Книга моисеева битие глава в начало Бог сътвори небето и земята

2. И рече Господ на Сатаната: отде дойде? Отговори Сатаната Господу и рече: ходих по земята и я обходих.

3. И рече Господ на Сатаната: обърна ли внимание върху Моя раб Иова? Защото няма на земята такъв като него: човек непорочен, справедлив, богобоязлив и отбягващ злото, и досега твърд в своята непорочност; а ти Ме подбуждаше против него да го погубя без вина.

4. Отговори Сатаната Господу и рече: кожа за кожа, а за живота си човек ще даде всичко, що има;

5. но я простри ръка и се допри до костите му и плътта му, - ще ли Те благослови?

6. И рече Господ на Сатаната: ето, той е в твоя ръка; само душата му запази.

7. Отиде си Сатаната от лицето Господне и порази Иова с люта проказа - от ходилата на нозете му до самото му теме.

8. И взе си Иов едно чирепче да се чеше с него, и седеше на гноището (вън от града).

9. И рече му неговата жена: ти все си още твърд в непорочността си. Похули Бога и умри! *

10. Но той й рече: говориш като безумна. Нима доброто ще приемаме от Бога, а злото да не понасяме? - Във всичко това Иов не съгреши с устата си.

11. Чуха трима приятели на Иова за всички тия злочестини, които го бяха постигнали, и тръгнаха всеки от своето място: Елифаз Теманец, Вилдад Савхеец и Софар Наамец; събраха се, за да идат да скърбят с него заедно и да го утешават.

12. И когато дигнаха очи отдалеч, те го не познаха; викнаха с глас, та заплакаха; раздра всякой горната си дреха, и хвърляха пръст над главите си към небето.

13. И седяха с него на земята седем дена и седем нощи; и никой му дума не проговори, понеже виждаха, че страданието му е твърде голямо.

* Тоя стих по превода на 70-те: След много време неговата жена му рече: докога ще търпиш? Ето, аз ще почакам още малко, с надежда да се избавя. Защото изчезнаха от земята твоят спомен, синовете и дъщерите, болките на утробата ми и трудовете, които съм напразно полагала. Сам ти седиш във воня от червеи, прекарвайки нощта без покрив; аз пък се скитам и слугувам, ходейки от място на място, от къща в къща, чакайки да залезе слънце, та да си почина от трудовете си и от болките, които ме сега измъчват. Но кажи някоя дума към Бога, та умри.

2. Па начена Иов и рече:

3. да се провали денят, в който се родих, и нощта, в която рекоха: зачена се човек!

4. Оня ден да бъде тъмнина; да го не подири Бог отгоре и да не изгрее над него светлина!

5. Да го омрачи тъмнина и смъртна сянка, черен облак да го покрие, да се страхуват от него, като от горещ слънчев пек!

6. Оная нощ, - тъмнина да я обладае, да се не сметне между дните на годината, да не влезе в броя на месеците!

7. О, оная нощ! безлюдна да бъде; да не влезе в нея веселие!

8. Да я прокълнат онези, които кълнат деня, които са способни да разбудят левиатана!

9. Да потъмнеят звездите при нейния здрач; да чака тя светлината, и тая да не идва, и да не види ресниците на зората,

10. задето не затвори дверите на майчината ми утроба и не скри тъгата от очите ми!

11. Защо не съм умрял, когато съм се раждал, и не съм издъхнал, когато съм излизал из утробата?

12. Защо са ме колене приели? Защо ми е трябвало да суча гърди?

13. Сега щях да лежа и почивам; щях да спя; и щеше да ми бъде спокойно

14. заедно с царе и съветници земни, които застройваха пустини за себе си,

15. или с князе, които имаха злато и които пълнеха домовете си със сребро;

16. или, като пометниче потулено, не щеше да ме има, както младенците, които не са видели светлина.

17. Там беззаконниците престават да задават страх, и там почиват изнурените.

18. Там затворниците заедно се наслаждават от покой и не слушат крясъците на разпоредника.

19. Малък и голям там са равни, и робът е свободен от господаря си.

20. Защо е дадено на злочестника светлина, и живот - на огорчените душевно,

21. които очакват смъртта, а я няма, които биха я изкопали по-охотно, отколкото имане,

22. биха се зарадвали до възторг, биха се възхитили, че са намерили гроб?

23. За какво е дадена светлина на човека, чийто път е закрит, и когото Бог е с мрак окръжил?

24. Въздишките ми изпреварят хляба ми, и стенанията ми текат като вода,

25. защото страшното, от което се ужасявах, то ме и постигна; и от което се боях, то ме и връхлетя.

26. Няма за мене мира, няма покой, няма утеха: нещастие настъпи.

2. ако се опитаме да ти кажем една дума, не ще ли ти стане мъчно? Но кой може да се сдържи да не говори!

3. Ето, ти си мнозина съветвал и си подкрепял изнемощели ръце,

4. твоите думи са изправяли падащия, и си укрепял отмалели колене.

5. А сега нещастието дойде до тебе, и ти изнемощя; допря до тебе, и ти падна духом.

6. Твоята богобоязливост не трябва ли да бъде твоя надежда, и непорочността на твоите пътища - твое упование?

7. Спомни си, погивал ли е някой невинен, и де праведните са бивали изкоренявани?

8. Както съм виждал, които са орали нечестие и сели зло, него пожънват;

9. от духването Божие погиват, и от духа на гнева Му изчезват.

10. Ревът на лъва и гласът на рикащия замлъква, и зъбите на лъвчетата се изкъртват;

11. силният лъв загива по липса на плячка, и децата на лъвицата се разпръсват.

12. И ето, към мене скришом долетя дума, и ухото ми долови нещо от нея.

13. Сред размишления за нощни видения, когато сън наляга човеците,

14. мене обхвана ужас и трепет и разтресе всичките ми кости.

15. И дух премина над мене; космите ми настръхнаха.

16. Той застана, - но аз не разпознах образа му, - само облик беше пред очите ми; тихо веене, - и аз чувам глас:

17. човек по-праведен ли е от Бога? И мъж по-чист ли е от своя Творец?

18. Ето, Той и на слугите Си не доверява и у Ангелите Си съглежда недостатъци:

19. толкова повече у онези, които обитават жилища от кал, чиито основи са прах и които се изтребват по-скоро и от молец.

20. Между заран и вечер те се разсипват; няма да забележиш, как ще изчезнат съвсем.

21. Не погиват ли с тях и достойнствата им? Те умират, без да са станали мъдри.
ГЛАВА 5.
1. Викай, ако има кой да ти отговаря. И към кого от светиите ще се обърнеш?

2. Тъй, гняв убива глупеца, и раздразнителност погубва безумеца.

3. Видях, как глупец се укоренява, и веднага проклех дома му.

4. Децата му са далеч от щастие, тях ще бият при портите, и не ще има защитник.

5. Жетвата му ще изяде гладният, през трънето ще я извлече, и жадните ще погълнат имота му.

6. Тъй, не из праха излиза скръбта, и не из земята изниква злочестието;

7. ала човек се ражда, за да страда, както искрите - за да летят нагоре.

8. Но аз бих се обърнал към Бога и бих предал делото си Богу,

9. Който твори дела велики и неизследими, чудни, безброй,

10. дава дъжд на земята и праща вода на полетата;

11. унижените поставя на високо, и натъжените биват издигани за спасение.

12. Той разрушава кроежите на коварните, и ръцете им не довършват предприетото.

13. Той хваща мъдрите с тяхното лукавство, и кроежът на хитрите се осуетява:

14. денем те срещат тъмнина и по пладне ходят пипнешком, както нощем.

15. Той избавя сиромаха от меч, от устата им и от ръката на силния.

16. И за злочестника има надежда, и неправдата затваря устата си.

17. Блажен е онзи човек, когото Бог вразумява, и затова не отхвърляй наказанието на Вседържителя,

18. защото Той нанася рани и Сам ги превързва; Той поразява, и Неговите ръце лекуват.

19. В шест беди ще те избави и в седмата зло не ще те досегне.

20. Във време на глад ще те избави от смърт, и на война - от силата на меча.

21. От бича на езика ще се укриеш, и не ще се уплашиш от опустошение, кога дойде.

22. На опустошение и глад ще се посмееш и от зверове земни не ще се уплашиш, -

23. защото си в съюз с камъните полски, и полските зверове са в мир с тебе.

24. И ще узнаеш, че шатрата ти е в безопасност, ще си гледаш къщата и няма да съгрешиш.

25. И ще видиш, че семето ти е многобройно, и издънките ти - като трева на земята.

26. Ще влезеш в гроб, кога стигнеш до зрялост, както се склаждат на времето си житните снопове.

27. Ето, това сме изследвали: тъй си е то; чуй го и си го забележи.
ГЛАВА 6.
1. Отговори Иов и рече:

2. о, да бяха вярно претеглени воплите ми, и заедно с тях да бяха турили на къпони страданието ми!

3. То навярно би дошло по-тежко от морския пясък! Затова думите ми са жестоки.

4. Защото стрелите на Вседържителя са в мене; духът ми пие отровата им; ужасите Божии се опълчиха против мене.

5. Реве ли див осел при трева? Мучи ли бик над кърмата си?

6. Яде ли се блудкавото без сол, и има ли вкус яйчен белтък?

7. До което душата ми не искаше да се допре, то е моя гнусна храна.

8. О, да се сбъднеше желанието ми, и Бог да изпълнеше ожиданието ми!

9. О, да благоволеше Бог да ме смаже, да простреше ръката Си и да ме поразеше!

10. Това ще ми бъде все още утеха, и аз щях да се крепя в моята безмилостна болест, понеже не се отрекох от думите на Светаго.

11. Колко ми е силата, та да се надявам на мене си? И какъв е краят, та да продължавам живота си?

12. Каменна якост ли е якостта ми? И мед ли е плътта ми?

13. Има ли в мене помощ за мене, и има ли за мене някоя опора?

14. Към страдалеца трябва да има съжаление от приятеля му, стига само да не е престанал да се бои от Вседържителя.

15. Но моите братя са неверни като потоци, като бързотечни потоци,

16. които са потъмнели от лед и в които се крие сняг.

17. Кога стане топло, те намаляват, а във време на жега изчезват от местата си.

18. Изменят посоката на пътищата си, нахлуват в пустинята и се изгубват;

19. поглеждат към тях Темайските пътеки, надяват им се Савейските пътища,

20. но остават посрамени в своята надежда: отиват там и червят се от срам.

21. Тъй и вие сега сте нищо: видяхте страшното и се уплашихте.

22. Казах ли: дайте ми, или платете за мене от вашия излишък;

23. избавете ме от ръката на неприятеля и ме изкупете от ръката на мъчителите?

24. Научете ме, и аз ще млъкна; посочете, в какво съм съгрешил.

25. Колко силни са думите на правдата? Ала какво доказват вашите изобличения?

26. Вие измисляте думи за изобличение. На вятър хвърляте думите си.

27. Нападате сирака и копаете яма на приятеля си.

28. Но моля ви, погледнете ме: ще говоря ли лъжа пред ваше лице?

29. Разгледайте, има ли неправда? Разгледайте, - правдата е моя.

30. Има ли в езика ми неправда? Нима небцето ми не може да различи лошото?

2. Както ратай копнее за сянка, и както наемник чака края на работата си,

3. тъй и аз получих за дял суетни месеци, и тъжовни нощи ми са отброени.

4. Кога лягам, думам си: кога ще стана? А нощта се провлича, и аз се обръщам, докле ми омръзне, дозори.

5. Тялото ми е покрито с червеи и прашни струпеи: кожата ми се пука и гноясва.

6. Дните ми летят по-бързо от совалка и се свършват без надежда.

7. Спомни си, че животът ми е духване, че окото ми не ще се върне да види добро.

8. Не ще ме види окото на оногова, който ме е видял; Твоите очи са върху мен, - а мен няма.

9. Разредява се облакът и изчезва; тъй слезлият в преизподнята не ще излезе,

10. не ще се вече върне в къщата си, и мястото му не ще го знае вече.

11. Затова няма да сдържам устата си; ще говоря в утеснението на духа си; ще се оплаквам в горчивината на душата си.

12. Нима съм море или морско чудовище, та си поставил Ти стража над мене?

13. Кога си помисля: "моята постелка ще ме утеши; моето легло ще отнесе тъгата ми",

14. Ти ме плашиш със сънища и с видение ме ужасяваш;

15. и душата ми желае по-добре да се прекрати дишането, по-добре смъртта, нежели да се спазят костите ми.

16. Омръзна ми животът. Няма вечно да живея. Оттегли се от мен, защото дните ми са суета.

17. Какво е човек, та толкова го цениш и обръщаш върху него вниманието Си,

18. посещаваш го всяка заран, изпитваш го всеки миг?

19. Кога ще ме оставиш, кога ще си идеш от мене, кога ще ми дадеш слюнката си да преглътна?

20. Ако съм съгрешил, какво да сторя за Тебе, о, Бдителю над човеците! Защо си ме поставил противник на Себе Си, та дотегнах и на мене си?

21. И защо да ми не простиш греха и да не снемеш от мене беззаконието ми? Защото, ето, аз ще легна в праха; утре ще ме подириш, а няма да ме има.
ГЛАВА 8.
1. Отговори Вилдад Савхеец и рече:

2. дълго ли ще говориш тъй? Думите от устата ти са бурен вятър!

3. Нима Бог извръща съда, и Вседържителят изопачава правдата?

4. Ако твоите синове са съгрешили пред Него, Той ги е и предал в ръката на тяхното беззаконие.

5. Но ако подириш Бога и се помолиш на Вседържителя,

6. и ако си чист и прав, Той сега още ще стане над тебе и ще умиротвори жилището на твоята правда.

7. И ако изпърво си имал малко, отпосле ще имаш твърде много.

8. Защото, попитай прежните поколения и вникни в наблюденията на техните бащи;

9. а ние сме вчерашни и нищо не знаем, понеже нашите дни на земята са сянка.

10. Ето, те ще те научат, ще ти кажат и от сърце ще изговорят думите:

11. никне ли шавар без влага? Расте ли рогоз без вода?

12. Още е в своята преснота и неотрязан, а изсъхва преди всяка трева.

13. Такива са пътищата на всички, които забравят Бога, и надеждата на лицемереца ще изчезне;

14. надеждата му е подкосена, и увереността му - мрежа паякова.

15. Ще се опре о мрежата си, и не ще устои; ще се хване за нея, и не ще се удържи.

16. Зеленее се той пред слънцето, отвъд градината се простират клоните му;

17. в грамада камъни се вплитат корените му, между камъните се врязват.

18. Но, когато го изтръгнат от мястото му, то ще се откаже от него: не съм те виждало!

19. Ето радостта на неговия път! А из пръстта никнат други.

20. Виждаш, Бог не отхвърля непорочния и не поддържа ръката на злодейците.

21. Той ще напълни още със смях устата ти и устните ти с радостно възклицание.

22. Които те мразят, със срам ще се покрият, и шатрата на нечестивците ще изчезне.

2. наистина, зная, че това е тъй; но как ще се оправдае човек пред Бога?

3. Ако поиска да влезе в препирня с Него, не ще му отговори нито на едно от хиляда.

4. Той е мъдър по сърце и мощен по сила; кой е въставал против Него и е оставал на покой?

5. Той преместя планините, и те са неузнаваеми: превръща ги в гнева Си;

6. поместя земята от мястото й, и стълбовете й треперят;

7. каже на слънцето, - и то не изгрява, и на звездите туря печат.

8. Той Сам простира небесата и ходи по морското висине;

9. сътворил е Ас, Кесил и Хима * и скривалищата южни;

10. върши дела велики, неизследими и чудни, безброй.

11. Ето, Той ще мине пред мен, и аз не ще Го видя; ще отмине, и не ще Го забележа.

12. Ще вземе, и кой ще му забрани? Кой ще Му каже: какво вършиш?

13. Бог няма да отклони гнева Си; пред Него ще паднат поборниците на гордостта.

14. Толкоз повече мога ли аз да отговарям Нему и да пробирам думи пред Него?

15. Дори и прав да бях, няма да отговарям, а ще моля моя Съдия.

16. Да бях извикал, и Той ми отговореше, - не щях да повярвам, че е чул гласа ми Оня,

17. Който ме във вихър поразява и безвинно умножава раните ми,

18. не ми дава да си отдъхна, а ме изпълня с горчивини.

19. Ако е дума за сила, Той е могъщ; ако ли пък - за съд, кой ще ме изправи пред Него?

20. Ако взема да се оправдавам, самите ми уста ще ме обвинят; ако съм невинен, Той ще ме признае за виновен.

21. Невинен съм; не ща да зная за душата си, презирам живота си.

22. Все едно; затова казах, че Той погубва и непорочния, и виновния.

23. Ако тогова Той поразява с бич изведнъж, то над изпитните над невинните се подсмива.

24. Земята е отдадена в ръце на нечестивци; лицата на нейните съдии Той покрива. Ако това не е Той, то кой е?

25. Дните ми са по-бързи от бързоходец, - бягат, не виждат добро,

26. летят като леки ладии, като орел, който се спуща върху плячка.

27. Ако си кажа: "ще забравя тъгите си, ще отмахна мрачния си вид и ще се ободря",

28. то треперя от всичките си страдания, като зная, че Ти не ще ме обявиш за невинен.

29. Ако пък съм виновен, защо напразно да се измъчвам?

30. Да се умиех и със снежна вода и съвсем да очистех ръцете си,

31. и тогава Ти ще ме потопиш в тиня, и ще се погнусят от мене дрехите ми.

32. Защото Той не е човек, както съм аз, та да мога да Му отговарям и да отида заедно с Него на съд!

33. Помежду ни няма посредник, който би сложил ръката си на нас двама ни.

34. Нека отмахне Той от мене жезъла Си, и страхът Му да ме не ужасява, -

35. тогава ще говоря и не ще се боя от Него, понеже аз не съм такъв сам по себе си.

* Съзвездия, известни днес с имената: Мечка, Орион и Плеади.

2. Ще река Богу: не ме обвинявай; яви ми, защо се бориш с мене?

3. Добре ли Ти е да угнетяваш, да презираш делото на ръцете Си, а кроежа на нечестивците да осветляваш?

4. Нима имаш плътски очи, и гледаш, както гледа човек?

5. Нима Твоите дни са като дните на човек, или Твоите години са като дни на мъж,

6. та търсиш порок в мене и дириш грях в мене,

7. ако и да знаеш, че не съм беззаконник, и че няма кой да ме избави от ръката Ти?

8. Твоите ръце са се трудили над мене и са ме образували цял околовръст, - и Ти ме погубваш?

9. Спомни, че си ме изработил като глина, та на прах ли ще ме обърнеш?

10. Не Ти ли ме изля като мляко, и ме сгъсти като отвара,

11. с кожа и плът ме облече, с кости и жили ме стегна,

12. живот и милост ми дарува, и Твоята грижа пазеше духа ми?

13. Но и това Ти криеше в сърцето Си, - зная, че това беше у Тебе, -

14. че, ако съгреша, Ти ще забележиш и не ще оставиш греха ми без наказание.

15. Ако съм виновен, горко ми! Ако съм и прав, не ще посмея да дигна глава. Преситен съм на унижение; погледни бедствието ми:

16. то се увеличава. Ти тичаш подире ми като лъв, и отново ме нападаш и чудно действуваш върху мене.

17. Изваждаш нови Твои свидетели против мен; усилваш гнева Си против мене; и бедите, една след друга, се опълчват против мене.

18. И защо ме извади от утробата? Да бях умрял, когато ничие око не беше ме още видяло;

19. о, да бях пренесен от утробата в гроба, като да ме не е имало!

20. Не са ли малки дните ми? Остави, отстъпи от мене, за да се ободря малко,

21. преди да отида, - та да се не върна вече, - в страната на тъмата и смъртната сянка,

22. в страната на мрака, какъвто е мракът на смъртната сянка, дето няма уредба, дето е тъмно, както самата тъма.

2. нима на много думи не може да се даде отговор, и нима многоречивият човек е прав?

3. Твоето празнословие ще накара ли човеците да мълчат, за да се присмиваш ти, и да няма кой да те посрами?

4. Ти рече: съждението ми е вярно, и аз съм чист в Твоите очи.

5. О, да проговореше Бог, да отвореше уста към тебе

6. и ти откриеше тайните на мъдростта, че теб ти се пада двойно повече да понесеш! И тъй, знай, че Бог за тебе предаде на забрава някои от твоите беззакония.

7. Можеш ли ти с изследване намери Бога? Можеш ли съвършено постигна Вседържителя?

8. Той е по-висок от небесата, - какво можеш стори? По-дълбоко от преизподнята, - какво можеш узна?

9. По-дълга от земята е мярката Му и по-широка от морето.

10. Ако Той мине и заключи някого в окови и го извади на съд, то кой ще Го отклони?

11. Защото Той знае лъжците и вижда беззаконието; ще ли го остави без внимание?

12. Но суетният човек умува, макар и човек да се ражда като диво осле.

13. Ако насочиш сърцето си и простреш към Него ръце,

14. и ако има порок в ръката ти, а ти го отмахнеш и не оставиш беззаконието да обитава в твоите шатри,

15. то ще подигнеш неопетненото си лице, ще бъдеш твърд и няма да се боиш.

16. Тогава ще забравиш тъгата: като за оттекла се вода ще си спомняш за нея.

17. И животът ти ще тръгне по-ясен от пладне; ще просветлееш като утро.

18. И ще бъдеш спокоен, защото има надежда; ти си ограден, и можеш да спиш безопасно.

19. Ще лежиш, и не ще има кой да застрашава, и мнозина ще ти се подмилкват.

20. А очите на беззаконниците ще изтекат, прибежището им ще пропадне, и надеждата им ще изчезне.

2. наистина, само вие сте човеци, и с вас ще умре мъдростта!

3. И у мене има сърце, както у вас; не съм по-долен от вас; и кой не знае това същото?

4. За присмех станах аз на приятеля си, аз, който призовавах Бога, и комуто Той отговаряше, - за присмех е праведният, непорочният човек.

5. Тъй е презрян, според мислите на седещия в покой, светилникът, приготвен за онези, чиито нозе се препъват.

6. Спокойни са шатрите на крадците и безопасни на дразнещите Бога, които своя бог виждат в ръцете си.

7. И наистина: попитай добитъка, и ще те научи; попитай небесната птица, и ще ти яви;

8. или поговори със земята, и ще те поучи, ще ти кажат и морските риби.

9. Кой във всичко това не ще узнае, че ръката на Господа е сътворила това?

10. В Негова ръка е душата на всичко живо и духът на всяка човешка плът.

11. Нали ухото разбира думите, и нали езикът разпознава вкуса на храната?

12. У старците има мъдрост, и у дълголетните - разум.

13. У Него има мъдрост и сила, Негови са решение и разум.

14. Което Той събори, няма да се съгради; когото Той заключи, няма да се освободи.

15. Да спре водите, и всичко ще изсъхне; да ги пусне, и земята ще разрушат.

16. У Него има сила и мъдрост, пред Него е тоя, който се заблуждава, и онзи, който въвежда в заблуждение.

17. Той привежда съветниците в необмисленост и прави съдиите глупави.

18. Той лишава царе от власт и обвързва с въже кръста им;

19. князе лишава от достойнство и храбри поваля;

20. отнема езика на високомерни и лишава от разум старци;

21. покрива със срам славни и разслабя силата на мощни;

22. открива дълбокото и сред тъмата и изважда на видело смъртната сянка;

23. множи народите и ги изтребва; разпръсва народите и ги събира;

24. лишава от ум главатарите на земните народи и ги оставя да се скитат в пустинята, дето няма път:

25. пипнешком ходят те в тъмата, без светило, и политат като пияни.
ГЛАВА 13.
1. Ето, всичко това окото ми видя, ухото ми чу и забележи за себе си.

2. Колкото знаете вие, зная и аз: не съм по-долу от вас.

3. Но аз към Вседържителя бих искал да говоря, желал бих с Бога да се препирам.

4. А вие сте ковачи на лъжи; всички вие сте безполезни лекари.

5. О, да бяхте само мълчали! Това би ви се сметнало за мъдрост.

6. Изслушайте моите разсъждения и вникнете във възражението на устата ми.

7. Трябваше ли да говорите заради Бога неправда и заради Него да говорите лъжа?

8. Трябваше ли да бъдете лицеприятни към Него и за Бога тъй да се препирате?

9. Добре ли ще бъде, кога Той ви изпитва? Ще Го измамите ли, както измамват човек?

10. Той ще ви строго накаже, ако и скришно лицемерите.

11. Нима величието Му не ви плаши, и страх от Него не ви обзема?

12. Вашите напомняния приличат на пепел; вашите огради са огради глинени.

13. Млъкнете пред мен, и аз ще говоря, каквото и да ме постигне.

14. За какво ми е да си хапя тялото със зъби и да си турям душата в ръка?

15. Ето, Той ме убива, но аз ще се надявам: желал бих само да удържа пътищата си пред лицето Му.

16. И това ми е вече за оправдание, понеже лицемер не ще се яви пред лицето Му.

17. Изслушайте внимателно думите ми и обясненията ми с ушите си.

18. Ето, започнах съдба; зная, че ще бъда прав.

19. Кой е в сила да ми надвие? Защото тогава ще млъкна и ще изпусна дух.

20. Само две неща не прави с мене, и тогава аз не ще се укривам от Твоето лице;

21. отмахни от мене ръката Си, и Твоят ужас да ме не разтърсва.

22. Тогава викай, и аз ще отговарям; или аз ще говоря, а Ти ми отговаряй.

23. Колко Са пороците и греховете ми? Покажи ми беззаконието ми и греха ми.

24. За какво скриваш лицето Си и ме считаш Твой враг?

25. Не мачкаш ли Ти откъснат лист, и не гониш ли суха сламчица?

26. Защото Ти пишеш против мене горчила и ми вменяваш греховете на младостта ми,

27. туряш в клада нозете ми и дебнеш всичките ми пътища, - тичаш по дирите на нозете ми,

28. подир мене, който тлея като гнилеж, като дреха, сядена от молец.