Книга моисеева битие глава в начало Бог сътвори небето и земята

2. Той застрои Елат и го върна на Иудея, след като царят, баща му, почина при отците си.

3. Озия беше на шестнайсет години, когато се възцари, и царува в Иерусалим петдесет и две години; майка му се казваше Иехолия от Иерусалим.

4. Той вършеше каквото беше угодно пред очите Господни, тъкмо тъй, както вършеше и баща му Амасия;

5. прибягваше към Бога в дните на Захария, който учеше на страх Божий; и в ония дни, докато прибягваше към Господа, Бог му помагаше.

6. И той излезе и се удари с филистимци и разруши стените на Гет, и стените на Иавния, и стените на Азот; и съгради градове в Азотската област и у филистимци.

7. И Бог му помагаше против филистимци и против араби, които живееха в Гур-Ваал, и против меунците.

8. И амонитци плащаха данък на Озия; и прочу се името му дори до Египетските предели, защото беше много силен.

9. Озия съгради кули в Иерусалим над ъгълните порти, над портите към долината и на ъгъла, и ги укрепи.

10. Съгради кули и в пустинята, и изкопа много кладенци, понеже той имаше много добитък, както в низините, тъй и в равнината, и земеделци и градинари по планините и на Кармил, понеже обичаше земеделието.

11. Озия имаше и войска, която излизаше на война по отделения, според както бяха изброени в списък, съставен от ръката на писаря Иеиела и надзирателя Маасея, под водителство на Ханания, главен царски сановник.

12. Всички отценачалници, храбри войници, бяха на брой две хиляди и шестстотин,

13. и под ръката им имаше военна сила триста и седем хиляди и петстотин души, които бяха влизали в битка с воинска храброст, да помагат на царя против неприятеля.

14. И приготви Озия за тях, за цялата войска, щитове и копия, шлемове и брони, лъкове и камъни за прашки.

15. И направи в Иерусалим изкусно измислени машини, да стоят на кулите и на ъглите, за да се хвърлят с тях стрели и големи камъни. И прочу се името му далече, защото беше се укрепил чудно и станал беше силен.

16. Но като стана силен, възгордя се сърцето му за негова гибел, и той стана престъпник пред Господа, своя Бог, защото влезе в храма Господен да запали тамян на кадилния жертвеник.

17. След него отиде свещеник Азария и с него осемдесет Господни свещеници, отлични човеци,

18. и те се възпротивиха на цар Озия и му казаха: не е твоя работа, Озие, да кадиш Господу; това е работа на свещениците, синове Ааронови, посветени за кадене; излез от светилището, защото постъпи беззаконно, и това не ще ти е за чест от Господа Бога.

19. Разсърди се Озия, - а в ръката му имаше кадилница за кадене, и когато се разсърди на свещениците, появи се проказа на челото му, пред лицето на свещениците в дома Господен, при кадилния жертвеник.

20. Погледна го първосвещеник Азария и всички свещеници; и ето, имаше проказа на челото си. Принудиха го да излезе оттам, па и сам той бързаше да се отстрани, защото го порази Господ.

21. И остана си прокажен цар Озия до деня на смъртта си, и живееше в отделна къща и биде отлъчен от дома Господен. А Иоатам, негов син, началствуваше над царския дом и управляваше народа на страната.

22. Останалите дела Озиеви, първи и последни, е описал пророк Исаия, син Амосов.

23. И почина Озия при отците си, и го погребаха при отците му в полето при царските гробници, защото, казваха, той е прокажен. А вместо него се възцари син му Иоатам.
ГЛАВА 27.
1. Иоатам беше на двайсет и пет години, когато се възцари, и царува в Иерусалим шестнайсет години; майка му се казваше Иеруша, Садокова дъщеря.

2. Той вършеше, каквото беше угодно пред очите Господни, тъкмо както правеше и Озия, баща му, само че не влизаше в Господния храм, и народът все още грешеше.

3. Той съгради горните врата на дома Господен и съгради много нещо в стената Офелова;

4. съгради и градове в Иудейската планина, а в горите съгради дворци и кули.

5. Той воюва с царя на амонитци и ги победи, и амонитци му дадоха оная година сто таланта сребро и десет хиляди кора пшеница и десет хиляди ечемик. Това му даваха амонитци и втората и третата година.

6. Иоатам беше затова тъй силен, понеже оправяше пътищата си пред Господа, своя Бог.

7. Останалите дела на Иоатама и всичките му войни и обноските му са описани в книгата на царете израилски и иудейски;

8. той беше на двайсет и пет години, когато се възцари, и царува шестнайсет години в Иерусалим.

9. И почина Иоатам при отците си, и го погребаха в Давидовия град. И вместо него се възцари син му Ахаз.
ГЛАВА 28.
1. Ахаз беше на двайсет години, когато се възцари, и царува в Иерусалим шестнайсет години; и той не вършеше угодното в очите Господни, както правеше отец му Давид;

2. той ходеше по пътя на израилските царе, и дори направи излети статуи на Вааловци;

3. и той кадеше в долината на Еномовите синове, и прекарваше през огън синовете си, подражавайки гнусотиите на ония народи, които Господ прогони пред лицето на Израилевите синове;

4. и той принасяше жертви и кадеше по оброчища и по хълмове и под всяко клонесто дърво.

5. Затова Господ, неговият Бог, го предаде в ръката на сирийския цар, и сирийци го разбиха и му взеха много пленници, които отведоха в Дамаск. Беше предаден също и в ръцете на израилския цар, и тоя му нанесе голямо поражение.

6. Факей, син Ремалиев (цар израилски) изби в един ден сто и двайсет хиляди иудеи, човеци войнствени, защото бяха оставили Господа, Бога на отците си.

7. А Зихрий, силен юнак от ефремците, уби Маасея, царевия син, и Азрикама, дворцовия началник, и Елкана, втори подир царя.

8. И взеха синовете Израилеви от братята си, иудеите, двеста хиляди жени, синове и дъщери; награбиха и много плячка от тях, и откараха плячката в Самария.

9. Там имаше пророк Господен, на име Одед. Той излезе пред войската, която отиваше в Самария, и им каза: ето, Господ, Бог на отците ви, в гнева Си против иудеите, ги предаде във ваша ръка, и вие ги избихте с такава ярост, която стигна до небеса.

10. И сега мислите да направите синовете на Иуда и Иерусалим ваши роби и робини. А нима нямате и вие вина пред Господа, вашия Бог?

11. Затова, послушайте ме, и върнете пленниците, които сте заробили от братята си, защото пламъкът на гнева Господен е върху вас.

12. И някои от началниците на синовете Ефремови: Азария, син Иехохананов, Берехия, син Мешилемотов, Езекия, син Шалумов, и Амаса, син Хадлаев, застанаха срещу идещите от война

13. и казаха им: не вкарвайте тука пленниците, защото бихме съгрешили пред Господа. Нима мислите да притурите още към греховете ни и към престъпленията ни? Нашата вина е голяма, и пламъкът на гнева (Господен) е върху Израиля.

14. И въоръжените оставиха пленниците и плячката при военачалниците и при цялото събрание.

15. И станаха споменатите по име мъже, взеха пленниците, и всички голи от тях облякоха от плячката, - и облякоха ги, и обуха ги, и нахраниха ги, и напоиха ги, и помазаха ги с дървено масло, и качиха на осли всички слаби от тях, и ги изпратиха в Иерихон, град на палмите, при братята им, и се върнаха в Самария.

16. В това време цар Ахаз проводи до асирийските царе да му помогнат,

17. защото идумейци още налитаха и мнозина избиха и плениха в Иудея;

18. а филистимци се пръснаха по градовете на низината и на южна Иудея и превзеха Ветсамис и Аиалон, Гедерот и Сохо с подчинените нему градове, Тимна с подчинените неи градове и Гимзо с подчинените нему градове, и се заселиха там.

19. Тъй унизи Господ Иудея поради Ахаза, цар иудейски, защото той разврати Иудея и тежко грешеше пред Господа.

20. И дойде при него асирийският цар Теглатфеласар, ала му беше в тягост, вместо да му помогне,

21. защото Ахаз взе съкровищата от дома Господен, от царския дом и от князете, и всичко даде на асирийския цар, ала не си помогна.

22. И в това утеснено за себе си време той продължаваше да върши беззакония пред Господа, той - цар Ахаз.

23. И принасяше жертви на дамаските богове, мислейки, че те го поразиха, и казваше: боговете на сирийските царе им помагат; ще им принеса жертва, и те ще ми помогнат. Но те бяха за падение нему и на цял Израил.

24. Събра Ахаз съдовете на дома Божий и ги разби, затвори вратата на дома Господен и съгради си жертвеници по всички ъгли на Иерусалим,

25. и по всички градове Иудини направи оброчища, за да кади на чужди богове, и дразнеше Господа, Бога на отците си.

26. Останалите дела и всичките му постъпки, първи и последни, са описани в книгата на царете иудейски и израилски.

27. И почина Ахаз при отците си, и го погребаха в града, в Иерусалим, ала го не внесоха в гробниците на израилските царе. И вместо него се възцари син му Езекия.
ГЛАВА 29.
1. Езекия се възцари на двайсет и пет години, и царува в Иерусалим двайсет и девет години; майка му се казваше Авия, Захариева дъщеря.

2. Той вършеше, каквото беше угодно пред очите Господни, тъкмо както правеше отец му Давид.

3. Още в първата година на царуването си, в първия месец, той отвори вратата на дома Господен и ги поднови,

4. и заповяда на свещениците и левитите да дойдат, събра ги на източната стъгда

5. и им каза: послушайте ме, левити! Сега се осветете, осветете и дома на Господа, Бога на отците ви, и изхвърлете нечистотата от светилището.

6. Защото бащите ни постъпваха беззаконно и вършеха, каквото беше неугодно пред очите на Господа, нашия Бог, оставиха Го, отвърнаха лицето си от Господнето жилище и обърнаха гръб,

7. затвориха вратата на притвора, угасиха светилниците, не палеха кадиво и не възнасяха всесъжения в светилището на Бога Израилев.

8. И гневът на Господа биде върху Иудея и върху Иерусалим, и Той ги предаде на позор, на опустошение и на присмех, както виждате с очите си.

9. И ето, бащите ни паднаха от меч, а синовете ни, и дъщерите ни, и жените ни за това са в плен (в чужда земя) досега.

10. Сега имам на сърце да сключа завет с Господа, Бога Израилев, та да отвърне от нас пламъка на гнева Си.

11. Деца мои! Не бивайте нехайни, защото Господ ви избра да предстоите пред лицето Му, да Му служите и да Му бъдете служители и да кадите.

12. Тогава станаха левитите: Махат, син Амасаев, и Иоел, син Азариев, - от синовете Каатови; и от синовете Мерариеви: Кис, син Авдиев, и Азария, син Иехалелов; и от племето Гирсоново: Иоах, син на Зима, и Еден, син Иоахов;

13. и от синовете Елицафанови: Шимри и Иеиел; и от синовете Асафови: Захария и Матания;

14. и от синовете Еманови: Иехиел и Шимей; и от синовете Идитунови: Шемаия и Узиел.

15. Те събраха братята си, осветиха се и отидоха по заповед на царя да очистят дома Господен, според словото Господне.

16. И влязоха свещениците вътре в дома Господен, за да го очистят, и всичко нечисто, каквото намериха в храма Господен, изнесоха на двора на дома Господен, а левитите взеха това да го изнесат навън към поток Кедрон.

17. И наченаха да осветяват на първия ден от първия месец, и на осмия ден от същия месец влязоха в притвора Господен; освещаваха дома Господен осем дена, и на шестнайсетия ден от първия месец свършиха.

18. Тогава дойдоха в дома при цар Езекия и казаха: очистихме дома Господен и жертвеника за всесъжения, и всичките му съдове, и трапезата за хлябовете на предложението, и всичките й съдове;

19. и всички съдове, които бе захвърлил цар Ахаз през царуването си, в своето беззаконие, приготвихме и осветихме, и ето, те са пред Господния жертвеник.

20. Сутринта рано цар Езекия стана, събра градските началници и отиде в дома Господен.

21. И докараха седем телци, седем овена, седем агнета и седем козела - да ги принесат в жертва за грях, за царството, за светилището и за Иудея; и заповяда на свещениците, синове Ааронови, да принесат всесъжение върху Господния жертвеник.

22. Па заклаха телците, и свещениците взеха кръв и поръсиха жертвеника; заклаха овните и поръсиха с кръв жертвеника; заклаха агнетата и поръсиха с кръв жертвеника.

23. Докараха и козлите за грях пред царя и събранието, и те възложиха върху тях ръцете си.

24. Свещениците ги заклаха и очистиха с кръвта им жертвеника, за да се загладят греховете на цял Израил, защото царят бе заповядал да се принесе всесъжение и жертва за грях за цял Израил.

25. И постави левити в дома Господен с кимвали, псалтири и гусли, според наредбите на Давида и Гада, ясновидеца царски, и на пророк Натана, понеже тоя устав беше даден от Господа чрез пророците Му.

26. И застанаха левитите с Давидовите свирала и свещениците с тръби.

27. Тогава Езекия заповяда да принесат всесъжение върху жертвеника. И когато се начена всесъжението, начена се пение Господу при звука на тръбите и свиралата на Давида, цар Израилев.

28. И цялото събрание се молеше, певците пееха и тръбите тръбяха, докле се свърши всесъжението.

29. А като се свърши всесъжението, царят и всички, които бяха при него, се наведоха и се поклониха.

30. Цар Езекия и князете казаха на левитите да славят Господа с думите на Давида и ясновидеца Асафа; и те славеха с радост и се навеждаха и се покланяха.

31. Продължи Езекия и каза: сега вие се посветихте Господу: пристъпяйте и принасяйте жертви и благодарствени приноси в дома Господен. И цялото събрание заподнася жертви и благодарствени приноси, а комуто сърцето беше разположено - всесъжения.

32. А броят на всесъженията, които събранието докара, беше: седемдесет вола, сто овена, двеста агнета - всичко това за всесъжение Господу.

33. Други свещени жертви имаше: шестстотин глави едър добитък и три хиляди дребен добитък.

34. Но свещениците бяха малко и не можеха да одират кожите от всички всесъжения, и им помагаха братята им левити, докле се свърши работата и докле се осветиха другите свещеници, защото левитите бяха по-внимателни в освещението си, нежели свещениците.

35. А при това имаше много всесъжения с тлъстини от мирните жертви и с възлияния при всесъжението. Тъй биде възстановена службата в дома Господен.

36. И радваше се Езекия и целият народ, задето Бог тъй разположи народа, понеже това стана неочаквано.

2. А в съвета царят и князете и цялото събрание в Иерусалим решиха да направят Пасха на втория месец,

3. понеже не можаха да я направят на времето й, защото нямаше още достатъчен брой осветени свещеници, па и народът не беше се събрал в Иерусалим.

4. Това се понрави на царя и на цялото събрание.

5. И решиха да разгласят по цял Израил, от Вирсавия до Дан, да отидат в Иерусалим да направят Пасха на Господа, Бога Израилев, защото отдавна не бяха я правили, както е наредено.

6. И тръгнаха бързоходци с писма от царя и от князете му по цялата земя Израилска и Иудея, и по заповед на царя казваха: деца Израилеви! Обърнете се към Господа, Бога Авраамов, Исааков и Израилев, и Той ще се обърне към тия, що са оцелели между вас от ръката на асирийските царе.

7. И не бивайте като бащите си и братята си, които постъпваха беззаконно пред Господа, Бога на отците си, и Той ги предаде на изтребление, както виждате.

8. Сега не бивайте твърдоглави като бащите си, покорете се Господу и дохождайте в светилището Му, което Той освети навеки; служете на Господа, нашия Бог, и Той ще отвърне от вас пламъка на гнева Си.

9. Кога се обърнете към Господа, братята ви и децата ви ще намерят милост у тия, които Са ги пленили, и ще се върнат в тая земя; защото Господ, Бог наш, е благ и милосърден и няма да отвърне лице от вас, ако се обърнете към Него.

10. Скороходците ходиха от град на град по земята Ефремова и Манасиева, дори до Завулоновата, ала им се смееха и ги подиграваха.

11. Но пак някои от коляното Асирово, Манасиево и Завулоново се смириха и дойдоха в Иерусалим.

12. А над Иудея беше ръка Божия, та им даде едно сърце, за да изпълнят заповедта на царя и на князете, според словото Господне.

13. И събра се в Иерусалим много народ, за да празнуват празника на Безквасниците през втория месец; събранието бе твърде многобройно.

14. Па станаха та разтуриха жертвениците, които бяха в Иерусалим, и всичко, върху което кадяха (на идолите), изпотрошиха и хвърлиха в поток Кедрон,

15. и заклаха пасхалното агне на четиринайсетия ден от втория месец. Свещениците и левитите, засрамени, се осветиха и принесоха всесъжение в дома Господен,

16. и застанаха по местата си, според устава си, по закона на Моисея, Божий човек. Свещениците ръсеха с кръв (като я вземаха) от ръцете на левитите.

17. А понеже в събранието имаше мнозина, които не бяха се осветили, то, наместо тия нечисти, колеха пасхалното агне левитите, за да го посветят на Господа.

18. Мнозина от народа, повечето от коляното Ефремово и Манасиево, Исахарово и Завулоново, не се очистиха; но и те ядоха пасха, не според устава.

19. Но Езекия се помоли за тях и каза: Благий Господ да прости всекиго, който си е разположил сърцето да търси Господа Бога, Бога на отците си, макар и без свещено очистяне.

20. И Господ послуша Езекия и прости народа.

21. Тъй синовете Израилеви, които бяха в Иерусалим, извършиха празника на Безквасниците през седем дена с голямо веселие; всеки ден левитите и свещениците славеха Господа със свирала, нагласени за славословене Господа.

22. И говори Езекия по сърце на всички левити, които знаеха добре да служат Господу. И ядоха празничното седем дена, принасяйки мирни жертви и славейки Господа, Бога на отците си.

23. И цялото събрание реши да празнуват други седем дена, и прекараха тия седем дена във веселие,

24. защото Езекия, цар иудейски, докара за събраните хиляда телци и десет хиляди дребен добитък, а и велможите докараха за събраните хиляда телци и десет хиляди дребен добитък; и осветиха се вече доста много свещеници.

25. И веселиха се всички събрани от Иудея, свещеници и левити, и цялото събрание, стекло се от Израил, и пришълците, които бяха дошли от Израилската земя и които живееха в Иудея.

26. И стана голямо веселие в Иерусалим, защото от дните на Соломона, сина Давидов, цар Израилев, не беше ставало такова нещо в Иерусалим.

27. Тогава станаха свещениците и левитите и благословиха народа; и техният глас беше чут от Господа, и молитвата им възлезе към небесата, в светото Негово жилище.
ГЛАВА 31.
1. След като се свърши всичко това, всички израилтяни, които се намираха там, отидоха по иудейските градове, та изпотрошиха статуите, изсякоха посветените дървета, разрушиха оброчищата и жертвениците докрай по цяла Иудея и в земята Вениаминова, Ефремова и Манасиева. След това се върнаха всички синове Израилеви, всякой във владението си, в градовете си.

2. И нареди Езекия свещеническите и левитските смени, според разпределението им, всеки при своята работа, свещеническа и левитска, при всесъжение и при мирни жертви, за служба, за хваление и славословие, при вратата на дома Господен.

3. И определи царят част от имота си за всесъжения: за утрени и вечерни всесъжения, за всесъжения в съботите, по новомесечията и празниците, както е писано в закона Господен.

4. Заповяда още на народа в Иерусалим да дава определена издръжка на свещениците и левитите, за да бъдат ревностни в закона Господен.

5. Когато се разгласи тая заповед, синовете Израилеви надонесоха много начатки от: жито, вино, дървено масло, мед и всякакви полски произведения; донесоха още десятък от всичко в изобилие.

6. Израилтяните и иудеите, които живееха по иудейските градове, тъй също донесоха десятък от едрия и дребния добитък и десятък от пожертвуванията, посветени на техния Господ Бог; и натрупаха купища, купища.

7. Наченаха в третия месец да трупат купища, и свършиха в седмия месец.

8. И дойдоха Езекия и велможите и видяха купищата, благословиха Господа и народа Му Израиля.

9. Тогава попита Езекия свещениците и левитите за тия купища.

10. Отговори му Азария, първосвещеник от дома Садоков, и каза: откак наченаха да носят приноси в дома Господен, ядохме до насита и пак остана много, защото Господ благослови народа Си. Туй голямо множество е от остатъка.

11. Тогава Езекия заповяда да приготвят стаи при дома Господен. И приготвиха.

12. И пренесоха там приносите, десятъците и пожертвуванията с голяма точност. Началник при тях беше левит Хонания, а брат му Симей държеше второ място.

13. А Иехиил, Азазия, Нахат, Асаил, Иеримот, Иозавад, Елиел, Исмахия, Махат и Бенания бяха нагледници под ръката на Хонания и брата му Симея, - според заповедта на цар Езекия и Азария, началник при Божия дом.

14. Коре, син на Имна, левит, вратар на източната страна, беше при доброволните приноси Богу, за да раздава принесеното Господу и най-важните посветени вещи.

15. Под негова ръка бяха: Еден, Миниамин, Иешуа, Шемаия, Амария и Шехания в свещеническите градове, за да раздават части на братята си точно, както на големи, тъй и на малки,

16. вън от списъка им, на всички от мъжки пол от три години и нагоре, на всички, които отиват в дома Господен за всекидневни работи, - за службата им, според длъжностите им и според отделите им;

17. на записаните в списъка свещеници, според поколенията им, на левитите от двайсет години и нагоре, според длъжностите им, по отделите им,

18. и на записаните в списъка с всичките им малолетни, с жените им, синовете им и дъщерите им, - на цялата община, понеже те с пълна вярност се посветиха на свещената служба.

19. А за синовете Ааронови, свещеници в селата около градовете им, при всеки град бяха поставени мъже именувани да раздават дяловете на всички от мъжки пол при свещениците и на всички, записани в списъка при левитите.

20. Ето какво направи Езекия по цяла Иудея; той правеше, каквото е добро и право, и истинско пред Господа, своя Бог.

21. И във всичко, каквото предприемаше, за да служи на Божия дом и да запази закона и заповедите, мислейки за своя Бог, той действуваше от все сърце, и имаше успех.
ГЛАВА 32.
1. След такива дела и такова вярност дойде Сенахирим, цар асирийски, навлезе в Иудея, обсади укрепените градове и мислеше да си ги присвои.

2. Като видя Езекия, че Сенахирим е дошъл с цел да воюва против Иерусалим,

3. реши с князете си и с военните си люде да засипят водните извори извън града; и те му помогнаха.

4. Събра се много народ и засипаха всички извори и потока, който течеше през страната, казвайки: като дойдат асирийските царе, да не намерят много вода (и да се не укрепят).

5. И укрепи се Езекия, поправи всичката рухнала стена и я издигна до кулата, а извън съгради друга стена, укрепи Мило в Давидовия град и приготви много оръжие и щитове.

6. Нареди военачалници над народа и ги събра при себе си на стъгдата при градските порти, па им говори по сърце, думайки:

7. бъдете твърди и храбри, не бойте се и не се страхувайте от асирийския цар и от цялото множество, което е с него, защото с нас има повече, нежели с него;

8. с него е плътска мишца, а с нас е Господ, Бог наш, за да ни помага и да се сражава в битките ни. И народът се охрабри от думите на Езекия, царя иудейски.

9. След това асирийският цар Сенахирим прати свои слуги в Иерусалим, - той сам беше срещу Лахис и цялата му сила с него, - до иудейския цар Езекия и до всички иудеи в Иерусалим, да кажат:

10. тъй казва Сенахирим, цар асирийски: на какво се надявате и седите в Иерусалимската крепост?

11. Не мами ли ви Езекия, за да ви предаде на смърт от глад и жажда, като ви казва: Господ, Бог наш, ще ни спаси от ръката на асирийския цар?

12. Нали този Езекия премахна оброчищата Му и жертвениците Му и каза на Иудея и на Иерусалим: пред един жертвеник се покланяйте и върху него кадете!

13. Нима не знаете, какво сторих аз и бащите ми с всички народи земни? Можаха ли боговете на земните народи да избавят земята си от ръката ми?

14. Кой от всички богове на народите, които моите бащи са изтребили, можа да избави своя народ от ръката ми? Ще може ли и вашият Бог да спаси вас от ръката ми?

15. И сега, нека ви не мами Езекия и да ви не отвлича тъй; не му вярвайте: ако ни един бог нито на един народ и царство не беше в сила да избави народа си от ръката ми и от ръката на бащите ми, то и вашият Бог няма да избави вас от ръката ми.

16. И много още говориха слугите му против Господа Бога и против Езекия, Негов раб.

17. Той писа и писма, в които хулеше Господа, Бога Израилев, и говореше против Него такива думи: както боговете на земните народи не спасиха своите народи от ръката ми, тъй и Езекиевият Бог няма да спаси Своя народ от ръката ми.

18. И викаха с висок глас на иудейски език към иерусалимския народ, който беше по стените, за да го застрашат и наплашат, та да превземат града.

19. И говореха за Бога Иерусалимски като за боговете на земните народи, - изделие на човешки ръце.

20. А цар Езекия и пророк Исаия, син Амосов, се помолиха и издигнаха глас към небето.

21. И Господ прати Ангел, който погуби всички юнаци, главния началник и началниците на войската на асирийския цар, и тоя се върна посрамен в земята си. И когато дойде в дома на своя бог, там го убиха с меч излезлите от чреслата му.

22. Тъй избави Господ Езекия и иерусалимските жители от ръката на асирийския цар Сенахирима и от ръцете на всички, и ги пазеше отвред.

23. Тогава мнозина запринасяха дарове Господу в Иерусалим и скъпи работи на иудейския цар Езекия. И той се издигна след това в очите на всички народи.

24. В ония дни разболя се Езекия на смърт. И помоли се Господу, и Той го послуша и му даде личба.

25. Ала Езекия не въздаде за сторените му добрини, защото сърцето му се възгордя. Затова гневът Божий падна върху него, върху Иудея и Иерусалим.

26. Но щом Езекия се смири в гордостта на сърцето си, - той и иерусалимските жители, - то гневът Господен не падна върху тях в Езекиеви дни.

27. Езекия имаше твърде много богатство и слава; и направи си скривалища за сребро, злато и драгоценни камъни, както и за благовония, щитове и за всякакви скъпи съдове;

28. и клетове за земни произведения: жито, вино и дървено масло, и обори за всякакъв добитък и огради за стада.

29. Съгради си и градове. А стада от дребен и едър добитък имаше много, защото Бог му беше дал твърде голям имот.

30. Пак той, Езекия, заприщи горния приток на Геонските води и ги оправи надолу, западно от Давидовия град. И във всяка своя работа Езекия работеше успешно.

31. Само при посланиците на вавилонските царе, които бяха пратили до него да питат за една личба, станала на земята, Господ го остави, за да го изпита и да открие всичко, що му беше на сърцето.

32. Останалите дела на Езекия и неговите добродетели са описани във видението на пророк Исаия, син Амосов, и в книгата на царете иудейски и израилски.

33. И почина Езекия при отците си, и го погребаха над гробниците на Давидовите синове, а след смъртта му всички иудеи и жители иерусалимски му направиха почести. И вместо него се възцари син му Манасия.