Книга моисеева битие глава в начало Бог сътвори небето и земята

2. взеха присърце светото дело, като помагаха на старейшините и на свещеноначалниците иудейски.

3. И светото дело вървеше успешно, при пророчествата на пророците Агей и Захария.

4. И свършиха всичко по заповедта на Господа, Бога Израилев, и по волята на Кира, Дария и Артаксеркса, царе персийски.

5. Свърши се светият дом на двайсет и третия ден от месец адар, в шестата година на цар Дария.

6. И синовете Израилеви, свещеници, левити и другите, завърнали се от плен, които бяха поставени при храма, извършиха всичко според писаното в Моисеевата книга.

7. И принесоха в жертва за подновяване храма Господен сто вола, двеста овена, четиристотин агнета,

8. дванайсет козела за греховете на цял Израил, според броя на дванайсетте колена Израилеви.

9. А свещениците и левитите стояха по родове в одежди при службата на Господа, Бога Израилев, съгласно с Моисеевата книга, и вратарите при всяка врата.

10. И върналите се от плен синове Израилеви правиха Пасха в четиринайсетия ден на първия месеца, след като се очистиха свещеници и левити заедно,

11. а също и всички синове от пленството, понеже се очистиха: всички левити се очистиха заедно.

12. И заклаха пасхалии агнета за всички синове от пленството, за братята си, свещеници, и за себе си.

13. И ядоха синовете Израилеви, завърнали се от плен, всички, които избягнаха гнусотиите на народите от оная страна и потърсиха Господа.

14. И празнуваха празник Безквасници седем дена, радвайки се пред Господа,

15. че Той обърна към тях сърцето на асирийския цар, за да подкрепи ръцете им за службите на Господа, Бога Израилев.
ГЛАВА 8.
1. След тия събития, в царуването на персийския цар Артаксеркса, дойде Ездра, син на Азария, Зехрия, Хелкия, Салима,

2. Садука, Ахитова, Амария, Озия, Мемерота, Зарея, Сауя, Фока, Ависая, Финееса, Елеазара, Аарона първосвещеника.

3. Този Ездра дойде от Вавилон като учен, който знаеше закона Моисеев, даден от Господа, Бога Израилев,

4. и царят му направи чест, понеже той спечели благоволението му за всичките си молби.

5. Дойдоха с него в Иерусалим и някои от синовете Израилеви, от свещениците и левитите, свещенопевците и вратарите и служителите при храма,

6. на седмата година от царуването на Артаксеркса, в петия месец на същата седма година от царуването; защото, като излязоха от Вавилон в новолунието на първия месец, те стигнаха в Иерусалим, по даденото им от Господа честито пътуване, в новолунието на петия.

7. А Ездра полагаше голяма грижа, нищо да не изпусне от закона Господен и от заповедите, та да научи целия Израил на уредбите и съдбите.

8. Дойде и следната писмена заповед, дадена от цар Артаксеркса на Ездра, свещеник и четец на Господния закон:

9. цар Артаксеркс до Ездра, свещеник и четец на закона Господен, поздрав.

10. Като размислих човеколюбиво, заповядах, щото доброволно желаещите от иудейския народ и свещеници и левити, които са в нашето царство, да идат заедно с тебе в Иерусалим.

11. Които прочее желаят, нека се съберат и вървят, според както разсъдих аз и моите седем най-близки съветници;

12. нека видят, какво се върши в Иудея и Иерусалим съгласно със закона Господен,

13. и да отнесат в Иерусалим дарове на Господа Израилев, които обещах аз и моите близки, и всякакво злато и сребро, каквото се намери в земята Вавилонска, за Господа в Иерусалим, заедно с подаянията от народа за храма на техния Господ Бог, Който е в Иерусалим,

14. и заедно със златото и среброто - за волове, овни, агнета и за друго, което се отнася към това,

15. за да се принасят жертви Господу върху жертвеника на техния Господ Бог в Иерусалим.

16. И всичко, каквото и да поискаш с братята си да направиш с това злато и сребро, прави по волята на твоя Бог.

17. И свещените съдове Господни, дадени тебе за употреба в храма на твоя Бог в Иерусалим, постави пред Господа, Бога твой.

18. И друго, що ти потрябва за нуждите в храма на твоя Бог, давай от царското съкровище.

19. И ето аз, цар Артаксеркс, заповядах на ковчежниците в Сирия и Финикия, всичко, що поиска Ездра, свещеник и четец на закона на Бога Всевишни, редовно да му дават - дори до сто таланта сребро,

20. също и пшеница до сто кора и вино - до сто мери.

21. И всичко друго по закона Божий грижливо да се принася на Бога Всевишни, за да не падне гняв върху царството на царя и на синовете му.

22. И още ви казвам, да се не взима никакъв данък или друг налог от никои свещеници и левити, свещенопевци и вратари, служители на храма и писари на тоя храм, и никой да няма власт да им налага каквото и да е.

23. А ти, Ездра, с мъдрост Божия, постави началници и съдии, за да съдят по цяла Сирия и Финикия всички, които знаят закона на Бога твой, а които не знаят, поучавай:

24. и всички ония, които престъпят закона на Бога твой, или царския закон, нека бъдат непременно наказвани - било със смърт, или с телесно наказание, било с парична глоба, или с изгонване.

25. Тогава ученият Ездра каза: благословен единий Господ Бог на отците ми, Който вложи в сърцето на царя да прослави дома му в Иерусалим

26. и Който ме почете пред царя и пред съветниците и пред всички негови близки и велможи.

27. И аз се ободрих с помощта на Господа, Бога мой, и събрах мъжете израилски, за да идат с мене.

28. И ето началниците според родовете им и по старейшинство, които излязоха с мене от Вавилон през царуването на цар Артаксеркса:

29. от синовете Финеесови - Гирсон; от синовете Итамарови - Гамалиил; от синовете Давидови - Латус, син Сехениев;

30. от синовете Форосови - Захария, и с него се записаха сто и петдесет души;

31. от синовете Фаатмоавови - Елиаония, син Зареев, и с него двеста души;

32. от синовете Затоеви - Сехения, син Иезилов, и с него триста души; от синовете Адинови - Овит, син Ионатов, и с него двеста и петдесет души;

33. от синовете Иламови - Иесия, син Готолиев, и с него седемдесет души;

34. от синовете Сафатиеви - Зараия, син Михаилов, и с него седемдесет души;

35. от синовете Иоавови - Авадия, син Иезилов, и с него двеста и дванайсет души;

36. от синовете Ваниеви - Асалимот, син Иосафиев, и с него сто и шейсет души;

37. от синовете Вавиеви - Захария, син Виваев, и с него двайсет и осем души;

38. от синовете Астатови - Иоан, син Акатанов, и с него сто и десет души;

39. от синовете Адоникамови излязоха последните от тях; ето имената им: Елифала, син Иеуилов, и Самей, и с тях седемдесет души;

40. от синовете Вагоеви - Утий, син Исталкуров, и с него седемдесет души.

41. Събрах ги при реката, наречена Теран, дето престояхме три дни, и аз ги прегледах.

42. И като не намерих там никого от свещениците и левитите,

43. пратих до Елеазара, Идуила, Маасмана, Алнатана, Мамея, Самея, Иоривона, Натана, Еннатана, Захария и Мосолама, началници и учени,

44. и им казах да идат при Додея, началник в местност Касифя,

45. като им заповядах да кажат на Додея и братята му и на ония, които са в местността Касифя, да ни пратят свещеници за дома на Господа, Бога наш.

46. И те ни доведоха, с мощната ръка на Господа, Бога наш, вещи мъже от синовете на Мооли - син на Левия, син Израилев: Асевивея и синовете му и братята му - осемнайсет души;

47. Асевия, Ануя, и брата Осея от синовете Ханунееви, и синовете им - двайсет души;

48. и от служителите на храма, които беше дал Давид и началниците да служат на левитите - двеста и двайсет служители, с именен списък на всички.

49. Там обявих пост пред Господа, нашия Бог,

50. за да измолим от Бога благополучен път за нас и нашите съпътници, за децата ни и за добитъка,

51. понеже ме досрамя да искам от царя пешаци и конници и водачи за безопасност от нашите неприятели;

52. защото бяхме казали на царя, че силата на нашия Господ ще бъде с ония, които Го търсят, във всяко добро предприятие.

53. И тъй, ние пак се помолихме на Господа, нашия Бог, за всичко това и получихме от Него велика милост.

54. Тогава отделих от родоначалниците и свещениците дванайсет души, Есеревия и Самия, и с тях от братята им десет души.

55. И претеглих пред тях среброто и златото и свещените съдове от дома на нашия Господ, които подари царят и съветниците му и велможите и всички израилтяни.

56. Претеглих и предадох им сребро шестстотин и петдесет таланта, и съдове сребърни - сто таланта, и злато - сто таланта, съдове златни - двайсет, съдове медни, от превъзходна мед, бляскави като злато - дванайсет.

57. И им казах: и вие сте свети пред Господа, и тия съдове са свети, както и златото и среброто, дадено по оброк на Господа, Бога на отците ни.

58. Бодърствувайте и ги пазете, докле ги предадете на старшите свещеници и левити и родоначалници израилски в Иерусалим, в ризницата при дома на нашия Бог.

59. Свещениците и левитите приеха среброто, златото и съдовете за Иерусалим и ги внесоха в храма Господен.

60. Като се дигнахме от река Теран в дванайсетия ден на първия месец, ние вървяхме за Иерусалим под мощната ръка на Господа над нас, и Той ни пазеше откато запътувахме от всеки неприятел, и стигнахме в Иерусалим.

61. Тука, след като се изминаха три дни, на четвъртия ден претегленото сребро и злато бе предадено в дома на нашия Господ на свещеник Мармота, син Уриев.

62. С него беше Елеазар, Финеесов син; с него бяха също Иосавдос, Иисусов син, и Моет, син Саванов, левити; предадоха всичко с брой и тегло; всичкото им тегло биде в същото време записано.

63. Тогава дошлите от плен принесоха жертви на Бога Израилев, дванайсет вола за всички израилтяни, деветдесет и шест овена, седемдесет и две агнета, дванайсет козела за спасение: всичко това - за жертва Господу;

64. и предадохме царските заповеди на управителите и началниците на Келе-Сирия и Финикия, и те почетоха народа и храма Господен.

65. Когато се свърши това, дойдоха при мене началниците и казаха:

66. народът израилски и началници, и свещеници, и левити не са се отделили от другоплеменните народи на тая земя и от техните нечистотии, от народите хананейски, хетейски, ферезейски, иевусейски, моавски, египетски и идумейски;

67. защото стъпиха в съпружество с дъщерите им, както те, тъй и синовете им, та светото семе се смеси с другоплеменни народи на тая земя; главатарите им и велможите станаха участници в това беззаконие от самото начало.

68. Щом чух това, раздрах си дрехите и свещените одежди и скубех си космите на главата и брадата, и седях загрижен и печален.

69. И докле тъгувах поради това беззаконие, събраха се при мене всички, които бяха подбудени от словото на Господа, Бога Израилев, и аз седях печален до вечерната жертва.

70. Тогава станах от моя пост и с раздрани дрехи и раздрани свещени одежди паднах на колене, прострях ръце към Господа и казах:

71. Господи, срамувам се и смущавам се пред лицето Ти,

72. защото греховете ни стигнаха до над главите ни, и безумията ни стигнаха до небето;

73. още от времената на бащите ни и до днес ние сме в голям грях;

74. и за греховете наши и на бащите ни, ние с братята си, царете си и свещениците си бидохме хвърлени под меча на другоземни царе, на плен и грабеж с унижение доднес.

75. Но сега каква голяма милост ни стори Ти, Господи Боже, че си ни оставил корен и име на мястото, дето е Твоята светиня,

76. че си ни открил светило в дома на Господа, нашия Бог, че си ни дал прехрана през нашето робуване! И докле бяхме в робство, Господ, Бог наш, не ни забрави,

77. а ни постави в благоволение при персийските царе, за да ни дадат прехрана

78. и да прославят храма на нашия Господ, та да бъде въздигнат опустошеният Сион и нам дадена укрепа в Иудея и Иерусалим.

79. А сега какво да кажем, Господи, имайки всичко това? Ние престъпихме Твоите заповеди, които си ни дал чрез ръката на Твоите раби-пророци, думайки:

80. земята, в която отивате, за да я наследите, е осквернена от гнусотиите на другоплеменниците в тая земя, и те са я напълнили с нечистотиите си.

81. Сега не давайте дъщерите си за синовете им, нито взимайте дъщерите им за синовете си,

82. и не искайте мир с тях през всичкото време, за да се укрепите и да вкусите благата на тая земя и да я оставите наследство на децата си довека.

83. Всичко, що ни се случва, бива поради злите наши работи и поради големите ни грехове. Ти, Господи, облекчи греховете ни

84. и ни даде такъв корен; ала ние изново почнахме да престъпяме Твоя закон, като се смесихме с нечистотиите на народите в тая земя.

85. Дали не си ни се разсърдил тъй, че да ни погубиш и да не оставиш ни корен, ни семе, ни име наше?

86. Ти си правдив, Господи Боже Израилев, защото ние останахме корен и доднес!

87. Но ето, ние сме сега пред Тебе с беззаконията си, а с тях не би трябвало да стоим пред Тебе.

88. Докле Ездра се молеше, изповядваше и плачеше, прострян на земята пред храма, събра се при него от Иерусалим твърде много народ: мъже, жени и деца, и биде голям плач у народа.

89. Тогава извика Иехония, син Иоилев, израилтянец, и каза: Ездра, ние съгрешихме пред Господа: взехме другоплеменни жени от народите на тая земя; и ето, сега е тука цял Израил;

90. да се закълнем пред Господа, че ще отхвърлим от нас другоплеменните си жени с децата им, според както е угодно тебе и на всички, които се покоряват на Господния закон.

91. Стани и извърши това, защото това е твоя работа, и ние с тебе ще бъдем в сила да извършим това.

92. Тогава Ездра стана и закле старшите свещеници и левити на цял Израил, че ще постъпят тъй; и те се заклеха.

2. и, като оставаше там, не яде хляб и не пи вода, тъгувайки за големите беззакония на народа.

3. Тогава излезе възвание по цяла Иудея и Иерусалим до всички върнали се от плен, да се съберат в Иерусалим;

4. а на тия, които не се явят вътре в два или три дни, по решение на старейшините-председатели, ще бъде отнет имотът, и сами те ще бъдат отлъчени от множеството на бившите в пленство.

5. И в три дни събраха се в Иерусалим всички, които бяха от коляното Иудино и Вениаминово; това беше в деветия месец, на двайсетия ден от тоя месец.

6. Целият народ седеше в двора на храма, треперейки от настаналата зима.

7. Ездра стана и им каза: извършили сте беззаконие и живеете с другоплеменни жени, трупайки още грехове на Израиля.

8. Затова въздайте сега изповед и слава към Господа, Бога на отците ни,

9. сторете волята Му и се отделете от народите на тая земя и от другоплеменните жени!

10. И цялото множество извика и каза с висок глас: както каза, тъй ще и направим.

11. Но множеството е голямо, а времето е зимно, и ние не сме в сила да стоим под открито небе; пък тая работа за нас не е за един ден, нито за два дни, защото твърде много сме съгрешили в това;

12. затова нека бъдат поставени началници над множеството, и всички от нашите селища, които имат другоплеменни жени, да дохождат своевременно при тях

13. със старейшините и съдниците на всяко място, докле не се отвърне от нас Божият гняв поради тая работа.

14. Взеха върху си това Ионатан, син Асаилов, и Езекия, син Теоканов, и Месулам, Левис и Саватей им помагаха.

15. И върналите се от плен извършиха според всичко това.

16. Свещеник Ездра си избра главни родоначалници, всички поименно, и те се събраха в новолунието на десетия месец, за да изследват работата.

17. Изследването за мъжете, които държаха при себе си другоплеменни жени, се свърши в новолунието на първия месец.

18. И намериха се от събраните свещеници, които имаха другоплеменни жени:

19. от синовете на Иисуса, Иоседеков син, и от братята му - Матилас, Елеазар, Иорив и Иоадан,

20. които дадоха ръка да напуснат жените си, и принесоха овни за умилостивение за греха си;

21. от синовете Емирови - Анания, Завдей, Манис, Самей, Иериел и Азария;

22. от синовете Фесурови - Елионаис, Масия, Исмаил, Натанаил, Окодил и Салоя;

23. и от левитите - Иозавад, Семеис, Колий, той е и Калита, Патей, Иуда и Иона;

24. от свещенопевците - Елиасав и Вакхур;

25. от вратарите - Салум и Толван;

26. от народа израилски, от синовете Форосови - Иерма, Иезия, Мелхия, Маил, Елеазар, Асевия и Ванея;

27. от синовете Илови - Матания, Захария, Иезриил, Иоавдий, Иеремот и Аидия;

28. от синовете Замотови - Елиада, Елиасим, Отония, Иаримот, Сават и Зералия;

29. от синовете Виваеви - Иоан, Анания, Иозавад и Аматия;

30. от синовете Маниеви - Олам, Мамух, Иедей, Иасув, Иасаил и Иеремот;

31. от синовете Адиеви - Наат, Моосия, Лакун, Наид, Матания, Сестил, Валнуй и Манасия;

32. от синовете Ананови - Елиона, Асаия, Мелхия, Савей и Симон Хосамей;

33. от синовете Асомови - Алтаней, Мататия, Саваней, Елифалат, Манасия и Семей;

34. от синовете Вааниеви - Иеремия, Момдий, Исмаир, Иуил, Матдай, Педия, Анос, Равасион, Енасив, Мамнитанем, Елиасис, Ванус, Елиали, Сомей, Селемия, Натания; от синовете Езорови - Сесис, Езрил, Азаил, Самат, Замри, Иосиф;

35. от синовете Етмови - Мазития, Завадей, Идей, Иуил, Ванея.

36. Всички тия живееха с другоплеменни жени и ги напуснаха с децата.

37. И в новолунието на седмия месец свещеници и левити и израилтяни, които бяха в Иерусалим и в областта му, и синовете Израилеви се заселиха по местата си.

38. И събра се единодушно целият народ на стъгдата пред източните храмови врата,

39. и казаха на Ездра, свещеник и четец, да донесе Моисеевия закон, даден от Господа, Бога Израилев.

40. И първосвещеник Ездра изнесе закона пред целия народ, мъже и жени, и пред всички свещеници, за да слушат закона в новолунието на седмия месец,

41. и той им го чете на стъгдата пред храмовите врата от сутринта до пладне пред мъжете и жените, и целият народ слушаше закона.

42. Свещеник и четец Ездра застана на приготвеното дървено възвишение;

43. и пред него стояха отдясно: Мататия, Самус, Анания, Азария, Урия, Езекия и Ваалсам;

44. а отляво: Фалдей, Мисаил, Мелхия, Аотасув, Навария, Захария.

45. Тогава Ездра взе книгата на закона пред народа, седна тържествено пред всички,

46. и, докле обясняваше закона, всички стояха прави; и Ездра благослови Господа, Бога Всевишни, Бога Саваота, Вседържителя.

47. И целият народ възгласи: амин. И, като дигнаха нагоре ръце, всички паднаха ничком и се поклониха Господу.

48. Също и левитите: Иисус, Ануит Саравия, Иадин, Иакув, Саватия, Автея, Меана, Калита, Азария, Иозавд, Анания и Фалия, поучаваха в закона Господен и четяха пред народа закона Господен, обяснявайки при това четеното.

49. Тогава Атарат каза на Ездра, първосвещеник и четец, и на левитите, които поучаваха народа, и на всички:

50. тоя ден е свет пред Господа - и всички плакаха, когато слушаха закона -

51. идете и яжте тлъсто и пийте сладко и пратете милостиня на ония, които нямат,

52. защото тоя ден е свет пред Господа; и затова не тъгувайте, защото Господ ще ви прослави.

53. Също и левитите внушаваха на целия народ и думаха: тоя ден е свет, не тъгувайте!

54. Тогава всички отидоха да ядат и да пият, да се веселят, и дават милостиня на сиромаси; и веселиха се много;

55. защото бяха проникнати от думите, с които ги поучаваха в събранието.

КНИГА НА ТОВИТА *

* Преведена от гръцки.

ГЛАВА 1.
1. Книга за разказите на Товита, сина Товиилов, Ананиилов, Адуилов, Гаваилов, от Асииловия род, Нефталимово коляно,

2. който в дните на асирийския цар Енемесара бе взет в плен из Тисва, която се намира надясно от Кидий Нефталимов, в Галилея, над Асир. Аз, Товит, през всички дни на живота си ходих по пътя на истината и правдата

3. и правих много добрини на моите братя и на моя народ, който бе дошъл с мене в асирийската страна, в Ниневия.

4. Когато живеех в моята страна, в земята на Израиля, още като момък, цялото коляно на отца ми Нефталима бе се отцепило от иерусалимския дом, избран от всички Израилеви колена да принасят всички жертва там, дето е осветен храмът на жилището на Всевишния, и утвърден във всички родове навеки.

5. Както всички отцепили се колена принасяха жертва на Ваала и на юницата, тъй и домът на отца ми Нефталима.

6. Аз пък сам често ходех в Иерусалим на празниците, както с вечна наредба е заповядано на цял Израил с първоберки и с десятъци от земните произведения и с начатъци от овчата вълна,

7. и давах това на свещениците, синове Ааронови, за жертвеника: десятъка от всички произведения давах на Левиевите синове, които служеха в Иерусалим; другия десятък продавах, и всяка година ходех и го харчех в Иерусалим;

8. а третия давах, комуто трябваше, както ми заповяда Девора, бащина ми майка, когато след баща си останах сирак.

9. Когато станах мъж, взех за жена Ана, от бащиния наш род, и родих от нея Товия.

10. Когато бях отведен пленник в Ниневия, всички мои братя и мои еднородци ядяха от езическите ястия,

11. но аз пазех душата си и не ядях,

12. защото помнех Бога от все душа.

13. И подари ми Всевишният милост и благоволение пред Енемесара, и аз бях у него доставчик;

14. и ходих в Мидия, в Рага Мидийска, и дадох на Гаваила, брат на Гаврия, десет таланта сребро, за да го пази.

15. А когато умря Енемесар, вместо него се възцари син му Сенахирим, чиито пътища не бяха постоянни, и аз вече не можех да ходя в Мидия.

16. В дните на Енемесара аз правих много добрини на моите братя:

17. на гладни давах хляба си, на голи - дрехите си и кога виждах някого от моя род умрял и хвърлен зад стената ниневийска, погребвах го.

18. Тайно погребвах и ония, които цар Сенахирим убиваше, когато, подгонен, се върна из Иудея. А той умъртви мнозина в яростта си. И царят диреше труповете, ала ги не намираха.

19. Един ниневиец отиде и обади на царя, че аз ги погребвам; тогава се скрих. Като узнах пък, че ме дирят да ме убият, от страх побягнах от града.

20. И разграбиха всичкия ми имот, и ми не остана нищо друго, освен жена ми Ана и син ми Товия.

21. Ала не се минаха петдесет дена, и двамата му сина го убиха и побягнаха в Араратските планини. И вместо него се възцари син му Сахердан, който постави братовия ми син Ахиахара-Анаила над цялото сметководство в царството си и над цялото домакинство.

22. Ахиахар ходатайствува за мене, и аз се върнах в Ниневия. Ахиахар пък беше и виночерпец, и пазител на пръстена, и домакин, и ковчежник; и Сахердан го постави втори след себе си; той беше братов ми син.
ГЛАВА 2.
1. Когато се върнах у дома си, и ми бяха върнали жена ми Ана и син ми Товия, в празник Петдесетница, в светата седмица на седмиците, биде приготвен у дома добър обяд, и седнах да ям.

2. Като видях много ястия, казах на сина си: иди и доведи, когото намериш беден от нашите братя, който помни Господа, пък аз ще те почакам.

3. Той се върна и рече: татко, един от нашия род удушен е хвърлен на стъгдата.

4. Тогава аз, преди да почна да ям, бързо излязох и го прибрах в едно жилище, до заник слънце.

5. Като се върнах, умих се и ядох хляба си натъжен.

6. И спомних си пророчеството на Амоса, как бе той казал: празниците ви ще се обърнат в скръб, и всичките ви веселби - в плач.

7. И плаках. А щом зайде слънце, отидох, изкопах гроб и го погребах.

8. Съседите ми се присмиваха и думаха: той още се не бои, че ще бъде убит за тая работа; вече бяга, и ето пак погребва мъртви.

9. В тая съща нощ, като се върнах от погребението и бидейки нечист, легнах да спя зад стената на двора, и лицето ми не беше покрито.

10. И не забележих, че на стената имало врабци. Когато очите ми бяха отворени, врабците пуснаха нещо топло на очите ми, и се появиха в очите ми бели петна. И ходих при лекарите, ала те не ми помогнаха. Ахиахар ми доставяше прехрана, докле отидох в Елимаида.

11. А жена ми Ана в женските отделения предеше вълна

12. и пращаше на богати люде, които й плащаха, а веднъж в прибавка й дадоха козле.

13. Когато го донесоха при мене, то заврещя; и аз попитах жена си: отде е това козле? да не е откраднато? върни го, чието е! защото не е позволено да се яде крадено.

14. Тя отговори: това ми подариха вън от платата. Но аз й не вярвах и настоявах да го върне, чието е, и разсърдих й се. А тя отговори и ми рече: а де са твоите милостини и праведни дела? Ето как те всички се проявиха към тебе!