Книга моисеева битие глава в начало Бог сътвори небето и земята

2. Той беше на осемдесет и осем години, когато изгуби зрението, и след осем години прогледа. И правеше милостиня и продължаваше да благоговее пред Господа Бога и да Го прославя.

3. Най-сетне, той остаря твърде много и повика сина си и шестте му сина и му рече: сине, вземи синовете си; ето аз остарях и вече съм при края на живота си.

4. Иди в Мидия, сине, защото съм уверен, че Ниневия ще бъде разорена, както говори пророк Иона; а в Мидия ще бъде по-спокойно до някое време. Нашите братя, които се намират в прадедската земя, ще бъдат пръснати вън от тая добра земя; Иерусалим ще стане пустиня, и домът Божий в него ще бъде изгорен и до някое време ще остане пуст.

5. Но Бог пак ще ги помилува и ще ги върне в земята; и те ще издигнат дом Божий, - не такъв като предишния, - докле се изпълни времето на вековете. И след това ще се върнат от плен и ще построят Иерусалим великолепно, и домът Божий ще бъде обновен в него за всички родове на вековете, - сграда величествена, както говориха за него пророците.

6. И всички народи ще се обърнат и истински ще благоговеят пред Господа Бога и ще съборят идолите си;

7. и всички народи ще благославят Господа. И Неговият народ ще прославя Бога, и Господ ще въздигне Своя народ; и всички, които истински и праведно обичат Господа Бога, ще се радват, като правят милост на нашите братя.

8. И тъй, сине, излез из Ниневия, защото бездруго ще се изпълни това, което говори пророк Иона.

9. Но ти пази закона и заповедите и бъди милостив и справедлив, за да ти бъде добре.

10. Погреби ме прилично, и майка си с мене, и после не оставайте в Ниневия. Сине, гледай, какво направи Аман с Ахиахара, който го възпита: как той от светлина го въведе в тъмнина, и как му биде отвърнато. Ахиахар биде спасен, а оня получи достойна награда - слезе в тъмнина. Манасия прави милостиня, и биде спасен от смъртната мрежа, която му бяха поставили; Аман пък падна в мрежата и загина.

11. И тъй, деца, знайте, какво милостиня върши и как справедливост спасява. - Като каза това, душата му го напусна в леглото; той беше на сто петдесет и осем години, и син му го погреба с чест.

12. Когато умря Ана, той погреба и нея заедно с баща си. След това Товия с жена си и децата си отиде в Екбатана при тъста си Рагуила,

13. и достигна честна старост, и погреба прилично тъста и тъща си и наследи имота им и имота на баща си Товита,

14. и умря на сто двайсет и седем години в Екбатана Мидийска.

15. Но преди да умре, той чу за гибелта на Ниневия, която плени Навуходоносор и Асуир, и пред смъртта си се възрадва поради Ниневия.

КНИГА ИУДИТ *

* Преведена от гръцки.

ГЛАВА 1.
1. В дванайсетата година от царуването на Навуходоносора, който царува над асирийците във великия град Ниневия, - в дните на Арфаксада, който царуваше над мидяните в Екбатана

2. и изгради около Екбатана стена от дялани камъни, широки три лакти, а дълги шест лакти; и направи стената висока седемдесет, а широка петдесет лакти,

3. и издигна над портите кули високи сто лакти, които в основата бяха до шейсет лакти широки;

4. а портите, направени от него да излизат силните му войски и редовете на пехотата му, се издигаха на височина седемдесет лакти, а широки бяха четирийсет лакти;

5. в тия дни цар Навуходоносор начена война против цар Арфаксада във великата равнина, която е в пределите на Рагав.

6. При него се събраха всички, които живееха в планинската страна, и всички, които живееха край Ефрат, Тигър и Идаспис, а от равнината Ариох - елимейският цар; и събраха се твърде много народи в опълчението на Хелеудовите синове.

7. И прати Навуходоносор, асирийски цар, до всички, които живееха в Персия, и до всички, които живееха на запад, до ония, които живееха в Киликия и Дамаск, Ливан и Антиливан, и до всички, които живееха в предната страна на приморието,

8. и между народите на Кармил и Галаад и в горна Галилея и на великата равнина Ездрилон,

9. и до всички, които живееха в Самария и в градовете й, и отвъд Иордан до Иерусалим, и до Ветан и Хел, и до Кадис и Египетската река, и до Тафна и Рамеса и по цялата Гесемска земя

10. до входа на горни Танис и Мемфис, и до всички, които живееха в Египет до входа в пределите на Етиопия.

11. Но всички обитатели по цялата тая земя презряха думата на асирийския цар Навуходоносора и не се събраха при него за война, защото се не бояха от него: той за тях беше като един от тях; те върнаха пратениците му без нищо, с безчестие.

12. Навуходоносор се много разгневи на цялата тая земя и се закле в престола и царството си да отмъсти на всички области в Киликия, Дамаск и Сирия, и с меча си да умъртви всички, които живееха в земята на Моава, и синовете на Амона и цяла Иудея и всички, които живееха в Египет до входа в пределите на двете морета.

13. И в седемнайсетата година той се опълчи с войската си против цар Арфаксада, надви му в сражението и обърна в бяг цялата войска на Арфаксада, цялата му конница и всичките му колесници;

14. завладя градовете му, дойде до Екбатана, превзе укрепленията, опустоши улиците на града и красотата му обърна в позор.

15. А Арфаксада хвана в Рагавските планини и, като го прониза с копието си, в същия ден го погуби.

16. После се върна със своите си в Ниневия - той и всичките му съюзници - твърде голямо множество ратници: там почива и пирува с войската си сто и двайсет дена.
ГЛАВА 2.
1. В осемнайсетата година, в двайсет и втория ден от първия месец, в дома на Навуходоносора, асирийски цар, излезе заповед - да се отмъсти, както той бе казал, на цялата земя.

2. Като повика всички служители и всичките си сановници, той им откри тайното си намерение и със свои уста определи всякакви злини за оная земя.

3. И те решиха да погубят всички, които се не бяха покорили на думата от устата му.

4. Като се свърши съвещанието му, Навуходоносор, асирийски цар, повика главния вожд на войската си, Олоферна, който беше втори след него, и му рече:

5. тъй казва великият цар, господар на цялата земя: ето, ще идеш от мое лице и ще вземеш със себе си мъже, уверени в силата си, - пешаци сто и двайсет хиляди и много коне с дванайсет хиляди конника, -

6. и ще излезеш против цялата земя на запад, задето не се покориха на думата от устата ми.

7. И ще им обявиш, да приготвят земя и вода, защото ще излеза с гняв против тях, ще покрия цялото лице на земята им с нозете на войската си и ще ги предам на разграбване.

8. Долищата и потоците ще се напълнят с техни ранени, и реката, заприщена с труповете им, ще прелее;

9. а техните пленници ще пръсна по краищата на цялата земя.

10. Ти пък, като отидеш, завладей за мене всичките им области: които сами ти се предадат, тях запази до деня на тяхното изобличение;

11. а непокорните да не пощади окото ти: предай ги на смърт и на разграбване по цялата твоя земя.

12. Защото - жив съм аз, и силно е царството ми; което съм казал, ще извърша с ръката си.

13. Прочее не престъпвай в нищо думите на господаря си, а бездруго изпълни, както ти заповядах, и неотложно изпълни.

14. Олоферн, като излезе отпред лицето на господаря си, повика при себе всички сановници, пълководци и началници на асирийската войска,

15. преброи за битка отбор мъже, както му заповяда господарят му, сто и двайсет хиляди, и конници стрелци дванайсет хиляди,

16. и нареди ги в такъв ред, както се нарежда войска, кога отива на битка.

17. Той взе голямо множество камили, осли и мулета за обоза им, а овци, волове и кози, тям за ядене - безброй,

18. и много храна за всички, и твърде много злато и сребро от царския дом.

19. И потегли на поход с цялата си войска, за да изпревари цар Навуходоносора и да покрие цялото земно лице на запад с колесници, конница и със своята отбор пехота.

20. И с него тръгнаха съюзници твърде много - като скакалци и като земния пясък, тъй че поради множеството не можеха и да се преброят.

21. Като изминаха три дена път от Ниневия до предната страна на равнина Вектелет, те възвиха от Вектелет, близо до планината, която лежи наляво от горна Киликия.

22. Оттам, като взе цялата си войска - пешаци, конници и колесниците си, отиде в планинската страна,

23. разби фудяните и лудяните и оплени всички синове на Расиса и синовете на Исмаила, които живееха в пустинята на юг към земята Хелеонска.

24. После, като проброди Ефрат, той мина през Месопотамия и разруши всички високи градове при поток Аврон до входа в морето.

25. Като превзе областите на Киликия, изби всички, които му се противиха, дойде до областите на Иафета, които лежаха към юг пред Арабия,

26. обиколи всички синове на Мадиам, изгори жилищата им и разграби стадата им.

27. После се спусна в равнината на Дамаск, по пшенична жетва, изгори всичките им ниви, изтреби стадата овци и волове, разграби градовете им, опустоши полетата им и изби с острието на меч всичките им момци.

28. Страх и ужас обзе жителите в приморската страна, които живееха в Сидон и Тир, жителите на Сур и Окина и всички жители на Иемнаан, - и всички обитатели на Азот и Аскалон силно се уплашиха от него.

2. ето, ние, раби на великия цар Навуходоносора, падаме пред тебе: прави с нас, що ти е воля.

3. Ето пред тебе са: и заселищата ни, и всичките ни места и всички ниви с пшеница, и стада овци и волове, и всички наши жилищни постройки: употребявай ги, както щеш.

4. Ето и градовете ни и жителите им твои раби: иди и прави с тях, както бъде угодно на очите ти.

5. Дойдоха при Олоферна мъжете и му предадоха тия думи.

6. Тогава той отиде в приморската страна с войската си, заобиколи със стража високите градове и взе от тях отбор мъже за свои съратници.

7. А те и цялата им околност го посрещнаха с венци, радостни викове и тимпани.

8. А той разори всичките им оброчища и изсече дъбравите им: нему бе заповядано да изтреби всички богове на оная земя, та всички народи да служат едному Навуходоносору, и всички народи и всички техни племена го призоваваха като бог.

9. Като дойде при Ездрилон, близо до Дотея, която лежи срещу голямата Иудейска теснина,

10. той се разположи на стан между Гавай и града на скитите и остана там цял месец, за да събере всичкия обоз на войската си.

2. твърде много се уплашиха от него и трепереха за Иерусалим и за храма на своя Господ Бог;

3. защото неотдавна се бяха върнали от плен, неотдавна се бе събрал целият иудейски народ и бяха осветени от осквернение съдовете, жертвеникът и домът Господен.

4. Те пратиха по всички предели на Самария, Кония, Ветерон, Велмен и Иерихон, и в Хова, Есора и в Салимската равнина,

5. завзеха всички върхове по високите планини, оградиха със стени намиращите се в тях заселища и скътаха запаси от жито за в случай на война, понеже нивите им бяха неотдавна пожънати.

6. А великият свещеник Иоаким, който беше ония дни в Иерусалим, написа до жителите на Ветилуя и на Ветоместем, срещу Ездрилон, в предната страна на равнината, близо до Дотаим, -

7. да завземат проходите в планинската страна, защото през тях се влизаше в Иудея, и лесно им беше да попречат на приходящите, понеже проходът беше тесен дори за двама души.

8. Израилевите синове направиха тъй, както им заповяда великият свещеник Иоаким и старейшините на цял израилски народ, които бяха в Иерусалим.

9. И с голямо усърдие викнаха към Бога всички мъже на Израиля и смириха душите си с голямо усърдие:

10. те и жените им, и децата им, и добитъкът им; а всеки пришълец и наемник и купен за сребро препасаха с вретище кръста си.

11. И всеки израилски мъж и всяка жена, деца и жители на Иерусалим паднаха пред храма, посипаха с пепел главите си, разстлаха пред Господа вретищата си,

12. облякоха жертвеника във вретище и прилежно и единодушно викаха към Бога Израилев, щото Той да не предаде, за радост на езичниците, децата им на разграбване, жените им на плячка, градовете от тяхното наследие на разорение, светините им на осквернение и поругание.

13. И Господ чу гласа им и погледна милостиво на скръбта им; и в цяла Иудея и в Иерусалим народът много дни пости пред светилището на Господа Вседържителя.

14. А Иоаким, великият свещеник, и всички предстояващи пред Господа свещеници, Негови служители, препасани с вретище през кръста, принасяха непрестанни всесъжения, обети и драговолни дарове от народа.

15. На кидарите им имаше пепел, и те с все сила викаха към Господа, да посети с милост целия дом Израилев.
ГЛАВА 5.
1. Между това, на Олоферна, военачалник на асирийската войска, биде обадено, че Израилевите синове се приготвили за война: затворили проходите в планинската страна и укрепили със стени всеки връх на високата планина, а в равнините направили прегради.

2. Той се много разгневи и, като повика всички началници моавски и вождове амонски и всички управители на приморската страна, каза им:

3. кажете ми, синове ханаански, какъв е тоя народ, който живее в планинската страна, какви са населените от тях градове, имат ли много войска, в какво се състои тяхната сила и крепост, кой е турен тям за цар, предводител на войската им,

4. и защо те повече от всички, които живеят на запад, упорствуват да излязат да ме посрещнат?

5. Ахиор, предводител на всички синове амонски, му рече: изслушай, господарю мой, дума от устата на твоя раб; аз ще ти кажа истината за тоя народ, който живее близо до тебе в тая планинска страна, и не ще излезе лъжа из устата на твоя раб.

6. Тоя народ произхожда от халдеите.

7. Те се бяха заселили преди в Месопотамия, понеже не искаха да служат на боговете на бащите си, които бяха в Халдейската земя,

8. отклониха се от пътя на своите прадеди и почнаха да се кланят на Бога Небесни, на Бога, Когото те познаха; и халдеите ги изгониха от лицето на своите богове, - и те побягнаха в Месопотамия и дълго живяха там.

9. Но техният Бог каза да излязат из мястото на преселението и да отидат в Ханаанската земя; те се заселиха там и твърде много се обогатиха със злато, сребро и с много добитък.

10. Оттам те отидоха в Египет, понеже глад покри лицето на Ханаанската земя, и останаха там, доде намираха прехрана, и се умножиха там дотолкова, че родът им нямаше брой.

11. Против тях се подигна египетският цар, употреби срещу им хитрост, като ги обременяваше с работа и с правене тухли, и ги обърна на роби.

12. Тогава те викнаха към своя Бог, и Той порази цялата Египетска земя с неизлечими язви, и египтяни ги прогониха от себе си.

13. Бог изсуши пред тях Червено море

14. и ги води по пътя за Синай и за Кадис-Варни: те изгониха всички жители в тая пустиня,

15. заселиха се в земята на аморейци, със силата си изтребиха всички есевонци, преминаха Иордан, завладяха цялата планинска страна

16. и, като пропъдиха от себе си хананейци, ферезейци, иевусейци, сихемци и всички гергесейци, живяха в нея много дни.

17. И докле не съгрешиха пред своя Бог, щастието беше с тях, защото с тях беше Бог, Който мрази неправдата.

18. Но, щом се отклониха от пътя, който Той им завеща, претърпяха в много войни твърде силни поражения, откарани бяха в плен в чужда земя, храмът на техния Бог биде разрушен, и градовете им превзеха неприятели.

19. А сега, като се обърнаха към своя Бог, те се върнаха от местата, дето бяха пръснати, завладяха Иерусалим, в който е светилището им, и се заселиха в планинската страна, понеже беше пуста.

20. И сега, повелителю-господарю, ако тоя народ е в заблуждение и те грешат пред своя Бог, и ние забележим, че в тях има тая съблазън, ние ще идем и ще ги победим.

21. Ако пък у тоя народ няма беззаконие, нека се отдалечи моят господар, да не би да ги защити Господ, и техният Бог да бъде с тях, та да станем за срам на цялата земя.

22. Когато Ахиор свърши тая реч, целият народ, който стоеше около шатрата, възропта, а велможите на Олоферна и всички, които населяваха приморието и земята Моавска, задумаха: да бъде веднага убит;

23. защото ние не ще се уплашим от Израилевите синове: това е народ, който няма ни войска, ни сила, за да се опълчи здраво.

24. И тъй, да вървим, повелителю Олоферне, те ще станат плячка на цялата ти войска.

2. кой си ти, Ахиоре, с наемниците Ефремови, дето ни напророкува днес и рече, да не воюваме с израилския народ, понеже техният Бог ги защищава? А кой е Бог, та не Навуходоносор? Той ще прати силата си и ще ги изличи от лицето на земята, - и техният Бог не ще ги избави.

3. А ние, негови раби, ще ги поразим като едного човека, и те не ще устоят срещу силата на конете ни.

4. Ние ще ги сгазим; планините им ще бъдат напоени с тяхна кръв, равнините им ще се напълнят с техни трупове, и стъпка от нозете им няма да противостои пред нашето лице, но с гибел ще погинат те, говори цар Навуходоносор, господар на цялата земя. Защото той рече, - и не напразно ще бъдат думите на заповедите му.

5. А ти, Ахиоре, наемник амонски, който изрече тия думи в деня на твоята неправда, от днес не ще видиш вече лицето ми, докле не отмъстя на тоя народ, дошъл от Египет.

6. Когато пък се върна, мечът на моята войска и тълпа от мои слуги ще мине по твоите ребра, - и ти ще паднеш между техните ранени.

7. Моите раби ще те отведат в планинската страна и ще те оставят в един от градовете на височините,

8. и там няма да умреш, докле не бъдеш с тях изтребен.

9. Ако пък се надяваш в сърцето си, че те не ще бъдат превзети, да не посърне лицето ти. Аз казах, и ни една от думите ми не ще пропадне.

10. И заповяда Олоферн на рабите си, които прислужваха в шатрата му, да хванат Ахиора, да го отведат във Ветилуя и предадат в ръцете на Израилевите синове.

11. Рабите му го хванаха и изведоха вън от стана на полето, а от средата на равнището се изкачиха в планинската страна и дойдоха при изворите, които бяха под Ветилуя.

12. Когато жителите от града навръх планината ги съзряха, грабнаха оръжието си и, като излязоха вън от града навръх планината, всички мъже-прашници пазеха прохода си и хвърляха върху тях камъни.

13. А те, като се приближиха до планината, вързаха Ахиора, оставиха го хвърлен при полите на планината и се върнаха при господаря си.

14. А синовете Израилеви, които бяха излезли из града си, спряха се над него, развързаха го, доведоха го във Ветилуя и го представиха на градските си началници,

15. каквито през ония дни бяха Озия, син на Миха от Симеоновото коляно, Хаврий, син на Готониила, и Хармий, син на Мелхиила.

16. Те свикаха всички градски старейшини; и стекоха се на събранието всичките им момци и жени, и изправиха Ахиора всред целия свой народ, и Озия го попита за случката.

17. В отговор той им предаде думите на Олоферновото събрание и всички думи, които Олоферн издума посред началниците на Асуровите синове, и всички високомерни речи на Олоферна за Израилевия дом.

18. Тогава народът падна, поклони се Богу и извика:

19. Господи, Боже Небесний, погледни тяхната гордост и помилувай смирението на нашия род, и погледни милостиво към лицето на осветените за Тебе в тоя ден.

20. И утешиха Ахиора и го похвалиха.

21. После Озия го взе от събранието у дома си и направи гощавка за старейшините, - и цялата оная нощ те призоваваха на помощ Бога Израилев.
ГЛАВА 7.
1. На другия ден Олоферн заповяда на цялата си войска и на целия си народ, който му бе дошъл на помощ, да се приближат до Ветилуя, да завземат височините на планинската страна и да почнат война против Израилевите синове.

2. И в същия ден се дигнаха всичките им силни мъже: войската им се състоеше от сто и седемдесет хиляди ратници, пешаци, и дванайсет хиляди конници, освен обоза и пешаците, които бяха при тях, - а тия бяха голямо множество.

3. Като се спряха в долината близо до Ветилуя, при извора, те се простряха нашир от Дотаим до Велтем, а надлъж от Ветилуя до Киамон, който е срещу Ездрилон.

4. А Израилевите синове, като видяха множеството им, много се смутиха, и всеки говореше на ближния си: сега ще опустошат цялата земя, и нито високите планини, ни долините, нито хълмовете не ще издържат тежината им.

5. И всеки взе бойното си оръжие, запалиха огньове по кулите си и цялата нощ прекараха на стража.

6. На другия ден Олоферн изкара всичката си конница пред лицето на Израилевите синове, които бяха във Ветилуя,

7. разгледа проходите към града им, обиколи и завзе изворите на водите им и, като ги огради с войници, върна се при своя народ.

8. Но дойдоха при него всички началници на синовете Исавови и всички вождове на моавския народ и всички военачалници от приморието и рекоха:

9. изслушай, господарю наш, думата, за да няма загуба във войската ти.

10. Тоя народ от Израилеви синове се надява не на своите копия, а на височината на своите планини, дето живеят, защото не е лесно качването навръх планините им.

11. Затова, господарю, не воювай с тях тъй, както става обикновената война, - и нито един мъж от твоя народ няма да падне.

12. Ти остани в стана си, за да запазиш всеки мъж от войската си, а нека момците ти завземат водния извор, който изтича из полите на планината;

13. защото оттам взимат вода всички жители на Ветилуя, - и жажда ще ги измори, и те ще предадат града си; а ние с нашия народ ще се изкачим на ближните планински височини и ще се разположим там на стража, за да не излезе ни един човек из града.

14. И те ще се мъчат от глад, и жените им и децата им, и, преди да се допре до тях меч, ще паднат по улиците на своето местоживелище.

15. И ти ще им отвърнеш със зло, задето се възмутиха и те не посрещнаха с мир.

16. Понравиха се тия техни думи на Олоферна и на всичките му слуги, и той реши да постъпи тъй, както те казаха.

17. И дигна се полкът на Амоновите синове и с тях пет хиляди Асурови синове и, като се разположиха в долината, завзеха водите и водните извори на Израилевите синове.

18. А Исавовите синове и Амоновите синове се изкачиха и завзеха планинската област срещу Дотаим и изпратиха част от тях си на юг и на изток срещу Екревил, близо до Хус, който е при поток Мохмур; останалата пък асирийска войска се разположи в равнината и покри цялото земно лице: шатрите и обозът им с много народ обхвана твърде голямо пространство.

19. Израилевите синове извикаха към Господа, Бога свой, защото паднаха в униние, понеже всичките им врагове ги бяха заобиколили, и не можеха да побягнат от тях.

20. Около тях стоя цялата асирийска войска - пешаци, колесници и конницата им, - трийсет и четири дена; у всички ветилуйски жители се изпразниха всички съдове с вода,

21. запустяха водоемите, и ни един ден не можаха да пият вода до насита, защото им даваха да пият с мярка.

22. И отпаднаха децата им и жените им и момците, и в изнемога от жажда падаха по градските улици и по праговете на вратите, и вече у тях не остана сила.

23. Тогава целият народ - момци, жени и деца - се събра при Озия и при градските началници и с висок плач казваха на всички старейшини:

24. Бог да съди между вас и нас; вие ни сторихте голяма неправда, понеже не предложихте мир на Асуровите синове;

25. и сега ние нямаме помощник: Бог ни предаде в техни ръце, за да бъдем погубени от жажда и голяма гибел.

26. Повикайте ги сега и оставете народа на Олоферна и всичката му войска да разграби целия град,

27. защото по-добре ще ни бъде да станем тям за плячка: макар че ще бъдем техни роби, но пък душата ни ще бъде жива, и очите ни не ще видят смъртта на нашите младенци, на жените и децата ни, които се с душа разделят.

28. Призоваваме пред вас за свидетели небето и земята, Бога наши и Господа на отците ни, Който ни наказва за нашите грехове и за греховете на бащите ни; дано не постъпи по тия думи в днешния ден.

29. И те единодушно дигнаха голям плач всред събранието и високо викаха към Господа Бога.

30. Озия им рече: не падайте духом, братя! Нека потърпим още пет дена, в които Господ Бог наш ще обърне милостта Си към нас, защото Той не ще ни остави докрай.

31. Ако пък те изминат, и помощ не ни дойде, ще сторя по вашите думи.

32. И отпусна народа в техния стан, и те отидоха по стените и по кулите на своя град, а жените и децата прати по домовете им; и оставаха в града в голяма скръб.