Книга моисеева битие глава в начало Бог сътвори небето и земята

2. Господ подигна духа на персийския цар Кира, и той обяви по цялото си царство устно и писмено:

3. тъй казва Кир, цар персийски: Господ Израилев, Господ Всевишний ме постави за цар на вселената

4. и ми заповяда да Му построя дом в Иерусалим, що е в Иудея.

5. И тъй, който между вас е от Неговия народ, да бъде неговият Господ с него, и нека иде в Иерусалим, що е в Иудея, да строи дом на Господа Израилев: Той е Господ, Който живее в Иерусалим.

6. Затова, колкото от тях живеят наоколо, нека им помогнат местните жители със злато и сребро,

7. подарявайки коне и добитък и други оброчни приноси за храма Господен в Иерусалим.

8. Подигнаха се старейшините на племената от Иудиното и Вениаминово коляно, и свещеници, и левити, и всички, чийто дух Господ подбуди, да идат и строят дома Господен в Иерусалим;

9. а които живееха в съседство с тях, помагаха им с всичко: със сребро и злато, с коне и добитък и с твърде много оброчни приноси от ония, чийто дух бе подбуден.

10. И цар Кир изнесе свещените съдове Господни, които Навуходоносор бе пренесъл от Иерусалим и поставил в своето капище.

11. А като ги изнесе Кир, цар персийски, предаде ги на Митридата, свой съкровищник,

12. а чрез него бидоха предадени на Саманасара, княз иудейски.

13. Техният брой беше: възливалници златни - хиляда, възливалници сребърни - хиляда, сребърни кадилници - двайсет и девет, чаши златни - трийсет, сребърни - две хиляди четиристотин и десет, и други съдове - хиляда.

14. Всички пренесени съдове, сребърни и златни, бяха пет хиляди четиристотин шейсет и девет.

15. Занесе ги Саманасар и върналите се с него от вавилонския плен в Иерусалим.

16. А в царуването на Артаксеркса, цар персийски, Вилем и Митридат, Тавелий и Ратим, Веелтетъм и писар Самелий и други, които се бяха наговорили с тях и живееха в Самария и другаде, му писаха следното писмо:

17. До царя-господаря Артаксеркса, - твоите раби Ратим, дееписец, и Самелий, писар, и други от техния съвет, и съдиите, които са в Келе-Сирия и Финикия.

18. Да бъде сега известно на царя-господаря, че излезлите от вас при нас иудеи, дошли в Иерусалим, в този изменнически и коварен град, уреждат му стъгди, подновяват стени и полагат основи на храма.

19. И тъй, ако тоя град бъде изграден, и стените му свършени, то не само че не ще се съгласят да плащат данък, но и ще се дигнат против царете.

20. И понеже е вече наченат градежът на храма, ние намерихме за добре да не занемарим това,

21. а да обадим на царя-господаря, не ще ли благоволиш да погледнеш в книгите на твоите бащи;

22. ще намериш записано за това в паметните книги и ще узнаеш, че тоя град е бил изменнически и е смущавал царе и градове,

23. а иудеите - отметници, които са правили вечно заговори в него, поради което и бе опустошен тоя град.

24. И тъй, известяваме ти сега, царю-господарю, че, ако се построи тоя град и се подновят стените му, за тебе няма да има проход към Келе-Сирия и Финикия.

25. Тогава царят написа в отговор на дееписеца Ратима, на Веелтетма и на писаря Самелия и на другите, които се бяха наговорили с тях и които живееха в Самария, Сирия и Финикия, следното:

26. Прочетох писмото, що ми пратихте, и заповядах да прегледат; и намери се, че тоя град отдавна въстава против царете,

27. и людете в него подигат бунтове и войни, и че имало в Иерусалим силни и мощни царе, които владеели и събирали данък от Келе-Сирия и Финикия.

28. Затова заповядах сега да забранят на тия люде да строят тоя град, и да се наблюдава, щото нищо повече да се не прави,

29. та да нямат по-нататък успех злонамерените предприятия за безпокойство на царете.

30. Като прочетоха писаното от цар Артаксеркса, Ратим и писар Самелий и наговорилите се с тях бързо тръгнаха за Иерусалим с конница и с народно опълчение

31. и взеха да спират строещите. Тъй се спря градежът на иерусалимския храм до втората година от царуването на Дария, цар персийски.
ГЛАВА 3.
1. Цар Дарий даде голяма гощавка на своите поданици, на домашните си и на всички велможи на Мидия и Персия,

2. и на всички сатрапи, военачалници и началници на подвластните му страни от Индия дори до Етиопия - в сто двайсет и седем сатрапии.

3. Па ядоха, пиха, наситиха се и се разотидоха; а цар Дарий отиде в спалнята си, спа и сетне се събуди.

4. В това време трима младежи телопазители, които пазеха тялото царево, казаха си един другиму:

5. нека всеки от нас каже една дума за това, що е най-силно от всичко. И чиято дума излезе по-умна от другите, нему цар Дарий ще даде големи дарове и голяма награда,

6. и той ще се облича с багреница, ще пие от златни съдове, ще спи на злато, ще се вози в колесница, карана от коне със златни юзди, ще носи на глава превръзка от висон и огърлие на шия,

7. ще седне втори след Дария за своята мъдрост и ще се нарича Дариев роднина.

8. И веднага, като написа всеки думата си, запечатаха я и туриха под възглавието на цар Дария, казвайки:

9. като стане царят, ще му подадат това писано, и за когото признае царят и тримата велможи персийски, че думата му е по-умна, нему ще се даде преднина, както е написано.

10. Един написа: от всичко най-силно е виното.

11. Вторият написа: най-силен е царят.

12. Третият написа: по-силни са жените, ала над всичко одържа победа истината.

13. И ето, кога царят стана, подадоха му това писано, и той го прочете.

14. И проводи да повикат всички персийски и мидийски велможи, всички сатрапи, военачалници, областеначалници и съветници,

15. па седна в съвещателната палата, и прочетоха пред него писаното.

16. И каза: повикайте тия младежи, нека те обяснят думите си. Повикаха ги и влязоха.

17. И каза им: обяснете ни написаното. - Начена първият, който казваше за силата на виното, и говори тъй:

18. О, мъже, колко е силно виното! То довежда в помрачение ума на всички, които го пият;

19. то прави ума на цар и сиромах, на роб и свободен, на беден и богат, еднакъв ум;

20. и превръща всякой ум на радост и веселие, та човек забравя всяка скръб и всеки дълг,

21. и всички сърца прави то богати, тъй че никой не мисли ни за цар, ни за сатрап, а всекиго принуждава да говори за своите таланти.

22. Кога се напият, забравят приязън към приятели и братя и веднага вадят нож,

23. а кога изтрезнеят от виното, не помнят, какво са вършили.

24. О, мъже, не е ли от всичко най-силно виното, щом кара към такива постъпки? И, като каза това, млъкна.

2. О, мъже, не са ли силни човеците, които владеят земята и морето и всичко, що е в тях?

3. Но царят ги надминава, владее над тях и им заповядва, и във всичко, каквото и да им каже, те му се покоряват.

4. Ако каже да се опълчат един против други, те изпълняват; ако ги прати против неприятели, те отиват и събарят планини, стени и кули,

5. и убиват и биват убивани, ала не престъпят царската дума: ако пък победят, донасят на царя всичко, що опленят, и всичко друго.

6. И ония, които не ходят на война и не се сражават, а работят земята, след сеитба, като съберат жетвата, и те носят на царя

8. и, подканяйки се един другиго, принасят данък на царя.

8. Той е само един; ако каже да се убива - убиват; каже ли да се прости - прощават; каже ли да бият - бият;

9. каже ли да се опустошава - опустошават; каже ли да се гради - градят; каже ли да се отсече - отсичат; каже ли да се насади - насаждат;

10. и целият му народ и войската му нему се покорява. Освен това, той си седи на трапезата, яде, пие и спи,

11. а те пазят наоколо му, и никой не може да се отдалечи и да си гледа работите, и не смеят да му бъдат непослушни.

12. О, мъже, не е ли от всички най-силен царят, когато му се тъй покоряват? - И млъкна.

13. Третият пък, който беше казал за жените и за истината, - той беше Зоровавел, - заговори:

14. О, мъже, велик е царят, велики са и мнозина човеци, и мощно е виното. Но кой господарува над тях и ги владее? Нали жените?

15. Жени са родили царя и целия народ, който владее морето и земята;

16. от тях са родени и от тях са откърмени ония, които садят лозя, от които се прави вино;

17. те правят дрехи за човеците и доставят украшения за тях, и човеците не могат без жени.

18. Ако мъжете съберат злато и сребро и всякакви драгоценности, и след това зърнат жена добролична и хубава,

19. оставят всичко и се спускат към нея и я гледат с отворени уста, и всички се прилепят към нея повече, отколкото към злато и сребро и към всяка драгоценност.

20. Човек оставя баща си, който го е възпитал, и земята си и се прилепя към жена си,

21. при жена си остава до смърт и забравя и баща, и майка, и земята си.

22. От това трябва да разберете, че жени владеят над вас. Не предприемате ли тежки работи, не се ли трудите и мъчите, не принасяте ли и не давате ли всичко на жените?

23. Взема човек меча си и излиза по пътищата да граби и краде, готов е да плува по море и по реки,

24. лъв среща и в тъма се скита; но открадне ли, отвлече или ограби нещо, занася го на любезната.

25. И човек обича повече жена си, нежели баща и майка.

26. Мнозина са полудявали поради жени и са ставали роби чрез тях.

27. Мнозина са загинали и пропаднали и съгрешили чрез жени.

28. Нима сега не ще ми повярвате? Не е ли велик царят с властта си? Не всички ли страни се боят да се допрат до него?

29. Аз видях него и Апамина, дъщеря на славния Вартака, царева наложница, да седи на царя отдясно;

30. тя снимаше короната от главата на царя и си я налагаше, а с лява ръка удряше царя по бузата.

31. И при все това царят я гледаше с отворени уста: ако тя му се усмихне, усмихва се и той; ако пък му се поразсърди, той я милва, за да се сдобри с нея.

32. О, мъже, как да не са силни жените, когато правят тъй?

33. Тогава царят и велможите се погледнаха един друг, а той начена да говори за истината.

34. О, мъже, не са ли силни жените? Голяма е земята и високо небето, и бързо е слънцето в своя ход, защото за един ден обхожда небесния кръг и пак се връща на мястото си.

35. Не е ли велик Оня, Който върши това? И истината е велика и по-силна от всичко.

36. Цяла земя призовава истината, и небето я благославя, и всички работи се стряскат и треперят пред нея. И в нея няма неправда.

37. Неправедно е виното, неправеден е царят, неправедни са жените, несправедливи са и всички човешки синове, па и всичките им работи са такива: няма в тях истина, и те ще загинат в неправдата си;

38. а истината пребъдва и остава силна винаги, и живее и владее от века до века.

39. В нея няма пристрастие и различаване: тя върши, каквото е справедливо, отбягвайки всичко несправедливо и лошо, и всички одобряват нейните работи.

40. В нейния съд няма нищо криво; тя е сила и царство, и власт, и величие през всички векове; благословен да е Бог на истината!

41. И престана да говори. И всички викнаха тогава и казаха: велика е истината и най-силна от всичко.

42. Тогава царят му каза: искай, каквото щеш, повече от написаното, и ще ти дадем, понеже ти се показа най-мъдър; ти ще седиш до мене и ще се наричаш мой роднина.

43. Тогава тоя каза на царя: спомни си обещанието, що го даде в оня ден, когато прие царството си, че ще построиш Иерусалим,

44. и ще върнеш всички съдове, взети от Иерусалим, които Кир бе отнел, когато даде оброк да разори Вавилон, и се обеща да ги изпрати там.

45. А ти се обеща да въздигнеш храма, що го бяха изгорили идумеите, когато халдеите опустошиха Иудея.

46. И за това същото сега те моля, царю-господарю, и те умолявам, и в това е твоето величие: моля те да изпълниш обещанието, което с устата си обеща на Небесния Цар да изпълниш.

47. Тогава цар Дарий стана и го целуна и му написа писма до всички управители и областеначалници, и военачалници и сатрапи - да го пропуснат, а с него заедно и всички, които отиват да строят Иерусалим.

48. Също писа писма до всички местни началници в Келе-Сирия и Финикия и до ония в Ливан - да привозват от Ливан в Иерусалим кедрови дървета и да му помагат да строи града.

49. Писа да бъдат свободни и всички иудеи, които тръгват от царството за Иудея, та никой от властниците, - областен началник, сатрап и управител, да не отива до вратата им,

50. а цялата страна, която те владеят, да бъде освободена от данък, и идумеите да оставят иудейските села, които владеят;

51. също, да се дава за градежа на храма всяка година по двайсет таланта, докле бъде построен;

52. и за принасяне върху жертвеника всекидневни всесъжения, освен отредените седемнайсет, даваше се още по десет таланта на година;

53. и всички, които отиват от Вавилон, да имат свобода да строят града, както те, тъй и потомците им и всички свещеници, които отидат.

54. Писа тъй също и за издръжката и за служебното облекло на свещениците.

55. Писа да се дава издръжка и на левитите до оня ден, когато се свърши храмът и се построи Иерусалим;

56. и на всички, които пазят града, поръча да се дава заплата и храна.

57. Отстъпи и всички съдове, които Кир бе отбрал от Вавилон; и всичко, що бе заповядал Кир да се направи, и той заповяда да се изпълни и проводи в Иерусалим.

58. И когато излезе момъкът, подигна лице към небето срещу Иерусалим, поблагодари на Царя Небесни и каза:

59. от Тебе победа, от Тебе мъдрост, и Твоя е славата, аз пък съм Твой раб.

60. Благословен си Ти, Който си ми дарил мъдрост, и благодаря Ти, Господи, Боже на отците ни.

61. И като взе писмата, тръгна и отиде във Вавилон, и обади на всичките си братя.

62. И те поблагодариха Бога на отците си, задето им е дарувал свобода и разрешение

63. да идат и строят Иерусалим и храма, наречен на името Му. И ликуваха с музика и веселие седем дена.
ГЛАВА 5.
1. След това бидоха избрани, за да тръгнат, родоначалниците според колената им, и жените им, и синовете им, и дъщерите им, и слугите им, и слугините им с добитъка им.

2. Дарий проводи с тях хиляда конника, за да ги заведат смиром в Иерусалим, с музика, с тимпани и тръби.

3. И всичките им братя се радваха, и царят им позволи да вървят заедно.

4. Ето имената на мъжете, които отидоха, според родовете им в колената по тяхното старшинство:

5. свещениците, синове Финеесови, синове Ааронови; Иисус, син на Иоседека, Сареев син, и Иоаким, син на Зоровавеля, Салатиилев син, от Давидовия дом, от рода на Фареса, а от Иудово коляно,

6. който говори пред персийския цар Дария мъдрите думи на втората година от царуването му, в месец нисан, първи месец.

7. Ето иудеите, излезли от преселническото пленство, които бе преселил във Вавилон Навуходоносор, вавилонски цар,

8. и които се върнаха в Иерусалим и в другите места на Иудея, всеки в своя град, - излезли със Зоровавеля и с Иисуса, Неемия, Зарея, Рисея, Енинея, Мардохея, Веелсара, Асфараса, Реелия, Роима, Ваана - техни началници.

9. Броят на народа с началниците му: синове Форосови - две хиляди сто седемдесет и двама; синове Сафатови - четиристотин седемдесет и двама;

10. синове Аресови - седемстотин петдесет и шест;

11. синове Фаат-Моавови, заедно с Иисусовите и Иоавовите синове - две хиляди осемстотин и дванайсет;

12. синове Иламови - хиляда двеста петдесет и четири; синове Затуеви - деветстотин седемдесет и пет; синове Хорвеови - седемстотин и пет; синове Ваниеви - шестстотин четирийсет и осем;

13. синове Виваеви - шестстотин трийсет и три; синове Аргеови - хиляда триста двайсет и двама;

14. синове Адоникамови - шестстотин трийсет и седем; синове Вагоеви - две хиляди шестстотин и шест; синове Адинови - четиристотин петдесет и четири;

15. синове Атирови от Езекия - деветдесет и двама; синове Киланови и Азинанови - шейсет и седем; синове Азарови - четиристотин трийсет и двама;

16. синове Анисови - сто и един; синове Аромови - трийсет и двама; синове Васаеви - триста двайсет и трима; синове Арсифуритови - сто и двама;

17. синове Ветирусови - три хиляди и пет; синове Ветломонски - сто двайсет и трима;

18. от Нетофас - петдесет и пет; от Анатот - сто петдесет и осем; от Ветасмон - четирийсет и двама;

19. от Кариатира - двайсет и пет; от Кафир и Вирог - седемстотин четирийсет и трима;

20. хадиасейци и амидейци - четиристотин двайсет и двама; от Кирам и Гавис - шестстотин двайсет и един;

21. от Макалон - сто двайсет и двама; от Ветолий - петдесет и двама; синове Нифисови - сто петдесет и шест;

22. синове Каламолалови и Онусови - седемстотин двайсет и пет; синове Иерехови - двеста четирийсет и пет;

23. синове Санаасови - три хиляди триста и един.

24. Свещеници, синове на Иеду, син Иисусов, заедно със синовете Санасивови - деветстотин седемдесет и двама; синове Емирутови - хиляда петдесет и двама;

25. синове Фасурови - хиляда четирийсет и седем; синове Хармиеви - хиляда и седемнайсет.

26. Левити, синове Иисусови, Кадмиилови, Ванови и Судиеви - седемдесет и четири.

27. Свещенопевци, синове Асафови - сто и четирийсет.

28. Вратари, синове Салумови, синове Атарови, синове Толманови, синове Дакувови, синове Атитови, синове Товисови - всичко сто трийсет и девет.

29. Служители при храма, синове Исавови, синове Асифови, синове Таваотови, синове Кирасови, синове Судови, синове Фалееви, синове Лаванови, синове Агравови,

30. синове Акудови, синове Утови, синове Китавови, синове Акавови, синове Сиваеви, синове Ананови, синове Катуови, синове Гедурови,

31. синове Иаирови, синове Десанови, синове Ноеви, синове Хасевови, синове Казирови, синове Озиеви, синове Финоеви, синове Асарови, синове Вастаеви, синове Асанови, синове Манинови, синове Нафисови, синове Акуфови, синове Ахивови, синове Асувови, синове Фаракемови, синове Васалемови,

32. синове Меедови, синове Кутови, синове Хареови, синове Вархуеви, синове Серарови, синове Томоеви, синове Насиеви, синове Атефови,

33. синове на слугите Соломонови, синове Асапфиотови, синове Фарирови, синове Иилеви, синове Лозонови, синове Издаилови, синове Сафиеви,

34. синове Агиеви, синове Фахаретови, синове Савиеви, синове Саротови, синове Мисееви, синове Гасови, синове Адусови, синове Сувови, синове Аферови, синове Вародисови, синове Сафагови, синове Аломови:

35. всички служители при храма и синовете на Соломоновите слуги - триста седемдесет и двама.

36. Ето излезлите от Термелет и Фелерс: началник техен - Харааталан и Аалар, -

37. но те не можаха да покажат своите бащинии и родове, че са от Израил, - синове Даланови, синове Ваенанови, синове Некоданови - шестстотин петдесет и двама.

38. Имаше и свещеници, които вършеха свещена служба, но в описа не се намериха: синове Овдиеви, синове Аквосови, синове на Иаду, който бе женен за Авгия, дъщеря на Верзелия, та се наричаше с негово име.

39. И понеже родословната им записка, когато бе поискана, не се намери в описа, те бидоха отлъчени от свещенството.

40. И каза им Неемия и Атария, да не участвуват в светините, докле не се издигне свещеник, облечен с урим и тумим.

41. А всички израилтяни от дванайсет години и нагоре, освен слуги и слугини, бяха четирийсет и две хиляди триста и шейсет; техни слуги и слугини - седем хиляди триста четирийсет и седем; певци и псалмопевци - двеста четирийсет и пет.

42. Камили - четиристотин трийсет и пет, коне - седем хиляди трийсет и шест, мъски - двеста четирийсет и пет, впрегатен добитък - пет хиляди петстотин двайсет и пет.

43. Някои от родоначалниците, когато дойдоха при Божия храм в Иерусалим, дадоха оброк да въздигнат тоя дом на мястото му според силата си

44. и да внесат в храмовата съкровищница за градеж хиляда мнаси злато, пет хиляди мнаси сребро и сто свещенишки одежди.

45. И поселиха се свещениците и левитите и някои от народа в Иерусалим и областта му, а свещенопевците и вратарите и целият Израил - по своите селища.

46. А когато настана седмият месец, и синовете Израилеви бяха вече всички по владенията си, събраха се единодушно всички на открито място при първите порти на изток.

47. Тогава стана Иисус, син Иоседеков, и братята му, свещеници, и Зоровавел, син Салатиилев, и братята му, и съградиха жертвеник на Бога Израилев,

48. за да принасят върху него всесъжение, както е заповядано в книгата на Моисея, Божия човек.

49. Събраха се при тях и от други народи, каквито имаше по оная земя, и съградиха жертвеник на свое място, защото бяха във вражда с тях, и надделяваха им всички народи, каквито имаше в оная земя; и те принасяха своевременно жертви и всесъжения Господу, утрени и вечерни.

50. И празнуваха празник Шатри, както заповядва законът, принасяйки: всекидневни жертви, както трябваше,

51. и после - непрестанни приноси и жертви съботни, новомесечни и на всички свети празници.

52. И всички, които бяха обещали Богу оброк, от новолунието на седмия месец почнаха да принасят Богу жертви, макар храмът да не бе още съграден.

53. И даваха пари на каменоделци и дърводелци, и питие и храна, и кола на сидонци и тирци, за да привозват от Ливан кедрови дървета, като ги поставяха на салове в Иопийското пристанище, според заповедта, дадена тям от персийския цар Кира.

54. А на втората година, на втория месец, след пристигането при Божия храм в Иерусалим, Зоровавел, син Салатиилев, и Иисус, син Иоседеков, и братята им, и свещеници и левити и всички, които бяха дошли от плен в Иерусалим,

55. туриха основа на Божия храм в новолунието на втория месец, втората година след пристигането им в Иудея и Иерусалим,

56. и поставиха двайсетгодишни левити за службите Господни. И застана Иисус, синовете му и братята му, и брат Кадмиил, и синовете Имадавунови, и синовете на Иода, син Илиадудов, със синове и братя, - всички левити, подбуждайки единодушно към службите в Господния дом. И строителите съградиха Господния храм.

57. И застанаха свещениците в одежди със свирала и с тръби, и левитите, синове Асафови, с кимвали, като възпяваха Господа и прославяха Го според устава на Давида, царя израилски,

58. и възгласяха в песни, прославяйки Господа, че Неговата благост и слава са вовеки над цял Израил.

59. И целият народ тръбеше и викаше с висок глас, прославяйки Господа, че домът Господен се е възстановил.

60. А по-старите свещеници, левити и родоначалници, които бяха видели предишния храм, дойдоха сега при градежа с плач и голям вик,

61. мнозина пък - с тръби и с радостни високи възклицания,

62. тъй че народът не чуваше тръбите поради вика на людете, макар събранието да тръбеше силно, та се чуваше надалеко.

63. Чуха враговете на Иудино и Вениаминово коляно и дойдоха да узнаят, какво значи тоя тръбен звук.

64. И узнаха, че върналите се от плен строят храм на Господа, Бога Израилев.

65. И дойдоха при Зоровавеля, при Иисуса и при родоначалниците и им казаха: ще строим и ние заедно с вас;

66. защото и ние като вас слушаме вашия Господ и Му принасяме жертви от дните на асирийския цар Асвакафаса, който ни пресели тук.

67. Тогава Зоровавел, Иисус и началниците на Израилевите племена им казаха: с вас няма да строим дом на Господа, нашия Бог;

68. ние сами ще го строим Господу, Богу Израилеву, според както ни заповяда Кир, цар персийски.

69. Тогава народите на оная земя, като нападнаха на живеещите в Иудея и ги обсаждаха, пречеха на градежа

70. и, отвличайки народа с коварство и провеждайки смутове, пречеха да се довърши градежът през всичкото време, докле беше жив цар Кир, и спряха градежа за две години, докле се възцари Дарий.

2. Тогава стана Зоровавел, син Салатиилев, и Иисус, син Иоседеков, и почнаха да градят Господния дом в Иерусалим, в присъствие на Господните пророци, които им помагаха.

3. В това време дойде при тях Сисини, управител на Сирия и Финикия, и Сатравузан и другарите им, та им казаха:

4. с чие позволение вие градите тоя дом и тоя покрив и всичко друго вършите? И кои са строителите, които вършат това?

5. Но иудейските старейшини намериха милост от Господа, Който се смили над пленството,

6. и не им запретиха да строят, докле не обадят за тях на Дария. И получиха отговор.

7. Ето препис от писмото, което писа Сисини и което пратиха на Дария: Сисини, управител на Сирия и Финикия, и Сатравузан и другарите, началници в Сирия и Финикия, до цар Дария - поздрав.

8. Да бъде всичко известно на нашия цар-господар, че, като дойдохме в Иудейската област и влязохме в град Иерусалим, намерихме там върнали се от плен иудейски старейшини,

9. които градят нов голям дом на Господа от скъпи дялани камъни, влагайки в зидовете дървета;

10. и тия работи се вършат присърце, и делото върви успешно в ръцете им и се върши с голямо великолепие и грижа.

11. Тогава попитахме тия старейшини, думайки: по чия заповед строите тоя дом и вършите тия работи?

12. Прочее ние ги питахме, за да ти обадим и ти напишем за техните началници, и поискахме от тях именен списък на водачите им.

13. А те ни отговориха: ние сме раби на Господа, Който е създал небето и земята.

14. Тоя дом много години преди това е бил строен от велик и силен цар израилски, и бил свършен.

15. Но понеже бащите ни прогневявали с греховете си небесния Господ Израилев, Той ги предал в ръцете на Навуходоносора, цар вавилонски, цар на халдеите.

16. Те разорили и изгорили тоя дом, а народа отвели в плен във Вавилон.

17. Но в първата година след възцаряването на Кира над Вавилонската земя, цар Кир заповядал да се построи тоя дом.

18. И свещените съдове, златни и сребърни, които Навуходоносор изнесъл от иерусалимския храм и поставил в своето капище, цар Кир пак изнесъл от капището вавилонско и ги предал на княз Саманасара-Зоровавеля.

19. И заповядано му било да занесе всички тия съдове и постави в иерусалимския храм и да построи храма Господен на мястото му.

20. Тогава Саманасар дошъл и турил основа на Господния дом в Иерусалим, и оттогава досега се строи и не е довършен.

21. Затова, царю, ако благоволиш, нека потърсят в книгохранилищата на цар Кира,

22. и ако се намери, че градежът на Господния дом в Иерусалим е ставал по волята на цар Кира, и бъде приятно на нашия цар-господар, нека ни се обади за знание.

23. Тогава цар Дарий заповяда да търсят по книгохранилищата вавилонски, и намериха в Екбатана, град в Мидийската област, едно място с една споменна записка, дето бе написано:

24. в първата година от Кировото царуване цар Кир заповяда да се построи домът Господен в Иерусалим, дето принасят жертви на огън, който не угасва.

25. Височината на храма - шейсет лакти, широчината - шейсет лакти, с три къщи от дялан камък и с една нова от туземно дърво, а разноските да стават от дома на цар Кира;

26. и свещените съдове на Господния дом, златни и сребърни, които Навуходоносор изнесъл от иерусалимския дом и пренесъл във Вавилон, да се върнат в иерусалимския дом, за да се поставят там, дето са си били.

27. Заповяда тъй също на Сисини, управител на Сирия и Финикия, и на Сатравузана и другарите им и на поставените в Сирия и Финикия началници, да се държат настрана от това място и да оставят Господния раб Зоровавеля, княз иудейски, и старейшините иудейски да си градят тоя Господен дом на мястото му.

28. Аз заповядах да се иззида съвършено и да се гледа, щото на върналите се от плен иудеи да се оказва съдействие, докле се свърши окончателно домът Господен,

29. и от данъците на Келе-Сирия и Финикия да се дава редовно на тия човеци, чрез княз Зоровавеля, за жертви Господу, за телци, овни и агнета.

30. Също тъй постоянно всяка година безпрекословно да се дава пшеница, сол, вино и дървено масло, както кажат свещениците, които са в Иерусалим, колкото отива всеки ден;

31. за да принасят Всевишному Богу жертви за царя и за децата му и да се молят за живота им.

32. При това да се разгласи, че ако някой престъпи или наруши нещо от написаното, да се вземе дърво от неговите собствени, и да бъде обесен на него, а имотът му да стане царски.

33. Затова и Господ, Чието име се призовава там, да погуби всеки цар и народ, който протегне ръка да попречи или стори какво-годе зло на тоя Господен дом в Иерусалим.

34. Аз, цар Дарий, наредих да бъде точно тъй.