Книга моисеева битие глава в начало Бог сътвори небето и земята

2. ето, от морето се подигна вятър, за да раздвижи всичките му вълни.

3. Аз гледах - и ето, излезе силен мъж с небесно воинство, и накъдето и да обръщаше лицето си, за да погледне, всичко, що се виждаше под него, трепереше;

4. и накъдето да отиваше гласът из устата му, разгорещяваха се и се топяха всички, които чуваха гласа му, както се топи восък, кога усети огън.

5. След това видях: ето, събра се безбройно множество люде от четирите небесни ветрове, за да надвият на тоя мъж, който бе се дигнал от морето.

6. Видях, - и ето, той си извая голяма планина и полетя на нея.

7. Аз се мъчих да видя страната или мястото, отдето бе изваяна тая планина, но не можах.

8. След това видях, че всички, които бяха се събрали да го победят, много се уплашиха, но пък се одързостиха да воюват.

9. А той, когато видя, че множеството устремно иде, не дигна ръка, ни копие държеше, нито някакво военно оръжие;

10. но само, както видях, той изпущаше из устата си като че ли огнен лъх и из устните си - като че ли пламенно дишане и от езика си пущаше искри и бури, и всичко това се сля в едно: и огнен лъх, и пламенно дишане, и силна буря.

11. И устремно нападна той това множество, което се бе приготвило да се срази, и изгори всички, тъй че от безбройното множество нищо се не видя, освен прах, и само дъх от дим; видях това и - страх ме обзе.

12. След това видях същия мъж да слиза от планината и да свиква при себе си друго, мирно множество.

13. И мнозина пристъпваха към него, едни с весели лица, други с тъжни, едни бяха свързани, други биваха донасяни, - и аз прималях от голям страх, събудих се и казах:

14. "Ти отначало показа на раба Си тия чудеса и ме намери достоен, да приемеш молитвата ми;

15. покажи ми прочее и значението на тоя сън,

16. защото, както аз разбирам с разума си, тежко на ония, които ще бъдат оставени до ония дни, а още по-тежко на ония, които не са оставени,

17. защото ония, които не са оставени, бяха печални.

18. Сега разбирам, че онова, що е оставено за последните дни, ще срещне тях, както и ония, които са оставени.

19. Затова те се намериха в големи опасности и големи мъчнотии, както показват тия сънища.

20. Но за оногова, който е в опасност, по-лесно е да пренесе това, нежели да премине като облак от тоя свят и да не види онова, което ще стане в последните времена". Той ми отговори и каза:

21. "ще ти кажа и значението на видението и ще ти открия онова, за което говори.

22. Понеже ти говори за ония, които са оставени, то ето обяснението:

23. който издържи опасността в онова време, той ще се запази, а които паднат в опасност, това са ония, които имат дела и вяра у Всемогъщия.

24. И тъй, знай, че ония, които са оставени, са по-блажени от умрелите.

25. Ето обяснение на видението: понеже ти видя мъж, който се издигаше изсред морето,

26. това е Оня, Когото Всевишният пази дълго време, Който чрез Самия Себе Си ще избави Своето творение и ще ръководи ония, които са оставени.

27. А дето видя, че от устата му излизаше като че ли вятър, огън и буря,

28. и че той не държеше нито копие, нито друго някое военно оръжие, но устремът му порази множеството, което бе дошло да го победи, - то ето обяснението:

29. ето, настъпват дни, когато Всевишният ще начене да избавя ония, които са на земята,

30. и ще направи да се слисат живеещите на земята, -

31. и ще предприемат война едни против други, град против град, област против област, народ против народ, царство против царство.

32. Когато това стане и се явят личбите, които по-преди ти показах, тогава ще се открие Моят Син, Когото ти видя като мъж, който се издига.

33. А когато всички народи чуят гласа Му, всеки от тях ще остави в собствената си земя войната, която водят помежду си,

34. и ще се събере в едно събрание безбройно множество, като че ще иска да отиде и да Го победи.

35. А Той ще застане навръх планина Сион.

36. И Сион ще дойде и ще се покаже на всички приготвен и уреден, както ти видя планина, изваяна без ръце.

37. А Моят Син ще изобличи нечестията, измислени от тия народи, които чрез злите си помисли приближиха бурята и мъките, с които ще почнат да се мъчат,

38. и които са подобни на огън; и Той без труд ще ги изтреби със закона, който е подобен на огън.

39. А дето видя, че Той събира при Себе Си другото, мирното множество,

40. това са десетте колена, които бяха отведени пленници из земята си в дните на цар Осия, когото отведе в плен асирийският цар Салманасар, и ги приведе отвъд реката, и те бяха отведени в друга земя.

41. А те решиха в съвета си да оставят множеството езичници и да отидат в далечна страна, дето никога не е живял човешки род,

42. за да пазят там законите си, които не спазваха в страната си.

43. През тесни входове те се доближиха до река Ефрат;

44. Всевишният направи тогава за тях чудеса и спря речните жили, докле те преминаваха,

45. защото през тая страна те вървяха дълго, година и половина; тая страна се нарича Арсарет.

46. Те живееха там до последно време. И сега, когато те почнат да пристигат,

47. Всевишният пак ще спре жилите на реката, за да могат те да минат; затова ти видя мирното множество.

48. Но оставените от твоя народ са ония, които се намират вътре в Моите предели,

49. защото, когато начене да изтребва множеството на събраните в едно народи, Той ще защити Своя народ, който ще остане.

50. И тогава ще им покаже много чудеса".

51. Аз казах: "Господи Владико! обясни ми това, защо видях мъж да се издига изсред морето".

52. И Той ми рече: "както не можеш да издириш и да познаеш онова, що е в морското дълбине, така никой на земята не може да види Моя Син, нито ония, които са с Него, освен през време на деня Му.

53. Ето изтълкуването на съня, който ти видя, и чрез който само ти си тук просветен.

54. Ти си оставил делата си и си се упражнявал в Моя закон - и си го изследвал,

55. понеже си наредил живота мъдро и разумността си нарекъл своя майка.

56. Затова Аз ти показах въздаянията у Всевишния; след три дни ще ти покажа друго и ще ти открия нещо важно и чудно".

57. Тогава аз тръгнах и излязох на полето, като славех и благодарех много на Всевишния за чудесата, които Той извършваше от време на време,

58. и задето Той управлява настоящето и онова, което ще произлезе през времената, - и там стоях три дни.

2. Аз казах: "ето ме, Господи", и се изправих на нозете си.

3. Тогава Той ми рече: "в къпината се открих и говорих Аз на Моисея, когато Моят народ беше роб в Египет;

4. пратих го и изведох народа Си из Египет, доведох го на планина Синай и го държах при Себе Си много дни;

5. тогава му открих много чудеса и показах тайните на времената и края, заповядах му и казах:

6. тия думи обяви, а другите скрий.

7. И сега тебе говоря:

8. личбите, които ти показах, и сънищата, що ти видя, и тълкуванията, които чу, вложи ги в сърцето си,

9. защото ти ще бъдеш взет измежду людете и ще общуваш с Моя Син и с подобни тебе, докле се свършат времената.

10. Защото векът изгуби младостта си, и времената се приближават към старост,

11. понеже векът е разделен на дванайсет части - и десетте му части и половината от десетата част вече изминаха,

12. и остава онова, което иде след половината от десетата част.

13. И тъй, уреди сега къщата си и вразуми народа си, утеши унизените и се отречи от тлението,

14. и отстрани от себе си смъртните помисли, отхвърли човешките теготи, снеми от себе си немощите на естеството и остави настрана тежките за тебе помисли - и се готви да се преселиш от тия времена.

15. Защото сетне ще настъпят повече неволи, отколкото си видял сега.

16. Колкото светът слабее от старост, толкова ще се умножи злото за живите;

17. още повече ще се отдалечи истината, и ще се доближи лъжата. Вече бърза да дойде видението, което ти видя".

18. Тогава аз отговорих и казах: "ето, аз съм пред Тебе, Господи;

19. аз ще отида, както Ти ми заповяда, и ще вразумя сегашния народ. Но кой ще научи ония, които сетне ще се родят?

20. Защото светът лежи в тъмнина, и живеещите в него са без светлина,

21. защото Твоят закон е изгорен, и затова никой не знае, какво си Ти извършил, или какво трябва те да вършат.

22. Но ако съм придобил милост пред Тебе, прати ми Духа Светаго, да напиша аз всичко, що е било направено в света от начало, що е било написано в Твоя закон, за да могат людете да намерят пътеката, и ония, които поискат да живеят в последните времена, да могат да живеят".

23. И Той ми отговори и рече: "иди, свикай народа и му кажи, да те не търси в течение на четирийсет дена.

24. А ти си приготви повече дъсчици и вземи със себе си Сария, Даврия, Салемия, Ехана и Асиеля, - тия петима, сръчни бързописци,

25. и дойди тука. И Аз ще запаля в сърцето ти светилото на разума, който няма да угасне, докле се не свърши онова, което ще почнеш да пишеш.

26. И когато свършиш това, едно обяви, а друго тайно предай на мъдрите. Утре в тоя час ти ще почнеш да пишеш".

27. Тогава аз отидох, както ми Той заповяда, и свиках целия народ и казах:

28. "слушай, Израилю, тия думи:

29. нашите бащи бяха странници в Египет - и оттам бяха освободени,

30. и приеха закон на живота, който не спазиха, който и вие след тях нарушихте.

31. И вам бе дадена земя за наследие и земя Сион; но вашите бащи и вие вършехте беззаконие и не следвахте ония пътища, които Всевишният ви бе заповядал, -

32. и Той, като праведен Съдия, отне ви сега онова, което беше ви дарувал.

33. И сега вие сте тука и вашите братя между вас.

34. Ако управлявате вашето чувство и образовате сърцето си, ще запазите живота си и след смъртта ще получите милост.

35. Защото след смъртта ще настане съд, когато ще оживеем, - и тогава имената на праведните ще се обявят и делата на нечестивците ще се покажат.

36. Никой сега да не дохожда при мене и да ме не търси, докле не изминат четирийсет дена".

37. И взех аз петимата мъже, както ми Той заповяда, и отидохме на полето и там останахме.

38. И ето, на втория ден към мене извика глас: "Ездра, отвори си устата и изпий онова, с което ще те напоя".

39. Аз отворих устата си, и ето, бе ми подадена пълна чаша, напълнена като че ли с вода, но цветът на това нещо приличаше на огън.

40. Тогава взех и пих; и когато пих, в сърцето ми закипя разум, и в гърдите ми растеше мъдрост, понеже духът ми се подкрепваше от паметта;

41. устата ми бяха отворени и вече се не затвориха.

42. Всевишният даде разум на петимата мъже, и те нощя пишеха поред онова, което им се казваше и което те не знаеха.

43. Те нощя ядяха хляб, пък аз говорех деня, а нощя не мълчах.

44. В четирийсет дена бяха написани деветдесет и четири книги.

45. И когато изтекоха четирийсет дена,

46. Всевишният каза: "първите, които ти написа, изложи открито, за да ги четат и достойни и недостойни,

47. но последните седемдесет запази, за да ги предадеш на мъдрите измежду народа,

48. защото в тях е проводникът на разума, изворът на мъдростта и реката на знанието". Тъй и направих.

2. и поръчай да се напишат те на хартия, защото са верни и истински.

3. Не бой се, че против тебе ще кроят замисли, и да те не смущава неверието на ония, които ще говорят против тебе,

4. защото всеки неверник в неверието си ще умре.

5. Ето, Аз ще напратя, казва Господ, върху земния кръг бедствия: меч и глад, смърт и гибел,

6. задето нечестието на людете оскверни цялата земя, и гибелните им дела станаха премного.

7. Затова Господ казва:

8. няма вече да мълча за беззаконията, които те нечестиво вършат, и няма да търпя у тях онова, което те престъпно вършат: ето, невинната и праведна кръв вика към Мене, и душите на праведните непрестанно викат.

9. Ще им отмъстя, казва Господ, и ще Си взема от тях всяка невинна кръв.

10. Ето, Моя народ водят като стадо на клане; няма вече да търпя, да живее той в Египет,

11. но ще го изведа с ръка силна и с мишца висока, и ще накажа Египет с пораза, както преди, и ще погубя цялата му земя.

12. Ще заплаче Египет и основите му, наказани с пораза и отмъщение, което ще му напрати Бог.

13. Ще заплачат земеделците, които обработват земята, защото семената им ще оскудеят от главня, град и от страшна звезда.

14. Горко на света и на ония, които живеят в него,

15. защото приближи се мечът и тяхното изтребване, и ще се дигне народ против народ за война, и мечовете са в ръцете им.

16. Людете ще станат непостоянни и, надвивайки един другиму, ще почнат да се не грижат за царя си, и началниците - за вървежа на своите работи в пределите на властта им.

17. Ще поиска човек да отиде в град - и не ще може,

18. защото, поради гордостта си, градовете ще въстанат, къщите ще бъдат срутени, людете ще бъдат обзети от страх.

19. Няма да се смили човек над ближните си, като предава къщите им на разорение чрез оръжие, като разграбва имота им поради глада и многото нещастия.

20. Ето, Аз свиквам, казва Господ, всички земни царе - от изток и юг, от север и Ливан, за да благоговеят пред Мене и да се обърнат към себе си, и за да им въздам онова, което те са вършили спрямо другите.

21. Както постъпват те дори досега с Моите избраници, тъй ще постъпя с тях и ще им възвърна в пазвата, казва Господ Бог.

22. Десницата Ми няма да пощади грешниците, и мечът не ще престане да поразява ония, които проливат на земята невинна кръв.

23. Излезе огън от гнева Му и изтреби основите земни и грешниците като запалена слама.

24. Горко на грешниците и на ония, които не пазят Моите заповеди! казва Господ.

25. Няма да ги пощадя. Махнете се, синове на отстъпници, не осквернявайте Моята светиня.

26. Господ знае всички, които грешат против Него; затова ги предаде на смърт и избиване.

27. На земния кръг вече настъпиха злочестини, и вие ще останете в тях. Бог няма да ви избави, защото съгрешихте пред Него.

28. Ето, страшно видение, и лицето му е откъм изток.

29. Ще излязат рожби на арабийските дракони върху много колесници, и, бързи като вятър, ще се понесат по земята, тъй че ще вселят страх и трепет у всички, които чуят за тях.

30. Ще излязат като глигани из гора кармонци, беснуващи в ярост, и ще дойдат с голяма сила, ще влязат в борба с тях и ще опустошат част от Асирийската земя.

31. Сетне драконите, помнещи своя произход, ще надвият и, обладавайки голяма сила, ще се обърнат да гонят ония.

32. Ония ще се смутят, ще млъкнат пред тяхната сила и ще обърнат нозете си на бяг.

33. Но скритият в засада от страна на асирийците ще ги заобиколи и ще убие едного от тях; във войската им ще се появи страх и трепет, и ропот против царете им.

34. Ето, облаци от изток и от север до юг, - и видът им е много страшен, пълен със свирепост и буря.

35. Те ще се сблъскат помежду си - и ще свалят много звезди на земята и тяхната звезда; и от меча ще се пролее кръв дори до корем,

36. и човешки тор ще стигне до седлото на камилата; страх и голям трепет ще има по земята.

37. Ужас ще обземе всички, които видят тая свирепост, и ще затреперят.

38. След това много пъти ще се дигат бури от юг и север и донякъде от запад,

39. и силни ветрове ще се дигнат от изток и ще го разкрият, както и облака, който Аз дигнах в гнева Си; а звездата, отредена да вселява страх при източния и западния вятър, ще се повреди.

40. И ще се дигнат облаци - големи и силни, пълни със свирепост - и звезда, за да уплаши цялата земя и жителите й; и ще излеят на всяко място, високо и възвишено, страшната звезда,

41. огън и град, мечове летящи и много води, за да напълнят всички поля и всички извори с множество води;

42. и ще залеят град и стени, и планини и хълмове, и дървеса в горите, и трева в ливадите, и хлебните им растения;

43. и ще минат, без да се спират, до Вавилон и ще го съсипят;

44. ще се съберат при него и ще го обкръжат; ще излеят звездата и яростта върху него. И ще се дигне прах и дим до самото небе, и всички наоколо ще го оплакват.

45. А които останат нему подвластни, ще служат на ония, които вселиха страх.

46. И ти, Асийо, съучастнице в надеждата на Вавилон и в славата му:

47. тежко ти, горкана, задето си се нему уподобявала и си украсявала дъщерите си с блудство, за да се нравят и славят у твоите любовници, които са искали винаги да блудствуват с тебе.

48. Ти си подражавала на омразния във всичките му дела и предприятия.

49. Затова, казва Бог, ще пратя върху тебе злочестини: вдовство, сиромашия и глад, меч и язва, за да опустошат твоите къщи с насилие и смърт;

50. и славата на твоята мощ ще изсъхне като цвят, кога настане жега, пратена върху тебе.

51. Ти ще изнемогнеш като просекиня, бита и изранена от жени, за да не могат да те приемат знатни люде и любовници.

52. Щях ли Аз тъй да те мразя, казва Господ,

53. ако ти не беше убивала във всяко време Моите избрани, като дигаше ръце да ги поразяваш и като се глумеше над смъртта им, когато биваше пияна?

54. Украсявай лицето си;

55. наградата за твоето блудство е в твоята пазва; затова и ще получиш отплата.

56. Както си постъпвала с Моите избрани, казва Господ, тъй ще постъпи с тебе Бог - и ще те подложи на беди:

57. децата ти от глад ще загинат, ти ще паднеш от меч, градовете ти ще бъдат съсипани, и всички твои ще паднат на полето от меч,

58. а които са по планините, от глад ще загинат и ще ядат месата си поради липса на хляб и ще пият кръв поради липса на вода.

59. В злочестията си ще тръгнеш по морета, и там ще срещнеш беди.

60. През време на твоите странствувания те ще се хвърлят върху опустошения град и ще изтребят част от земята ти и ще унищожат част от славата ти.

61. Разорена, ти ще бъдеш за тях слама, а те ще бъдат за тебе огън -

62. и те ще изтребят тебе, и градовете ти, земята ти, планините ти, всички твои гори и плодни дървеса с огън ще изгорят;

63. синовете ти в плен ще отведат, имота ти в плячка ще вземат и славата ти ще изтребят.
ГЛАВА 16.
1. Горко ти, Вавилоне и Асийо, горко ти, Египте и Сирийо!

2. Препашете се с вретище и власеници, оплаквайте синовете си и тъжете, защото се приближи вашата гибел.

3. Върху вас е пратен меч, - кой ще го отклони?

4. Върху вас е пратен огън - кой ще го угаси?

5. Върху вас са пратени бедствия - кой ще ги отвърне?

6. Ще пропъди ли някой гладен лъв в гората, ще угаси ли в миг огън в слама, кога почне да се разгаря?

7. Ще отблъсне ли някой стрела, пусната от силен стрелец?

8. Силний Господ праща бедствия, - кой ще ги отвърне?

9. От гнева Му огън излезе - кой ще го угаси?

10. Той със светкавица ще блесне - кой не ще се уплаши? Ще загърми - кой не ще се ужаси?

11. Господ ще погледне страшно, и кой няма издъно да се съкруши от Неговото лице?

12. Трепна земята и основите й; морето издъно се вълнува, и вълните му и рибите му са смутени - от лицето на Господа и от величието на силата Му.

13. Защото силна е десницата Му, която изопва лък, и остри са стрелите Му, които Той пуща; те не ще ослабнат, кога бъдат пратени до краищата земни.

14. Ето, пращат се беди - и не ще се върнат, докле не дойдат на земята.

15. Пламва огън - и не ще угасне, докле не изгори земните основи.

16. Както стрела, пусната от силен стрелец, не се връща, тъй не ще се върнат бедите, които ще бъдат пратени на земята.

17. Горко ми, горко ми! Кой ще ме избави в ония дни?

18. Ще се наченат болести, - и мнозина ще застенат; ще настане глад, - и мнозина ще гинат; ще почнат войни, - и страх ще обхване началниците; ще почнат беди, - и всички ще потреперят.

19. Какво ще правя, когато дойдат бедите?

20. Ето, глад и язва, скръб и угнетение са пратени като бичове, за поправяне;

21. но при всичко това людете няма да се отвърнат от беззаконията си и за бичовете не ще помнят всякога.

22. Ето, на земята ще настане евтиния във всичко, и ще помислят, че е настанал мир; но тъкмо тогава и ще постигнат земята бедствия: меч, глад и голям смут.

23. От глад ще загинат твърде много земни жители, а които преживеят глада, от меч ще паднат.

24. И труповете като тор ще бъдат изхвърляни, и не ще има, кой да ги оплаква, защото земята ще запустее, и градовете й ще бъдат разрушени.

25. Не ще остане кой да обработва земята и да я засява.

26. Дърветата ще родят плодове, но кой ще ги бере?

27. Гроздето ще узрее, - но кой ще го тъпче? Защото навред ще бъде голямо запустение.

28. Мъчно ще може да види човек човека, или да чуе гласа му,

29. защото от жителите на града ще останат не повече от десет и от селяните - двама души, които ще се скрият в гъсти гори и в скални пукнатини.

30. Както в маслинена градина оставят някой път по дърветата три-четири маслинки,

31. или в обрано лозе не съглеждат няколко грозда ония, които внимателно обират гроздето, -

32. тъй в ония дни ще останат трима или четирима, кога претърсват къщите им с меч.

33. Земята ще запустее: нивите й в бурен ще заглъхнат, пътищата и всичките й пътеки с тръни ще обраснат, защото не ще има, кой да ходи по тях.

34. Моми ще плачат, защото не ще имат годеници; жени ще плачат, защото не ще имат мъже; дъщерите им ще плачат, защото не ще имат помощ.

35. Годениците им на война ще убият, и мъжете им от глад ще загинат.

36. Слушайте това и се вразумявайте, раби Господни!

37. Това е словото Господне: приемете го и не вярвайте на боговете, за които казва Господ.

38. Ето, неволите се приближават и не ще закъснеят.

39. Както у непразна жена, когато на деветия месец й дойде време да роди син, два или три часа до раждането болки обзимат утробата й, а след излизането на младенеца из утробата, не продължават нито минута, -

40. тъй не ще закъснеят да дойдат на земята неволите, - и людете на онова време ще застенат: болки ще ги обземат.

41. Слушай словото, народе мой: гответе се за война и сред неволите бъдете като пришълци на земята.

42. Който продава, нека бъде като че се готви да бяга, и който купува - като че се готви за гибел;

43. търговецът - като че не очаква никаква печалба, и строещият къща - като че се не надява да живее в нея.

44. Сеячът нека мисли, че няма да пожъне, и лозарят, - че няма да бере грозде;

45. които се женят, нека мислят, че няма да раждат деца, и които не се женят, - че ще бъдат като вдовци.

46. Заради това всички, които се трудят, без полза се трудят,

47. защото от плодовете на труда им ще се възползуват чужденци, имота им ще разграбят, къщите им ще разрушат и синовете им ще заробят, понеже те ще раждат децата си в плен и в глад.

48. Ония, които се занимават с грабеж, колкото по-дълго време кичат градовете и къщите си, владенията и лицата си,

49. толкова повече ще намразя тях заради греховете им, казва Господ.

50. Както блудница мрази честната и твърде благонравна жена,

51. тъй правдата ще намрази неправдата, която се кичи, и в лицето й ще я обвини, когато дойде Оня, Който ще брани гонителя на всеки грях по земята.

52. Затова недейте подражава на неправдата и на делата й,

53. защото още малко - и неправдата ще бъде премахната от земята, а правдата ще се възцари над вас.

54. Грешникът да не казва, че той не е съгрешил, защото разпалени въглени ще пламнат върху главата на оногова, който казва: "аз не съм съгрешил пред Господа Бога и славата Му".

55. Господ знае всички дела на човеците и начинанията им, помислите им и сърцата им.

56. Той каза: "да бъде земя", - и земята се яви; "да бъде небе", - и биде.

57. Чрез словото Му са сътворени звездите, и Той знае броя им.

58. Той вижда бездните и скритото в тях, измерил е морето и онова, що е в него.

59. Чрез словото Си Той затвори морето всред водите и земята повеси над водите.

60. Той простря небето като шатра, върху води го основа.

61. Той тури в пустинята извори водни, и езера - на планинските височини, за да текат реките от високи скали, та да поят земята.

62. Той сътвори човека и положи сърцето му в средата на тялото, и вложи в него дух, живот и разум

63. и дихание от Бога Всемогъщи, Който всичко е сътворил и вижда всичко, скрито в земните скривалища.

64. Той знае вашето намерение и какво мислите в сърцата си, когато грешите и искате да потулите греховете си.

65. Поради това Господ съвсем ясно вижда всичките ви дела и всинца ви ще изобличи, -

66. и вие ще бъдете посрамени, когато греховете ви се открият пред човеците, и беззаконията ви се изправят като обвинители в оня ден.

67. Какво ще направите и как ще скриете греховете си пред Бога и Ангелите Му?

68. Ето, Бог е Съдия: бойте се от Него; оставете греховете си и завинаги престанете да вършите беззакония, - и Бог ще ви изведе и избави от всяка скръб.

69. Защото ето, против вас се разпаля яростта на многобройно пълчище, и ще хванат неколцина измежду вас и ще ги умъртвят за жертвен принос на идолите.

70. Които бъдат единомисленици тям, ще ги изложат на присмех, позор и потъпкване.

71. Защото във всички места и в съседните градове мнозина ще въстанат против ония, които се боят от Господа:

72. ще бъдат като изумени, ще разграбват без пощада и опустошават всичко, що има у боещите се от Господа,

73. ще опустошат и разграбят имота им и ще ги изгонят от къщите им.

74. Тогава ще настъпи изпитание за Моите избрани, както злато се изпитва чрез огън.

75. Слушайте, възлюбени Мои, говори Господ: ето, пред вас са скръбни дни, и от тях Аз ще ви избавя.

76. Не бойте се и не се съмнявайте, защото вашият вожд е Бог.

77. Ако изпълнявате Моите заповеди и повели, казва Господ Бог, греховете ви не ще бъдат бреме, което да ви смазва, и беззаконията ви не ще ви надделеят.

78. Горко на ония, които са свързани с греховете си и покрити от беззаконията си! Това е нива, обраснала с храсти, през която пътят е покрит с тръни, тъй че не може човек да премине: тя се изоставя - и се обрича на огън за изтреба.

НОВИЙ ЗАВЕТ

на

ГОСПОДА НАШЕГО

ОТ МАТЕЯ СВЕТО ЕВАНГЕЛИЕ

ГЛАВА 1.
1. Книга за живота на Иисуса Христа, Син Давидов, Син Авраамов.

2. Авраам роди Исаака; Исаак роди Иакова; Иаков роди Иуда и братята му;

3. Иуда роди Фареса и Зара от Тамар; Фарес роди Есрома; Есром роди Арама;

4. Арам роди Аминадава; Аминадав роди Наасона; Наасон роди Салмона;

5. Салмон роди Вооза от Раав; Вооз роди Овида от Рут; Овид роди Иесея;

6. Иесей роди цар Давида; цар Давид роди Соломона от Уриевата жена;

7. Соломон роди Ровоама; Ровоам роди Авия; Авия роди Аса;

8. Аса роди Иосафата; Иосафат роди Иорама; Иорам роди Озия;

9. Озия роди Иоатама; Иоатам роди Ахаза; Ахаз роди Езекия;

10. Езекия роди Манасия; Манасия роди Амона; Амон роди Иосия;

11. Иосия роди Иоакима; Иоаким роди Иехония и братята му - през време на преселението Вавилонско.

12. А след преселението Вавилонско Иехония роди Салатииля; Салатиил роди Зоровавеля;

13. Зоровавел роди Авиуда; Авиуд роди Елиакима; Елиаким роди Азора;

14. Азор роди Садока; Садок роди Ахима; Ахим роди Елиуда;

15. Елиуд роди Елеазара; Елеазар роди Матана; Матан роди Иакова;

16. Иаков роди Иосифа, мъжа на Мария, от която се роди Иисус, наричан Христос.

17. И тъй, всички родове от Авраама до Давида са четиринайсет рода; и от Давида до Вавилонското преселение - четиринайсет рода; и от Вавилонското преселение до Христа - четиринайсет рода.

18. А рождението на Иисуса Христа стана тъй: след сгодяване на майка Му Мария за Иосифа, преди още да бяха се те събрали, оказа се, че тя е непразна от Духа Светаго.

19. А Иосиф, мъж й, понеже беше праведен и не желаеше да я осрами, поиска тайно да я напусне.

20. Но когато намисли това, ето, Ангел Господен му се яви насъне и каза: Иосифе, син Давидов, не бой се да приемеш Мария, жена си; защото заченалото се в нея е от Духа Светаго;

21. тя ще роди Син, и ще Му наречеш името Иисус; защото Той ще спаси народа Си от греховете му.

22. А всичко това стана, за да се сбъдне реченото от Господа чрез пророка, който каза:

23. "ето, девицата ще зачене в утробата си и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил",* което ще рече: с нас е Бог.

24. Като стана от сън, Иосиф направи, както му бе заповядал Ангелът Господен, и прие жена си.

25. И не познаваше я, докле тя роди своя първороден Син; и той Му нарече името Иисус.

* Това място е по превода на 70-те, по който новозаветните свещени писатели току-речи изключително привеждат в съчиненията си места от Ветхия Завет.