Книга моисеева битие глава в начало Бог сътвори небето и земята

2. Усърдна грижа не дава да се дреме, и тежка болест сън отнима.

3. Богатият се трудил, когато е умножавал имотите, - и в покой се насища със своите блага;

4. сиромахът се трудил при немотиите в живота - и в покой остава си оскъден.

5. Който обича злато, не ще бъде оправдан, и който тича подир тление, ще се напълни с него.

6. Мнозина поради злато се подложиха на падение, и гибелта им беше пред лицето им;

7. то е дърво за препънка на ония, които му принасят жертви, и всеки неразбран ще бъде от него уловен.

8. Честит е онзи богаташ, който се е показал безукорен и който не тича подир злато.

9. Кой е той? и ние ще го прославим; защото той е направил чудо в своя народ.

10. Кой е бил изкушаван със злато - и е останал непорочен? Да му бъде това за хвала!

11. Кой е можел да съгреши - и не е съгрешил, да стори зло - и не е сторил?

12. Трайно ще бъде богатството му, и за неговите милостини ще разглася събранието.

13. Кога седнеш на богата трапеза, не разтваряй гърлото си към нея

14. и не казвай: много има на нея! Помни, че лакомо око е лошо нещо.

15. Кое от създаденото е по-завистливо от окото? Затова то плаче за всичко, що види.

16. Накъдето то погледне, не протягай ръка, и не се сблъсквай с него в блюдото.

17. Съди за ближния по себе си и за всяко действие разсъждавай.

18. Яж като човек, що ти е предложено, и не се пресищай, за да те не намразят;

19. от учтивост пръв преставай да ядеш и не бивай лаком, за да не послужиш за съблазън;

20. и ако седнеш всред мнозина, не протягай ръка преди тях.

21. Благовъзпитан човек с малко се задоволява, и затова той на леглото си не страда от задуха.

22. Здрав сън бива при умерен стомах: станеш рано, и душата ти е с тебе;

23. страдание от безсъница и холера и болки в корема има у лаком човек.

24. Ако си се натоварил с ястия, стани от трапезата и отдъхни.

25. Послушай ме, синко, и не ме пренебрегвай - отпосле ще разбереш думите ми.

26. Във всичките си работи бъди предпазлив, и никаква болест не ще те намери.

27. Щедрия на хляб ще благославят устата, и свидетелството на неговата доброта е вярно;

28. против скъперника на хляб ще роптае градът, и свидетелството за неговото скъперничество е справедливо.

29. Към вино не се показвай храбър, защото виното мнозина е погубило.

30. Пещта изпитва якостта на острието чрез каляване; тъй и виното изпитва сърцата на горделиви чрез пиянство.

31. Виното е полезно за човешкия живот, ако се пие умерено.

32. Какъв живот е без вино? То е направено за веселие на човеците.

33. Виното е радост за сърцето и утеха за душата, кога се употребява умерено и навреме,

34. виното е тъга за душата, кога се пие много, при раздразнение и свада.

35. Излишна употреба на вино увеличава яростта на неразумния до препъване, като намалява якостта му и причинява рани.

36. На гощавка при вино не укорявай ближния и го не унижавай във време на веселието му;

37. не му говори оскърбителни думи и не го товари с искания.
ГЛАВА 32.
1. Ако са те поставили старейшина на гощавка, не се възгордявай; бъди между другите като един от тях:

2. погрижи се за тях и после седни. И кога изпълниш всичката си работа, заеми мястото си,

3. за да им се порадваш и за добрата разпоредба венец да получиш.

4. Разговора води ти, старейшино, - защото това на тебе прилича, -

5. с основно знание, и не забранявай музика.

6. Кога слушат, не протакай разговора и безвременно не мъдрувай.

7. Каквото е рубинов печат в златно украшение, такова е благозвучието на музика в гощавка при вино;

8. каквото е смарагдов печат в златна обкова, такова е приятността на песни при вкусно вино.

9. Кажи, момко, ако потрябва, само две думи, кога бъдеш запитан;

10. кажи главното, много в малко думи. Бъди като знаещ и, заедно с това, като умеещ да мълчи.

11. Всред велможи недей се равни с тях и, кога говори друг, ти много не говори.

12. Пред гръм иде светкавица, а пред срамежлив върви благоразположение.

13. Ставай навреме и не бъди последен; бързай дома и се не спирай.

14. Там се забавлявай и работи, каквото ти се нрави; ала не съгрешавай с горделива дума.

15. И затова благославяй Оногова, Който те е сътворил и Който те насища със Своите блага.

16. Който се бои от Господа, ще приеме поука, и които от ранно утро се обръщат към Него, ще придобият Неговото благоволение.

17. Който търси закона, ще се насити от него, а лицемерец ще се препъне о него.

18. Които се боят от Господа, ще намерят съд и като светлина ще разпалят правосъдието.

19. Грешен човек отбягва от изобличение и намира извинение, съгласно със своето желание.

20. Човек разсъдлив не пренебрегва размишление, а неразсъдлив и горд не трепва от страх и след като е направил нещо без размишление.

21. Без разсъждение не прави нищо, и кога направиш, не се разкайвай.

22. Не ходи по път, дето има развалини, за да се не спънеш о камък;

23. не се доверявай и на равен път; пази се дори и от децата си.

24. Във всяко дело вярвай на душата си; и това е пазене на заповедите.

25. Който вярва на закона, е внимателен към заповедите, и който се надява на Господа, не ще претърпи вреда.
ГЛАВА 33.
1. Оногова, който се бои от Господа, зло не ще го сполети, но и в изкушение Той ще го избави.

2. Мъж мъдър не ще намрази закона, а който се присторено държи о него, е като кораб в буря.

3. Разумен човек вярва на закона, и законът за него е верен, като отговор на урим.

4. Приготви реч - и ще бъдеш изслушан, събери поуки - и отговаряй.

5. Сърцето на глупав е колело в колата, и мисълта му е като ос, която се върти.

6. Присмехулник приятел е също като буен кон, който под всеки ездач пръхти.

7. Защо един ден е по-добър от друг, щом всяка дневна светлина през годината излиза от слънцето?

8. Те са разделени от премъдростта на Господа; Той е отличил времена и празници:

9. някои от тях Той е възвисил и осветил, а останалите е турил в броя на обикновените дни.

10. И всички люде са от пръст, и Адам биде създаден от земя;

11. но по Своето всезнание, Господ турил разлика между тях и им назначил разни пътища:

12. едни от тях благословил и възвисил, други осветил и приближил до Себе Си, а трети проклел и унизил и изместил от местата им.

13. Както е глината в ръцете на грънчар, и всички нейни съдбини са в негов произвол, тъй людете са в ръцете на Оногова, Който ги е сътворил, и Той ще им въздаде по Своя съд.

14. Както наспротив злото стои добро, и наспротив смъртта - живот, тъй и наспротив благочестивеца - грешник. Тъй гледай и на всички дела на Всевишния: те са по две, едно наспротив друго.

15. И аз последен бодро се потрудих, както оня, който обира след гроздоберци,

16. и по благословение от Господа успях и напълних лина като гроздоберец.

17. Разберете, че аз се трудих не за мене си само, а за всички, които търсят поука.

18. Послушайте ме, князе народни, и внимавайте, началници на събранието:

19. ни на син, ни на жена, ни на брат, ни на приятел не давай власт над тебе си при твоя живот;

20. и не давай другиму имота си, за да не би, като се разкаеш, да молиш за него.

21. Докле си жив и дихание има в тебе, не заменявай себе си с никого;

22. защото по-добре е децата тебе да молят, нежели ти да гледаш в ръцете на синовете си.

23. Във всички си дела бъди главен, и не туряй петно на честта си.

24. При свършване дните на живота си и при смъртта предай наследство.

25. Кърма, тояга и товар - за осела; хляб, наказание и работа - за роба.

26. Занимавай роба с работа - и ще имаш покой; отслаби му ръцете - и той ще иска свобода.

27. Хомот и ремък превиват врата на вола, а за лукав роб - вериги и рани;

28. употребявай го на работа, за да не остава празен, защото празността е научила на много лоши неща;

29. настани го на работа, както му прилича, и ако се не покорява, наложи му тежки окови.

30. Но върху никого не налагай излишно, и нищо не прави без разсъждение.

31. Ако имаш роб, гледай на него като на себе си, защото си го придобил с кръв;

32. ако имаш роб, постъпвай с него като с брат, защото ще се нуждаеш от него, както от душата си;

33. ако го обиждаш, и той стане и избяга от тебе, по кой път ще го дириш?
ГЛАВА 34.
1. Празни и лъжливи надежди има у безразсъден човек, и сънни бълнувания окриляват глупци.

2. Какъвто е оня, който прегръща сянка, или тича подир вятъра, такъв е и тоя, който вярва в сънища.

3. Сънищата са досущ това, което е подобието на лице спрямо лице.

4. От нечисто какво може да бъде чисто, и от лъжливо какво може да бъде истинско?

5. Гадание, белези и сънища са суета, и сърцето се пълни с мечти като у родилка.

6. Ако не бъдат проводени от Всевишния за вразумяване, не ги взимай присърце.

7. Сънищата са вкарали мнозина в заблуда, и които са се надявали на тях, паднали са.

8. Законът се изпълнява без измама, и мъдростта в устата на верните се усъвършенствува.

9. Учен човек знае много, и многоопитен изказва знание.

10. Който не е имал опит, той малко знае; а който е странствувал, той е умножил знанието си.

11. Много видях в моето странствуване, и зная повече от това, колкото говоря.

12. Много пъти бях в опасност от смърт и се спасявах благодарение на опита.

13. Духът на ония, които се боят от Господа, ще живее, защото тяхната надежда е в Оногова, Който ги спасява.

14. Който се бои от Господа, от нищо не ще се уплаши и убои, защото Той е негова надежда.

15. Блажена е душата на оногова, който се бои от Господа! Кой го поддържа, и кой е негова опора?

16. Очите на Господа са върху ония, които Го обичат. Той е силна защита и яка опора, бранило от пек и бранило от пладнешки жар, предпазва от спъване и защита от падение;

17. Той възвисява душата и просвещава очите, дава изцеление, живот и благословение.

18. Който принася жертва от неправедна печалба, на такъв приносът е подигравка, и даровете на беззаконните са неблагоугодни;

19. Всевишният не благоволи към приносите на нечестиви и с много жертви не се умилостивява за техните грехове.

20. Каквото е оня, който закаля жертва син пред баща му, такова е и оня, който принася жертва от имота на сиромаси.

21. Хлябът на сиромасите е живот за тях: който го отнима, е кръвопиец.

22. Който отнима прехраната на ближен, убива го, и който лишава наемник от заплата, кръв пролива.

23. Кога един гради, а друг разваля, какво ще получат те за себе си, освен умора?

24. Кога един се моли, а друг проклина, кому гласа ще чуе Всемощният?

25. Ако някой се измие от осквернение с мъртъв и пак се допира до него, каква полза от умиването му?

26. Тъй е човек, който пости за греховете си и пак отива и прави същото; кой ще чуе молитвата му, и каква полза ще получи, задето се е смирявал?

2. Който въздава благодарност, принася семидал; а който прави милостиня, принася хвалебна жертва.

3. Да благоугодим Господу, значи да отстъпваме от зло, и да Го умилостивяваме, значи да се отклоняваме от неправда.

4. Не се явявай пред лицето на Господа с празни ръце, защото всичко това е по заповед.

5. Приносът на праведния втлъстява олтара, и благоуханието му е пред Всевишния.

6. Жертвата на праведен мъж е благоприятна, и споменът за нея ще бъде незабравен.

7. С весело око прославяй Господа и не намалявай начатъците на трудовете си;

8. при всеки дар имай весело лице и с радост посвещавай десетината.

9. Давай на Всевишния според както Той дава, и с весело око - според колкото печелиш с ръката си;

10. защото Господ отплаща, и Той ще ти въздаде седморно.

11. Не намалявай даровете, защото Той не ще ги приеме; и не се надявай на неправедна жертва.

12. Защото Господ е съдия, и у Него няма лицеприятие:

13. Той не ще лицеприятствува против сиромах и ще чуе молитвата на обиден;

14. Той не ще презре молбата на сирак, нито на вдовица, кога тя ще излива просбата си.

15. Не леят ли се сълзи по бузите на вдовицата, и не вика ли тя против оногова, който ги предизвиква?

16. Който служи Богу, ще бъде приет с благоволение, и молитвата му ще стигне до облаците.

17. Молитвата на смирен ще проникне през облаците, и той не ще се утеши, доде тя се не приближи до Бога,

18. и не ще отстъпи, докле Всевишният не погледне милостно, не разсъди справедливо и не произнесе решение.

19. И Господ не ще закъснее и не ще понесе, докле не съкруши бедрата на немилосърдните;

20. Той ще въздава отмъщение и на народите, докле изтреби сборището на потисници и съкруши скиптрите на неправедни, -

21. докле въздаде човеку според делата му, и за делата на людете - според намеренията им,

22. докле извърши съд над Своя народ и ги зарадва със Своята милост.

23. Благовременна е милостта във време на скръб, както дъждовните облаци - във време на засуха.
ГЛАВА 36.
1. Помилуй ни, Владико, Боже на всички, и милостно погледни,

2. и напрати върху всички народи Твоя страх.

3. Дигни ръката Си против чуждите народи, и нека те познаят Твоята мощ.

4. Както пред тях Ти яви светостта Си в нас, тъй и пред нас яви величието Си в тях, -

5. и нека те познаят, както ние познахме, че няма бог, освен Тебе, Господи!

6. Възобнови личбите и извърши нови чудеса;

7. прослави ръката и дясната Си мишца; подигни ярост и пролей гняв;

8. изтреби противника и унищожи врага;

9. ускори времето и спомни си клетвата, и нека възвестят за Твоите велики дела.

10. С яростта на огъня да бъде изтребен оня, който бяга от меч, и потисниците на Твоя народ да намерят гибел.

11. Съкруши главите на вражеските началници, които казват: "никого няма, освен нас!"

12. Събери всички колена Иаковови и ги направи Твое наследие, както е било изпървом.

13. Помилуй, Господи, народа, наречен на Твое име, и Израиля, когото Ти нарече първенец.

14. Умилостиви се над града на Твоята светиня, над Иерусалим, място на Твоя покой.

15. Напълни Сион с хвалата на Твоите обещания, и Твоя народ - със славата Си.

16. Дай свидетелство на ония, които отначало са били Твое достояние, и въздигни пророчества от Твое име.

17. Дай награда на ония, които се надяват на Тебе, и нека вярват на Твоите пророци.

18. Чуй, Господи, молитвата на Твоите раби, по благословението Аароново, за Твоя народ, -

19. и ще познаят всички, които живеят на земята, че Ти си Господ, Бог на вековете.

20. Стомахът приема в себе си всякаква храна, но има храна от храна по-добра:

21. гърлото различава ястия от дивеч, тъй и разумно сърце - лъжливи думи.

22. Лукаво сърце тъга причинява, но многоопитен човек ще му отплати.

23. Жена ще приеме всякакъв мъж, но има девица от девица по-добра:

24. хубостта на жената лице весели и от всичко най-желана е за мъжа;

25. ако на езика й има приветливост и кротост, нейният мъж излиза из реда на синовете човешки.

26. Който придобива жена, туря начало на имот, придобива според себе си помощник, опора на своето спокойствие.

27. Дето няма ограда, там имотът се разграбва; а който няма жена, въздиша, скитайки се;

28. защото, кой ще повярва на въоръжен разбойник, който скита из град в град?

29. Тъй и на човек, който няма постоянно жителство и който се спира за нощуване там, дето закъснее.
ГЛАВА 37.
1. Всякой приятел може да каже: "и аз се сприятелих с него". Но има приятел само по име приятел.

2. Не е ли това скръб до смърт, кога приятел и другар се обръща на враг?

3. О, лоша мисъл! откъде се вмъкна да покриеш земята с коварство?

4. Приятел се радва, кога другарят е весел, а кога бъде в скръб, ще бъде против него.

5. Приятел помага на другар в работите му за стомаха, а в случай на война ще се хване за щит.

6. Не забравяй другаря в душата си и се сещай за него в твоето богатство.

7. Всеки съветник хвали своя съвет, но някой съветва за своя полза;

8. от съветник пази душата си и първом узнай, какво му е нужно; защото, може би, той ще съветва за самия себе си;

9. може би, той ще ти хвърли жребие и ще ти каже: "пътят ти е добър", а сам ще застане срещу тебе, за да види, какво ще се случи с тебе.

10. Не се съветвай с твой недоброжелател и от завистниците си крий своите намерения.

11. Не се съветвай с жена за нейната съперница, със страхливец - за война, с продавач - за размяна, с купувач - за продажба, със завистлив - за благодарност,

12. с немилосърден - за благотворителност, с ленивец - за всяко дело,

13. с годишен наемник - за свършека на работата, с ленив роб - за много работи.

14. На такива не се осланяй при никое съвещание,

15. но се сношавай всякога само с благочестив мъж, за когото узнаеш, че той пази заповедите Господни,

16. който с душата си ти е по душа и, в случай че паднеш, заедно с тебе ще поскърби.

17. Дръж се о съвета на сърцето си, защото за тебе няма никой по-верен от него;

18. душата на човека някога ще каже повече, нежели седем наблюдатели, стоещи на високо място за наблюдение.

19. Но при всичко това моли се на Всевишния, да насочи пътя ти в истината.

20. Началото на всяка работа е размишление, а преди всяко действие - съвет.

21. Израз на сърдечно изменение е лицето. Четири състояния се изразяват за него: добро и лошо, живот и смърт, - а винаги езикът господарува.

22. Някой човек е изкусен и мнозина учи, а за своята душа е безполезен.

23. Някой се изхитря в речите, а бива омразен, - такъв ще си остане без всяка прехрана;

24. защото не му е дадена от Господа благодат, и той е лишен от всяка мъдрост.

25. Някой е мъдър за душата си, и плодовете от знанието на устата му са надеждни.

26. Мъдър мъж поучава народа си, и плодовете от знанието му са надеждни.

27. Мъдър мъж ще изобилва с благословение, и всички, които го видят, ще го наричат блажен.

28. Животът на човека се определя с броя на дните, а дните на Израиля са безбройни.

29. Мъдрият придобива доверие у народа си, и името му ще живее вовеки.

30. Синко! през живота си изпитвай душата си и наблюдавай, кое за нея е вредно, и това не й давай;

31. защото не всичко е полезно за всички, и не всяка душа е разположена към всичко.

32. Не се пресищай с всякаква сладост и не се нахвърляй на всякакви ястия,

33. защото от много ядене иде болест, и пресищане докарва холера;

34. от пресищане мнозина са умрели, а въздържаният ще си продължи живота.

2. и лекуването е от Вишния, и от царя получава дар.

3. Знанието на лекаря ще възвиси главата му, и между велможите ще бъде на почит.

4. Господ е създал от земята лекарства, и благоразумен човек не ще ги пренебрегва.

5. Нали чрез дърво водата стана сладка, за да бъде позната Неговата сила?

6. Затова Той е дал на людете знание, за да Го прославят в Неговите чудни дела:

7. с тях Той лекува човека и премахва болестта му.

8. Който приготвя лекарства, прави от тях смес, и занятията му не се свършват, и чрез него бива добро по лицето на земята.

9. Синко, в болестта си не бивай небрежен, а се моли Господу, и Той ще те изцели.

10. Остави греховния живот, изправи ръцете си и очисти сърцето от всякакъв грях.

11. Възнес благоухание и споменна жертва от семидал и направи тлъст принос, като да си вече на умиране;

12. и дай място на лекаря, защото и него Господ е създал, и да се не отдалечава той от тебе, защото е потребен.

13. В някое време и в ръцете на лекарите има успех;

14. защото и те се молят Господу, за да им помогне да дадат на болния облекчение и изцеление за продължаване живота.

15. Но който съгрешава пред Твореца си, да падне в ръцете на лекаря!

16. Синко, пролей сълзи над умрелия и, като да си подвъргнат на жестока злочестина, почни да плачеш; облечи прилично тялото му и не се отнасяй небрежно към погребението му;

17. горчив да бъде плачът ти, и топло риданието, и продължи тъгуването си по него, според достойнството му, ден или два, за да избегнеш осъждане, - и тогава утеши се от тъгата;

18. защото от тъга бива смърт, и сърдечна тъга сила изтощава.

19. Със злочестината пребъдва и тъга, и животът на сиромаха е тежък за сърцето.

20. Не предавай сърцето си на тъга, отдалечавай я от себе си, като си спомняш за края.

21. Не забравяй това, защото няма връщане, и нему не ще принесеш полза, а на себе си ще повредиш.

22. Спомни си за присъдата над мене, защото тя е също и над тебе: "мене вчера, а тебе днес."

23. С упокояване на мъртвия успокой и паметта му, и утеши се за него след изхода на душата му.

24. Книжовна мъдрост се придобива в благоприятно свободно време, и който си има малко занятия, може да придобие мъдрост.

25. Как може да стане мъдър оня, който борави с орало и се хвали с бич, кара волове и е зает с техни работи, и чийто разговор е само за юнци?

26. Сърцето му е заето с това, да прокарва бразди, и грижата му - за кърма на телиците.

27. Тъй и всякой дърводелец и зидар, който прекарва нощта като ден: който борави с резба, той заляга да направи формата разнообразна,

28. насочва сърцето си към това, щото изображението да има прилика, и грижата му е да завърши делото в съвършенство.

29. Тъй и ковачът, който седи при наковалнята и мисли за изделие от желязо: димът от огъня изнурява тялото му, и той се бори с горещината от пещта;

30. шумът от чука заглушава слуха му, и очите му са впити в образеца на съдината;

31. сърцето му се стреми да свърши делото, и грижата му е да го обработи в съвършенство.

32. Тъй и грънчарят, който седи над своята работа и с нозете си върти колелото,

33. който постоянно се грижи за работата си, и чиято работа е цяла изчислена:

34. с ръката си дава форма на глината, а с нозе омекчава коравината й;

35. той устремява сърцето си да свърши добре съдината, и грижата му е да очисти пещта.

36. Всички тия се надяват на ръцете си, и всякой се съвършенствува в своята работа;

37. без тях нито град се построява, нито жители се населяват и живеят в него;

38. и все пак в събрание тях не канят, на съдийско седалище не седят и не разсъждават за съдебни наредби, не произнасят оправдания и присъди и с притчи се не занимават;

39. но поддържат световния живот, и молитвата им е за успеха на тяхното художество.
ГЛАВА 39.
1. Само оня, който посвещава душата си на размишление върху закона на Всевишния, ще дири мъдростта на всички древни и ще се упражнява в пророчествата:

2. той ще запомня разказите на видни мъже и ще се вдълбочава в тънките обрати на притчите;

3. ще изследва скрития смисъл на изреченията и ще се занимава със загадките на притчите;

4. ще прекарва служба между велможи и ще се явява пред управител;

5. ще пътува по земята на чужди народи, защото е опитал добро и зло между людете.

6. Сърцето си ще насочи към това, щото от ранно утро да се обръща към Господа, Който го е сътворил, и ще се моли пред Всевишния; ще отвори с молитва устата си и ще се моли за греховете си.

7. Ако на Господа Велики бъде угодно, той ще се изпълни с дух на разум,

8. ще изрича думи от своята мъдрост и в молитва ще прославя Господа;

9. ще оправя добре своята воля и ум и ще размишлява за тайните на Господа;

10. ще покаже мъдростта на своето учение и ще се хвали със закона на завета Господен.

11. Мнозина ще прославят знанието му, и той не ще бъде забравен довека;

12. споменът за него не ще загине, и името му ще живее от рода в род.

13. Народите ще прославят мъдростта му, и обществото ще възвестява хвалата му;

14. докле бъде жив, той ще придобие по-голяма слава, нежели хиляди човеци; а кога почине, ще я увеличи.

15. След като размислих още, ще ви разкажа, понеже съм пълен, както месечината в своята пълнота.

16. Изслушайте ме, благочестиви деца, и растете като трендафил, който расте на нива край поток;

17. издавайте благоухание като ливан,

18. цъфтете като крин, пръскайте благовоние и пейте песни;

19. благославяйте Господа във всички дела; величайте името Му и Го прославяйте с Неговата хвала,

20. с песни от уста и с гусли и, прославяйки, говорете тъй:

21. всички дела на Господа са твърде благотворни, и всяка Негова повеля ще се изпълни в свое време;

22. и не може да се каже: какво е това? за какво е това? защото всичко ще се открие в свое време.

23. По Негова дума стана водата като стог, и по дума на устата Му се явиха водните вместилища.

24. В Неговите повели е всичкото Му благоволение, и никой не може да намали тяхната спасителност.

25. Пред Него са делата на всяка плът, и невъзможно е да се укриеш от очите Му.

26. Той вижда от века във век, и няма нищо чудно пред Него.

27. Не може да се каже: какво е това? защо е това? защото всичко е създадено за своя употреба.

28. Неговото благословение покрива като река, и като поток напоява сушата.

29. Но и гнева Му изпитват народите, както някога Той бе превърнал водите в солнища.

30. Пътищата Му за светиите са прави, а за беззаконните са препънки.

31. Отначало за добрите е създадено доброто, както за грешните - злото.

32. От всички потребности за живота на човека главни са: вода, огън, желязо, сол, пшенично брашно, мед, мляко, гроздов сок, масло и облекло;

33. всичко това служи за полза на благочестивите, а за грешниците може да се обърне във вреда.

34. Има ветрове, които са създадени за отмъщение и в яростта си усилят ударите си;

35. във време на устрема си те изливат сила и удовлетворяват яростта на Оногова, Който ги е създал.

36. Огън и градушка, глад и смърт - всичко това е създадено за отмъщение;

37. зъбите на зверовете, скорпиите, змиите и мечът, който отмъщава на нечестивите с гибел, -

38. ще се зарадват на повелята Му и ще бъдат готови на земята, кога потрябват, и в свое време не ще престъпят думите Му.

39. Затова аз от самото начало реших, обсъдих и оставих в писание,

40. че всички дела на Господа са прекрасни, и Той дарува всичко потребно в свое време;

41. и не може да се каже: "това е по-лошо от онова", защото всичко в свое време ще бъде признато за добро.

42. И тъй, от все сърце и с уста възпявайте и благославяйте името Господне.