Книга моисеева битие глава в начало Бог сътвори небето и земята

2. Той дойде в Сирия с миролюбиви речи, и жителите му отваряха градовете и го посрещаха, понеже цар Александър бе заповядал да го посрещат, защото му беше тъст.

3. Когато пък Птоломей влизаше в градовете, във всеки град оставяше войска за стража.

4. Когато се приближи до Азот, показаха му изгореното капище на Дагона, Азот и околните разрушени градове, също и телата на убитите и на изгорените в битката, защото ги бяха натрупали на купове по пътя му,

5. също разказаха на царя всичко, което Ионатан бе направил, като се оплакваха от него; но царят премълча.

6. Тогава Ионатан излезе и посрещна с почит царя в Иопия: поздравиха се един друг и пренощуваха там.

7. Ионатан изпроводи царя до реката, която се нарича Елевтера, и после се върна в Иерусалим.

8. Цар Птоломей пък завладя градовете по морския бряг до приморска Селевкия и кроеше лоши планове против Александра.

9. И прати пратеници при цар Димитрия да кажат: "дойди тук да свържем помежду си съюз, и аз ще ти дам дъщеря си, която Александър има, и ти ще царуваш в царството на твоя баща.

10. Аз се кая, задето му дадох дъщеря си, защото той иска да ме убие".

11. Тъй го клеветеше, защото сам се домогваше до неговото царство.

12. И, като отне от него дъщеря си, даде я на Димитрия и стана чужд за Александра, - и появи се враждата им.

13. И влезе Птоломей в Антиохия и тури на главата си две корони - на Азия и на Египет.

14. В това време цар Александър се намираше в Киликия, защото жителите на тия места въставаха против него.

15. Като чу това, Александър отиде да воюва против него; тогава Птоломей изведе войската си, посрещна го с голяма сила и го обърна на бяг.

16. И бяга Александър в Арабия, за да се скрие там; цар Птоломей пък се въздигна.

17. Завдиил, арабиец, отсече главата на Александра и я прати на Птоломея.

18. А цар Птоломей умря на третия ден, и жителите в крепостите изтребиха останалите негови войски в крепостите.

19. И възцари се Димитрий в сто шейсет и седмата година.

20. В ония дни Ионатан събра иудеите, за да завладеят иерусалимската крепост, и постави пред нея много машини.

21. Но някои, които ненавиждаха своя народ, отстъпници от закона, отидоха при царя и обадиха, че Ионатан обсажда крепостта.

22. Когато той чу това, разгневи се, бързо се приготви и тръгна за Птолемаида, като писа на Ионатана да не обсажда крепостта, а колкото е възможно по-скоро да иде да го посрещне в Птолемаида, за да се разговорят.

23. Но Ионатан, като изслуша това, заповяда да се продължава обсадата и, след като избра някои от израилските старейшини и от свещениците, реши да се изложи на опасност.

24. Взе сребро и злато, дрехи и много други дарове, та отиде при царя в Птолемаида и спечели благоволението му.

25. И макар някои отстъпници от тоя народ да го клеветеха,

26. царят постъпи с него тъй, както постъпиха с него предшествениците му, и го въздигна пред всички свои приятели,

27. като утвърди за него първосвещенството и други почетни отличия, каквито той имаше по-преди, и го направи един от първите свои приятели.

28. Ионатан помоли царя да освободи от данъци Иудея, трите области и Самария и му обеща триста таланта.

29. Царът се съгласи и за всичко това написа на Ионатана писмо с такова съдържание:

30. "Цар Димитрий до брат Ионатана и до иудейския народ - поздрав.

31. Препис от писмото, което ние писахме за вас до Ластена, нашия сродник, пращаме и вам, за да знаете.

32. Цар Димитрий до баща си Ластена - поздрав.

33. На иудейския народ - наши приятели, които вярно изпълняват своите към нас задължения, благоразсъдихме да окажем благодеяние за тяхното към нас добро разположение.

34. Прочее, ние им утвърдяваме както пределите на Иудея, тъй и трите области: Аферема, Лида и Раматем, които са присъединени към Иудея от Самария. За всички ония, които принасят жертви в Иерусалим, отменяваме царското право, което по-преди царят ежегодно получаваше от произведенията на земята им и от плодовете на дървесата;

35. и всичко друго, що принадлежи нам от десятъка и от данъците, приходите от солените езера и данъка за венците, който нам принадлежи - отсега всичко напълно им отстъпяме.

36. И от това нищо не ще бъде отменено отсега и завинаги.

37. И тъй, потрудете се да направите препис от това, и нека бъде предаден на Ионатана и да се положи в светата планина на известно място".

38. Като видя цар Димитрий, че земята се умири пред него, и нищо не му се противи, разпусна всичките си войски, всекиго в своето място, освен чуждоземните войски, които той бе наел от островите на чуждите народи, поради което всички войски на бащите му го мразеха.

39. Трифон, един от предишните привърженици на Александра, като видя, че всички войски роптаят против Димитрия, отиде при Емалкуя Арабиеца, който бе възпитавал Антиоха, малолетния Александров син,

40. и настояваше да му го даде, за да го направи цар вместо баща му; той му разказа за всичко, което извърши Димитрий, и за враждебността, която имат към него войските му, и преседя там много дни.

41. Тогава Ионатан прати до цар Димитрия, да изведе оставените от него в иерусалимската крепост и в укрепленията, защото те нападаха Израиля.

42. Димитрий прати да кажат на Ионатана: "не само това ще направя за тебе и за твоя народ, но и ще почета тебе и твоя народ с голяма чест, щом ми се представи благоприятно време.

43. Сега пък ти справедливо ще постъпиш, ако ми пратиш помощ в люде за войната, защото се отметнаха от мене всички мои войски".

44. И прати му Ионатан в Антиохия три хиляди храбри мъже; те дойдоха при царя, и се зарадва царят за тяхното дохождане.

45. А гражданите се събраха всред града до сто и двайсет хиляди души и искаха да убият царя.

46. Но царят побягна в двореца, а гражданите завзеха всички улици в града, и почнаха да го обсаждат.

47. Тогава царят повика на помощ иудеите, и всички те начаса се събраха при него и веднага се пръснаха из града, като умъртвиха в оня ден в града до сто хиляди

48. и запалиха града; те взеха в оня ден много плячка и спасиха царя.

49. И видяха гражданите, че иудеите завладяха града, както искаха, отпаднаха духом и почнаха да викат към царя, да го молят и казват:

50. "прости ни, и нека престанат иудеите да нападат нас и града".

51. Така те сложиха оръжие и свързаха мир. А иудеите се прославиха пред царя и пред всички в царството му и се върнаха в Иерусалим с голяма плячка.

52. И седна цар Димитрий на престола на своето царство, и се умири земята пред него.

53. Но той излъга във всичко, което обеща, и изневери на Ионатана; не отплати за стореното му добро и много го оскърби.

54. След това Трифон се върна, и с него - Антиох, още доста млад; Антиох се възцари и възложи на себе си корона.

55. Тогава се събраха при него всички войски, които Димитрий разпусна, и почнаха да воюват с него; той удари на бяг и биде победен.

56. А Трифон взе слоновете и завладя Антиохия.

57. Младият Антиох писа на Ионатана, като казваше: "предоставям ти първосвещенството и те турям над четирите области, и ти ще бъдеш в числото на царските приятели".

58. И прати му златни съдове и покъщнина, даде му право да пие из златни съдове и да носи порфира и златна тока,

59. а брата му Симона тури военачалник на земите от Тирската област до пределите на Египет.

60. Ионатан излезе в поход и минаваше по оттатъшната страна на реката (Иордан) и по градовете; при него се събраха на помощ всички сирийски войски; той дойде в Аскалон, и жителите на града го посрещнаха с чест.

61. Оттам отиде той в Газа, но жителите на Газа се затвориха. Той обсади града, изгори с огън предградията му и ги опустоши.

62. Тогава жителите на Газа помолиха Ионатана, и той се придобри с тях, само че взе заложници синовете на техните началници и ги изпрати в Иерусалим; след това премина страната до Дамаск.

63. Ионатан чу, че в Кадис, в Галилея, дошли военачалниците на Димитрия с многобройна войска, за да изпъдят него от страната,

64. и отиде насреща им, а брата си Симона остави в страната.

65. Симон разположи стана си при Ветсура, обсажда я много дни и я затвори.

66. Обсадените го молиха за мир, и той се съгласи, но ги изгони оттам, завладя града и тури в него стража.

67. А Ионатан и войската му разположиха стан при Генисаретските води и рано сутринта дойдоха в равнина Насор.

68. И ето, войската на другоплеменниците се срещна с него на равнината, като бе оставила срещу него засада в планините, сама пък отиваше към него от противоположната страна.

69. И излязоха из местата си ония, що бяха в засадата, и почнаха да се сражават; тогава всички, що бяха с Ионатана, удариха на бяг,

70. и ни един от тях не остана, освен Мататий, Авесаломов син, и Иуда, Халфиев син, - началници на военните отреди.

71. Ионатан раздра дрехите си, посипа с пръст главата си и се моли.

72. След това се върна да се сражава с тях и ги разби, и те бягаха.

73. Тогава ония, които бяха побягнали от него, като видяха това, върнаха се и заедно с него ги преследваха до Кадис, до самия им стан, и там се спряха.

74. В оня ден от другоплеменниците паднаха до три хиляди мъже; Ионатан се върна в Иерусалим.

2. и до спартанците и в други места прати писма за същото.

3. Дойдоха ония в Рим, влязоха в съвета и казаха: "първосвещеник Ионатан и иудейският народ ни прати да възобновим приятелството с вас и съюза, както преди".

4. И дадоха им писма до местните началници, щото те да ги изпроводят до Иудейската земя с мир.

5. Ето препис от писмото, което Ионатан писа до спартанците:

6. "първосвещеник Ионатан и народните старейшини и свещениците и останалият народ иудейски до братята спартанци - поздрав.

7. Преди много време още Дарий (Арей), който царува у вас, беше пратил писма до първосвещеник Ония, че вие сте наши братя, както показва преписът.

8. Ония прие с чест пратения мъж и получи писмата, в които ясно се говореше за съюз и за приятелство.

9. Ние пък, макар да нямаме нужда от тях, като имаме за утешение свещените книги, които са в нашите ръце, -

10. решихме да пратим до вас, за да възобновим братство и приятелство и да не се делим от вас, защото много време се измина, откак вие пращахте до нас.

11. Ние непрестанно във всяко време както в празници, тъй и в другите установени дни - си спомняме за вас при нашите жертвоприношения и молитви, както трябва и е прилично да си спомняме за братя.

12. Ние се радваме за вашата слава;

13. нас пък обикалят много беди и чести войни, защото воюваха против нас околните царе.

14. Но ние не искахме да безпокоим вас и другите съюзници и наши приятели в тия войни,

15. защото имаме небесна помощ, която ни помага; ние се избавихме от нашите врагове, и нашите врагове са усмирени.

16. Сега избрахме Нуминия, Антиохов син, и Антипатра, Иасонов син, и ги пратихме при римляните, за да възобновим с тях приятелството и предишния съюз.

17. Поръчахме им да дойдат и при вас, да ви поздравят и да ви връчат писма от нас, та да се възобнови и с вас нашето братство.

18. И вие добре ще направите да ни отговорите на тях".

19. Ето и препис от писмата, които прати Дарий (Арей):

20. "Спартанският цар до първосвещеник Ония - поздрав.

21. Намери се в писанието за спартанците и за иудеите, че те са братя и са от Авраамовия род.

22. Сега, след като узнахме това, вие добре ще сторите да ни пишете за вашето благосъстояние.

23. Ние пък ви известяваме: вашият добитък и вашият имот са наши, а което ние имаме, то е ваше. И заповядахме да се извести вам това".

24. Ионатан чу, че военачалниците на Димитрия се върнали да воюват против него с по-голяма войска, отколкото преди,

25. и излезе от Иерусалим, срещна ги в Аматитската страна и не им даде време да влязат в неговата страна.

26. Той прати в стана им съгледвачи, които се върнаха и му известиха, че се готвят да нападнат връз тях тая нощ.

27. Затуй, щом зайде слънце, Ионатан заповяда на своите да бодърствуват, да бъдат въоръжени и да се готвят за сражение цяла нощ; и постави около стана предна стража.

28. Неприятелите чуха, че Ионатан със своите се е приготвил за сражение, уплашиха се и се ужасиха в сърцето си и, като запалиха огньове в стана си, избягаха.

29. Ионатан пък и тия, що бяха с него, не узнаха това до сутринта, защото виждаха, че горят огньове.

30. И се спусна Ионатан след тях, но не ги настигна, защото бяха вече минали река Елевтера.

31. Тогава Ионатан се обърна против арабите, наричани заведеи, разби ги и взе плячката им.

32. После се върна, дойде в Дамаск и премина по цялата оная страна.

33. А Симон излезе и премина до Аскалон и до близките крепости; след това се върна в Иопия и я завладя,

34. защото чу, че (иопяните) искат да предадат крепостта на войските на Димитрия, - и тури там стража, за да я пази.

35. Ионатан се върна и свика най-старите от народа и се съветва с тях, за да построят крепости в Иудея,

36. да издигнат иерусалимските стени и да построят висока преграда между крепостта и града, за да я отделя от града - тъй че крепостта да бъде отделно, и да няма в нея ни купуване, ни продаване.

37. Когато се събраха да строят града, част от стената при потока на изток се срути; и поправиха срутената част, която се нарича Хафената.

38. А Симон построи Адида в Сефила и укрепи портите и ключалките.

39. В туй време Трифон се домогваше да стане цар на Азия, да тури на себе си корона и да дигне ръка против цар Антиоха,

40. но се страхуваше да не би да му попречи Ионатан и да му отвори война; затова диреше случай да хване и убие Ионатана и, като се дигна, отиде във Ветсан.

41. Ионатан излезе срещу му с четирийсет хиляди отбор мъже, готови за бой, и дойде във Ветсан.

42. Когато Трифон видя, че Ионатан иде с многобройна войска, побоя се да дигне връз него ръка,

43. и прие го с чест и го представи на всичките си приятели, даде му подаръци и заповяда на войските си да му се покоряват като на самия него.

44. После каза на Ионатана: "защо отрудняваш целия тоя народ, когато не ни предстои война?

45. Прочее, разпусни ги сега по домовете им, а за себе избери малко мъже, които да бъдат с тебе, та да идем заедно в Птолемаида; аз ще ти предам нея и другите крепости, останалите войски и всички бирници, и после ще се върна, защото за туй аз дойдох тук".

46. Ионатан му повярва и направи тъй, както му оня рече, и разпусна войските, които си отидоха в Иудейската земя;

47. със себе си пък остави три хиляди мъже, от които две хиляди остави в Галилея, а хилядата тръгнаха с него.

48. Но щом влезе Ионатан в Птолемаида, птолемаидчани затвориха портите и го хванаха, и всички, които бяха влезли с него, убиха с меч.

49. Тогава Трифон прати войска и конница в Галилея и на голямата равнина, за да изтребят всички, които бяха с Ионатана.

50. Но ония, като чуха, че Ионатан е хванат и погина заедно с тия, що бяха с него, ободриха се един друг и излязоха в гъст строй, готови да се бият.

51. Преследващите, като видяха, че работата се касае до живота им, върнаха се назад,

52. а ония всички благополучно пристигнаха в Иудейската земя; оплакваха Ионатана, както и тия, що бяха с него, и бяха под голям страх: цял Израил горко плака.

53. Тогава всички околни народи искаха да ги изтребят, защото говореха: "сега те нямат началник и поборник; нека сега воюваме против тях и да изтребим измежду людете тяхната памет".
ГЛАВА 13.
1. Като чу Симон, че Трифон събрал голяма войска, за да иде в Иудейската земя и да я разори,

2. и видя, че народът е в страх и трепет, влезе в Иерусалим и събра народа,

3. ободряваше ги и казваше им: "сами знаете, колко аз, братята ми и домът на баща ми направихме заради тия закони и светини, знаете войните и угнетенията, които ние изпитахме.

4. Затова и погинаха за Израиля всички мои братя, и останах аз сам.

5. И сега, не дай Бог да почна да щадя живота си през всичкото време на угнетението, защото аз не съм по-добър от моите братя.

6. Но ще отмъщавам за моя народ и за светилището, за нашите жени и деца, защото всички народи от вражда против нас се съединиха, за да ни изтребят".

7. И разпали се духът на народа, щом чу тия думи;

8. и отговориха с висок глас, като казаха: "ти си наш вожд вместо Иуда и Ионатана, твоя брат.

9. Води нашата война, и каквото ни кажеш, всичко ще направим".

10. Тогава той събра всички годни за бой мъже, побърза да довърши стените на Иерусалим и от всички страни го укрепи.

11. После прати в Иопия Ионатана, Авесаломовия син, и с него доста войска, и той изгони ония, що бяха в нея, и остана там.

12. Между това Трифон се вдигна от Птолемаида с многобройна войска, за да влезе в Иудейската земя; с него беше и Ионатан под стража.

13. Симон пък разположи стан при Адида срещу равнината.

14. Когато Трифон узна, че Симон завзел мястото на брата си Ионатана, и мислел да встъпи в сражение с него, прати до него пратеници да му кажат:

15. "за среброто, с което брат ти Ионатан задлъжня на царската хазна поради нуждите, що той имаше, ние го задържахме.

16. Прати, прочее, сега сто таланта сребро и за заложници двама негови сина, та, като го пусна, да се не отметне той от нас, - и ние ще го пуснем".

17. Симон разбираше, че те говорят с него коварно, но прати среброто и децата, за да не си навлече голяма омраза от народа,

18. който би казал: "заради това, дето не пратих среброто и децата, Ионатан загина".

19. И тъй, той прати децата и сто таланта; но Трифон излъга и не пусна Ионатана.

20. След това Трифон тръгна, за да влезе в страната и да я разори, и отиде по околен път против Адара. Но Симон и войската му вървяха след него навред, където той и да отиваше.

21. А ония, които бяха в крепостта, пратиха до Трифона пратеници, за да го накарат да дойде при тях през пустинята и да им прати храни.

22. Трифон приготви всичката си конница, за да иде нея нощ, но имаше голям сняг, и не отиде поради снега, а, като стана, отиде в Галаад.

23. Когато пък се приближи до Васкама, умъртви Ионатана, който биде и погребан там.

24. След това Трифон се върна и отиде в земята си.

25. Тогава Симон прати, та взе костите на брата си Ионатана и ги погреба в Модин, град на неговите отци.

26. И го оплаква горко цял Израил, и тъжиха за него много дни.

27. Симон съгради паметник над гробницата на баща си и братята си от дялан камък отпред и отзад и го издигна високо, за да се вижда отдалеч;

28. той тури върху него седем пирамиди, една срещу друга, на баща си, на майка си и на четирите братя;

29. направи на тях изкусни украшения, като тури наоколо високи стълбове, а на стълбовете - пълно въоръжение, за вечен спомен, и до оръжията - изваяни кораби, тъй че всички, които плуваха по морето, ги виждаха.

30. Тоя надгробен паметник, който той направи в Модин, стои доднес.

31. Трифон пък с коварство поведе на път младия цар Антиоха и го уби,

32. възцари се вместо него, като възложи на себе си короната на Азия, и нанесе голямо поражение на земята.

33. А Симон строеше крепости в Иудея, укрепяваше ги с високи кули и големи стени, с порти и ключалки и трупаше в крепостите храни.

34. След това той избра и прати мъже при цар Димитрия да молят, да облекчи страната, защото всички Трифонови деяния бяха грабителски.

35. Цар Димитрий му прати отговор на тия думи и му написа това писмо:

36. "Цар Димитрий до Симона първосвещеника и приятеля на царете и до старейшините и до иудейския народ - поздрав.

37. Получихме златната корона и палмовото клонче, което пратихте, и сме готови да свържем с вас пълен мир и да пишем на бирниците да ви опростят данъците.

38. И всичко, което постановихме за вас, да остане неизменно, и крепостите, които построихте, нека принадлежат вам.

39. Прощаваме ви също необмислените ваши грешки доднес и данъка за венците, който сте длъжни да плащате; и ако друго нещо е било взимано в Иерусалим, вече не ще се взима.

40. И ако измежду вас се намират способни да бъдат записани в числото на ония, които са под заповед при нас, нека се записват, и нека бъде мир между нас".

41. В сто и седемдесетата година биде снето от Израиля игото на езичниците,

42. и израилският народ в преписката и договорите почна да пише: "в първата година при Симона, великия първосвещеник, вожд и управител на иудеите".

43. В това време Симон нападна Газа, обиколи я с войска, направи обсадни машини и ги привлече до града, разби една кула и я завладя;

44. а ония, що бяха на машината, скочиха в града, и в града стана голям смут.

45. Тогава се изкачиха на стената гражданите с жени и деца, раздраха дрехите си, като викаха високо и молеха Симона да ги пощади,

46. думайки: "постъпи с нас не според нашите зли работи, но според твоята милост".

47. И умилостиви се над тях Симон и не воюва с тях, а само ги изгони из града и очисти домовете, в които се намираха идоли и тъй влезе в града със славословия и благословии.

48. След това изхвърли из него всичко нечисто и засели там мъже, които пазят закона, укрепи го и направи в него жилище за себе си.

49. А на ония, които бяха в иерусалимската крепост, не позволяваха ни да излизат, ни да влизат в страната, нито да купуват, нито да продават; и те търпяха голям глад, а много от тях умряха от глад.

50. Тогава те извикаха към Симона за мир, и той им го даде, но ги изгони оттам и очисти крепостта от оскверненията.

51. Той влезе в нея в двайсет и третия ден на втория месец на сто седемдесет и първата година със славословия и палмови клони, с гусли, кимвали и цитри, с псалми и песни, защото биде съкрушен големият враг на Израиля.

52. И нареди да се празнува ежегодно тоя ден с веселие и укрепи храмовата планина, която се намираше близо до крепостта, и се засели там той и ония, които бяха с него.

53. Симон видя, че син му Иоан възмъжа и го тури началник над всички войски; а сам се засели в Газара.
ГЛАВА 14.
1. В сто седемдесет и втората година цар Димитрий събра войските си и отиде в Мидия да получи помощ за войната против Трифона.

2. Но Арсак, цар персийски и мидийски, като чу, че Димитрий дошъл в пределите му, прати едного от военачалниците си да го хване жив.

3. Военачалникът отиде, разби войската на Димитрия, хвана го и доведе при Арсака, който го затвори в тъмница.

4. И имаше мир в Иудейската земя през всички дни на Симона; той се грижеше за доброто на своя народ, и доволни бяха от неговата власт и слава през всички дни.

5. При всичката своя слава той взе още Иопия за пристанище и отвори вход към морските острови,

6. разшири пределите на своя народ и завладя оная страна.

7. Той събра много пленници и господаруваше над Газара, Ветсура и над крепостта, очисти я от осквернения, и нямаше кой да му се противи.

8. Иудеите спокойно обработваха земята си, и земята даваше своите произведения, и полските дървеса - своя плод.

9. Старци, насядали по улиците, се съвещаваха всички за обща полза, и младежите се обличаха разкошно и във военни дрехи.

10. На градовете той доставяше храна и ги правеше укрепени места, тъй че славното му име се произнасяше до край-земя.

11. Той затвърди мира в страната, - и радваше се Израил с голяма радост.

12. Всеки седеше под лозата си и под смоковницата си, и никой не ги заплашваше.

13. Никой не остана на земята, който да воюва против тях, и в ония дни царете се смириха.

14. Той подкрепяше всички бедни в народа си, изискваше да се изпълнява законът и изтребваше всеки беззаконник и злодеец;

15. украси светилището и умножи свещените съдове.

16. Когато дойде слух до Рим и до Спарта, че Ионатан умрял, те твърде се нажалиха.

17. Когато пък чуха, че брат му Симон станал вместо него първосвещеник и господарува над страната и над градовете в нея,

18. написаха му на медни дъски, да възобнови с тях приятелството и съюза, свързан от тях с братята му Иуда и Ионатана.

19. Те бидоха прочетени в Иерусалим пред събранието.

20. Ето препис от писмата, пратени от спартанците: "спартанските началници и градът до Симона първосвещеника, до старейшините и свещениците и до целия иудейски народ, наши братя - поздрав.

21. Пратениците, пратени до нашия народ, разказаха ни за вашата слава и чест, и се зарадвахме, когато те пристигнаха,

22. и записахме казаното от тях в народния съвет тъй: Нуминий, син на Антиоха, и Антипатър, син на Иасона, иудейски пратеници, дойдоха при нас да възобновят приятелството си с нас, -

23. и угодно биде на народа да приеме с чест тия мъже и да впише думите им в отворените народни книги за спомен на спартанския народ. А препис от това направихме за първосвещеник Симона".

24. След това Симон прати Нуминия в Рим с голям златен щит, на тегло хиляда мини, за да свърже с тях съюз.

25. Когато народът чу това, каза: "каква благодарност да отдадем на Симона и на неговите синове?

26. Защото той се твърдо държа и братята му и домът на баща му, и отблъснаха враговете на Израиля и му дадоха свобода".

27. И записаха това на медни дъски и ги туриха на стълбове на планина Сион. Ето препис от написаното: "в осемнайсетия ден на елул, на сто седемдесет и втората година, - това беше третата година при първосвещеник Симона, -

28. в Сарамели, в голямото събрание на свещениците, на народа и на князете народни и на старейшините на страната, ни се обяви:

29. тъй като много пъти ставаха войни в тая страна, Симон, син на Мататия, син от синовете на Иарива, и братята му, като се излагаха на опасност, противостояха срещу враговете на своя народ, за да запазят светилището му и закона, и с голяма слава прославиха своя народ.

30. Ионатан събра народа си и стана негов първосвещеник, когато той се прибра при отците си,

31. и враговете им намислиха да навлязат в тяхната страна, за да я разорят и да турят ръка на светилището им,

32. тогава се издигна Симон и воюва за своя народ; той изхарчи много собствени пари, като снабдяваше храбрите мъже на своя народ с оръжие и им даваше заплата.

33. Той укрепи иудейските градове и Ветсура, що е на границите на Иудея, дето по-преди се намираха оръжията на неприятелите, и тури там стража от иудеи;

34. също укрепи Иопия при морето и Газара, що е на пределите на Азот, в която по-преди живееха врагове; и засели там иудеи, като снабди тия места с всичко, що им беше нужно за тяхното подигане.

35. И видя народът работите на Симона и славата, която се стараеше да спечели за своя народ, и го постави свой началник и първосвещеник, задето направи всичко това, и зарад справедливостта и верността, която той спазваше към своето племе, като всякак се стараеше да въздига своя народ.

36. В негови дни с ръцете му успешно бидоха изгонени из страната езичниците и ония, които завзимаха Давидовия град в Иерусалим, и, като си бяха построили крепост, излизаха из нея, оскверняваха всичко около светилището и много вредеха на светинята.

37. Той засели в нея иудеи, укрепи я за безопасност на страната и на града и издигна иерусалимските стени.

38. Затова и цар Димитрий му утвърди първосвещенството,

39. причисли го към своите приятели и го почете с голяма слава.

40. Защото той чу, че римляните нарекли иудеите приятели, съюзници и братя и с чест приели Симоновите пратеници;

41. че иудеите и свещениците се съгласили да им бъде Симон началник и първосвещеник завинаги - докато се издигне верният Пророк;

42. да им стане военачалник и да се грижи за светиите, да ги назначава на работа в храма, над областта, над оръжията и над крепостите;

43. да се грижи за светилището, и всички да го слушат; всички договори в страната да се пишат на негово име, да се облича той в порфира и да носи златни украшения.

44. И никому от народа и от свещениците да не бъде позволено да отмени нещо от това или да противоречи на думите му, или пък без него да свиква събрание в страната, да се облича в порфира и да носи златна тока.

45. А който направи нещо против това или отмени нещо от това, ще бъде виновен".

46. И се съгласи целият народ да се подчини на Симона и да постъпва според тия думи.

47. Симон прие и се съгласи да бъде първосвещеник, военачалник и управител на иудеите и на свещениците и да владее над всички.

48. Тогава решиха да напишат това писмо на медни дъски и да ги турят в оградата на храма на видно място,

49. а препис от тях да турят в скривалището, за да го има Симон и синовете му.