Книга моисеева битие глава в начало Бог сътвори небето и земята

2. Ще ти кажа, Ездра, едно подобие. Както земята, ако я попиташ, ще ти каже, че дава твърде много вещество, от което правят глинени вещи, а малко прах, от който излиза злато, тъй са и делата на тоя свят.

3. Мнозина са сътворени, но малцина ще се спасят".

4. Аз отговорих и казах: "душо! лапни смисъла и погълни мъдростта,

5. защото ти обеща да слушаш и пожела да пророкуваш, а ти е дадено време само да живееш.

6. О, Господи, нима няма да позволиш на Твоя раб да се помолим пред Тебе да се даде на сърцето ни семе и на разума ни разработване, за да произлезе плод, от който би могъл да живее всеки покварен, който ще носи името човек?

7. Ти си един, и ние сме едничкото творение на Твоите ръце, както Ти каза.

8. И как, прочее, сега в майчината утроба се образува тялото и Ти даваш членове? Как се запазва Твоето творение в огъня и във водата, и как Твоето пак създание търпи девет месеца в себе си Твоята твар, в него сътворена?

9. И пазещото и пазимото, и едното и другото се спазват, и майчината утроба своевременно връща спазеното, което в нея е израсло.

10. Ти си заповядал, от самите членове, сиреч от ненките, да се дава мляко, плод от ненки,

11. за да се храни до някое време създаденото, а сетне ще го предадеш на Твоето милосърдие.

12. Ти си го възпитал с правдата Си, научил си го на Твоя закон, наставил си го с Твоя разум,

13. и ще го умъртвиш като Свое творение, и пак ще го съживиш като Свое дело.

14. Ако Ти погубиш създаденото с такава грижа, то по Твоя заповед лесно е да се нареди, щото и онова, що е било създадено, да се запази.

15. И сега, Господи, аз ще кажа: за всеки човек Ти повече знаеш; но ще кажа за Твоя народ, за който страдам,

16. за Твоето наследие, за което проливам сълзи, за Израиля, за когото скърбя, за Иакова, за когото се съкрушавам.

17. Ще начена да се моля пред Тебе за себе си и за тях, защото виждам грехопадението, в което изпаднахме ние, живеещите на земята.

18. Но аз чух, че скоро ще дойде Съдия.

19. Затова чуй гласа ми, вслушай се в думите ми, и аз ще говоря пред Тебе. (Начало на думите на Ездра, преди да бъде взет.)

20. Аз казах: "Господи, Който живееш вечно, Чиито очи са устремени към най-високото и небесното,

21. Чийто престол е неоценим и славата - непостижна, Комуто с трепет предстоят ангелски воинства, служещи във вятър и огън, Чието слово е истинно и думите - неизменни,

22. повелението - силно, и управлението - страшно, Чийто поглед бездни пресушава, гневът планини разтопява и истината вечно пребъдва, -

23. чуй молитвата на Твоя раб, и вслушай се в молбата на Твоето създание!

24. Докле съм жив, ще говоря, и докле разбирам, ще отговарям. Не се взирай в греховете на Твоя народ, а в ония, които истински Ти служат;

25. не обръщай внимание върху нечестивите дела на езичниците, а върху ония, които спазиха Твоите завети сред бедствия;

26. не мисли за ония, които лъжливо са постъпвали пред Тебе, а спомни си за тия, които, по Твоя воля, познаха, що е страх;

27. не погубвай ония, които са живели животински, а погледни тия, които ясно учеха на Твоя закон;

28. не гневи се против ония, които са признати за по-лоши от зверове;

29. но възлюби тия, които всякога се надяват на Твоята правда и слава.

30. Защото ние и бащите ни от такива болести страдаме;

31. а Ти, заради нас - грешните, милосърден ще се наречеш.

32. Ако поискаш да ни помилуваш, ще се наречеш милосърден, защото ние нямаме праведни дела.

33. А праведните, които са придобили много дела, според своите дела ще получат възмездие.

34. Какво е човек, та да му се гневиш, и тоя род покварен, та да се огорчаваш толкова от него?

35. Наистина, няма никой измежду родените, който да не е постъпил нечестиво, и няма никой измежду Теб изповядващите, който да не е съгрешил.

36. Тъкмо в това и ще се яви Твоята правда и Твоята благост, Господи, когато помилуваш ония, които нямат същина от добри дела."

37. Той ми отговори и рече: "ти каза справедливо нещо, и според както рече, така и ще стане.

38. Защото наистина Аз не мисля за делата на ония създания, които са съгрешили преди смъртта, преди съда, преди гибелта;

39. но се радвам за подвизите на праведните, и си спомням, как те са странствували, как са се спасявали и са се трудили да заслужат награда.

40. Както Аз казах, тъй си е.

41. Както земеделецът сее по земята много семена и сади много растения, но не всичко посеяно се спазва след време, и не всичко насадено хваща корен, тъй и не всички ония, които са посеяни в тоя век, ще се спасят".

42. Аз отговорих и казах: "ако съм придобил благодат, ще говоря.

43. Както семето на земеделеца, ако не изникне, или навреме не приеме Твоя дъжд, или се развали от много дъжд, загива,

44. тъй е и човек, създаден от Твои ръце, - и Ти се наричаш негов първообраз, защото си подобен нему, за когото си създал всичко, и когото Ти уподоби на семето на земеделеца.

45. Не гневи се против нас, но пощади Твоя народ и помилувай Твоето наследие, защото Ти си милосърден към създанието Си".

46. Той ми отговори и каза: "сегашното е за сегашните и бъдното - за бъдните.

47. Много ти не достига, за да можеш обикна Моето създание повече от Мене, ако и често да съм се доближавал до самаго тебе, а никога до неправедните.

48. Но и по това си ти дивен пред Всевишния,

49. задето си се смирил, както ти прилича, и не си съдил за себе си тъй, че много да се славиш между праведните.

50. Много и горчиви неволи в последно време ще постигнат ония, които населяват света, защото те ходеха много горделиво.

51. А ти се грижи за себе си и търси слава за подобните на тебе;

52. защото за вас е отворен раят, насадено е дървото на живота, предназначено е бъдното време, готово е изобилието, съграден е градът, приготвени са покой, съвършена благост и съвършена премъдрост.

53. Коренът на злото е запечатан за вас, немощта и тлението са скрити от вас, и покварата бяга в ада, за да бъде забравена.

54. Минаха болестите, и накрая се показа съкровището на безсмъртието.

55. Не се труди повече да изпитваш за множеството на загиващите.

56. Защото, като получиха свобода, те презряха Всевишния, пренебрегнаха закона Му и оставиха пътищата Му,

57. а още и праведниците Му потъпкаха

58. и казваха в сърцето си: няма Бог, макар и да знаеха, че са смъртни.

59. Както вас чака онова, за което се каза по-преди, тъй и тях - жажда и мъки, които са приготвени. Бог не искаше да погуби човека,

60. но самите създадени обезславиха името на Оногова, Който ги е сътворил, и се показаха неблагодарни към Оногова, Който им бе приготвил живот.

61. Поради това Моят съд сега наближава, -

62. това не съм открил на всички, а само на тебе и на малцина, тебе подобни". Аз отговорих и казах:

63. "ето, сега, Господи, Ти ми показа много личби, които ще наченеш да твориш при края, но не показа, кога".
ГЛАВА 9.
1. Той ми отговори и рече: "като измерваш, измервай времето в себе си, и кога видиш, че е изминала една част от посочените преди личби,

2. тогава ще разбереш, че това е тъкмо времето, когато Всевишният ще начене да посещава създадения от Него свят.

3. Когато в света се появят колебания на земята, смутове у народите,

4. тогава ще разбереш, че за това е говорил Всевишният от дните преди тебе, отначало.

5. Както всичко, сътворено в света, има начало и край, та и свършекът бива явен,

6. тъй и времената на Всевишния имат начало, което се открива чрез чудеса и сили, и край, който се появява чрез действия и личби.

7. Всеки, който се спаси и който успее чрез делата си и вярата, в която вярвате, да избегне от казаните по-преди нещастия,

8. ще остане и ще види Моето спасение в земята Ми и в пределите Ми, които съм Си осветил от векове.

9. Тогава ще съжаляват ония, които са отстъпили сега от Моите пътища, и ония, които са ги отхвърлили с презрение, ще бъдат в мъки.

10. Ония, които не Ме познаха, получавайки през живота си благодеяния,

11. и пренебрегнаха Моя закон, не го разбраха, но го презряха, когато още бяха свободни, и когато още беше им отворено място за покаяние,

12. те ще Ме познаят след смъртта си в мъката.

13. Ти не любопитствувай повече, как нечестивите ще се мъчат, но изследвай, как и кога ще се спасят праведните, на които принадлежи светът и заради които е светът".

14. Аз отговорих и казах:

15. "преди говорих, и сега казвам, и сетне ще говоря, че тия, които ще загинат, са повече от ония, които ще се спасят, както вълна е повече от капка".

16. Той ми отговори и рече:

17. "каквато нивата, такова и семето; каквито цветята, такива и шарките; какъвто работникът, такава и работата; какъвто земеделецът, такова обработването; защото тогава беше време на века.

18. Когато приготвях света, преди той да е бил, за обиталище на ония, които сега живеят в него, никой Ми не противоречи.

19. А сега, когато тоя свят бе създаден, нравите на сътворените се развалиха при неоскъдна жетва и неизследван закон.

20. И разгледах Аз света: и ето, оказа се опасност от замисли, които се появиха в него.

21. Аз видях и го пощадих, и запазих за Себе Си едно зърно от грозда и един сад от многото.

22. Нека загине множеството, което напразно се е родило, и нека се запази Моето зърно и Моят сад, който отгледах с голям труд.

23. А ти, когато изтекат други седем дена, без да постиш обаче през това време,

24. и когато излезеш на цъфнало поле, дето няма съградена къща, и наченеш да се храниш само с полски цветя, без да вкусваш месо, ни да пиеш вино, - а само с цветя,

25. моли се на Всевишния непрестанно, и Аз ще дойда и ще ти говоря".

26. И отидох, както Той ми каза, на полето, което се нарича Ардат, и седнах там в цветята и вкусвах от полските треви, и храната от тях ме насищаше.

27. След седемте дена аз лежах на тревата, и сърцето ми пак се смущаваше, както по-преди.

28. Устата ми се отвориха, и аз наченах да говоря пред Всевишния и казах:

29. "о, Господи! Ти, който сега се явяваш нам, явил си Се на бащите ни в непроходна и безплодна пустиня, когато те излязоха из Египет,

30. и си казал: чуй Ме, Израилю, и внимавай на думите Ми, семе Иаковово.

31. Ето Аз сея у вас Моя закон, и той ще принесе у вас плод, и вие ще се славите вечно в него.

32. Но нашите бащи, като приеха закона, не го изпълниха и не запазиха Твоите наредби, и макар плодът от Твоя закон и да не загина, пък и не можеше да загине, защото беше Твой,

33. но загинаха ония, които приеха закона, без да запазят онова, що бе в него посеяно.

34. Обикновено бива тъй, че, ако земята е приела семе, или морето - кораб, или някой съд - храна или питие, и ако бъде повредено онова, в което е посеяно, или онова, в което е вместено,

35. в такъв случай загива заедно и самото посеяно, или вместено, или прието, и пред нас няма вече да остане приетото. Но с нас не е тъй.

36. Ние, които приехме закона, съгрешавайки, загинахме, както и нашето сърце, което го прие;

37. но законът не загина; и остава си в сила.

38. Когато говорех това в сърцето си, аз погледнах с очите си и видях отдясно жена: и ето, тя плачеше и ридаеше с висок глас, и силно страдаше душевно; дрехата й бе раздрана, а на главата й - пепел.

39. Тогава аз оставих размишленията, с които бях зает, и, като се обърнах към нея, казах й:

40. "за какво плачеш и за какво толкова скърбиш душевно?"

41. Тя отговори: "остави ме, господарю мой, да оплаквам себе си и да удвоя скръбта, защото съм много огорчена душевно, и съм много унизена".

42. Аз я попитах: "какво си претърпяла? кажи ми!" А тя ми отговори:

43. "аз, твоята рабиня, бях неплодна и, имайки мъж, не раждах трийсет години.

44. Всеки час, всеки ден през тия трийсет години аз непрестанно молех Всевишния,

45. и след трийсет години Бог чу мене, твоята рабиня, видя смирението ми, вслуша се в скръбта ми и ми даде син, и аз му се много зарадвах, и мъж ми, и всичките ми съграждани, и ние много прославяхме Всевишния.

46. Аз го откърмих с голям труд,

47. и когато той порасна и отиде да се жени, аз устроих пиршествен ден.
ГЛАВА 10.
1. Но когато, син ми влезе в брачния си чертог, той падна и умря.

2. И всички ние обърнахме светилниците, и всичките ми съграждани станаха да ме утешават, и аз почивах до нощта на другия ден.

3. А когато всички престанаха да ме утешават, за да ме оставят на спокойствие, аз станах през нощта, побягнах и дойдох, както виждаш, на това поле.

4. И мисля да се не връщам вече в града, а да си остана тук, да не ям, нито да пия, но непрестанно да плача и да постя, докле умра".

5. Като оставих размишленията, с които бях зает, аз с гняв й отговорих и казах:

6. "о, най-безумна от всички жени! не виждаш ли нашата скръб и това, що ни се случи, -

7. че Сион, нашата майка, чрезмерно скърби, крайно е унизена и горко плаче?

8. И сега, когато ние всички скърбим и тъжим, защото всички сме нажалени, нима ти ще тъжиш само за сина си?

9. Попитай земята, и тя ще ти каже, че тя именно трябва да оплаква падането на толкова много нейни рожби,

10. защото всички родени от нея отначало и други, които ще произлязат, почти всички загиват, и толкова много от тях се предават на изтреба.

11. И тъй, кой трябва повече да тъжи, ако не оная, която е изгубила такова множество, а не ти, която скърбиш за едного?

12. Ако ми кажеш: моят плач не прилича на плача на земята, защото аз изгубих плода на утробата си, който съм носила с тъга и родила с болки,

13. а земята изгубва според свойството си - настоящето множество по нея както отхожда, тъй и дохожда; -

14. и аз ще ти кажа, че както ти с мъка си родила, тъй също и земята дава своя плод на човека, който отначало я обработва.

15. Поради това въздръж се сега от скръбта си и мъжествено пренеси загубата, що те е постигнала.

16. Защото, ако признаеш, че Божието определение е праведно, ще получиш, когато му дойде времето, сина си, и ще бъдеш прославена между жените.

17. И тъй, върни се в града при мъжа си".

18. Но тя каза: "няма така да направя, няма да се върна в града, но тук ще умра".

19. Като продължавах да говоря с нея, аз рекох:

20. "не прави това, но чуй съвета ми. Защото колко са неволите на Сион? Утеши се заради скръбта на Иерусалим.

21. Защото ти виждаш, че нашето светилище е опустошено, нашият олтар е съборен, храмът ни е разрушен,

22. псалтирът ни е унизен, песните млъкнаха, радостта ни изчезна, светлината на светилника ни угасна, ковчегът на завета ни е разграбен, Светинята ни е осквернена, и името, което нам е наречено, почти е поругано, децата ни позор претърпяха, свещениците ни са избити, левитите ни са в плен отведени, момите ни са осквернени, жените ни претърпяха насилие, праведниците ни са отвлечени, децата ни загинаха, момците ни са в робство, юнаците ни изнемогнаха;

23. и, което е най-тежко, знамето на Сион изгуби славата си, защото е предадено в ръцете на ония, които ни мразят.

24. Затова остави голямата си тъга и отложи многото скърби, за да се смили над тебе Всесилният, и Всевишният да ти даде успокоение и облекчи мъките".

25. При тия ми към нея думи лицето й и погледът й неочаквано светнаха, и ето, видът й стана бляскав, тъй че аз, уплашен от нея, размислях, какво ще е това нещо.

26. И ето, тя изведнъж извика толкова силно и толкова страшно, че от тоя неин вик земята се разлюля.

27. И аз видях: и ето, жената вече не ми се явяваше, но се градеше град, и мястото му се отбелязваше върху широки основи, и аз, уплашен, високо извиках и казах:

28. "де е ангел Уриил, който отначало дохожда при мене? защото той ме доведе до такова изумение, в което целта на стремежа ми се изгуби, и молитвата ми се обърна на злословие".

29. Когато говорех това, той дойде при мене;

30. и ме видя, и ето, аз лежах като мъртъв и в несвяст; той ме улови за дясната ръка, подкрепи ме и, като ме изправи на нозе, каза ми:

31. "какво ти е? защо разумът ти и чувствата на сърцето ти са смутени? От какво се смущаваш?"

32. "От това, му отговорих аз, че ти ме остави, и, постъпвайки по твоите думи, излязох на полето, и ето видях, и още виждам онова, за което не мога да разправя".

33. А той ми каза: "стой мъжествено, и аз ще ти обясня".

34. "Казвай ми, господарю мой, рекох аз, само не ме оставяй, да не умра напразно;

35. защото видях, което не знаех, и чух, което не зная.

36. Моето чувство ли ме лъже, или душата ми бълнува насъне?

37. Затова моля те, да обясниш на мене, твоя раб, това мое изумение". Като ми отговаряше, той каза:

38. "слушай ме, и аз ще те науча и ще ти обясня онова, което те уплаши: защото Всевишният ще ти открие много тайни.

39. Той вижда твоя прав път, че ти непрестанно скърбиш за народа си и силно тъжиш за Сион.

40. Това значи видението, което преди малко ти се яви:

41. жената, която видя, че плаче, и ти се мъчеше да утешиш,

42. която сетне стана невидима - а теб се яви град, който се зидаше -

43. и която ти разказа смъртта на сина си, ето какво значи:

44. жената, що ти видя, това е Сион. А което ти каза оная, която ти видя като град, току-що наченал да се зида,

45. че тя трийсет години била неплодна, с това се посочва, че през трийсет години в Сион още не била принасяна жертва.

46. След трийсет години неплодната родила син: това беше тогава, когато Соломон създаде града и принесе жертви.

47. А дето ти каза, че с труд го отхранила, това беше обитаването в Иерусалим.

48. А дето ти каза, че син й, като влязъл в чертога си, паднал и умрял, това беше падането на Иерусалим.

49. И ето, ти видя подобието й, и как тя скърбеше за сина си, мъчеше се да я утешиш за станалото: това трябваше да ти се открие.

50. А сега Всевишният, като вижда, че ти скърбиш от душа и от все сърце страдаш за него, показа ти светлината на славата му и неговата красота.

51. Тъкмо за това ти заповядах да живееш на полето, дето няма къща.

52. Аз знаех, че Всевишният ще ти покаже това;

53. затова и заповядах да дойдеш на полето, дето не е положена основа на здание.

54. Защото не можеше да съществува дело на човешко строение там, дето начеваше да се показва градът на Всевишния.

55. И тъй, не бой се, и да се не плаши сърцето ти, но влез и погледни блясъка и великолепието на строежа, колкото могат да виждат очите ти.

56. След това ще чуеш, колкото могат да чуват ушите ти.

57. Ти си по-блажен от мнозина и си повикан при Всевишния, както малцина.

58. Утре през нощта остани тук, -

59. и Всевишният ще ти покаже видение на най-велики дела, които Той ще извърши за обитателите земни в последните дни".

60. И спах през оная нощ и през следната, както ми той заповяда.

2. И видях: ето, той простираше крилата си над цялата земя, и всички небесни ветрове духаха върху него, и облаци се събираха.

3. И видях, че от перата му излизаха други малки пера и от тях излизаха още по-малки и къси.

4. Главите му почиваха, и средната глава беше по-голяма от другите глави, но тъй също почиваше заедно с тях.

5. И видях, ето, орелът летеше на крилата си и царуваше над земята и над всичките й обитатели.

6. И видях, че всичко поднебесно беше му покорно и никой му се не противеше - нито една от съществуващите на земята твари.

7. И ето, орелът застана на ноктите си и издаде глас към перата си и каза:

8. "не бодърствувайте всички заедно, спете всяко едно на мястото си и бодърствувайте поред,

9. а главите нека се запазят за най-сетне".

10. Видях, че гласът му излизаше не от главите му, но из средата на тялото му.

11. Изброих малките му пера; те бяха осем.

12. И ето, от дясната страна се издигна едно перо и се възцари над цялата земя;

13. и когато се възцари, настана краят му, и мястото му изчезна; след това се издигна друго перо и царува; то владя през дълго време.

14. Когато то владееше, и краят му се бе приближил, за да изчезне и то, както и първото,

15. ето, чу се глас, който му казваше:

16. "чувай ти, което толкова време владя земята! ето какво ти известявам, преди да наченеш да се изгубваш:

17. след тебе никой няма да владее толкова време като тебе, нито половината от това".

18. И дигна се третото перо и владя, както и по-първите, но и то изчезна.

19. Тъй стана и с всички други: те владееха и сетне изчезваха завинаги.

20. Аз видях, че от време на време от дясна страна се издигаха останалите пера, за да началствуват и те, и някои от тях началствуваха, но веднага изчезваха;

21. а други от тях се издигаха, ала не добиваха власт.

22. След това не се вестяваха вече дванайсетте пера, нито двете малки пера, -

23. и на тялото на орела не остана нищо, освен две почиващи глави и шест малки пера.

24. Аз видях: и ето, от шестте малки пера две се отделиха и останаха под главата, що бе отдясно, а четирите си оставаха на своето място.

25. Сетне подкрилните пера се опитваха да се издигнат и да властвуват, -

26. и ето, едно се издигна, но веднага изчезна;

27. а следващите изчезваха още по-скоро от напрежните.

28. И видях: ето, двете останали пера се опитваха тъй също да царуват.

29. Когато те се опитваха, една от почиващите глави, която беше средна, се събуди, и тя беше по-голяма от другите две глави.

30. И видях, че двете други глави се съединиха с нея.

31. И тая глава, като се обърна заедно с ония, които бяха съединени с нея, погълна двете подкрилни пера, които се опитваха да царуват.

32. Тая глава заплаши цялата земя и владя над земните обитатели с голямо угнетение, - и държа властта над земното кълбо повече от всички крила, които бяха.

33. След това видях, че и средната глава внезапно изчезна, както и крилата;

34. оставаха двете глави, които по същия начин царуваха на земята и над нейните обитатели.

35. И ето, главата, що бе отдясно, погълна оная, що бе отляво.

36. И чух глас, който ми казваше: "гледай пред себе си и размишлявай за това, що виждаш".

37. И видях: ето, нещо прилично на лъв, който е излязъл от гората и реве, издаде глас човешки към орела и каза:

38. "чувай, какво ще ти говоря, и какво ще ти каже Всевишният:

39. не си ли ти, що си останал от четирите животни, които Аз отредих да царуват в Моя свят, за да дойде чрез тях краят на ония времена,

40. и четвъртото от тях дойде, победи всички предишни животни и държа света в голям трепет и цялата вселена - в люто угнетение и с най-тежко притеснение на подвластните, и толкова дълго време с коварство обитава на земята?

41. Ти съди земята не по правда:

42. ти притесняваше кротки, увреждаше миролюбиви, обичаше лъжци, разоряваше жилищата на ония, които принасяха полза, и разрушаваше стените на ония, които ти вреда не причиняваха.

43. И твоето безчестие стигна до Всевишния, твоята гордост - до Силния.

44. И погледна Всевишният времената на гордостта, - и ето те се свършиха, и мярката на злодеянията й се изпълни.

45. Затова изчезни ти, орле, със страшните си крила, с гнусните си пера, със злите си глави, с жестоките си нокти и с цялото си негодно тяло,

46. за да си отдъхне цялата земя и да се избави от твоето насилие, - и да се надява на съд и милосърдие от Създателя си".

2. че не се явяваше вече главата, останала заедно с четирите крила, които бяха преминали към нея и се издигаха, за да царуват, но царството на които беше слабо и пълно с размирици.

3. И видях: и ето, те изчезнаха, и цялото тяло на орела изгаряше, - и ужас обзе земята, и аз от безпокойство, изумение и от голям страх се събудих и казах на духа си:

4. "ето, ти ми причини това чрез твоето изследване пътищата на Всевишния.

5. Ето, сърцето ми още трепери и духът ми твърде изнемогна, и в мен не остана сила от големия страх, който ме порази в тая нощ.

6. Ще се помоля, прочее, сега на Всевишния, да ме подкрепи докрай".

7. И казах: "Владико Господи! ако съм придобил благодат пред Твоите очи, ако си ме намерил по-праведен от мнозина, и ако моята молитва наистина е достигнала до Твоето лице, -

8. подкрепи ме и покажи на мене, Твоя раб, значението на това страшно видение, за да успокоя напълно душата си;

9. защото Ти ме счете за достоен да ми покажеш последните времена". И Той ми каза:

10. "значението на това видение е такова:

11. орелът, който ти видя да се издига от морето, е царството, що бе показано във видение на Даниила, твоя брат;

12. но нему не бе разяснено онова, което сега Аз ти разяснявам.

13. Ето, настъпват дни, когато ще се издигне на земята царство по-страшно от всички царства, които са били пред него.

14. В него ще царуват - един след други - дванайсет царе.

15. Вторият от тях ще начене да царува и ще удържи властта по-дълго време, отколкото другите дванайсет.

16. Такова е значението на дванайсетте крила, които ти видя.

17. А дето чу говорещ глас, що изхождаше не от главите на орела, но от средата на тялото му,

18. това означава, че след времето на това царство ще произлязат не малки разпри, и царството ще се изложи на опасност да пропадне; но то няма да падне тогава, и ще се възстанови в първичното си състояние.

19. А дето видя осем малки подкрилни пера, съединени с крилата, това означава,

20. че в царството ще се издигнат осем царе, чиито времена ще бъдат леки и годините скоротечни, и двама от тях ще загинат.

21. Кога начене да наближава средното време, четирима ще се запазят до онова време, когато бъде близо краят му, а двама ще се запазят до края.

22. А дето видя три глави почиващи, това означава,

23. че в последните дни на царството Всевишният ще въздигне три царства и ще им подчини много други, - и те ще владеят над земята и над нейните обитатели

24. с по-голямо притеснение, отколкото всички, що са били преди тях; затова те са и наречени глави на орела,

25. защото тъкмо те ще довършат беззаконията му и ще му турят край.

26. А дето видя, че голямата глава повече се не явява, това означава, че един от царете ще умре на постелката си, и то с мъки,

27. а другите двама меч ще погълне:

28. мечът на едногото ще погълне оногова, който е с него, но и той след време от меч ще умре.

29. А дето видя, че двете подкрилни пера преминаха към главата, що бе отдясно,

30. това са ония, които Всевишният е запазил до края на царството, сиреч, оскъдното и препълнено с безпокойства царство.

31. Лъвът, който ти видя да излиза от гората с рев, да говори на орела и да го изобличава в неговите неправди с всичките му думи, които ти чу,

32. това е Помазаникът, запазен от Всевишния до края против тях и против нечестията им, Който ще ги изобличи и ще им представи техните притеснения.

33. Той ще ги изправи пред съда на живите и, след като ги изобличи, ще ги накаже.

34. По Своето милосърдие Той ще избави остатъка от Моя народ - ония, които са се запазили в Моите предели, и ще ги зарадва, докле настане краят - съдният ден, за който ти бях казал отначало.

35. Такъв е сънят, който ти видя, и такова е значението му.

36. Само ти бе достоен да знаеш тая тайна на Всевишния.

37. Всичко това, що видя, напиши на книга и остави на скрито място;

38. и научи на него мъдрите от народа си, чиито сърца намериш способни да възприемат и да пазят тия тайни.

39. А ти остани тука още седем дена, за да ти се покаже онова, което ще бъде угодно на Всевишния да ти покаже". И си отиде от мене.

40. Когато, след като изминаха седемте дена, целият народ чул, че аз не съм се върнал в града, събраха се всички от малко до голямо и, като дойдоха при мене, казаха ми:

41. "с какво прегрешихме против тебе? и с какво те обидихме, та ни остави и седиш на това място?

42. От целия народ само ти ни остана като грозд от лоза, като светило на тъмно място и като пристанище и кораб, избавен от буря.

43. Нима са малко бедите, които ни постигнаха?

44. Ако ни оставиш, по-добре щеше да бъде за нас да бяхме изгорели, когато горя Сион,

45. защото ние не сме по-добри от ония, които там измряха". И плакаха те с висок глас. Като им отговарях, аз казах:

46. "надявай се, Израилю, и не скърби, доме Иаковов,

47. защото Всевишният ви помни, и Силният не ви е забравил в бедите.

48. И аз не съм ви оставил и не съм си отишъл от вас, но дойдох на това място да се помоля за разорения Сион и да прося милосърдие за унизената ваша светиня.

49. Сега нека всеки отиде у дома си, и аз ще дойда при вас след тия дни".

50. И народът си отиде в града, както му казах.

51. Аз пък останах на полето седем дена, както ми беше заповядано, и се хранех през тия дни само с полски цветя, и тревата ми беше храна.