Книга моисеева битие глава в начало Бог сътвори небето и земята

2. като цвете изниква и улита; като сянка бяга и се не спира.

3. И върху него ли Ти отваряш очите Си, и мене водиш на съд с Тебе?

4. Кой ще се роди чист от нечист? Ни един.

5. Ако дните му са определени, и броят на месеците му е у Тебе, ако си му турил предел, който той не ще премине,

6. отклони се от него: нека си отдъхне, докле като наемник не свърши деня си.

7. За дървото има надежда, че то, ако и да бъде отсечено, пак ще оживее, и издънки от него няма да престанат да никнат:

8. ако и остарял да е в земята коренът му, и пънът му да е замрял в праха,

9. но, щом усети вода, то дава младочки и пуска клончета, като да е наново посадено.

10. А човек умира и изтлява. Отива си и де е той?

11. Изтичат водите из езерото, и реката пресеква и пресъхва:

12. тъй човек ще легне и няма да стане; до свършъка на небето не ще се пробуди и не ще се вдигне от своя сън.

13. О, да беше ме скрил и укривал в преизподнята, докле мине гневът Ти, да беше ми определил срок и после да си спомняше за мене!

14. Кога умре човек, ще живее ли пак? През всички дни на определеното за мене време бих чакал, докле ми дойде смяната.

15. Ти би викнал, и аз бих Ти дал отговор, и Ти би изявил благоволение към творението на Твоите ръце;

16. защото тогава би изброявал стъпките ми и не би дебнал греха ми;

17. в свитък щеше да бъде запечатано беззаконието ми, и Ти би прикрил вината ми.

18. Но планината падайки се разрушава, и скалата се изместя от мястото си;

19. водата излизва камъните; разливът й отвлича земния прах; тъй унищожаваш Ти и надеждата на човека.

20. Притискаш го докрай, и той заминава; изменяш лицето му и го отпращаш.

21. На почит ли са децата му - той не знае; унижени ли са - той не забелязва;

22. но плътта му на него боледува, и душата в него страда.

2. ще отговаря ли мъдрият с празни знания и ще пълни ли корема си с горещ вятър,

3. ще се оправдава ли с безполезни думи и с реч, нямаща никаква сила?

4. Ти пък забрави и страха и за малко нещо смяташ речта към Бога.

5. Твоето нечестие тъй е настроило устата ти, и ти си избрал езика на лукавите.

6. Тебе те обвиняват устата ти, а не аз, и езикът ти говори против тебе.

7. Нима ти си първият роден от човек и преди хълмовете създаден?

8. Нима си слушал решението Божие и си придобил мъдрост?

9. Какво знаеш ти, което ние да не знаем? Какво разумяваш ти, което да го няма и у нас?

10. Помежду ни има и беловлас, и старец, който по дни надминава баща ти.

11. Нима са малко нещо за тебе Божиите утешения? И това ли ти е неизвестно?

12. Към какво те блазни сърцето ти, и към какво тъй гордо гледаш?

13. Защо устремяваш против Бога духа си и с устата си произнасяш такива думи?

14. Какво нещо е човек, та да бъде чист, и роденият от жена да бъде праведен?

15. Ето, Той и на светиите Си не доверява, и небесата са нечисти в Неговите очи:

16. толкоз повече е нечист и разтлен човек, който пие беззаконието като вода.

17. Аз ще ти говоря, слушай ме; ще ти разкажа, което съм видял,

18. което са слушали мъдрите и не са скрили слушаното от бащите си,

19. на които само е била дадена земята, и между които чужденец не е ходил.

20. Нечестивият мъчи себе си през всичките си дни, и броят на годините е скрит от потисника;

21. звук от ужаси в ушите му; посред мир пагубник налита върху му.

22. Той се не надява да се спаси от тъмата; отпреде си вижда меч.

23. За късче хляб скита се навред; знае, че вече е готов, в ръцете му е денят на тъмата.

24. Плаши го нужда и теснота; надвива го, както цар, приготвен за битка,

25. задето е вдигал против Бога ръка и се е противил на Вседържителя,

26. спускал се против Него с горда шия, под дебелите си щитове;

27. защото си е покрил лицето с маста си и си е затлъстил бедрата.

28. И той се заселва в разорени градове, в къщи, дето се не живее, обречени на развал.

29. Той не ще пребъде богат, и имотът му не ще оцелее, нито притежанието му ще се разшири по земята.

30. Не ще избегне от тъмата; пламък ще изсуши младочките му, и с духване от устата си ще го увлече.

31. Заблуденият нека се не доверява на суетата, защото суета ще бъде и заплатата му.

32. Той умира не в деня си, и ветвите му не ще се зеленеят.

33. Ще хвърли той като лоза неузрялото си грозде, и като маслина ще отърси цвета си.

34. Тъй ще опустее домът на нечестивия, и огън ще погълне шатрите на подкупничеството.

35. Той зачена зло и роди лъжа, и утробата му приготвя измама.
ГЛАВА 16.
1. Отговори Иов и рече:

2. слушал съм много такива неща; окаяни утешители сте вие всички!

3. Ще имат ли край празните думи? И какво те е подбудило да отговаряш тъй?

4. И аз можех да говоря също като вас, ако вашата душа беше на мястото на моята душа; опълчвал се бих с думи против вас и кимвал бих с глава против вас;

5. подкрепял бих ви с езика си и с движение на устните си бих утешавал.

6. Говоря ли, скръбта ми се не уталожва; млъкна ли, какво ми отминава?

7. Но сега Той ме изнури. Ти разсипа цялото ми домочадие.

8. Ти ме покри с бръчки, за свидетелство против мене; моята изнуреност въстава против мене, в лице ме укорява.

9. Гневът Му терзае и враждува против мене, скърца ми със зъби; врагът ми впива очи върху мене.

10. Отворили са уста против мене; хулейки ме удрят по бузите; всички се сговорили против мене.

11. Бог ме предаде на беззаконника и ме хвърли в ръцете на нечестивци.

12. Бях си спокоен, но Той ме потресе; хвана ме за шията, наби ме и ме тури за цел на Себе Си.

13. Обиколиха ме стрелците Му; Той разсича моите вътрешности, без да щади, проля на земята жлъчката ми,

14. пробива в мене дупка до дупка, тича върху ми като ратоборец.

15. Вретище съших на кожата си и в прах сложих главата си.

16. Лицето ми от плач почервеня, и върху клепките ми е смъртна сянка,

17. макар че в ръце ми няма крадено, и че молитвата ми е чиста.

18. Земьо! Не скривай кръвта ми, та за моя вик място да няма.

19. И сега, ето, на небесата е моят Свидетел, и Застъпникът ми е във висините!

20. Присмехулци са моите приятели! Към Бога сълзи окото ми.

21. О, да можеше човек да се бори с Бога, както синът човешки със своя ближен!

22. Защото краят на годините ми иде, и аз заминавам на път невъзвратен.

2. Да не беше техният присмех, то и всред техните препирни окото ми щеше да бъде спокойно.

3. Застъпи се, обзаложи се Сам за мене пред Себе Си! Инак, кой ще се обзаложи за мене?

4. Защото Ти затвори сърцето им да не могат да разбират, и затова не ще им дадеш да възтържествуват.

5. Който обрича приятелите си на плячка, на неговите деца очите изтичат.

6. Той ме направи притча за народа и гаврило за него.

7. Окото ми от тъга потъмня, и всичките ми членове са като сянка.

8. Праведните ще се почудят на това, и невинният ще възнегодува против лицемереца.

9. Но праведникът ще се държи яко о своя път, и чистият в ръцете все повече и повече ще се укрепява.

10. Пристъпвайте вие всички и приближете се; не ще намеря мъдър между вас.

11. Дните ми преминаха: мислите ми - притежание на сърцето ми - са разбити.

12. А те искат да превърнат нощта на ден, светлината да приближат до лицето на тъмата.

13. Ако вземех и да чакам, преизподнята е мой дом; в тъмата ще постеля постелката си;

14. на гроба ще река: ти си ми баща, на червея - ти си ми майка и сестра.

15. А после това, де е надеждата ми? И кой ще види онова, що очаквам?

16. Тя ще слезе в преизподнята и ще почива с мене в праха.

2. кога най-сетне ще турите край на такива думи? Обмислете, па после щем говори.

3. Защо да се смятаме за животни и да бъдем унижени в собствените ви очи?

4. О ти, който в гнева си късаш душата си! Нима зарад тебе ще запустее земята, и скалата ще се дигне от мястото си?

5. Да, светлината у беззаконника ще угасне, и искра от огъня му не ще остане.

6. Светлината ще потъмнее в шатрата му, и светилото му ще угасне над нея.

7. Стъпките на силата му ще се скратят, и собственият му кроеж ще го събори,

8. защото ще попадне в мрежа с нозете си и по клопки ще ходи.

9. Примка ще впримчи ногата му, и грабител ще го улови.

10. Скришом са заложени за него по земята примки и клюси по пътя.

11. Ужаси ще го плашат отвред и ще го накарат да се мята насам-нататък.

12. От глада ще се изтощи силата му, и гибелта е готова, отстрани до него.

13. Ще изпояде удовете на тялото му, ще изпояде удовете му първородният на смъртта.

14. От шатрата му ще бъде прокудена неговата надежда, и това ще го свали при царя на ужасите.

15. Ще се заселят в шатрата му, понеже тя вече не е негова: жилището му ще бъде посипано със сяра.

16. Отдолу ще изсъхнат корените му, и отгоре ще увяхнат ветвите му.

17. Споменът за него ще изчезне от земята, и на стъгдата не ще има името му.

18. Ще го изгонят от светлината в тъмата и ще го заличат от лицето на земята.

19. Ни син негов, ни внук не ще има у народа му, и никой не ще остане в неговите жилища.

20. За деня му ще се ужасят потомците, и съвременниците ще бъдат обзети от трепет.

21. Такива са жилищата на беззаконника, и такова е мястото на оногова, който не познава Бога.
ГЛАВА 19.
1. Отговори Иов и рече:

2. докога ще мъчите душата ми и ще ме терзаете с думи?

3. Ето, вече десет пъти ме посрамявате, и не ви е срам да ме измъчвате.

4. Ако съм и наистина прегрешил, прегрешението ми си остава за мене.

5. Ако пък искате да ми се големеете и да ме укорите с моя позор,

6. знайте, че Бог ме събори и с мрежата Си ме омота.

7. Ето, аз викам: неправда! и никой не слуша; крещя, и съд няма.

8. Той ми прегради пътя, и не мога да премина, и върху пътеките ми спусна тъма.

9. Свлече от мене славата ми и сне венеца от главата ми.

10. Отвред ме разсипа, и аз отивам; и като дърво изтръгна Той надеждата ми.

11. Разпали гнева Си против мене и ме счита между Своите врагове.

12. Полковете Му дойдоха заедно, запътиха се към мене и се разположиха около шатрата ми.

13. Братята ми Той отдалечи от мене, и онези, които ме познават, странят от мен.

14. Напуснаха ме ближните ми, и забравиха ме познайниците ми.

15. Намерилите подслон в къщата ми и слугините ми смятат ме за чужд; външен станах в техни очи.

16. Викам слугата си, и той се не отзовава; с устата си трябва да го моля.

17. Дъхът ми дотегна на жена ми, и аз трябва да я моля зарад децата на утробата си.

18. Дори малките деца ме презират: подигна се, и те се гаврят с мене.

19. От мене се гнусят всичките ми най-верни приятели, и онези, които обичах, се обърнаха против мене.

20. Костите ми прилепнаха о кожата ми и плътта ми, и аз останах с кожа само около зъбите си.

21. Смилете се, смилете се над мене, вие, приятели мои, - защото ръката Божия се допря до мене.

22. Защо и вие ме гоните, както Бог, и с плътта ми не можете да се наситите?

23. О, да бяха думите ми написани! Да бяха на книга начертани

24. с желязно длето и с олово, - да бяха на вечни времена върху камък издълбани!

25. Но аз зная, Изкупителят ми е жив, и Той в последния ден ще издигне из праха тази моя скапваща се кожа,

26. и аз в плътта си ще видя Бога.

27. Аз сам ще Го видя; моите очи, не очите на другиго, ще Го видят. Сърцето ми се топи в гърдите ми!

28. Вам се падаше да кажете: защо го гоним? Като че коренът на злото е в мене намерен.

29. Бойте се от меча, защото меч отмъщава за неправда, и знайте, че има съд.
ГЛАВА 20.
1. Отговори Софар Наамец и рече:

2. размишленията ми ме подбуждат да отговарям, и аз бързам да ги изкажа.

3. Срамен укор чух за мене, и духът на моя разум ще отговори за мене.

4. Нима не знаеш ти, че от памтивека, - от когато човек е поставен на земята, -

5. веселието на беззаконниците е кратковременно, и радостта на лицемереца е мигновена?

6. И до небеса да се издигне величието му, и до облаците да се допира главата му, -

7. той завинаги пропада, както мръсотиите му; които са го видели, ще кажат: де е той?

8. Като сън ще отлети, и не ще го намерят; и като нощно видение ще изчезне.

9. Което око го е видяло, не ще го вече види, и мястото му няма вече да го забележи.

10. Синовете му ще се подмилкват на сиромаси, и ръцете му ще върнат, каквото е ограбил.

11. Костите му са пълни с греховете на младините му, и с него ще легнат те в пръстта.

12. Ако злото е сладко в устата му, и той го крие под езика си,

13. пази и го не хвърля, а го държи в устата си, -

14. то тая негова храна в утробата му ще се превърне на аспидова жлъчка вътре в него.

15. Ще изблюва имота, що е гълтал: Бог ще го изтръгне из корема му.

16. Змийна отрова смучи той; езикът на ехидна ще го умъртви.

17. Няма да види потоци и реки от мед и мляко.

18. Спечеленото с труд ще върне, не ще погълне; според имота му ще стане и разплатата му, а той не ще се зарадва.

19. Защото гнетеше, напъждаше сиромаси; заграбваше къщи, които не беше градил;

20. не знаеше ситост в корема си, и в жаждата си нищо не щадеше.

21. Нищо се не отърваше от лакомията му, затова и щастието му не ще утрае.

22. При пълно изобилие, нему ще е тясно; всяка ръка на обидения ще се подигне върху него.

23. Кога има с какво да напълни корема му, Той ще проводи върху него яростта на Своя гняв и ще изсипе като дъжд върху му болести в плътта му.

24. Побегне ли от желязното оръжие, - меден лък ще го прониже;

25. ще вземе да вади стрелата, - и тя ще излезе из тялото, ще излезе с бляскавия си връх през жлъчката му; ужасите на смъртта ще връхлетят върху него!

26. Всичко мрачно е скрито в него; ще го гори огън, от никого нераздухван; зло ще постигне и останалото в шатрата му.

27. Небето ще открие беззаконието му, и земята ще въстане против него.

28. Ще изчезне богатството на къщата му; всичко ще се разпилее в деня на гнева Му.

29. Ето участта на беззаконния човек от Бога и наследието, определено нему от Вседържителя!
ГЛАВА 21.
1. Иов отговори и рече:

2. изслушайте внимателно речта ми; това ще ми бъде утеха от вас.

3. Потърпете ме, и аз ще говоря; а после, откак поговоря, присмивайте се.

4. Нима към човек ми е думата? Та как да не бъда малодушен?

5. Погледнете ме и се ужасете, па турете пръст на уста.

6. Спомня ли си само, - изтръпвам, и трепет обзема тялото ми.

7. Защо беззаконниците живеят, достигат старост, па и по сила са яки?

8. Децата им са с тях пред лицето им, и внуците им са пред очите им.

9. Къщите им са в мир и без страх, и жезълът Божий не е върху тях.

10. Бикът им оплодотворява и не пропуща, кравата им зачева и не помята.

11. Отпущат малките си като стадо, и децата им скачат.

12. Провикват се при тимпани и гусли и веселят се при пищелки;

13. прекарват дните си в щастие и в един миг слизат в преизподнята.

14. А между това казват Богу: отстрани се от нас, не щем да знаем за Твоите пътища!

15. Какво е Вседържителят, та да Му служим? И каква полза да прибягваме към Него?

16. Виждаш, щастието им не е от техните ръце. - Далеч от мене съветът на нечестивите!

17. Често ли угасва светилото у беззаконниците и ги налита беда, а Той в гнева Си ги надарява със страдания?

18. Те трябва да бъдат като сламка пред вятъра и като плява, завявана от вихрушка.

19. Ще кажеш: Бог пази злочестината му за неговите деца. - Нека въздаде Той на самия него, за да знае той това.

20. Нека очите му видят злочестината му, и нека сам пие от гнева Вседържителев.

21. Защото, какво го е грижа за дома му после него, кога броят на месеците му се свърши?

22. Но Бога ли ще учим на мъдрост, когато Той съди и горните?

23. Един умира в най-пълни сили, съвсем спокоен и мирен;

24. вътрешностите му са пълни с мас и костите му напоени с мозък.

25. Друг пък умира с огорчена душа, без да е вкусил добро.

26. И те наедно ще лежат в пръстта, и червеи ще ги покрият.

27. Зная вашите мисли и хитрини, които кроите против мене.

28. Ще кажете: де е княжевият дом, и де е шатрата, в която са живели беззаконниците?

29. Нима не сте разпитвали пътешественици и не сте запознати с техните наблюдения,

30. че в ден на погибел злодеецът бива пощаден; в ден на гняв отвежда се настрани?

31. Кой ще му покаже пред лицето неговия път и кой ще му отвърне за онова, що е вършил той?

32. Съпровождат го до гробищата и на гроба му поставят стража.

33. Долинските буци за него са сладки, и след него върви тълпа люде, а вървещите пред него чет нямат.

34. Как тогава желаете да ме утешавате със суета? В отговорите ви остава само лъжа.

2. нима човек може да докара полза Богу? Разумният докарва полза на себе си.

3. Каква наслада е за Вседържителя, че ти си праведен? И ще има ли облага за Него, задето държиш непорочни своите пътища?

4. Нима Той, страхувайки се от тебе, ще влезе в борба с тебе, ще отиде да се съди с тебе?

5. Наистина, твоята злоба е голяма, и беззаконията ти край нямат.

6. Наистина, ти взимаше залози от братята си за нищо и на полуголи събличаше дрехите.

7. На измъчен от жажда не даваше вода, за да се напие, и на гладен хляб отказваше;

8. а на силен човек даваше земя, и знатният се заселяше в нея.

9. Вдовици отпращаше без нищо, и сираци оставяше с празни ръце.

10. Затова наоколо ти има примки, и неочакван ужас те смути,

11. или тъма, в която нищо не виждаш, и голяма вода те покри.

12. Бог не е ли по-високо от небесата? Погледни горе звездите, колко високо са те!

13. И ти казваш: какво знае Бог? Може ли Той да съди през мрак?

14. Облаците са Негова завеса, тъй че Той не вижда, а ходи само по небесния кръг.

15. Нима ти се държиш о пътя на древните, по който са ходили беззаконниците,

16. които преждевременно са били изтребени, когато водата се разляла под основите им?

17. Те казвали Богу: отстрани се от нас! И какво ще им стори Вседържителят?

18. А Той пълнеше с блага къщите им. Но далеч от мен съветът на нечестивите.

19. Виждаха праведниците и се радваха, а непорочният им се присмиваше:

20. нашият враг е изтребен, а останалото след тях огън изгори.

21. Сближи се с Него и спокоен ще бъдеш; чрез това ще ти дойде добро.

22. Приеми от устата Му закона и вложи думите Му в сърцето си.

23. Ако се обърнеш към Вседържителя, отново ще се наредиш, ще отмахнеш беззаконието от шатрата си

24. и ще хвърляш в праха бляскав метал, и в камъните поточни - офирско злато.

25. И Вседържителят ще бъде за тебе твое злато и бляскаво сребро;

26. защото тогава ще се радваш за Вседържителя и ще подигнеш лице към Бога.

27. Ще Му се молиш, и Той ще те чуе, и ти ще изпълниш оброците си.

28. Ще сториш намерение, и то ще се изпълни, и над твоите пътища ще свети светлина.

29. Кога някой бъде унизен, ще кажеш: нагоре! и Той ще спаси оногова с наведеното лице,

30. ще избави и виновния, и тоя ще се спаси чрез чистотата на твоите ръце.

2. дори и сега речта ми е горчива: страданията ми са по-тежки от охканията ми.

3. О, да знаех де да Го намеря и да можех да се приближа към престола Му!

4. Изложил бих пред Него моето дело и напълнил бих устата си с оправдание;

5. узнал бих думите, с които Той ще ми отговори, и разбрал бих, какво ще ми каже.

6. Нима Той в пълна мощ би взел да се бори с мене? О, не! Стига само Той да обърнеше внимание на мене.

7. Тогава праведник би могъл да се бори с Него, - и аз винаги бих получил свобода от моя Съдия.

8. Но ето, аз вървя напред и Него Го няма, назад - и Го не намирам;

9. върши ли Той нещо на лява страна, аз не виждам; крие ли се на дясна, не съзирам.

10. Но Той знае пътя ми; нека ме изпита, - ще изляза като злато.

11. Ногата ми здраво се държи о пътеките Му; пътищата Му пазих и не се отклонявах.

12. От заповедите на устата Му не отстъпих; думите на устата Му пазих повече, отколкото моите правила.

13. Но Той е твърд; кой ще Го отклони? Той върши каквото иска душата Му.

14. Така, Той ще изпълни отреденото за мене, и подобно на това у Него има много.

15. Поради това аз треперя пред лицето Му; размишлявам - и се плаша от Него.

16. Бог ме обезсърчи, и Вседържителят ме уплаши.

17. Защо не съм унищожен преди тая тъма, и Той не скри мрака от лицето ми!
ГЛАВА 24.
1. Защо не са скрити от Вседържителя времената, и ония, които Го знаят, не виждат дните Му?

2. Преместят межди, откарват стада и ги пасат у тях си;

3. от сираци отнемат осел, от вдовица вземат вол за залог;

4. сиромаси избутват от пътя, всички унижени на земята са принудени да се крият.

5. Ето, като диви осли в пустиня, излизат те по работата си, като стават рано за плячка; степта дава хляб за тях и за децата им;

6. жънат по чужди ниви, и берат грозде у нечестивеца;

7. нощуват голи без покрив и без облекло на студ;

8. биват мокрени от планински дъждове и, нямайки убежище, притискат се о скалата;

9. отделят сираче от гърди и вземат залог от сиромаха;

10. карат ги да ходят голи, без облекло, и гладните хранят с класове;

11. между стените изстискват маслинено масло, тъпчат в линове и жадуват.

12. В града човеците охкат, и душата на убиваните вика, и Бог не забранява това.

13. Между тях има врагове на светлината, не знаят пътищата й и не ходят по пътеките й.

14. На разсъмване става убиецът, убива сиромаха и нищия, а нощем е крадец.

15. И окото на прелюбодееца чака да се мръкне, думайки: ничие око няма да ме види, - и затуля лице.

16. В тъмнината се провират под къщите, които денем са си забележили; не познават светлина.

17. Защото за тях утринта е смъртна сянка, понеже те са запознати с ужасите на смъртната сянка.

18. Лек е такъв на водната повърхност, проклет е делът му на земята, и не гледа пътя по лозята.

19. Засуха и пек поглъщат снежната вода; тъй преизподнята - грешниците.

20. Нека го забрави утробата майчина; нека бъде сладък на червеите; нека за него помен не остане; нека се строши като дърво беззаконникът,

21. който угнетява бездетната, нераждалата, и на вдовица не прави добро.

22. Той и силните увлича със своята сила, той става, и никой не е уверен за живота си.

23. А Той му дава всичко за безопасност, и той на това се обляга и Неговите очи виждат техните пътища.

24. Вдигнаха се високо, - и ето, няма ги; падат и умират, както и всички, и, както върховете на класовете, се скършват.

25. Ако това не е тъй, - кой ще ме изобличи в лъжа и кой ще обърне в нищо речта ми?
ГЛАВА 25.
1. Отговори Вилдад Савхеец и рече:

2. власт и страх са у Него; Той твори мир в Своите висини!

3. Имат ли брой Неговите воинства? И върху кого не изгрява светлината Му?

4. И как може човек да бъде прав пред Бога, и как да бъде чист роденият от жена?

5. Ето, дори месечината, и тя не е светла, и звездите са нечисти пред очите Му.

6. Толкоз по-малко човек, който е червей, и син човешки, който е молец.

2. как помогна ти на безсилния, поддържа мишцата на слабия!

3. Какъв съвет даде ти на немъдрия и как напълно обясни работата!

4. Кому говори тия думи, и чий дух излизаше из тебе?

5. Рефаимите треперят под водите, и под живеещите в тях.

6. Преизподнята е открита пред Него, и няма покривало за Авадона.

7. Прострял е Той север над празнотата, окачил е земята на нищо.

8. Той заключава водите в облаците Си, и облакът под тях се не разтваря.

9. Поставил е престола Си и е прострял над него Своя облак.

10. Прокарал е черта над водната повърхност, до предела между светлината и тъмата.

11. Стълбовете небесни треперят и се ужасяват от Неговите трясъци.

12. Със силата Си вълнува морето и с разума Си поразява дързостта му.

13. Неговият Дух е дал великолепието на небето; ръката Му е създала бързата скорпия.

14. Ето, това са части от пътищата Му; и колко малко сме слушали за Него! А кой може разумя гърма на Неговата мощ?