаеха да се прославят с храброст и безразсъдно бяха излезли на война.

68. И отби се Иуда в Азот, земята на другоплеменниците, разруши жертвениците им, изгори с огън изваянията на боговете им, взе плячка от градовете и се върна в Иудейската земя.

2. и в него - храм, твърде богат, и че там има златни покривки, брони и оръжия, оставени от Александра, син на Филипа, македонски цар, който пръв се възцари над елините.

3. И той дойде и се мъчеше да превземе тоя град и да го ограби, но не можа, защото гражданите узнаха намерението му.

4. Те се дигнаха против него с войска, и той побягна оттам с голяма скръб и отиде във Вавилон.

5. Тогава в Персия дойде някой си при него и извести, че пълчищата, които бяха ходили в земята на Иуда, са разбити,

6. че Лисий вървял със силна войска най-напред от всички, но бил разбит от иудеите, и те се усилили и с оръжие, и с войска, и с много плячка, която взели от разбитите от тях войски,

7. и че разрушили гнусотията, която той бе въздигнал над жертвеника в Иерусалим, а светилището, както по-преди, обградили с високи стени, също и Ветсура, негов град.

8. Когато чу царят тия думи, силно се уплаши и се разтревожи, падна в легло и изнемощя от скръб, защото не му се сбъдна това, що желаеше.

9. И много дни прекара там той, защото в него се подновяваше голямата скръб; той мислеше, че умира.

10. Тогава свика всичките си приятели и им каза: "избяга сънят от очите ми, и сърцето ми изнемогна от скръб.

11. И казах в сърце си: до каква скръб дойдох аз, и колко голямо е смущението, в което сега се намирам! А бях аз полезен и любим в моето владение.

12. Но сега си спомням злодеянията, които извърших в Иерусалим, и как взех всички намиращи се в него златни и сребърни съдове и пращах да изтребват напразно обитателите на Иудея.

13. Сега познах, че заради това ме постигнаха тия беди, - и ето, аз загивам от голяма скръб в чужда земя".

14. И повика Филипа, едного от своите приятели, и го тури управител над цялото си царство;

15. даде му корона, царската си дреха и пръстен, за да ръководи сина му Антиоха, и да го възпитава за царуване.

16. И умря цар Антиох в сто четирийсет и деветата година.

17. Когато Лисий узна, че царят умря, тури вместо него на царството сина му Антиоха, когото бе възпитавал в младостта му, и му даде име Евпатор.

18. Между това намиращите се в крепостта притискаха Израиля около светилището и винаги се стараеха да му пакостят, а на езичниците да служат за опора;

19. тогава Иуда реши да ги изгони - и свика цял народ, за да ги обсади.

20. Всички се събраха и ги обсадиха в сто и петдесетата година, и поставиха срещу тях стрелометни оръдия и машини.

21. Но някои от обсадените излязоха, и към тях се присъединиха някои от нечестивите израилтяни;

22. отидоха те при царя и казаха: "докога ти не ще отсъдиш и не ще отмъстиш за нашите братя?

23. Ние се съгласихме да служим на баща ти, да ходим по заповедите му и да изпълняваме неговите повели;

24. а синовете на нашия народ обсадиха крепостта и заради това се отстраняват от нас, и когото от нас намерят, умъртвяват и нашите имущества разграбват;

25. и не само връз нас простряха ръка, но и върху всички наши предели.

26. И ето, те сега обсадиха крепостта в Иерусалим, за да я превземат, а светилището и Ветсура укрепиха.

27. Ако не побързаш да ги изпревариш, те ще направят повече от това, и тогава не ще можеш да ги удържиш".

28. Като чу това, царят се разгневи и събра всичките си приятели, началниците на войската си и началниците на конницата;

29. дойдоха при него наемни войски и из другите царства и от морските острови,

30. тъй че броят на войските му беше: сто хиляди пешаци, двайсет хиляди ездачи и трийсет и два слона, обучени на война.

31. След това минаха през Идумея, разположиха се на стан срещу Ветсура и се биха много дни и устроиха машини; но те излязоха и ги изгориха с огън и се удариха мъжки.

32. Тогава Иуда отстъпи от крепостта и разположи стан във Ветсахар, срещу царския стан.

33. А царят, като стана рано сутринта, бързо тръгна с войската си по пътя към Ветсахар; приготвиха се войските за бой и затръбиха с тръби.

34. На слоновете показваха сок от грозде и черници, за да ги възбудят към битка,

35. разделиха тия животни на чети и присъединиха при всеки слон по хиляда мъже в железни ризници и с медни шлемове на главите; освен това бидоха назначени при всеки слон по петстотин отбор ездачи;

36. те се спираха своевременно там, дето беше слонът, и, накъдето той тръгваше, тръгваха и те заедно, без да отстъпват от него.

37. При това на тях имаше яки дървени кули, които покриваха всеки слон, прикрепени върху тях с ремъци, и във всяка от тях - по трийсет и двама яки мъже, които се сражаваха върху тях, и при слона беше индиецът му.

38. Останалите пък конници разместиха тук-там от двете страни на пълчището, за да дават знакове и да подкрепят в тесни места.

39. Когато слънцето удари в златните и медните щитове, от тях заблестяха планините и светнаха като огнени светила.

40. Част от царската войска бе разтегната по високите планини, а други - по ниските места, - и вървяха те твърдо и стройно.

41. И смутиха се всички, които чуха шума на множеството им и вървежа на такова пълчище и звека на оръжията, защото войската беше твърде голяма и силна.

42. И влезе Иуда и войската му в сражение, - и паднаха от царското пълчище шестстотин мъже.

43. Тогава Елеазар, син на Саварана, видя един слон покрит с царска броня, който надминаваше всички, и изглеждаше, че върху него е царят;

44. той пожертвува себе си, за да спаси своя народ и да си спечели вечно име:

45. смело притърча към него всред отряда, като убиваше надясно и наляво, и се разбягваха от него насам и нататък;

46. и се притече той под оня слон, легна под него и го уби, и слонът падна връз него на земята, и той умря там.

47. Но като видяха силата на царското пълчище и напъна на войските, иудеите се отклониха от тях.

48. Царските пък войски отидоха срещу тях против Иерусалим: царят отправи войските си против Иудея и планина Сион.

49. И свърза той мир с людете във Ветсура, които излязоха из града: те нямаха храна, за да се държат в него обсадени, защото беше съботна година за земята.

50. Царят завладя Ветсура и остави в нея стража да я пази.

51. След това много дни обсажда светилището и тури там стрелометни оръдия и машини, огнехвъргачки, каменохвъргачки и копиехвъргачки, за да хвърлят стрели и камъни.

52. Но и иудеите поставиха машини против техните машини и се сражаваха много дни;

53. храна пък не остана в скривалищата, защото беше седма година, и избягалите в Иудея, за да се спасят от езичниците, изядоха останалия запас;

54. при светилището останаха малцина мъже, защото гладът надви, а другите се разотидоха всеки в своето място.

55. Чу Лисий, че Филип, комуто цар Антиох още приживе бе поръчал да възпитава за царуване сина му Антиоха,

56. се върнал от Персия и Мидия и с него - войските, които бяха ходили с царя, и че той се домогва да поеме сам работите на царството.

57. Затуй бързо отиде и каза на царя, на военачалниците и на велможите: "ние всеки ден търпим оскъдия, и храните у нас са малко, а мястото, което обсаждаме, е силно, между това върху нас лежи и грижата за царството.

58. Нека, прочее, подадем десница на тия люде и да свържем с тях мир и с целия им народ,

59. и да ги оставим да постъпват според техните закони, както по-преди, защото заради своите закони, които ние отменихме, те се разгневиха и направиха всичко това".

60. И одобри царят и началниците тия думи, и прати при тях, за да свържат мир, което те и приеха;

61. и закле им се царят и началниците. След това те излязоха из крепостта.

62. И възлезе царят на планина Сион и, като разгледа укреплението на мястото, отметна се от клетвата си, с която се закле, и заповяда да съборят стените наоколо.

63. После бързо тръгна и, като се върна в Антиохия, намери, че Филип владее града, воюва с него и със сила превзе града.
ГЛАВА 7.
1. В сто петдесет и първата година излезе от Рим Димитрий, син на Селевка, и с малцина люде влезе в един приморски град и там се възцари.

2. А когато влизаше в царския дом на своите бащи, войската хвана Антиоха и Лисия, за да ги доведе при него.

3. Той узна това и каза: "не показвайте ми лицата им".

4. Тогава войниците ги убиха, и се възкачи Димитрий на престола на своето царство.

5. И дойдоха при него всички мъже беззаконни и нечестиви измежду израилтяните, и Алким, домогващ се до свещенство, ги предвождаше;

6. и пред царя те обвиняваха народа и казваха: "Иуда и братята му погубиха твоите приятели, а нас изгониха из земята ни.

7. Прати сега мъж, комуто ти се доверяваш; нека той иде и види всичкото разорение, що те причиниха нам и в страната на царя, и нека накаже тях и всички, които им помагат".

8. Измежду царските приятели царят избра Вакхида, който управляваше отвъд реката; той беше голям в царството и верен на царя.

9. Царят прати него и нечестивия Алкима, комуто отреди свещенство, и му заповяда да отмъсти на Израилевите синове.

10. Те тръгнаха и дойдоха в иудейската земя с голяма войска; и той прати при Иуда и при братята му пратеници с миролюбиво, но коварно предложение.

11. Но те не обърнаха внимание на думите им, защото видяха, че са дошли с голяма войска.

12. А при Алкима и Вакхида се събраха на събрание книжниците да дирят справедливост.

13. Първи от Израилевите синове бяха асидеите; те искаха от тях мир,

14. защото казваха: "свещеник от Аароновото племе дойде с войската и не ще ни обиди".

15. И той говори с тях мирно и им се закле, като каза: "няма да направим зло вам и на вашите приятели".

16. И те му повярваха, а той хвана от тях шейсет мъже и ги умъртви в един ден, както е казано в Писанието:

17. телата на Твоите светии и кръвта им проляха около Иерусалим, и нямаше кой да ги погребе.

18. И нападна страх и ужас от тях върху целия народ, и говореха: "няма у тях истина и правда, защото нарушиха наредбата и клетвата, с която се клеха".

19. Тогава Вакхид отстъпи от Иерусалим и разположи стана при Визет, и прати та хвана мнозина от избягалите от него мъже, и неколцина от народа, закла ги и ги хвърли в дълбок кладенец.

20. После, като предаде страната Алкиму и като му остави войска за помощ, Вакхид се отправи към царя.

21. Алким пък се домогваше до първосвещенство.

22. И събраха се при него всички, които бунтуваха своя народ, завладяха Иудейската земя и нанесоха голямо поражение в Израиля.

23. И видя Иуда всичкото зло, което Алким с другарите си причини на Израилевите синове - повече нежели езичниците -

24. и, като обиколи всички предели на Иудея, отмъсти на отстъпниците, и те престанаха да влизат в тая страна.

25. Когато пък Алким видя, че Иуда и ония, които се намираха с него, се усилиха, и разбра, че не може им противостоя, върна се при царя и жестоко ги обвини.

26. Тогава царят изпрати Никанора, едного от своите славни вождове, ненавистник и враждебник на Израиля, и му заповяда да изтреби тоя народ.

27. Никанор, като дойде в Иерусалим с голяма войска, прати коварно до Иуда и до братята му миролюбиво предложение:

28. "да няма война между мене и вас; аз ще вляза с малцина люде, за да видя вашите деца смиром".

29. И дойде при Иуда, и се поздравиха един друг миролюбиво; а между това войници бяха приготвени да хванат Иуда.

30. Иуда узна, че той е дошъл при него с коварство, заради това се уплаши от него и не искаше вече да види лицето му.

31. Когато Никанор узна, че намерението му е открито, излезе против Иуда на сражение близо до Хафарсалама.

32. И паднаха от ония, които бяха с Никанора, около пет хиляди мъже, а останалите избягаха в Давидовия град.

33. След това Никанор възлезе на планина Сион; и излязоха из светилището някои свещеници и старейшини на народа да го поздравят миролюбно и да му покажат всесъжението, което се принася за царя.

34. Но той им се присмя, наруга ги и ги оскверни, говори високомерно,

35. и, като се закле гневно, каза: "ако сега не бъде предаден Иуда и войската му в мои ръце, то, кога се върна благополучно, ще изгоря тоя Дом"; и отиде си много разгневен.

36. А свещениците влязоха и застанаха пред лицето на жертвеника и на храма, заплакаха и казаха:

37. "Ти, Господи, избра тоя Дом, за да се нарича на Твое име и да бъде той дом на молитва и моление за Твоя народ.

38. Отмъсти на тоя човек и на войската му, и нека паднат те от меч; спомни си злите им хули и не ги оставяй за по-дълго".

39. И излезе Никанор от Иерусалим и се разположи на стан при Веторон, и дойде при него сирийска войска.

40. А Иуда с три хиляди мъже се разположи на стан при Адас; и помоли се Иуда и каза:

41. "Господи! когато пратените от асирийския цар произнасяха зли хули, дойде Твоят Ангел и уби от тях сто осемдесет и пет хиляди.

42. Тъй сломи сега пред нас туй пълчище, за да познаят другите, че те произнасяха хула върху Твоите светини, и съди ги според злобата им".

43. И влязоха войските в сражение в тринайсетия ден на месец адар, и разбита биде войската на Никанора; и той пръв падна в сражението.

44. Когато пък войниците му видяха, че Никанор падна, те хвърлиха оръжието си и удариха на бяг.

45. И гониха ги израилтяните цял ден, от Адас чак до Газира, и тръбиха след тях с вестителни тръби.

46. И излизаха из всички околни иудейски селища и ги заграждаха, - и те, като се обръщаха към ония, които ги гонеха, всички паднаха от меч, и не остана ни един от тях.

47. И взеха иудеите плячката им и награбеното от тях, отсякоха главата на Никанора и дясната му ръка, която той гордо бе простирал, донесоха ги и окачиха пред Иерусалим.

48. Народът се твърде радваше и прекара оня ден като ден на голямо веселие;

49. и наредиха да празнуват ежегодно тоя ден на тринайсети адар.

50. И успокои се Иудейската земя за някое време.