Книга моисеева битие глава в начало Бог сътвори небето и земята

2. "Царю всесилний, височайший, Боже Вседържителю, Който милостиво управляваш всяко създание! Погледни милостно, Отче, към семето Авраамово, към децата на осветения Иакова, към народа на светия Твой дял, който странствува в чужда земя и неправедно бива погубван.

3. Ти погуби фараона, предишния властител на Египет, който имаше множество колесници и се надигаше с беззаконна дързост и с високомерни думи, погуби го с гордата му войска, като го удави в морето, а на израилския род показа светла милост.

4. Ти свали жестокия асирийски цар Сенахирима, който се напусто хвалеше с безбройни войски, който бе с меч покорил цялата земя и се бе дигнал против светия Твой град, с гордост и дързост произнасяйки хули, като явно Ти показа на много народи силата Си.

5. Ти запази тримата момци във Вавилон, които доброволно предадоха живота си на огъня, за да не служат на лъжливите идоли, запази ги неповредени до косъм, като ороси разжежената пещ, а пламъка обърна против всички врагове.

6. Ти извади на светло неповреден Даниила, който поради завистни клевети беше хвърлен в ямата да бъде разкъсан от лъвове; Ти, Отче, и Иона, когато безнадежно се мъчеше в утробата на кита, живеещ в морските дълбини, показа неповреден на всички негови близки.

7. И сега, Отмъстителю за обиди, многомилостивий Покровителю на всички, покажи се скоро на ония, що са от рода Израилев, обиждани от гнусните беззаконни езичници.

8. Ако пък нашият живот, откак сме преселени, се е напълнил с нечестие, то, като ни избавиш от ръката на враговете, погуби ни, Господи, със смърт, каквато е Тебе угодно,

9. та суеверците да не славословят суетните идоли, задето са погинали Твоите възлюбени, думайки: не ги избави техният Бог.

10. Но Ти, Вечний, Който имаш всичка сила и всяка власт, погледни сега милостиво:

11. помилуй нас, които по безумното насилие на беззаконните сме лишавани от живот като злосторници.

12. Нека се уплашат сега езичниците от непобедимата Твоя мощ, Преславний, Ти, Който разполагаш със сила да спасиш рода Иаковов.

13. Със сълзи Те моли цялото множество деца и техни родители: да стане явно на всички езичници, че Ти си с нас, Господи, и не си отвърнал лицето Си от нас;

14. стори тъй, както бе казал, Господи, че и в земята на враговете им Ти няма да ги презреш".

15. Щом свърши Елеазар молитвата, и царят със зверовете и с цялата страшна войска дойде на конедрума.

16. Като го видяха иудеите, дигнаха голям писък към небето, тъй че и в близките долини се отекна, и възбудиха неудържимо състрадание в цялата войска.

17. Тогава великославният Вседържител и истинският Бог, като яви светото Си лице, отвори небесните врата, отдето слязоха два светли и страшни Ангела, които всички ги видяха, освен иудеите.

18. Те застанаха срещу войската - и изпълниха враговете със смущение и страх и ги вързаха с неподвижни вериги; също и тялото на царя бе обхванато от трепет, и той забрави гневната си дързост.

19. Тогава слоновете се обърнаха против въоръжените войски, които ги придружаваха, тъпчеха ги и погубваха.

20. Гневът на царя се преобърна на жалост и сълзи поради онова, що бе лукаво намислил да извърши.

21. Защото, като чу вика на иудеите и ги видя всички приникнали за погибел, заплака и с гняв заплашваше приятелите си, думайки:

22. "вие злоупотребявате с властта, надминахте по жестокост и тираните и се опитвате да лишите и мене от власт и живот, тайно замисляйки нещо неполезно за царството.

23. Тия, които са пазили тъй вярно крепостите на страната ни, кой ги е събрал безумно тука, като е отдалечил всекиго от дома му?

24. Тия, които от старо време са надминавали всички народи с преданост към нас във всичко и често са търпели най-тежки угнетения от людете, кой ги подложи на толкова незаслужен позор!

25. Развържете, развържете неправедните вериги, пуснете ги смиром по домовете им, като измолите прошка за стореното преди; освободете синовете на Небесния Вседържител, Живия Бог, Който от времената на дедите ни и досега е давал непрекъснато благоденствие и слава на царството ни".

26. Това именно каза царят. В същия час развързаните иудеи, като се избавиха от смърт, прославиха своя свет Спасител Бога.

27. След това царят, като се върна в града и повика началника на разходите, заповяда в продължение на седем дена да дават на иудеите вино и друго нужно за гощавка, като поръча, щото на онова същото място, дето очакваха своята гибел, да празнуват в пълно веселие своето спасение.

28. Тогава те, които преди това бяха в поругание и близо до ада, или по-добре, които слизаха в ада, вместо горка и плачевна смърт уредиха гощавка за спасение и твърде радостни определиха за трапеза онова място, що бе приготвено тям за погуба и гроб.

29. Като оставиха многожалната плачевна песен, те почнаха песента на отците, възхваляйки Спасителя Израилев и Чудотвореца Бога, и, като отхвърлиха всяка тъга и ридание, съставиха хор в знак на мирно веселие.

30. Също и царят, като уреди по тоя случай голямо пиршество, изказваше признателност към небето за славното, тържествено дарувано тям спасение.

31. А ония, които ги обричаха на погуба и на хищните птици за храна и с радост ги преброяваха, сега, обзети от срам, застенаха, и пламенната им дързост угасна с позор.

32. А иудеите, както казахме, съставиха речения хор и празнуваха с радостни славословия и псалмопения.

33. Те дори установиха обща наредба, щото във всяко тяхно селище от рода в род радостно да празнуват определени дни - не за пиене и пресищане, а за спомен на оказаното тям от Бога спасение.

34. След това се явиха пред царя и молиха да ги пусне по домовете им.

35. Тяхното преброяване се прави от двайсет и петия ден на месец пахон до четвъртия ден на месец епиф, през четирийсет дена; погубването им бе определено да стане от петия ден на месец епиф до седмия - през три дни, в които по славен начин яви милостта Си Владиката на всички и ги запази всецяло непокътнати.

36. Празнуваха те, снабдявани с всичко от царя, до четиринайсетия ден, когато и подадоха молба да ги отпусне.

37. Царят, като се съгласи, великодушно написа в тяхна полза, със свой подпис, следното послание до градските началници:
ГЛАВА 7.
1. "Цар Птоломей Филопатор до началниците египетски и до всички длъжностни лица - бъдете весели и здрави! Здрави сме и ние и децата ни, защото великият Бог ни помага в работите по нашето желание.

2. Някои от нашите приятели по своя зъл умисъл често ни докладваха и ни убеждаваха да съберем всички иудеи, които се намират в царството, и да ги мъчим с необикновени мъки като изменници,

3. прибавяйки, че, докато не бъде сторено това, работите на царството ни не ще бъдат никога уредени поради омразата, която те питаят към всички народи.

4. Те ги дори доведоха в окови с насилие като роби, или по-добре, като клеветници, и без всяко разгледване и разпитване се опитваха да ги погубят, като измисляха жестокости, по-люти дори и според скитските обичаи.

5. Ние забранихме строго това и по благоволението, що питаем към всички човеци, веднага им дарувахме живот; а като узнахме, че Небесният Бог е вярна закрила на иудеите и винаги ги защищава, както баща - синовете си, и още като взехме под внимание известното тяхно доброжелателство към нас и към нашите деди, справедливо ги освободихме от всякакво обвинение в каквото и да било

6. и заповядахме на всички и всекиму да се върнат у дома си, тъй че нийде никой и в нищо да ги не оскърбява и не укорява в това, що е станало без тяхна вина.

7. Знайте, че ако ние предприемем против тях нещо лошо или изобщо ги оскърбим, ще имаме против себе си не човек, а владеещия над всяка власт Всевишния Бог за отмъстител на нашите дела във всичко и винаги неизбежно. Здравейте!"

8. Като получиха това послание, иудеите не бързаха веднага да си тръгнат, а молиха царя, щото онези от иудейския народ, които са оставили самоволно Светаго Бога и Божия закон, да получат чрез тях длъжното наказание,

9. прибавяйки, че ония, които заради търбуха си престъпили божествените наредби, никога няма да имат добри разположения и към царевата управа.

10. Царят намери, че те казват истина, даде им одобрение и пълномощие за всичко, та да изтребят на всяко място в царството му без пречка ония, които са престъпили Божия закон, без особено позволение или царски надзор.

11. Тогава, като му поблагодариха, както трябваше, свещениците и цялото народно множество възпяха алилуия - и радостно потеглиха.

12. Всеки еднородец от осквернилите се, когото срещнеха на пътя, те наказваха и убиваха за пример на другите.

13. В оня ден те убиха повече от триста мъже, и тържествуваха весело, погубвайки нечестивците.

14. А те, останали верни Богу до смърт и получили пълна радост от спасението, потеглиха от града, увенчани с всякакви благоуханни цветя, с веселие и възклицания, с хвала и сладкогласни песни, благодарейки Богу на отците си, вечния Спасител на Израиля.

15. Като дойдоха в Птолемаида, наречена по свойството на мястото Родофор (розоносна), дето по общо споразумение ги чакаха кораби седем дена,

16. те уредиха там гощавка за спасението, защото царят бе ги щедро снабдил с всичко, що бе потребно всекиму, докато стигнат у дома си.

17. Понеже пристигнаха там мирно с прилични благодарения, те и тук решиха да празнуват весело всички дни, колкото престоят.

18. Като осветиха тия дни и затвърдиха свой оброк с поставяне стълб върху мястото на гощавката, те потеглиха нататък по суша, море и река - всеки в своето живелище - непокътнати, свободни, в пълна радост, пазени с царска заповед. Тогава те придобиха по-голяма сила и слава, отколкото преди, и станаха страшни за враговете, от никого никак не притеснявани в тяхното владение,

19. и всички получиха своето по опис, тъй че, които имаха каквото и да е у себе си, с най-голям страх им го връщаха, защото Великият Бог им бе сторил велики благодеяния за тяхно спасение.

20. Благословен да е Спасителят на Израиля за вечни времена! Амин.

ТРЕТА КНИГА НА ЕЗДРА *

* Тая книга я няма нито на еврейски, нито на гръцки език. Както Славянският, така и Руският превод е направен от Вулгата. В последната тя е разделена на две книги: Първата съставят главите III - XIV (според Славянския превод), а втората съдържа глави I, II, XV и XVI. В Българския превод е задържан редът на главите според Славянския превод.

ГЛАВА 1.
1. Втора книга на пророк Ездра, - син на Сераия, син на Азария, син на Хелкия, син на Шалума, син на Садока, син на Ахитува,

2. син на Ахия, син на Финееса, син на Илия, син на Амария, син на Асиела, син на Мераиота, син на Арна, син на Узия, син на Ворита, син на Авишуя, син на Финееса, син на Елеазара,

3. Ааронов син от Левиево коляно, - който бе пленник в Мидийската земя през царуването на Артаксеркса, персийски цар.

4. Биде слово Господне към мене:

5. иди и възвести на Моя народ злите им дела и на синовете му - беззаконията, които са извършили против Мене, за да възвестят на синовете на своите синове,

6. защото греховете на родителите им се намножиха в тях: като Ме забравиха, те принасяха жертви на чужди богове.

7. Нали Аз ги изведох из Египетската земя - из дома на робството? А те Ме разгневиха и съветите Ми презряха.

8. Острижи косата на главата си и хвърли върху тях всичкото зло, защото те не слушаха Моя закон, - необуздан народ!

9. Докога ще търпя тия, на които съм сторил толкова благодеяния?

10. Заради тях свалих много царе; поразих фараона с робите му и с цялата му войска;

11. всички езичници изтребих от лицето им, и на изток разпръснах народа на двете области Тир и Сидон, и всичките им врагове изтребих.

12. А ти тъй им речи: тъй казва Господ:

13. Аз именно ви преведох през морето и по дъното му прокарах за вас оградена улица, дадох ви за вожд Моисея и за свещеник Аарона,

14. дадох ви светлина в огнен стълб, и много чудеса извърших между вас; а вие Ме забравихте, казва Господ.

15. Тъй казва Господ Вседържител: пъдпъдъците бяха вам за личба. Аз ви дадох станища за защита, но вие и там роптахте,

16. и не се радвахте в Мое име, че погинаха вашите врагове, но дори досега още роптаете.

17. Де са ония благодеяния, които ви сторих? Нали в пустинята, когато вие, изгладнели, викахте към Мене,

18. думайки: защо ни доведе в тая пустиня? да ни измориш ли? по-добре да слугуваме на египтяни, отколкото да измрем в тая пустиня, -

19. Аз се смилих над вашите охкания, дадох ви мана за храна, и вие ядохте ангелски хляб?

20. Когато жадувахте, не разсякох ли Аз камъка, и води потекоха до насита? От жегата с дървесни листа ви покривах.

21. Поделих ви тлъсти земи; прогоних от лицето ви хананейци, ферезейци и филистимци. Какво още да сторя за вас? казва Господ.

22. Тъй казва Господ Вседържител: когато бяхте в пустинята, при река Мера, и ожъднели хулехте Моето име,

23. Аз не пратих огън върху вас заради богохулствата, но турих дърво във водата и направих реката сладка.

24. Какво да ти сторя, Иакове? Ти не искаше да се покоряваш, Иудо. Ще се преселя у други народи и ще им дам Моето име, за да пазят законите Ми.

25. Понеже вие Ме оставихте, и Аз ще ви оставя; няма да помилувам ония, които Ми искат милост.

26. Когато Ме призовавате, няма да ви чуя, защото осквернихте с кръв ръцете си, и нозете ви бързат да извършат човекоубийство.

27. Вие като че не Мене оставихте, а себе си, казва Господ.

28. Тъй казва Господ Вседържител: нали Аз ви молих, както баща - синовете си, както майка - дъщерите си и както кърмачка - децата си,

29. да бъдете Мой народ, и Аз - ваш Бог, да бъдете Мои синове, и Аз - ваш баща?

30. Аз ви събрах, както кокошка събира пилците си под своите крила. Какво да ви сторя сега? Ще ви отхвърля от лицето Си.

31. Кога Ми принесете принос, ще отвърна лицето Си от вас, защото вашите празнични дни, новомесечията и обрязанията Аз отхвърлих.

32. Аз ви пратих Моите раби - пророците; вие ги хванахте, умъртвихте и разкъсахте телата им. Аз ще изискам кръвта им, казва Господ.

33. Тъй казва Господ Вседържител: домът ви е пуст. Ще ви разсея, както вятър мекина,

34. и синовете ви няма да имат потомство, защото презряха Моята заповед, и вършеха онова, що е зло пред Мене.

35. Ще предам домовете ви на идещи люде, които, без да са Ме чули, ще повярват, а без да съм показвал личби, ще извършат онова, що съм заповядал,

36. и без да са видели пророците, ще си спомнят беззаконията.

37. Завещавам благодат на идещите люде, чиито деца, без да са Ме видели с плътските си очи, но духом вярващи онова, що съм Аз казал, весело ще тържествуват.

38. И тъй, гледай сега, брате, каква слава; гледай людете, идещи от изток,

39. на които ще дам за вождове Авраама, Исаака и Иакова, Осия и Амоса, Михея и Иоиля, Авдия и Иона,

40. Наума и Авакума, Софония и Агея, Захария и Малахия, наречен още Ангел Господен.
ГЛАВА 2.
1. Тъй казва Господ: Аз изведох тоя народ от робия, дадох им заповед чрез Моите раби - пророците, които те не поискаха да слушат, но отхвърлиха Моите съвети.

2. Майката, която ги е родила, им казва: идете, деца; защото аз съм вдовица и изоставена.

3. Аз ви отхраних с радост и ви отпуснах с плач и тъга, защото вие съгрешихте пред Господа, вашия Бог, и сторихте зло пред Него.

4. А сега какво мога стори за вас? Аз съм вдовица и изоставена; идете, деца, и искайте от Господа милост.

5. Тебе, Отче, призовавам за свидетел против майката на синовете, които не поискаха да пазят моя завет;

6. предай ги на посрамване и майка им - на разграбване, та да изчезне родът им;

7. нека се пръснат имената им между народите и се изличат от земята, защото те презряха моя завет.

8. Горко ти, Асуре, който криеш у себе си нечестивци! Роде лукавий! Спомни си, какво Аз направих със Содом и Гомора:

9. земята им лежи в смолени блани' и в пепелни хълмове. Тъй Аз ще постъпя с ония, които не Ме слушат, казва Господ Вседържител.

10. Тъй казва Господ на Ездра: възвести на Моя народ, че Аз ще им дам Иерусалимското царство, което бях обещал на Израиля,

11. ще приема слава от тях и ще им дам вечни жилища, що съм за тях приготвил.

12. Дървото на живота ще им бъде благовонна маст; те не ще бъдат измъчвани от труд и няма да изнемогват.

13. Идете и получете; измолете за себе си малко дни, та да не закъснеят. Вече е готово за вас царството: бъдете бодри.

14. Бъди свидетел, небе и земьо, че Аз сътрих злото и сътворих доброто. Жив съм Аз! казва Господ.

15. Майко! прегърни синовете си, с радост ги отхранвай; като гълъбица укрепяй нозете им, защото Аз те избрах, казва Господ.

16. Аз ще възкреся мъртвите от местата им и ще ги изведа из гробовете им, защото познах името Си в Израиля.

17. Не бой Се, майко синовна, защото Аз те избрах, казва Господ.

18. Аз ще ти пратя на помощ Моите раби Исаия и Иеремия, по чийто съвет Аз осветих и ти приготвих дванайсет дървета, отрупани с различни плодове,

19. и също толкова извори, от които тече мед и мляко, и седем превисоки планини, по които растат трендафил и крин, чрез които ще изпълня с радост твоите синове.

20. Оправдай вдовица, дай съд на сиромах, помогни на беден, защити сирак, облечи гол,

21. погрижи се за разслабен и немощен, на хром не се присмивай, защити безрък и сляп доведи да види Моята светлина,

22. старец и юноша в стените си запази,

23. мъртви, дето и да намериш, след като ги отбележиш, предай ги на гроб, - и Аз ще ти дам първо място в Моето възкресение.

24. Почивай и бъди спокоен, народе Мой, защото ще дойде твоето спокойствие.

25. Кърми синовете си, добра кърмачко, укрепявай нозете им.

26. От рабите, които ти дадох, никой да не загине, защото Аз ще ги изискам от тебе.

27. Не ослабвай. Кога дойде ден за скръб и утеснение, другите ще плачат и ще се късат, а ти ще бъдеш весела и в изобилие.

28. Езичниците ще ти завиждат, но нищо не могат да сторят против тебе, казва Господ.

29. Моите ръце ще те покрият, та твоите синове да не видят геената.

30. Утешавай се, майко, със синовете си, защото Аз ще те спася.

31. Помни за синовете си, които спят. Аз ще ги изведа из краищата земни и ще им окажа милост, защото съм милостив, казва Господ Вседържител.

32. Прегърни децата си, докле дойда и им сторя милост, защото Моите извори са изобилни, и Моята благодат няма да оскъдее.

33. Аз, Ездра, приех на планина Орив заповед от Господа да отида при Израиля. Когато отидох при тях, те ме отхвърлиха и презряха Господнята заповед.

34. Затова говоря вам, езичници, които можете да чувате и да разбирате: очаквайте вашия Пастир, - Той ще ви даде покой вечен; защото близо е Оня, Който ще дойде при свършека на века.

35. Бъдете готови за наградите от царството, защото негаснеща светлина ще възсияе над вас за вечно време.

36. Избягвайте сянката на тоя век; приемете сладост от славата си. Аз явно свидетелствувам за моя Спасител.

37. Приемете поверения дар - и се наслаждавайте, като благодарите Ономува, Който ви е призовал в небесното царство.

38. Станете и стойте, и гледайте, какво е числото на отбелязаните във вечерята Господня,

39. които, като се преселиха от сянката на тоя век, приеха от Господа светли одежди.

40. Приеми своето число, Сионе, и заключи своите си, които са облечени в бели одежди и са изпълнили закона Господен.

41. Числото на твоите желани синове е пълно. Моли за царство Господне, за да се освети твоят народ, който е призован отначало.

42. Аз, Ездра, видях на Сион планина голямо множество, което не можах да изброя, - и те всички с песни прославяха Господа.

43. Сред тях бе юноша величествен, който всички надминаваше, и той възлагаше венци на главата на всекиго от тях и с това се повече издигаше; аз бях поразен от почуда.

44. Тогава попитах Ангела: "кои са тия, господарю мой?"

45. Той ми отговори и каза: "те са ония, които са оставили смъртната одежда и са се облекли в безсмъртна и са изповядали името Божие; те сега се увенчават и приемат победни палми".

46. Аз попитах: "а кой е този юноша, който им венци възлага и им палми връчва?"

47. Той ми отговори: "Сам Син Божий, Когото те са прославяли в тоя век". И аз наченах да славя ония, които твърдо стояха за името Господне.

48. Тогава Ангелът ми каза: "иди и възвести на моя народ, колко и какви дивни дела на Господа Бога си видял".

2. понеже видях опустошението на Сион и богатството на живеещите във Вавилон.

3. И духът ми се възмути, и със страх наченах да говоря към Всевишния

4. и казах: "Владико Господи! Ти отначало каза, когато Сам основа земята, каза и заповяда на пръстта,

5. като даде на Адама смъртно тяло, което бе така също създание на Твоите ръце; Ти вдъхна в него дух за живот, и той стана жив пред Тебе;

6. въведе го в рая, който Твоята десница насади, преди земята да роди плодове;

7. Ти му заповяда да пази Твоята заповед, но той я наруши, - и Ти осъди на смърт него и рода му; и от него произлязоха поколения и племена, народи и издънки от тях, които брой нямат.

8. Всеки народ начена да върви по щението си, да върши пред Тебе неразумни дела и да презира Твоите заповеди.

9. След време Ти прати потоп на земните обитатели и ги изтреби,

10. и за всекиго от тях настъпи край - потоп, както за Адама - смърт.

11. Едного от тях Ти остави - Ноя с челядта му, и от него произлязоха всички праведни.

12. Когато наченаха да се размножават обитателите на земята, и се умножиха синове, народи и поколения много, и пак наченаха да се предават на нечестие повече от предишните,

13. когато наченаха да вършат пред Тебе беззаконие, - измежду тях Ти си избра мъж, чието име беше Авраам,

14. и го възлюби и нему само откри волята Си,

15. положи му вечен завет и му каза, че никога няма да оставиш семето му. И даде му Исаака и на Исаака даде Иакова и Исава:

16. Ти Си избра Иакова, а Исава отхвърли. И се размножи Иаков прекомерно.

17. Когато изведе из Египет неговото семе и доведе до Синай планина,

18. тогава преклони небесата, уреди земята, разклати вселената, приведе в трепет бездните и целия свят в смущение, -

19. и Твоята слава премина четири явления: огън, земетръс, бурен вятър и мраз, за да даде закон на семето Иаковово и усърдие на рода Израилев, -

20. но не им отне лукавото сърце, та Твоят закон да принесе плод в тях.

21. Със сърце лукаво пръв Адам престъпи заповедта - и биде победен; тъй също и всички, от него произлезли;

22. остана немощта и законът в сърцето на народа с корен от злото и доброто отстъпи, а злото остана.

23. Изминаха времена, изпълниха се години - и Ти Си издигна раб на име Давид;

24. заповяда му да съгради град на Твое име и в него да Ти принася тамян и жертви.

25. Това се върши много години, и сетне ония, които населяваха града, съгрешиха,

26. като постъпваха във всичко тъй, както постъпи Адам и всички негови потомци; понеже и те имаха сърце лукаво.

27. И Ти предаде Своя град в ръцете на враговете Си.

28. Нима по-добре постъпват обитателите на Вавилон, та затова владеят Сион?

29. Когато дойдох тук, видях нечестия, които нямат брой, и в тая трийсета година от плена душата ми вижда много грешници, - и сърцето ми се стопи.

30. Защото аз видях, как Ти поддържаш тия грешници и щадиш нечестивците, а Своя народ погуби, враговете Си пък запази и не даде за това никаква личба.

31. Не разбирам, как можа да се промени тоя път. Нима Вавилон постъпва по-добре от Сион?

32. Или друг народ, освен Израиля, Те е познал? или кои племена вярваха в Твоите завети като Иакова?

33. Нито въздаянието им е равномерно, нито трудът им е принесъл плод, защото аз преминах между народите - и видях, че те живеят в изобилие, ако и да не си спомнят за Твоите заповеди.

34. И тъй, претегли на теглилки и нашите беззакония, и делата на живеещите по земята, и никъде няма да се намери Твоето име, освен у Израиля.

35. Кога не са грешили пред Тебе земните обитатели? или кой народ тъй е запазил Твоите заповеди?

36. Между тия поне по имена ще намериш пазители на Твоите заповеди, а у другите народи няма да намериш".