Книга моисеева битие глава в начало Бог сътвори небето и земята

2. Ленивият прилича на волски тор: всякой, който го подигне, ще отърси ръка.

3. Раждането на невъзпитан син е срам за бащата, а дъщеря невъзпитана се ражда за унижение.

4. Разумна дъщеря ще си придобие мъж, а безсрамната е тъга за оня, който я е родил.

5. Безочливата позори баща и мъж, и от двамата ще бъде презирана.

6. Не навреме приказка е също, каквото музика във време на печал; а наказание и учене на мъдрост е прилично за всяко време.

7. Да поучаваш глупав е също, каквото да слепяш чирепчета, или да събуждаш заспал от дълбок сън.

8. Да разказваш нещо на глупав е също, каквото да разказваш на задрямал, който на свършека пита: какво?

9. Плачи над умрял, защото светлината е изчезнала за него; плачи и над глупав, защото разумът е изчезнал за него.

10. По-малко плачи над умрял, защото той се е успокоил, а лошият живот на глупав е по-лошо от смърт.

11. Плачи за умрял седем дена, а за глупав и нечестив - през всички дни на живота му.

12. С безразсъден много не говори, и при неразумен не ходи;

13. пази се от него, за да нямаш неприятности и да се не оцапаш от спречкване с него;

14. отклони се от него, - и ще намериш покой и не ще бъдеш огорчен от безумието му.

15. Що е по-тежко от олово? и какво е името му, ако не глупец?

16. По-леко е да понесеш пясък и сол и груда желязо, нежели безсмислен човек.

17. Както яко свързаните дървета на къщата не й дават да рухне при сътресение, тъй и утвърденото върху обмислен съвет сърце не ще се разклати във време на страх.

18. Утвърденото на разумно размишление сърце е като ваяно украшение върху издялана стена.

19. Подпорка, поставена нависоко, не ще устои против вятъра:

20. тъй боязливо сърце, при глупаво размишление, не ще устои против страх.

21. Който нанася удар на окото, предизвиква сълзи, а който нанася удар на сърцето, възбужда болезнено чувство.

22. Който хвърля камък на птици, ще ги разпъди; а който хули приятел, ще скъса приятелство.

23. Ако си извадил меч срещу приятел, не се отчайвай, защото е възможно да се възвърне приятелството.

24. Ако си отворил уста против приятел, не бой се, защото е възможно помирение.

25. Само хула, гордост, издаване тайни и коварно злодейство могат да отпъдят всеки приятел.

26. Придобивай доверие у ближния, докле е сиромах, за да се радваш заедно с него, кога бъде богат:

27. оставай с него във време на скръб, за да имаш участие в наследието му.

28. Преди пламък в печката се явява пара и дим; тъй и преди кръвопролитие - свада.

29. Да браня приятел не ще се посрамя и от лицето му не ще се скрия;

30. ако пък ми се случи чрез него зло, то всеки, който чуе, ще се предпазва от него.

31. Кой ще ми даде стража за устата ми и печат на благоразумие върху устните ми, за да не падна чрез тях, и да ме не погуби езикът ми!
ГЛАВА 23.
1. Господи, Отче и Владико на живота ми! Не ме оставяй на волята им и не ми давай да падна чрез тях.

2. Кой ще постави бич към помислите ми, и към сърцето ми - наставник на мъдрост, та да не щадят те прегрешенията ми и да не гледат през пръсти на техните заблуди;

3. та да се не умножават прегрешенията ми и да се не увеличават заблудите ми; за да не падна пред противниците, и да се не зарадва над мене врагът ми.

4. Господи, Отче и Боже на живота ми! Не давай да се възгордеят очите ми, и отмахни пожеланията от мене.

5. Пощевките на корема и сладострастието да ме не овладеят и не предавай ме на безсрамна душа.

6. Чуйте, деца, поука за устата: който я пази, не ще бъде уловен чрез устата си.

7. С тях ще бъде уловен грешникът, и злоречивият и горделивият ще се препънат чрез тях.

8. Не приучвай устата си към клетва

9. и не го прави навик да употребяваш при клетва името на Светия.

10. Защото, както роб, когото постоянно наказват, не се избавя от рани, тъй и който се кълне постоянно в името на Светия, не ще се очисти от грях.

11. Човек, който се често кълне, ще се изпълни с беззаконие, и от неговия дом бичът не ще отстъпи.

12. Ако той съгреши, - грехът му е върху него; и ако е нехаен, двойно ще съгреши;

13. и ако се е напразно клел, не ще се оправдае, и домът му ще се напълни със злочестини.

14. Има реч, облечена със смърт: да се не намери тя в наследието на Иакова!

15. защото от благочестивите всичко това ще бъде отдалечено, и те не ще се забъркат в грехове.

16. Не приучвай устата си на груба неучтивост, защото при нея биват греховни думи.

17. Помни за баща си и майка си, кога седиш всред велможи,

18. та да се не забравиш пред тях и по навик да не направиш глупост и да не пожелаеш, че е щяло да бъде по-добре да се не раждаш, и да не прокълнеш деня на твоето рождение.

19. Човек, който навиква на хулни думи, няма да се научи през всичките си дни.

20. Две качества умножават греховете, а третото навлича гняв:

21. гореща душа като пламнал огън не ще угасне, докле се не изтощи;

22. човек, който блудодействува в тялото на своята плът, не ще престане, докле огънят не прогори.

23. На блудник е сладък всеки хляб: той не ще престане, докле не умре.

24. Човек, който съгрешава против своето легло, казва на душата си: "кой ме вижда?

25. наоколо ми тъмнина, стените ме закриват, и никой ме не вижда: от какво да се боя? Всевишният не ще си спомни греховете ми."

26. Той има страх само от човешки очи,

27. а не знае, че очите на Господа са десет хиляди пъти по-светли от слънцето

28. и гледат всички пътища човешки и проникват в скритите места.

29. Нему е било известно всичко, преди да е било сътворено, тъй както и след свършването.

30. Такъв човек ще бъде наказан на градските улици и ще бъде застигнат там, дето не е мислил.

31. Тъй и жена, която е оставила мъжа си и е произвела наследник от чужди мъж,

32. защото: първо, тя не се е покорила на закона на Всевишния, второ, съгрешила е против своя мъж, и трето, в блудство е прелюбодействувала и е произвела деца от чужди мъж.

33. Тя ще бъде изведена пред събранието, и за децата й ще има изследване.

34. Децата й не ще хванат корен, и клоните й не ще дадат плод.

35. Тя ще остави подире си спомен за проклятие, и позорът й не ще се изглади.

36. Които останат, ще разберат, че няма нищо по-добро от страха Господен, и няма нищо по-сладко от това - да внимаваме на заповедите Господни.

37. Голяма слава е да следваш Господа, а да бъдеш приет от Него е дългоденствие.
ГЛАВА 24.
1. Премъдростта ще прослави себе си и между народа си ще бъде възхвалена.

2. В църквата на Всевишния тя ще отвори уста и пред Неговото воинство ще прослави себе си:

3. "аз излязох от устата на Всевишния и като облак покрих земята;

4. поставих шатра във висините, и престола си - в облачен стълб;

5. аз сама обходих небесния кръг и ходих в дълбинето на бездната;

6. във вълните морски и по цялата земя и във всеки народ и племе имах владение:

7. между всички тях дирих покой, и в чие наследие да се въдворя.

8. Тогава Създателят на всичко ми заповяда, и Оня, Който ме е създал, ми посочи спокойно жилище и рече:

9. посели се в Иакова и приеми наследие в Израиля.

10. Преди вековете, в началото, Той ме произведе, и аз не ще се свърша довека.

11. Аз служих пред Него в светата скиния и тъй се утвърдих в Сион.

12. Той ми даде и покой във възлюбения град, и в Иерусалим е моята власт.

13. И аз се вкорених в прославения народ, в наследствения дял на Господа.

14. Възвисих се като кедър ливански и като кипарис на планините Ермонски;

15. възвисих се като палма в Енгади и като трендафилово храстие в Иерихон;

16. като гиздава маслина в долина и като явор се възвисих.

17. Като дарчин и аспалат издадох благоуханен мирис и като отбор смирна разпръснах благоухание,

18. като халвани, оникс и стакти и като благоухание от тамян в скинията.

19. Разпрострях клоните си като теревинт, и моите клони са клони на слава и благодат.

20. Аз съм като лоза, която ражда благодат, и цветовете ми са плод на слава и богатство.

21. Пристъпете към мене вие, които ме желаете, и се насищайте с плодовете ми;

22. защото, да си спомняш за мене е по-сладко от мед, и да ме владееш е по-приятно от медена пита.

23. Които ме ядат, повече ще огладняват, и които ме пият, повече ще ожъдняват.

24. Който ме слуша, не ще се посрами, и които се трудят с мене, не ще съгрешат.

25. Всичко това е книгата на завета на Бога Всевишни,

26. законът, който Моисей заповяда като наследие на събранията Иаковови.

27. Той насища с мъдрост, както Фисон и Тигър в дни на новоплодие;

28. той изпълва с разум, както Ефрат и Иордан в дни на жетва;

29. той разлива учение, както светлината и както Гион през време на гроздобер.

30. Първият човек не достигна да я познае напълно; не ще я изследва също и последният;

31. защото мислите й са по-пълни от море, и намеренията й са по-дълбоки от голяма бездна.

32. И аз, като канал из река и като водопровод, излях се в рая.

33. Казах: ще полея градината си и ще напоя лехите си.

34. И ето, каналът ми стана река, и реката ми стана море.

35. И ще светя с учение като с утринна светлина, и надалеч ще го покажа;

36. и ще изливам учението като пророчество и ще го оставя във вечни родове."

37. Виждате, че аз съм се трудил не само за себе си, но и за всички, които дирят премъдрост.
ГЛАВА 25.
1. С три неща се украсих и станах хубава пред Господа и пред човеците:

2. единомислие между братя и любов между ближни, и жена и мъж, които живеят съгласно помежду си.

3. И три вида човеци намрази душата ми, и много ми е омразен техният живот:

4. горделив сиромах, лъжлив богаташ и старец прелюбодейник, ослабващ в разсъдъка.

5. Което не си събрал в младост, как можеш го придоби на старост?

6. Колко прилича на седини да съдят и на старци - да умеят съвет да дават!

7. Колко хубава е мъдростта на старците, и колко прилича на почтени люде разсъдливост и съвет!

8. Венец на старците е многостранната опитност, и тяхна похвала е страхът Господен.

9. Девет помисли похвалих в сърцето си, а десетия ще изкажа с език:

10. това е човек, който се радва на деца и който през живота си вижда падението на враговете.

11. Блазе ономува, който живее с разумна жена, който не греши с език и не служи на недостоен за себе си.

12. Блазе ономува, който е придобил мъдрост и я предава в ушите на ония, които слушат.

13. Колко велик е оня, който е намерил премъдрост! но той не е по-високо от оногова, който се бои от Господа.

14. Страх Господен всичко надминава, и който го има - с кого може да бъде сравнен?

15. Всяка рана може да се понесе, само не рана сърдечна, и всяка злоба, само не женска злоба,

16. всяко нападение, само не нападение от ненавистници, и всяко отмъщение, само не отмъщение от врагове;

17. няма глава по-отровна от змийна глава, и няма ярост по-силна от вража ярост.

18. Скланям по-скоро да живея с лъв и змей, нежели да живея със зла жена.

19. Злобата на жена изменя погледа й и прави лицето й мрачно, като у мечка.

20. Ще седне мъж й между приятелите си и, като чуе за нея, горко ще въздъхне.

21. Всяка злоба е малка в сравнение със злобата на жена; жребият на грешника да падне върху нея.

22. Каквото е възлизане по пясък за нозете на старец, такова е свадлива жена за тих мъж.

23. Не се вглеждай в хубост женска и не пожелавай жена за похот.

24. Отвращение, стид и голям срам е, кога жена владее над мъжа си.

25. Унило сърце, тъжно лице и сърдечна рана е лошата жена.

26. Отпуснати ръце и разслабени колена е жена, която не ощастливи своя мъж.

27. От жена е началото на греха, и чрез нея всички умираме.

28. Не давай на вода изто'к, нито на зла жена - власт;

29. ако тя не ходи под твоя ръка, отсечи я от плътта си.
ГЛАВА 26.
1. Честит е мъжът на добра жена, и броят на дните му е двоен.

2. Добродетелна жена радва мъжа си и ще изпълни с мир годините му;

3. добра жена е честит дял: тя се дава дял на ония, които се боят от Господа;

4. с нея у богат и у сиромах е доволно сърцето, и лицето във всяко време е весело.

5. От три неща се плаши сърцето ми, а при четвъртото аз се моля:

6. от градско злословие, от разбунтувана тълпа и от смъртна клевета - всичко това е ужасно.

7. Сърдечна болка и тъга - това е жена, ревнива към друга жена,

8. и бичът на езика й, който към всички се прилепя.

9. Зла жена е волски хомот, който се движи насам и натам; който я взима, е също като оня, който хваща скорпия.

10. Голямо тегло е предадената на пиянство жена, и тя не ще скрие своя срам.

11. Жена, наклонна към блудство, се познава по дигането на очите и клепачите й.

12. Над безсрамна дъщеря постави яка стража, за да не би, като улучи слабост, да злоупотреби със себе си.

13. Пази се от безсрамно око и не се учудвай, ако то съгреши против тебе:

14. както мъченият от жажда пътник отваря уста и пие всяка близка вода,

15. тъй и тя сяда срещу всяка шатра и пред стрелата отваря колчан.

16. Любезността на жената ще услади мъжа й, и благоразумието й ще затлъсти костите му.

17. Кротка жена е дар от Господа, и благовъзпитана душа цена няма.

18. Срамежлива жена е благодат въз благодат,

19. и няма достойна мярка за въздържаната душа.

20. Каквото е възлязлото на височините Господни слънце,

21. това е хубостта на добра жена в наредбата на къщата й;

22. каквото е светилото, което свети върху светия светилник, това е хубостта на нейното лице в зряла възраст;

23. каквото са златни стълбове върху сребърни подложки, това са прекрасните й нозе върху яките й пети.

24. От две неща е скърбяло сърцето ми, а при третото се подигаше яд в мене:

25. ако войник търпи от немотия, и разумни човеци бъдат пренебрегнати,

26. и ако някой се обръща от праведност към грях; Господ ще приготви такъв за меч.

27. Търговец мъчно може да избегне от грешки, а кръчмар не ще се избави от грях.
ГЛАВА 27.
1. Мнозина са грешили за маловажни работи, и който търси богатство, отвръща очи.

2. Дето се скрепяват камъни, се забива гвоздей: тъй и между продажба и купуване се вмъква грях.

3. Ако някой не се удържи грижливо в страх Господен, домът му скоро ще се разори.

4. При отсяване с решето остава смет: тъй и нечистотата на човека - при неговото разсъждение.

5. Глинени съдини се изпитват в пещ, а човека изпитват в разговора му.

6. Грижите за дървото се проявяват в неговия плод: тъй и в словото - помислите на човешкото сърце.

7. Преди беседа не хвали човека, защото тя е изпитание на людете.

8. Ако усърдно дириш правда, ще я намериш и ще се облечеш с нея като с великолепен подир.

9. Птиците се прибират при подобните си; тъй и истината се обръща към ония, които се упражняват в нея.

10. Както лъвът причаква плячката, тъй и греховете - ония, които вършат неправда.

11. Беседата на благочестивия е всякога мъдрост, а безумният се мени като месечината.

12. Всред неразумни не губи време, а го прекарвай постоянно всред благоразумни.

13. Беседата на глупавите е отвратителна, и смехът им е в греховна забрава.

14. Пустословието на ония, които се много кълнат, прави да настръхват космите, а препирнята им уши запушва.

15. Свадата на горделивите е кръвопролитие, и хулите им са нетърпими за слуха.

16. Който издава тайни, изгубва доверие и не ще намери приятел по душа.

17. Обичай приятеля и бъди му верен;

18. ако пък издадеш тайните му, не тичай вече подире му;

19. защото, както човек убива врага си, тъй и ти си убил приятелството на ближния;

20. и както ти би изпуснал из ръце птичка, тъй си изпуснал приятеля и не ще го хванеш;

21. не тичай подире му, защото той е далеч отишъл и избягал, както сърна от примка.

22. Рана може да се превърже, и подир свада е възможно помирение;

23. но който е издал тайни, той е изгубил надежда за помирение.

24. Който мига с око, той козни крои, и никой не ще го удържи от това;

25. пред твоите очи той ще говори сладко и ще се учудва на думите ти,

26. а после ще изкриви устата си и в думите ти ще открие съблазън;

27. много неща мразя, но не толкоз, колкото него; и Господ ще го намрази.

28. Който хвърля камък нагоре, хвърля го на главата си, и коварен удар ще разтвори рани.

29. Който копае яма, сам ще падне в нея, и който залага примка, сам ще се улови в нея.

30. Който прави зло, върху него ще се обърне, и той не ще узнае, откъде му е дошло;

31. присмех и укор от горделивите и отмъщение като лъв го причакват.

32. С примка ще бъдат уловени ония, които се радват за падението на благочестивите, и скръб ще ги изнури преди смъртта им.

33. Злоба и гняв - и двете са гнусота, и грешният мъж ще бъде от тях обладаван.
ГЛАВА 28.
1. Отмъстителният ще получи отмъщение от Господа, Който не ще забрави греховете му.

2. Прости на ближния си обидата, и тогава, след като се помолиш, ще ти се простят греховете.

3. Човек към човека гняв има, а от Господа прошка проси;

4. към подобния на себе си човек той няма милосърдие, а се моли за своите грехове;

5. сам, бидейки плът, питае злоба: кой ще очисти греховете му?

6. Помни края и престани да враждуваш: помни изтлението и смъртта и пази заповедите;

7. помни заповедите и не бъди злобен към ближния;

8. помни завета на Всевишния и презирай невежеството.

9. Въздържай се от свада, и ще намалиш греховете:

10. защото раздразнителен човек разпаля свада; човек грешник ще смущава приятели и сее раздор между ония, които живеят в мир.

11. От каквото вещество е огънят, тъй и ще се разгори;

12. и каквато е силата на човека, такъв ще бъде и гневът му, и наспоред богатството ще се усили яростта му.

13. Гореща препирня огън разпаля, а гореща свада кръв пролива.

14. Ако подухаш искра, тя ще се разпали, ако пък плюнеш върху нея, ще угасне: едното и другото излиза от твоите уста.

15. Да бъдат проклети клюкар и двуезичник, защото те са погубили мнозина, които са живели в тишина;

16. трети език е поколебал мнозина и ги е изпъждал от народ към народ,

17. разорявал е укрепени градове и е струполясвал къщи на велможи;

18. трети език е изпъдил доблестни жени и ги е лишил от трудовете им;

19. който го слуша, не ще намери покой и не ще живее в тишина.

20. Удар от бич резки прави, а удар от език кости троши;

21. мнозина са паднали от остър меч, но не толкоз, колкото са паднали от език;

22. честит, който се е укрил от него, който не е изпитвал яростта му, който не е махнал хомота му и не е бил свързан с веригите му;

23. защото хомотът му е хомот железен, и веригите му са вериги медни;

24. люта смърт е неговата смърт, и самият ад е по-добър от него.

25. Той не ще овладее благочестивите, и те не ще изгорят в неговия пламък;

26. които оставят Господа, ще паднат в него; в тях той ще се разгори и не ще угасне: той ще бъде проводен върху им като лъв, и като леопард ще ги изтреби.

27. Виж, огради имота си с тръни,

28. свържи среброто си и златото,

29. и за думите си направи теглилка и мярка, а за устата си - врата и ключалка.

30. Пази се да се не спънеш чрез тях и да не паднеш пред ония, които кроят зло.

2. Давай назаем на ближния, кога има нужда, и сам овреме връщай на ближния.

3. Дръж си твърдо думата и бъди верен - и във всяко време ще намериш потребното за тебе.

4. Мнозина са считали заема като находка и са причинили огорчение на ония, които са им помогнали.

5. Докле получи, ще целува ръката му и заради парите на ближния ще понижи глас;

6. а в срока за връщане ще провлича времето, ще отговаря тъжно и ще се оплаква от времената.

7. Ако бъде в състояние, то едвам половината ще донесе - и това ще му сметне като находка;

8. ако пък не бъде в състояние, заемодавецът се е лишил от парите си и без причина си е добил враг в него;

9. той ще му отплати с клетви и ругатни и вместо почит ще му въздаде безчестие.

10. Мнозина поради такова лукавство се отказват да дават назаем, боейки се да не претърпят напразно загуба.

11. Но към сиромаха бъди снизходителен и с милостинята си към него не закъснявай;

12. заради заповедта помогни на сиромаха и в нуждата му не го отпускай без нищо.

13. Пръскай сребро за брат и приятел и го не оставяй да ръждяса под камъка за погибел;

14. разполагай със съкровището си според заповедите на Всевишния, и то ще ти принесе полза повече, нежели златото;

15. заключи в клетовете си милостинята, и тя ще те избави от всяка злочестина:

16. тя ще те защити от врага по-добре, нежели як щит и твърдо копие.

17. Добрият човек ще поръчителствува за ближния, а оня, който е срам изгубил, ще го остави.

18. Не забравяй благодеянията на поръчителя, защото той е дал душата си за тебе.

19. Грешникът ще разстрои състоянието на поръчителя, и неблагодарният в душата ще остави избавителя си.

20. Поръчителството е причинило разорение на мнозина заможни люде и ги е разклатило като морска вълна;

21. силни мъже е изпъдило из къщите, и те са се скитали между чужди народи.

22. Грешник, който взема върху си поръчителство и който търси печалба, на съд ще го теглят.

23. Помагай на ближния според силата си и пази се, да не паднеш в същото.

24. Главна потреба за живота е вода и хляб, облекло и къща, която прикрива голотата.

25. По-добре сиромашки живот под дъсчен покрив, нежели разкошни гощавки в чужди къщи.

26. Бъди доволен с малко, както и с много.

27. Лош живот е да се скиташ от къща в къща, и дето се настаниш, не ще посмееш и уста да отвориш;

28. ще угостяваш и ще поиш без благодарност, па на това отгоре ще чуеш и горчивини:

29. "дойди тук, пришълецо, сложи трапеза и, ако има нещо у тебе, нахрани ме";

30. "отдръпни се, пришълецо, заради почетно лице: брат ми дойде на гости, къщата ми е нужна".

31. Тежък е за чувствителен човек укорът за подслон в къщата и натякванията за сторена услуга.
ГЛАВА 30.
1. Който обича сина си, нека по-често го наказва, за да се утешава отпосле с него.

2. Който поучава сина си, ще има помощ от него и между познайници ще се хвали с него.

3. Който учи сина си, възбужда завист у врага, а пред приятели ще се радва за него.

4. Умря баща му - и сякаш не е умирал, защото е оставил подире си подобен на себе си;

5. приживе той го е гледал и се е утешавал, и при смъртта си не се е натъжил;

6. за врагове той е оставил в него отмъстител, а за приятели - такъв, който въздава благодарност.

7. Който глези син, ще му превързва раните, и при всеки негов вик ще се вълнува сърцето му.

8. Необязден кон бива упорит, а син, оставен на волята си, става дързък.

9. Гали дете, и то ще те уплаши; играй с него, и то ще те натъжи.

10. Не се смей с него, за да не тъгуваш с него, и после да не скърцаш със зъби.

11. Не му давай воля в младини и не гледай през пръсти на неразумието му.

12. Навеждай врата му в младини и кърши ребрата му, докле е младо, за да не би, като стане упорито, да ти бъде непокорно.

13. Учи сина си и труди се над него, за да нямаш огорчения от неприличните му постъпки.

14. По-добре сиромах, здрав и крепък на сила, нежели богат с изнурено тяло;

15. здравето и благосъстоянието на тялото е по-скъпо от всяко злато, и яко тяло е по-добро от безбройно богатство;

16. няма богатство по-добро от телесно здраве, и няма радост по-висока от сърдечна радост;

17. по-добре смърт, нежели скръбен живот или постоянна болест.

18. Сладкиши, поднесени на затворени уста, е също каквото ястия, сложени на гроб.

19. Каква полза за идола от жертвите? Той нито яде, нито може да мирише;

20. така гоненият от Господа,

21. като гледа с очи и като пъшка, прилича на скопец, който прегръща девица и въздиша.

22. Не се предавай на скръб с душата си и не се мъчи със своята мнителност;

23. веселостта на сърцето е живот на човека, и радостта на мъжа е дългоденствие,

24. обичай душата си и утешавай сърцето си и отмахвай от себе си скръбта,

25. защото скръбта мнозина е убила, а полза от нея няма.

26. Ревнивост и гняв съкращават дните, а грижа докарва преди време старост.

27. Открито и добро сърце се грижи и за своето ядиво.